Решение № 164 от 30.9.2026 г. на Районен съд - Берковица по дело № 14/2026 г.

Производството по делото е образувано по искова молба, с която е предявен от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД против Д. С. Т. иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК с правна квалификация - ч л . 500, ал. 1, т. 3 от КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - установителен иск за вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 108/2025 г. по описа на РС – Берковица, а именно: сумата в размер на 12461.27 лева - главница, представляваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по застрахователна полица № BG/22/120000293610, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й заплащане. Ищецът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД твърди в исковата си молба, че на 27.10.2020 г., около 09.55 ч. на А27, посока на движение Валсдоре, Република Германия, при управление на лек автомобил марка “...”, модел “...”, с рег. № ....., водачката Д. С. Русимова реализира ПТП и напуска местопроизшествието и не изчаква контролните органи. В резултат на ПТП-то са причинени имуществени вреди по лек автомобил марка "....", с рег. № ...... Към датата на събитието за лек автомобил марка “....”, модел "....", с рег. № .... е действал договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите сключена със ЗК "Лев Инс" АД /застрахователна полица № ...... със срок на действие от 21.01.2020 г. до 20.01.2021 г./ За настъпилото застрахователно събитие в ищцовото дружество е образувана застрахователна преписка № ..... по предявена претенция по Зелена карта от Германското бюро, като е определено застрахователно обезщетение в левова равностойност 12461.27 лв., която сума е заплатена от ищеца чрез преводни нареждания за кредитен превод от 24.09.2021 г. Заплатени са уврежданията по предния капак, надрасквания по десен фар, деформации и надрасквания по предна броня, десен калник, дясна гума и други. Поддържа, че на основание чл. 500, ал.1, пр. 3 от КЗ във връзка с чл. 45 и следващите от ЗЗД, с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност“, ЗК "Лев Инс“ АД придобива право на регрес срещу застрахованата Д. С. Р. до размера на изплатеното застрахователно обезщетение. За претендираното от него вземане ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 108/2025 г. по описа на РС – Берковица, по което била издадена заповед за изпълнение срещу Д. С. Т., която възразила в законоустановения срок. Предявява правата си при условията на чл. 422 от ГПК и моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответницата Д. С. Т. му дължи вземането в размерите, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 108/2025 г. по описа на РС – Берковица, а именно сумата в размер на 12461.27 лева - главница, представляваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й заплащане. Претендира разноски. Ответната страна Д. С. Т. НЕ е подала отговор и НЕ взема становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения й по чл. 131 от ГПК едномесечен срок. Същата редовно призована не се явява в първото по делото съдебно заседание и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие. С нарочна молба преди първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е направил искане по чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Съдът намира, че са налице законоустановените предпоставки за постановяване на неприсъствено решение по делото при условията на чл. 238 и чл. 239 от ГПК: Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Според чл.239 ал.1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, при кумулативното наличие на следните предпоставки: Първо, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание /чл.239 ал.1, т. 1 ГПК/ и Второ, когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства /чл.239 ал.1, т. 2 ГПК/. Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответната страна са налице. Ответната страна не е депозирала писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се е явила в първото по делото заседание и не е направила искане делото да се разглежда в нейно отсъствие. Съдът е указал в разпореждането по чл. 131 ГПК, което е редовно връчено на ответната страна, последствията по чл. 238 от ГПК /че ако не представи в срок отговор и не се яви в първото по делото съдебно заседание, без да е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение/. Същите са повторно указани и с определението за насрочване на делото, което също е редовно връчено на ответната страна. Ищецът своевременно е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Искът е допустим, а от представените по делото доказателства, които не са оспорени от ответника /представените с исковата молба писмени доказателства/, може да се направи извод, че искът е вероятно основателен. Неприсъственото решение съгласно чл.239 ал.2 от ГПК не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването на неприсъствено решение. Предвид това, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1 от ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Относно разноските: В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на делото предвид разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК ищецът има право на направените от него разноски както за заповедното, така и за исковото производство, а именно – 449.23 лева /249.23 лева ДТ и 200 лева юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото / и 299.23 лева за заповедното производство /249.23 лева ДТ и 50 лева за определеното юрисконсултско възнаграждение./ Предвид въвеждането от 01.01.2026 г. на еврото като валута и единствена официална парична единица в Република България съдът служебно следва да превалутира всички суми в евро. Така мотивиран съдът и на основание на чл.239 във връзка с чл.238 от ГПК