Решение № 19461 от 28.10.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 61593/2024 г.

Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК. Н. П. К. е предявила срещу Столична община – район „Възраждане“ иск по чл.128, т.2 КТ, чл.2, ал.11 от Наредба № РД-07-7 от 28.06.2019 г. за включване в механизма лична помощ, вр. чл.21 и чл.33, ал.2 от Закона за личната помощ за сумата от 1200 лева (съгласно уточнителна молба от 11.11.2024г.) – дължимо възнаграждение за м.04.2024г. за изпълнение на допълнително възложена работа в екипа за администриране на механизма на личната помощ в рамките на законоустановеното работно време по трудовото правоотношение с ответника, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (17.10.2024г.) до окончателното плащане. Ищцата твърди, че била назначена при ответника по трудов договор от 23.01.2013г. През 2019г. било сключено споразумение между НОИ, Агенция за социално подпомагане и Столична община – район „Възраждане“ за включване в механизъм за лична помощ. Със заповед от 2019г. кметът на СО възлагал права и отговорности на кметове по райони, изпълняващи функции на доставчик на личната помощ по чл.18, ал.1 ЗЛП. Районните кметове имали делегирани права да определят служители за администриране на механизма на личната помощ, да контролират изпълнението на дейностите, да определят разпределението на средствата за възнаграждение на екипа и др. Чрез изрична заповед на кмета на р- н „Възраждане“ на СО ищцата била назначена като част от екипа за администриране на механизма за личната помощ като допълнително възложена работа в рамките на законоустановеното работно време. Със заявление от 29.03.2024г. ищцата поискала прекратяване на трудовия договор на основание чл.326, ал.1 КЗ по заеманата от нея длъжност старши специалист в отдел „ФСД и ЧР“ и освобождаването й от задълженията по програмата „Механизъм – лични асистенти“ при спазване на предизвестието от 30 дни. Със заповед № РД – 15-51 от 25.04.2024г. трудовото правоотношение с ищцата било прекратено. В периода на предизвестието ищцата изпълнявала добросъвестно служебните си задължения, както във връзка със сключения трудов договор, така и с възложената й допълнителна работа по администриране на механизма на личната помощ. Въпреки това за м.04.2024г. ищцата не била получила възнаграждение във връзка с работата й по администриране на механизма на личната помощ. Ищцата не фигурирала в заповед № РВЕ24 – РД09-172 от 20.05.2024г. от кмета на района, с която били определени възнагражденията за служителите за администриране на механизма на личната помощ за м.04.2024г. и за същия месец ищцата не получила възнаграждение за извършената от нея работа по социалната програма. В периода на предизвестието на ищцата не била връчвана заповед за изключването й от екипа за администриране на механизма на личната помощ. Едва на 02.05.2024г. със заповед на кмета на района ищцата била заменена от друг служител – Й.С.. Преди завеждане на делото ищцата подала заявление до ответника за изплащане на дължимото й възнаграждение за работата й в екипа на личната помощ за м.04.2024г., но такова не й било изплатено. В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание чрез упълномощен представител ответникът е оспорил предявения иск. Сoфийският районен съд, след като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното: По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че по трудов договор № РД – 15-40/23.01.2013г. ищцата Н. П. К. е била назначена при ответника Столична община – район „Възраждане“ на длъжността „старши специалист ФСД и ЧР“. Прието като доказателство е споразумение (с изх. № РВЕ19 – ДГ56-35/09.08.2019г. на район „Възраждане“ на Столична община), сключено между Националния осигурителен институт, Агенция за социално подпомагане (АСП) и район „Възраждане“ на Столична община на основание чл.2, ал.11 от Наредба № РД – 07-7 от 28.06.2019г. Страните по споразумението са се уговорили да си сътрудничат в процеса на осигуряване на обмен на информация, финансиране предоставянето на лична помощ в съответствие с установеното в ЗЛП, както и да предприемат координирани действия и други инициативи в рамките на компетентността им при условията на споразумението. Съгласно приетите Методологически указания за предоставянето на лична помощ на Агенция за социално подпомагане, издадени на основание чл.6, т.2 ЗЛП, кметът на всяка община/район на община като доставчик на лична помощ със своя заповед определя длъжностните лица, които приемат и обработват заявления – декларации за включване в механизма лична помощ; приемат, обработват заявления – декларации от кандидати за асистенти по реда на ЗЛП и провеждане на събеседване с тях; изпращат копия на заявленията – декларации по чл.2, ал.2 от Наредбата, както и информация за отказ за ползване на лична помощ; подготвят сключване на тристранни споразумения и трудови договори с асистенти; извършват първоначални и текущи проверки за липса / наличие на двойно финансиране; извършват контрол по предоставяне на механизма на лична помощ от асистентите и др. дейности (т. 2 от Методологическите указания). Със заповед № РВЕ19 – РД09-170/31.07.2019г. във връзка с цитираното по – горе споразумение и във връзка с прилагане на Закона за личната помощ (ЗЛП) и Наредба № РД – 07- 7 от 28.06.2019г. за включване в механизма лична помощ, кметът на р – н „Възраждане“ – Столична община е определил екип за управление и изпълнение на дейностите по споразумението между НОИ, АСП и СО – район „Възраждане“, както следва: ръководител: Г.К., счетоводител: И.С.; координатор: Й.С. и експерт – юрист: М.К.. Посочено е, че екипът за управление и изпълнение на дейностите по споразумението се задължава да създаде организация за правилното прилагане на Закона за личната помощ и Наредба № РД – 07-7 от 28.06.2019г. за включване в механизма лична помощ, като организира и ръководи дейността по предоставяне на лична помощ, приема и обработва постъпилите документи от кандидатите ползватели на лична помощ, разглежда и проверява представената документация, извършва проверка относно пълнотата и съответствието им с Наредбата, приема и обработва заявленията на кандидатите за асистенти по реда на ЗЛП и Наредбата и др., като упражнява цялостен контрол по предоставяне на личната помощ. Съгласно заповед № РВЕ19 – РД09-217/27.09.2019г. на кмета на СО – район „Възраждане“ в екипа за управление и изпълнение на дейностите по споразумението между НОИ, АСП и СО – район „Възраждане“ по проекта за механизъм на личната помощ в изпълнение на ЗЛП и Наредба № РД – 07-7 от 28.06.2019г. като счетоводител е опредЕ. ищцата Н. К. на мястото на И.С.. В заповедта е посочено, че останалата част от екипа остава непроменен. Не се спори, а от и доказателствата се установява също така, че на 29.03.2024г. ищцата е подала до ответника писмено заявление на основание чл.326, ал.1 КТ за освобождаване от заеманата от нея длъжност, както и от програмата „Механизъм – лични асистенти“. Със заповед № РД – 15-51/25.04.2024г. на кмета на СО – район „Възраждане“ на основание чл.326, ал.1 КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата във връзка с подаденото от нея заявление, считано от 29.04.2024г. Със заповед № РВЕ24-РД09-162/02.05.2024г. на кмета на СО – р- н „Възраждане“ ищцата Н. К. е освободена като счетоводител от екипа за управление на програма „механизъм за лична помощ“ и на нейно място като член на екипа е опредЕ. Й.С.. Приета като доказателство е заповед № РВЕ24 – РД – 172/20.05.2024г. на кмета на СО – район „Възраждане“, с която в изпълнение на споразумението между НОИ, АСП и район „Възраждане“ и във връзка с чл.33, ал.1 ЗЛП за екип за управление и изпълнение на дейностите, е определено а се изплаща ежемесечно възнаграждение в размер на 3 % от средствата за финансиране на личната помощ за администриране на механизма за лична помощ. Разпоредено е на екипа за администриране на механизма за лична помощ за изпълнение на допълнително възложена работа в рамките на законоустановеното работно време възнагражденията, дължими за м.04.2024г., да се изплатят през м.05.2024г. В посочената заповед не фигурира името на ищцата Н. К., като съответно на нея не е определено възнаграждение. В заповедта са посочени имената на Г.К. – „главен експерт“ с определено възнаграждение за м.04.2024г. в размер на 1200 лева, Д.Д. – „главен експерт – ЧР“ с определено възнаграждение за м.04.2024г. в размер на 1000 лева и Б.Д.Д. – „главен специалист“ с определено възнаграждение за м.04.2024г. в размер на 700 лева. Общият размер на определените възнаграждения на екипа в размер на 2900 лева. Спорният по делото въпрос се отнася до това дали на ищцата се следва допълнително възнаграждение за м.04.2024г. във връзка с възложени дейности по администриране на механизма за лична помощ, изпълнявани в рамките за законоустановеното работно време по трудовото правоотношение. Лична помощ е механизъм за подкрепа за пълноценно участие в обществото, за извършване на дейности, отговарящи на индивидуалните потребности от личен, домашен или социален характер, и за преодоляване на бариерите на функционалните ограничения – чл.3 от Закона за личната помощ (ЗЛП). Личната помощ се предоставя от доставчици на лична помощ (чл.5, ал.1 ЗЛП). Доставчик на личната помощ е общината по настоящ адрес на ползвателя (чл.18 ЗЛП). Доставчикът на лична помощ организира и ръководи дейността по предоставянето на личната помощ, сключва и прекратява трудовите договори с асистентите, осигурява условия за повишаване на квалификацията на служителите и персонала – чл.21, ал.2 ЗЛП. Доставчикът на лична помощ е длъжен да осигури предоставянето и да заплати на асистента личната помощ за пълния брой отработени часове, но не повече от броя на часовете, определени в направлението по чл.25, ал.2 от Закона за хората с увреждания – чл.21, ал.3 ЗЛП. Средствата за финансирането на личната помощ съгласно предоставяния месечен брой часове се превеждат от Агенцията за социално подпомагане по бюджета на общината – чл.33, ал.1 ЗЛП. Съгласно чл.33, ал.2 ЗЛП за администриране на механизма лична помощ на общината се предоставят средства в размер на три на сто от средствата за финансиране по чл.33, ал.1 ЗЛП. Съгласно чл.2, ал.11 от Наредба № РД-07-7 от 28.06.2019 г. за включване в механизма лична помощ управителят на Националния осигурителен институт, изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане и кметът на съответната община сключват споразумение за предоставяне на механизма лична помощ. В срок до 10-о число на месеца, следващ отчетния, кметът на съответната община предоставя на Агенцията за социално подпомагане писмено искане за изплащане на необходимите средства за обезпечаване на сключените трудови договори с асистенти на лична помощ по ползватели, придружено с финансов отчет по образец (чл.10, ал.3 от Наредбата). В искането за плащане се включват средства за администриране на механизма лична помощ от общината в размер на три на сто от средствата за финансиране на личната помощ съгласно предоставения месечен брой часове (чл.10, ал.5 от Наредбата). Кметът на общината до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася, представя в Агенцията за социално подпомагане финансов отчет за изразходваните средства по ползватели на лична помощ, включително средствата по чл.33, ал.2 ЗЛП – чл.35 ЗЛП. За начина за определяне на възнагражденията на членовете на екипа по администриране на личната помощ при СО – район „Възраждане“ по делото като свидетел е разпитана Г.К.К. Тя посочва, че работи в Столична община на длъжност „главен специалист социални дейности“. От 2019г. със заповед на кмета бил сформиран екип за администриране на социалната услуга – лична помощ. Свидетелката била включена като ръководител на екипа от 2019г., която длъжност изпълнявала и към датата на разпита. Ищцата Н. К. била назначена на длъжност „счетоводител“ и същата била включена в същия екип. В края на м.04.2024г. или от 01.05.2024г. ищцата напуснала работа в общината, като до напускането й била част от екипа по програмата. В механизма за личната помощ ищцата отговаряла за изготвяне на трудовите договори на личните асистенти. През м.01.2024г. свидетелката счупила крайник и ползвала отпуск по болест, като неин заместник била Биляна Димитрова. За м.02.2024г. и м.03.2024г. ищцата неправомерно си била надписвала размер на дължимото възнаграждение за работа в екипа. Свидетелката сочи, че 3 % от отпуснатите от АСП средства следва да се разходват за администриране на услугата по лична помощ. Тези 3 % от отпусканите средства се разпределяли поравно между членовете на екипа – ръководител, счетоводител и координатор, като това разпределение на възнагражденията било извършвано поравно от страна на ищцата. За месеците, в които свидетелката отсъствала по болест, ищцата била надписала за себе си възнаграждение в размер на 200 лева повече за единия месец, като надписване на следващото й се възнаграждение било налице и за другия месец, в който свидетелката отсъствала. Нямало зададена методология за начина, по който да се определя дължимото възнаграждение на екипа и помежду си членовете на екипа се разбрали сумата се дели поравно. Кметът единствено подписвал подготвен проект за заповед и ако има разлика между отделните възнаграждения на членове на екипа, кметът нямало как да знае на какво се дължи разликата. Работата между членовете на екипа във връзка с обработване на документи, събиране на заявления и т.н., се разделяла поравно между членовете на екипа. След като за месец февруари 2024г. свидетелката забелязвала, че ищцата си е надписала с 200 лева повече, й били поискани обяснения и ищцата посочила, че е поемала работа на други членове от екипа. Свидетелката сочи, че през м.04.2024г. ищцата била допуснала грешки в работата си във връзка с администрирането на личната помощ, като на един от личните асистенти не е предвидила и не е начислила допълнително възнаграждение за прослужено време, вследствие на което този личен асистент бил лишен от 300 лева допълнително възнаграждение месечно. Освен това ищцата е правила корекции – връщала е суми към АСП, за които не уведомила никого. През м.04.2025г. свидетелката съобщила на кмета за тези проблеми във връзка с работата на ищцата, като кметът преценил, че ищцата не се е справила добре с работата си и затова не й е определил възнаграждение. Заплащането на възнаграждение било по преценка на кмета. Свидетелката посочва, че работата на членовете на екипа не е ежедневна, като в отчетни форми за присъствие, отсъствие и отпуск по болест се отразявал обемът на свършената работа от членовете на екипа. В тези отчетни форми се отразявало в кои дни служителите са полагали труд във връзка с механизма на личната помощ. За м.03.2024г. свидетелката съобщила на кмета за нередности, свързани с надписванията на възнагражденията. Свидетелката посочва, че дните, в които служителят е ползвал отпуск, следвало да се отчитат при определяне на възнаграждението във връзка с механизма на личната помощ. Възнаграждението за м.03.2024г. се изплащало през април месец. По делото е прието заключение по съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което се кредитира от съда. Вещото лице е посочило, че след посещение на място от район „Възраждане“ СО не е била предоставена методика за разпределяне на средствата за администриране на екипа за управление и изпълнение на дейностите по Споразумението за включване в механизма лична помощ. За месеците януари, февруари и март 2024г. ищцата Н. К. като счетоводител на екипа за управление и изпълнение на механизма лична помощ е определяла и предлагала разпределението на възнаграждението на екипа на кмета на р – н „Възраждане“ и същият е издавал заповеди въз основа на така предложеното от нея възнаграждение. Предоставените средства по механизма за предоставяне на лична помощ за м.04.2024г. на СО – район „Възраждане“ съгласно направеното искане било в размер на 264942, 28 лева. 3 % от тези средства съгласно чл.33, ал.2 ЗЛП били предназначени за администриране на механизма лична помощ или сумата от 7948, 27 лева. Вещото лице е заключило, че за месеците януари, февруари и март 2024г. паричните преводи за администриране на механизма на личната помощ изцяло са разпределяни за възнаграждения на екипа. За м.04.2024г. при паричен превод в размер на 7948, 27 лева за администриране на механизма на лична помощ на общината кметът е определил за възнаграждение на екипа сума в общ размер на 2900 лева. В заключението е посочено още, че нито в ЗЛП, нито в споразумението е определено какви са разходите по администриране на механизма, като ангажимент на всяка община е да разпределя тези разходи (каквито са по целесъобразност с цел да се осигури финансиране на тези разходи) за провеждане на обучение и супервизии на асистентите, за закупуване на лични предпазни средства, супервизии на служителите на екипите и др. От така събраните доказателства, вкл. и въз основа на Методологическите указания на АСП, се установява, че кметът на съответния район на общината – доставчик на механизма за лична помощ, има право със заповед да определи екип, който да извършва дейности във връзка с администрирането на механизма за личната помощ. Заплащането на възнаграждението на този екип се извършва от средства, които са в размер на три на сто от средствата за финансиране по чл.33, ал.1 ЗЛП – чл.33, ал.3 ЗЛП. При това кметът е длъжен в рамките на 3 % от средствата, предвидени за администриране на личната помощ, да определи възнаграждение на служителите, определени от него за извършване на дейности по администриране на личната помощ. Следва да се приеме, че кметът на общината, съот. на района, разполага с оперативна самостоятелност да определи размера на възнаграждението на всеки един служител от екипа по администриране на механизма за личната помощ, доколкото нито в Закона за личната помощ, нито в Наредба № РД-07-7 от 28.06.2019 г., има разписани изрични правила за това каква част от средставата по чл.33, ал.2 ЗЛП, предвидени за администриране на личната помощ, следва да се разходват за възнаграждения на членове от екипа за администриране на личната помощ, нито има предвидени специални правила за начина, по който следва да се определят възнагражденията на отделните членове от екипа. Последните въпроси са предоставени в дискреционната власт на кмета на общината/района. Съдът не кредитира показанията на св. Килифарева в частта относно съобщеното от нея, че между членовете на екипа за администриране на механизма на личната помощ възнагражденията по вътрешна договорка се разпределят поравно. Показанията й в посочената част противоречат на останалите събрани доказателства. По делото са приети заповедите на кмета на района за месеците, предхождащи процесния, а именно: заповед № РВЕ24 – РД09-60/23.02.2024г., с която са определени възнаграждения за екипа за администриране на личната помощ за м.01.2024г., заповед № РВЕ24-РД09-100/21.03.2024г., с която са определени възнаграждения за екипа за администриране на личната помощ за м.02.2024г. и заповед № РВЕ24 – РД09-156/26.04.2024г., с която са определени възнаграждения за екипа за личната помощ за м.03.2024г. В нито една от посочените заповеди размерът на възнаграждението на членовете на екипа не са равни. Пряко отношение към формиране на размера на възнаграждението на членовете на екипа няма и броят на отработените дни съгласно приетите отчетни форми за работни дни по социалната програма за м.01, м.02, м.03.2024г. Видно е че няма пряка връзка между броя отработени дни по програмата и размера на възнаграждението. Така например в отчетната форма за м.03.2024г. по механизъм лична помощ най – много работни дни по програма има Г.К. (ръководител на екипа) – 18 работни дни, а определеното й възнаграждение за м.03.2024г. (определено със заповед от 26.04.2024г. на кмета на района, съгласувана с ръководителя на екипа Г.К.) не е най – високо – 1991, 84 лева, в сравнение с възнаграждението на ищцата Н. К. и друг служител от екипа – Д.Д., като възнаграждението на последните е равно – 2155, 88 лева, а същите са работили различен брой дни по програмата през същия месец – Н. К. – 10 работни дни, а Д.Д. – 15 работни дни. При това не могат да се приемат за достоверни сведенията, дадени от Г.К. за начина на разпределение на възнагражденията между членовете на екипа, а именно, че възнагражденията се разпределят поравно при отчитане и на отработените дни по програмата. Не може да бъде възприет и подходът на вещото лице по ССчЕ за определяне на размера на възнаграждението с оглед отработения брой дни по механизма за администриране на личната помощ, защото както се посочи по – горе, това не нито нормативно възприет начин за определяне на възнагражденията, нито съответства на приета методология от кмета на района, АСП или друг орган с компетенции по предоставянето на социалната услуга. Както се посочи по – горе, решаването на въпросите за разпределяне на средствата по чл.33, ал.2 ЗЛП, предвидени за администриране на личната помощ и какво възнаграждение да се определи на членовете на екипа, който е натоварен с администрирането на програмата, е в дискреционната власт на кмета на общината/района. Последният при предоставената му оперативна самостоятелност следва да вземе най – удачното (целесъобразно) решение с оглед конкретната обстановка между няколко юридически равностойни варианти и това решение да е законосъобразно. В конкретния случай за м.04.2024г. макар ищцата да е била част от екипа за администриране на механизма на личната помощ (за което не се спори и се установява от събраните писмени доказателства, както и от свидетелските показания на ръководителя на екипа Г.К.), на същата не е определено никакво възнаграждение. От приетата като доказателство форма за отчитане за явяване/неявяване на работа през м.04.2024г. по механизъм за лична помощ е видно, че ищцата е работила по програмата 10 дни. Само на нея от екипа не е определено възнаграждение за м.04.2024г. Съдът намира, че това решение на кмета е незаконосъобразно, защото противоречи на правилото за възмездност на положения труд – чл.242 КТ, чл.6, ал.2 НСОРЗ. Възнаграждението за допълнителните дейности във връзка с администриране на механизма за личната помощ по естеството си е допълнително трудово възнаграждение, което подлежи на изплащане заедно с основното възнаграждение. Съобщените от св. Килифарева (ръководител на проекта) оплаквания във връзка с пропуски в допълнително възложената на ищцата работа по социалната програма, обективирани и в доклад, подаден до Д.Д. (гл. експерт в отдел ФСР и ЧР в район – Възраждане на СО), не са основание за лишаване от ищцата на възнаграждение за положен труд. Нарушенията на трудовата дисциплина се санкционират по КТ по различен ред, не и чрез лишаване от трудово възнаграждение. При това изложените аргументи за пропуски в работата, вкл. и неправомерно надписване на следващите й се възнаграждения за предходни месеци, не могат да дадат основание на ищцата да не се плати възнаграждение за м.04.2024г., през който реално е работила по допълнително възложените й функции по социалната програма. По отношение на размера на претенцията, доколкото не се установи методология за нейното определяне и като се вземат предвид данните от предходния месец преди процесния (м.03.2024г.), в който месец на ищцата съгласувано с ръководителя на екипа - Г.К., е определено най – високото възнаграждение в екипа (наред с друг служител), то за м.04.2024г. на ищцата следва да се определи възнаграждение, не по – ниско от най – високото, определено на член от екипа, а именно в размер на 1200 лева, в какъвто размер е определеното възнаграждение на ръководител екип Г.К. за същия месец. От горното следва, че искът е основателен до пълния предявен размер и следва да се уважи така, както е предявен. По разноските: При изхода на делото право на разноски има само ищцата, на която следва да се присъди сумата от 597 лева – адв. възнаграждение, плащането на което е доказано посредством представения договор за правна защита и съдействие, който в случая служи и като разписка за плащане на сумата. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на Софийския районен съд разноски в общ размер от 400 лева (50 лева – държавна такса и 350 лева – депозит за вещо лице). Така мотивиран, съдът