Решение № 3532 от 24.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 44331/2025 г.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК. Образувано по искова молба от „Топлофикация С.“ ЕАД против Ц. Й. С., ЕГН ••••••••••, с искане да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на сума в размер на 85,43 евро (167,08 лева), представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ЖК М., бл.•••, С. Б, ет. партер, гараж № ••, аб.№ •••••• за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 16.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 13,38 евро (26,17 лева), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 08.04.2025 г., сумата 21,33 евро (41,71 лева), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 16.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 5,11 евро (9,99 лева), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 08.04.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 22205/2025 г. по описа на СРС, 126 състав. В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия с ответника, ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като потребителят не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената доставената топлинна енергия и на потребената услуга за дялово разпределение на енергия, дължима съгласно чл. 22, ал. 2 от приложимите Общо условия. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва факта, че е собственик на исковия имот, но твърди, че няма качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като гараж № •• не е топлоснабден, в него няма монтирани отоплителни тела, не е присъединен към абонатната станция или нейно самостоятелно отклонение – обстоятелство, изводимо и от отчетите на ФДР. Твърди, че досежно имота не е налице валидно издадено разрешение за ползване. Оспорва се автентичността на подписите на ответницата, положени в списък на потребителите на ТЕ, споразумителен протокол от 21.01.2002 г. и протокол за извършена 72-часова проба, чиято автентичност е била изследвана в хода на образувано при СРП досъдебно производство. Навеждат се твърдения за водени и други дела между същите страни с предмет задължения за доставена ТЕ до собствени на ответницата самостоятелни обекти в процесната жилищна сграда, в рамките на които многократно е констатиран фактът, че гаражи № •• и 12 са закупени на етап на „груб строеж“ и са недовършени и към момента. Позовава се на чл. 62 ЗЗП. Сочи, че при отчитане на изразходваната топлинна енергия от „Техем сървисис“ ЕООД на 29.05.2021г. за процесния гараж проверяващото лице е вписало „няма захранване, няма топломер, няма радиатор“, като същите констатации били направени и в отчет, съставен на 16.05.2022 г., на 19.05.2023 г. и на 21.05.2024 г. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. По делото е конституирано трето лице-погамач „Техем сървисис” ЕООД. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното: От приложеното ч.гр.д.№ 22205/2025г. по описа на СРС, 126 състав, се установява, че 15.05.2025г. полза на „Топлофикация С.“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено Ц. Й. С., да заплати сумите, посочени в заповедта. Заповедта е редовно връчена на длъжника Ц. С., като в законоустановения срок същата е подала възражение, поради което с разпореждане съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на ищеца за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Топлофикация С.“ ЕАД е депозирала искова молба, поради което настоящото производство е допустимо. По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ: Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153 от ЗЕ в тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване: съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането на дълга. В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и положителния факт на плащането. Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Не се спори по делото, а и видно от представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 137, том III, рег. № 8971, дело № 550/2000г. ответницата е придобила правото на собственост върху процесния гараж № ••. В този смисъл, съдът приема за доказано, че ответницата Ц. С. има качеството на потребител по см. на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ, поради това същата е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по исковете. Спорно по делото е изградена ли е в сградата отоплителна инсталация. В тази връзка по делото е прието заключението по изготвената допълнителна СТЕ, което съдът кредитира изцяло. Съгласно същото гаражът е измазан, с бетонова настилка и е годен да изпълнява функциите си на гараж. В гаража е изградена сградна иснталация за съхраняване на отоплително тяло, която се състои от две тръби, прокарани в пода и завършващи с улей, изкопан в стената. Видимо пластмасовите тръби никога не са били свързани към отоплителното тяло. Според вещото лице сградната инсталация на цялата сграда е с хоризонтална разпределителна мрежа. В гаража има монтирани конзоли за окачване на чугунен радиатор, не такъв не е монтиран. В гаража няма монтиран уред за отчитане на потребената топлинна енергия, като самата отоплителна инсталация на гаража не е довършена. Съгласно експертното заключение в процесния имот за исковия период не е била отчитана /не е била потребявана/ ТЕ за отопление на имот поради липса на отоплителни тела в процесния гараж. Не е определян разход за ТЕ за БГВ. За процесния период е определяна ТЕ за сградна инсталация – при съобразяване на съотношението на пълния отопляем обем на имота /54 куб. м./. Топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, се дължи само ако е изградена отоплителна инсталация, което обаче в случая не се доказва при доказателствена тежест на ищеца за това. Клиентите на ТЕ се присъединяват към топлопреносната мрежа чрез присъединителен топлопровод и абонатна станция - чл. 135, ал. 1 ЗЕ. Условие за изграждане на присъединителния топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция за топлоснабдяване на сгради - етажна собственост по отношение на новостроящи се сгради, е получено разрешение за ползване на строежа - чл. 32, т. 3 от Наредба за топлоснабдяването (обн., ДВ, бр. 31 от 26.03.2002 г., отм.). Включването на присъединителния топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция в редовна експлоатация се извършва след получаване на разрешение за ползване на инсталациите в сградите (чл. 34 от Наредбата за топлоснабдяването от 2002 г., отм.). В случая не се доказва да са изградени съоръженията, необходими за топлоснабдяванетотоплоснабдителен топлопровод и сградна инстанция и същите да са въведени в експлоатация по надлежния ред. От заключенията на СТЕ може да се установи единствено, че в процесната сграда е проектирано изграждането на хоризонтална сградна инсталация, но не и че такава в действителност е изградена, като изрично е посочено, че отоплителната инсталация не е довършена. В допълнение от представените от ответника два броя формуляри за отчет за отчетни периоди 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. и 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г. (л. 19 и л.20 от заповедното производство), се установява в производството, че в през тези отчетни периоди в процесния гараж липсват тръби и захранване, гаражът не се води на отчет – липсват документи за същия; в него няма монтирани радиатори и топломери. От горното следва, че по делото не е доказано процесният имот да е топлоснабден, т.е. да е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. При това по арг. от нормата на чл.153, ал. 1 ГПК макар и собственик на процесния имот ответницата няма качеството на клиент на топлинна енергия спрямо процесния имот поради недоказано топлоснабдяване на имота. От това следва, че исковете, основани на твърдения, че ответницата има качеството на клиент на ТЕ за битови нужди спрямо процесния имот, са неоснователни и следва да се отхвърлят. С оглед неоснователността на главните искове, на отхвърляне подлежат и акцесорните претенции с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По разноските: При този изход на спора право на разноски има единствено ответницата. Същата е претендирала депозит за вещо лице в размер на 102,26 евро (200 лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 255,65 евро (500 лева), съгласно договор за правна защита и съдействие от 30.06.2025г., платен в брой. Ищецът е направил своевременно с исковата молба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира същото за неоснователно предвид правната и фактическа сложност на делото и конкретно извършените от процесуалния представител действия. При това на ответницата се следват разноски общо в размер на 357,91 евро. Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 126 състав.