Решение № 164 от 27.11.2023 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 199/2023 г.

производството по общия ред, съобразно т.4 на ТР № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК, АС не може да възприеме тази теза доколкото в ТР се имат предвид случаи, в които „При констатирани обаче съществени противоречия в доказателствата, създаващи сериозни съмнения относно съставомерните признаци на инкриминираното деяние и неговото авторство, предопределящи постановяване на присъда, основана на предположения, първостепенният съд е длъжен да разгледа делото по общия ред като се позове на предписанията на чл. чл. 13, 14 и 107 НПК“. От прочита на конкретния пасаж от цитираното ТР е видно, че ВКС е имал предвид такива доказателствени противоречия, които не биха могли да обосноват присъда, базирана на доказателства, а само на такава, основана на предположения. Настоящият случай очевидно не е такъв. А разсъжденията на частното обвинение в тази насока се отчитат от апелативната инстанция като неточен/превратен прочит на цитираното ТР. Отделно, за да подчертае несъстоятелността на подобно искане, АС счита нужно да посочи трайната съдебна практика относно съкратеното съдебно следствие, която изключва отхвърлянето на искането на подсъдим за разглеждането на делото по този ред с всякакви други аргументи, освен тези, посочени в закона. В тази насока Решение № 230 от 18.05.2009г. на ВКС по н.д. № 211/2009г., III н.о., НК: „След като съдът се увери, че подсъдимият сам, доброволно, с пълно съзнание за правните последици от неговото признание на фактите по обвинението, е направил изявление за съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК, той не би могъл нито голословно, нито по съображения, стоящи извън изричната норма на закона, да отказва правото на подсъдимия на тази процедура. Това е така, тъй като поставянето й в ход е функция само от волята на подсъдимия, но не и на която и да е друга страна, както и поради това, че дори и съдът сам да е инициирал предварително изслушване по този ред, не би могъл да премине към съкратено съдебно следствие, ако липсва изявление на подсъдимия за признание на фактите от обвинението и съгласие да не се събират доказателства за тях. При наличие на тази абсолютно необходима предпоставка съдът е суверенен да прецени дали е налице и другата такава, за да приложи процедурата по чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК, а именно - дали самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. Ако това е така (както е в конкретния случай), съдът е длъжен да проведе тази диференцирана процедура, без каквито и да е други условности.“. В същата насока е и Решение № 324 от 01.102008г. на ВКС по н.д. № 294/2008г., III н.о., НК, според което искането на подсъдимия за провеждане на съкратено следствие е „право, а не само негова правна възможност“. Заради изложеното горе АС намира, че възраженията на частното обвинение за допуснато съществено процесуално нарушение са неоснователни и почиват на неправилна интерпретация на законови разпоредби и съдебна практика. Намирайки горното, респективно констатирайки липсата на основания за отмяна на присъдата на изтъкнатите от частното обвинение основания, АС следва да пристъпи към проверка на постановената присъда по същество. Проверката за наличието или не на подкрепа на самопризнанието, по смисъла на чл.372 ал.4 НПК, задължително предполага съдът да даде положителен отговор по процесуалната годност на доказателствата от досъдебното производство, а след това и такъв за наличието на безпротиворечивост и несъмненост. Определението на ОС по посочения ред се отчита от АС като законосъобразно с положителния отговор, който първоинстанционния съд дал в определението си на стр.44 от съдебното производство. Разглеждайки делото по реда на чл.371 т.2 от НПК от фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено по делото следното: Подс.З. и постр.П. О. били втори братовчеди, които живели в с.Добротица, обл.Силистра. През есента на 2021г. между двамата възникнал спор за наследствен имот на подс.З. (градина в същото село), като последният имал възражения за това, че постр.О. обработвал този имот, поради което претендирал дължима сумата от 300 лева като наем. Сутринта на 02.01.2022г. около 08.00ч., постр.О., заедно с баща си - св.К. О. и св.М. К., отишли на бензиностанцията в с.Добротица, където пили кафе докъм 09: 00ч., след което всеки от тях се прибрал в дома си. Св.К., който имал намерение да извършва ремонт на трактора си, се обадил за помощ около 09: 50ч. на постр.О. с такава молба. Постр.О. се съгласил и казал, че отива към магазина, намиращ се на ул.“Стадиона“, след което щял да отиде в дома на св.К.. Св.К. обаче решил да отиде с автомобила си да го вземе от магазина, за да ускори извършването на ремонта. В това време подс.З. също тръгнал от дома си намиращ се на ул.“Стадиона“ №25 към магазина, намиращ се в края на улицата. Бил с личния си автомобил „Субаро Форестър“ с рег.№ СС0401А, цвят зелен. По пътя застигнал постр.О., който вървял пеш в същата посока, от лявата страна на пътното платно, в близост до бордюра. Подс.З. спрял автомобила си в дясната страна на пътното платно, в близост до дома на св.В. С., тъй като постр.О. му махнал с ръка. След това слязъл от автомобила и на пътното платно с постр.О. се ръкували и поздравили с настъпилата Нова година. След това между тях отново се повдигнал спора за градина и за претендираната от подсъдимия сума от 300 лева. В процеса на пререканието подс.З. нанесъл удар с юмрук с дясната ръка в областта на лицето на постр.О., който в резултат паднал назад на пътното платно, като си ударил главата в асфалта. Веднага след това подс.З. потеглил с автомобила си без да помогне на постр.О.. По същото време пристигнал св.К., който видял спрелият пред магазина на същата улица лек автомобил на подс.З., а на пътното платно до дом №13 на ул.“Стадиона“ - паднал непосредствено до бордюра човек. Спрял колата, приближил се и установил, че това е постр.О.. Тялото на последния било разположено успоредно на бордюра върху пътното платно, като главата била насочена към дома на подс.З., а краката - към магазина. Тялото било по гръб, дясната ръка била опъната над главата, а краката били отпуснати. Якето на постр.О. било вдигнато нагоре към мишниците, коремът му бил гол, а панталона и боксерките били свлечени под таза. Обувките на пострадалия, тип „кубинки“ били отвързани и полусъбути. Той бил в безсъзнание, със затворени очи, хъркал. Св.К. поставил главата му върху коленете си. Страхувал се да не се задави, понеже видял кръв в устата му. Св.К. позвънил на св.К. О. и му съобщил за случилото се. Св.К. О. веднага пристигнал на мястото и проверил дали синът му не си е глътнал езика. След това съблякъл якето си и го поставил под главата му. В 09: 57ч. и 10: 02ч. св.К. подал сигнал на тел.112, след което отишъл до магазина и повикал на помощ св.Р. и св.В.. На място пристигнал екип на ЦСМП-Силистра и качили постр.О. в линейката. При качването обувките на пострадалия паднали от краката му и останали на пътното платно. Постр.О. бил откаран в МБАЛ-Силистра и лекуван в ОАИЛ. Независимо от проведеното лечение той починал на 10.01.2022г. Според изготвените СМЕ причината за смъртта на П. О. е тежката и несъвместима с живота ЧМТ, с контузия на кожата в лявата челно-слепоочна област, кръвонасядане в тилната област: линейно счупване на тилната черепна кост по срединната линия, продължаващо по черепната основа отляво на големия тилен отвор и към средна черепна ямка вляво от средата, със засягане на синуса на клиновидната кост; втора малка линия на счупване, успоредно вляво на първата до големия тилен отвор; масивен субдурален хематом (под твърдата мозъчна обвивка) теменно, предимно в ляво и дифузен субарахноидален кръвоизлив (под меките мозъчни обвивки); множество контузии на мозъка в двата челни дяла в левия теменно-слепоочен дял, в малкия мозък, продълговатия мозък и моста; ограничен епидурален хематом (над твърдата мозъчна обвивка) подлежащо на фрактурите в тилната област. Така изложената фактическа обстановка първостепенният съд установил по категоричен начин след анализ на всички събрани по делото доказателства, включително и чрез самопризнанията на подсъдимия, направени в хода на производството по чл.371 т.2 НПК. Накратко, свидетелските показания по делото са еднопосочни и съответстват на установеното от фактическа страна. Свидетелите К. О., М. К. и Б.Б. дали сведения за пребиваването си на безниностанцията, заедно с пострадалото лице, а по-късно първите двама - и за състоянието, в което бил, в зависимост от това кой кога и в какво състояние го видял. Свидетелствали и за конфликта между пострадалия и подс.З. по повод обработването на градината. За конфликта по повод градината в показанията си споделил и св.П.. Свидетелите Р., Л. и В. били в магазина, когато там спрял с колата подс.З., който поканил Л. на кафе в по-късен момент. Св.Р. говори и за появата на св.К., в търсене на помощ за постр.О.. Подс.З. бил забелязан в бар „Дани“ от св.Й., който по-късно узнал за случилото се при посещението си в магазина. Свидетелите С. и С., пред чийто дом станал инцидента, дали показания относно видяното от тях в по-късен момент, като не били преки очевидци на срещата между пострадал и подсъдим. Св.С. обаче забелязал в близост колата на подс.З.. Свидетели с идентификационни номера 1, 2 и 3 посочили, че знаят, че в деня на инцидента подс.З. ударил постр.О., който от удара паднал на земята се ударил. Свидетели 1 и 2 говорят за 1 удар, а свидетел 3 посочил, че подс.З. нанесъл на пострадалия поредица от удари и местил тялото и обувките му. При липсата на пряк очевидец и при единствените твърдения на свидетел номер 3, то като аргумент на заявеното от частното обвинение следва да се посочи, че няма как осъдителна присъда да почива само на показания на защитен свидетел (чл.124 от НПК), още по-малко на такъв, който дори не е пряк очевидец на инцидента. Показанията на К. О., И. О., Д. О. и Д. О. касаят отношенията и връзките им с пострадалия. Свидетелите Д. О. и В. С. разказват за отношението на хората в селото към подс.З. и споделят причините за това. Св.О. била внезапно посетена в дома си от подс.З., след което появата и поведението му предизвикали в нея страх, станал причина за инсталиране на камера за наблюдение, която можела да следи през телефона си. Св.С., който живеел в къщата, пред която се развил инцидента, бил неколкократно посещаван от подс.З., който го разпитвал относно инцидента с пострадалия и за това какво говорели хората, на 04.01.2022г. го посетил в дома му, а на 07.01.2022г. му звънял по мобилно приложение - обстоятелства, които го стреснали и му дали основание да заключи, че подс.З. бил с труден характер и заради това – отбягван от хората в селото. Св.М. К. свидетелствал как броени дни след инцидента подс.З. го срещнал и му казал, че се бил оправил с П. и сега идвал реда на М., , говорил за това колко хора още не били осъзнали, че имали да му дават пари“, като приказките му предизвикали страх в него. Св.С. разказал за нанесен му в миналото побой от подс.З., който въпреки подадената жалба останал без последствие. Споделил и за страха на хората в селото от подсъдимия, вкл. и от отглежданите от него кучета. От съвкупният преглед на тези показания са изведени негативните характеристични данни за подс.З., на които ОС се позовал при определяне на наказанието. Назначените по ДП експертизи заключават следното: -СМЕ по писмени данни, според която постр.О. получил контузия на главата, контузия на мозъка, хематом под меките черепни покривкив слепоочно-теменно-челно и ниско тилно ляво, субдуарен хематом в състояние на остра окстеокластична трепанация, травматичен субанахроидален кръвоизлив в ляво теменно-слепоочно, счупване на базата на черепа в задните черепни ямки и в левите средна и предна черепни ямки с кръвотечение от левия слухов проход и от устата в областта на фарингса. Тези увреждания причинили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Относно механизма на уврежданията, СМЕ заключила, че са в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети и може да бъдат получени в резултат на силни удари с твърд предмет в главата. Като ударите са нанесени с голяма кинетична енергия и са причинили тежки контузионни промени на мозъка и мозъчния ствол със стволова дисфункция и счупване на костите на черепната основа. -Тройната СМЕ за аутопсия установила множество увреждания като заключила, че причината за смъртта е тежката ЧМТ. -Тройната СМЕ 12а/2022г. установила същите увреждания, причинени по механизма на падане с удар в тилната част. ВЛ посочили наличието на две последователни травми – удар в лицето, довел до падане и травма в тилната област. Допълнението към тази СМЕ пояснило, че ударът в лицевата част на лицето на постр.О. обусловил болка, но довел до падане на асфалта и удар в тилната област, довел до получената ЧМТ. Относно интензитета на удара било пояснено, че бил относително слаб до умерен. Изложеното дало на ОС основание да сподели изводите на обвинението за причинена по непредпазливост смърт в резултат на причинена лека телесна повреда. ОС изложил подробни аргументи относно правната квалификация (л.4 от мотивите), която се споделя и от настоящата инстанция, поради което няма да се преповтаря. В подкрепа на изложението от ОС следва да се посочи, че по делото не е установен пряк очевидец на случилото се между двамата, а СМЕ подкрепят обясненията на подс.З. относно ударът в челюстта и ръката, с която бил нанесен. Липсват категорични доказателства, както твърди частното обвинение, подс.З. да е нанесъл повече от един удар на постр.О.. Относно причиняването на смърт по непредпазливост данни се извличат и от свидетелските показания, според които подс.З. се притеснявал какво ще се случи на постр.О.. Извън всякакво съмнение е причинната връзка между удара, падането, ЧМТ и смъртта. АС споделя изводите на първостепенния съд относно недоверието към някои аспекти от обясненията на подс.З. по повод това, че постр.О. му посегнал пръв. Както и относно изводите за липса на афект, изводими от КСППЕ, която застъпва такова становище. В последната още било прието, че подс.З. имал склонност да кумулира агресивни тенденции в дългосрочен план, своенравен, авторитарен, емоционално хладен, импулсивен, с бърз интензитет на негативни емоционални преживявания, манифестирани експлозивно. Предвид гореизложеното следва да се заключи, че при правилно установените фактически положения, то ответна на закона се явява и тяхната правна оценка, сторена от ОС-Силистра. 2/По жалбата на подсъдимия, касателно справдливостта на наказанието и размера на гражданските искове: -относно наказанието: жалбата е неоснователна. Искането на защитата е за намаляване на наказанието (развива се аргументация за наличие на основанията на чл.55 от НК) и прилагане на института на чл.66 от НК. При индивидуализацията на наказанието първостепенният съд отчел всички релевантни за това обстоятелства. Като отегчаващи приел негативните характеристични данни за подс.З., източниците му на доходи (незаконна дейност с дървесина и наказания за това с НП; бране на трюфели; обучение на кучета). ОС обсъдил и повода за инцидента, спирайки се на обстоятелството, че човешки живот бил жертван за спор от 300 лева, при пренебрегване дори на родствената връзка с пострадалия. Отчел също в негативен план липсата на оказана помощ след удара, въпреки видимо тежкия резултат, който настъпил пред очите му. Към тази категория обстоятелства ОС приел също мястото и начина на извършване на деянието – на публично място, с безцеремонност и арогантност. При така посочените обстоятелства ОС наложил максимално наказание, което редуцирал и определил в размер на три години и шест месеца, за чието изтърпяване определил общ режим. Липсват основания за приложение на чл.55 от НК, каквото е едно от исканията на защитата. Няма данни нито за многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства (с оглед изложеното горе), нито за наличието на изключителни такива, който да доведат до извода за прекомерна тежест на предвиденото в закона минимално наказание. Липсват и основания за смекчаване отговорността на подс.З.. Тъкмо напротив – определящ е превеса на отегчаващи такива и той е значителен. Единствено чистото съдебно минало на подс.З. е в сферата на смекчаващите отговорността обстоятелства, но според АС, с оглед цялостното поведение на подсъдимия, то не може да доведе до намаляване на наложената му санкция, тъй като нейното определяне не е чисто аритметична дейност. Споделят се аргументите на частното обвинение, че се касае за личност, която в продължение на дълги години с поведението си е вселявала страх сред съселяните си. Не само това – подс.З. през годините безнаказано се саморазправял с хора от селото, нанасяйки им побои и предизвиквайки страх с поведението си, вкл. и с кучетата, които използвал за горните цели. Държал се надменно, разпореждал, притискал, заплашвал, упражнявал насилие. За това негово поведение и за страха у съселяните му сочат в показанията си множество свидетели, чиито показания АС изрично изложи по-горе. Като закономерен резултат при упражняване на това продължило през годините арогантно поведение, подс.З. достигнал кулминацията на противозаконното си поведение, причинявайки смъртта на постр.О. – млад човек, съпруг, брат, син и баща. И то по повод свада за обработване на нива, чийто годишен наем бил в размер на 300 лева. Деянието се счита от АС като извършено в съответствие с посочените от СППЕ характерови особености на подс.З. - склонност да кумулира агресивни тенденции в дългосрочен план, своенравен, авторитарен, емоционално хладен, импулсивен, с бърз интензитет на негативни емоционални преживявания, манифестирани експлозивно. АС приема, че тъкмо дългогодишното му агресивно-заплашително поведение към съселяните му, което останало ненаказано от компетентните държавни органи, му открило възможността да продължава да агресира все по-убедително, за да достигне до апогея в противоправното си поведение, отнемайки човешки живот. Заради това и наказанието се отчита като правилно определено, съответно на обществената опасност на деянието (висока), свързана с отнемане на човешки живот, както и с обществената опасност на подсъдимия (също висока), видно от изложеното горе защо. Заради изложеното АС изразява пълно съгласие с определеното на подс.З. наказание, считайки, че тъкмо ефективното изтърпяване на наказанието би постигнало целите на закона по чл.36 от НК и най-вече индивидуалната превенция по постигането на поправителен ефект върху неправомерните нагласи в поведението на подс.З.. Т.е., така определеното наказание е ответно както на обществената опасност на деянието, така и на тази на дееца, поради което и е напълно адекватно по отношение изпълнението целите на закона по чл.36 НК. Намаляването му би било проява на прекомерна снизходителност, каквато настоящият съдебен състав не е склонен да сподели. -по гражданските искове: жалбата е неоснователна. Те са подробно мотивирани в решението на ОС, където са анализирани отношенията на пострадалия с всеки един негов близък и са изведени законосъобразни изводи за претърпените от тях болки и страдания, свързани с неочакваната му и съвсем преждевременна кончина. Противно на твърденията в жалбата, в мотивите се съдържат подробни аргументи относно обема на претърпените болки и страдания на близките на починалия, довели ОС до уважаването на исковете в пълните им претендирани размери. А твърденията в жалбата за завишен размер на гражданските искове са само твърдения, неподкрепени с конкретика, която да бъде обсъдена в това решение. Липсват също каквито и да било основания за уважаване на искането за пълно отхвърляне на иска на братът на пострадалия – И. О., на изтъкнатото от защитата, че не бил пряк наследник, както и на липсата на силна връзка с брат му – постр.Д.О.. Дали е пряк наследник или не, е без значение при обсъждане на обезщетението. От данните по делото е видно, че той имал силна връзка с брат си. Това се потвърждава от показанията на множество свидетели по делото, дадени в подкрепа на неговите собствени. От материалите по делото е видно, че в момента, в който получил известие за инцидент с брат му, св.И.О. незабавно се отправил към болницата в Силистра (а бил тръгнал за Варна със семейството си), изчакал линейката, разговарял с всички, които имали някаква информация за случилото се с брат му, активно участвал в оказването на помощ при приемане на пострадалия в болницата, изчакал всички консулти през същия и следващите дни, по време и след операцията. До момента на настъпване на смъртта на постр.О. той посещавал болницата всеки ден. Посоченото е достатъчно основателно, за да се приеме наличието на силна братска връзка, респективно тежко изживяване на загубата от страна на И. О. на единствения му брат. Поради което и размера на присъденото обезщетение от ОС се възприема от този съд за справедливо и съответно на преживяната от загубата травма. При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения. Предвид изложеното, и като намира че са налице основания за изменение на атакуваната присъда, на основание чл.338 от НПК Варненският апелативен съд