Решение № 4140 от 24.7.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 7168/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 20225657 от 29.12.2021 г., постановено по гр. д. № 6295/2020 г. по описа на СРС, ГО, 33 състав, Д. К. З. е осъден да заплати на К. С. Б. на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 6030 лв., получена от ответника, в качеството му на процесуален представител на наследодателя на ищеца С.А. Б., починал на 17.12.2016 г., по изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 75544/2015 г. по описа на СРС, 31 състав, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 06.02.2020 г. до окончателното погасяване, като е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 8890 лв., като погасен по направено възражение за прихващане от Д. К. З. срещу К. С. Б., в качеството му на наследник на С.А. Б. за вземания за възнаграждения за оказана правна помощ и съдействие по н. ч. х. д. № 6457/2015 г. по описа на СРС и гр. д. № 75544/2015 г. по описа на СРС, определени с решения на Софийски адвокатски съвет по Протокол № 26/01.09.2021 г. и Протокол № 29/29.09.2021 г. С решението е отхвърлено направеното от Д. К. З. срещу К. С. Б., в качеството му на наследник на С.А. Б. възражение за прихващане за горницата над 2860 лв. до пълния заявен размер от 3725 лв. като неоснователно. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. К. З. е осъден да заплати на К. С. Б. разноски по делото в размер на 241, 20 лв., а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К. С. Б. е осъден да заплати на Д. К. З. сумата от 257, 37 лв. за разноски по делото. Решението е постановено при участието на „ЗК Л.И.“ АД, Б. С. И. и ЧСИ У. Д. с рег. № 858 като трети лица - помагачи на страната на ответника Д. К. З.. С решение № 20029621 от 13.04.2021 г., постановено по реда на чл. 250 ГПК е отхвърлено искането на Д. К. З., обективирано в молба с вх. № 25006379/28.01.2022 г. за допълване на решение № 20225657/29.12.2021 г. по гр. д. № 6295/2020 г. по описа на СРС. Подадена е въззивна жалба от ищеца К. С. Б., депозирана чрез адв. М. Е., с която се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е уважено направеното от ответника възражение за прихващане за сумата от 2860 лв. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което иска неговата частична отмяна. Поддържа, че решаващият съд за да уважи възражението за прихващане до посочения размер е кредитирал изцяло решението на Софийски адвокатски съвет, с което е определено възнаграждение на ответника за оказаната на починалия му наследодател С. Б. правна помощ по н. ч. х. д. № 6457/2015 г. по описа на СРС, като не е обсъдил изложените в писмени бележки по делото доводи, с което е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Излага, че производството по чл. 36, ал. 3 ЗАдв. е едностранно, както и че починалото лице не може да противопостави възражения за действителното правно положение, а за неговите наследници не е било възможно да установят уговорките между страните. Допуска оказаната правна помощ да е била безплатна по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., с оглед подадената от наследодателя му имуществена декларация по гр. д. № 75544/2015 г. по описа на СРС, 31 състав. Освен това правната защита е била оказана преди повече от 5 години, през които адвокатско възнаграждение не е било поискано. Позовава се на изтекла погасителна давност относно вземането за възнаграждение. Отделно ответникът е следвало да претендира възнагражденията по делата от насрещната страна или да му бъде определена от съда, поради което правото му е преклудирано. Излага доводи, че адвокатското възнаграждение е определено в по-висок размер, както и че предприетите от адвоката действия не обслужвали защитата на доверителя, поради което възнаграждение не му се дължи. Счита, че правото да се иска определяне на адвокатско възнаграждение не е неограничено, както и че решението на адвокатски съвет не обвързва съда и страните. При определяне възнаграждението следва да се извърши преценка от съда дали определеният минимум в Наредбата преследва постигането на легитимна цел, като се позовава на решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и др. Излага доводи, че между ответника и неговия наследодател е имало сключен договор за мандат, който е неформален. Сочи, че решаващият съд неправилно е приел, че облигационна връзка между ответника и неговия наследодател е възникнала по силата на решението на Софийски адвокатски съвет, като към момента на приемането на решението клиентът е починал, поради което в правната му сфера не е възникнало задължение за възнаграждение. Излага съображения, че по делото не се установява наличие на активно вземане на ответника, поради което възражението за прихващане е неоснователно. Предвид изложеното моли съда да отхвърли изцяло възражението за прихващане на ответната страна, а в условията на евентуалност да уважи възражението частично, като определи възнаграждението с оглед уважената част от претенциите. Претендира разноски по делото. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника и от трети лице-помагачи, конституирани на страната на ответника. Подадена е въззивна жалба от ответника Д. К. З., с която се оспорва решението в осъдителната част. Излага съображения, че в решението не са изложени мотиви относно доводите за неизпълнение на задължението по чл. 291, ал. 2 ЗЗД от наследниците на С. Б., както и че с нотариално заверено пълномощно от 06.12.2016 г. е бил упълномощен да предприема всякакви действия във връзка с възложената работа с оглед защита на правата и законните интереси на упълномощителя. Налице е законова презумпция, че до момента на узнаването за прекратяването на учредената представителна власт е действал добросъвестно, като презупцията не е оборена в производството по делото. Поддържа, че е узнал за смъртта на упълномощителя едва с получаването на нотариална покана, поради което правоприемникът е обвързан от извършените от него действия като пълномощник. Ищецът по делото не е извършвал справка за наличие на дела с наследодателя му и не го е уведомил за смъртта му преди да извърши разпореждане с процесната сума пари. Счита, че ищецът не е действал добросъвестно и не е положил грижата на добрия стопанин. Излага съображения, че решаващият съд не е разгледал доводите му относно отговорността на частния съдебен изпълнител и наследницата на С. Б., конституирани като трети лица - помагачи по делото, както и по приложението на чл. 83 ЗЗД. Предвид изложеното моли първоинстанционнот съдебно решение да бъде отменено в обжалваната част, евентуално да бъде приложена разпоредбата на чл. 83 ЗЗД. Претендира разноски по делото. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от ищеца К. С. Б., с който я оспорва. Излага съображения, че правилно първоинстанционният съд е направил извод за наличие на облигационно отношение между наследодателят му и ответника по силата на договор за правна помощ и съдействие, въз основа на който за ответникът е възникнало задължение да даде сметка на доверителя и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката, Твърди, че изводите на съда за липса на изпълнение на задължението за отчитане са правилни и законосъобразни, а възраженията на ответника неоснователни. Сочи, че за неотносим доводът на жалбоподателя за липсата на незабавно уведомяване за смъртта на С. Б. от наследниците. Оспорва доводите за неполагане на дължимата грижа и недобросъвестност от негова страна като неоснователни. Поддържа, че възражението по чл. 83 ЗЗД е неотносимо към производството по делото. Ответникът е платил на лице, което не се явява овластено да получи плащане, поради което не е освободен от задължението си да се отчете по договора за поръчка, а изводите на решаващият съд са правилни и законосъобразни. Поддържа, че отговорността на третите лица не е предмет на делото. По изложените съображения моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Срещу решение № 20029621/13.04.2021 г., постановено по реда на чл. 250 ГПК, е постъпила въззивна жалба от ответника Д. К. З., с която излага съображения, че съдът неправилно не е разгледал възражението по чл. 83 ЗЗД и въпросът за отговорността на третите лица - помагачи. Обосновава, че завеждането на обратен иск е правна възможност, но не и задължение за страната, а съдът, пред който е разгледано делото, следва да се произнесе по въпроса за отговорността на третото лице. Предвид изложеното моли въззивния съд да отмените постановеното по реда на чл. 250 ГПК решение. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца К. С. Б., който я оспорва по съображения, че решението е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното: Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е наследник на С.А. Б., който е починал на 17.12.2016 г., както и че е приел наследството на своя наследодател, вписано под № 18/28.04.2017 г., а Б. С. И. се е отказала от наследството, като отказът е вписан под № 43/14.08.2017 г., поради което ищецът се явява единствен наследник. Твърди, се че ответникът като процесуален представител на наследодателя по гр. д. № 75544/2015 г. по описа на СРС, 31 състав, получил изпълнителен лист срещу ответника по делото „С.Н.“ АД, образувал изпълнително дело и получил по своя сметка сума в размер на 12000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изплатено от длъжника. На 19.04.2017 г. ответникът, като пълномощник на починалия С.А. Б., е подписал договор за изработка № 01 с трето лице – П.К.М., по силата на който починалият наследодател, представляван от адв. Д. З. възлoжил на изпълнителя П.М. да получи сумата от 8890 лв. от адв. З., която сума в 10-дневен срок изпълнителят се задължил да предаде на възложителя. Съгласно договора ответникът е получил посочената сума от „С.Н.“ АД по спогодба по изп. дело № 20178580400 и е предал сумата от 8890 лв. на П.М., която сума не била изплатена на ищеца. С нотариална покана от 19.10.2017 г. ответникът е бил поканен да се яви в кантората на нотариус П.П., с рег. № 533 на НК, за да предаде на ищеца по делото всички документи относно гр. д. № 75544/2015 г. по описа на СРС и образуваното изпълнително дело, изпълнителен лист, както и да му преведе събраните суми в 7-дневен срок от получаването. Поканата е била получена на 25.10.2017 г. от ответника. На 07.11.2017 г. между ищеца и ответника е бил подписан приемо-предавателен протокол, в присъствието на П.М.. В исковата молба са изложени твърдения, че С.А. Б. не е упълномощавал адв. З. да възлага на трети лица събиране на сумите по изпълнителния лист, а е следвало да се отчете на своя клиент или на неговите наследници. Освен това сключеният договор за изработка след прекратяването на представителната власт на адв. З., настъпило със смъртта на доверителя, не е породил действие и правните последици не са настъпили в правната сфера на С. Б.. Изложено е, че договорът за изработка е нищожен поради липса на съгласие, но се явява доказателство за събирането и разпореждането с процесната сума от 8890 лв. Твърди се, че за ответника е възникнало задължение по чл. 284, ал. 2 ГПК по договор за поръчка за предаване на получената от „С.Н.“ АД сума съгласно спогодба по изпълнително дело № 20178580400 на починалия или неговите наследници. Предвид изложеното моли съда да осъди ответника да плати сумата от 8890 лв., дължима на посоченото основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски. В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Д. К. З., с който се оспорва исковата претенция по основание и размер. Оспорва се, че наследниците по закон на починалия С. Б. са уведомили незабавно довереника за смъртта на доверителя, поради което са обвързани от предприетите от него действия. Изложени са твърдения, че е бил упълномощен с пълномощно от 06.12.2016 г. да предприема всякакви действия във връзка с възложената работа с оглед защита на правата и законните интереси на упълномощителя, които могат да бъдат необходими по силата на закон или според обстоятелствата, както и да представлява упълномощителя пред всички държавни, централни или местни органи и организации, власти, ведомства и други институции, физически и юридически лица, без ограничения. По делото не е представен договор за поръчка. Изложени са доводи, че пълномощникът и третото лице, с което е договарял, са били добросъвестни, за което е налице законова презумпция, която не била оборена с доказателства от ищеца. Поддържа, че за неизпълнението на договора от третото лице правоприемникът е могъл да търси отговорност по чл. 36, ал. 2 ЗЗД. С получаването на нотариалната покана ответникът е узнал за смъртта на упълномощтеля и към този момент е бил добросъвестен, поради което действията му обвързват ищеца. Изложено е, че ищецът не е изпълнил своето процесуално задължение за представяне на препис от смъртен акт по съдебното и изпълнителното дело и не е положил дължимата грижа, а ответникът като адвокат е действал добросъвестно, поради което твърдяното неточно изпълнение на задълженията е настъпило поради бездействието на ищеца и неговото неизпълнение на задължението по чл. 291 ЗЗД. Поддържа се, че частният съдебен изпълнител, пред който е било образувано изпълнително дело, не е извършил проверка при образуване на изпълнителното дело дали кредиторът е починал, с което не е изпълнил задължението си по чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК да спре изпълнителното дело при смърт на някоя от страните, поради което следва да се ангажира неговата отговорност за вреди. Вторият наследник не е изпълнил задължението си незабавно да уведоми ответника за смъртта на доверителя, поради което следва да бъде анагажирана имуществената му отговорност за исковата сума. Поддържа се допуснато от ищеца нарушение на чл. 3 ГПК. Оспорва, че процесния договор е нищожен, както и че длъжникът е имал право да иска платените пари, направени след смъртта на наследодателя, а не ищецът. С отговора на исковата молба е направено възражение за прихващане със сумата от 3725 лв., представляващо общо дължимо адвокатско възнаграждение по н. ч. х. д. № 6457/2015 г. по описа на СРС и гр. д. № 75544/2015 г. по описа на СРС, който хонорар не е бил заплатен на ответника. По делото не е спорно и видно от представеното удостоверение за наследници с изх. № 4772/06.08.2018 г., издадено от община Разград, че С.А. Б. е починал на 17.12.2016 г. и е оставил за свои наследници по закон низходящите К. С. Б. и Б. С. И.. Не се спори, че ищецът е приел наследството на своя наследодател, вписано под № 18/28.04.2017 г. в особената книга при РС - Разград, а за Б. С. И. е вписан отказ от наследство под № 43/14.08.2017 г., видно от представените удостоверения, издадени от РС - Разград. Между страните не е спорно, че ответникът в качеството на адвокат е осъществявал процесуално представителство по гр. д. № 75544/2015 г. по описа на СРС, 31 състав, на ищеца С.А. Б., както и че с влязло в сила решение I-31/23.11.2016 г., постановено по същото дело, ответникът „С.Н.“ АД е осъден да заплати на наследодателя сумата от 12000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. По делото не е спорно, че ответникът е осъществявал процесуално представителство и защита на С.А. Б. /частен тъжител и граждански ищец/ по н. ч. х. д. № 4657/2015 г. по описа на СРС, 96 състав, за което са представени протокол от проведени открити съдебни заседания и мотиви по делото. Представено е и пълномощно с нотариална заверка на подписа от 06.12.2016 г., с което С.А. Б. упълномощава адв. Д. К. З. да осъществява от негово име и за негова сметка представителство по гр. д. № 75544/2015 г. на СРС, да извършва всякакви правни и фактически действия до приключването на делото във всички инстанции, да поиска издаване на изпълнителен лист по посоченото дело, както и да го получи. Пълномощникът е овластен с правото да води изпълнително дело въз основа на получения изпълнителен лист пред избран от него частен съдебен изпълнител, да посочи пред ЧСИ по своя преценка банкова сметка, по която да бъдат преведени половината от присъдената му по посоченото гражданско дело сума, сумите за всякакви такси, разноски и хонорари по образуваното изпълнително дело. Пълномощникът е овластен да изисква от ЧСИ оставащата половина от сумата да бъде преведена по посочената в пълномощното банкова сметка. Не се спори и видно от представеното копие на изпълнително дело № 20178580400144, че по молба на С.А. Б., подадена чрез адв. Д. К. З. е образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ У. Д., с рег. № 858 от регистъра на КЧСИ, към която е приложен изпълнителен лист от 29.12.2016 г., издаден на основание чл. 404, т. 1, пр. първо ГПК въз основа на влязлото в сила решение по гр. д. № 75544/2015 г. по описа на СРС, срещу длъжника „С.Н.“ АД за сумата от 12000 лв. Приложено е пълномощно от 05.12.2016 г. в полза на адв. Д. З. за представителство по изпълнителното дело и договор за правна защита и съдействие, сключен на същата на дата, в който е уговорено възнаграждение в размер на 1000 лв., платено в брой. Представено е предложение от длъжника, съдържащо погасителен план за погасяване на задължението по изпълнителното дело в срок от 12 седмици, което е прието от взискателя, като за изпълнение на паричното задължения от частния съдебен изпълнител е посочена специална клиентска сметка на пълномощника на взискателя - адв. З., видно от писмените документи на л. 188-189 от делото. Като писмено доказателство в първоинстанционното производство са приети обяснения на К. С. Б. от 23.04.2020 г., дадени пред главен инспектор в Сектор 03, отдел „Икономическа полиция“. Представени са молби от 16.07.2021 г. на адв. Д. З. до Софийски адвокатски съвет, съдържащи искане за определяне на възнаграждение на основание чл. 36, ал. 2 и 3 ЗАдв. за извършени адвокатски услуги - процесуална защита и представителство на С. Б. по гр. д. № 75544/2015 г. по описа на СРС, 31 състав и н. ч. х. д. № 6457/2015 г. по описа на СРС, 96 състав. Видно от приложения препис - извлечение от Протокол № 26/2021 от 01.09.2021 г. на Софийски адвокатски съвет, че на адв. З. е определено възнаграждение в размер на 600 лв. за осъществено процесуално представителство на тъжителя С.А. Б. по н. ч. х. д. № 6457/2015 г. по описа на СРС, 96 състав и в размер на 1130 лв. за защита на гражданския ищец С.А. Б. по същото дело. Видно от препис - извлечение от Протокол № 29/2021 от 29.09.2021 г. на Софийски адвокатски съвет, че на адв. З. е определено адвокатско възнаграждение в размер на 1130 лв. за осъществено процесуално представителство по гр. д. № 75544/2015 г. по описа на СРС, 31 състав. В първоинстанционното производство е представен договор № 01/19.04.2017 г., сключен между С.А. Б., представляван от адв. Д. К. З. с пълномощно № 3007, заверено на 06.12.2016 г. от нотариус Р.К., с район на дествие РС – Разград, рег. № 380 на НК, в качеството на възложител и П.К.М., в качеството на изпълнител, с който изпълнителят се задължил да получи парична сума от 8890 лв. от адв. Д. К. З., изплатена на същия към момента на сключване на договора от „С.Н.“ АД по спогодба по изпълнително дело № 20178580400144. Съгласно чл. 2 от договора в 10-дневен срок от получаване на сумата изпълнителят се задължил да я предаде изцяло на възложителя. Съгласно чл. 6 договорът е сключен с оглед личността на изпълнителя, неговите нравствени и професионални качества. По делото не се спори и видно от приемо-предавателен протокол от 19.04.2017 г., че в изпълнение на договора за изработка № 01 от същата дата ответникът предал на П.К.М. сумата от 8890 лв., която следвало да бъде предадена от приемащия я на С.А. Б.. На 25.10.2017 г. на ответника е връчена нотариална покана с рег. № 6801, том 4, № 40, на нотариус П.П. с рег. № 533 на НК, с район на действие - СРС, с която е поканен от ищеца да се яви на 07.11.2017 г. в кантората на нотариуса и да му предаде всички документи, касаещи гр. д. № 75544/2015 г. по описа на СРС, изпълнителен лист, издаден въз основа на влязлото в сила решение по делото, както и всички документи по образуваното изпълнително дело. Ответникът е поканен в седемдневен срок от получаване на поканата да преведе на ищеца по посочената банкова сметка събраните суми по изпълнителното дело. Представен е приемо-предавателен протокол от 07.11.2017 г., съгласно който адв. Д. К. З. предал на ищеца документация по гр. дело № 75544/2015 г. по описа на СРС и по н. ч. х. д. № 6457/2015 г. по описа на СРС, както и договор от 19.04.2017 г. в оригинал. В производството пред въззивния съд на основание чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК като писмено доказателство по делото е прието постановление от 13.06.2022 г. за прекратяване на наказателно производство по ДП № 15291/2020 г. по описа на 03 РУ СДВР, пр. пр. № 10784/2020 г. на СРП. При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи: Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхождат от лица с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което са процесуално допустими. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма /т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС/. При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъдат разгледани доводите за неговата неправилност. Обстоятелствата, на които ищецът основава иска си са неотчетени суми, получени от ответника в качеството му на пълномощник на неговия наследодател по изпълнително дело, които обстоятелства обосновават правна квалификация на иска по чл. 284, ал. 2 ЗЗД, съгласно който текст довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Настоящият съдебен състав въз основа на доказателствения материал по делото и изложените от страните доводи намира за безспорно установено, че ответникът е надлежно овластен от починалия наследодател на ищеца да извършва правни действия от негово име и за негова сметка, както и че между наследодателя на ищеца и ответника е сключен валиден договор за поръчка, с който е възникнало и задължение на адвоката да извършва правни действия. Съгласно чл. 280 ЗЗД с договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия. По силата на сключения договор довереникът е длъжен да изпълни поръчката с грижата на добър стопанин, да пази имуществото, което е получил, да уведомява доверителя за изпълнението, да му даде сметка, да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Ако не направи това, а се разпореди с полученото в изпълнение на поръчката в свой или в чужд интерес, пълномощникът не изпълнява задълженията си по договора за поръчка, поради отговаря за това неизпълнение. По иска с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД ответникът /довереник/ носи доказателствената тежест за установяване на това, че е уведомил доверителя за изпълнението на поръчката, дал е отчет за това изпълнение, както и че му е предал всичко, което е получил във връзка с изпълнението. От своя страна ищецът /единствен наследник по закон на доверителя/ трябва да установи съществуването на валидно сключен договор за поръчка, както и че довереникът е извършил действията, които са предмет на този договор, съответно че при това действие довереникът е получил имуществото, което се иска да му бъде предадено. В настоящия случай във въззивното производство въз основа на обсъдените писмени доказателства се установява, че длъжникът по образуваното изпълнително дело № 20178580400144 е заплатил сумата от 8890 лв. по сметка на довереника адв. Д. К. З.. В тази насока е обективираното в чл. 1 от приемо-предавателен протокол към договор за изработка от 19.04.2017 г. изявление за изпълнение на задължението по този договор за предаване на сумата от 8890 лв., изплатена на адв. Д. З. от „С.Н.“ АД по спогодба по посоченото изпълнително дело № 2017858400144. Така направеното в приемо-предавателния протокол изявление за знание съставлява извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт, който съдът приема за доказан с оглед всички данни по делото. Индиция в тази насока се съдържат в разменената кореспонденция между ЧСИ и длъжника по изпълнителното дело относно предложението за погасяване на задължението на вноски, което е прието от взискателя. Следователно ответникът е действал като пълномощник на наследодателя на ищеца по делото и е получил вместо него процесната сума по изпълнителното дело. Спорно е надлежното изпълнение на задължението на довереника да даде отчет, което включва задължение да уведоми доверителя за изпълнението, респ. неговия наследник, да му даде сметка и да предаде полученото. В разглеждания случай безспорно мандатното правоотношение е прекратено по силата на закона със смъртта на доверителя /чл. 287 ЗЗД/, като прекратяването действа занапред, като се прекратява и представителната власт на пълномощника /чл. 41 ЗЗД/, учредена с пълномощното от 06.12.2016 г. С оглед на това адв. Д. З. не е бил упълномощен да прави волеизявление от името на починалия С.А. Б. и за негова сметка, включително и да подписва договор с трето лице. Ответникът не е упълномощен да прави волеизявление и от името и за сметка на ищеца като правоприемник на имуществените права по договора за поръчка на своя наследодател. Така за ищеца сключеният договор за изработка не е проявил целеното правно действие, в каквато насока и изводите на първоинстанционния съд. Неоснователни са доводите, че договорът за изработка обвързва страните по него, тъй като с позоваване /пред съда/ от универсалния правоприемник на мнимо представлявания на недействителността на договора съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД, окончателно отпада възможността договорът да бъде потвърден и да породи целените с него правни последици /насрещни права и задължения за страните по него/, съгласно задължителните разяснения в ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно за довереника остава само задължението за отчет, т. е. да предаде полученото във връзка с договора за поръчка на ищеца като наследник на доверителя. Обстоятелството, че мандатното правоотношение е прекратено със смъртта на С.А. Б. не освобождава ответника от задължението по чл. 284, ал. 2 ЗЗД да даде сметка за извършеното по договора. Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя /ответник/, обосновани с неизпълнение на задължението наследниците да уведомят незабавно другата страна за смъртта на наследодателя. Според чл. 290 ЗЗД действията, които довереникът е извършил в изпълнение на поръчката, като не е знаел и не е могъл да узнае за нейното прекратяване, задължават доверителя. Съгласно разпоредбата на чл. 291 ЗЗД, наследниците трябва да уведомят незабавно другата страна и да вземат надлежните мерки за запазването на интересите. Следва да се посочи, че приемането и отказът от наследство произвеждат действие от откриване на наследството, с оглед на което ищецът се явява единствен наследник по закон на починалия и адресат на цитираната разпоредба, а неоснователни се явяват доводите за ангажиране на отговорността на третото лице Б. С. И., което е упражнило правото си на отказ от наследството и за което процесната норма не намира приложение. В случая ответникът поддържа, че е узнал за смъртта на доверителя едва с получаването на нотариалната покана от ищеца и не е изпълнено задължението, произтичащо от горецитираната норма за незабавно уведомяване. Както се посочи, договорът за поръчка се прекратява по силата на изричната законова разпоредба от момента на смъртта на страната, а не от момента на уведомяването на насрещната страна за настъпването на това събитие, което обуславя неоснователност на изложените във въззивната жалба правни доводи. Доводът, че правните последици на извършените от довереника действия задължават ищеца, тъй като е добросъвестен и съгласно чл. 41, ал. 2 ЗЗД прекратяването на пълномощното не може да му бъде противопоставено, е неоснователен. Посочената императивна разпоредба охранява интереса на третото добрсъвестно лице, договаряло с пълномощника, без да знае за прекратената му представителна власт и не ползва ответника по делото. Следва да се посочи, че неизпълнението на задължението за незабавно уведомяване на довереника за смъртта на доверителя не освобождава същия от задължението му да предаде паричната сума, получена в изпълнение на поръчката. Регламентираното задължение дава гаранции за довереника, че неговият интерес ще бъде съхранен, като не изключва отчетната сделка, а е свързано със задължение за обезвреда при евентуално настъпване на вреди в неговия патримониум и претендирането на такива. На следващо място от данните по делото не може да се приеме и за основателно възражението по чл. 83, ал. 1 и 2 ЗЗД за освобождаването на длъжника от отговорност, поради бездействие от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗЗД, когато неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. За приложението на тази разпоредба е необходимо да се установи, че неизпълнението се явява пряка последица на съответното обстоятелство, за което кредиторът отговаря. Нормата на чл. 83 ЗЗД намира приложение в хипотеза, при която поведението на ищеца е каузално на причинена нему вреда /така Решение № 164/03.02.2016 г. по гр. д. № 1890/2014 г. на ВКС, I г. о. и др./. В разглеждания случай задължението на ищеца е изпълнено с уведомяването на ответника с нотариалната покана, получена лично на 25.10.2017 г., като не са налице данни за укоримо поведение от негова страна, с което се възпрепятства точното изпълнение на договорното задължение на ответника по делото за предаване на процесната сума, а изводите на съда за наличие на такова поведение не може да почиват на предположения. Дали поканата е изпратена своевременно или не, в каквато насока са доводите на жалбоподателя /ответник/, е въпрос, който следва да се изследва във всеки конкретен случай въз основа на целия доказателствен материал по делото. Настоящият състав на съда намира, че не е налице неполагане на дължимата грижа /грижата на добрия стопанин/ от страна на ищеца, тъй като по делото няма данни за негова недобросъвестност или за неоснователна забава за известяването на насрещната страна с нотариалната покана. Обстоятелството, че същата е от 19.10.2017 г. /месеци след откриване на наследството/ само по себе си не обосновава извод за наличие недобросъвестно поведение на наследника кредитор. С оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ЗЗД, конкретното съдържание на дължимата грижа се определя преди всичко от естеството на задължението, което следва да бъде изпълнено. В конкретния случай вменяването в тежест на ищеца на задължение за извършване на онлайн справки за наличие за висящи съдебни и изпълнителни дела с участието на неговия наследодател, непосредствено след смъртта и пр. действия би поставило по - високи изисквания за наследника в сравнение с правно дължимото поведение на абстрактния модел на грижата на добрия стопанин. Не е налице и хипотеза на злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК. Злоупотребата с право е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други /чл. 57 ал. 2 Конституцията/, но също и в противоречие с интересите на обществото /чл. 8, ал. 2 ЗЗД/. В настоящия случай от събраните по делото доказателства не се установи да е налице недобросъвестно упражняване на права от страна ищеца по делото. Доколкото отчетната сделка, дължима по мандатното правоотношение по смисъла на чл. 284, ал. 2 ЗЗД, представлява облигационно задължение, за надлежното му изпълнение следва да се престира лично на доверителя /приживе/ или на неговия наследник след настъпването на смъртта. С оглед правилото на чл. 63 ЗЗД ответникът като страна по договор за поръчка следва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, с грижата на добър стопанин. Съгласно чл. 284, ал. 2 ЗЗД ответникт е дължал на наследодателя отчетна сделка, включително - предаване на получената сума, която е била преведена по негова сметка. Това имуществено право на вземане за сумата 12000 лв. на наследодателя е наследимо и след неговата смърт на 17.12.2016 г., то е преминало в патримониума на неговия единствен наследник по закон, а именно ищеца по делото, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН. В случая отчетна сделка или предаването на процесната сума не е доказано да е извършено спрямо ищеца. Предприетите от адвоката действия след прекратяването на поръчката и пълномощията му /по предаване на сумата на трето за спора лице и подписването на договора за изработка/ не са действия, извършени в изпълнение на поръчката по смисъла на чл. 290 ЗЗД. Това е така, защото не съответстват на възложеното с договора за поръчка, тъй като по делото липсват данни страните да са уговорили изрично отчета да се извърши на трето лице и същото не е овластено /от кредитора, от съда или от закона/ съгласно чл. 75, ал. 1 ЗЗД. По делото липсват доказателства за наличие на недвусмислени обстоятелства, че П.М. е овластен от С. Б. или неговия универсален правоприемник да получи процесната сума, което изключва хипотезата на чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗЗД, а отношенията между наследодателя и посоченото трето лице са извън процесните. Като се е разпоредил с получената сума в полза на неовластено лице, ответникът като довереник не се е освободил от задължението да даде отчет на правоимащото лице. При съобразяване характеристиките на договора за поръчка, настоящия състав намира че довереника не е изпълнил добросъвестно и изцяло задълженията си по договора, тъй като не е дал сметка и не е предал всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Отсъствието на отчетна сделка предоставя на законния наследник възможността по чл. 284, ал. 2 ЗЗД да иска предаване на получените от доверителя суми. По така изложените съображения въззивният състав счита, че исковата претенция за сумата от 8890 лв. се явява основателна, за която сума ответника дължи отчет и предаването ѝ на ищеца, на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД. По изложените във въззивната жалба доводи, с които се обосновава отговорността на частния съдебен изпълнител, съдът намира, че задължението на адвокат З. произтича от сключен между него и починалия наследодател договор, а наличието на противоправно поведение от страна на третото лице не е в причинна връзка с неизпълнението на поетите от адвоката задължения. В производството пред първата инстанция ответникът е направил своевременно възражение за прихващане на процесното вземане на ищеца срещу свое вземане в размер на сумата от 3725 лв., представляваща сбор от суми за дължимо адвокатско възнаграждение по гр. д. № 75544/2015 г. по описа на СРС, 31 състав и по н. ч. х. д. № 6457/2015 г. по описа на СРС, 96 състав. По наведените във въззивната жалба на жалбоподателя /ищец/ оплаквания за неправилност на решение настоящия съдебен състав намира, че с оглед установената фактическа обстановка по делото приложим е Закон за адвокатурата, в чл. 36, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 и ал. 2 на който се съдържа специална уредба по отношение на адвокатските възнаграждения и с оглед особеностите на договора за правна защита и съдействие между довереника и неговия адвокат, намират проява общите принципи на договора за поръчка /чл. 280 и сл. ЗЗД/, като възнаграждение на адвоката се дължи винаги - чл. 36, ал. 1 ЗАдв. В случая възнагражденията на адвокат Д. З. са определени в хода на производството по реда на чл. 36, ал. 3 ЗАдв. с решения на Софийска адвокатска колегия, на която ответникът - адвокат е член, обективирани в Протокол № 26/01.09.2021 г. и Протокол № 29/29.09.2021 г. Нормата на чл. 36, ал. 3 ЗАдв има предвид хипотеза, при която липсва писмен договор и не може да се установи размерът на възнаграждението, или възнаграждението не е уговорено. Само тогава възнаграждението се определя от адвокатския съвет съгласно действащата наредба на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения. Решението на адвокатската колегия само замества волята на страните за размера на възнаграждението /така Решение № 236/24.10.2017 г. по гр. д. № 576/2017 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 232/24.03.2017 г. по гр. д. № 3609/2016 г. на ВКС, III г. о. и др./. По силата на възникналото мандатно правоотношение по делото е беспорно установено, че наследодателят на ищеца е упълномощил ответника да осъществява процесуално представителство в производството по гр. д. № 75544/2015 г. по описа на СРС, 31 състав и по н. ч. х. д. № 6457/2015 г. по описа на СРС, 96 състав. Възложените пълномощия и представителство са реално осъществени от адвоката, видно от представените писмени доказателства /л. 62 и л. 223-236 от делото на СРС/, поради което на адвоката се дължи възнаграждение за предоставената приживе на наследодателя правна защита и съдействие. С оглед разпоредбата на чл. 36, ал. 3 ЗАдв, регламентираща специална процедура за определяне на адвокатско възнаграждение, няма пречка компетентният орган да определи размера на дължимото възнаграждение за вече предоставени адвокатски услуги и след настъпването на смъртта на страната. Доколкото се касае за имуществено право, възникнало към момента на предоставяне на услугата, съгласно предвидената възмездност в Закона за адвокатурата, то задължението за плащане на адвокатско възнаграждение преминава по силата на настъпилото наследствено правоприемство в тежест на ищеца като наследник на клиента. Ето защо доводите на жалбоподателя за недължимост на възнаграждението на адвоката и определянето му след смъртта на упълномощителя са неоснователни. Безспорно по материалният интерес по посоченото гражданско дело възлиза в размер на 20000 лв., а размерът на възнаграждението е определен съгласно минималния, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. От представените по делото писмените доказателства - определение на съда за освобождаване на С.А. Б. от внасяне на част от дължимата държавна такса по делото, искова молба и протокол от проведено открито съдебно заседание на 03.10.2016 г., от който е видно, че в производството са претендирани разноски за държавна такса, не може да се направи категоричен и обоснован извод, че на наследодателя ищец е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, което се поддържа с въззивната жалба. Доводите на жалбоподателя, направени във връзка с определянето на размера на исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди са неотносими, тъй като обективираните в исковата молба изявления и петитум зависят изцяло от волята на ищеца и не подлежат на преценка от съда. Освен това по делото липсват доказателства, че размерът на заявената с исковата молба претенция е формулиран по усмотрение на адвоката в по-висок размер и не съответства на интереса и волята на клиента. Въз основа на данните по делото съдът приема, че адвокат Д. З. е предприел нужните процесуални действия, за да защити правата и законните интереси на своя клиент в съответствие с изискването по чл. 40, ал. 2 ЗАдв, а изложените във въззивната жалба доводи не са подкрепени от доказателствата по делото. Неоснователен е доводът за определяне на размера в противоречие с решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и 428/16, относно забраната за съда да присъжда разноски за адвокатски възнаграждения в размер, по-нисък от минималните размери и съответствието на тази правна уредба с чл. 101, § 1 ДФЕС, вр. с чл. 4, § 3 ДЕС. В случая адвокатът е подал искова молба, като се е явил в откриото съдебно заседание и е упражнявал правата си на процесуален представител на клиента си. При тези обстоятелства определянето на адвокатско възнаграждение в поне минималния размер от 1130 лв. съгласно Наредба № 1 не би могло да се разглежда като хипотеза, в която приложението на наредбата води до прекомерност на възнаграждението и налагане на ограничения, които не отговарят на легитимни цели, респективно до ограничаване на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. По изложените съображения адвокатско възнаграждение се дължи и за осъществена правна помощ по н. ч. х. д. № 6457/2015 г. по описа на СРС, с оглед извършените от адвоката процесуални действия с негово участие, обективирани в приложените по делото протоколи от откритите съдебни заседания. В случая не се твърди и доказва страните са постигнали договореност според разпоредбата на чл. 36, ал. 4 ЗАдв, т. е. съгласие за заплащане на резултативен хонорар, който да бъде дължим след приключване на делото и да се определя от неговия изход. Следователно ответникът е изпълнил задълженията си по процесния договор, като е без значение дали за доверителя /клиента/ е настъпил желаният правен резултат по посоченото дело. Изложеното обосновава извод, че на адвоката се дължи възнаграждение поне в минимален размер по чл. 13, ал. 2 и 3 от Наредба № 1 в приложимата редакция. В тази връзка неоснователни и недоказани се явяват оплакванията във въззивната жалба на ищеца. Възражението за изтекла погасителна давност относно вземането за възнаграждение, което се поддържа с въззивната жалба, е заявено в първоинстанционното производство едва с писмената защита по делото, поради което същото се явява преклудирано и не подлежи на разглеждане във въззивното производство. Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК следва да се потвърди в обжалваните части. По въззивната жалба срещу решението, постановено по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК, въззивният съд намира следното: Допълнителното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъдат разгледани оплакванията за неговата неправилност. По конкретно направените оплаквания настоящия състав на съда намира, че непълно е съдебното решение, което не обхваща целия спорен предмет, като съдът не е формирал воля относно част от спорното право, един от съединените искове или допълнителните искания, свързани с главния спорен предмет. В случая в предмета на делото е включен иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД и заявеното възражение за прихващане. По така предявения иск и възражението на ответника е налице произнасяне с нарочен диспозитив с основното решение по делото, с което е изчерпан целия спорен предмет, поради което не са налице предпоставки за допълване на решението от 29.12.2021 г. С оглед на това правилен е изводът на решаващия съд да остави без уважение молбата по чл. 250 ГПК. По разноските: При този изход на спора разноските, направени в хода на въззивното производство, следва да останат в тежест на страните така, както са ги сторили, предвид неоснователността и на двете въззивни жалби. Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните. Така мотивиран, Софийски градски съд