Решение № 284 от 9.3.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1767/2025 г.

эээ Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № № 113/28.02.2025 г. по гр.д. № 1031/ 2020 г. по описа на ОС- Благоевград, ГО, са отхвърлени изцяло предявените искове от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, срещу Р. С. Ч. и К. В. П., за отнемане в полза на държавата на следното имущество: - УПИ IV, отреден за имот № 042004, находящ се в местността „•••“, по действащия план на село Поленица, община Сандански, област Благоевград, целия с площ от 973,00 квадратни метра, при съседи но документ за собственост: улица (път), УПИIII, УПИ V, нива с имот № 042054, представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 042067, целият с площ от 0,973 дка, при граници и съседи, съгласно скица: имот № 042066 - др. селищна тер. на Ц. И. Ц., имот № 042054 - нива на К. К. Б., имот № 042068 - др. селищна територия на Т. Н. П. и имот № 042069 - улица на Ц. И. Ц.; 1/3 - една трета идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 042069, находящ се в местността „•••“, по действащия план на село Поленица, община Сандански, област Благоевград, целият с площ от 0,304 дка, а по документ за собственост 303 квадратни метра, начин на трайно ползване - улица, при граници и съседи: имот № 042066 - др. селищна тер. на Ц. И. Ц., имот № 042067-др. селищна тер. на В. З. К. и др., имот № 042068 - др. селищна тер на Т. Н. П. и имот № 042006 - нива на и-ци на Н. В. М., имот № 042005-жил. Територия на В. Г. П. и имот № 042003 - др. селищна тер. на В. И. Б., който е образуван от имот № 042004; Двуетажна масивна жилищна сграда /вила/ - 02 със ЗП от 49 квадратни метра, която сграда е построена върху поземлен имот - залесена територия № 000827, с начин на трайно ползване: дървопроизводствсна площ, вид собственост: държавна частна, който имот попада в отдел 161, подотдел 5, с площ на същия имот от 0,432 дка, в местността „ТУРИЧКА ЧЕРКВА“ по кадастралната карта на землището на село Лиляново, община Сандански, планина Пирин с ЕКАТТЕ - 43699, при граници и съседи: поземлен имот № 000295 - дървопроизводствена площ на /ЮЗДП/-ТП ДГС Сандански, поземлен имот № 000315 - дървопроизводствена площ на В. И. П. и поземлен имот № 000459 - залесена територия на /ЮЗДП/-ТП ДГС Сандански. Присъдени са разноски като Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е осъдена да заплати на Р. С. Ч. и К. В. П. направените разноски в размер на общо 11 242.52 лв., а в полза на БлОС държавна такса в размер на 4 841,26 лв. С Определение № 601/19.05.2025 г. по гр.д.№ 1031/2020 г. по описа на ОС Благоевград, е отхвърлена като неоснователна молбата на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество за изменение на Решение № 113/28.02.2025 г. постановено по гр.д. № 1031 по описа за 2020 г. на Окръжен съд Благоевград, в частта за разноските. В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото. В срока по чл.248 ал.3 ГПК срещу определението е депозирана ч.ж. от ищеца по делото. Жалбоподателят-ищец Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество / КПКОНПИ/ оспорва решението изцяло и моли съда да го обезсили или отмени и уважи предявените искове. Изтъква факта, че ОС Благоевград счита с оглед приетата по делото ССЕ, разгледана „в съвкупност с целия събран по делото доказателствен материал“, че предявените искове са неоснователни, тъй като разликата между стойността на наличното имущество в началото на проверявания период и стойността на наличното имущество в края на същия не надхвърля 150 000 лв., а цената на исковете възлиза на 100 000 лв. Уточнява, че не е задължително стойността на отнетото имущество да съответства на размера на несъответствието, а обикновено е на по-ниска стойност.“ като тези изводи са обусловили изцяло изхода на спора. Смесването на понятието несъответствие с имуществото в края на изследвания период е недопустимо. Несъответствието е разликата между имуществото и нетния доход за целия проверяван период. Именно несъответствието обосновава презумпцията за незаконния характер на имуществото. На отнемане в полза на държавата обаче подлежи незаконно придобито имущество, за което законът не изисква да е в размер поне на 150 000 лв. - чл.141 ЗПКОНПИ. Отнема се онова незаконно придобито имущество, което е налично в края на проверявания период /което се притежава от лицето/, а ако същото не може да бъде отнето като обособено имущество, липсва (освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина) или е отчуждено отнема се паричната му равностойност /чл.142, ал.1 и чл.151 ЗПКОНПИ, идентични по съдържание съответно на чл. 63, ал. 1 и чл. 72 ЗОНДНПИ (отм.)/. При извършено друго тълкуване на закона /например, че имуществото, което подлежи на отнемане като незаконно придобито следва не само да е налично в края на проверявания период, но и неговата стойност като актив да е над 150 000 лв./, би обезсмислило основната цел на закона. Във връзка с пребиваването на Р. Ч. в чужбина по време на неговото обучение, в който период същият е полагал и труд, въз основа на представените пред Комисията с възраженията по чл.138 ЗПКОНПИ/дн.ЗОНПИ писмени доказателства, същите са взети предвид като относими за проверката и са направени съответните корекции в анализа, както е видно от исковата молба. От представените копия от дипломи, заверени и преведени от английски на български език се установява, че Р. Ч. е придобил бакалавърска степен по „Архитектура“ в Университет „Портсмът“ на 02.08.2010г. и диплома по „Архитектура“ в „Бирмингам сити юнивърсити“ на 01.06.2012г. Установеният размер на годишната такса за обучение в Университет „Портсмът“, специалност „Архитектура“ е 9 250 бритнаски паунда и 9 250 бритнаски паунда годишна такса за „Бирмингам сити юнивърсити“. Изчислени са разходи за семестриални такси, както следва: за 2009 г. - 10 006,33 лв., за 2010 г. - 10 822,76 лв., за 2011 г. - 21 645 лв. и за 2012 г. - 11 072, 53 лв. или общо 53 546,62 лв., като разходите за обучение са съобразен в „Обичайните и извънредни разходи“ на анализа. Така са начислени разходи по Евростат за Великобритания по години, както следва: за 2009 г. - 28 588,90 лв., за 2010 г. - 31 119,21 лв., за 2011 г. - 31 119,21 лв., за 2012 г. - 31 119,21 лв. и за 2013 г. до 31 05 2013 г. - 12 873,98 лв. или общо 134 820, 51 лв., като за същия период от време разходи по НСИ не са начислявани, с оглед недопускане на дублиране в разходната част. Същевременно след преизчисляване на разходите по НСИ, същите са в размер и по години, както следва: за периода от 2009 г. до 2012 г. включително - 0 лв.; за 2013 г. - 2 946,75 лв.; за 2014 г. - 4 931 лв.; за 2015 г. - 10 278,66 лв.; за 2016 г. - 12 358 лв.; за 2017 г. - 12 889 лв.; за 2018 г. - 14 504 лв.; за 2019 г. - 5 202,25 лв. или общо 63 109,66 лв. Представените копия на документи на английски език с превод на български език, от които се установява, че има извършени плащания от компанията „Брофи Риаз и Партньори Лимитид“, регистрирани в Англия и Уелс 5771256 с адрес: Хилтън Стрийт 48А, Бижутерски квартал, Бирмингам В18 6HN, GB•••••••• при банка NSBC - сортировачен код: 401136, бизнес сметка № 91258753 по сортировачен код: 206940, сметка № 00771341, също са взети предвид и на Р. Ч. са признати приходи от чужбина, както следва: За 2011 г. - в размер на 10 182,86 лв. и за 2012 г. - в размер на 3 170,84 лв. Видно от изложеното КОНПИ е признала всички установени и доказани приходи на ответниците, съответно е установила и извършените насрещни разходи. В случай, че неоснователно признатата от вещото лице във вариант 1 от СИЕ като приход сума в размер на 45 345,79 лв. - т.нар. „заем за издръжка“ на студент във Великобритания, бъде изключена от приходната част на анализа, то и в първия вариант /по изчисления на експерта/ на СИЕ ще е налице „значително несъответствие“ в размер на - 158 129,21 лв. Експертът е категоричен по въпроса, че ответниците не са разполагали със средства за придобиването на процесното имущество, тъй като в годините на придобиване на същото - 2016 г. и 2017 г. е налице недостиг на парични средства и в трите варианта на експертното заключение. В конкретния случай при извършената проверка е установено несъответствие в имуществото на лицето Р. С. Ч. в размер на 317 954,25 лв., а съгласно Вариант 2 на СИЕ /по задачи на ищеца/ е установено несъответствие в размер на 237 440,90 лв. лв., което е значително по смисъла на закона. След установяване на законовите предпоставки с Решение № 770/29.04.2020 г. на КПКОНПИ/дн.КОНПИ е образувано производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на прието Решение № 123-ПР/02.05.2019 г. на КПКОНПИ за започване на проверка на имущественото състояние по реда на Глава десета от ЗПКОНПИ/дн.ЗОНПИ срещу лицето Р. С. Ч., поради неподадена в срок Декларация по чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ в качеството на лице, заемащо висша публична длъжност - главен архитект на Община Кресна, съгласно разпоредбите на чл.6, ал.1, т.32 от ЗПКОНПИ. По смисъла на българското законодателство, относимо към прилагането на специалния закон са регламентираните в НК деяния, попадащи в обхвата на ЗОНПИ и нарушения по неподаване на декларации в срок, установен конфликт на интереси и при установено несъответствие в посоченото в декларациите по чл. 6 ЗПК (преди ЗПКОНПИ). Обжалва и определението по чл.248 ГПК, като посочва, че Окръжен съд Благоевград не е взел предвид обстоятелството, че адв. П. е встъпил в процеса след като вече е бил подаден отговор на исковата молба от предходния адвокат на ответниците, че същият се е явил само в две открити съдебни заседания, като осъществените по хода на делото действия са общи за двамата ответници и правната и фактическа сложност на спора е значително по ниска в сравнение с други дела по ЗОНПИ, поради което неправилно е приел, че не е налице прекомерност на претендирания по Наредбата размер на възнаграждение. В тази връзка Окръжен съд Благоевград не е съобразил и задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС в решение С-438/22 г. На второ място посочва, че неправилно ОС Благоевград е приел, че възражението на ищеца за недължимост на държавната такса е неоснователно. Съгласно разпоредбата на специалния закон, а именно чл. 154, ал. 3 от ЗОНПИ приложима по силата на § 5, ал. 1 ПЗР ЗПК, ищецът КОНПИ е освободен от заплащане на държавна такса по производства за отнемане на незаконно придобитото имущество. На следващо място, в разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ГПК българският законодател изрично е предвидил, че държавата е освободена от заплащането на държавна такса, освен в изрично предвидените изключения, а именно когато предмет на спора са частни държавни вземания и права вещи частна държавна собственост. Производството за отнемане на незаконно придобито имущество, не попада в посочените изключения, в които следва да бъде заплатена държавна такса за водене на граждански дела. Именно в този смисъл са и мотивите на Решение № 261261/08.04.2022 г. по гр. дело № 1003/2020 г. по описа на СГС, където съдът е изложил, че „при отхвърляне на иска, КПКОНПИ не дължи заплащане на държавна такса, т.к. процесното вземане е от публично правен характер - чл, 162, ал. 2, т. 5 от ДОПК във вр. с чл. 84, ал. 1 от ГПК. Безспорно е правилото на чл. 84, т.1 ГПК, че КОНПИ като държавно учреждение не дължи държавна такса по дела за отнемане на имущество в полза на държавата, тъй като са публични вземания по смисъла на чл.162, ал.2, т.5 ДОПК, съответства нормата на чл. 154, ал.З ЗОНПИ. Въззиваемата страна Р. С. Ч. и К. В. П. оспорват жалбата и молят съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Първо считат задължение на съда да извърши проверка /каквато е направил първоинстанционния съд/ дали престъпната дейност, респ. административното нарушение са довели до придобиване на имущество, подлежащо на отнемане, както и каква е връзката между тази дейност и въпросното имущество /§ 128 - §138 от Дело И. и др. срещу България от 23.09.2023 г. дело „Т. и др. срещу България“/. Както е посочено в Решение № 464 от 09.07.2024 г. на ВКС по гр.д. № 3939/2023 г. IV ГО, връзката може да бъде пряка - когато имуществото е непосредствено придобито от престъплението, или косвена - когато придобиването е опосредено чрез трансформация на средства чрез разпоредителни сделки. Тя може да бъде установена при условията на пълно и главно доказване или чрез обосновано въз основа на обстоятелстватата по делото и правилата на формалната логика предположение. Липсата на доказан законен източник на придобиването може да направи предположението за наличието на такава връзка основателно, но необходимо условие за това е възможността от доказателствата по делото да се обоснове извод за влагане на средства, получени от конкретната престъпна дейност, в имуществото, чието отнемане се иска /Решение № 695 от 21.11.2024 г. на ВКС по гр.д. № 3635/2023 г., III ГО/. Посочените принципни разрешения дадени от ВКС се отнасят и в хипотезата на образувано конфискационно производство, поради неподадена декларация, представляващо административно нарушение. В случая не може да се направи обосновано предположение за връзка между престъпна дейност или извършено административно нарушение от ответника Р. Ч. и придобиване на процесното имущество. При това положение, намесата в мирното упражняване на притежанията от страна на ответниците не би била в съответствие с изискванията и гаранциите на Член 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ. На второ място посочват, че материалното конфискационно право на държавата не е „гражданско право“ на държавата, не е „гражданска санкция“ срещу ответниците и не е елемент от гражданско правоотношение между равнопоставени страни. То е „наказателна мярка“ по смисъла на правото на ЕС и практиката на Съда на Европейския съд и ЕСПЧ, чието налагане по гражданскопроцесуален ред е противоконституционно и противоречащо на правото на ЕС. Правото на отнемане е наказателна по правното си естество мярка, защото конфискационните закони уреждат основния приложим на практика ред за отнемане на имущество, придобито от извършено престъпление, респ. административно нарушение. Гражданският процес чрез който се упражнява материалното публично право на държавата да отнеме конкретно имуществено право от ответниците в производството - проверяваното лице и третите лица, засегнати в производството, е част от наказателна мярка. Чрез него се въвеждат процесуални привилегии за държавата и същевременно се създават множество и често непреодолими процесуални ограничения за осъществяване на пълноценна защита на правата на ответниците и третите лица в конфискационното правоотношение. Последните дори в производството по отнемане често се налага да доказват в условията на пълно и главно доказване законността на чужди имуществени права. Изтъкват факта, че „Методиката“ на изследване и установяване наличието или не на значително несъответствие, ползвана от КОНПИ изцяло противоречи на действащата нормативна уредба и на формираната по нейното приложение практика на ВКС, вкл. на ТР № 4/18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. КОНПИ изчислява това несъответствие без оглед на това дали наличното в края на периода имущество надвишава със 150 000 лв. стойността на наличното в началото на периода имущество. При адекватен и обективен икономически анализ, съобразен с разпоредбите на ЗПКОНПИ отм. и съдебната практика, КОНПИ би достигнала до извод, че не съществува значително несъответствие в имуществото на ответниците, поради което и не следва да предявява искове за отнемане. Това е така, тъй като стойността на наличното в края на проверявания период имущество към момента на придобиването му е 31 406,83 лв. Или според събраните по делото доказателства, неоспорени от ищеца с имущество на тази стойност са се обогатили ответниците през проверявания период. Вън от горното посочват, че според два от вариантите на заключението по СИЕ разликата между нетния доход и стойността на придобитото имущество от ответниците не надхвърля 150 000 лв. /в единия вариант разликата е положителна величина/. Тези варианти на заключението на СИЕ съобразяват събрания по делото доказателствен материал, вкл. досежно получени средства от ответника Р. Ч. във Великобритания като заем, стипендии и работна заплата. При липса на установено значително несъответствие в имуществото на ответниците при тези два варианта на заключението е безпредметно по - нататъшното обсъждане кой от тях да бъде възприет, както е посочил първоинстанционният съд. Що се отнася до вариантът на заключението на СИЕ даващ отговори на поставените задачи от ищеца следва да се съобрази, че този вариант на дълбоко погрешно счита, че законът презюмира определени разходи на ответниците, като например заплащане на семестриални такси във Великобритания от Р. Ч.. В тази насока, заключението по СИЕ опровергава твърдението на Комисията, че семестриалните такси за обучение са платени лично от Р. Ч., като на стр. 23 от същото е посочено, че таксите за обучение са платени от заем, като не е установено дали същият е върнат. Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Първоинстанционният съд е бил сезиран по мотивирано искане от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество срещу семейство Ч., въз основа на Решение № 770/29.04.2020 г. на КПКОНПИ и Решение № 123- ПР/02.05.2019 г. на КПКОНПИ за започване на проверка на имущественото състояние по реда на Глава десета от ЗПКОНПИ срещу лицето Р. С. Ч., ЕГН •••••••••• поради неподадена в срок Декларация по 1 чл. 35. ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ в качеството си на лице, заемащо висша публична длъжност - главен архитект на Община Кресна, съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ. Твърди се, че въз основа на събраните доказателства и извършеният анализ се установява значително несъответствие над 150 000 лева за целия проверяван период в имуществото на проверяваното лице по смисъла на чл.107 ал. 2 вр. §1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ. Предмет на отнемане в исковото производство е имущество на стойност 121 031,42 лв. Производството по делото е частично прекратено по отношение на Р. Ч. и К. П. по отношение на следните суми: Сумата в размер на 2 000 лв., представляваща пазарната стойност на отчужденото движимо имущество от Р. С. Ч.. Сумата в размер на 510 лв., внесена за погасителна вноска по кредитна карта по разплащателна сметка BG•••••••• в „УниКредит Булбанк“ АД, с титуляр Р. С. Ч.. Сумата в размер на 7 471,42 лв., получена от трети лица през 2018 г. по разплащателна сметка № 22615276 в „Банка ДСК“ ЕАД,, с титуляр Р. С. Ч.. Сумата в размер иа 8 600 лв., внесена от титуляра през 2015 г., 2016 г., 2018 г. и 2019 г. по разплащателна сметка № 19••••07 в „Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр К. В. П.. Сумата в размер на 2 450 лв., получена от трети лица през 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. по разплащателна сметка № 19••••07 в „Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр К. В. П.. Прекратяването е досежно релевирано в хода на процеса искане на основание чл. 233 ГПК за частичен отказ от иска. От фактическа страна се установява, че производството е образувано въз основа неподадена в срок декларация от лице, заемащо висша държавна длъжност – главен архитект на община Кресна. Същата е подадена със закъснение и сочи наличието на административно нарушение. От справка в НБДН е видно, че ответниците Р. С. Ч. и К. В. П. са във фактическо съжителство и имат две общи деца - С. Р. Ч. ЕГН •••••••••• и С. Р. Ч. ЕГН ••••••••••. Проверката на КОНПИ обхваща периода 02.05.2009 г. до 02.05.2019 г. К. В. П. е проверявана за периода от 09.04.2015 г. до 02.05.2019 г. От направени справки в Търговски регистър е видно, че проверяваните лица Р. Ч. и К. П. притежават дружествени дялове в две търговски дружества, както следва: в „АРХИСОФИ“ ЕООД, ЕИК 204001549, което е учредено с дружествен договор от 25.03.2016 г. и размер на капитала 20 лв. С договор за прехвърляне на дружествени дялове от 13.09.2018 г. Р. С. Ч. продава собствените си 4 дяла, всеки със стойност 5 лв., обща стойност 20 лв. на С. Н. Ч.. В „КАМЕЛИТА-ВиП“ ООД, ЕИК 201794117, учредено с дружествен договор от 16.06.2011 г. и размер на капитала 100 лева. Съдружници: К. В. П.- 50 дяла, всеки на стойност 1 лв. или общо 50 лв. и П. Г. Т. - 50 дяла, всеки на стойност 1 лв. или общо 50 лв. От представените копия от дипломи, заверени и преведени от английски на български език се установява, че Р. Ч. е придобил бакалавърска степен по „Архитектура“ в Университет „Портсмът“ на 02.08.2010 г. и диплома по „Архитектура“ в „Бирмингам сити юнивърсити“ на 01.06.2012г. Установеният размер на годишната такса за обучение в Университет „Портсмът“, специалност „Архитектура“ е 9 250 бритнаски паунда и 9 250 бритнаски паудна годишна такса за „Бирмингам сити юнивърсити“. Съгласно основното заключението на ССЕ, /л.1350/ през проверявания период ответниците са придобили имущество на обща стойност и налично към края на проверявания период недвижимо имущество в размер на общо 31 010 лв. Стойността на наличното в края на проверявания период имущество към момента на придобиването му е 31 406.83 лв. Или с имущество на тази стойност са се обогатили ответниците през проверявания период. В заключение на съдебно-икономическата експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява каква е действителната пазарна стойност на придобитите недвижими имоти в м.•••, село Поленица, а именно УПИ IV- 042004 находящ се в местността „•••", по действащия план на село Поленица, общ. Сандански, обл. Благоевград, целия с площ от 973.00 кв. м. представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 042067, а сега Поземлен имот 57176.42.67 към дата -10.11.2016г. е с пазарна стойност - 14 980 лв. 1/3 ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 042069. находящ се в м. „•••", по действащия план на с. Поленица, общ.Сандански, обл. Благоевград, целият с площ от 0,303 дка. начин на трайно ползване - улица, представляващ сега 1/3 ид.част от Поземлен имот 57176.42,69 за второстепенна улица, площ 303 кв. м. към дата -10.11.2016 г е с пазарна стойност - 630 лв. Сграда 43699.57.505.2. предн. Вилна сграда - еднофамилна, брой етажи 2, застроена площ 49 кв.м към дата - 28.12.2017 г. е с пазарна стойност - 15 400 лв. Според експерта от ССЕ в Справка 55/Л.37/ в графа придобито имущество, вкл. и банкови сметки е посочена сумата 31 406,83лв., по вариант втори на ССЕ, Справка 63/л.46/ придобитото имущество е в размер на 31 010лв., с посочени години на придобиваме 2016г. и 2017г„ а по вариант трети от ССЕ, Справка 73/л.57/ придобитото имущество е 31 406,83лв./31010лв. недвижимо такова и 396,83лв. налична сума в банкови сметки. Наличните към края на проверявания период банкови сметки са в размер на 396,83лв. Според два от вариантите на заключението по СИЕ разликата между нетния доход и стойността на придобитото имущество от ответниците не надхвърля 150 000 лв. /в единия вариант разликата е положителна величина/. Тези варианти на заключението на СИЕ съобразяват събрания по делото доказателствен материал, вкл. досежно получени средства от ответника Р. Ч. във Великобритания като заем, стипендии и работна заплата. Що се отнася до вариантът на заключението на СИЕ даващ отговори на поставените задачи от ищеца следва да се съобрази, че този вариант приема, че законът презюмира определени разходи на ответниците, като например заплащане на семестриални такси във Великобритания от ответника Р. Ч. по време на неговото следване. В тази насока, заключението по СИЕ опровергава твърдението на Комисията, че семестриалните такси за обучение са платени лично от Р. Ч., като на стр. 23 от същото вещото лице изрично е посочило, че таксите за обучение са платени от студентски заем, като не е установено дали същият е върнат. Затова ОС е отхвърлил предявените исковете, като е приел, че не е налице превишение на приходите над разходите с разлика от 150 000 лв. Основната предпоставка за отнемането е установяването дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е да съществува разлика. Отнемането може да бъде извършено, само в случай че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и то ако това увеличение надхвърля посочения в nap. 1, т. 3 ДРЗОНПИ размер от 150 000 лв. Едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер или не. /в този смисъл Решение №50116/03.04.2024г. по гр.д.№3698/2021г. на ВКС, IV г.о./ Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция освен служебно изисканото свидетелство за съдимост на първия ответник, от съдържанието на което е видно, че лицето е неосъждано. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи по същество: На първо място с Тълкувателно решение от 18.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2021 г., ОСГК на ВКС в т. 1прие, че не представляват "имущество" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В т. 2 от тълкувателното решение се прие, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Изложените решаващи изводи на първостепенният съд са в съответствие с приетите постановки в тълкувателния акт, поради което не е налице поддържаното основание за отмяна на решението. Практиката на ВКС е категорична в становището си, че когато разходите превишават приходите следва да се приеме, че "нетният доход" е равен на нула, т. е. че проверяваното лице не е притежавало свободни разполагаеми средства за придобитото имущество в периода по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ. "Нетен доход" с отрицателен размер не представлява обогатяване на проверяваното лице, което да е налично, респ. не съставлява "имущество" по § 1, т. 4 ДР ЗОНПИ. Според практиката на ВКС след приемане на ТР № 4/18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021 г. на ОСГК, доколкото нетният доход съставлява имущественото благо, с което патримониумът на проверяваното лице се е увеличил, след приспадане на разходите за придобиване на това благо, то за да е налице значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР ЗОНПИ, (т.е. разлика между стойността на това имуществено благо /нетен доход/ и стойността на наличното имущество над 150 000 лв.), нетният доход следва да е положителна величина. Когато се установи, че нетният доход е отрицателна величина, при определяне на значителното несъответствие той следва да се отчита като нула, като стойността на наличното в края на периода имущество не следва да се прибавя към тази отрицателна величина, защото по същество това означава да се прибавят разходи към имущество, което е в противоречие с дефинициите на § 1, т. 3, 4 и 8 от ДР на ЗОНПИ . Върховните съдии приемат, че евентуална разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, ще е доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което да е налично, респ. да е "имущество" по смисъла на ЗОНПИ. При отчитане на казаното и с оглед данните от приетите ССЕ, съдът намира следното в настоящия спор: В посочения по-горе вариант ІІ на ССЕ, (на който се позовава и самата Комисия) се установява, че придобитото имущество от ответниците през целия проверявания период и същевременно все още налично в неговия край, възлиза общо на сумата от 121 031,42 лв., като се формира от недвижимо имущество, МПС, дружествени дялове, и налични суми по сметки. При другите варианти то възлиза на 31 406.83 лв. При тези данни имуществото на проверяваните лица, е по-ниска от посочения размер в § 1, т. 3 ЗОНПИ - 150 000 лева. Ето защо и според практиката на ВКС, която настоящият състав споделя, не е налице обоснованото предположение за незаконно придобито имущество по чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ и не подлежи на разглеждане въпросът за законността на доходите, с които е придобито наличното в края на периода имущество. Когато няма достатъчно по размер имущество за отнемане в края на проверявания период, е безпредметно изследването на останалите материално правни предпоставки за уважаване на предявения иск, независимо от размера на установеното несъответствие, тъй като „незаконното обогатяване“ се измерва не чрез несъответствието между доходи и разходи, а чрез крайната стойност на наличното имущество. В този смисъл са мотивите на различни състави на ВКС - решение № 522 от 07.08.2024 г. по гр. д. № 3010/2023 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 50004 от 08.04.2024 г. по гр. д. № 3649/2020 г. на ВКС, IV г. о; решение № 732 от 12.12.2024 г. по гр. д. № 2652/2023 г. на ВКС, III г. о.; решение № 50007 от 02.12.2024 г. по гр. д. № 4429/2019 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 50005 от 24.04.2025 г. по гр. д. № 2812/2020 г. на ВКС, III г. о. В този смисъл поради липса на основна предпоставка за основателност на конфискационната претенция, решението на ОС, с което тя е отхвърлена, следва да бъде потвърдено. На второ място съгласно чл.108, ал.6 ЗОНПИ, в относимата редакция към ДВ, бр. 7 от 2018 г., проверка от Комисията може да започне при неподаване в срок на декларация по чл. 35, ал. 1, т. 2 или 4 (понастоящем отменени текстове), освен ако неподаването се дължи на причини, за които лицето не отговаря. В процесния казус няма спор, че Р. Ч., в качеството главен архитект на община е имал задължението да подаде декларация по т. 2, като е изпълнил същото със закъснение от шест месеца. За това свое нарушение, той е бил санкциониран в административно производство с налагане на глоба. В тежест на ищеца е било да докаже, че ищецът не е подал в срок декларацията си по причини, за които отговаря. Това не е сторено – по делото не се установява от страна на Комисията да е извършена съответна проверка на обстоятелствата, възпрепятствали Ч. да депозира декларацията си. В този смисъл не е доказано, че Ч. е нарушил задължението без извинителни причини, т.е. Комисията е започнала своите действия по проверяване на Р. С. Ч. и К. В. П., имуществото на лицето без да има обективиране на формалната причина, визирана в конфискационния закон. На следващо място – самото подаване на декларацията със закъснение също не е достатъчно основание да се започне производство по проверка и конфискация. Основаната цел на ЗОНПИ е да възстанови обществената справедливост, като отнеме в полза на държавата доходи, които са придобити незаконно, в частност от определена категория висши държавни служители. Конфискационният закон не цели налагане на особен вид наказание за административното нарушение, съставляващо пропускане на срок за деклариране на обстоятелства. Такава цел е неприсъща на идеята на гражданската конфискация. Именно за това законодателят е предвидил, че проверка срещу административния нарушител може да започне ако и самото когато се установи по реда на чл. 43 и сл. от закона (понастоящем отменени) несъответствие над 20 000 лв. Този елемент от фактическия състав на конфискацията (установяване на несъответствие над 20 000 лв.) в случая не е реализиран – не се доказва невярно деклариране на обстоятелства в посочена от закона рамка на несъответствие. Ето защо започването на производството е било преждевременно и без основание, поради което то не може да доведе до краен резултат – отнемане на незаконно придобито имущество. На второ място съдът намира, че е налице друго самостоятелно основание за отхвърляне на предявеният иск, а именно: В производството по гражданска конфискация приложение намират нормите на ЕКПЧ (чл. 1 на Протокол № 1), свързани със защитата на собствеността, както и решения на Европейския съд по правата на човека, съдържащи основни разяснения относно ограничаването на правото на собственост. (напр. решението по делото Й. и други с/у България, жалби № 265/17 и 26473/18, 26 септември 2023 г., в сила от 19.02.2024, Т. и други срещу България, жалба № 50705/11 и пр.). Безпротиворечиво Европейският съд в своите актове очертава рамката на гражданската конфискация, като подчертава, че от съществено значение е националните съдилища, разглеждащи исканията за отнемане, да установят престъпленията или административните нарушения, от които се твърди, че произхожда имуществото, чието отнемане се иска, и връзката между тези нарушения и въпросното имущество. В този смисъл от значение са всички обстоятелства, които дават обща характеристика на престъпната дейност, от която се твърди, че са реализирани незаконни доходи. В настоящият случай по делото няма никакви други данни, че Р. Ч. е реализирал друго противоправно поведение освен административното нарушение, съставляващо депозиране на декларация за имущественото си състояние извън предвидения срок. Подобно нарушение не може да генерира приходи от престъпна дейност, то е безрезултатно по своя характер от гледна точка на материална облага, каквато може да се получи от други престъпни дейности – изнудване, измама, подкуп, трафик на наркотици и хора и пр. След като нарушението на първия ответник е от посочената категория, (и при липса на данни за друга престъпна дейност) отнемането на каквито и да било имущества би съставлявало нарушение на справедливия баланс между интереса на обществото и този на проверяваното лице, поради което намесата в правата на ответната страна би била изцяло непропорционална. Само на посочените основания, поради липса на елементи от фактическия състав на гражданската конфискация по ЗОНПИ, искът не може да бъде уважен. Решението следва да се потвърди. (по подобен казус - определение № 3570 от 08.07.2025 г. по к. гр. д. № 1936/2024 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС). На осн.чл.78 ал.3 ГПК в полза на въззиваемите са дължими разноски в размер на 5000 лв. платен адв.хонорар, съгласно списък на л.72 и договор на л.73 за плащане в брой. Възражението за прекомерност съдът намира за неоснователно. ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА: При тези решаващи крайни изводи с оглед неоснователността на иска на основание чл. 157, ал. 2 вр.чл.159 ЗОНПИ и чл.78, ал.3 ГПК ОС е посочил, че Комисията следва да заплати д.т. по сметка на БлОС в размер на 4 841,26 лв., която съдът определя въз основа на цената на предявения иск, посочена от КОНПИ и въпреки частичното му прекратяване, защото в хипотеза при която първоначално държавна такса не се дължи, такава се следва и при прекратяване на делото. Ищецът дължи и разноските направени от ответниците по делото в размер на 11 242 лв. /от тях 1750 лв. платени за вещи лица, съгласно представен списък по чл.80 ГПК на л. 1449 /. С определение № 601/19.05.2025 г. по гр.д.№ 1031/2020 г. по описа на ОС Благоевград, съдът е оставил без уважение молбата им по чл.248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Съгласно разпоредбата на чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ, с решението си съдът присъжда държавната такса и разноските в зависимост от изхода на делото. С разпоредбата на чл.154, ал.3 ЗПКОНПИ комисията-ищец е освободена от внасянето на държавната такса само при подаването на исковата молба, респ. - при подаването на жалби (въззивна, касационна, частна). Съгласно изричния текст на цитираната разпоредба на чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ обаче, дължимата държавна такса се присъжда в зависимост от изхода на материалноправния спор делото - възлага се в тежест на ответника при уважаване на иска за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото от него имущество, респ. - възлага се в тежест на комисията-ищец при отхвърляне на иска. Това следва и от същността на държавната такса, която е финансово плащане със задължителен характер, налагано едностранно от държавата. Тя е плащане в полза на държавния бюджет от конкретно физическо или юридическо лице, заради това, че е предизвикало действието на държавен орган в свой интерес или му е предоставена исканата услуга. Съдебната такса има и възпиращ ефект - за ограничаване на неоснователните искания, като това се отнася и за случаите, когато страна по делото е държавата или неин процесуален субституент. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че е освободен от заплащане на д.т. по силата на чл.84 т. 1 ГПК. КПКОНПИ е публично държавно учреждение, но вземането, предмет на делото по исковете по ЗПКОНПИ, е частноправно, като следва да се съобрази и изразеното в решение № 3/08.07.2008 г. по конст. д. № 3/2008 г. на КС, че законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси на основание чл.84 ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси. Смисълът на тази разпоредба е, че държавата и държавните учреждения не дължат държавна такса, когато се защитават интереси от по-висш порядък, каквато е защитата на публичната държавна собственост и публичните държавни вземания. В производството по ЗПКОНПИ Комисията не брани такива интереси от по-висша степен, тъй като не осъществява защита на публична държавна собственост и не претендира публични държавни вземания, а се явява процесуален субституент на държавата в производство по отнемане в нейна полза на имущество, което е незаконно придобито от частноправни субекти, като до неговото отнемане с влязло в сила съдебно решение, което има конститутивно действие, това имущество очевидно няма публичноправен характер. Доводът в жалбата, че отнетото имущество става публична държавна собственост, също е неоснователен. Само имуществото, отнето с влязло в сила решение, става държавна собственост и то едва, след като съдебният акт се стабилизира, т.е. занапред. Безспорно също така, само по себе си положителното решение по чл.157 ал.1 ЗПКОНПИ не дава на отнетото от държавата имущество статут на публична държавна собственост. На следващо място, дори и материалноправният спор в производството по ЗПКОНПИ да попадаше в приложното поле на чл. 84, т. 1 от ГПК, то нейното приложение би било дерогирано от изричната норма в самия специален закон - цитираната по-горе разпоредба на чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ, съгласно която съдът присъжда държавната такса в зависимост от изхода на спора по делото. В заключение, КПКОНПИ дължи, на основание чл. 157, ал.2 ЗПКОНПИ, заплащане на д.т. по делото, вкл. тази за въззивното производство, предвид постановения с въззивното решение резултат. Обжалваното решение е правилно в частта му, имаща характера на определение, с която КПКОНПИ е осъдена да заплати дължимата държавна такса, поради което следва да бъде потвърдено, а частната жалба – оставена без уважение. Що се отнася до адв.хонорар, присъден по реда на чл.38 ал.2 ЗА пред първа инстанция, както и сумата от 1750 лв. направени разноски, съгласно списък на л.1449. ОС е присъдил адв. Хонорар от 9492 лв. върху цената на исковете в първоначален размер, преди да бъде направен частичен отказ по реда на чл.233 ГПК с оглед тълкувателно решение на ВКС. Както приема ВКС в определение № 1706 от 04.04.2025 г. по ч. гр. д. № 624/2025 г., Г. К., ІІІ Г. О., при частично прекратяване на производството и ако ответникът не е поискал присъждане на разноски съразмерно с прекратената част по реда на чл.248, ал. 1 ГПК, правото му да претендира тези разноски не се преклудира с изтичането на срока за обжалване на прекратителното определение. В този смисъл настоящият състав приема, че за първата инстанция (за частично прекратеното производство и за останалата част, в която исковете са разгледани по същество) се дължат общо разноски. Възраженията на Комисията относно прекомерност на адв. хонорар не следва да се споделят с оглед естеството на предявената претенция, големия обем на събраните материали, множеството извършени процесуални действия, изобилния доказателствен материал, продължителността на производството пред първата инстанция и пр. Още повече хонорарът е определен от съда по реда на НМРАВ № 1/2004 г., която безспорно не намира обвързващо за съда приложение поради противоречие на нейните разпоредби с общностното право ( Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 ). Правомощието на съда е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие. В тази връзка Окръжен съд Благоевград е съобразил и задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС в решение С-438/22 г. Воден от горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът