Решение от 5.8.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 8670/2019 г.

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 10, ал. 2 ЗБАН и чл. 79 от ЗС за установяване, че ищецът Българска Академия на науките е собственик на недвижим имот с идентификатор 68134.4083.719 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-15/06.03.2009 г., идентичен с поземлен имот с пл.№5670 от предходен кад. план на м.Младост 1а /част от стар имот с пл.№3878 по плана на гр.София, м.“Напоително поле“ 1939г./, находящ се в гр.София, ж.к.“Младост 1а“, с площ от 3549кв.м.

Ищецът твърди, че е придобил имота по силата на закона, с влизане в сила на ЗБАН, като подробно е изложил мотивите си в тази връзка - че с указ № 128/29.12.1941 г. са отчуждени срещу заплащане частни недвижими имоти в землището на с. Горубляне, с. Дървеница и Цариградско шосе, сред които е и имот № 3878, чийто собственик е бил Т.Т.С., като се твърди за отчуждаването да е съставен и административен акт от 31.07.1942 г. Евентуално твърди, че е станал собственик на имота по давност. Твърди, че с решение № 9528/47 от 19.11.2007 г. на ОСЗГ „Овча купел“ процесният имот е възстановен по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Т.Т.С., като в процедурата по възстановяване БАН не е участвала. Твърди възстановяването на недвижимия имот да е станало в нарушение на материалния закон, тъй като в имота е имало реализирано мероприятие - изграждане на НК на БАН, 8 км. Твърди, че с договор за покупко-продажба от 27.12.2007 г., обективиран в нот.акт № 44/2007 г. наследниците на Т.Т.С. са продали процесния имот на СД „2С Т. и Сие“, чийто универсален правоприемник е ответникът „И.П.С.“ АД.

Ответникът „И.П.С.“ АД оспорва иска. Твърди, че имотът е негова собственост и не попада в кръга на имотите, предмет на отчуждаването с указ 128/29.12.1941 г. Оспорва предложението, по което да е издаден указа - план № 55/1941 г., да изхожда от министъра на земеделието. Евентуално твърди, че след отчуждаването имотът е предоставен по силата на постановление № 169/28.08.1961г. в други органи, които не са част и/или чийто правоприемник не е ищеца. Оспорва имотът да е придобит от ищеца по давност като твърди, че този придобивен способ е бил изключен по отношение на имот държавна собственост, евентуално твърди, че след като е придобил имота на 27.12.2007 г. с поведението си многократно е демонстрирал намерението си да владее имота като свой, което му намерение е достигнало до ищеца.

Като трети лица помагачи на страната на ответника са конституирани Т.Т.Т., Д.Д.К., Т.И.Г., З.И.К., П.Г. Л.и Д.Т.С., които оспорват предявения иск.

След преценка доводите на страните и доказателствата по делото, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

БАН се легитимира като собственик на процесния недвижим имот на основание Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот на основание чл.10, ал.2 от Закона за българската академия на науките, правоприемство и приращение по смисъла на чл.92 от ЗС № 1 том I, рег.№ 297, дело № 19 от 2008 г. на К.Б., нотариус вписана под № 043 по рег. на НК.

Видно от извадка от Държавен вестник бр. 54/11.03.1941 г. /л.38-42, том І от делото/ с Указ № 12 на Цар Борис ІІІ от 02.03.1941 г. е създаден Българо-немски институт за земеделски изследвания. С Указ № 128 на Цар Борис ІІІ, издаден на 29.12.1941 г. по предложение на Министъра на земеделието и държавните имоти, на основание чл. 2, т. 1, чл. 3, ал. 2 и чл. 54 от Закона за отчуждаване на недвижими имоти за държавна и обществена полза е прогласена обществената полза от отчуждаване и спешност за завладяването на частни недвижими имоти, показани в червени линии на план и опис, нужни за постройки на Българо-немския институт за земеделски изследвания и нужната към него за опитни цели площ в землището на Столична голяма община и Горублянската община.

С протокол от 13.02.1942 г., утвърден от министъра на земеделието и държавните имоти, комисия, назначена от Софийски областен директор е оценила имотите, които съгласно Указ № 128 на Цар Борис ІІІ от 29.12.1941 г. се отчуждават за нуждите на Българо-немския институт за земеделски изследвания /стр.58 от том І от делото/. В протокола е посочено, че имотите, които се включват в определените от комисията две оценителни зони са подробно описани в приложен списък, неразделна част от протокола, който се намира л. 59 – 63, том І от делото.

В представените по делото списъци на имотите, които се отчуждават фигурира под № 37 имот с № 3878 на Т.Т.С. с отчуждаема площ от 5065 кв. м., оценен на 141.820 лв. при оценка от 28 лв. на кв. м. Налице е подпис на Т.Т.С. срещу оценката в графа "Забележки" /л.66, том І/, което следва да се приеме и като съгласие за отчуждаването предвид липсата на други изявления в тази графа, освен саморъчно положения подпис от лицето. В Административен акт от 31.07.1942г. /стр.582 от том II/ е записано, че Т.Т.С. е заявил, че „няма вече никаква намеса“ в имот нива в землището на с.Дървеница, местност „Новия кър“м който става пълна собственост на държавата. Представени са оправдателни документи за заплащане на стойността на имота, определена при отчуждаването му. От извадка от ДВ бр.76 от 11 април 1942г. /стр.581, том II/ е видно, че с Указ №6 на Цар Борис ІІІ от същата дата е приета оставката на Д.К.– министър на земеделието и държавните имоти и с Указ №8 за министър е назначен Х.П., подписал План №55 от декември 1941г., като от представена историческа справка е видно, че е бил министър на земеделието за периода 11.04.1942г.-14.09.1943г. Във връзка с оспорване на подписа на Министър Х.П., направено то „И.П.С.“ АД, по делото е прието заключение на СГрЕ съгласно което подписът за „Министър“ в План №55 от декември 1941г., утвърден на 24.04.1942г. е положен от Министър Х.П..

Не се спори, а се установява и от Решение №9528/47 от 19.11.2007г. на ОСЗГ „Овча купел“, че имот с пл.№3878 от кадастралния план от 1939г. е възстановен общо на наследниците на Т.Т.С. по реда на ЗСПЗЗ, които впоследствие са го продали на „И.П.С.“ АД, видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №44, том IX, с рег.№9114, дело №1530 от 2007г.

Видно от извадка от Държавен вестник бр. 260/23.11.1944 г. /на л. 46/, с Постановление на МС от 15.11.1944 г. е одобрено Българо-немския институт да се закрие, като земята заедно със земеделските оръдия, машини, библиотека, мебели, покъщнина, апаратура и други инвентарни елементи и материали се предадат на Централен земеделско-изследователски институт.

С Постановление № 73 от 08.03.1955 г. на МС е постановено да се създаде отделение за селскостопански науки при БАН, което да обедини няколко института и опитни станции, сред които и Централния земеделски изследователски институт в София, със съответната част от сградата, която заема и опитните му бази в гр.Брезник и селата Дървеница, Горни Лозен и Горна Баня, Софийско. Прието е посочените институти и опитни полета на Министерство на земеделието и Министерство на тежката промишленост да се прехвърлят към Отделението за селскостопански науки при БАН заедно с всичките им сгради, земи, имущества, жив и мъртъв инвентар, библиотеки /според инвентаризацията към 01.01.1955 г./, щат, бюджет и други. Именно от точка 2 на цитираното ПП № 73/08.03.1955 г. може да се направи извод, че посочените в постановлението институти и опитни полета на Министерството на земеделието и Министерството на тежката промишленост се прехвърлят към БАН заедно с всичките им сгради, земи, имущества и др. според инвентаризацията към 01.01.1955 г. От представения списък-извлечение на балансовите сметки-основни средства, материали и други на ЦЗИИ-София към 28.02.1955 г. е видно, че опитното поле, находящо се на 7-ми километър е с площ от 286, 3 дка. – л.71, том І.

С Разпореждане от 9 март 1956 г. /на л.73, том І/, Министерски съвет е разпоредил да се отчужди срещу заплащане за нуждите на БАН - за Атомна научно –експериментална база и физически институт /АНЕБ и ФИ/ – 76 дка ниви, собственост на ТКЗС в с.Горубляне, Софийско. С друго Разпореждане от 9 ноември 1959 г. /на л.78, том ІІ/ Министерски съвет е разпоредил за нуждите на АНЕБ и ФИ при БАН да се отчуждят още 154 дка ниви от ТКЗС на с.Горубляне, Софийско.

По делото е приета СТЕ с основно и допълнително заключения съгласно която процесния имот попада в границите на териториите по Указ №128/29.12..1941г. на Цар Борис ІІІ и е частично идентичен с имот стар пл.№3878 от плана от 1939г., поради това, че от него са премахнати застроените части от стария имот. Записът в Разписен лист към плана от 1939г. за имота е Т.Т.С., в плана, предхождащ КККР, емисия от 1975г. имотът е с пл.№5670, к.л.603, попада в зона с регулация, но за него няма отреден УПИ, т.е. не е урегулиран. Имотът попада в недвижимият имот, описан като част от пл.№131 с графична площ 279783 кв.м. в Нотариален акт № 1 том I, рег.№ 297, дело № 19 от 2008 г. При оглед на място, вещото лице е установил, че мероприятието по изграждане на научния комплекс е напълно реализирано, а комплексът е ограден. В съдебно заседание, за защита на основното заключение, вещо лице Е.Д. посочва, че не цялата ограда на комплекса е масивна, югозападната част е само с оградни колове и мрежа, като има входове към предприятия, но откъм бул.“Цариградско шосе“ оградата е масивна.

Във връзка със заключението от страна на БАН е представена извадка от разписен лист, създаден 1974г. за м.“Южна градска територия, ж.к.Младост“ за имот 130 и 131, в който е отразено, че имот 131 е записан като собственост на ФИ с АНЕБ-БАН. Вещо лице Д. посочва, че е възможно този план е изработван в периода 1969г.-1974г. и да е одобрен в последствие.

В допълнително заключение вещото лице посочва, че РМС от 1956г. касае създаването на АНЕБ и физическа база, за което се отчуждават 76 декара ниви, собственост на ТКЗС в с. Горубляне, Софийско, в землището на същото село при граници: шосето София-Пловдив, черен път, опитно поле на БАН и ниви на ТКЗС с. Горубляне и частни собственици. В приложението към заключението теренът е изобразен с червен цвят и е обозначен с точки с номера 1,2,3,4. РМС от 1959г. касае отчуждаване за нуждите на АНЕБ и Физическият институт на БАН на 154 дка. ниви при съседи: на североизток - шосето София-Пловдив, на северозапад съществуващата граница на АНЕБ, на югозапад - земи на ТКЗС Горубляне и на югоизток - Дървенишко шосе. В приложението териториите са отразени в лилав цвят и за обозначени с точки с номера: 3,4,5,6,7,8,9,10,11,12,13. ПМС № 169/1961г. касае създаването на Академия на селскостопанските науки. В постановлението няма описания на имотите или картен материал, а императивно всички опитни полета, опитни станции, бази и научни институти преминават към Академията. В едромащабната топографска карта емисия 1969г., заснета през 1956г. за района има две опитни станции, отразени в приложението с цвят син електрик и обозначени с точки е номера: 2,14,15 и 16 за първата и номера: 17,18,19 и 20 за втората. От графичната част е видно, че процесния имот не попада в нито една от трите площи.

По делото са депозирани показания от Л.А.А., който посочва, че процесния имот принадлежи към т.н. втори кампус на БАН, който е ограден, охраняем, поддържа се от градинар. Доколкото свидетелят развива научна дейност в Институт по електроника към БАН от 1975г., посочва, че имота се стопанисва от БАН и състоянието му е непроменено от 1975г. до настоящия момент. Посочва, че имота е част от общия такъв, собственост на и стопанисван от БАН, като точно в този имот няма постройки, но през годините в него са монтирани и в последствие премахвани мобилни станции и лазерни системи за сондиране на атмосферния въздух.

Свидетелят Р.З.Е.е бил директор на Института по електроника към БАН в периода 2000-2012г., когато се е пенсионирал. Посочва, че познава научния комплекс на БАН от 1965г., като е изглеждал по един и същи начин през годините и в едни и същи граници, като винаги е бил ограден и охраняван. По отношение на процесния имот посочва, че представлява зелена площ, с дървета, която се поддържа, граничи със сградите на Института по електроника и Институт за твърдо тяло и е част от целия комплекс на БАН. Посочва, че през 2005г. имало опит на г-н Т. за влизане на територията на комплекса, като била разбита оградата, но след намеса на полицията била възстановена.

Показания са депозирани от С.Р.Т., който е директор на научни изследвания и разработки в „И.П.С.“ АД и е председател на борда на директорите. Заявява, че познава имота, който от север граничи със сграда, в която преди се е помещавал Института по електроника, а другите му граници са с частни реституирани имоти, има и една барака, пред която има алея за достъп до бараката. Посочва, че имота не е ограден, има диворастящи дървета в едната част. Твърди, че достъпът до имота е от бул.“Цариградско шосе“ или директно през един от имотите пред сградата на Института по електроника, а ако са с транспортна техника преминавали през портала на БАН. Заявява, че имота се води в „И.П.С.“ АД като опитно поле №3 и се използва за експериментални нужди. Описва експеримент започнал от 2008г. и продължил до средата на 2019г., при който са заравяни тръба 1 м. на 10 см. диаметър, материал около 50 см. и компютър в кутия, колкото кутия за обувки, в имота, в близост до сградата, като твърди, че имота е посещаван всеки месец или на три месеца, за отчитане на резултатите.

Свидетелят Д.Н.И., служител на „И.П.С.“ АД от 1994г., заявява, че е отишъл в имота, заедно със С.Т., за първи път през 2008г. Заявява, че изкопни работи за полагане на материали за експеримент са правени през деня с права лопата и мотика и никой „не е правил проблем“. Посочва, че влизали в имота от бул.“Цариградско шосе“, където няма ограда, влизали са и през портал в близост, както пеша, така и с транспорт и никой не се е интересувал какво правят на тези терени.

За опровергаване на изложеното от последните двама свидетели, от страна на ищеца са представени договори за охрана на комплекса, указания за пропускателен режим и докладни за опити за навлизане на територията.

С оглед установеното от фактическа страна, Съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.1 от Закона за Българска Академия на науките /ЗБАН/ имуществото на БАН и на самостоятелните й звена включва право на собственост и други вещни права, вземания, ценни книжа, патенти, дарения, дялово участие в стопански организации и сдружения и други права и задължения. В ал.2 на разпоредбата е предвидено, че Народното събрание предоставя в собственост на БАН стопанисваните от нея държавни терени, сгради, машини, съоръжения, апаратура, книжен фонд, парични средства и други движими вещи. Разпореждането с това имущество може да се извършва само в интерес на академията и решение на Общото събрание. Недвижимите имоти на академията се отчуждават само с решение на Народното събрание /чл. 10, ал.3 ЗБАН/.

Следователно от датата на влизане в сила - на ЗБАН - на 19.10.1991 г. правото на собственост върху описаните недвижими и движими вещи-държавна собственост, по силата на закона преминават в собственост на ответната страна - БАН. Трансформацията на собствеността е по силата на самата правна норма. За настъпването на този правен резултат не е предвидено изрично издаването на конкретен акт на НС, така както е предвидено за случаите на отчуждаване на имущество. Разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗБАН следва да се разбира в смисъл, че предоставянето на собствеността се извършва непосредствено от НС – държавната собственост излиза от патримониума на държавата и става част от патримониума на друг правен субект. Следователно правото на собственост едновременно се признава и предоставя с нормата.

Фактическият състав на чл. 10, ал.2 ЗБАН изисква към момента на влизането му в сила - от 19.10.1991 г., БАН да стопанисва вещите, които са й предоставени в държавна собственост за осъществяване на дейността й.

Съгласно заключението на вещо лице по СТЕ - процесния имот попада в границите на териториите по Указ №128/29.12.1941г. на Цар Борис ІІІ, с който на основание чл. 2, т. 1, чл. 3, ал. 2 и чл. 54 от Закона за отчуждаване на недвижими имоти за държавна и обществена полза /отм.1948г./ е прогласена обществената полза от отчуждаване и спешност за завладяването на частни недвижими имоти, показани в червени линии на план и опис, нужни за постройки на Българо-немския институт за земеделски изследвания и нужната към него за опитни цели площ в землището на Столична голяма община и Горублянската община.

По приложението на ЗОНИДОП (отм.) е постановено Решение № 601 от 29.09.2010 г. по гр. д. № 504/2009 г. на І г. о. на ВКС, от мотивите на което е видно, че отчуждаването по ЗОНИДОП (отм.), преминава през няколко етапа:

1. Издаване на закон или княжески указ, с които се прогласява обществената полза;

2. Издаване на акт на окръжния управител /областния директор/, с който се определят необходимите земи, ако това не е станало със закона или с княжеския указ;

3. Издаване на заповед /приказ/ на окръжния управител за конкретните имоти, които се отчуждават – чл. 2 от ЗОНИДОП /отм/;

4. Акт за полюбовно съгласие с отчуждаването или съдебно решение, с което се прогласява това отчуждаване и

5. Определяне на оценките на имотите, изплащането им и въвод във владение. Със закон се определя обществената полза при по-важните държавни и обществени сгради, а за по-маловажни постройки е достатъчен само княжески указ – чл. 3 от ЗОНИДОП (отм.). Самото отчуждаване може да се извърши по два начина – чрез "полюбовно съгласие", когато собственикът няма възражение срещу отчуждаването – тогава се издава административен акт – арг. от чл. 16, чл. 22 и чл. 47 от ЗОНИДОП (отм.) или по съдебен ред, като с решението на съда се прогласява отчуждаването на конкретния имот – чл. 16 и чл. 17 от ЗОНИДОП/отм/. В последния случай определянето и изплащането на обезщетението е последващо действие, което също може да премине през съдебна процедура, но въводът във владение се извършва едва след изплащане на обезщетението – чл. 38 и чл. 44 от ЗОНИДОП (отм.). Според специалните правила, когато има спешност от завладяването, тя се прогласява специално с княжески указ – чл. 54 от ЗОНИДОП /отм/. Предвидена е облекчена процедура за съобщаване на решението за отчуждаване на собствениците, както и на самото отчуждаване, ако не е налице "полюбовно съгласие" за това. При спор относно размера на обезщетението, имотът се завладява преди изплащането му, но след като е внесена на депозит предварително определената сума – чл. 57, 58 и чл. 60 от ЗОНИДОП (отм.).

Анализът на тези текстове сочи /според ВКС/, че съдебната фаза не е задължителен етап от производството по отчуждаване на недвижимите имоти по ЗОНИДОП (отм.). Този етап може да бъде заместен от "полюбовно съгласие", при което процедурата приключва с административен акт – чл. 47. С издаването на този акт собствеността преминава върху държавата още преди да е изплатено обезщетението за имота. При липсата на такова съгласие, отчуждителният ефект настъпва със съдебното решение по чл. 17 от ЗОНИДОП (отм.). Административният акт по чл. 47 от закона и съдебното решение по чл. 17 имат еднакви правни последици. Изплащането на обезщетението не е условие за настъпване на отчуждителния ефект.

Настоящия състав намира, че процесния имот е бил отчужден с царския указ от 1942 г. при наличие на съгласие на собственика му за това. Според проф. Петко Стайнов – "Административно право – обща част", издание 1945 г., стр. 181, "полюбовно съгласие" е подписаният от собственика протокол за оценка на имота. В случая в представените по делото списъци на имотите, които се отчуждават по царския указ от 1942 г. фигурира под № 37 имот с № 3878 на Т.Т.С. с отчуждаема площ от 5065 кв. м., оценен на 141.820 лв. при оценка от 28 лв. на кв. м. Налице е подпис на Т.Т.С. срещу оценката в графа "Забележки" /л.66, том І/, т.е. е на лице подпис на собственика в документ, сочещ конкретна оценка на имота. Подписът, поставен без забележка в документ, в който е обективирана оценка на отчуждавания имот, следва да се приравни на даване на "полюбовно съгласие". В Административен акт от 31.07.1942г. /стр.582 от том II/ е записано, че Т.Т.С. е заявил, че „няма вече никаква намеса“ в имот нива в землището на с.Дървеница, местност „Новия кър“, който става пълна собственост на държавата, т.е. "полюбовно съгласие" е дадено от собственика на отчуждавания имот и в друг документ.

Следователно са на лице основните елементи от фактическия състав на отчуждаването по ЗОНИДОП (отм.) и е настъпил отчуждителният ефект за имота на Т.Т.С.. Дори да се счете, че не са изпълнени формалностите за отчуждаване по ЗОНИДОП (отм.), следва да се приеме,че всъщност е налице фактическо отчуждаване на имотите, вкл. и на процесния имот, като отчуждителния ефект настъпва, след като имотът е завзет /Решение № 601/29.09.2010 г. по гр.д .№ 504/2009 г. на ВКС-І г.о., решение № 181/14.09.2011 г. по гр.д. № 261/2010 г. на ВКС-І г.о./ което завземане е видно от протокол от 13.02.1942 г. на оценителна комисия и списък на недвижимите имоти към него списъка на имотите, които се отчуждават за опитно поле и застрояване.

С Постановление № 73 от 08 март 1955 г. на МС с т.2 се постановява посочените институти и опитни полета на Министерство на земеделието и Министерството на тежката промишленост да се прехвърлят към БАН заедно с всичките им сгради,земи, имущества, жив и мъртъв инвентар, библиотеки/според инвентаризацията към 01.01.1955 г./,щат, бюджет и други, поради което и това имущество, както и процесният имот са заведени в баланса на ответната страна- БАН и на негово поделение. Процесният имот е отчужден още през 1942 г., преди мероприятията по кооперирането на земеделските земи, правото на собственост е преминало върху държавата и след поредицата правоприемства понастоящем е в патримониума на ищцовата страна - БАН.

Не се установява правото на собственост на БАН по отношение на процесния имот, придобито по силата на правната норма към 1991г. да е прекратено в последствие – било то чрез разпоредителна сделка или излизане на правото на собственост от патримониума по силата на реституция в полза на друго лице. „И.П.С.“ АД се легитимира, като собственик на процесния имот въз основа на това,че продавачите по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №44, том IX, с рег.№9114, дело №1530 от 2007г., извеждат своето право на собственост за процесния имот от Решение №9528/47 от 19.11.2007г. на ОСЗГ „Овча купел“. Доколкото обаче процесния недвижим имот е бил отчужден още през 1942г., към момента на колективизацията същия не е бил собственост на Т.Т.С., а държавна собственост и не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на собственика, от когото е отчужден имота и който е получил обезщетение. Отделно от това, издаденото Решение №9528/47 от 19.11.2007г. на ОСЗГ „Овча купел“ е при нарушение на разпоредбата §1 в, ал.1 от ДР на ППЗСПЗЗ, съгласно която строителни дейност, които не позволяват възстановяване на собствеността са: наземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, съоръжения, пътища,жп линии и др. Видно от СТЕ имота е част от научният комплекс на БАН, който е изграден напълно и включва изграждането на сгради, съоръжения съпътстваща инфраструктура. Процесният имот попада в терен на БАН, който е извън регулация, но след като този имот засяга и част от изградената вътрешноалейна мрежа в комплекса, по която се осъществява достъпа до сградата на Института по електроника, има тревна площ, асфалтирана алейна мрежа за автомобили и пешеходци, съгласно показанията на свидетелите на ищеца, а и съгласно показания на свидетелите на ответника, които твърдят, че на място има асфалтова алея, по която се стига до сградата, която е била ИА на БАН. Наличието на тревна площ и алейна мрежа се явява съпътстваща инфраструктура и тези пространства са от характера, визиран в §1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Теренът не може да се възприеме,като свободна площ, тъй като застрояване по смисъла на §1 в от ДР на ППЗСПЗЗ е не само фактическото изграждане на съответните обекти, а и на обслужващите зони - съпътстващата инфраструктура, необходими за нормалното им функциониране.

Предвид на изложеното процесния имот се явява държавна собственост и не е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ и издаденото решение на ОСЗГ не произвежда правно действие, поради което и ответната страна не е придобила този имот, като договорът за покупко-продажба на процесния имот обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №44, том IX, с рег.№9114, дело №1530 от 2007г. не е породил придобивно действие, тъй като прехвърлителите-продавачи не са били собственици на процесния недвижим имот.

От показанията на свидетелите А.и Е.се установява, че процесния недвижим имот се владее от БАН, т.е. ищецът упражнява фактическа власт върху имота, като поддържа тревната площ и дърветата в имота, оградил го е, като част от комплекса и го охранява, отново като част от комплекса. Показанията на свидетелите, ангажирани от ответното дружество не установяват отнемане на тази фактическа власт доколкото и двамата свидетели сочат, че са достъпвали имота свободно и при липса на ограда от страната на бул.“Цариградско шосе“, а това твърдение се опровергава от СТЕ, съгласно която комплексът е ограден с масивна ограда в тази част. Спорадичното посещение на имот, за който не е установено ясно дали е процесния, за да бъде закопана в него апаратура на крайно ограничена площ от под 2 метра дължина и 15см. дълбочина и да бъдат отчитани данни, не може да се приеме за отнемане на фактическата власт на ищеца.

Неоснователно се явява и възражението на ответното дружество за придобиване правото на собственост по отношение на имота на основание давностно владение. На първо място не се представят доказателства наследниците на Т.Т.С. да са владели имота, за да може да са предали владението в полза на „И.П.С.“ АД. Не се установява и дружеството да е упражнявало фактическа власт върху имота непрекъснато, явно и несъмнено, както и тази фактическа власт да е противопоставяна на БАН, като е изключвана всякаква възможност и БАН да ползва имота. От показанията на свидетелите Т. и И. е видно, че е ползвана само ограничена част от имот, който не е ограден и до който достъпа е бил свободен. От СТЕ обаче е видно, че процесния имот е част от комплекса на БАН, който пък е изцяло ограден. Следователно от показанията на свидетелите на ответника не може да се направи извод, че „И.П.С.“ АД е ползвало за експеримент именно част от процесния имот.

Поради изложеното предявения иск следва да се уважи.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на БАН сумата 11145,53 евро /21798,77лв./ за направени разноски за заплатена държавна такса, възнаграждения на вещи лица и адвокатско възнаграждение.

Водим от горното Софийски градски съд