Решение № 6218 от 15.5.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 960/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на Заместник-кмета на Община Варна, чрез ст. юрисконсулт Р., против решение № 177 от 15.02.2026 г. на ВРС, постановено по АНД № 20253110204098 /2025 г., по описа на ВРС, с което е отменено НП № СК/2/-11/25.08.2025 г. на зам. кмета на Община Варна, с което за нарушение на чл. 15 ал.3 от ЗУЧК, на основание чл. 23а ал. 1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/ на Е. Р. А. е наложена „Глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева. С решението са присъдени разноски в полза на адвокат Д. Х. Т. от АК-Варна, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 204.52 евро. В касационната жалба се поддържа неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, вр. чл.63в ЗАНН. Твърди се, че решението на въззивния съд е немотивирано и несъобразено с целта на закона. Излагат се доводи, че правилно е ангажирана отговорността на А., тъй като именно той е установен съзнателно да извършва СМР на строежа, въпреки разписаната в закона забрана. Поддържа се отсъствието на допуснати в хода на административнонаказателното производство процесуални нарушения. Извършеното нарушение е квалифицирано правилно и наложената глоба е определена в предвидения в закона минимум. Счита, че не са налице основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН. По изложените в касационната жалба съображения отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Община Варна в минимален размер. В съдебно заседание касатора, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Р. поддържа касационната жалба. По съществото на спора прави искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което се потвърди процесното НП. Ответната страна, чрез процесуалния си представител адв. Д. Т., оспорва касационната жалба по съображения за нейната неоснователност, развити в писмен отговор вх. № 23976/24.03.2026г. и по съществото на спора. Представя писмено становище с.д.№8868/29.04.2026г. Сочи, че административно наказващия орган не е изяснил фактическата обстановка. Допуснал е съществено нарушение на административно производствените правила. Счита, че нарушението е квалифицирано неправилно, както и неправилно е посочен субекта на извършеното нарушение, а именно привлеченото към отговорност лице. Отправя искане за отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила на въззивното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От фактическа страна пред РС – Варна е установено, че на 15.07.2025 г., около 11.00 ч. служители на длъжност – инспектор в отдел „Строителен контрол“- община Варна, извършили обход в к.к. „Чайка” с оглед проверка за спазване на забраната за извършване на строително-монтажни работи в съответния времеви период. При обхода, установили, че в УПИ XXXIX-846 /идентификатор 10135.2571.4779 , кв. 25/ по плана на к.к. Чайка, гр. Варна се извършват строително-монтажни работи в находящия се в имота строеж „К-Гардън – Жилищна сграда с подземни гаражи и басейн“, изразяваща се в монтаж и полагане на армировка. Строежът бил с възложител „С и С – Стил“ ЕООД и с изпълнител „Комфорт“ ООД. Посочената дейност се осъществявала от група работници. На място бил установен и Е. А., като част от групата работници, които осъществявали дейност в обекта. Към АНП било приобщено уведомително писмо с рег. № АУ104662ВН_005LK/13.06.2025 ч. от управителя на „С и С – Стил“ ЕООД до Кмета на Община – Варна, с което последният е информиран, че е наложително продължаване на укрепителни и спомагателни строително-монтажни работи в обекта, съгласно приложено становище от проектанта на обекта по част „Геология“ поне до завършване на обратни насипи около фундаментите и сутеренните стени. В приложеното към писмото становище се съдържат инженерно-геоложки и хидроложки проучвания, изготвени на основа проучвания на терена. Във връзка с цитираното уведомление било изпратено писмо с рег. № АУ 104662ВН_006ВН/23.06.2025 г., от Директора на Дирекция “Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ при Община – Варна до управителя на „С и С Стил“ ЕООД. В писмото било посочено, че при огледа на строежа е установено, че при изпълнението на временни устойчиви откоси, същите са по-стръмни от препоръчителните и от нормативно изискваните, както и че укрепването не е изпълнено. Посочено е, че за голяма част от изкопните стени има опасност от омокряне на откоса. Сочи се, че поради възможност от свличане на земни маси и опасност за живота и здравето на хората, както и на тяхно имущество, следва да не се прекъсват строително-монтажните дейности до достигане на кота ±0,00м и направата на обратен насип. В писмото се съдържа указание да се укрепят и обезопасят и второстепенните улици общинска публична собственост с цитирани идентификационни номера, за да се осъществява безопасно придвижване по тях, както на пешеходци, така и на моторни превозни средства. Разпоредено е стриктно изпълнение на препоръките от инженерно-геоложкото становище, свързано с обезопасяване на изкопа. Писмото било връчено на представляващ възложителя на строежа на 23.06.2025 г. Цитираното писмо е предявено на контролните органи, извършващи проверката на строежа на 15.07.2025 г., от представляващ изпълнителя, с твърдението, че на обекта се извършват аварийно-ремонтни дейности. След като преценил, че извършваните строително-монтажни работи не са аварийно-ремонтни и не попадат в изключението на чл. 15 ал. 4 от ЗУЧК, инспектор в отдел „Строителен контрол“- община Варна – св. П. В. съставил на Е. А. АУАН № 11/15.07.2025 г. за това, че на 15.07.2025 г. , около 11.00 ч. в поземлен имот с идентификатор 10135.2571.4779, кв. 25/, по плана на кк Чайка, гр . Варна, на строеж „К Гардън – Жилищна сграда с подземни паркинги и басейн“ като общ работник е извършил строително-монтажни дейности, включващи армировъчни работи за бетонна плоча, като на обекта присъстват около 20 лица. В срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН не постъпили възражения срещу съставения акт. Впоследствие въз основа на акта Заместник-кметът на Община – Варна издал срещу Е. А. процесното НП, с което на основание чл. 23а ал. 1 от ЗУЧК била ангажирана административнонаказателната му отговорност с налагане на „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл. 15 ал. 3 от ЗУЧК, за това, че на 15.07.2025 г., около 11.00 ч. в УПИ XXXIX-846 /идентификатор 10135.2571.4779 , кв. 25/, по плана на к.к. Чайка, гр. Варна, извършва строително- монтажни работи в находящия се в имота строеж „К-Гардън – Жилищна сграда с подземни гаражи и басейн“, изразяващи се в монтаж на армировка, като строително - монтажните работи се извършват при влязла в сила забрана за осъществяване на строителна дейност в курортните територии на населените места, курортите, курортните комплекси, ваканционните селища /вилни и туристически селища/ и къмпингите по Черноморското крайбрежие в периода от 15 май до 1 октомври. За да отмени процесното НП, Районен съд-Варна е приел от правна страна, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Приел е, че по делото не се съдържат безспорни доказателства, въз основа на които да може да се заключи по несъмнен начин, че извършваните на посочената дата в обекта строително-монтажни дейности не са имали характер на аварийно-строителни такива. ВРС е изложил мотиви, че липсата на възможност за индивидуализация на действията, които е извършвал Е. А. в обекта, поставя в невъзможност съда, категорично да заключи дали осъществяваното от него се субсумира от състава на нарушение по чл. 15 ал.3 от ЗУЧК. На следващо място е посочил, че дори да се приеме, че е извършвал дейност, представляваща строително-монтажна такава, в нарушение на нормата на чл. 15 ал. 3 от ЗУЧК, то той е действал в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, като тази заповед не е съдържала очевидно за него нарушение, поради което административнонаказателната му отговорност е ангажирана в нарушение на чл.25 ЗАНН. Не на последно място ВРС е приел, че при преценката за кръга на административнонаказателно отговорните лица, следва да се съобрази кои са лицата, които изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват строежите, тъй като са посочени в нормата на чл.160, ал.1 ЗУТ. В тази връзка ВРС е изложил мотиви, че процесното нарушение не е осъществено по инициатива на наказаното лице, а е резултат от дейността на възложителя или на изпълнителя респ. подизпълнителя на строежа, поради което лицето, което фактически е извършвало дейностите, не следва да бъде санкционирано на основание чл.23а ал. 1 ЗУЧК. Така постановеното решение е правилно. ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е доводите на страните и събраните доказателства, и е стигнал до обоснован краен извод за незаконосъобразност на наказателното постановление. В случая отговорността на ответника е била ангажирана за нарушение на чл.15, ал.3 ЗУЧК, за това, че на посочените в НП дата, място и час, е извършвал строително-монтажни работи, изразяващи се в монтаж на армировка. Според ал.3 на чл.15 ЗУЧК, в случай че общинският съвет не приеме решение в срока по ал.1, извършването на строителни и монтажни работи в курортните територии на населените места, курортите, курортните комплекси, ваканционните селища (вилни и туристически селища) и къмпингите по Черноморското крайбрежие се забранява от 15 май до 1 октомври. Изключение от забраните по ал.1, 2 и 3 се допуска само за неотложни аварийно-ремонтни работи и геозащитни мерки и дейности – чл.15, ал.4 ЗУЧК. Правилно ВРС е приел, че от събраните доказателства не може да се обоснове еднозначен извод относно вида на извършваните дейности в обекта, в деня на проверката и констатиране на нарушението. Монтаж на армировка попада в обхвата на понятието „строителни и монтажни“ работи по смисъла на § 5, т.40 ДР ЗУТ, което обаче не е пречка тези дейности да попадат в обхвата на изключението по чл.15, ал.4 ЗУЧК – каквато проверка и обосновка административнонаказващия орган не е направил при издаване на процесното наказателно постановление. В случая такава преценка безспорно е била дължима предвид приложените по преписката уведомително писмо рег. № АУ104662ВН_005ВН/13.06.2025г., уведомително писмо с препоръки рег. № АУ104662ВН_006ВН/23.06.2025г. и становището от м.06.2025г. относно устойчивостта на откоса на строителен изкоп в ПИ 10135.2571.4773 по плана на к.к. Чайка. В съставения АУАН описанието на нарушението е бланкетно, което е пренесено и в наказателното постановление като без всякаква обосновка и мотиви е прието, че извършваните СМР не са неотложни аварийно-ремонтни работи. На следващо място неправилно е била ангажирана отговорността на ответника за нарушение на чл.15, ал.3 ЗУЧК, т.к. същият не може да е субект на административното нарушение по чл.15 от ЗУЧК. Вярно е, че от разпоредбата на чл.23а, ал.1 ЗУЧК принципно може да се изведе извод, че същата предвижда налагане на глоба и имуществена санкция за всеки, който наруши разпоредбите на чл.15 ЗУЧК, но в контекста на забраната за извършване на строителни и монтажни работи, и на дефинициите по § 5, т.38 и т.40 ЗУТ, при преценката за административнонаказателно отговорните лица, следва да се държи сметка кои са лицата, които изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват строежите. Съгласно чл.160, ал.1 ЗУТ, участници в процеса на строителството са възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част „Конструктивна“, техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване. По арг. от чл.161, ал.1 и чл.163, ал.1 ЗУТ, изпълнението на условията по чл.148, ал.9, т.2 ЗУТ, свързани със започването и изпълнението на строежа, е задължение, съответно на възложителя и на строителя. Видно от РС № 149/28.10.2024г. възложител на строежа е „С и С – Стил“ ЕООД. Безспорно е установено, че изпълнител на строежа е „КОМФОРТ“ ООД, като в т.14 от условията по РС № 149/28.10.2024г., изрично е посочено, че на основание чл.15 ЗУЧК се забранява извършването на строителни и монтажни работи на територията на к.к. „Чайка“ в периода от 15.05. до 01.10. на текущата година. При тази правна уредба настоящият тричленен съдебен състав приема, че процесното нарушение не е осъществено по инициатива на наказаното лице, а е резултат от дейността на възложителя или на изпълнителя на строежа, поради което лицето, което фактически е извършало дейностите, не следва да бъде санкционирано на основание чл.23а ЗУЧК. В контекста на съставомерните признаци и специфичния характер на нарушението по чл.15, ал.3 ЗУЧК и личността на нарушителя, настоящият състав намира, че за него извършването на нарушение не е било очевидно, в каквато насока са изложени мотиви от ВРС. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане в полза на адв. Д. Т. следва да се определи възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Видно от представеното пред РС – Варна пълномощно /л.7/, Е. А. е упълномощил адв. Д. Х. Т. да го представлява и защитава във връзка с обжалването на НП № СК/2/-11/25.08.2025г., издадено от Заместник-кмета на Община Варна, във всички съдебни инстанции. Посочено е, че пълномощното-договор е сключено при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/. На основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. С оглед изложеното, на основание чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, както и при спазване на правилата на чл.11, ал.2 вр. чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, на адв. Т. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро (двеста и четири евро и петдесет и два цента). Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд-Варна, Трети тричленен състав