Решение № 3108 от 13.6.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 2414/2022 г.

Производството е по реда на чл.463, ал.1 от ГПК.

Образувано е по жалба от „С.••“ ЕООД срещу разпределение от 22.12.2021г., извършено по изп.дело №20208630401291 по описа на ЧСИ С. Х. с район на действие съдебния район на СГС, предявено на 28.01.2022г.

Оплакванията на жалбоподателя са, че на първо място, не е определен точният размер на вземанията на присъединения взискател НАП, които твърди, че към момента на изготвяне на разпределението вече са били погасени. Неправилно бил определен и размерът на вземането на самия жалбоподател, поради обжалване на предходно разпределение по делото от 25.03.2021г. Разпределението е извършено в нарушение на чл. 136, ал. 1 ЗЗД и ТТРЗЧСИ. Съдебният изпълнител изобщо не е определил коефициент на удовлетворяване на всички вземания по делото спрямо размера на цената, за която е обявен за купувач С.•• ЕООД. Неправилно в първи ред от чл. 136 ЗЗД са включени 150.00 лева възнаграждение за юрисконсулт на НАП. В хода на делото по същество поддържа възражение за противоконституционност и съществено противоречие с правото на ЕС на разпоредбата на чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД, която създава неравно третиране и необоснована привилегия на държавата по отношение на правото й да получи изпълнение преди останалите правни субекти. Искането е обжалваното разпределение да бъде отменено и съдът да извърши ново такова, като определи и правилно таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Взискателите НАП, „Л.“ АД и К. Л. П., както и длъжникът „Б. – София“ АД не вземат становище по жалбата, взискателят И. З. И. счита същата за основателна и моли делото да бъде върнато на ЧСИ за извършване ново разпределение.

ЧСИ Х., рег. №863 на КЧСИ, е депозирала по делото мотиви съгласно чл.463, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е прецесуално допустима, а по същество съдът намира следното:

Установява се по делото от фактическа страна, че и зпълнителното производство е образувано по молба на „С.••“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист, издаден по т.д. №572/2019г., VI-8 с-в по описа на СГС.

Въз основа на молба в изпълнителното производство е присъединено за събиране и вземането на взискателя К. Л. П. към длъжника „Б.-СОФИЯ“ АД, посочено в удостоверение по чл. 456 ГПК с изх. № 341/05.01.2021 г., издадено от Частен съдебен изпълнител М.П. по негово изпълнително дело № 20198510402316, образувано въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 25.09.2019 г. от СРС на основание съдебно решение по гр.дело № 10577 от 2019 г. на Районен съд София, 145-ти състав.

Въз основа на молба в изпълнителното производство е присъединено за събиране и вземането на взискателя „Л.“ АД към длъжника, съгласно удостоверение по чл. 456 ГПК, издадено от Частен съдебен изпълнител Катилин П. по негово изпълнително дело № 20198520400006, образувано въз основа на Изпълнителен лист, издаден от Софийски районен съд, 62-ри състав по гр. дело № 56503/2016 г., Изпълнителен лист, издаден от Софийски районен съд, 66-ти състав, по гр. дело № 56501/2016 г., Изпълнителен лист, издаден от Софийски районен съд, 24-ти състав, по гр. дело № 56614/2016 г.. Изпълнителен лист, издаден от Софийски районен съд, 145-ти състав, по гр. дело № 56613/2016 г., Изпълнителен лист, издаден от Софийски районен съд, 28-ми състав, по гр. дело № 56477/2016 г., Изпълнителен лист, издаден от Софийски райоиен съд, 151-ви състав по гр. лело № 56504/2016 г. Въз основа на молба в изпълнителното производство е присъединено за събиране вземане на взискателя НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, обективирано в Изпълнителен лист, издаден на 19.08.2020 г. от СРС на основание Заповед за незабавно изпълнение по ГД № 55319 от 2020 г. на СРС, 51 с-в.

Въз основа на молба в изпълнителното производство е присъединено за събиране вземането на И. З. И., обективирано в удостоверение по чл. 456 ГПК, издадено от ЧСИ С. Х. по изпълнително дело № 20218630402065, образувано въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 26.02.2021 г. от РС - Монтана по ГД № 1790 от 2020 г. по описа на същия съд.

Принудителното изпълнение по делото е насочено срещу следния недвижим имот, собственост на длъжника „Б.-СОФИЯ“ АД с ЕИК ••••••••, а именно: НЕЗАСТРОЕН имот, представляващ имот пл. № 000297 /три нули двеста деветдесет и седем/, ЕКАТТЕ 22304, по картата на землището на с. Долни Богров, местността „Друмо“, с площ от 5279 кв. м., при граници: имот пл. № 000295 - нива на „Б.-София“ АД, имот № 000296 - полски път на Софийска община, който недвижим имот съгласно скица, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. София, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-57/03.09.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри: няма данни за изменение, представлява поземлен имот с идентификатор: 22304.7980.297 (двадесет и две хиляди триста и четири, точка, седем хиляди деветстотин и осемдесет, точка, двеста деветдесет и седем), с адрес на поземления имот: местност, Друмо“, площ: 5280 кв. м. Трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид поземлен имот без определено стопанско предназначение, категория на земята: 0, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 000297, съседи: 22304.7980.295, 22304.7980.296.

При проведената публична продан за купувач на имота е обявен взискателят „С.••“ ЕООД с ЕИК ••••••• при цена в размер на 195 500 (сто деветдесет и пет хиляди и петстотин) лева.

На 22.12.2021г. е съставено обжалваното постановление за разпределение на сумата от 195 500 лв. Съгласно разпределението са погасени платени от взискателя авансови такси и частично разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, разноски за юрисконсултско възнаграждение на НАП, обикновени такси на ЧСИ, вземанията на взискателя И. З. И. и частично вземанията на НАП.

Установява се от доказателствата по приложения препис от изпълнителното производство, че преди изготвянето на обжалваното разпределение в изпълнителното производство е изготвено друго такова - обективирано в протокол от 25.03.2021 г. По постъпили срещу това разпределение жалби е било образуваното гр.д. № №7389/2021г., IV-a с-в на СГС, което към датата на изготвяне на разпределението от 22.12.2021г. не е било приключило с влязъл в сила акт.

Разпределението, като акт на съдебния изпълнител, не подлежи на предварително изпълнение – предаването на сумите по изпълнението може да се извърши само след като то стане окончателно – не е подадена жалба или след жалба, по същото е постановено влязло в сила решение от съда по реда на чл.463 ГПК. От тук следва, че без да е влязло в сила предходното разпределение, не е ясен кръгът на вземанията, които са неудовлетворени, както и техният размер. Последният ще зависи от изхода на делото по обжалване на предходното разпределение.

По делото са ангажирани доказателства, че гр.д. № №7389/2021г., IV-a с-в на СГС е приключило с влязло в сила решение от 11.02.2022г., с което по жалба на Дирекция СДО при ТД на НАП е отменено разпределението от 25.03.2021г. и вместо него е извършено друго такова, съгласно което сумата от 181 010 лв., постъпила от продажбата на недвижим имот – магазин, след приспадане на пропорционалната такса от т.26 от ТТРЗЧСИ е разпределена, както следва: В полза на взискателя „С.••“ ЕООД – платени авансово такси в размер на 4 555.40 лв. и частично адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство 2 276.95 лв.; в полза на ЧСИ обикновени такси в общ размер на 340 лв.; в полза на Столична община сумата от 4 746.90 лв. – вземане за данък върху недвижимия имот.; в полза на ТД на НАП – София сумата от 165 070.77 лв. - публичноправни задължения на длъжника „Б.- София“АД, съгласно удостоверение от 31.01.20022 г. Причината за отмяна на извършеното разпределение и изготвянето на ново такова от съда е възприетото виждане, че справката за публичните задължения на длъжника следва да съдържа данни за актуалния размер на тези задължения към датата на изготвяне на разпределението. В решението е посочено, че разпоредбата на чл. 458 от ГПК предвижда засилена защита при събиране на публичните вземания, скрепена с конкретно задължение на съдебния изпълнител да изисква информация от НАП за размера на дължимите към фиска суми. Съдът е приел, че данните за актуалния размер на публичните задължения трябва да бъдат представени по изпълнителното дело непосредствено преди извършване на разпределението на постъпилите суми, независимо от представената преди това информация - при започване на принудителното изпълнение или при извършване на проданта. Публичните вземания имат динамичен характер, съответно - размерът на сумата, която съдебният изпълнител ще задели за държавата, трябва да бъде адекватен на размера на вземанията към датата на разпределението, подобно на вземанията на останалите взискатели.

Като споделя изцяло горните съждения, настоящият съдебен състав също е изискал от ТД на НАП – София актуална справка за публичноправните задължение на длъжника „Б. –София“ АД.

Съобразно постъпилата актуална справка, изготвена към дата 28.11.2022г. общите публичноправни задължения на длъжника възлизат на: главница 11 993, 40, лихва към 28.11.2022 г. 9, 99 лв.; главница - задължения, плащанията по които подлежат на разпределение от публичен изпълнител 1 839 464, 49 лв. и лихва към 28.11.2022 г. 448 788, 68 лв.

По делото е изслушано заключението на ССчЕ, съгласно която вземанията на взискателите по изпълнителното към датата на изготвяне на заключението възлизат на следните суми:

• „С.••" ЕООД: главница 184 389, 12 лв., законна лихва върху 184 389, 12 лв. от 29.03.2019г. до 07.12.2022г. 69 145, 91 лв., разноски по гр. дело за държавна такса 7 375, 57 лв., разноски по гр. дело за депозит за вещо лице 600, 00 лв., разноски по гр. дело за адв. възнаграждение 6 020, 00 лв.;

• ТД на НАП-София град, съгласно приетата по делото справка за общите залължения: главница 11 993, 40 лв., лихва към 28.11.2022 г. 9, 99 лв, лихва за периода 29.11.2022 - 07.12.2022 г. - 29, 98 лв., главница - задължения при публ. изпълнител 1 839 464, 49 лв., лихва към 28.11.2022 г. 448 788, 68 лв.; лихва за периода 29.11.2022 - 07.12.2022 г. - 4 598, 66 лв., разноски по гр. дело 37 071, 63 лв.;

• К. П.: главница 4 329, 04 лв., законна лихва от 26.03.2021 г. до 07.12.2022 г. - 747, 95лв.; главница 1130, 29 лв. и законна лихва от 26.03.2021 г. до 07.12.2022 г. - 195.30 лв.

• „Л."АД: главница 5 373, 27 лв. и законна лихва от 18.01.2021 г. до 07.12.2022 г. - 1 028, 38 лв.; главница 16 079, 40 лв. и законна лихва от 26.03.2021 г. до 07.12.2022 г. - 2 778, 17 лв., главница 15 733, 36 лв. и законна лихва от 26.03.2021 г. до 07.12.2022 г. - 2 718, 38лв., главница 7 371, 01 лв; главница 18 152, 59 лв. и законна лихва от 26.03.2021 г. до 07.12.2022 г. – 3 136, 36 лв., главница 16 466, 63 лв. и законна лихва от 26.03.2021 г. до 07.12.2022 г. - 2 845, 07 лв.;

• И. З. И.: главница 3 149, 00 лв., законна лихва от 20.08.2020 г. до 07.12.2022 г. върху главницата - 734, 76 лв., обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД 246, 60 лв., обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ - 87, 17 лв., разноски по гр. дело - адвокатско възнаграждение - 500, 00 лв, други разноски по гр. дело - 244, 00 лв.

Заключението на вещото лице е изготвено въз основа на приложения по делото препис от изпълнителното дело, приетата актуална справка за публичните задълженията на длъжника към държавата и при съобразяване влязлото в сила на 20.06.2022 г. Решение № 269 от 11.02.2022 г. на СГС по ч. гр. д. № 7389. Заключението е компетентно изготвено и мотивирано, същото се подкрепя от писмените доказателства по делото и не е оспорено от страните, поради което съдът го кредитира изцяло.

При така установеното по спора от фактическа страна, съдът намира следното от правна:

Видно от фактите по делото, обжалваното разпределение е изготвено при приети от ЧСИ размери на неудовлетворените вземания, които не съответстват на действителното фактическо положение, предвид отмяната на предходно извършеното разпределение от 25.03.2021г. и извършването на ново такова с Решение № 269 от 11.02.2022 г. на СГС по ч. гр. д. № 7389. На това основание обжалваното разпределението следва да се отмени и съдът да извърши ново разпределение. Същото следва да бъде съобразено с установения по делото кръг на неудовлетворените вземания по изпълнителното производство и техния размер, актуалните данни за публичните вземания на държавата спрямо длъжника и установените с нормата на чл.136 от ЗЗД привилегии. Съгласно разпоредбата на чл.460 от ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума не е достатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Продажната цена на недвижимия имот в размер на 195 500 лв., с обявен купувач „С.••” ЕООД, не е достатъчна за удовлетворяване на вземанията на всички взискатели и дължимите разноски в полза на ЧСИ. При това положение, най - напред се отделя сума за изплащане на вземанията, ползващи се с право на предпочтително удовлетворение по реда на привилегиите, съгласно чл. 136 от ЗЗД, а остатъкът /ако има такъв/ се разпределя между другите вземания по съразмерност.

Преди да пристъпи към извършване на разпределението, съдът намира, че следва да се произнесе по направеното от жалбоподателя възражение за противоконституционност на разпоредбата на чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД и за противоречие на същата с правото на ЕС, доколкото с нея се извършва неравно третиране и се създава необоснована привилегия на държавата по отношение на правото й да получи изпълнение преди останалите правни субекти.

Възражението е неоснователно, поради следното:

Разделението на държавните вземания на публични и частни произтича от спецификата на правопораждащия ги юридически факт и обстоятелството, че държавата може да бъде страна при взаимодействието си с други субекти както в отношения на власт и подчинение, така и при равнопоставеност. Именно в тази връзка, вземанията на държавата, произтичащи от отношенията, в които тя встъпва като публичноправен субект и носител на власт, имат публичноправен характер, респективно – вземанията, произтичащи от типичните за гражданския оборот равнопоставени отношения имат частноправен характер.

Част от публичните вземания произтичат от задължения на субектите за данъци, акцизи, мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета. Друга част от тях имат санкционен характер – задължения за имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата, задължения по влезли в сила наказателни постановление и др. Публични са и вземанията, свързани с ангажиментите, произтичащи от членството на Република България в ЕС – задължения, свързани с управлението и разходването на средствата от европейските фондове, задълженията към бюджета на ЕС.

Общото между всички посочени вземания е, че техния публичноправен характер е определен изрично със закон и те са краен брой. По аргумент на противното и в съответствие с чл. 162, ал. 4 ДОПК, всички останали вземания на държавата и общините са частни вземания.

Важно е да се има предвид трайно установеното в българката правна традиция и в съдебната практика, че с привилегията по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД се ползват само публичните държавни вземания. Доколкото вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство се ползват с привилегията по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД, в шести ред на привилегиите попадат всички други публични държавни вземания - за други видове данъци - например ДДС, ДОД, както и по линията на ДЗПО, здравни осигуровки и пр.

Частните държавни вземания не попадат в този ред на привилегиите и не се ползват с такива. Именно поради тази причина, настоящият съдебен състав намира, че не може да бъде споделено становището на процесуалния представител на жалбоподателя за противоконституционност на посочената норма или за съществено противоречие на същата с правото на ЕС, като създаваща необоснована привилегия и неравно третиране.

Нормата е създадена в обществен интерес – интересът от събирането на публичните държавни вземания за попълване на фиска, което от своя страна следва да осигури функционирането на държавата. В практиката си, Конституционният съд неведнъж е сочил, че за постигането на легитимна законодателна цел, в определени случаи е допустимо да бъдат налагани известни ограничения на правото на собственост на други субекти. Тази възможност следва да бъде използвана само в името на други конституционни ценности и при спазване принципа на правовата държава, който е основополагащ за конституционния ред.

В решение № 3 от 24.02.2022 г. по к.д. №16 / 2021 г. КС сочи, че „Класически компонент на правовата държава е изискването за пропорционалност, като част от разбирането за справедливост (материалното измерение на правовата държава). Принципът на пропорционалност е утвърден като необходим ориентир и мяра за съразмерност за балансиране на правната уредба, когато се отнася за ограничаване на основни права. Изискването за съразмерност присъства осезаемо в практиката на българския Конституционен съд с последователно развИ.о съдържание, като мерило за границите на търпима намеса на държавата в пространството на основните права (Решение № 20 от 1998 г. по к. д. № 16 от 1998 г.; Решение № 1 от 2002 г. по к. д. № 17/2001 г.; Решение № 15 от 2010 г. по к. д. № 9/2010 г.; Решение № 2 от 2011 г. по к. д. № 2/2011 г.; Решение № 14 от 2014 г. по к. д. № 12/2014 г.; Решение № 2 от 2015 г. по к. д. № 8/2014 г. Решение № 7/2019 г. по к. д. № 7/2019 г. и др.).“ Ето защо, за да извърши преценката дали правната норма на чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД е противоконституционна и на това основание да откаже да я приложи, Софийският градски съд следва да прецени дали въпросната мярка несъразмерно и непропорционално навлиза в правната сфера на другите субекти, създавайки твърдяната необоснована привилегия.

Настоящият съдебен състав не споделя това виждане, предвид самия характер на вземанията – за здравно и пенсионно осигуряване, за данъци, от които се попълва бюджета на държавата, от който се очаква да бъдат финансирани всички онези конституционно защитени дейности, които сами по себе си не генерират приходи – общественото и социалното осигуряване, особената закрила на майките и децата, на възрастните хора, които нямат близки и имущество, здравеопазването, безплатното образование и др. Именно разбирането на конституционния законодател за гарантирането на тези права на гражданите като основна конституционна ценност е мотивирало законодателя да предвиди привилегировано събиране на публичните държавни вземания, от чиито постъпления се формира бюджетът, финансиращ посочените дейности. Иначе казано, привилегия е налице, но съдът не намира същата за необоснована и в противоречие с принципите на правовата държава, а напротив – същата е в синхрон с тези принципи. Когато е налице висок обществен интерес, той обосновава необходимостта от засилена закрила. Когато постигането на тази засилена закрила предполага известно навлизане в чужда правна сфера по пътя на ограничаването й, същото е допустимо и конституционно приемливо, при спазване принципите за пропорционалност и предвидимост.

Не може да става въпрос и за нарушаване принципа за предвидимост, предвид факта, че посочената разпоредба на ЗЗД е част от българската законодателна традиция и съществува във вида, в който се прилага и днес, от момента на обнародването на ЗЗД преди повече от 70 години. Тя е един от примерите на действащото позитивно право на страната за устойчиво законодателство, обосноваващо доверие в правната система, така присъщо за правовата държава.

Поради сходни съображения съдът намира и че разпоредбата в никаква степен не нарушава основния принцип за пропорционалност, заложен в ДФЕС. По същността си принципът предполага съответната мярка да е подходяща за постигане на желаната цел, да е необходима за постигане на желаната цел и да не налага на лицето тежест, която е прекомерна по отношение на целта, която се очаква да бъде постигната. При спазване на принципа на пропорционалност ограничения на признатите с правото на ЕС права и свободи могат да бъдат налагани само, ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора. Признатите от Съюза цели от общ интерес са например тези за защита на националната сигурност, обществения ред, обществено здраве и др. В контекста на изложеното по-горе съдът намира, че привилегията, предвидена в чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД по никакъв начин не нарушава принципа за пропорционалност. Тя защитава не само интереса на бюджета на национално ниво, но и финансовия интерес на общността. Публични вземания, ползващи се е посочената привилегия са и вземанията по решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ, включително за дължимите по тях обезщетения, глоби и имуществени санкции; вземанията за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз; вземанията на бюджета на Европейския съюз по решения на Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз, Съда на Европейските общности и Европейската централна банка, с които се налагат парични задължения, подлежащи на изпълнение на основание чл. 256 от Договора за създаване на Европейската общност и др. Ето защо, по същество нормата не създава необосновано неравно третиране на кредиторите по отношение на правото им да получат изпълнение, а защитава публичния интерес, включително и този на общността, която завишена закрила съдът намира за оправдана от гледна точна значимостта на преследваната легитимна цел.

По разпределението:

На първо място, съдът намира, че публичноправните задължения, както са посочени в актуалната справка по делото следва да бъдат съобразени в цялост - в общ размер 2 341 956, 83 лв., в които са включени и задължения по Ревизионен акт № Р-22222521004450-091-001/05.05.2022 г. за данък върху добавената стойност, корпоративен данък и лихви върху просрочени държавни вземания общо за 1 903 129, 28 лв., независимо от посочването в същата, че към датата на изготвянето й ревизионният акт се обжалва, доколкото съгласно чл.157, ал.1 от ДОПК обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение. Нормата на чл. 157, ал. 1 от ДОПК е изключение от общото правило, че подадената жалба срещу административен акт спира неговото изпълнение. Нормата цели защита на фиска, както и осуетяване възможността ревизираният данъчен субект да се разпореди с имуществото си преди да се пристъпи към изпълнение на установеното с ревизионния акт задължение. От своя страна, издаденият ревизионен акт е годно изпълнително основание–аргумент от разпоредбата на чл. 209, ал. 1 и 2 от ДОПК и същият подлежи на принудително изпълнение, независимо от това дали е обжалван.

Разпоредбата на чл. 458 от ГПК предвижда присъединяване на държавата по право за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е съобщен преди извършването на разпределението. Под дължими от длъжника публични вземания следва да се разбира всички установени по основание и размер такива, вкл. и тези, които са оспорени по съответния ред, но подлежат на принудително събиране – следователно и предвид изложеното по-горе - и установените с обжалван ревизионен акт.

По размера на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ:

Таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума, съгласно първата забележка към т. 26. Това означава, че следва да бъде определен сборът от всички подлежащи на изпълнение вземания (2 712 338, 86 лв.) и спрямо него да се определи цялата такса по т. 26 (68 960, 13 лв.). След това към ЧСИ следва да се разпредели съответната част спрямо коефициента на удовлетворяване на всички вземания, който в случая е 0.072 (195 500.00 лв. разделено на 2 712 338.86 лв.). Така точният размер на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ възлиза на 4 965, 13 лв.

По авансовите такси и разноските на взискателя:

В разпределението следва да се включат вземания за разноски по принудителното изпълнение чрез конкретния способ. Съгласно т. 6 от ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС тук се включват разноските, насочени към осъществяване на публичната продан (възбрана, опис, оценка и т.н.). От писмените доказателства и неоспореното заключение на ССчЕ се установява, че размерът на обикновените такси за извършени от ЧСИ действия, определени по реда на т.5, т.10, т.11 и т.13 от ТТРЗЧСИ възлиза на сума в общ размер на 402 лв. и допълнителни разноски в общ размер на 30 лв. Като се вземе предвид разпределение, извършено с влязло в сила Решение №269 /11.02.2022 г. по гр. дело № 7389/2021 г. на СГС, ГО IV-A въззивен състав, вземанията на взискателя „С.••” ЕООД за такси и разноски в принудителното изпълнение, съгласно чл. 136, т. 1 от ЗЗД, възлизат на 4 221, 36 лв. платени авансови такси и 2 108, 19 лв. адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът намира, че разпределението на процесната сума от 195 500 лв. при спазване разпоредбата на чл.136 от ЗЗД следва да бъде извършено по следния начин:

Съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД в първи ред следва да се включат вземания за разноски по принудителното изпълнение чрез конкретния способ, а именно: в полза на взискателя „С.••” ЕООД - платени авансови вноски 4 221, 36 лв. и адв. възнаграждение в изп. производство 2 108, 19 лв.; в полза на ЧСИ - пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с ДДС в размер на 4 965, 13 лв., обикновени такси 402, 00 лв., допълнителни разноски 30, 00 лв.

Вземания по втори, трети и четвърти ред – няма.

Вземания, подлежащи на удовлетворяване по чл.136, т.5 – вземанията на взискателя И. З. И.: главница 3 149, 00 лв., законна лихва от 20.08.2020 г. до 07.12.2022 г. върху 3 149 лв. - 734, 76 лв., обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - 246, 60 лв., обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ - 87, 17 лв., разноски по гр. дело - адвокатско възнаграждение 500 лв. и други разноски по делото – 244 лв.

На шести ред съгласно чл.136, т.6 от ЗЗД се поставят вземанията на държавата, с изключение на тези за глоби. Следователно, на този ред в полза на държавата, чрез ТД на НАП следва да се разпредели целият остатък от подлежащата на разпределение сума, доколкото същата не е достатъчна да покрие общия размер на установените по делото публични държавни вземания. За частичното им погасяване следва да бъде разпределена сумата от 178 811, 79 лв.

По изложените съображения, съдът