Решение № 2272 от 22.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 2320/2025 г.

наказателно дело № 20251110202320 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН. Образувано е по жалба на К. Г. Д. срещу наказателно постановление № КПК-НП-11 от 16.01.2025 година на Председателя на Комисия за противодействие на корупцията (КПК) А. Т. С., с което на К. Г. Д. на основание чл. 115, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК – отм.) е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000,00 лева за нарушение на член 52, ал.1, т.2 вр.чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК (отм.). В жалбата се твърди, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Излагат се твърдения, че до м. март 2024 г. жалбоподателят е заемал длъжността „•••“ в Областен отдел „Автомобилна администрация“, като в изпълнение на изискванията на чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗПК (отм.) на 05.04.2024 г., т.е. в срока до 15.05.2024 г., е подал декларация по чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК (отм.), която била със съдържанието, относимо и към годишната декларация по чл. чл. 52, ал. 1, т. 2 от ЗПК. Сочи се, че на 06.03.2024 г. жалбоподателят е бил преназначен на друга длъжност – „•••“, във връзка с което на 05.04.2024 г. е подал финална декларация по чл. 49, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 52, ал. 1, ал. 1, т. 3 от ЗПК. Изтъква се, че към датата на съставянето на АУАН, съответно на издаване на НП, жалбоподателят не е заемал длъжността „•••“ в ОО „АА“. На следващо място се твърди, че по указание на служител при КПК, на 30.07.2024 г. жалбоподателят е подал декларация по чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК с идентично съдържание като декларацията от 05.04.2024 г. по чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗПК, въпреки, че нямал такова задължение. Алтернативно се излагат и доводи за наличието на предпоставките за квалифициране на нарушението като маловажно. С оглед на изложените съображения се иска НП да бъде отменено и се претендират сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. П. Д. от САК, който поддържа жалбата и направеното с нея искане за отмяна на НП и за присъждане на разноски. Жалбоподателя се присъединява към казаното от неговия процесуален представител. Процесуалният представител на въззиваемата страна – юрк. А. М. моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, излагайки доводи за осъществен състав на административно нарушение и липса на основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Отправя искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски. Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: През 2023 г. жалбоподателят К. Г. Д. заемал публична длъжност по см. на чл. 6, ал. 1, т. 23 от ЗПК (отм.) - „•••“ в Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ОО „АА“) – гр. София към Изпълнителна агенция „автомобилна администрация“. На 05.04.2024 г., след като бил преназначен на друга длъжност, жалбоподателят Д. подал финална декларация за имущество и интереси по чл. 52, ал. 1, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК (отм.). На 26.07.2024 г. в дирекция „Публичен регистър“ на КПК била извършена документална проверка на регистрационните дневници относно вписаните в тях декларации за имущество и интереси на интереси на лицата, които са задължени да подават такива декларации относно придобитото имущество, получените доходи, дадените обезпечения и направените разходи в страната и чужбина. Установило се, че К. Г. Д., който през 2023 г. заемал публична длъжност - „•••“ в ОО „АА“ – гр. София, е подал годишна декларация за имущество и интереси на основание чл. 52, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК (отм.) за 2023 г. на 30.07.2024 година, като срокът за подаване на декларацията бил до 15 май 2024 година. Тъй като задължението не било изпълнено в срок свидетелката К. съставила АУАН № КПК- АУАН-ПР-1989 от 05.08.2024 година за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК (отм.), въз основа на който било издадено обжалваното НП. Описаната фактическа обстановка съдът намери за установена напълно безпротиворечиво от показанията на св. К., декларации за имущество и интереси на К. Г. Д., подадени през 2024 година, АУАН, покана за съставяне на АУАН, известия за доставяне, констативен протокол за уведомяване по телефон, заповед за компетентност на актосъставителя. Посочените доказателствени източници се кредитират изцяло от съда, тъй като са логични, последователни, еднопосочни и установяват в цялост релевантните по делото факти и обстоятелства, като поради липсата на противоречия помежду им не се налага тяхното подробно аналитично обсъждане. При така установената фактическа обстановка съдът от правна страна намира следното: Жалбата е процесуално допустима, подадена е от процесуално легитимирана страна в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество жалбата е неоснователна. Съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни органи по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността им – Заповед № РД-06-305 от 23.07.2024 година на Председателя на КПК. Спазени са и давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по съставянето и връчването на АУАН и НП. В качеството си на „•••“ в Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ОО „АА“) – гр. София към Изпълнителна агенция „автомобилна администрация“, която длъжност е заемал през 2023 г., жалбоподателят К. Г. Д. попада в кръга лица, заемащи публични длъжности, като това е изрично предвидено в чл. 6, ал. 1, т. 23 от ЗПК (отм.). Имайки това качество, К. Д. е имал задължение по чл.52, ал. 1, т. 2 от ЗПК до 15 май на текущата календарна година да подаде в Комисията за противодействие на корупцията ежегодна декларация за имущество и интереси със съдържанието, предвидено в разпоредбата на чл. 51 от ЗПК, за предходната календарна година. Срокът е изтекъл на 15.05.2024 година, а декларацията е подадена на 30.07.2024 г., т.е. два месеца и половина след законоустановения срок. С бездействието си жалбоподателят е осъществил състава на нарушението, за което е санкциониран, като в случая се касае за формално нарушение, тъй като законодателят не е предвидил настъпването на вредоносен резултат. Обстоятелството, че на 05.04.2024 г., след като е бил преназначен на друга длъжност, жалбоподателят Д. е подал финална декларация за имущество и интереси по чл. 52, ал. 1, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК, не е от значение за съставомерността на процесното нарушение, доколкото разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КПК предвижда отделни и самостоятелни задължения за подаване на декларации за имущество и интереси. Освобождаването от заеманата от жалбоподателя длъжност е основание за възникване на задължение за подаване на декларация за имущество и интереси в едномесечен срок от освобождаване от длъжността, която следва да съдържа данни относими към датата на освобождаване на длъжността, а задължението за подаване на ежегодна декларация възниква тогава, когато през предходната календарна година лицето е заемало публична длъжност по смисъла на чл. 6 от ЗПК, а декларацията следва да съдържа посочените в чл. 51 от ЗПК данни за имущество и интереси към 31 декември на предходната календарна година (чл. 51, ал. 2 от ЗПК). От посоченото е видно, че както основанието, така и сроковете за подаване, а също и датата, към който се декларират предвидените в закона обстоятелства, са различни, като същевременно не е предвидено при подаване на декларации за имущество и интереси на някое от другите две основания – встъпителна или финална, да отпада задължението за подаване на ежегодна декларация (в този смисъл Решение № 41964 от 15.12.2025 г., постановено по КАНД № 9251/2025 г. по описа на АССГ, ХХІ касационен състав). Поради това не са основателни възраженията на жалбоподателя в тази насока. Съдът обаче счита, че е налице и маловажен случай по смисъла на чл. 28 вр. § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Действително, с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 год. на ОСНК на ВКС не е направено разграничение относно приложимостта на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН спрямо формалните или резултатни административни нарушения, като горепосочената разпоредба се прилага спрямо двата вида нарушения. В този смисъл, съгласно разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, за да се определи един случай като „маловажен” се взема предвид липсата или незначителността на вредните последици, както и други смекчаващи обстоятелства, които обуславят по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В разглежданата хипотеза, закъснението, с което е подадена ежегодната декларация за имуществени интереси, е два месеца и половина, но жалбоподателят веднага след уведомяването е подал декларацията, от постъпилите писмени доказателства от КПК не се установява Д. да е санкциониран за нарушение на КПК (отм.) и спрямо него да е прилаган член 28 от ЗАНН за същото по вид нарушение. Поведението на жалбоподателя не е било насочено към укриване на подлежащата на деклариране информация, доколкото жалбоподателят Д. е подал финална декларация за имущество и интереси по чл. 52, ал. 1, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК (отм.), макар това да съставлява отделно задължение. В тази връзка, следва да се отчете сравнително краткия период от преназначаването на Д. на друга длъжност спрямо изтичането на законоустановения срок до 15 май за изпълнениена задължението му за подаване на декларация член 52, ал.1, т.2 вр.чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК (отм.). По изложените съображения съдът намира, че са налице основания за отмяна обжалваното наказателно постановление и за прилагане на разпоредбата на член 28 от ЗАНН. Предвид изхода на делото, право на разноски съгласно член 63д, ал. 1 ЗАНН, има жалбоподателят. В хода на съдебното производство е била отправена претенция за присъждане на разноските от процесуален представител на жалбоподателя. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие, за осъщественото процесуално представителство, законния представител на санкционираното юридическо лице е заплатил в брой сума в размер на 400,00 лева. Предвид изложеното, съдът намира, че претенцията следва да бъде уважена и следва да осъди въззиваемата страна да заплати по сметка на жалбоподателя сума в размер на 204,52 евро, с левова равностойност 400 лева. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, Софийски районен съд