Присъда № 126 от 1.10.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 5861/2026 г.

МОТИВИ по НОХД № 5861/2026 г., СГС, НО, 7 с-в

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 340/2026 г. по описа на СО-СГП. пр.пр. № 11694/2025 г. по описа на СГП срещу Ч. Г. (G.Q.) за извършени от него престъпления по чл. 105, ал. 1 вр. чл. 20. ал. 3, вр. ал. 1 от НК и чл. 110 вр. чл. 104. ал. 1, вр. чл. 17, от. 1 от НК.

Същият е привлечен към наказателна отговорност за това че :

1. За времето от неустановена дата през 2020 г. до лятото на 2020 г. в гр. София, е подбудил (умишлено склонил) българския гражданин Н.В.Н. да се постави в услуга на чужда държава - Китайска народна република, за да й служи като шпионин, при което да събира конкретно посочена информация, включително такава представляваща държавна тайна, с цел издаването й на чуждата държава - престъпление по чл. 105, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 вр. ал. 1 от НК;

2. За времето от 17.06.2026г. до 19.06.2026г. в гр. София осъществил приготовление към престъпление по чл. 104, ал. 1 от НК - някой да събира с цел издаване на чужда държава (Китайска народна република) информация, представляваща държавна тайна, при което търсил извършител и създал условия за извършване на намисленото престъпление, преди да е почнало неговото изпълнение, като при лична среща и в телефонен разговор насочвал и мотивирал българския гражданин Н.В.Н. да заеме определена държавна длъжност, даваща му достъп до класифицирана информация; разяснявал му, че когато заеме длъжността ще следва да събира информация, представляваща държавна тайна в конкретни направления от интерес за китайската държава, а за това ще получава съответно възнаграждение; давал инструкции как могат да бъдат намерени и други лица, чрез които да бъде набавяна информация, представляваща държавна тайна - престъпление но чл. 110 вр. чл. 104, ал. 1, вр. чл. 17, ал. 1 от НК.

Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се признава за виновен, а с определение по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК, като намери, че направеното от подсъдимия Ч. Г. (G.Q.) самопризнание се подкрепя от всички събрани на досъдебното производство доказателства, съдът е обявил, че при постановяване на настоящата присъда ще ползва самопризнанието на подсъдимия Ч. Г. (G.Q.), без да събира доказателства за фактите, изложени в обвинителния акт.

В хода по същество представителят на Софийска градска прокуратура поддържа обвинението във фактическите и правни рамки, изложени в Обвинителния акт. Сочи, че с оглед личността на подсъдимия и наличните смекчаващи вината обстоятелства, на подсъдимия следва да се наложи справедливо наказание.

ЗАЩИТАТА на подсъдимия, адв. О. сочи, че нейният подзащитен е напълно наясно, че настоящото производство засяга едно от най-тежките престъпления в нашето законодателство – участие в шпионска дейност. Сочи, че подсъдимият не търси оправдае, не омаловажава обвинението и не се опитва да прехвърли отговорността върху други лица.

Защитата сочи, че подсъдимият, от първия момент на разследването, оказва пълно съдействие, предоставя информация доброволно, не възпрепятства органите на реда, не отрича фактите, които са установени и събрани в обвинителния акт.

Защитата акцентира на това, че тук не става въпрос за довършено престъпление, а за деяние, което е останало в стадия на подготовката, като няма нанесена вреда, няма реално застрашаване на нашата държана с дейността, извършена до момента от нейния подзащитен.

Защитата сочи, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства : подсъдимият е без предишни криминални прояви, с чисто съдебно минало, без криминални регистрации, с стабилна социална среда, интелигентен, образован, учен, занимаващ се с хуманитарни науки. Сочи, че подсъдимият е допуснал грешка, но поведението му е такова, че той се разкайва се стореното и проявява критичност към своите действия.

В заключение защитата моли съда за снизходителност и определяне на едно справедливо наказание, с оглед данните за личността и здравословното състояние на подсъдимия.

Подсъдимият лично в своя защита казва, че съжалява и се разкайва за случилото се, моли за милост.

В последната си дума подсъдимият заявява, че съжалява и моли за милост.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 18 и 19 НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна

Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) е роден на •••••••••• г. в гр. Хубей. КНР. китайско гражданство, притежаваш паспорт серия Р № ЕМ ••••. издаден на •••• г.. валиден до •••• г., висше образование, неженен, неосъждан, работи като преподавател в университета ..Ийст Чайна Нормъл Юнивърсити", с постоянен адрес по местоживеене в гр. Шанхай. ••••.

Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) и свидетелят Н.Н. се запознали през 2014 г. Двамата учили в един и същ университет „Сейнт Андрюс“ в Шотландия и живели в едно и също общежитие. Постепенно отношенията им станали приятелски и Подсъдимият посетил България три пъти (27.05. - 03.06.2015 г„ 13.07. - 15.07.2015 г. и 02.10. - 08.10.2015 г.). Въпреки, че обучението им в горепосочения университет приключило през 2015 г., те продължили да поддържат контакт, включително в социалната мрежа „Фейсбук“ и приложенията „Месинджър“ и „Уичат“. Двамата си споделяли преживявания, интереси, в коя сфера искат да се развиват и т.н., като стремежите на Н. били насочени към политиката, а на Ч. Г. (G.Q.) към академичната дейност.

Междувременно Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) посетил България с родителите си, за да ги запознае с Н.. Отседнали в хотел „Интерконтинентал“ в гр. София. Н. организирал вечеря за Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) и родителите му на която поканил и своите родители. Така двамата демонстрирали един на друг сериозността на приятелските си отношения и доверието, което си имат.

През 2016 г. св. Н. започнал работа като ,,Младши експертен сътрудник“ в Комисията по външна политика към Народното събрание с ресор европейски и азиатски въпроси (като този ресор имал отношение и към Китай). Там работил от 01.04.2016 г. до 28.03.2017 г.

През 2016 г. Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) записал докторантура в Националния изследователски университет „Висше училище по икономика“ във факултет „Световно стопанство и международни отношения“, под ръководството на проф. А.Л. (след като завършил докторантурата, на по-късен етап, започнал работа в Източнокитайския педагогически университет /East China Normal University/ в Шанхай, където работил и когато бил задържан в България през м.06.2026 г.).

През изминалите години, на неустановена по делото дата, но вероятно след завършване на магистратурата в Шотландия, с Ч. Г. (G.Q.) се свързали представители на специални служби на Китайската Народна Република (КСС/МДС), като поискали от него да изготви анализ на конкретно посочена от тях тема срещу заплащане. Той се съгласил и изготвил такъв. Те харесали как се справил и постепенно го вербували да работи за техните интереси и тези на Китайската държава. Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.). започнал, паралелно с развитието си в академичната дейност (вкл. използвайки я като прикритие), да изпълнява за „службите“ конкретно възложени му от тях задачи. Хората, с които Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) комуникирал били жена, която му се представила с името „Ся Дзъуън“ (наричана накратко „Ся") и мъж, който се представил с името „Ч.“, но Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) общувал предимно със Ся, защото имал само нейния телефонен номер за връзка, като с нея си изпращали и „съобщения“ по мобилното приложение „Уичат“ (тя била вписана в указателя му за контакти като „Ся Дзъуън“ с тел. № 008613212754808 - л. 9. том 3, КТЕ от ДП). „Службите“ му предоставили телефон, компютър и флаш-памет. В определен момент, от съвместната им дейност, китайските служби проявили интерес и към познанствата на обвиняемия - кои са перспективни лица за постепенното им привличане към сътрудничество с китайските служби.

През 2019 г. св. Н. споделил на обвиняемия, че скоро ще постъпи на работа в Парламента и му изпратил биографията си. В началото на 2020 г. изпратил на обвиняемия по „Уичат“ изображение от негов „пропуск“ (съдържащ негова снимка), издаден от Министерство на икономиката в България, за да го извести, че вече е назначен на длъжност „съветник“ на Министъра на икономиката. Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) споделил този факт на Ся. Това заинтригувало китайските служби и през пролетта на 2020 г. била организирана среща между Ч., Ся и Подсъдимия Ч. Г. (G.Q.), на която те казали на последния. за интереса си и поискали от него да възложи на Н. задача - да напише доклад за Косово, като посочили, че интерес представлявали отношенията между Сърбия и САЩ, за да видят как ще се справи.

На неустановена дата през пролетта на 2020 г. Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) казал за задачата на Н. и той приел да я изпълни срещу възнаграждение. Изготвил доклада за няколко седмици и го изпратил на обвиняемия, а той от своя страна го препратил на Ся по „Уичат“. Докладът бил харесан и на Г. било съобщено, че „службите“ желаят да разширят сътрудничеството си с Н..

Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) попитал свидетеля дали иска да си сътрудничи с китайската държава срещу заплащане, като интерес за тях представлявали контактите му, информацията, която знае и/или с която разполага (която би била ценна за тях), до която има или ще има достъп, включително такава, която е държавна тайна и т.н. Св. Н. приел предложението, като по този начин се поставил в услуга на китайската държава, за да й служи като шпионин, а Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) уведомил Ся за съгласието му. За последвалия обмен на данни между тях двамата била създадена нарочна електронна поща в „Протонмейл“ с предоставени на св. Н. потребителско име и парола (л. 110. том 1 - ОВДС). Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) започнал да му възлага различни задачи. Н. изпращал всичко по горепосочения имейл, като всеки път Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) му изпращал генериран код, който след използване, „изчезвал“. При една от тези задачи, Ч. Г. (G.Q.) му разяснил, че искат при възможност от негова страна да им предоставя и класифицирана информация също срещу заплащане, и той се съгласил (въпреки, че длъжността на която бил не му осигурявала достъп до такъв вид информация).

Задачите, които впоследствие били възложени на Н. са следните:

На неустановена дата през лятото на 2020 г. „службите“ предали на обвиняемия „нова задача за Н. и инструкции“, които той му изпратил. Темата на задачата била „Китайско-германски отношения“, а срокът за изпълнение бил до 25.08.2020 г. Посочено било и какъв тип информация е ценна за тях (задачата, инструкциите, типа информация, вкл. класифицирана от всякакво естество, ориентировъчно заплащане са видни на л. 88 - 90, том 1 ОВДС и л. 3-6, том/папка 5 от „секретни материали“).

На неустановена дата през 2020 г. била поставена нова задача с изисквания към Н.. Тя била свързана с „Унгарско-сръбският железопътен проект“ (видно на л. 93. том 1 ОВДС и л. 11-12, том/папка 5 от „секретни материали").

В този период от време Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) възложил на Н. задача във връзка с организирана от неговия ресорен министър международна

конференция по инициативата „Три морета“. Н. трябвало да бъде проактивен и по собствена инициатива да докладва неща, които счита полезни за Китай и конкретно да следи за инициативи против Китай, както и конкретно ако тази инициатива „Три морета“ засяга интересите на Китай, Н. да осъществи лобиране в тяхна защита.

На 15.04.2021 г. Правителството (кабинетът на Б.Б.) подало оставка, но продължило да изпълнява функциите си в оставка до назначаването на служебен кабинет, поради което и чак през месец май 2021 г. Н. бил освободен от длъжността „съветник“. Последният насочил кариерното си развитие към частния сектор и съобщил за това на Ч. Г. (G.Q.), а той от своя страна на „службите“ (през 2022 г. Н. станал член на съвета на директорите в дружеството „Илиин Марин“ АД). Те продължили да му поставят задачи, но същите били съобразени с възможностите му за изпълнение.

На 12.07.2021 г. на Н. била поставена задача и въпроси свързани с Инициативата „Три морета“ (видно на л. 99. том 1 ОВДС и л. 13-14, том/папка 5 от „секретни материали“). На 27.07.2021 г. на Н. били поставени допълнителни въпроси свързани с горепосочената задача (видно на л. 101-102, том 1 ОВДС и л. 15, том/папка 5 от „секретни материали").

На 25.09.2021 г. на Н. отново била поставена задача, този път свързана със „ситуацията в Афганистан и позициите на големите сили“ (видно на л. 103- 104, том 1 ОВДС и л. 16-17, том/папка 5 от „секретни материали“).

На 31.12.2021 г. на Н. била поставена кратка задача свързана със „обмен на информация между ЕС и България и между САЩ и България“ (видно на л. 105, том 1 ОВДС и л. 17, том/папка 5 от „секретни материали").

На 28.02.2022 г. на Н. била поставена нова задача свързана с контактите между България и Тайван, и влиянието на ЕС и САЩ (видно на л. 106. том 1 ОВДС ил. 18. том/папка 5 от „секретни материали").

На 02.03.2022 г. на Н. била поставена задача с въпроси, свързани с „енергетиката и посещението в САЩ“, като имало посочен краен срок за изпълнение — 1 1.03.2022 г. (видно на л. 107, том 1 ОВДС и л. 19-20, том/папка 5 от „секретни материали").

На 20.03.2022 г. на Н. била поставена задача с въпроси, свързани с „присъединяването на Украйна към ЕС“, като отново имало посочен краен срок за изпълнение - до средата на април 2022 г. (видно на л. 108. том 1 ОВДС и л. 20-21, том/папка 5 от „секретни материали").

На 07.11.2022 г. на Н. била поставена друга задача, свързана с „войната в Украйна“ (видно на л. 111. том 1 ОВДС и л. 21-22, том/папка 5 от „секретни материали").

По време на това „сътрудничество“ с българския гражданин, Ся и Ч., настоявали Н. да отиде на посещение в Китай и да се срещнат с него, но по различни причини това посещение все се отлагало. Една от уговорките им била свидетелят да посети Китай през 2023 г., но през пролетта на 2023 г. Н. сключил граждански брак и посещението отново не се осъществило. На 22.04.2023 г. Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) дошъл в България, за да поздрави Н. за сватбата му и отседнал в хотел „Балкан“. Свидетелят му показал някои забележителности в България, организирал срещи и го запознал с български бизнесмени, като впечатленията си от тези събития Ч. Г. (G.Q.) след това записал в личния си „дневник за пътуване“. На 27.04.2023 г. Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) си тръгнал, но преди това в един от разговорите с Н. му казал, че би било добре ако може отново да заеме държавна позиция, което би му дало достъп до повече информация.

На 12.06.2023 г. на Н. била изпратена поредната задача свързана с американски граждани, вкл. дипломати, посочени поименно (видно на л. 100, том 1 ОВДС и л. 14, том/папка 5 от „секретни материали“).

След изпълнението на тази задача, Н. отново не посетил Китай. Ся и Ч. останали неудовлетворени от това и Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) им предложил отново да посети България, тъй като имал работа в Полша и те се съгласили.

След като приключил ангажимента си в Полша Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) тръгнал за България, като в себе си носил записани инструкции, какво поведение да има спрямо Н. - на първо място трябвало да го покани отново в Китай; на второ: ако не може първото да се изпълни - четиримата да проведат онлайн разговор и на трето място - да му възложи конкретни задачи, като една от тях била св. Н. да се опита да си създаде контакти с американски граждани, по възможност дипломати (тъй като самият Н. му бил споделил, че познава много американци в България).

На 13.07.2023 г. Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) пристигнал в България и отседнал в „Гранд хотел София“, но на 18.07.2023 г. се преместил в хотел „Маринела“ и там останал до тръгването си от България. При срещите си с Н. (на 18.07.2023 г. видно от записките му - виж. л. 7. том 3 явни материали от ДП), Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) настоявал да проведат разговор по телефона (с Ч. и Ся). В крайна сметка св. Н. се съгласил и провели такъв, като разговорът бил кратък. Мъжът, който му бил представен от Г. като г-н Ч. му казал, че иска да работят съвместно и Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.)е му предложи схема, по която да осъществяват комуникация. Отново бил поканен да посети Китай и той приел. След като приключили, Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) му начертал схема, през която да осъществяват комуникация. Предложил му и вариант за откриване на банкова сметка на името на трето лице в Китай, която обаче да бъде под контрола на Ч. Г. (G.Q.) и до която и той да има достъп. За осъществяване на това сътрудничество св. Н. трябвало, един вид като „форма на съгласие“, да избере и да се присъедини към някоя от предложените му като варианти група - в съответно мобилно приложение за комуникация (видно на л. 91-92, том 1 ОВДС и л. 8-11, том/папка 5 от „секретни материали"). Преди да си тръгне Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) възложил на Н. да изготви доклад - анализ, свързан с Украйна - въоръжението й и политиките на ЕС, САЩ и НАТО свързани с Украйна, както и да събере информация относно американски граждани (някои, от които са били част от дипломатическа мисия на САЩ в България, свързано с поставената на 12.06.2023 г. задача). Впечатленията си от престоя в България, Ч. Г. (G.Q.) отново описал в личния си „дневник за пътуване“.

През месец септември 2023 г. свидетелят Н. изпратил изготвения доклад. Въпреки, че при проведения разговор Н. приел поканата на Ч. да посети Китай, впоследствие размислил и казал за това на Ч. Г. (G.Q.). Подсъдимият се разочаровал от това му решение. Последният знаел, че това няма да се хареса и на Ся, и Ч., но им съобщил. След като се върнал в Китай, Ч. и Ся поискали да им върне телефона, компютъра и флаш-паметта, тъй като му предстояло пътуване до САЩ през месец ноември 2023г. и те се опасявали, че американците може да му проверяват устройствата. Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) изтрил профила на Ся от мобилното си приложение „Уичат“, респ. и цялата проведена комуникация с нея до момента и намерил свой познат, който се съгласил да бъде посредник в комуникацията му с нея. Посредникът се казвал Х.С. и на 27.10.2023 г. в мобилното приложение „Уичат“ се поставило начало на нов разговор (чат) между обвиняемия и Ся чрез Х.С., като Г. повече нямал нито досегашния чат с нея, нито неин телефонен номер (виж л. 86. том 2 и л. 8. том 3 - явни материал от ДП).

До края на 2023 г. и през 2024 г. Н. и Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) не осъществявали никаква комуникация.

На 22.02.2024г. свидетелят получил електронно писмо от имейл : ••••@163.com, което гласяло „Поздрави от стар приятел, представен от Г. Ч.“ (л. 46, том 1 ОВДС). Той разбрал, че адресат на писмото е г-н Ч., с който се запознал през 2023 г. В писмото се отправяло искане за „възобновяване на ползотворното им сътрудничество“. През същата година Н. очаквал да му се роди дете и решил да сигнализира компетентните български органи, като сторил това през 2025 г.

В началото на 2025 г. написал на Ч. Г. (G.Q.), че му се е родила дъщеря. Това станало повод двамата да възобновят отново комуникацията си, като през месец май 2025 г. провели телефонен разговор, за който Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) казал на посредника Х. да съобщи на Ся и тя да се свърже с него. В комуникацията си с Х., Ч. Г. (G.Q.)наричал понякога Н. с псевдонима „Ф.“.

През месец юли 2025 г. Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) трябвало да пътува по работа до Великобритания, Лондон и се разбрали с Н. да се срещнат там, за което уведомил Ся чрез Х.. В средата на месеца Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) заминал за Великобритания. На 14.07.2025 г. Ся се поинтересувала какво се случва чрез посредника Х. и Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) й отговорил пак чрез него, като обяснил къде е. На 23.07.2025 г. св. Н. пристигнал в Лондон, за да се срещне с подсъдимия. Провели две срещи, като Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) предложил на Н. при наличие на възможност да заеме отново позиция в държавния сектор като заместник-министър, посланик на България в САЩ или посланик на България в Китай и го попитал може ли да му съдейства той да стане съветник на някой от българските министри, като му обяснил, че тези позиции са изключително важни и чрез тях биха могли да имат достъп до държавни документи и информация. Предложил му също да създадат „Тинк Танк“ (нещо като НПО, наричан още мозъчен тръст), финансиран от Китай, в който да съберат представители на българския икономически, политически и академичен елит в България, който щял да защитава китайските интереси (л. 30. папка 1, секретни материали). След като и втората им среща приключила, св. Н. се прибрал в България и продължили да поддържат комуникация в „Уичат“. Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) описал срещите им в Лондон, в записките, си накратко - „С Ники проведохме доста интерес разговор ...“. А след като се прибрал в Китай на 28.07.2025 г., посредством Х., написал на Ся, че се е върнал и поискал да се чуят. Тя върнала отговор, че предпочита да се срещнат и да разговарят на живо. В последствие провели разговор и Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) й споделил, че в Лондон се е срещнал с Н., който желае да продължи да си сътрудничат. Тя отговорила, че може би ще се намери нещо ново

Няколко месеца след това Ч. Г. (G.Q.)попитал Н. дали може да му окаже съдействие да дойде в България, като гост-лектор в Софийския университет и той му отговорил утвърдително. Впоследствие Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) получил покана от СУ „Св. Климент Охридски“ да посети България през месец юни 2026 г. На 16.06.2026 г. Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) пристигнал в България, гр. София и се настанил в „Гранд хотел София“. На 17.06.2026 г. се видял с Н., отишли в ресторант в гр. София и последният му споделил, че е получил предложение да заеме позиция на заместник-министър на външните работи и му поискал съвет дали да се съгласи. Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) му казал, че позицията е добра и ще има достъп до информационна база данни и източници, които нарекъл „документи с гриф „Секретно“ от най - високо ниво (или „secret top level documents“), които представляват съществен интерес за китайската държава, но го попитал дали няма възможност да заеме някаква ръководна позиция в ДАНС. Попитал го също така, ако заеме първата позиция, дали може да поиска или да постави условие след това да бъде назначен „за посланик в САЩ“, като му разяснил, че ако това се случи, за Китай ще е важно да придобива информация за политики и санкции насочени срещу Китай, хората, които стоят зад тези политики, конкретика относно тези политики, както и да лобира в полза на китайските интереси. Н. го попитат какво ще получи в замяна, а той му казал, че защитата на китайските интереси е безценна и за това ще му бъде добре заплатено. Казал му също, че за Китай е важна всяка информация за НАТО и за това ще трябва да присъства на техни конференции с цел да информира Китай как могат да противодействат. Предложил му веднага след като заеме позицията „заместник- министър на външните работи“ да посети Китай неофициално. Поставил му и задача да проучи и да му предостави информация за четирима дипломати от американското посолство в България - имена, длъжности, които могат да бъдат ползвани като източници на информация, включително такава представляваща държавна тайна, както и за канадски дипломати в същата връзка. На няколко пъти по време на срещата Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) насочвал Н., при възможност, да настоява да заеме именно някой от изгодните за китайската държава постове - ръководна длъжност в ДАНС, посланик в САЩ или евентуално в Китай.

На следващия ден - 19.06.2026 г. Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) му се обадил през „Уичат“ (по това време и двамата били в гр. София) и му казал, че след като обмислил нещата е счел, че най-добрата длъжност, която може да заеме е в ръководството на ДАНС, тъй като на такава длъжност ще може да влияе както в сферата на сигурността, така и във външните работи, ще разполага с достъп до много по-голяма по обем база данни (л.22-23, папка 5 и л. 31, папка 1 - секретни материали). По-късно същия ден Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) бил арестуван.

По доказателствата:

Съдът прие изложената фактическа обстановка по силата на императивната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, която го задължава да приеме за установена фактическите обстоятелства, изложени в обвинителния акт. Съгласно чл. 372, ал. 4 от НПК съдът прецени, че направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени от прокурора в обвинителната част на обвинителния акт, се подкрепя от събраните на досъдебното производство и в съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, които са следните:

Гласни: Показанията на свидетелите Н.В. Н. и В.П.И.

Писмени:

ТОМ 1 :

1. Протокол за претърсване и изземване – стр. 7

ТОМ 2 :

1. Протокол за претърсване и изземване – стр. 7

2. Протокол за оглед на веществени доказателства – стр. 48

3. Албум от Претърсване и изземване – стр. 97

4. Справка за пътуване на лице – чужд гражданин, за адресна регистрация –

стр. 116 и сл.

5. Справка за пътуване на Н.В.Н.

ТОМ 3 : АНАЛИЗИ на наличните данни за адресни регистрация и пътувания.

СЕКРЕТНИ:

ТОМ 1 : ОВДС : Наблюдение, проследяване, проникване

ТОМ 2 : ОВДС : Разговори

ПАПКА 1 :

1. РАЗПИТ НА Н.В.Н. – стр. 17 : Всичко по обвинителния акт.

2. РАЗПИТ ПРЕД СЪДИЯ – стр. 27 : разказва за срещите си с подсъдимия и с исканията му.

ПАПКА 2 :

1. В.П.И. – стр. 3: Производни от СРС-тата

ПАПКА 3 : МНО Задържане под стража

ПАПКА 4 : Удостоверения за достъп до класифицирана информация за адвоката и прокурора

ПАПКА 5 : Оперативен анализ на ВДС

Веществени доказателства

• 3 бр. СД (т. 1 и т. 2 овдс); 2 бр. флаш памет (л.95а. т. 2, ЯМ от ДП); - 2 бр. паспорти на името на Г. Ч.; 1 бр. пластика с № CF 1409248; 1 бр. прозрачна папка, съдържаща 3 бр. листи; 1 бр. бяла пластмасова папка, съдържаща 6 бр. листи; 1 бр. пластмасова прозрачна подложка за писане с щипка и листи; 2 бр. моб. телефона; 1 бр. лаптоп, 1 бр. техническо устройство „IFLYTEK” (на съхранение в СО-СГП);

Способи на доказване: СЪДЕБНА КОМПЮТЪРНО – ТЕХНИЧЕСКА

ЕКСПЕРТИЗА – т. 2, стр. 63, Вещо Лице : Ц.А.; Обекти : мобилни телефони, лаптоп и техническо устройство; Заключение : Съдържанието на изследваните обекти.

В посочения доказателствен материал липсват каквито и да било съществени противоречия, като направените от подсъдимия Ч. Г. (G.Q.) пълни самопризнания се подкрепят изцяло от свидетелските показания на посочените по-горе свидетели и приетите по делото писмени (и веществени) доказателства, приложени по делото, а така също и със заключенията на Съдебната компютърно – техническа експертиза..

Съдът намери, че горепосочените доказателства, категорично и без съществени противоречия установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи.

Установено е по категоричен начин авторството на деянието, доколкото са налице достатъчно данни от посочените доказателства и доказателствени средства, включително и предвид пълните самопризнания на подсъдимия.

По тези причини съдът намери, че категорично е установено както авторството на деянието, така и обстоятелствата около извършването му и въз основа на възприетата от свидетелите обстановка и писмените доказателства, приложени по делото.

От правна страна:

От така изложена фактическа обстановка е видно, че с поведението си подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) е осъществил от обектива страна състава на престъплението по чл. 105, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.

От обективна страна по делото се установи и доказа, че подсъдимият е лицето, което за времето от неустановена дата през 2020 г. до лятото на 2020 г. в гр. София, е подбудил (умишлено е склонил) българския гражданин Н.В.Н. да се постави в услуга на чужда държава - Китайска Народна Република, за да й служи като шпионин, при което да събира конкретно посочена информация, включително такава представляваща държавна тайна, с цел издаването й на чуждата държава.

Следва да се има предвид, че за съставомерността на деянието по чл. 105 от НК е необходимо деецът да се е поставил в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да й служи като шпионин, и още да не е предприел действия по събирането и издаването на шпионските сведения. Ако е развил шпионска дейност, ще е налице съставомерно деяние по чл. 104 от НК.

Следва да се отбележи също така, че за осъществяване състава на престъплението по чл. 105, ал. 1 от НК е достатъчно единствено и само деецът да е дал своето съгласие. Не е нужно, за съставомерността на деянието, поставянето в услуга на чужда държава или чужда организация, за да й служи като шпионин, да е прието от техните органи, нито е необходимо Органът на чуждата държава или чуждата организация, пред която деецът е дал съгласието си да й служи като шпионин, да е от състава на чуждото разузнаване. В този смисъл е РЕШЕНИЕ № 31 от 04.04.1978 г. По н. д. № 1/1978 г., на Първо НО на ВС и РЕШЕНИЕ № 42 от 11.06.1971 Г. по Н. Д. № 49/1971 Г., I Н.О. на ВС.

По настоящото дело без съмнение е установено, че свидетелят Н.В.Н. е дал своето съгласие, да се постави в услуга на КНР, като й служи като шпионин и с това е осъществил състава на престъплението по чл. 105 от НК, преди реално да е развил шпионска дейност. Същият обаче се е възползвал от възможността, дадена му в ал. 2 на същия член, който предвижда, че извършителят не се наказва, ако доброволно се разкрие пред органите на властта, което Н. е направил.

В случая е налице основание действията на подсъдимия Ч. Г. (G.Q.) да бъдат квалифицирани като престъпление по чл. 105, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 3 от НК, тъй като подсъдимият е действал при една от формите на съучастие, а именно „подбудител”.

По делото е безспорно установено, че подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) е лицето, което е склонил св. Н. да се постави в услуга на чужда държава и да й служи като шпионин. Същият е използвал познанството си с Н., задълбочил е контактите им и постепенно го е обработил за доброволно привличане към сътрудничество с китайските служби. Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) давал инструкции, искал е в бъдеше да му се предоставя съответна информация, представляваща държавна тайна.

Престъплението по чл. 105 от НК е довършено в момента, в който св. Н. е дал съгласието си да служи като шпионин на КНР, което ангажира и отговорността на Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) за довършено подбудителство към престъпление по чл. 105 от НК, доколкото това е пряк резултат от неговите мотивиращи действия.

Дейността е била насочена и към събиране на информация, която представлява държавна тайна. Същата е следвало да изхожда от органите, в които тя е засекретена, което предполага същата да е регламентирана със съответна защита.

От субективна страна Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) е действал при форма на вина – пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, съзнавал е общественоопасните последици от него и е искал тяхното настъпване. Той е съзнавал, че с действията си мотивира св. Н. да се постави в услуга на Китайската Народна Република и по този начин го вербува, да й служи като шпионин, искал е и е целял този резултат.

Характерно за субективната страна и на двете престъпления е, че и св. Н. и подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) са съзнавали, че извършват незаконна дейност, което се извежда от високата степен на конспиративност на тяхната комуникация, както и комуникацията между подсъдимия и представителите на Китайските служби, разработването и следването на определени модели и тактики за отношенията между подсъдимия Ч. Г. (G.Q.) и св. Н. с цел неговото вербуване като шпионин, включително и чрез обещаване на парично възнаграждение и в последствие – създаване на условия за придобиване на информация, представляваща държавна тайна и издаването й на КНР.

С оглед изложеното настоящият състав призна подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) Ч. Г. (G.Q.) ЗА ВИНОВЕН в извършване на престъплението по чл. 105, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.

От така изложена фактическа обстановка е видно, че с поведението си подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) е осъществил от обектива страна състава на престъплението по чл. 110 вр. чл. 104, ал. 1, вр. чл. 17, ал. 1 от НК.

От обективна страна по делото се установи и доказа, че подсъдимият е лицето, което за времето от 17.06.2026г. до 19.06.2026г. в гр. София осъществил приготовление към престъпление по чл. 104, ал. 1 от НК - някой да събира с цел издаване на чужда държава (Китайска Народна Република) информация, представляваща държавна тайна, при което търсил извършител и създал условия за извършване на намисленото престъпление, преди да е почнало неговото изпълнение, като при лична среща и в телефонен разговор насочвал и мотивирал българския гражданин Н.В.Н. да заеме определена държавна длъжност, даваща му достъп до класифицирана информация; разяснявал му, че когато заеме длъжността ще следва да събира информация, представляваща държавна тайна в конкретни направления от интерес за китайската държава, а за това ще получава съответно възнаграждение; давал инструкции как могат да бъдат намерени и други лица, чрез които да бъде набавяна информация, представляваща държавна тайна.

За да е налице престъпление по чл. 110 вр. чл. 104, ал. 1, вр. чл. 17, ал. 1 от НК следва да е започнало извършване на реална техническа и логистична подготовка за събирани или издаване на държавна тайна, като чрез посоченият текст, законът изрично наказва приготовлението за извършване на престъпление по чл. 104 от НК, като се преследват тези действия, които създават условия, за издаване или събиране с цел да се издаде държавна тайна, доколкото и самото престъпление по чл. 104 от НК обхваща две форми на изпълнително деяние - събиране или издаване на информация, която е държавна тайна.

За съставомерността на деянието не е необходимо информацията да бъде предварително или конкретно индивидуализирана. Достатъчно е същата да попада в категорията „Информация, която е държавна тайна“. В конкретният случай това е всяка вътрешна и непублична информация която би могла да се класифицира като държавна тайна съгласно Приложение № 1 към чл. 25 от ЗЗКИ:

• раздел I: Информация, свързана с отбраната на страната - т.10 информация, отнасяща се до външни опасности и заплахи за сигурността на държавата от военен характер, отбранителни планове, анализи и прогнози, както и произтичащи от тях решения и задачи.

• раздел II: Информация, свързана с външната политика и вътрешната сигурност на страната - т.1 информация от областта на външната политика, нерегламентиран достъп до която би застрашила сериозно националната сигурност или би могъл да увреди или създаде опасност от възникване на значителни вреди на позициите на страната в преговори с друга държава; т.З сведения за организацията, способите и средствата при изпълнение на специфични задачи, осъществявани чрез оперативно-издирвателната и оперативно-разузнавателната дейност на службите за сигурност и обществен ред, както и данни за специалните им съоръжения и получените в резултат на тези дейности информация и предмети, както и данни, позволяващи да се установят лица, оказали или оказващи им помощ в тези дейности; т.5 установъчни данни или данни, можещи да спомогнат за установяване на служители на Държавна агенция „Разузнаване“, които извършват оперативноразузнавателна дейност; т.9 доклади, отчети, информационни бюлетини, статистически и други данни относно оперативната работа на службите за сигурност и службите за обществен ред; т.13 класифицирана информация, обменяна между Република България и международни организации или държави, маркирана с гриф за сигурност "Строго секретно", "Секретно", "Поверително" или равнозначни на него; т.22 информация за лица, подозирани в провеждане на подривна, терористична или друга противозаконна дейност срещу обществения ред, сигурността, отбраната, независимостта, целостта или международното положение на държавата, получавана, проверявана и анализирана от службите за сигурност и службите за обществен ред; т.25 електронни регистри и дневници за регистрация на документи, както и списъци за други материали, съдържащи класифицирана информация, съставляваща държавна тайна; т.29 материали, документи, докладни записки от международни преговори и консултации, както и международни договори или части от тях, ако са класифицирана информация.

• раздел III: Информация, свързана с икономическата сигурност на страната - т.5 политическа, икономическа или военна информация, засягаща чужди държави, получена при условие, че ще се защитава като класифицирана информация.

В конкретния случай, подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) се е обърнал към вербуван лично от него шпионин, като съставомерните действия, извършени от него са включвали лична среща и телефонен разговор със българския гражданин Н.В.Н., подсъдимият го е насочвал и мотивирал да заеме определена държавна длъжност, даваща му достъп до класифицирана информация, разяснявал му е, че когато заеме длъжността ще има достъп до класифицирана информация, представляваща държавна тайна, която ще следва да събира, като за това ще получава съответно възнаграждение. Подсъдимият е давал и инструкции как могат да бъдат намерени и други лица, чрез които да бъде набавяна информация, представляваща държавна тайна. Налице са четири съществени компонента - конкретна длъжност, бъдещ достъп, предметна насоченост, цел на придобиването, което сочи именно за извършване на приготовление към престъпление по чл. 104 от НК.

От субективна страна Подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) е действал при форма на вина – пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, съзнавал е общественоопасните последици от него и е искал тяхното настъпване. Същият е имал ясна цел да събира информация, представляваща държавна тайна, която да издаде на КНР, като е съзнавал, че извършва действия с които да мотивира св. Н. да заеме определена държавна длъжност, даваща му достъп до класифицирана информация, което от своя страна ще даде възможност и на самия подсъдим да я получи и съответно предаде на КНР.

Характерно за субективната страна и на двете престъпления е, че и св. Н. и подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) са съзнавали, че извършват незаконна дейност, което се извежда от високата степен на конспиративност на тяхната комуникация, както и комуникацията между подсъдимия и представителите на Китайските служби, разработването и следването на определени модели и тактики за отношенията между подсъдимия Ч. Г. (G.Q.) и св. Н. с цел неговото вербуване като шпионин, включително и чрез обещаване на парично възнаграждение и в последствие – създаване на условия за придобиване на информация, представляваща държавна тайна и издаването й на КНР.

С оглед изложеното настоящият състав призна подсъдимият Ч. Г. (G.Q.) Ч. Г. (G.Q.) ЗА ВИНОВЕН в извършване на престъплението по чл. 110 вр. чл. 104, ал. 1, вр. чл. 17, ал. 1 от НК.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 105, ал. 1 вр. чл. 20. ал. 3, вр. ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание от 5 до 15 години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК изисква при определяне на наказанието при съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК да се приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, освен ако не са налице и едновременно основанията за прилагане на чл. 55 от НК и това е по-благоприятно за дееца.

При индивидуализация на наказанието на подсъдимия Ч. Г. (G.Q.) за това престъпление съдът прие за смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на данни за каквито и да е криминални регистрации, както в Република България, така и в КНР, трудовата му ангажираност, доброто му процесуално поведение, както в хода на съдебното производство, така и пълното съдействие, оказано от него на разследващите органи, изразеното от него разкаяние и готовност да поеме отговорност за извършеното от него и наличните данни за влошено здравословно състояние.

Освен посочените смекчаващи вината обстоятелства, които би следвало да са налице за всяко едно спазващо законите лице, то по отношение на това престъпление е налице още едно смекчаващо вината обстоятелство, което настоящият състав прецени като изключително такова, а именно – изтичане на срок по-дълъг от 5 години от датата на извършеното деяние „За времето от неустановена дата през 2020 г. до лятото на 2020 г.“, който срок и настоящият състав преценява като неразумен. Ето защо и съдът прие, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл. 58а, ал.4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, доколкото това е по-благоприятно за дееца, като му наложи наказание под предвидения минимален размер, а именно в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Налице са и основанията за прилагане на разпоредбите на чл. 66, ал. 1 от НК – подсъдимият е с чисто съдебно минало, наложеното наказание е до три години лишаване от свобода и за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдената не е наложително той да изтърпи наказанието ефективно, като настоящата инстанция намери, че изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ ще бъде достатъчен, за да постигне целите на наказанието.

За престъплението по чл. 110, вр. чл. 104, ал. 1, вр. чл. 17, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА до ШЕСТ години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление, в случая това по чл. 104 от НК.

Императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК изисква при определяне на наказанието при съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК да се приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, освен ако не са налице и едновременно основанията за прилагане на чл. 55 от НК и това е по-благоприятно за дееца.

При индивидуализация на наказанието на подсъдимия Ч. Г. (G.Q.) за това престъпление съдът прие за смекчаващи вината обстоятелства чистото

съдебно минало на подсъдимия, липсата на данни за каквито и да е криминални регистрации, както в Република България, така и в КНР, трудовата му ангажираност, доброто му процесуално поведение, както в хода на съдебното производство, така и пълното съдействие, оказано от него на разследващите органи, изразеното от него разкаяние и готовност да поеме отговорност за извършеното от него и наличните данни за влошено здравословно състояние.

Посочените смекчаващи вината обстоятелства не могат да бъдат преценени нито като многобройни, нито като изключителни такива. От една страна деянието е извършено през 2026г., а престъплението е насочено срещу обществените отношения, които осигуряват съществуването, независимостите, териториалната цялост и нормалното функциониране на държавната власт и конституционния ред в Република България. Ето защо и съдът намери, че следва да определи наказанието при условията на чл. 54 от НК, а именно на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ

СВОБОДА, които съгласно императивната норма на чл. 373, ал.2 НПК, вр. чл. 58а, ал.1 от НК следва да бъде редуцирано с 1/3, като окончателният размер на определеното наказание следва да бъде ЕДНА ГОДИНА

ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Налице са и основанията за прилагане на разпоредбите на чл. 66, ал. 1 от НК – подсъдимият е с чисто съдебно минало, наложеното наказание е до три години лишаване от свобода и за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдената не е наложително той да изтърпи наказанието ефективно, като настоящата инстанция намери, че изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ ще бъде достатъчен, за да постигне целите на наказанието.

Налице са основанията на чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на едно общо най-тежко наказание измежду наложените на подсъдимия за извършените от него престъпления в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Ч. Г. (G.Q.) Ч. Г. (G.Q.) (със снета самоличност) да заплати в полза на държавата и по сметка на СО - СГП сумата от 6994.42 /шест хиляди деветстотин деветдесет и четири евро и четиридесет и два евроцента/ евро 2, 56 евро /две евро и петдесет и шест евроцента/ по сметка на Софийски градски съд за служебно издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: