Решение № 7004 от 31.7.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 964/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба на Л. Т. Н. с [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], чрез адвокат Ф. С. от АК – София против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2653164 издадена на 20.03.2026 г. от мл.автоконтрольор към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с която на основание чл.171, т.2А, б.“А“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Счита заповедта за незаконосъобразна, поради допуснати съществени процесуални нарушения, материална незаконосъобразност и необоснованост и прави искане да се отмени. Ответникът – Младши автоконтрольор към отдел „Пътна полиция“ при СДВР – В. И. З., редовно уведомен, изразява становище за неоснователност на жалбата. Административен съд - Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 5361810/20.03.2026 г. (л.27 от делото) е съставен на Л. Н. за това, че на 20.03.2026 г. около 15,30 ч. управлява лек автомобил Хамър Х2, с рег.№ [рег. номер], лична собственост, в [населено място], по [улица]с посока движение от [улица]към [улица], срещу бл.57, като е неправоспособен за управляваното от него МПС. Управляваното от водача МПС е 3 901 кг. допустима максимална маса, а същия не притежава категория „С“ за управление на МПС надвишаващо 3 500 кг. С вх.№ 37882/26.03.2026 г. в отдел „Пътна полиция“ към СДВР е постъпило възражение срещу съставения АУАН от Л. Н. (л.30-33 от делото). Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2653164 издадена на 20.03.2026 г. от мл.автоконтрольор към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, на основание чл.171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП на Л. Н. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, на собственик, който управлява МПС, без да е правоспособен вода, не притежава СУМПС валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС. В мотивите на заповедта е посочено, че управляваното от водача МПС е 3 901 кг. допустима максимална маса, а същия не притежава категория „С“ за управление на МПС надвишаващо 3 500 кг. Заповедта е връчена на 20.03.2026 г. на Л. Н., видно от направеното в нея отбелязване и е обжалвана с жалба подадена на 02.04.2026 г., в срока по чл.149, ал.1 от АПК. В хода на съдебното производство са разпитани като свидетели Т. А. Г. и М. И. К.. При разпита на свидетеля Г. от него се сочи, че е приятел на жалбоподателя, който не е присъстав в момента на започване на проверката, а е отишъл на място след като по телефона е научил, че свалят номерата на автомобила. По телефона е попитал жалбоподателя дали е пил, дали е надрусан, въпреки, че знае, че не употребява такива неща, като той отговорил че не е, и е казал че няма книжка за тази кола. Попитал го къде е книжката му, защото е помисли, че я е забравил. Пристигнал на място след около 15-20 минути и е видял как полицаите свалят номерата на Хамъра. Попитал е какво се случва и са му казали, че няма документи да управлява този Хамър. Свидетлят им е отговорил, че има документи – голям и малък талон, договор за покупко-продажба, в който пише лек автомобил, а не камион. Максималната маса наистина е 3 901 кг., но това е максимална маса и това означава, че автомобилът трябва да е натоварен с поне 500 кг., за да излезе това. Свидетеля попитал полицая къде им е кантара, за да измерят автомобила, защото по талон той тежи 3240 кг., но са му казали, че нямат кантар и са сигурни в това което правят. След това е трябвало да търсят човек, който притежава категория „С“, за да закара автомобила на платен паркинг, на който паркинг е и в момента и за който се плаща около 50 евро на месец. Жалбоподателят му е казал какво се е случило, че патрулката ги е видяла и обърнала, а полицаят казал че от 20 години е полицай и Хамър не е пропуснал. Автомобилът никога не е използван за товарни дейности. Свидетелят е казал на полицая, че в договора за покупко-продажба пише лек автомобил, а той е отговорил че е така защото пише М1, което е лек автомобил с висока проходимост. При разпита на свидетеля Кутинска от нея се сочи, че живее на семейни начала с жалбоподателя и е била в колата на 20.03. когато са ги спрели полицаите. Докато са пътували след тях е тръгнала патрулка, като са пуснати и сирените. Те са спрели и полицаят е дошъл и поискал документите на колата и на шофьора и след като погледнал шофьорската книжка казал, че Л. няма категория за този автомобил – категория „С“, при което е поискал да свали номерата и го е направил. Полицаят е казал, че масата на автомобила е над позволената, за това трябва тази категория. Това е направено по негова преценка, защото не е имал кантар на място. Автомобил не е бил натоварен, а в него са били само тя, водача и домашния им любимец. Приятелят й прави бани и само материали товари в автомобила, както и инструменти, лепила. При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи: Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Съгласно чл.172, ал.1, изр.първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (л.27 от адм.д.№ 4533/2026 на АССГ), на основание чл.165, чл.186, ал.1 и чл.189, ал.1, ал.5 и ал.12 от ЗДвП, чл.37, ал.1, б.“б“, чл.39, ал.2а и чл.47, ал.2 вр. ал.1, б.“а“ от ЗАНН, чл.45, ал.2, т.13 от ПУДМВР и чл.33, т.9 от ЗМВР са определени службите за контрол по ЗДвП. Със заповед рег.№ 513з-12086/14.10.2023 г. на директора на СДВР МВР [населено място] (л.26 от адм.д.№ 4533/2026 на АССГ), на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на служителите от отдел „Пътна полиция“ при СДВР, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, с оглед на което процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия. В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на дружеството. Жалбоподателят не е бил уведомен за образуваното производство, но това в случая не е съществено процесуално нарушение. Като всяка една принудителна административна мярка, процесната има преустановителен и превантивен характер, поради което при констатиране на съответното административно нарушение законът изисква предприемане на незабавни фактически действия, в случая прекратяване на регистрацията на МПС и сваляне на регистрационните номера на автомобила. Тази незабавност на предприеманите действия изключва възможността за уведомяване на заинтересуваните лица. Преди да издаде заповедта административният орган е изпълнил задължението си по чл.36, ал.1 от АПК, като е събрал доказателства за релевантния факт – кой е собственик на управлявания от неправоспособно лице автомобил и спрямо него е наложил ПАМ. Заповедта е издадена в предвидената от законодателя писмена форма, в съответствие с материалноправните разпоредби на закона, като тя мотивирана, тъй като съдържа фактически и правни основания за нейното издаване. Съгласно чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В мотивите на заповедта не е посочена коя точно е приложимата хипотеза на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, но това не е съществено процесуално нарушение, тъй като тя се установява от изложените фактически основания, а именно ПАМ е наложена на собственика на МПС, който го е управлявал без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада, а именно категория „С“. Видно от разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, тази ПАМ се прилага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения на собственика на пътното превозно средство. Доколкото не е налице спор по делото, че Л. Н. е собственик на превозното средство, на което е прекратена регистрацията, правилно той е определено като адресат на заповедта. На следващо място, в случая са налице и основанията за налагане на процесната ПАМ, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че МПС е било управлявано от Л. Н. за който в заповедта се сочи, че не притежава СУМПС, валидно за категорията към която спада управляваното от него превозно средство – не притежава категория „С“. Съгласно разпоредбата на чл.150а от ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. По аргумент от ал.2 за определяне правоспособността на водачите моторните превозни средства се делят на категории обозначени с латински букви. Категория „В“ касае моторни превозни средства с допустима максимална маса, която не надвишава 3500 kg, проектирани и конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача, а категория „С“ касае моторни превозни средства, различни от тези в категории D1 или D, чиято допустима максимална маса надвишава 3500 kg, които са проектирани и конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача. В случая, видно от представеното по делото свидетелство за регистрация част І, лек автомобил с рег.№ [рег. номер] е с допустима максимална маса 3901 кг., посочена в т.F.2, поради което правилно е прието от административния орган, че за неговото управление водача трябва да притежава свидетелство за управление на МПС от категория „С“. До извод различен от изложения не би могло да се достигне въз основа на обстоятелството, че в свидетелството за регистрация на процесното МПС в т.D е посочено лек автомобил, тъй като това не е предвидено от законодателя като критерии за определяне на категорията на моторните превозни средства. В този смисъл, видно от нормата на §6, т.12, б.а и б.б от ДР на ЗДвП, като леки се определят МПС, които служат за превоз на пътници и в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишават 8, съответно товарни са МПС с предназначение за превоз на товари и/или за теглена на ремарке. В случая автомобил с рег.№ [рег. номер], безспорно се определяне като лек автомобил, тъй като основното му предназначение не е за превоз на товари и/или теглене на ремарке, а служи за превоз на пътници и има 5+1 места за сядане, видно от т.S.1 от свидетелството за регистрация. От жалбоподателят не се твърди и не се установява положителния факт да е бил правоспособен да управлява МПС от категорията на процесното, към 20.01.2026 г., като от представеното СУМПС се установява, че той е правоспособен да управлява МПС от категориите „АМ“, „В1“ и „В“, но не и категория „С“, поради което в случая са налице материалноправните предпоставки предвидени от законодателя за налагане на процесната ПАМ. При определяне срока на наложената ПАМ, административният орган е определил същия във фиксирания от законодателя размер, а именно 6 месеца, поради което не са налице основания както за отмяна на наложена ПАМ, така и изменение на срока за който е наложена. Процесната заповед е издадена и в съответствие с целта на закона, като спрямо нея не са налице и отменителни основания по смисъла на чл.146, т.5 от АПК. Управлението на МПС, от неправоспособно лице е достатъчно укоримо от правния ред поведение, поради което законодателят освен налагането на санкция за него е предвидил и временно прекратяване регистрацията на моторното превозно средство посредством налагането на процесната мярка, за да се препятства занапред подобна възможност. С прилагането на мярката се изпълнява и целта на чл.22 от ЗАНН, във връзка с чл.171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от неправоспособен водач. С оглед на изложеното, правилно административният орган е наложил на жалбоподателя процесната принудителна административна мярка за срок който съответства на минималния предвиден от закона, след като е установил наличието на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, а жалбата на Л. Т. Н. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, настоящото решение не подлежи на обжалване. Мотивиран от горното, Административен съд – Бургас