Решение № 1546 от 27.3.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 5618/2022 г.

Производството е по реда на глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс. С решение № 20021249 от 14.03.2022 г. по гр.д. № 5390/2021 г. на Софийски районен съд, 154 състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, срещу И. Е. Д., ЕГН ••••••••••, и Д. С. Ж., ЕГН ••••••••••, предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правна квалификация по чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.149 и сл. ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено (в решението на СРС – за осъждане), че ответниците дължат на ищцовото дружество в условията на разделност сума в размер на 2 530, 33 лева – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до м.04.2019 г., сума в размер на 573, 38 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 27.08.2020 г., сума в размер на 28, 15 лева, представляваща цена за извършено дялово разпределение за периода от м.07.2017 г. до м.04.2019 г., както и сума в размер на 5, 95 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2017г. до 27.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на издаване на заповедта за незабавно изпълнение – 11.09.2020г. до окончателното изплащане на сумите, при квоти – 2/3 за И. Е. Д. и 1/3 за Д. С. Ж.. Осъден е ищецът „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на И. Е. Д. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в размер на 500, 00 лв. (петстотин лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Осъден е ищецът „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на Д. С. Ж. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в размер на 500, 00 лв. (петстотин лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, чрез процесуалния му представител юрк. Д.К.. Изложени са съображения за неправилност на решението. Сочи се, че безспорно било установено, че ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот, а изводите на първоинстанционния съд в обратния смисъл били неправилни. Прави се искане обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове – уважени. Претендират се разноските за производството пред двете съдебни инстанции. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба е подаден от ответниците И. Е. Д. и Д. С. Ж.. Изложени са съображения за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че при наличие на договор с предмет доставка на топлинна енергия до процесния топлоснабден имот, сключен между ищеца и трети лица, които не са собственици на имота, съгласно тълкувателно решение на ВКС, собствениците на имота не дължат заплащане на претендираните суми. Прави се искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендират се разноските за въззивното производство. Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното: Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК с правна квалификация по чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.149 и сл. ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Между страните не е спорно обстоятелството, че сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е присъединена към топлопреносната мрежа и че имотът е топлофициран. Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. С писмения отговор на исковата молба, подаден от първоначалния ответник И.Е.Ж. (починал в хода на производството и заместен по реда на чл. 227 ГПК от своите правоприемници И. Е. Д. и Д. С. Ж.), не се оспорва обстоятелството, че същият е собственик на процесния топлоснабден имот, като се навеждат доводи, че между него и ищеца липсва валидно облигационно правоотношение, доколкото имотът се ползва от неговата сестра, също ответница по делото – И. Е. Д., като се твърди, че именно тя е подала молба декларация за откриване на партида за имота на свое име. Ответницата И. Е. Д. не е подала писмен отговор на исковата молба. По делото не се спори, че праводателите на първоначалните ответници И.Е.Ж. и И. Е. Д. – техните родители Е.И.Ж. и В.Г. Ж., са били собственици на процесния топлоснабден имот, като това обстоятелство се установява и от представения по делото нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 от ЗПИНМ № 31, том ХХV, дело № 4831/1974 г. по описа на нотариус П.П. при СРС. По делото е представено удостоверение за наследници на В.Г. Ж., от което е видно, че същата е починала на 27.01.2010 г., като нейни наследници по закон са Е.И.Ж., починал на 13.09.2016 г., И.Е.Ж., починал в хода на производството пред първоинстанционния съд, И. Е. Д.. Представено е удостоверение за наследници на Е.И.Ж., починал на 13.09.2016 г., от което е видно, че негови наследници по закон са И.Е.Ж., починал в хода на производството пред първоинстанционния съд и И. Е. Д.. Установява се, че наследници на И.Е.Ж., починал на 4.07.2021 г., са съпругата му Д. С. Ж. и сестра му И. Е. Д.. От представеното удостоверение за сключен граждански брак се установява, че И.Е.Ж. е сключил брак с Д. С. Ж. на 30.07.2005 г. От приложените по делото съобщения към фактури за процесния период се установява, че партидата за имота е открита на името на Е.И.Ж., с аб. № 102071. С оглед така изложеното и при преценка на посочените доказателства се налага несъмнен извод, че ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот при квоти 2/3 за И. Е. Д. и 1/3 за Д. С. Ж. и са пасивно материално легитимирани да отговарят по предявения иск. Неоснователно е направеното в писмения отговор на И.Ж. (заместен по реда на чл. 227 ГПК от И. Д. и Д. Ж.) възражение, че само И. Д. е страна по облигационното правоотношение с ищеца. По делото не са представени доказателства в този смисъл, в това число не е представена молба декларация за откриване на партида, от която да се установява, че И. Д. е встъпила в облигационно правоотношение с ищеца като единствен ползвател на имота. Същевременно от представените съобщения към фактури се установява, че за процесния период партидата се е водила на името на наследодателя на ответниците Е.И.Ж., починал на 13.09.2016 г. Фактът, че след неговата смърт, ответниците не са подали молба декларация за промяна на партидата, нито ищецът е предприел действия по служебната промяна, не води до извод за неоснователност на исковете. Напротив, съгласно чл. 153 ЗЕ за възникване на облигационно правоотношение достатъчно е да се установи, че праводателят на ответниците Е.Ж. и след смъртта му – самите ответници – са собственици на процесния топлоснабден имот. Въззивният съд кредитира по реда на чл. 202 ГПК приетите по делото заключения по съдебно-счетоводната експертиза и съдебно-техническата експертиза. От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че количеството топлинна енергия за абонатната станция на адреса на топлоснабдения имот се измерва и отчита от средство за техническо измерване – общ топломер, монтиран в абонатната станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим терминал, с което се снема показанието на топлинна енергия в 0, 00 ч. на първо число от месеца. Технологичните разходи на топлинна енергия от работата на абонатната станция са отчислявани за сметка на топлопреносното предприятие - собственик. Установява се, че в сградата етажна собственост на адрес гр. София, ж.к. ••••, където се намира топлоснабдения имот, няма техническа възможност за прилагане на системата за дялово разпределение, тъй като има еднотръбна вътрешно отоплителна инсталация. Потребителите нямат сключен договор за дялово разпределение и съответно не са монтирали индивидуално топлоразпределители на радиаторите си. Разпределението на топлинна енергия между потребителите в сградата етажна собственост се извършва съгласно чл. 61, ал. 2 ЗЕ от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД. Установява се, че в процесния топлоснабден имот има работещи отоплителни тела и частично е намален отопляемия обем. Коригираният отопляем обем е 126 м3, като вещото лице няма информация в какво помещение има изключено отопление. За периода 2018 – 2019 г. вещото лице сочи, че отоплението е прекъснато и не се начислява топлинна енергия за имота. Установява се, че за процесния период, с изключение на 2016-2017 г., когато до имота не е бил предоставен достъп, фирмата за дялово разпределение е отчитала водомерите в имота. Попълнени са документите за главен отчет за всички години, с изключение на 2017 г., като същите са подписани от потребител. Отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки. Вещото лице е установило, че в имота се ползва топла вода и е начислявана топлинна енергия за загряване на топла вода. До 13.11.2017 г. разхода на топла вода се изчислява на база на два броя потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие. От 13.11.2017 г. има узаконени нови водомери в имота, които са отчитани 2018 и 2019 г. По отношение на топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се установява, че разпределението е извършено на базата на отопляем обем, съгласно акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда от 19.10.1970 г. Ищецът е изготвял изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като всяка изравнителна сметка съдържа топлинна енергия за отопление, включваща топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинна енергия за отопление на имота, топлинна енергия за загряване на топла вода. Топлинна енергия за общи части не е била начислявана. Според вещото лице за количеството топлинна енергия за процесния период се дължи сумата от 2 539, 55 лв. Според заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза непогасените задължения за процесния период от 1.05.2016 г. до 30.04.2019 г. са в размер от 2 558, 47 лв., като от тях за топлинна енергия: 2530, 32 лв., за дялово разпределение – 28, 15 лв. Няма данни за извършени плащания от ответниците за погасяване на задължения от процесния период. Предвид изложеното, искът за главница се явява доказан по основание и по размер – за сумата от 2 530, 33 лв., представляваща незаплатена сума за топлинна енергия за периода 1.05.2016 г. – 30.04.2019 г., както и за сумата от 28, 15 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 1.07.2017 г. – 30.04.2019 г. От ответниците своевременно е въведено възражение за погасителна давност. Същото е основателно за част от вземанията, като погасени по давност са задълженията, възникнали в периода 1.05.2016 г. – 30.06.2017 г., с оглед датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и при съобразяване с приетото в тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид изложеното, искът за главница за топлинна енергия е основателен за сумата от 1544, 53 лв. Дължимата сума за дялово разпределение е 28, 15 лв., като в тази част погасяване по давност на задължението не е налице. Претендира се присъждане и обезщетение за забава, като в тази част въззивният съд съобразява, че съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД, приложими за периода от 15.09.2017 г. до 27.08.2020 г. (одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР), клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 2, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно ал. 4 на чл. 33, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от ден я на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Т.е. в случая обезщетение за забава се дължи само за задълженията по общата фактура, а не и по прогнозните такива, като въззивният съд съобразява и че върху погасените по давност вземания не се дължи лихва за забава. Искът за мораторна лихва е основателен, както следва: сумата от 234, 05 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху главницата от 1544, 53 лв., за периода 15.09.2017 г. до 27.08.2020 г.; сумата от 5, 84 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2017 г. – 27.08.2020 г. Решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която предявените искове са отхвърлени до размера на посочените суми. В останалата част като правилно решението следва да бъде потвърдено. При този изход на спора правно на разноски имат и двете страни. На жалбоподателя следва да се присъди сумата в размер от 639, 58 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство съобразно уважената част от исковете и при съобразяване с представения пред районния съд списък по чл. 80 ГПК. За направените разноски на въззивна инстанция (държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал.8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 25а от Наредбата за заплащане на правната помощ) на жалбоподателя се дължи сумата от 99, 48 лв., съобразно уважената част от исковете. На ответниците, съобразно отхвърлената част от исковете, се дължи сумата от 211, 17 лв. – разноски за първоинстанционното производство за всяка от тях, при съобразяване с представените договори за правна защита и съдействие, съдържащи и разписки за платените суми. Ето защо решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта, с която на всяка от ответниците е присъдена сумата над 211, 17 лв. до 500 лв. За въззивното производство в полза на адв. Е. Г. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и 3 ЗА следва да се присъди сумата от по 259, 22 лв. за всяка от тях (или общо 518, 45 лв.), съобразно отхвърлената част от исковете и представените договори за правна защита и съдействие. Така мотивиран, Софийски градски съд