Решение № 12764 от 6.10.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1230/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с раздел V, последен абзац от Приложение № 1 към Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, приета с Решение № 317 на Министерския съвет от 2022 г. (Програмата), според който отказът за предоставяне на средства се съобщава на кандидата чрез Системата за управление на националните инвестиции (СУНИ) и подлежи на обжалване по реда на АПК. Образувано е по жалба на „Е-МАРКЕТИНГ“ ЕООД, [ЕИК 201990500, със седалище и адрес на управление [гр. Варна, ул. Братя Бъкстон № 29, ет. 5, ап. 9, представлявано от управителя С. П. С., чрез адв. С. Д., срещу Решение № 70 от 22.01.2026 г. на Министерския съвет, в частта, в която дружеството не е включено като одобрен кандидат по Програмата съгласно Списък № 30, за отчетен период 01.02.2025 г. – 04.03.2025 г. Жалбоподателят твърди, че оспорената част от решението е незаконосъобразна на основанията по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Излага, че единственото основание за недопускането му е констатацията на оценителната комисия, че в периода 01.12.2024 г. – 01.06.2025 г. няма валидно удостоверение за категоризация, но липсата на такова удостоверение не е резултат нито от прекратена процедура по категоризиране, нито от отказ на компетентния орган; проверката на място е била отложена от Експертната комисия по категоризация на туристическите обекти (ЕККТО) именно защото хотелът работи по Програмата; през целия период държавните органи са продължили да настаняват лица в обекта; комисията се е ограничила до формално съпоставяне на две дати, без да изследва причините за възникналото положение; допуснати са нарушения на чл. 9, чл. 13, чл. 6, чл. 11 и чл. 35 АПК и на изискванията за мотивиране по чл. 59 АПК. Твърди още, че решението не е връчено на дружеството като самостоятелен документ, че за него е узнало от публикация на сайта на Министерството на туризма на 23.01.2026 г., че по отношение на жалбоподателя няма индивидуален акт с изискуемото се съдържание по чл. 21 и чл. 59 АПК (отказът е следствие единствено от невключването му в списъка) и че произнасянето близо десет месеца след отчетния период нарушава чл. 11 АПК. Твърди също, че органът е разполагал с достъп до данните в Националния туристически регистър (НТР) и в Единната система за туристическа информация (ЕСТИ) и не е извършил служебна проверка. Иска отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания за допускане на жалбоподателя до етап „Техническа и финансова оценка“, както и присъждане на разноски. В съдебно заседание, управителят на дружеството-жалбоподател се явява лично и се представлява от адв. Д., като поддържат жалбата и излагат становище по съществото на спора. Ответникът – Министерският съвет на Република България, чрез правен съветник Б. Д., в становище вх. № 12450/11.06.2026 г. и в допълнително становище вх. № 13773/25.06.2026 г. оспорва жалбата. Поддържа, че допустимостта на кандидата се преценява от оценителната комисия при условията на обвързана компетентност; че според Програмата помощта се предоставя в категоризирани места за настаняване, вписани в Националния туристически регистър (НТР), а според чл. 111, ал. 1 и чл. 114 от Закона за туризма (ЗТ) хотелиерство се извършва само в категоризиран или регистриран обект, респективно в обект с временно удостоверение; че срокът на временното удостоверение е бил еднократно удължен по чл. 131, ал. 1 ЗТ и не може да бъде удължаван повече; че липсата на валидно удостоверение в периода 01.12.2024 г. – 01.06.2025 г. се дължи на многократните молби на самия жалбоподател за отлагане на проверката и е на негов риск и отговорност; че държавата не може да финансира дейност, извършвана в противоречие със закона; че не са налице оправдани правни очаквания, а принципът на съразмерност не е нарушен. В допълнителното становище ответникът поддържа още, че оценителната комисия е изискала от кандидата да удостовери валидността на декларирания УИК на обекта, което не е сторено. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение; прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя. Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: „Е-МАРКЕТИНГ“ ЕООД стопанисва хотел „Магнолия 1 и 2“ и прилежащите към него бар-фоайета и ресторанти в района на к.к. „Златни пясъци“. Със заявления-декларации вх. № Т-81-00-61/29.03.2022 г. дружеството е поискало категоризиране на обектите по реда на ЗТ, с което е открита процедура по категоризиране (т. 4.3 от Протокол № РК-06-04/12.07.2024 г. на ЕККТО; заявление-декларация вх. № Т-81-00-61/29.03.2022 г.). С Решение № 317 от 20.05.2022г. на министерски съвет на РБ е приета Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, изменено с РМС № 535, 665, 856, 909, 963 и 1038 от 2022г.; РМС № 141, 212, 323, 454, 660 и 939/2023 г., № 297, 554 и 890/2024 г. и № 115 и 201/2025 г. От представените Списъци № 2, 3, 5, 6, 8, 9, 10, 12, 14, 15, 16, 19 и 20 към решенията на Министерски съвет се установява, че дружеството участва в Програмата от м. март 2022 г., като по проектните му предложения за периода до м. август 2023 г. са одобрявани и изплащани суми. Съгласно справка на Министерството на туризма, връчена на дружеството чрез СУНИ на 17.04.2024 г., за обектите са идентифицирани лица с временна закрила за периода 01.06.2022 г. – 31.12.2023 г., като е отразено и одобрено настаняване от работна група към Националния оперативен щаб (НОЩ) за периода 01.11.2022 г. – 31.12.2023 г. Съгласно т. 8 от Програмата, в редакцията по Решение № 1038 от 20.12.2022 г. на Министерския съвет, от 16.11.2022 г. настаняването на разселени лица с временна закрила се извършва само в обектите по т. 2.1 и 2.2, а в обектите по т. 2.3 и 2.4 – съобразно уредените там изключения. По т. 2.4 (създадена с Решение № 1038/2022 г.) в категоризирани или регистрирани места за настаняване, вписани в НТР, се настаняват новонастанени лица по изключение с решение на НОЩ. НОЩ предоставя на Министерството на туризма данни за взетите решения до 5-о число на следващия месец. Министерството на туризма е администратор на Програмата (т. 7). Съгласно т. 22 Програмата се прилага за всеки отчетен период в редакцията си, действаща за съответния период на отчитане. С молба от 13.09.2023 г. (вх. № Т-81-00-61/14.09.2023 г.) управителят на дружеството е уведомил Министерството на туризма, че летният сезон в хотела е приключил на 03.09.2023 г., и е поискал проверката на място да бъде извършена в периода 10.06.2024 г. – 31.08.2024 г. Със Заповед № Т-РД-15-667/18.12.2023 г. срокът на издаденото временно удостоверение за открита процедура по категоризиране (Временно удостоверение № РК-18-12858/2023 г.) е удължен до 30.11.2024 г. – обстоятелство, което не се спори (т. 1.1 от становище вх. № 12450/11.06.2026 г.). С молба вх. № Т-26-Е-45/15.05.2024 г. дружеството отново е поискало отлагане на проверката, като изрично е посочило, че хотелът работи по Програмата за хуманитарно подпомагане, приета с Решение № 317 на Министерския съвет от 2022 г., и че ще работи с туристи отново през м. юни 2025 г., и е поискало проверка в периода 10.06.2025 г. – 31.08.2025 г. С т. 4.3 от Протокол № РК-06-04/12.07.2024 г. ЕККТО, назначена със заповед на министъра на туризма, е взела единодушно решение да уважи искането и да отложи проверката на място в обектите за след 10.06.2025 г. Срокът на временното удостоверение е изтекъл на 30.11.2024 г. Проверката на място е извършена на 09.05.2025 г. (протокол за извършена проверка, приложен към жалбата); на 14.05.2025 г. ЕККТО е взела решение за предложение до заместник-министъра на туризма за определяне на вид и категория, със Заповед № Т-РД-15-87/02.06.2025 г. е определена категория и е издадено Удостоверение за категория № РК-19-16932/02.06.2025 г. със срок на валидност до 02.06.2030 г. Не е спорно между страните, че в периода 01.12.2024 г. – 01.06.2025 г. хотелът не е разполагал с валидно удостоверение (временно или окончателно) за категория; спорни са причините за това и правните последици. На заседание на Министерския съвет от 21.01.2026 г. (Протокол № 3), по доклад на министъра на туризма, е прието Решение № 70 от 22.01.2026 г., с което е одобрено предоставянето на помощ на лица, предоставили нощувка по Програмата за периода 01.02.2025 г. – 04.03.2025 г., съгласно Списък № 30 (т. 1), и е одобрено доплащане за периодите 01.11.2024 г. – 30.11.2024 г. и 01.12.2024 г. – 31.12.2024 г. вследствие на преразглеждане на проектните предложения (т. 2). Според Списък № 30 за периода са одобрени 90 заявления. Проектното предложение на жалбоподателя (рег. № BG-176789478-2022-36-0034) не е включено в списъка. Решението е съобщено на дружеството чрез СУНИ със съобщение от 26.01.2026 г., отворено на същата дата, към което са приложени РМС № 70/2026 г., Списък № 30 и „Актуална информация относно напредъка на работата на оценителната комисия“ (писмо на Министерски съвет с вх. № 9012/30.04.2026 г. и екранна снимка от СУНИ). Според жалбата дружеството е узнало за решението на 23.01.2026 г. от публикация на сайта на Министерството на туризма, но не е получило самостоятелен документ. Жалбата е подадена до съда на 05.02.2026 г. (вх. № 2378/05.02.2026 г.), като на 04.02.2026 г. е платена държавна такса в размер на 25.56 евро. Не се спори, че основанието, поради което проектното предложение не е допуснато до етап „Техническа и финансова оценка“, е констатацията на оценителната комисия към Министерството на туризма, че при проверка в НТР в периода от 01.12.2024 г. до 01.06.2025 г. кандидатът не разполага с валидно удостоверение за категоризация (т. 2.3 от становище вх. № 12450/11.06.2026 г.; писмена защита на жалбоподателя, т. 1). В самото решение на Министерския съвет мотиви относно жалбоподателя не се съдържат. Според представената от жалбоподателя разпечатка от СУНИ, приета в о.с.з. на 17.06.2026 г., на 30.04.2025 г. оценителната комисия е отправила към дружеството въпрос, в който е посочила, че съгласно НТР жалбоподателят стопанисва обект с посочен ЕИК, но към датата на подаване на проектното предложение (04.10.2024 г.) удостоверението за категоризация е изтекло, като е било със срок на валидност до 31.08.2021 г., и е поискала да бъде удостоверено за кой обект, вписан в НТР, е подадено заявлението. И двете страни се позовават на този въпрос – жалбоподателят, за да докаже, че в периода 01.12.2024 г. – 01.06.2025 г. обектът не е бил заличаван от НТР, а ответникът – за да обоснове, че кандидатът не е удостоверил валидността на декларирания УИК (В1-ДМ3-80О-В1). В о.с.з. на 23.09.2026 г. са приети констативен протокол за категоризиране на място за настаняване № Т-79-00-74, заявление-декларация вх. № Т-81-00-61/29.03.2022 г., извлечение от регистъра на местата за настаняване от партидата на дружеството и писмо изх. № Т-26-Е-10/04.02.2026 г. на Министерството на туризма, с което, според жалбоподателя, министерството изразява благодарност за приноса на дружеството в подкрепа на лицата с временна закрила. При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл. 168 ал. 2 от АПК проверка за валидност и законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна прави следните правни изводи: Оспореното решение е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК в частта, с която на кандидата е отказано одобряване на помощ за отчетния период чрез невключването му в Списък № 30. Съгласно т. 10 от Програмата помощта се одобрява с акт на Министерския съвет, а според раздел V от Приложение № 1 отказът за предоставяне на средства подлежи на обжалване по реда на АПК. Жалбоподателят е адресат на акта и има правен интерес от оспорването. Решението е съобщено чрез СУНИ на 26.01.2026 г., а жалбоподателят твърди, че е узнал за него на 23.01.2026 г. Жалбата е подадена на 05.02.2026 г., т.е. в 14-дневния срок по чл. 149 ал. 1 от АПК при всяка от двете дати, и е с платена държавна такса. Жалбата е допустима и разгледана по същество е основателна. Оспореното решението е прието от Министерския съвет – органът, който по т. 10 от Програмата и раздел V от Приложение № 1 одобрява помощта, по предложение на министъра на туризма и въз основа на протоколите на оценителната комисия. Компетентността не се оспорва и съдът не установява порок по чл. 146 т. 1 от АПК. Решението е в писмена форма, но отказът по отношение на жалбоподателя не е обективиран в диспозитива, а е последица от невключването му в Списък № 30, като мотиви относно него в акта не се съдържат. Изискването на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК за посочване на фактическите и правните основания може да бъде изпълнено и чрез препращане към предхождащи акта документи, но само доколкото те действително излагат тези основания. В случая мотивите на оценителната комисия, каквито са изложени от самите страни, се изчерпват с една констатация – че между 01.12.2024 г. и 01.06.2025 г., в НТР не е налично валидно удостоверение за категоризация – и с автоматично изведен от нея извод за недопустимост. Не са изложени фактите относно причините за този период, нито преценка защо той попада в основанието за недопустимост по Програмата. Липсата на мотиви не позволява на адресата да се защити срещу акта, както и на съда да упражни контрол, като тази липса е самостоятелно основание за отмяна. Съгласно чл. 9 и чл. 35 от АПК административният орган е длъжен служебно да установи фактите и обстоятелствата от значение за случая и да обсъди обясненията и възраженията на заинтересуваните лица. Министерството на туризма е администратор на Програмата (т. 7), оценителната комисия е назначена със заповед на министъра на туризма, а ЕККТО, която е отложила проверката, също действа при и по заповед на същия министър. Обстоятелствата около процедурата по категоризиране на хотела – молбата от 15.05.2024 г., изричното  мотивиране с работата на обекта по Програмата и решението на ЕККТО по т. 4.3 от Протокол № РК-06-04/12.07.2024 г., са били известни на самата администрация и се съдържат в нейните собствени документи. Въпреки това нито един от тези факти не е установен и обсъден при преценката за допустимост. Оценката е сведена до справка в НТР и механично съпоставяне на две дати – 30.11.2024 г. и 02.06.2025 г., без да е изследвано връзката между двете административни производства. Извън мотивите остава и въпросът дали в този период обектът е бил заличаван от НТР, при положение че самата комисия на 30.04.2025 г. е установила в регистъра обект на жалбоподателя. Така органът е издал акта без да е изяснил фактите от значение за случая, което представлява съществено нарушение по смисъла на чл. 146 т. 3 от АПК, тъй като е повлияло върху крайния извод за недопустимост. Съдът намира, че изводът за недопустимост на кандидата е постановен при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на Програмата, по следните съображения: Приложимите разпоредби на Програмата – т. 2.3 и т. 2.4 и раздел II от Приложение № 1 – свързват допустимостта на кандидата с упражняването на дейност в категоризирани или регистрирани места за настаняване по смисъла на ЗТ, вписани в НТР. Те не съдържат изискване за наличие на валидно (временно или окончателно) удостоверение за категория във всеки ден от отчетния период и не уреждат хипотезата, при която обект с висяща процедура по категоризиране остава без валидно удостоверение, тъй като временното му удостоверение е изтекло, а проверката на място е отложена по решение на компетентния орган. Именно такова изискване обаче е приложено от комисията като единствено основание за недопустимост. Ответникът не сочи норма на Програмата, която да свързва липсата на удостоверение за част от отчетния период с изключване на кандидата. Позоваването на общия текст, че помощта се предоставя в „категоризирани“ места, не решава спора, тъй като би довело до недопускане на всички обекти без окончателна категория, каквато не е била практиката на администрацията спрямо жалбоподателя и която не е заложена в самата Програма. Не може да бъде възприето и възражението, че комисията е действала при обвързана компетентност и не разполага с оперативна самостоятелност. Обвързаната компетентност предполага, че нормата ясно и изчерпателно определя предпоставките и правния резултат. Тук комисията е приложила критерий, чието съдържание не е установено от Програмата, а е формирано чрез начина, по който администрацията го е разбирала. Задължението да се установят фактите и да се приложи критерият според текста и целта на Програмата не е оперативна самостоятелност, а дължимо изпълнение на закона. Разпоредбите на чл. 111 ал. 1, чл. 114, чл. 130 ал. 4 и 5 и чл. 131 ал. 1 от ЗТ определят условията, при които се извършва хотелиерство и последиците от тяхното нарушаване по реда на самия закон. Те не са норма на Програмата и от тях не следва автоматично основание за отказ от подпомагане по нея. Тезата, че държавата не може да финансира дейност, извършвана в противоречие със закона, е вярна принципно, но предпоставя да е установено, че дейността е била противозаконна и че за това е отговорен кандидатът. Точно това не е изследвано от комисията и не е доказано от ответника при разпределената му доказателствена тежест. Съдът намира, че не се установява периодът без валидно удостоверение да се дължи на противоправно или недобросъвестно поведение на жалбоподателя. Молбите за отлагане са подавани открито, с изрично посочена причина – работата на хотела по Програмата, а решението за отлагане е взето от ЕККТО, а не от жалбоподателя. Подаването на молба от частноправен субект не обвързва органа да я уважи, като той е длъжен да я разреши при спазване на приложимия закон. Според чл. 130 ал. 5 от ЗТ, проверката на място се извършва в срока на временното удостоверение, а според чл. 131 ал. 1 от ЗТ, това удостоверение може да бъде удължено еднократно. Тази възможност вече е била използвана със Заповед № Т-РД-15-667/18.12.2023 г. до 30.11.2024 г. Въпреки това с решението от 12.07.2024 г., ЕККТО е определила проверката за след 10.06.2025 г., т.е. повече от шест месеца след изтичането на вече еднократно удължения срок, при пълно знание за причината за искането. Следователно положението, довело до периода без валидно удостоверение, е резултат от съчетаното поведение на жалбоподателя и на самата администрация, а не само на жалбоподателя. Възприетата от ответника теза, че последиците са „на риска и отговорността“ на дружеството, е основана на непълно установени факти и не може да бъде споделена. Министерството на туризма не може да противопоставя на кандидата като единствено основание за отказ обстоятелство, което е възникнало и в което е участвал негов собствен помощен орган – при това именно поради участието на обекта в Програмата, която министерството администрира. Споделят се доводите на жалбоподателя, че в продължение на повече от три години той е участвал в Програмата при висяща процедура по категоризиране, като тя е приемана за достатъчна за целите на допустимостта. Обстоятелството, че през шест месеца временното удостоверение е било изтекло, не променя обстоятелството, че процедурата е останала висяща, че обектът не е бил заличаван от НТР и че – според приложените към жалбата настанителни бележки на НОЩ за периода 01.12.2024 г. – 01.06.2025 г. /л. 54-61 вкл., приложени в АД № 346/2026г., преобразувано в настоящото/ в него са продължили да се настаняват лица с временна закрила по решения на НОЩ, както изисква т. 8 от Програмата. Именно тези обстоятелства е следвало да бъдат преценени, преди да се приеме, че кандидатът е недопустим. Принципите на последователност и предвидимост (чл. 13 от АПК), на разумно, добросъвестно и справедливо упражняване на правомощията и на съразмерност (чл. 6 от АПК) изискват промяната в третирането на кандидата да бъде ясна, мотивирана и предвидима, особено когато води до неблагоприятни последици за адресата, който е организирал поведението си съобразно дотогавашните действия на администрацията. Такава мотивировка липсва. Отказът от всякакво подпомагане на кандидат, осигурявал настаняване по разпореждане на държавата, на формално основание, което не е заложено в текста на Програмата, е несъвместим с нейната цел – хуманитарно подпомагане за настаняване на лица с временна закрила, което налага извод за несъответствие и с чл. 146 т. 5 от АПК. Доводите на ответника, които не са част от мотивите на комисията, не могат да обосноват законосъобразност на акта. Това се отнася до тезата за „риск и отговорност“ на жалбоподателя и до твърдението в допълнителното становище, че кандидатът не е удостоверил валидността на декларирания УИК. Съдът контролира законосъобразността на акта според основанията, на които той е постановен, като допълването на мотивите в хода на съдебното производство не санира липсата им при издаването. Отделно, самото твърдение е противоречиво – от една страна, комисията е основала недопустимостта на липсата на валидно удостоверение в периода, а от друга – ответникът в хода на процеса се позовава на неудостоверен УИК, без да е ясно какво е било предмет на въпроса от 30.04.2025 г. и за кой отчетен период. Съдът не споделя довода на жалбоподателя за нарушение на чл. 11 от АПК като самостоятелно основание за отмяна. Според чл. 11 АПК производството се движи по бързо и ефективно, но забавата на произнасянето не води сама по себе си до незаконосъобразност на акта по същество. Тя е обаче относима към преценката по чл. 6 и чл. 13 от АПК, тъй като комисията е констатирала недопустимостта на кандидата едва през 2025–2026 г., след като е изминал продължителен период от отчетния такъв, а при поредица от предходни отчетни периоди по същата процедура проблем не е бил констатиран. Предвид изложеното, съдът намира, че оспореното решение в частта, в която „Е-МАРКЕТИНГ“ ЕООД не е включено като одобрен кандидат по Програмата за отчетен период 01.02.2025 г. – 04.03.2025 г., е издадено при нарушение на изискванията за мотиви, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона – основания по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК, поради което следва да бъде отменено. Съгласно Програмата допускането до етап „Техническа и финансова оценка“, верификацията на нощувките, определянето на размера на помощта и одобряването  с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на туризма са дейности, които подлежат на извършване от административните органи по установения ред. Затова, на основание чл. 173, ал. 2 АПК, преписката следва да бъде върната на Министерския съвет за ново произнасяне при спазване на следните задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като съобрази, че липсата на валидно удостоверение за категория в периода 01.12.2024 г. – 01.06.2025 г. сама по себе си не е основание за недопустимост на кандидата по Програмата, при висяща процедура по категоризиране. При преценката за допустимост следва да се установят и обсъдят причините за периода без валидно удостоверение, включително решението на ЕККТО по Протокол № РК-06-04/12.07.2024 г., статусът на обекта в НТР през периода и решенията на НОЩ за настаняване в обекта през отчетния период. Проектното предложение на „Е-МАРКЕТИНГ“ ЕООД за отчетен период 01.02.2025 г. – 04.03.2025 г. следва да бъде допуснато до етап „Техническа и финансова оценка“ и да бъде разгледано по същество, включително по отношение на верифицираните нощувки. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 ал. 1 от АПК, основателно се явява своевременно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Представен е списък по чл. 80 от ГПК. Предвид изложеното, Министерски съвет на РБ следва да се осъди да заплати на оспорващия съдебно-деловодни разноски в размер на 649.56 евро, представляващи платената държавна такса 25.56 евро и адвокатско възнаграждение 624 евро. Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. 2 и чл. 173 ал. 2 от АПК, съдът