Решение № 229 от 16.9.2026 г. на Районен съд - Добрич по дело № 367/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от „Кармен 99“ ... ЕИК ....представлявано от Н. Д. Х., депозирана чрез процесуален представител, срещу Наказателно постановление № 001, издадено на 27.03.2025 г. от Директора на ОПУ Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 2, б. Б от Закона за пътищата /ЗП/, вр. чл. 11 от Наредбата за специално ползване на пътищата /Наредбата/, на основание чл. 54, ал. 1, пр. 2-ро от ЗП е било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3 000 лв. С жалбата се иска наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно, като се навеждат доводи, че са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице и опорочаване на АУАН и НП. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител, който изцяло поддържа жалбата. Въззиваемата страна също се представлява от процесуален представител, който счита НП за правилно и законосъобразно, като излага доводи, че допуснатите нарушения на процесуалния закон не са съществени и НП следва да бъде потвърдено. Добричкият районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: На 20.09.2024 г. св. М. А. Й. – гл. специалист в отдел „Инвестиционноремонтни дейности“ при Областно пътно управление - Добрич и св. С. Д. Д. - гл. експерт в отдел „Инвестиционно- ремонтни дейности“ при Областно пътно управление - Добрич, извършили проверка в района на Републикански път II- 71 „О. п. С. - С. - Х. - К. - ок. п. Д. - Б. - О.“, при км 69+230 (ляво), където фирма „КАРМЕН 99“ ... стопанисвала търговски крайпътен обект (ТКО), в който се извършвала търговска дейност и същият функционирал като снек бар „...”, до който имало свободен достъп на хора. Проверяващите служители проверили, че в Областно пътно управление - Добрич нямало представено действащо разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на ТКО, издадено на дружеството за горепосочения обект, съгласно Наредбата за специално ползване на пътищата. Установеното в хода на проверката било обективирано в Констативен протокол peг. № 66-Д6-629/25.09.2024 г. (л. 15). Предвид констатациите в протокола била изпратена покана до Управителят на фирмата, извършваща търговска дейност - Н. Д. Х., да се яви в ОПУ-Добрич за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Поканата била получена на 29.11.2024 г. В посочения в Поканата срок обаче не се е явил представител на фирмата - нарушител за съставяне на АУАН. Съгласно чл. 40, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания на 06.12.2024 г. св. Й. в присъствието на св. Д. и на св. В. В. Р. образувала процесното административно-наказателно производство, като съставила АУАН № 0000001/06.12.2024 г., с който вменила на жалбоподателя административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 2, б. Б от ЗП, вр. чл. 11 от НСПП, като приела, че на 20.09.2024 г. на Републикански път II-71 „О.п. С. - С. - Х. - К. - ок.п. Д. - Б. - О.“, при км 69+230 (ляво), фирма „КАРМЕН 99“ ..., с. М., експлоатира търговски крайпътен обект (ТКО), разположен в обхвата на Републикански път II-71, при км 69+230 (ляво), без да притежава необходимото разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация, издадено от администрацията, управляваща пътя. На 14.01.2025 г. за връчване на АУАН се явил оправомощен представител на жалбоподателя – Д. Н. Е., която отказала да го подпише, като отказът й бил удостоверен по надлежния ред с подписа на един свидетел. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН при наказващия орган не били депозирани възражения. На 27.03.2025 г. наказващият орган е издал поднадзорното НП № 001, в което е приел описаната в АУАН фактическа обстановка и е квалифицирал извършеното като нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 2, б. Б от ЗП, вр. чл. 11 от НСПП и на основание чл. 54, ал. 1 от ЗП на юридическото лице - нарушител било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3 000 лв. В законоустановения преклузивен срок на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН жалбоподателят в качеството на легитимирана страна оспорил законосъобразността и обосноваността на НП, при което жалбата му се явява процесуално допустима. В хода на съдебното производство били приобщени показанията на актосъставителя, свидетелите, посочени в акта, свидетелят на отказа да бъде подписан АУАН, както и на други двама свидетели по искане на въззивника, както и била приета СТЕ. Актосъставителят и свидетелите по АУАН потвърдили констатациите, описани в акта. Свидетелите на жалбоподателя – К.Т.Т и К.Н.Х., изложили твърдения относно местоположението на търговския обект и времето, през което е функционирало заведението. Видно от приетото и неоспорено от страните заключение по СТЕ, процесният обект - снек бар ...“ е заснет и нанесен в одобрените със заповед № РД-18-234/18.08.2017 г. на ИД на АГКК гр. София КККР на землището на с. М., общ. Д. в ПИ е идентификатор 48088.17.121, м. М., вид собств. Частна обществени организации, вид територия Урбанизирана, категория 3, НТП За друг вид застрояване, площ 7353 кв. м, стар номер 2440002. След извършено геодезическо заснемане на пътния участък, находящ се пред процесния обект и покритата лятна тераса се установило, че пред южната фасада на крайпътното заведение „...“ е извършено пристрояване на покрита лятна тераса, нанесена в син цвят на приложеното геодезическо заснемане. Пред тази тераса има изградени: Локално платно с ширина 6.10 м. /червен цвят/, Остров - зелена площ с ширина 4.02 м. /червен цвят/ и Пътно платно с ширина 8.52 м. /зелен цвят/. Процесният обект отстои на 25.61 метра от осевата линия /червен цвят/ на републикански път II-71 при км. 69+230 /ляво/. Вещото лице е заключило, че крайпътното заведение „....“ е извън обхвата на републиканския път II-71. Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена, доколкото същата се потвърждава от показанията на разпитаните свидетели, както и от събраните писмени доказателства, приобщени от съда към доказателствения материал по надлежния ред. Анализът на събраните доказателства навежда съда към следните ПРАВНИ ИЗВОДИ: Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 2, б. Б от ЗП , за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява в обхвата на пътя и обслужващите зони експлоатацията на търговски крайпътни обекти, включително на площадки за оказване на пътна помощ и пътни връзки към тях. Т. е., за да е осъществено вмененото административно нарушение, първо, трябва да се касае за търговски крайпътен обект, попадащ в обхвата на пътя (доколкото вмененото нарушение е в този смисъл), на второ място, същият да работи и да осъществява дейност и не на последно място, да няма издадено разрешително за това. Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗП , обхватът на пътя е площта, върху която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни, заедно с въздушното пространство над него на височина, определена с нормите за проектиране на пътищата. Съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 2 ЗП, републиканските и общинските пътища имат от двете си страни ограничителна строителна линия, която се разполага на 50 м. при автомагистралите, на 25 м. при останалите републикански пътища и на 10 м. при общинските пътища, измерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края (ръба) на платното за движение или на лентата за аварийно спиране, като когато ограничителната строителна линия попада в обхвата на пътя, тя се измества и се разполага по външния край на ограничителната ивица. Следователно, след анализ на приетата СТЕ съдът приема, че действително процесното заведение се намира извън обхвата на пътя, доколкото същото се позиционира на 25,61 м. от осевата линия, като относимата лента на пътното платно е с размер от 4,33 м., а покритата тераса се намира на точно 10 м. (4,02 м. остров зелена площ и 5,98 м. локално платно.) от края на пътното платно. На следващо място, по делото не се събраха безспорни доказателства, че търговският обект е осъществявал дейност – обслужвал е клиенти в хода на проверката. Видно от показанията на разпитаните свидетели, обектът е бил отворен, но е нямало посетители. Видно от приобщената справка от ТД на НАП единствено за периода 01.06.2024 г. – 30.09.2024 г. има данни за Z отчети на фискално устройство за дружеството – жалбоподател. Т. е. към датата на вмененото нарушение такива данни не са налице. Не на последно място, не се спори между страните, че няма издавано разрешително съобразно реда, предвиден в чл. 11 от Наредбата. С оглед гореизложеното, съдът приема, че деянието, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е несъставомерно. Въз основа на гореизложеното обжалваното наказателно постановление подлежи на отмяна като незаконосъобразно. С оглед изхода на делото на жалбоподателят следва да се присъдят разноски в размер на 102,26 евро - заплатено адвокатско възнаграждение и 321,83 евро – депозит за изготвяне на съдебно-техническа експертиза. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът