Решение № 68 от 6.3.2015 г. на Районен съд - Монтана по дело № 70634/2014 г.

Производството е по предявени обективно съединени искове за неизплатено обезщетение по чл.222, ал.3, предл. 2 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и за обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба ищцата В.Д.К. xxx твърди, че е работила като старши учител, начален етап на основното образование в ответното училище ОУ „ xxxx ”, гр. Чипровци, като със заповед № 185/21.12.2012 г. на Директора на училището е било прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поддържа, че на основание чл.222, ал.3 от КТ е следвало ответникът да й изплати шест брутни заплати в края на декември 2012 г. или в началото на 2013 г., но въпреки няколкократните й посещения при Директорката, същите не са й изплатени. Изтъква, че на 25.08.2014 г. е подала и писмено искане, но отново не й е изплатено полагащото й се обезщетение. Сочи, че брутното й трудово възнаграждение за месец ноември 2012 г. е било 613, 40 лв., поради което размера на дължимото й се обезщетение е 3680, 40 лв., като за закъснялото плащане ответникът й дължи лихва в размер 712, 14 лв. Моли съда, като установи изложеното, да постанови решение, с което да осъди ответното училище да й заплати сумата 3680, 40 лв. ведно със законната лихва върху същата от завеждане на делото до окончателното й изплащане, сумата 712, 14 лв. лихва за закъснялото плащане на главницата от 27.12.2012г. до завеждане на делото, както и направените по водене на делото разноски. В хода на производството, чрез пълномощника си, с оглед изплащане на част от претендираната сума и заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, иска изменение на исковете и с протоколно определение от 26.02.2015г., на основание чл.214, ал.1 от ГПК, съдът е допуснал намаление на размера на исковете, както следва: иска с правно основание чл.222, ал.3 КТ – на 2334, 40 лв. и иска с правно основание чл.86 от ЗЗД – на 687, 49 лв. Ответникът Основно училище „ xxxx " гр.Чипровци, представлявано от Светлана Тренчева - Директор, в писмения отговор по делото в срока по чл.131 от ГПК, оспорва предявените искове, като неоснователни. Не оспорва твърденията на ищцата, че е работила в училището на длъжност старши учител начален етап на основното образование първи-четвърти клас и че със Заповед № 185/21.12.2012 год. е прекратено трудовото й правоотношение поради достигната възраст за пенсиониране и е предвидено заплащане по чл.222, ал.3 от КТ на шест брутни заплати. Поддържа, че ищцата е работила на посочената длъжност по Национална програма „Оптимизация на училищната мрежа" и изплащанията по тази програма се извършвали съгласно Модул „Изплащане обезщетенията на персонала" параметри за всяка година - края на м. ноември - до декември. Сочи, че за 2012 година средствата не са били предвидени, тъй като освобождаването на ищцата е станало в края на м. декември и същите са преминали в следващата календарна година. Изтъква, че ищцата отново е започнала работа като старши учител в същото училище въз основа на трудов договор № 192 от 07.01.2013 год., който е прекратен със Заповед № 463 от 31.05.2013 год. поради изтичане на срока. Твърди също, че на 02.12.2014 год. на ищцата е преведена по банков път сумата 1300.20 лв., равняваща се на две брутни заплати по чл.222, ал.3 от КТ. Наред с това поддържа, че през времето, в което ищцата е работила в училището е изпълнявала и дейност като обществен възпитател към Община - Чипровци по сключени граждански договори, в които същата е декларирала, че е била безработна. Изтъква, че ищцата имала заверен трудов стаж от 5 месеца и двадесет и осем дни през 2010 год. (от 07.07.2010 г. до 05.01.2011 год.) от РУ „СО”-Монтана, поради което е налице прекъсване на трудовия й стаж в училището - основание за изплащане само на две брутни заплати при пенсиониране. Не оспорва по основание иска за заплащане на обезщетение за забава, но твърди, че същото се дължи само върху действително дължимото се обезщетение. Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза, намери за установено от фактическа и правна страна следното: Не се спори по делото и се установи от приложените писмени доказателства – трудови книжки на ищцата, заповеди за назначаване, трудови договори и допълнителни споразумения към тях, че ищцата е работила като възпитател, учител и старши учител - първоначално в НУ "Д. xxxx " град Чипровци от 14.09.1976 г. до 21.09.2004 г., от която дата със заповед от 20.09.2004г. на Министъра на образованието и науката НУ "Д. xxxx " град Чипровци и СОУ „ xxxx " град Чипровци са преобразувани в ОУ „ xxxx " град Чипровци, а след тази дата, без да е прекратявано трудовото й правоотношение, ищцата е продължила да работи в ОУ „ xxxx " град Чипровци до 05.10.2009 г. В ответното училище ищцата е работила отново като старши възпитател от 26.03.2012 г. до 18.06.2012 г. и като старши учител от 28.09.2012 г. до 27.12.2012 г. От представената по делото като доказателство Служебна бележка от Агенция по заетостта изх. № 1/19.01.2015 г. се установи, че ищцата е била регистрирана като търсещо работа лице за периода от 09.11.2009г. до 28.06.2011г. (като времето от 07.07.2010 г. до 05.01.2011 г. (5 месеца и 28 дни) й е признато за трудов стаж по чл.354 от КТ и е вписано в трудовата й книжка); от 22.08.2011г. до 25.03.2012г. и от 19.06.2012г. до 27.09.2012г., или общо 2 години и 6 месеца. Трудовото правоотношение между ищцата и ответното училище било прекратено по взаимно съгласие (чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ), считано от 27.12.2012 г., което е обективирано в Заповед № 185/21.12.2012 г. на Директора на ОУ „ xxxx " град Чипровци. Със заповедта е разпоредено да се изплати обезщетение на ищцата по чл. 222, ал. 3 от КТ - шест брутни заплати в размер на 3205, 50 лева. В заповедта е удостоверено също, че ищцата е придобила право на пенсия при 34 г. трудов стаж и 57 г. възраст. С Разпореждане № xxxxxxxxxx от 01.02.2013 г. на ТП на НОИ, гр.Монтана, считано от 27.12.2012г. на ищцата е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено по § 5, ал. 1 ПЗР на КСО при навършена възраст 57г. и 8 месеца и осигурителен стаж 30г. 11 м. и 14 дни. По делото са приложени като доказателства няколко граждански договори, сключени през 2012 година между Кмета на Община Чипровци, като възложител и ищцата, като изпълнител, по силата на които ищцата е поела задължението да изпълнява функциите на обществен възпитател към Община Чипровци срещу определено възнаграждение. От правна страна въз основа на така възприетите фактически констатации, съдът намира за обосновани следните изводи: Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Следователно правото за заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда се придобива при наличието на следните предпоставки: прекратяване на трудовото правоотношение, независимо на какво основание е извършено уволнението, и към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно КСО. От Заповед № 185/21.12.2012 г. на Директора на ОУ „ xxxx " град Чипровци се установи, че трудовото правоотношение между ищцата и ответното училище е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ - по взаимно съгласие на страните. Следователно първата предпоставка за възникване на вземането на ищцата за обезщетение е доказана. Налице е и втората предпоставка за възникване на правото за обезщетение - прекратяването на трудовия договор на ищцата да е настъпило след като същата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО и § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО. Наличието на тази предпоставка не е спорно между страните. Установи се по делото, че целия си трудов стаж ищцата е придобила в сферата на просветата, като е работила като учител и възпитател до прекратяване на трудовото правоотношение с ОУ „ xxxx " град Чипровци на 27.12.2012 година. Съгласно изискванията на разпоредбите на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 68, ал. 1 и ал.2 от КСО, в редакциите им действащи към месец 12.2012 г., за да е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст ищцата е трябвало да има минимум 57 години и 4 месеца възраст и 25 години и 4 месеца осигурителен стаж. Обстоятелството, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение между страните – 27.12.2012г., ищцата е имала необходимата възраст и осигурителен стаж, за да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е удостоверено в Разпореждане № xxxxxxxxxx от 01.02.2013 г. на ТП на НОИ, гр.Монтана, с което на ищцата е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено по § 5, ал. 1 ПЗР на КСО, а също и в заповед № 185/21.12.2012 г. на Директора на ОУ „ xxxx " град Чипровци, в която изрично е вписано, че ищцата е придобила право на пенсия. При това положение се налага изводът, че към момента на прекратяване на трудовия договор с ищцата е била налице предпоставката по чл.222, ал.3 от КТ и за същата е възникнало правото на обезщетение. Основният спорен въпрос по делото е в какъв размер работодателят дължи на ищцата обезщетение чл.222, ал.3 от КТ при прекратяването на трудовото правоотношение. Според чл.222, ал.3 от КТ размерът на обезщетението за срок от 2 или 6 месеца се определя от обстоятелството дали работникът или служителят е работил или не при един и същ работодател през последните 10 години от трудовия си стаж. С Постановление № 31 от 11.02.1994 г. на МС за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ са уредени случаи, при които въпреки че лицата през последните 10 години от трудовия си стаж са работили при различни работодатели, то размерът на обезщетенията за тези лица се увеличава (за срок от 2 на 6 месеца). Смисълът на постановлението за увеличаване размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ се състои в това, че причините, поради които тези лица не са работили при един и същ работодател през тези години, са обективни (преобразувания, закриване, откриване, сливане или разделяне на организациите и звената на бюджетна издръжка в хипотезата на чл. 1, ал. 1) или когато през последните 10 години от трудовия си стаж лицата са работили като педагогически и медицински кадри и др. в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието, здравеопазването и др. (в хипотезата на чл. 1, ал. 2). От горното е видно, че с разпоредбата на чл. 1 от ПМС № 31 от 11.02.1994 г. са уредени случаи, при които определени категории работници и служители имат право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6 месеца (вместо на обезщетение в размер на 2 месеца), въпреки че не отговарят на изискването по чл. 222, ал. 3 КТ за получаване на обезщетение за 6 месеца - да са работили при един и същ работодател през последните 10 години от трудовия си стаж. По делото се установи, че през 10-те години преди прекратяването на трудовото й правоотношение ищцата е работила като учител и възпитател в сферата на образованието, като е сключила трудов договор първоначално с НУ "Д. xxxx " град Чипровци, а след преобразуването, извършено със Заповедта на Министъра на образованието и науката от 20.09.2004г., без да е прекратявано трудовото й правоотношение, е сключвала допълнителни споразумения към първоначалния трудов договор с ответното ОУ „ xxxx " град Чипровци до прекратяването му на 05.10.2009 г. Впоследствие, въз основа на сключени трудови договори с ответното училище ищцата е работила отново като старши възпитател от 26.03.2012 г. до 18.06.2012 г. и като старши учител от 28.09.2012 г. до 27.12.2012 г. Следователно ищцата отговаря на условията на чл. 1, ал. 2 от ПМС № 31/1994 г. – същата е педагогически кадър и през последните десет години от трудовия си стаж преди придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е работила в организации на бюджетна издръжка в сферата на образованието, поради което й се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на шест брутни заплати. Неоснователни са възраженията на ответното училище, че на ищцата не й се дължи обезщетение за срок от шест месеца, тъй като има прекъсване на трудовия й стаж, придобит в училището, и тъй като в периодите, в които не е работила в училището, е придобила трудов стаж като безработна и е работила по граждански договори. Фактическият състав на обезщетението за срок от шест месеца по чл. 222, ал. 3 КТ предпоставя работа при същия работодател през последните 10 години от трудовия стаж на работника или служителя. В този 10 годишен период се включват всички периоди, които се зачитат за трудов стаж за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Законодателят не поставя изискване за непрекъснатост на трудовия стаж при един и същ работодател, стига по време на прекъсването работникът да не е придобил трудов стаж при друг работодател. Следователно, ако между две трудови правоотношения с един и същ работодател работника или служителя е останал без работа и е бил регистриран в Бюрото по труда или е работил по граждански договор, то не може да се приеме, че през този период същия е придобил трудов стаж при друг работодател, тъй като Бюрото по труда не е работодател по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на КТ и тъй като работата по граждански договор не е работа по трудово правоотношение, следователно не е и работа при друг работодател. След като в периодите, в които ищцата не е била в трудово правоотношение с ответното училище, същата не е встъпвала в трудови правоотношения с други работодатели и не е придобивала трудов стаж при такива, то на основание чл. 222, ал. 3, предл. 2 от КТ, при прекратяването на трудовото й правоотношение работодателят-ответник е следвало да й изплати обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за 6 месеца. С оглед на изложеното съдът приема, че предявеният иск за обезщетение по чл. 222, ал. 3, предл. 2 от КТ е доказан по основание и следва да бъде уважен. Спорен, на следващо място е и въпроса за размера на обезщетението, който е обусловен от елементите на брутното трудово възнаграждение на ищцата. Според разпоредбата на чл.228, ал.1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, т. е. включително и това по чл. 222, ал. 3 от КТ, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Има се предвид брутното трудово възнаграждение за последния отработен пълен месец, т. е за месеца, през който работникът или служителят е работил през всичките работни дни. В случая няма спор, че това е месец ноември 2012г., през който ищцата е отработила всичките 22 работни дни. Видно е, от приложения на л.85 по делото фиш за работна заплата, а също и от заключението по назначената и изпълнена от вещото лице Л.Ц. съдебно-счетоводна експертиза, което съда приема като обективно и компетентно изготвено, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за месец ноември 2012 година е в размер 583, 60 лева. В този размер са включени основното месечно възнаграждение от 420 лева, възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 138, 60 лева и възнаграждение за класен ръководител от 25 лева. Макар във фиша за работна заплата на ищцата да е включена и сумата 14, 90 лева социални разходи, тази сума не е елемент от брутното трудово възнаграждение, тъй като съгласно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата в брутното трудово възнаграждение, въз основа на което се формират обезщетенията по Раздел ІІІ от КТ, включително и за обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, не се включват сумите за социални нужди, тъй като същите не представляват предвидените в чл. 17, ал.1 от Наредбата възнаграждения, а осигурени от работодателя финансови средства за социално битовото и културно обслужване (СБКО) по чл. 292 от КТ. Съгласно заключението размерът на обезщетението по чл. 222, ал. 3, предл.2 от КТ (съизмеримо с брутното трудово възнаграждение на ищцата за срок от шест месеца) е 3501, 60 лв. След предявяване на иска, с Платежно нареждане от 02.12.2014 г., ответникът-работодател е заплатил на ищцата сумата 1300, 20 лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Макар в документа като основание да е записано „две заплати по чл. 222”, то сумата надхвърля брутното трудово възнаграждение на ищцата за срок от два месеца, поради което ответникът следва да заплати на ищцата останалата част от полагащото й се обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, а именно сумата 2201, 40 лева, представляваща разликата между брутното трудово възнаграждение на ищцата за срок от шест месеца и получената от същата сума от 1300, 20 лева. В този размер искът по чл. 222, ал. 3 от КТ е доказан и следва да се уважи като основателен, а в останалата част от уважения размер до претендирания размер от 2334, 40 лв., е недоказан и следва да се отхвърли, като неоснователен. Задължението по чл. 222, ал. 3 от КТ е парично и при забавеното му изпълнение работодателят дължи лихва на работника или служителя. Поради договорния характер на отговорността на работодателя и липсата на уредба в Кодекса на труда относно началната дата, от която се дължи лихва върху обезщетението, следва да се приложат общите правила на Закона за задълженията и договорите относно неизпълнение на задълженията. Съгласно чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. При безсрочните задължения, каквото е това по чл. 222, ал. 3 от КТ, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Или поканата като условие за изпадане на длъжника в забава е абсолютно необходима, когато няма определен срок за изпълнение. В хипотезата на чл. 222, ал. 3 от КТ вземането за обезщетение възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение и е изискуемо от деня, в който работника или служителя е могъл да иска изпълнение. Този ден поначало е денят на прекратяване на трудовото правоотношение, но тъй като вземането по чл. 222, ал. 3 от КТ е парично и безсрочно в рамките на една договорна отговорност съгласно чл.84, ал.2 от ЗД е нужна покана на кредитора. От деня на поканата могат да се претендират лихви като обезщетение за закъснялото изпълнение на задължението. Когато липсва покана, лихва се дължи от деня, в който е предявен искът. В настоящия случай се установи, че ищцата писмено е поискала от Директора на ОУ „ xxxx " град Чипровци да й бъде изплатено обезщетение от шест брутни заплати заедно с натрупаните по него лихви от датата на пенсионирането, което искане е получено от работодателя на 25.08.2014г. (л.5 по делото). Налице е покана по смисъла на чл.84, ал.1 от ЗЗД, изходяща от ищцата и отправена до работодателя. От момента на поканата вземането по чл.86, ал.1 от ЗЗД става изискуемо. От заключението на вещото лице се установи, че за периода от 25.08.2014 г. до предявяване на иска 01.12.2014 г. мораторната лихва за забава върху размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3, предл.2 от КТ от 3501, 60 лв. е 96, 58 лв. В този размер иска по чл. 86 от ЗЗД е доказан и следва да се уважи, като основателен, а за разликата до пълния предявен размер от 687, 49 лв. следва да се отхвърли, като неоснователен. Присъждането на законната лихва върху уважения размер на иска по чл.222, ал.3 от КТ от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане представлява законна последица от уважаването на иска, и с оглед направеното искане за заплащането й, същата следва да се присъди. По отношение на претенцията на ищцата за разноски, с оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответното училище следва й заплати направените разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете в размер 334, 71 лв. Ответното училище е заявило претенцията си за присъждане на разноски след приключване на устните състезания - с писмената защита. Със същата обаче не могат да бъдат предявени процесуално валидно искания за присъждане на разноски, съответно за техния размер. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция (в този смисъл е т.11 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). Поради това разноски на ответника не следва да се присъждат. Ответното училище следва да заплати държавна такса за уважените части от исковете по чл.222, ал.3 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер 138, 06 лв., съгл. чл. 1 от Тарифа за ДТКСС по ГПК на МС от 27.02.2008г., както и деловодни разноски в размер 80 лева. Водим от гореизложеното, съдът