Решение № 668 от 4.6.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 822/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 ГПК. С решение № 263791 от 20.01.2023г., постановено по гр.д. № 14175/2019г., СГС, I ГО, 4 състав е осъдил НК „ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ ДП да заплати на „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата 362 351.16 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на дерайлиране на два електрически локомотива с №№ 92034 и 92027, ползвани от ищеца, настъпило на 23.12.2014г. на ЖП Гара „Зимница“, вследствие счупване на левия език на технически неизправна изходна стрелка № 11, изразяващи се в разходи за услуги, такси, резервни части и стойност на ремонтни работи, както и сумата 110 215.14 лв., представляваща обезщетение за забава начислено върху всеки от разходите за периода от 30.10.2016г. до 30.10.2019г., като е отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за забава начислено върху всеки от разходите за периода от 30.10.2016г. до 30.10.2019г. за сумата 110 лв., която е горница над присъдените 110 215.14 лв. до общо претендираните 110 324.64 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 362 351.16 лв., считано от датата на предявяване на иска - 30.10.2019г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 50 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С решението СГС, I ГО, 4 състав е осъдил НК „ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ ДП да заплати на „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата 34 384 лв., представляваща сторените в производството разноски, съобразно уважената част от исковете. С решението СГС, I ГО, 4 състав е осъдил „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплати на НК „ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ ДП, сумата 0.54лв., представляваща сторените в производството разноски, съобразно отхвърлената част от исковете. Срещу решението в осъдителната част е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – НК „ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ ДП, чрез процесуалния му представител, с възражения за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата се релевира оплакване, че в решението е налице противоречие между мотивите и дадената правна квалификация по чл. 50 от ЗЗД, което било равнозначно на липса на мотиви и съставлявало съществено нарушение на процесуалните правила, което било основание за отмяна на решението. Поддържа се твърдение, че първоинстанционният съд е посочил, че искът е с правно основание чл. 50 ЗЗД и в същото време, позовавайки се на събраните доказателства по делото - Окончателен доклад на разследващата комисия и заключение на СТЕ, е приел, че техническата причина за инцидента била състоянието на стрелка № 11, която била неизправна. Релевира се довод, че за подобен извод по делото нямало събрани безспорни доказателства. Поддържа се възражение, че в съдебното решение била допусната очевидна фактическа грешка, като било посочено, че съдът е съобразил предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, докато решението било постановено от СГС като първа инстанция. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, като постанови ново, с което да отхвърли предявените искове. Предявява се претенция са присъждане на направените пред двете инстанции разноски. В срока по чл. 263 ГПК ищецът в първоинстанционното производство, чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор, в който се оспорва въззивната жалба, излагат се съображения в подкрепа на твърденията. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да потвърди обжалваното решение. Предявява се претенция за присъждане на разноски. В открито съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената въззивна жалба. Въззиваемият, чрез пълномощника си, оспорва жалбата и поддържа подадения отговор. Страните правят искане за присъждане на разноските, съобразно изхода на спора. За да постанови решението си с приета правна квалификация чл. 50 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, първостепенният съд е посочил, че по делото е установено износване, липса на пълна техническа изправност, вътрешни дефекти на стрелка № 11, което е довело до счупването й. Приел е, че надзора върху тази вещ се упражнява от ответното дружество, поради което същото следва да понесе отговорността по чл. 50 ЗЗД за причинените от вещта вреди. Приел е за недоказано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като е посочил, че скоростта на влака в момента на дерайлирането е била под допустимата. Допълнил е, че липсата или некоректно издадените на локомотивните машинисти на двата локомотива №№ 92034 и 92027 удостоверения за придобита квалификация за управление на съответната серия локомотиви съставлява административно нарушение. По отношение размера на вредата е посочил, че въз основа на заключенията по първоначалната СТЕ и ССчЕ, и Окончателния доклад подменените резервни части и извършените от „БДЖ Кончар“ АД ремонтни дейности по двата електрически локомотива №№ 92034 и 92027 съответстват на вида и обема на настъпилите вреди, описани в Окончателния доклад. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата и в отговора на въззивната жалба. При извършване на проверката по чл. 269, изр. първо от ГПК настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. САС, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Не е спорно между страните, че ищецът „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД притежава лиценз за железопътен превозвач и оперира като такъв в Република България от юни 2010г., а ответникът е управлява железопътната инфраструктура - публична държавна собственост, като съгласно чл. 10 от ЗЖТ осигурява използването й от лицензирани превозвачи и извършва дейности по развитието, ремонта, поддържането и експлоатацията й. Не се спори, че на 23.12.2014г. на ЖП гара „Зимница“ е настъпило счупване на левия език на изходна стрелка № 11 и дерайлиране на два електрически локомотива №№ 92034 и 92027, ползвани от ищеца, и впоследствие - настъпили имуществени вреди за последния, изразяващи се в разходи за услуги, такси, резервни части и стойност на ремонтни работи. Спорът на страните, пренесен и пред въззивната инстанция, е относно непосредствената фактическа и техническата причина за настъпване на инцидента и причинната връзка между инцидента и твърдените вреди. На основание чл. 115и, ал.2 от ЗЖТ и чл. 78, ал.1 от Наредба № 59/05.12.2006г. за управление безопасността на железопътния транспорт е извършено разследване на инцидента по предвидения специален режим от назначена Комисия за разследване, като е изготвен Окончателен доклад за инцидента. От Окончателния доклад съдът приема за установено следното: Преди дерайлирането стрелка № 11 е била технически изправна. Посочено е, че на 11.12.2014г. е била извършена дефектоскопия на въпросната стрелка – безразрушителен контрол с дефектоскоп RDM – 1 М1. Преди произшествието технически изправни са били и дерайлиралите локомотиви. Скоростта на влака в момента на дерайлирането е била 19 км/ч при допустима скорост в отклонение 40 км/ч. Видно от доклада в раздел: „Анализ на причините, довели до железопътното произшествие“, на мястото на произшествието е било констатирано: „Счупен ляв език на стрелка № 11, в зоната на профила на 100 мм преди настава на електро-контактната заварка. Мястото на счупването на езика е между две съседни плъзгалки. В горната част на главата на езика е установена съществуваща стара микропукнатина“. След извършено изследване на морфологията на разрушаване в лаборатория на БАН по металознание е било установено: „Върху горната част на пробните образци от левия език се наблюдават разрушена работна част на главата на релсата и подбити участъци. Не са регистрирани шлакови включвания или други видими дефекти. Концентраторът на напрежения, създаден в главата на релсата, е довел до образуването на микропукнатина и впоследствие до цялостното вертикално разрушаване на релсата. Наблюдаваната промяна в плътността на структурата показва развитие на процеса. Наблюдаваните побитости по главата на езика в зоната на счупването са вследствие на разрушаването, а не причина за него“. Съгласно доклада при експлоатация на железопътните стрелки, същите са подложени на силни динамични натоварвания от подвижния железопътен състав, както и на интензивното агресивно въздействие на заобикалящата ги околна среда и климат. Факторите динамично натоварване и въздействие на околната среда и климат водят до образуване и развитие на различни дефекти, които застрашават безопасността на железопътните превози. Така в процеса на експлоатация в релсите се появяват различни по състав дефекти, деформации и умора на материала. В доклада е посочено, че при извършване на безразрушителен контрол, поради ограничените технически възможности на дефектоскопската техника, не са били установени неизправности в стрелковите елементи на измерените стрелки. Отбелязано е, че с така извършения безразрушителен контрол с този тип ултразвуков дефектоскоп не може да бъде проследен целия профил на елементите на стрелките. В раздел „Причини за произшествието“ е посочено: „Напречното крехко счупване на левия отклонителен език на стрелка № 11, възникнало в главата на релсата, вследствие на създаден външен концентратор на напрежение и вътрешна микропукнатина. Посочено е, че при постоянно въздействие на циклично натоварване е започнало развитие на микропукнатина, което е довело до окончателното разрушаване на езика. Отбелязано е, че вследствие на повтарящите се натоварвания, от преминаващите влакове и возила, образувалата се вътрешна пукнатина се е развивала и достигнала до критично сечение на езика. В раздел „Препоръки и предложения за мероприятия, предотвратяващи други произшествия от подобен характер“ е посочено, че за предотвратяване на други произшествия от подобен характер на ответника се дават препоръки включително да проучи възможността и достави апаратура за безразрушителен контрол с възможности за прецизно откриване на дефекти по профила на стрелковите части и елементи в железния път. До ищцовото дружество е дадена препоръка за организация и обучение и издаване на нови удостоверения за квалификация на локомотивния персонал, експлоатиращ съответните серии локомотиви в съответствие с нормативните изисквания. Настоящият съдебен състав цени изцяло отразените в Окончателния доклад факти и обстоятелства, тъй като същите се подкрепят от приетите СТЕ - първоначална, ССчЕ, писмени и гласни доказателства. От допуснатата и изслушана пред първата инстанция СТЕ се установява, че местоположението на счупването на левия език на стрелката е между два траверса и два опорни клина, което се явява слабо място в случаите на пропадания на железния път. Вещото лице обяснява, че при недостатъчна подбивка на баластровата призма в зоната между две плъзгалки, където е счупването на езика, в съчетание с регулярното движение на железопътните возила през стрелката, същата е подложена на динамични натоварвания обратни на посоката на натоварванията причинени от движенията на подвижния състав. Излага, че при нарушена основа на железния път елементите на стрелката не могат да поемат равнопоставено сложните натоварвания от движението на подвижния състав, появяват се прекомерни вътрешни напрежения и се образуват вътрешни пукнатини. Сочи, че в процеса на постоянно циклично натоварване на стрелката в експлоатация, при възникващите вътрешни усилия възникват и големи вътрешни пукнатини. Описва, че при извършените фактографски изследвания са били открити няколко големи пукнатини под наклепвания метал, успоредни на повърхността. Допълва, че с развитието си големите пукнатини са променили посоката си навътре, в главата на релсата. Излага, че при извършените наблюдения на предоставените проби за изследване на мястото на счупване на стрелката са били открити множество подбити /претрити/ участъци върху работната част от главата на релсата. Описва, че по дължината на главата се виждала износена и наклепана ивица, като пукнатините са били съпроводени от множество успоредни малки разпуквания. Експертът е категоричен, че сложното и променливо натоварване заедно с въздействието и на други фактори (температура и влага) непрекъснато влошават физико-механичните характеристики на релсите и стрелките. Съгласно заключението, техническата причина за настъпване на инцидента е несвоевременен контрол за откриване и отстраняване на появяващи се дефекти в стрелката и ненавременна ремонтна дейност за поддръжка на баластровата призма на железния път в зоната на счупването на стрелка №11. От заключението се установява още, че превозвачът „Ди Би Карго“ ЕООД не е допринесъл за вредоносния резултат, нито е създал условия или предпоставки за настъпване на увреждането. Експертът сочи, че при ежедневно обслужване на стрелките, без технически средства за измерване и измерителни уреди за контрол на стрелката, не е възможно да се установи посочената в доклада микропукнатина. Вещото лице установява, че подменените резервни части и извършените от „БДЖ Кончар“ АД ремонтни дейности по двата електрически локомотива №№ 92034 и 92027 съответстват на вида и обема на настъпилите вреди, описани в Окончателния доклад. Въззивният състав кредитира изцяло заключението на вещото лице, тъй като същото е обективно, изводите са обосновани и задълбочени, като същото не противоречи на останалите събрани по делото доказателства. С оглед осъщественото от ответното дружество оспорване, първоинстанционният съд е допуснал повторна СТЕ. Настоящият съдебен намира, че не следва да обсъжда заключението, тъй като същото дословно преповтаря отразеното в Окончателния доклад, като неговото съдържание съдът описа по-горе. Пред първата инстанция е допуснато и прието заключение на ССчЕ, от което се установява, че по технически паспорт стрелка № 11 е монтирана при ищеца през 1987г. Заведена е в дълготрайните материални активи /ДМА/ и счетоводния баланс след преоценка на ДМА към 01.01 90г. Съгласно Опис на основните видове ДМА и ДНМА, групирани по счетоводни сметки и срокове на полезния им живот, „Стрелки, лежащи на текущ път на главни жп линии“, полезният живот на ДМА от този вид е 20 години. Вещото лице установява, че задълженията по приетите като доказателства фактури, отразяващи плащания на ищеца във връзка с възстановяване в първоначалния вид на двата електрически локомотива №№ 92034 и 92027, към „БДЖ ТП“ ЕООД, „ДИ БИ ШЕНКЕР РЕЙЛ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“, „БДЖ КОНЧАР“ АД, „БДЖ ПП“ ЕООД, са отразени в счетоводството на ищцовото дружество и задълженията му към доставчика в размер на 101 937.90 британски лири или общо към 11.06.2015г. са в размер на 362 351.16 лв. и са изцяло платени. Съгласно заключението, размерът на обезщетението за забава за периода от 30.10.2016г. до 30.10.2019г. върху главницата от 362 351.16лв. възлиза на 110 215.14 лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като същото е изготвено от вещо лице – специалист в дадената област, експертът е отговорил пълно и аргументирано на поставените въпроси. По делото са събрани гласни доказателства, чрез показанията на свидетеля Т. С. С., който установява, че е служител в ищцовото дружество на длъжност: „ревизор безопасност на движението“. Свидетелят излага, че е отишъл 3-4 часа след инцидента. Сочи, че се е виждало ясно счупен език на едната стрелка и всички следи от дерайлиране били след езика, т.е. след счупването на езика локомотивите не са се движили по релсите. Излага, че колосите на двата локомотива били между релсите, а под тях имало елементи на стрелка, които опирали в долната им част, имало разпИ.но масло, по редукторните кутии се виждали счупвания и други сериозни наранявания. Въззивният състав кредитира показанията на свидетеля в описаната част, въпреки възможната заинтересованост на свидетеля, на основание чл. 172 ГПК, но приема, че показанията му следва да бъдат взети предвид, тъй като са в резултат на преки и непосредствени впечатления и се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. При така описаната фактическа обстановка, въззивният съд, в настоящия си състав, прави следните правни изводи: Първият спорен по делото въпрос е свързан с правната квалификация на предявения иск. В исковата молба са изложени следните обстоятелства: На 23.12.2014г. вследствие на счупване на технически неизправна изходна стрелка на гара Зимница дерайлират два електрически локомотива, ползвани от „Ди Би Карго“ ЕООД – локомотив №92034 и локомотив №92027, в резултат на което на същите са причинени вреди, подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба. В исковата молба, като причина за възникването на инцидента, се сочи, че това е наличието на стара микропукнатина в левия отклонителен език на изходна стрелка №11 в гара Зимница. Поддържа се твърдение, че железопътната стрелка е част от железопътната инфраструктура, която е публична държавна собственост, а ползването й се осъществява от ответното дружество, което има качество на лице, което упражнява надзор върху вредоносната вещ. Иска се ангажиране отговорността на ответника за претърпените вреди. Ищецът изрично подчертава както в исковата молба, така и в молба-уточнение от 14.11.2019г., че отговорността се търси на основание чл. 50 ЗЗД. Съгласно константната съдебна практика ищецът не е длъжен да дава правна квалификация както на предявения иск, така и на посочените фактически твърдения. Правните последици от посочените фактически твърдения, както и правната квалификация на предявения иск е изцяло в правомощията на решаващия съд. Но дори и да са посочени такива от страната, съдът не е обвързан от тях, като непосочването на конкретните правни норми, от които следват правните твърдения във връзка с посочените обстоятелства по конкретното дело не е недостатък на исковата молба. Следователно правната квалификация се определя от съда въз основа на фактическите твърдения и естеството на искането, като за първи път тя се посочва в доклада по делото (чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК), респективно в проекта за такъв (чл. 140, ал. 3 ГПК). Правната квалификация не е неизменна, а може да бъде променяна в хода на съдебното производство, като това не е равнозначно на изменение на основанието на иска, което е налице при изменение на релевантните за спорното право факти. В заключение следва да се посочи, че под коя материалноправна норма следва да се подведе иска съдът определя с оглед установените по делото факти. /в т.см. решение №27 от 22.04.2019г. по гр.д. №1321/2018г. ГК, IV ГО на ВКС и цитираната в същото практика/. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е за увреждане, последица от специфичните качества на дадена вещ/животно, без връзка с действия или бездействия на лицата, които я ползват или на лицата, под чийто надзор е тя. В този смисъл, отговорността е налице и в случаите, когато не е известна причината за повредата на вещта, от която са произлезли вредите, вкл. когато не е съществувала техническа възможност за пълното й обезопасяване. Ако причинените от вещ вреди на трети лица, не са резултат на свойствата на вещта, а са свързани с неправилното й съхраняване, или други човешки действия, отговорността е по чл. 45, съответно 47, 48 и 49 ЗЗД. /в т.см. ППВС №4/75г., решение №50011 от 06.02.2023г. по гр.д. №1364/2022г., ГК, I ГО на ВКС и цитираната в същото съдебна практика/. В случая искът следва да бъде квалифициран по чл. 49 ЗЗД. До този извод съдът достигна, съобразявайки изложените от ищеца факти, както и от установените в хода на производството обстоятелства. Ищецът твърди, че търси обезщетение за свое увреждане, причинено от счупване на технически неизправна вещ. Твърденията на ищеца, че правната квалификация е по чл. 50 ЗЗД отразяват неговата преценка за произтичащото от фактите, която не обвързва съда при определянето на предмета на производството. Данните по делото сочат, че отговорността на ответника в случая следва да бъде ангажирана, на основание чл. 49 ЗЗД, тъй като е съществувала възможност процесната стрелка да бъде подменена с нова, предвид срока й на годност и продължилата експлоатация над 20 годишния срок - т.е. налице е било бездействие на служители на ответното дружество. И в този смисъл при ползването на тази вещ са допуснати нарушения. При отговорността за вреди от вещи по чл. 50 ЗЗД е необходимо вредата да е причинена от вещта – тя трябва да бъде единствена причина за увреждането и да възникне въз основа на свойствата на вещта. Отговорността за неподдържането на вещта в правилното експлоатационно състояние, обаче не е отговорност поради свойствата на вещта по чл. 50 ЗЗД, а такава по чл. 49 ЗЗД, евентуално по чл. 45 ЗЗД. Независимо от неправилната квалификация на иска, първоинстанционният съд се е произнесъл по наведените твърдения в исковата молба и е разгледал всички предпоставки от фактическия състав на нормата на чл. 49 ЗЗД. Неговото решение не е недопустимо, нито постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, както това се твърди от въззивника-ответник. Основателно е възражението на жалбоподателя, че мотивите на първоинстанционното решение противоречат на дадената от съда правна квалификация, но това също не води до нарушение на съдопроизводствените правила – касае се за необоснованост – порок на неправилното решение. Следва да се посочи, че ответното дружество както в отговора на исковата молба, така и в хода на производството е предприело своята защитна позиция именно на основание чл. 49 ЗЗД. Поради което въззивният съд ще следва да се произнесе по основателността на предявения иск с приетата правна квалификация – чл. 49 ЗЗД. От съвкупната преценка на събраните и обсъдени по-горе писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено, че техническата причина за настъпване на инцидента е несвоевременен контрол за откриване и отстраняване на появяващи се дефекти в стрелката и ненавременна ремонтна дейност за поддръжка на баластровата призма на железния път в зоната на счупването на стрелка №11. От приетата СТЕ, от окончателния доклад, както и от обсъдените свидетелски показания, съдът приема за установено, че в процесната стрелка е съществувала стара микропукнатина. Същата е съществувала преди инцидента. До този извод съдът достига, съобразявайки обсъдените доказателства, от които се установи, че в резултат на постоянното въздействие на циклично натоварване е започнало развитие на микропукнатина. Като вследствие на повтарящите се натоварвания, от преминаващите влакове и возила, образувалата се вътрешна пукнатина се е развивала и достигнала до критично сечение на езика, респ. до неговото окончателно разрушаване. Обстоятелството, че преди инцидента, при извършената /на 11.12.2014г./ дефектоскопия на стрелка № 11 /и на други стрелки, посочени в Окончателния доклад/, чрез безразрушителен контрол, е било констатирано, че тя е технически изправна не съставлява основание за изключване отговорността на ответника. Установеното от вещото лице в първоначалната експертиза, че при ежедневно обслужване на стрелките, без технически средства за измерване и измерителни уреди за контрол на стрелката, не е възможно да се установи посочената в доклада микропукнатина също не съставлява основание за изключване отговорността на ответника. Следвало е ответникът да осигури нова, съвременна техника за безразрушителен контрол с разширени възможности за прецизна проверка на релсовите профили и повишаване качеството на извършваната дефектоскопия с цел гарантиране безопасността на движението по релсовия път, каквато е и основната препоръка в Окончателния доклад за инцидента. По делото, по безспорен начин се установи, че въпросната стрелка е била в експлоатация 7 години над срока й на годност, т.е. служителите на ответното дружество са бездействали и не са я подменили след изтичането на 20 години от нейната употреба. Следователно причината за повредата на вещта е свързана с неправилната й експлоатация – човешко поведение, под формата не бездействие. От събраните писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав приема за доказана и причинната връзка между настъпилия инцидент и претърпените от ищеца вреди. На следващо място, не се установи вредите да са настъпили по изключителна вина на ищцовото дружество. Напротив, от събраните и обсъдени писмени и гласни доказателства, по безспорен начин се установи, че скоростта на влака в момента на дерайлирането е била под допустимата. Следователно превозвачът не е допринесъл за вредоносния резултат, нито е създал условия или предпоставки за настъпване на увреждането. Не се установи и вредите да са настъпили по изключителна вина на трети лица или непреодолима сила, която винаги се свързва с извънредни обстоятелства, а такива в случая няма. Поради това няма основание както за изключване отговорността на ответника, така и за намаляването й поради съпричиняване от страна на ищцовото дружество. По въпроса за настъпилите вреди и техния размер във въззивната жалба не са релевирани оплаквания, поради което и на основание чл. 269, изр. второ от ГПК въззивният съд не дължи произнасяне. С оглед изложените съображения настоящият въззивен състав приема за доказани всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ответното дружество, която е гаранционно-обезпечителна. Последното следва да бъде осъдено да заплати на ищцовото дружество обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 362 351.16 лв., съгласно заключението на приетата и неоспорена ССчЕ. Върху тази сума ответникът дължи и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.10.2019г. до окончателното изплащане на главницата. Лихвите за забава по чл. 86 от ЗЗД върху претендираната главница възлизат на сумата от 110 215.14лв. за периода от 30.10.2016г. до 30.10.2019г. В заключение: Решението на първата инстанция следва да бъде потвърдено, но с правната квалификация, приета от въззивния съд. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че първостепенният съд е допуснал очевидна фактическа грешка, която следвало да се поправи по реда на чл. 247 ГПК. Посочената разпоредба се прилага, когато бъде констатирано несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на диспозитива на решението. В настоящия случай такова несъответствие не е констатирано. Налице е техническа грешка, допусната в мотивите на първоинстанционното решение. По отношение на разноските: С оглед неоснователността на въззивната жалба, съдът ще следва да осъди жалбоподателя да плати на въззиваемия направените пред САС разноски, съгласно списък по чл. 80 ГПК в размер на 16 800 лв. – адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС. Мотивиран от горното, САС, ГО, 8 състав