Решение № 2171 от 6.10.2026 г. на Административен съд - Разград по дело № 44/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 29, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 67 ЗПЗП във връзка с чл. 107, т. 2, вр. чл. 3, ал.1 т. 2, вр. чл. 44, ал. 2, вр. чл. 26, т. 3, вр. чл. 23, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10 от 27.06.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите в областта на околната среда и климата и хуманно отношение към животните, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г. (Наредба № 10 от 27.06.2023 г.). Образувано е по жалба на Е. Х. Х. от [населено място], област Разград срещу Уведомително писмо (УП) с изх. № 01-6500/5557 от 23.12.2025 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, за неодобрение за участие по интервенция „Насърчаване на естествено опрашване“ от Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г. за Кампания 2025. В жалбата се навеждат доводи, че оспореният административен акт е недействителен – нищожен или алтернативно унищожаем, издаден при превратно упражняване на власт, при неспазване на установената форма (чл. 59, ал. 2 АПК), съществено нарушение на административнопроизводствените правила (чл. 35 и чл. 49 АПК), в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Моли се оспореният акт да бъде отменен и преписката да бъде върната на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, както и на органа да бъде даден срок за изпълнение на съдебното решение на основание чл. 174 АПК. Претендират се разноски по представен списък (лист 100). Ответникът – Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез надлежно упълномощен процесуален представител (лист 30), в писмено становище (лист 11) и в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски по представен списък (лист 107) с уточнението, че се претендират и допълнително определените разноски за експертиза, които ще бъдат внесени в определения от съда срок. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 613231 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). На 14.05.2025г. той е подал до ДФЗ заявление за подпомагане за кампания 2025 с УИН 17/030625/38222 (лист 15, гръб и следващите), като заявил единствено интервенция за подпомагане „Осигуряване на опрашване в планински райони и защитени зони от мрежата Натура 2000 (стационарни пчелини), включена в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г. – 160 пчелни семейства в един пчелин с № 6208980401 (стар № на пчелина 7264-0697). Като част от документацията за подпомагане жалбоподателят е подписал задължителни за участие по интервенцията декларации (лист 25), между които, че трябва да разположи така пчелина, че площта в радиус 2,5 км. от GPS координатите на пчелина да е заета предимно (над 50 на сто от площта) от естествена, тревна и храстовидна растителност или горски територии (т. 8). На 23.12.2025 г. изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие е издал процесното уведомително писмо. В него органът се позовава на извършени административни проверки в съответствие с Глава втора и трета от Наредба № 10 от 27.06.2023 г. на декларираните данни, както и на кръстосана проверка на база местоположението на пчелина, въз основа на които е установил, че площта в радиус от 2,5 км. около него не е заета с 50% естествена тревна и храстовидна растителност или горски територии, включително акациеви, кестенови или липови гори. На база тази констатация и на основание чл. 26, т. 3 във връзка с чл. 23, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10 от 27.06.2023 г. е постановил неодобрение за участие по конкретната интервенция. В хода на съдебното производство като писмени доказателства са приобщени документите, съдържащи се в административната преписка. Част от същата е „Експертно становище за определяне на площи“ без дата, предоставено на административния орган от жалбоподателя на 10.09.2024 г. Като писмени доказателства по делото са приобщени още документи от обобщена проверка в ИСАК относно допустимостта на физическите блокове спрямо общата площ, включително справка на физическите блокове, попадащи в рамките на площта в радиус 2,5 км. от GPS координатите на пчелина (лист 50 и сл.), както и справка от ИСАК за извършените от ответника административни проверки на процесното заявление за подпомагане. Ответникът е представил по делото и Заповед № РД09-218/11.03.2026 г. на министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателните данни от Системата за идентификация на земеделските парцели за „Физически блокове“ – актуализирани за кампания 2025. По искане на двете страни по делото е прието заключение на вещо лице инж. Д. М. Т., изготвило съдебно-техническа експертиза. От същото се установява, че от общата площ от 1962.50 ха в контура на окръжност с радиус 2,5 км. в допустимите физически блокове (с естествена тревна и храстовидна растителност или горски територии, включително акациеви, кестенови или липови гори) попада площ с размер 974.67 ха, представляваща 49.66% от общата площ на окръжността. В експертизата са посочени физическите блокове и начинът им на трайно ползване с обозначение на площта. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима – подадена е срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, в срока по чл. 149, ал. 3 АПК, от легитимирано лице – адресат на акта, с правен интерес от неговото оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът приема, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Процесното уведомително писмо е подписано от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, избран с решение по т. 4 от заседание на Управителния съвет на Държавен фонд "Земеделие" съгласно Протокол № 228 от 07.05.2024 г. (лист 29). С оглед на което липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 АПК. Според настоящия съдебен състав при издаване на оспореното уведомително писмо административният орган е спазил изискването за форма, тъй като административният акт съдържа всички изискуеми реквизити съобразно чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. кореспондиращи си правни и фактически основания за издаването му. Съдът не споделя твърдението на жалбоподателя, че липсват конкретни мотиви защо административният орган е приел, че площта в радиус от 2,5 км. от GPS координатите на пчелина не е заета съгласно изискуемата растителност. В уведомителното писмо административният орган е посочил, че същото се основава на административни проверки по Глава втора и трета от Наредба № 10 от 27.06.2023 г. на декларираните от заявителя данни, както и на кръстосани проверки. Редът за осъществяване на тези проверки е регламентиран в Раздел I и Раздел II на Глава седма от Наредба № 10 от 27.06.2023 г., която съгласно § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на същата наредба е издадена на основание чл. 67 във връзка с чл. 70, ал. 2 ЗПЗП. Органът е посочил ясно, че изводът му е на база именно административни и кръстосани проверки. В резултат на тези проверки органът е установил, че е налице конкретно неизпълнение на условията и е постановил своя акт като се е позовал на конкретните правни норми, от съдържанието на които се установява конкретната причина, въз основа на която е постановен актът. Словесната и табличната част на уведомителното писмо, представляващи едно цяло, внасят яснота относно всички елементи на приложимата норма, недопускаща заявеното плащане. С оглед на горното според съда при издаване на процесното уведомително писмо е спазена установената в закона форма. При извършената служебна проверка от съда не се констатира в административното производство да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените такива, които да дават основание за отмяна на административния акт на процесуално основание. Твърдението на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в несъобразяване на органа с представено от него „Експертно становище“, е неоснователно, доколкото същото е без дата, а също и от съдържанието на същото не е сигурно, че касае именно процесния пчелин, нито са ясни координатите му. Представено е пред административния орган през 2024 г., но с оглед липсата на дата не става ясно кога е изготвено това становище и на каква изходни данни се основава. Същевременно административният орган има правомощието да контролира спазването на условията за допустимост и другите задължения по интервенциите чрез извършване на административни, кръстосани и други регламентирани проверки по чл. 70 ЗПЗП. С оглед на горното съдът счита, че оспореното уведомително писмо е издадено при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът счита, че оспореният административен акт е издаден при спазване на материалноправните разпоредби на закона, като съображенията за това са следните: Съгласно чл. 67, ал. 1 ЗПЗП министърът на земеделието и храните урежда с наредби условията и реда за прилагане на интервенциите по чл. 70, 71 и 72 от Регламент (ЕС) 2021/2115, включени в Стратегическия план, за отказ за изплащане и намаления на плащанията, за оттегляне на изплатената финансова помощ, както и реда за налагане на административни санкции. Както се посочи по-горе, в конкретния случай се касае за Наредба № 10 от 27.06.2023 г., издадена на основание чл. 67 във връзка с чл. 70, ал. 2 ЗПЗП. Разпоредбата на чл. 107, т. 2 във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 44, ал. 2 от Наредба № 10 от 27.06.2023 г. регламентира, че Държавен фонд „Земеделие“ отказва финансово подпомагане по интервенция „Насърчаване на естественото опрашване“, когато е констатирано, че не е спазено изискването пчелинът да е разположен така, че площта в радиус от 2,5 км от GPS координатите му е заета предимно (над 50% от площта) от естествена, тревна и храстовидна растителност или горски територии, включително акациеви, кестенови или липови гори. Това изискване се съдържа и в чл. 23, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10 от 27.06.2023 г., съгласно който, за да бъде одобрено за участие от ДФЗ стопанство по интервенцията по чл. 3, ал. 1, т. 2, заявеният за подпомагане пчелин трябва да е разположен така, че площта в радиус от 2,5 км от GPS координатите на пчелина е заета предимно (над 50 на сто от площта) от естествена, тревна и храстовидна растителност или горски територии. А съгласно чл. 26, т. 3 от същата наредба Държавен фонд "Земеделие" не одобрява за участие в ангажимент пчелин, заявен по интервенцията по чл. 3, ал. 1, т. 2, за който е установено, че площта в радиус от 2,5 км от GPS координатите на постоянния пчелин по т. 1 не е заета предимно с естествена, тревна и храстовидна растителност или горски територии, включително акациеви, кестенови или липови гори (над 50 на сто от площта). Именно на тези норми от Наредба № 10 от 27.06.2023 г. се е позовал ответникът, обосновавайки решението си за неодобрение за участие на жалбоподателя по конкретната интервенция. По делото са установи категорично фактът, че действително площта в радиус от 2,5 км. от GPS координатите на постоянния пчелин не са заети с изискуемите естествена, тревна и храстовидна растителност или горски територии, включително акациеви, кестенови или липови гори. Съдът изцяло кредитира заключението на вещо лице инж. Д. Т. като безпристрастно и обективно, съгласно което допустимите физически блокове в рамките на посочената територия представляват 49.66% от общата територия, който факт обосновава неизпълнение на конкретните изисквания на Наредба № 10 от 27.06.2023 г. по чл. 23, ал. 2, т. 2 и чл. 44, ал. 2. Именно този процент е посочен и от ответника в становището му по делото (лист 11) като установен въз основа на административните и кръстосани проверки. Съгласно чл. 44, ал. 3 от Наредба № 10 от 27.06.2023 г. административният контрол по ал. 2 (относно изискването за разположение на пчелина така, че площта в радиус от 2,5 км от GPS координатите му да е заета предимно (над 50% от площта) от естествена, тревна и храстовидна растителност или горски територии, включително акациеви, кестенови или липови гори) се извършва въз основа на начина на трайно ползване на физическите блокове. Създаването, поддържането и обновяването на Системата за идентификация на физическите блокове (СИЗП) е регламентирано в Глава трета на Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105 от 22.08.2006 г.). Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. СИЗП включва създаване, поддържане и обновяване на цифрови географски и атрибутивни данни за референтни парцели – физически блокове, които данни се обновяват ежегодно с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите съгласно чл. 15, ал. 2 от същата наредба. Компетентността е на министъра на земеделието и храните. С оглед така регламентирания ред за създаване, поддържане и обновяването на системата за идентификация на физическите блокове, част от която е и цифрови географски и атрибутивни данни за референтните парцели – физически блокове, неоснователни са твърденията на жалбоподателя за наличие на допустима грешка по смисъла на чл. 18 на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. С оглед на горното съдът счита, че не е налице основание за оспорване по чл. 146, т. 4 АПК. Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя за несъответствие на оспорения акт с целта на закона. Съгласно чл. 71 ЗПЗП когато при извършена проверка се установи, че бенефициентът не изпълнява критерии за допустимост, ангажименти или други задължения по интервенции, включени в Стратегическия план, помощта не се предоставя, не се изплаща изцяло или частично, оттегля се изцяло или частично и когато е приложимо, се налагат административните санкции. Целта е Държавен фонд „Земеделие“ да осигурява ефективна защита на финансовите интереси на Европейския съюз, като спазва приложимите системи на управление и взема необходимите мерки за прилагане на условията за подпомагане по интервенциите. Оспореният административен акт допринася именно за изпълнението на тези цели, поради което съдът приема, че не е налице основание за оспорването му по чл. 146, т. 5 АПК. Горното налага извода, че обжалваното уведомително писмо се явява постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и съответна на целта на закона, поради което оспорването на Е. Х. Х. срещу него следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответника по жалбата се следва присъждане на реализираните по делото разноски (440.70 евро), както и юрисконсултско възнаграждение в размер от 102 евро (в съответствие с чл. 143, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ). Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът