Решение № 272 от 3.8.2021 г. на Административен съд - Враца по дело № 256/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН. Образувано е въз основа на постъпила касационна жалба от „М. ••• против РЕШЕНИЕ № 260011 от 12.03.2021г., постановено по анд №10/2021г. по описа на Районен съд Оряхово, с което е потвърдено издаденото от Директора на ОД“Безопасност на храните“ гр.Враца Наказателно постановление №97/10.12.2020г. за налагане на имуществена санкция в размер на 1000/хиляда/лв. на основание чл.70 ал.2 вр.с ал.1 от Закона за управление на агрохранителната верига за нарушение на чл.23 т.2 от същия закон. В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и че наложената имуществена санкция е явно несправедлива. Твърди се, че Районният съд не е обсъдил възраженията, направени в депозираната пред него жалба, като не е отчел обстоятелството, че посочената като нарушена норма е бланкетна, не съдържа задължения за наказаното лице, които да се приеме, че не са изпълнени. Освен това, дори да се приеме, че е извършено нарушение от представляваното от мен дружество, не е обсъден въпроса за прилагане на разпоредбата от обикновените случаи от този вид.Иска се отмяната на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменено оспореното наказателно постановление. Ответникът по касационната жалба ОДБХ гр.Враца в писмено становище, депозирано от • М.К., оспорва жалбата и заявява, че решението на Районния съд е правилно, тъй като с поведението си санкционираното дружество нееднократно е нарушавало правилата за безопасност на храните, основно изискване за което е наличието на система за безопасност на храните, част от която е воденето на записи и входящ дневник, подробно описано в Регламент /ЕО/№852/2004г. Участващият в касационното производство прокурор дава заключение, че жалбата е неоснователна, решението на въззивния съд е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е и основателна по следните съображения: При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Съдът е проявил процесуална активност, като е събрал всички относими към спора доказателства, преценил ги е поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на тях е направил крайния си извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че АУАН е съставен и НП е издадено от компетентни органи, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съдът е приел, че нарушението и неговото авторство са безспорно доказани и че санкционната норма е приложена правилно. Това е мотивирало съдът да постанови съдебен акт, с която да потвърди оспореното пред него НП като законосъобразно. Касационният състав не възприема тези изводи на въззивния съд. В АУАН и НП нарушението е описано като „непредставяне при поискване на записи за входящ контрол на наличните в обекта храни“, като същото е квалифицирано по чл.23 т.2 от ЗУАВ. Тестът на тази разпоредба обаче не въвежда конкретни задължения за лицата, спрямо които се налагат административни имуществени санкции, а само определя рамките на компетентността на контролните органи, които при осъществяване на дейността си имат право да изискват представяне на сведения, записи, документи и друг доказателствен материал, вкл. данни за лицата, от които са получени и/или на които са доставени елементи от агрохранителната верига. В тази разпоредба не са детайлизирани записите, които проверяваните лица следва да представят. От разпита на свидетелите и от писменото становище може да се направи извода, че това са записи, свързани със системата за контрол, която всеки дистрибутор на хранителни стоки следва да поддържа, както и че това задължение е вписано в Закона за храните и в Регламент /ЕО/ №852/2004. Никъде обаче не е посочено в кои текстове от тези два нормативни акта са разписани тези задължения, за да може да се извърши съдебен контрол дали са нарушени от страна на дружеството-касатор. Неправилно е приложена и санкционната норма, която гласи: „Който не изпълни мярка по чл.23 от ЗУАВ се наказва с глоба, а ЮЛ с имуществена санкция“. Мерките, които прилагат контролните органи, са разписани в чл.23 ал.1 от ЗУАВ, а не чл.23 ал.2, по който текст е квалифицирано нарушението, така че, дори да се приеме, че това е правната квалификация, то приложената санкционна норма не е съответна на нарушението. Всичко това прави издаденото НП незаконосъобразно и като не е съобразил изложените по-горе нарушения на материалния закон от страна на административнонаказващия орган, първостепенният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. След отмяната на решението касационният състав следва да се произнесе по съществото на спора, тъй като от предходния съдебен състав не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и не се налага установяване на факти, за които писмените доказателства не са достатъчни. По изложените по-горе съображения НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно, издадено при неправилно приложение на материалния закон. Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК вр.чл.248 т.4 от НПК съдът