Решение № 96 от 2.12.2020 г. на Районен съд - Раднево по дело № 511/2020 г.

Производството е по реда на чл. 27а, ал. 5 вр. ал. 1 ППЗСПЗЗ във вр. чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба на Й. Г. Р. срещу Общинска служба по земеделие – Раднево, с която се обжалват решения № 001ОБ от 11.08.2020 г., № 002ОБ от 11.08.2020 г., № 003ОБ от 11.08.2020 г. и № 004ОБ от 11.08.2020 г. на ОСЗ- Раднево като незаконосъобразни и неправилни. Иска отмяна на решенията и да бъде обезщетен със съответстващи по стойност земеделски земи.

Ответникът по жалбата Общинска служба по земеделие, гр. Раднево, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П., оспорва основателността на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Излага подробни съображения затова, че оспорените решения са издадени от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с процесуалните и материално правните норми.

Конституираните в производството, в качеството на заинтересовани лица – П. М. Р., Н. Й. К. и М. Й. К., не се явяват и не вземат становище по жалбата.

Съдът, като съобрази оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е наследник по закон на наследодателя Р.Й. Д., бивш жител с. Малка Детелина, област Стара Загора, починал на 22.08.1971 г. /виж удостоверение за наследници на л.27-28/. Наследници по закон на наследодателя Р.Й. Д. са и конституираните в производството три лица като заинтересовани страни.

С обжалваните четири решения № 001ОБ от 11.08.2020 г., № 002ОБ от 11.08.2020 г., № 003ОБ от 11.08.2020 г. и № 004ОБ от 11.08.2020 г. на ОСЗ- Раднево, на основание чл. 27а, ал. 1 ППЗСПЗЗ и във връзка решение № 100 от 19.07.2001 г. по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ за определяне на правото на обезщетение и решение № 00251/06.04.2005 г. по чл. 19, ал. 17, т. 1 ППЗСПЗЗ за определяне на начина на обезщетяване, във връзка с решение № 5/28.01.2008 г. по гр.д. № 286/2007 г. на РС-Раднево и решение № 6/28.01.2008 г. по гр.д. № 189/2007 г. на РС-Раднево и решение № 585 от протокол № 36/31.08.2017 г. на ОбС-Раднево, по преписка № 1959/16.08.1999 г. от Г.Р.Й., са обезщетени наследниците на Р.Й. Д., чрез предоставяне в собственост на: с решение № 001ОБ от 11.08.2020 г. – чрез предоставяне в собственост на 2701 кв.м. земеделска земя на обща стойност 1278 лв. в землището на с. Бели бряг, ЕКАТТЕ 03407, община Раднево, както следва: 1. Поземлен имот от ОПФ с идентификатор 03407.10.16 по КККР на с. Б.б., община Раднево, представляваща нива с площ от 2701 кв.м., четвърта категория, местност „Бента“ на стойност 1278 лв.; с решение № 002ОБ от 11.08.2020 г. – чрез предоставяне в собственост на 703 кв.м. земеделска земя на обща стойност 395 лв. в землището на с. Т., ЕКАТТЕ 73314, община Раднево, както следва: 1. Поземлен имот от ОПФ с идентификатор 73314.318.9 по КККР на с. Т., община Раднево, представляваща нива с площ от 703 кв.м., четвърта категория, местност „Лозята“ на стойност 395 лв.; с решение № 003ОБ от 11.08.2020 г. – чрез предоставяне в собственост на 3925 кв.м. земеделска земя на обща стойност 1448 лв. в землището на с. С., ЕКАТТЕ 70586, община Раднево, както следва: 1. Поземлен имот от ОПФ с идентификатор 70586.34.6 по КККР на с. С., община Раднево, представляваща нива с площ от 3925 кв.м., пета категория, местност „Айкъна“ на стойност 1448 лв.; с решение № 004ОБ от 11.08.2020 г. – чрез предоставяне в собственост на 12184 кв.м. земеделска земя на обща стойност 7073 лв. в землището на с. Р., ЕКАТТЕ 62712, община Раднево, както следва: 1. Поземлен имот от ОПФ с идентификатор 62712.26.11 по КККР на с. Р., община Раднево, представляваща нива с площ от 12184 кв.м., четвърта категория, местност „Бялата пръст“ на стойност 7073 лв.

По делото е представена административната преписка № 1959/16.08.1999 г. От нея е видно, че с постановено решение № 100 от 19.07.2001 г. на ПК-Раднево /л.41/ за определяне на правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, чл. 10в и чл. 35 ЗСПЗЗ в землището на с. Малка Детелина, и въз основа на влязло в сила решение на ПК по чл. 19, ал. 6 ППЗСПЗЗ № 166/03.05.1995 г. е определено на наследниците на Р.Й. Д. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, както следва: 30, 960 дка, 5 категория, от които за обезщетяване със земя и/или поименни компенсаторни бонове: 30, 960 дка, 5 категория по 329 лв./дка на стойност 10186 лв.

С решение № 00251 от 06.04.2005 г. на ОСЗГ-Раднево по чл. 19, ал. 17, т. 1 ППЗСПЗ /л.40/, е определено на наследниците на Р.Й. Д. обезщетение със земя на стойност 10186 лв.

Със заповед № 544/24.06.2003 г. /л.32-39/ на областния управител на Стара Загора на основание чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ са определени земите от ОПФ, които да послужат за обезщетяване на собствениците/наследниците на земеделски земи.

С решение № 157 по т. 5 от протокол № 15/28.05.2020 г. на ОбС- Раднево /л.29-31/ е прието решение за обезщетяване на наследниците на Р.Й. Д. чрез предоставяне правото на собственост върху имоти на стойност 10186 лв. както следва: освен предоставените имоти с решение № 585/31.08.2017 г. на ОбС-Раднево да бъдат предоставени и следните имоти:

1. Поземлен имот с идентификатор 03407.10.16 по КККР на с. Б.б., община Раднево, представляваща нива с площ от 2701 кв.м., четвърта категория, местност „Бента“ на стойност 1278 лв.;

1. Поземлен имот с идентификатор 73314.318.9 по КККР на с. Т., община Раднево, представляваща нива с площ от 703 кв.м., четвърта категория, местност „Лозята“ на стойност 395 лв.

Въз основа на решението на ОбС-Раднево са постановени четирите обжалвани решения. С въпросните четири решения са обезщетени наследниците на Р.Й. Д., чрез предоставяне в собственост на земеделска земя с обща площ 19513 кв.м. на обща стойност 10 194 лв., касещи четири имота в землищата на с. С., с. Р., с. Б.б. и с. Т.. По делото е изслушана експертиза с вещо лице А.П.П., които съдът кредитира като компетентна и обоснована. От заключението е видно, че вещото лице е извършило оценката по метода, определен в Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделски земи. С оглед направения от жалбоподателя отвод на вещото лице, който беше отхвърлен с протоколно определение от 12.11.2020 г., следва да се посочи допълнително, че в предходните съдебни производства по обжалване по реда на чл. 27а, ал. 5 ППЗСПЗЗ на предходни решения на ОСЗ-Раднево /виж отменителните решения на л.15-26/ вещо лице е било отново настоящото вещо лице А.П.-П., като в предходните производства е дала заключение за несъответствие на размера на обезщетението по предходните решения на ОСЗ-Раднево, което е допълнителен аргумент, че вещото лице и в настоящото производство действа безпристрастно, под дадена клетва за носене на наказателна отговорност по чл. 291 НК. Затова и съдът намери, че не са налице никакви обстоятелства, годни да усъмнят работата на вещото лице по експертизата като заинтересована в полза на административния орган.

От заключението е видно, че стойността на поземлен имот с идентификатор 03407.10.16 по КККР на с. Б.б., община Раднево, местност „Бента“, с НТП – нива и с площ от 2701 кв.м., е четвърта категория, граничи с път с трайна настилка, разстоянието от населеното място е 1, 238 км, неполивна, а стойността ѝ по чл. 4, ал. 2 от наредбата е в рамер на 1278 лв.

От заключението е видно, че стойността на поземлен имот с идентификатор 73314.318.9 по КККР на с. Т., община Раднево, местност „Лозята“, с НТП – нива и с площ от 703 кв.м., е четвърта категория, граничи с път с трайна настилка, разстоянието от населеното място е 2 км, неполивна, а стойността ѝ по чл. 4, ал. 2 от наредбата е в рамер на 395 лв.

От заключението е видно, че стойността на поземлен имот с идентификатор 62712.26.11 по КККР на с. Р., община Раднево, местност „Бялата пръст“, с НТП – нива и с площ от 12184 кв.м., е четвърта категория, не граничи с път с трайна настилка, разстоянието от населеното място е 1 км, неполивна, а стойността по чл. 4, ал. 2 от наредбата е в рамер на 7073 лв. Тук ще се отбележи, че видно от мотивите към приложеното решение № 85/12.06.2019 г. по адм.гр.д. № 191/2019 г. на РС-Раднево /л.15-21/ същият имот е бил оценен с предходното отменено решение на ОСЗ-Раднево на стойност 8541 лв., а вещото лице и тогава е дало стойност по наредбата 7073 лв., стойност която се установи и сега.

От заключението е видно, че стойността на поземлен имот с идентификатор 70586.34.6 по КККР на с. С., община Раднево, местност „Айкъна“, с НТП – нива и с площ от 3925 кв.м., е пета категория, не граничи с път с трайна настилка, разстоянието от населеното място е над 4 км, неполивна, а стойността по чл. 4, ал. 2 от наредбата е в рамер на 1448 лв. Тук ще се отбележи, че видно от мотивите към приложеното решение № 97/04.07.2019 г. по адм.гр.д. № 267/2019 г. на РС-Раднево /л.22-26/ същият имот е бил оценен с предходното отменено решение на ОСЗ-Раднево на стойност 1645 лв., а вещото лице и тогава е дало стойност по наредбата 1448 лв., стойност която се установи и сега.

От заключението е видно, че общата стойност на имотите, с които са обезщетени наследниците на Р.Й. Д. е 10194 лв., която е с 8 лева повече от определената стойност с решение № 00251 от 06.04.2005 г. на ОСЗГ-Раднево.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице, адресат на административния акт /като наследник на бившия собственик/, при спазване на законоустановения 14-дневен срок за обжалване по чл.27а от ППЗСПЗЗ - актовете са връчени лично на Й. Г. Р. на 28.08.2020 г. /виж л.68-69/, а жалбата е депозирана на 11.09.2020 г. и подлежи на разглеждане.

По същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспорените решения имат характера на актове по чл. 27а, ал. 5 ППЗСПЗЗ с оглед на отменените предходни решения за обезщетяване и връщане на преписката /виж отменителните решения на л.15-26/. Съгласно чл. 27а, ал. 5 ППЗСПЗЗ когато решението по ал. 1 е отменено по съдебен ред, общинската служба по земеделие въз основа на влязлото в сила съдебно решение постановява ново решение за обезщетяване със земеделска земя. В тази връзка са постановени обжалваните понастоящем четири решения на ОСЗ-Раднево. Същите подлежат на обжалване съгласно чл. 27а, ал. 1 ППЗСПЗЗ при несъответствие по стойност между признаното и полученото обезщетение.

ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ уреждат специално производство в хипотезата, когато с решение на ОЗСГ е признато правото на възстановяване на собствеността в съществуващи на терена стари реални граници, но е отказано реалното възстановяване поради наличие на пречките, предвидени в чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Процедурата започва с оценка на признатата за възстановяване земеделска земя по реда на Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи (НУРУТПЦЗЗ), изм. с „Държавен вестник“, бр. 75/2006 г. - Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи /НРОЦЗЗ/, която оценка се обективира с решение на ОСЗГ по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. В конкретния случай това е решение № 100/19.07.2001 г. на ПК – Раднево /л.57/, което се издава на основание влязлото в сила решение на ПК по чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ - протокол № 107/07.01.1994 г. С последващото решение по чл. 19, ал. 17, т.1 от ППЗСПЗЗ /в случая решение № 00251 от 06.04.2005 г. на л.59/ и на основание решението по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ, е определено на правоимащите обезщетение със земя на стойност 10186 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ въз основа на обявения план по чл. 19, ал. 18 общинската служба по земеделие постановява решение за обезщетяване със земя /с което приключва и обезщетителната процедура/ и което се съобщава на заинтересуваните лица по реда на ГПК и в 14-дневен срок от съобщението може да се обжалва пред районния съд при несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение. С оглед приложимата в случая разпоредба на чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ следва извод, че законосъобразността на решението, с което се определя обезщетението, се проверява само по отношение на съответствие в стойността на признатото и полученото обезщетение. В това производство съдът проверява единствено дали стойността на дължимото обезщетение е определена законосъобразно или не и дали тя е съответна на стойността на земеделските земи, за които е признато право на обезщетяване. Стойността на признато и полученото обезщетение се определя по реда на Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи (заг. изм. с „Държавен вестник“, бр. 75/2006 г. - Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи - НРОЦЗЗ). Наредбата е приложимо материално право във вр. с препращането от чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ и съгласно предметния й обхват в чл. 1, т. 1 от същата. В този смисъл е и съдебната практика – решение № 1583 от 13.10.2017 г. на АС-Бургас по КАД № 1364/2017 г., решение № 1212 от 30.06.2017 г. на АС-Бургас по КАД № 932/2017 г. и много други.

В настоящия случай вещото лице А.П.П. е установила съответствие в стойността на признатото и полученото обезщетение, вземайки предвид характеристиките на конкретно посочените в оспорените четири решения земеделски имоти, в който смисъл цената на имотите е формирана по реда на Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи. От разпита на вещото лице се установи, че стойностите в четирите издадени решения по чл. 27а, ал. 5 ППЗСПЗЗ са определени по реди на чл. 4, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи.

В случая с обжалваните четири решения по реда на чл. 27а, ал. 5 ППЗСПЗЗ, на наследниците на Р.Й. Д. са предоставени в собственост четири земеделски имота, чиято обща стойност е в размер на 10194 лв., с 8 лева повече от определената стойност за обезщетяване с решение № 00251 от 06.04.2005 г. на ОСЗГ-Раднево по чл. 19, ал. 17, т. 1 ППЗСПЗ. Тоест стойността, с която са обезщетени правоимащите, в случая е по-голяма от тази, с която е постановено да бъдат обезщетени, или няма отрицателна разлика и съответно ощетяване на наследниците, което води до извод за законосъобразност на обжалваните четири решения.

Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно, без да е посочил конкретни съображения, а само че получената като обезщетение земя не е равностойна на отчуждената от неговия наследодател. Съдът не споделя това становище по следните съображения:

§1к от ДР на ППЗСПЗЗ дефинира понятието „равностойни земеделски земи” като такива, чиито стойности за декар, определени по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ, са равни. В случая приетата съдебнотехническа експертиза установява именно това. Жалбоподателят е обезщетен със земя от ОПФ, в който се включват земи от землищата на с. Р., с. Т., с. Б.б. и с. С. на територията на Община Раднево. Конкретното местоположение на земите се определя с плана за обезщетяване на територията на цялата община, след влязло в сила решение по чл.19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Тъй като не се възстановява в реални граници собствеността върху земезелските земи, а се определя обезщетение според желанието на заявителите, в случая със земя от ОПФ, то нормата на чл. 19, ал. 20, т. 3 ППЗСПЗЗ позволява тази земя да бъде дадена и в различно /съседно/ землище на това, в което се е намирала отчуждената земя. Законът не предвижда възможност за обжалване на плана за обезщетяване и в този смисъл собствениците са лишени от възможност да възразяват срещу начина на определяне местоположението на имотите, дадени за обезщетение, относно местност и землище, а в производството по чл.27а ППЗСПЗЗ тези възражения не могат да се разглеждат, защото законът изрично определя обхвата на производството пред съда /само относно несъответствието по стойност между признатото и полученото обезщетение/. Сравнява се определената парична равностойност на обезщетението, която трябва да е еднаква, докато категорията земя и местоположението могат да бъдат различни. Начинът на определяне стойността на обезщетението с решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ не предопределя след това предоставяне на същата категория, количество и стойност земя, което на практика би било невъзможно. В допълнение на това следва да се отбележи, че единствено собственикът на земята, в случая община Раднево, има правото да инициира процедурата по чл.78а от Правилника за промяна в начина й на трайно ползване, каквато до момента по отношение на процесния имот не е провеждана.

Освен горното пък настоящият съд не може да провежда косвен съдебен контрол на решението по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ, тъй като същото е подлежало на самостоятелен съдебен контрол.

По изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното неправилно приложение на материалния закон и нормата на чл.27а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ е приложена правилно от ОСЗ-Раднево. Жалбата срещу обжалваните четири решения се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.

Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение едва в писмената защита, която единствено може да конкретизира вече направените искания до приключване на устните състезания, поради което така заявеното за първи път искане в писмената защита не следва да се уважи. Поради това не ще се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение на ответника.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 5-то АПК, съдът