Решение № 2 от 8.1.2024 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 610/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 260006/28.06.2023г., постановено по гр.д. № 210/2019г. по описа на Районен съд – П., е извършена делба по реда на чл. 353 от ГПК, чрез разпределение на недвижимите имоти между съделителите, както следва:

1/ в общ дял на Л. Р. М., ЕГН •••••••••• и П. Р. М., ЕГН •••••••••• в режим на СИО са поставени:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № •••••.•••.••••.•.• по КККР, одобрени със заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с площ от 94 кв.м., който се намира в сграда № 1 с идентификатор № •••••.•••.••••.•, построена в поземлен имот с идентификатор № •••••.•••.••••, при съседи на самостоятелния обект: под обекта: няма, на същия етаж: няма, над обекта: •••••.•••.••••.•.2, с адрес на имота: гр. П., ул. „М. Д." №•, ведно с идеалните части от сградата, в която е построен обектът вкл. и съответните ид. ч. от избените помещения на сградата представляващи общи части, ведно със съответните идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № •••••.•••.•••• по КККР на гр. П. и Сграда с идентификатор № •••••.•••.••••.3 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с площ 33, 80 кв.м., с предназначение: гараж, построена в поземлен имот с идентификатор № •••••.•••.••••, с административен адрес: гр. П., ул. „М. Д." №• и сграда с идентификатор № •••••.•••.••••.4 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с площ 33, 80 кв.м., с предназначение: гараж, построена в поземлен имот с идентификатор № •••••.•••.••••, с административен адрес: гр. П., ул. „М. Д." №•, ведно със съответните идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № •••••.•••.•••• по КККР, заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК, заедно с неотразената част от сграда с посочените по-горе идентификатори, намираща се в югоизточния ъгъл и представляваща обособена тоалетна с размери 1/1, 6 м., изградена с тухлени зидове и повдигане на пода, като описаните по-горе постройки представляват части от една обща сграда, при цена на този дял 70 447 лева, като П. Р. М., ЕГН •••••••••• е осъден да заплати на Л. Р. М., ЕГН •••••••••• за уравнение на дела сумата 2407, 86 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане.

2/ в дял на Л. Р. М., ЕГН •••••••••• е поставен Поземлен имот с идентификатор № •••••.•••.•• по КККР, одобрени със заповед № РД-18- 39/17.07.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота: гр.П., ул. „М. Ш.” целият с площ от 648 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Незастроен имот за жилищни нужди, номер по предходен план 60, при съседи: •••••.•••.••, ••••••.•••.•••, •••••.•••.••••, •••••.•••.••, при цена на този дял 28 000 лева;

3/ в дял на Р. Р. С., ЕГН •••••••••• е поставен самостоятелен обект с идентификатор № •••••.•••.••••.•.2 по КККР, одобрени със заповед № РД- 18-39/17.07.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение на самостоятелния обект Жилище, апартамент, с площ от 94 кв.м., който се намира в сграда № 1 с идентификатор № •••••.•••.••••.•, построена в поземлен имот с идентификатор № •••••.•••.••••, при съседи на самостоятелния обект: под обекта: няма, на същия етаж: няма, над обекта: •••••.•••.••••.•.2, с адрес на имота: гр. П., ул. „М. Д." №•, ведно със съответните идеалните части от сградата, в която е построен обектът вкл. и съответниите ид. ч. от избените помещения на сградата представляващи общи части, ведно със съответните идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № •••••.•••.•••• по КККР на гр. П., при цена на този дял в размер на 57 554 лева, като Р. Р. С., ЕГН •••••••••• е осъдена да заплати на Л. Р. М., ЕГН •••••••••• за уравнение на дела сумата от 12 369, 18 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане.

Със същото решение на основание чл. 346 от ГПК, във връзка с чл. 30, ал. 3 от ЗС и чл. 74 от ЗС, във връзка с чл. 72 от ЗС Л. Р. М., ЕГН •••••••••• е осъдена да заплати на Р. Р. С., ЕГН •••••••••• сумата от 17 311, 32 лева - представляваща сбор от сума, с която се е увеличила стойността на самостоятелен обект с идентификатор № •••••.•••.••••.•.2 и от сума за направени разходи за подобрения в самостоятелен обект с идентификатор № •••••.•••.••••.•.• и сгради с идентификатор № •••••.•••.••••.•.3 и •••••.•••.••••.•.4, ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията - 07.11.2022 г. до окончателното заплащане на същата, като претенцията над общо присъдената сума от 17 311, 32 лева до предявения размер от 20 497, 00 лева е отхвърлена като неоснователна.

С решението е отхвърлена претенцията по сметки направена от Р. Р. С., ЕГН •••••••••• за осъждане на Л. Р. М., ЕГН •••••••••• и П. Р. М., ЕГН •••••••••• да й заплатят на основание чл. 346 от ГПК, във връзка с чл. 30, ал. 3 от ЗС сума в размер на 11 532, 00 лева, представляваща сума за извършени разходи за направа на подобрения в самостоятелен обект с идентификатор № •••••.•••.••••.•.• и сгради с идентификатор № •••••.•••.••••.•.3 и № •••••.•••.••••.•.4, ведно със законната лихва от дата на предявяване на претенцията - 07.11.2022 г. до окончателното заплащане на същата.

Със същото решение Л. Р. М., ЕГН •••••••••• е осъдена да заплати на Р. Р. С., ЕГН •••••••••• сумата в размер на 706, 14 лв. - разноски направени пред първоинстанционния съд по претенциите за сметки, както и да заплати в полза на държавата по сметка на РС – П. и държавна такса в размер на 1807, 39 лева, както и 5, 00 лева държавна такса, само в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

С решението Р. Р. С., ЕГН •••••••••• е осъдена да заплати в полза на държавата по сметка на РС – П. държавна такса в размер на 2 499, 87 лева, както и 5, 00 лева държавна такса, само в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а Л. Р. М., ЕГН •••••••••• и П. Р. М., ЕГН •••••••••• са осъдени да заплатят общо в полза на държавата по сметка на РС – П. държавна такса в размер на 2 623, 25 лева, както и 5, 00 лева държавна такса, само в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

В законоустановения срок срещу постановеното решение, в частта, с която е уважена претенцията по сметки на Р. С. срещу съделителката Л. М. за сумата от 17 311, 32 лева, е постъпила въззивна жалба от процесуалния представител на Л. М.. Счита решението в тази част за незаконосъобразно, необосновано и постановено при процесуални нарушения. Сочи, че в нарушение на процесуалните норми, съдът е приел, че възражението на М. за погасяване по давност на голяма част от претенцията по сметки на С. е направено несвоевременно, доколкото е приел, че процесуално действие, извършено от една страна, следва да получи отговор незабавно в същото съдебно заседание. Счита, че съдът неправилно е изтълкувал закона, доколкото макар и за претенцията по сметки в делбеното производство да е предвидена облекчена форма, то с оглед липсата на правила за отговора на това процесуално действие от страна на ответника, по аналогия следвало да се приложат разпоредбите на общите правила. На ответника по претенцията следвало да бъде връчен препис, съответно протокола от съдебното заседание, и да му бъде указано, че има право на отговор в едномесечен срок с предупреждение какви са последиците от неподаване на отговор. Друга процесуална възможност е съдът да даде изрично срок на ответника по претенцията да вземе становище и да направи своите възражения, съответно да укаже какви права има, с изрично предупреждение, че след този срок ще настъпи т. нар. преклузия. Счита, че доколкото съдът не е дал такъв срок, нито е предупредил доверителката му за последиците, възражението за погасяване по давност на претенциите на С. не било преклудирано. Счита, че необосновано съдът е приел, че за част от подобренията в полза на С. следвало да се присъдят направените разноски за извършването им вместо увеличената стойност, която е по-ниска. Счита, че независимо дали С. ще бъде приета за добросъвестен владелец или за недобросъвестен такъв, то претенцията може да бъде уважена за увеличената стойност, а не за реално направените разходи, доколкото подобренията са извършени със знанието и непротивопоставянето на доверителката му. Сочи, че дори да се приеме, че С. е държател, то в нейна полза следва да се присъди увеличената стойност, доколкото евентуалното неоснователно обогатяване на доверителката му е с увеличената стойност на вещта. Счита, че не взето предвид, че част от подобренията са извършени ако не съвместно, то с помощта на семейството на доверителката му, поради което е следвало да се приспаднат разходите за труд и материали, доколкото съдът бил приел, че съпругът на доверителката му е помагал за част от подобренията. Счита за необоснован извода на съда, че С. е била владелец, като доколкото имало споразумение между страните семейството на С. да ползва втория етаж, то бил налице заем за послужване, което прави последната държател на идеалната част на доверителката му. Счита, че това, че са правени ремонти и подобрения в етажа, не говори за промяна на намерението от държане към завладяване на тази част, доколкото е нормално този от съсобствениците, който ползва цялата вещ, да поеме разноските по поддържането й и създаване на удобства за ползването й. Прави искане за отмяна на решението в тази част и отхвърляне на претенцията, а при условията на евентуалност да се отмени частично, като се съобрази труда и използваните материали за подобренията, вложени от семейството на доверителката му, както и в частта за разноските, с оглед изхода на спора, включително и пред въззивната инстанция. Не се представят нови доказателства и не се правят нови доказателствени искания пред въззивния съд.

В срок е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на съделителя Р. С., с който изцяло се оспорва въззивната жалба на Л. М. като неоснователна. Излагат се съображения, във връзка с възраженията направени във въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно в обжалваната част, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

В законоустановения срок срещу постановеното решение, в частта, с която е отхвърлена претенцията по сметки на Р. С. срещу Л. М. и П. М. за сумата от 11 532, 00 лева, е постъпила въззивна жалба от процесуалния представител на съделителката С.. Счита решението в тази част за незаконосъобразно и неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необосновано. Счита за неоснователни разсъжденията, че не следва да се уважа претенцията относно частта от стойността на подобренията, които са направени преди придобИ.ето в СИО през 2017г. на 4/6 ид. части от обектите на Л. и П. М.и. Последните получили обекти, които били с увеличена стойност, вследствие на извършените от С. подобрения. Поради това, сочи, че С. следва да получи това, с което е обогатила съсобствениците си. Сочи, че предмет на сделката през 2017г. не са частите от сграда с идентификатор № •••••.•••.••••.4, както и частите от тази обща сграда, които не са отразени в КК, но са допуснати до делба. Сочи, че в тези части доверителката му С. също е правила подобрения и това било установено по делото, с оглед заключението на вещото лице, доколкото се установено, че С. и съпруга й са благоустроили, преобразували и ползвали за гараж сградата, означена с идентификатори № •••••.•••.••••.3 и № •••••.•••.••••.4, както и частите от сградата, неозначени в КК. Прави искане за отмяна на решението в тази част и постановяване на ново, с което предявената претенция бъде уважена, съответно присъждане на направените разноски в пълен размер. Не се представят нови доказателства и не се правят нови доказателствени искания пред въззивния съд.

В срок е постъпил писмен отговор и от процесуалния представител на съделителя Л. М., с който изцяло се оспорва въззивната жалба на Р. С. като неоснователна. Излагат се съображения, във връзка с възраженията направени във въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно в обжалваната част, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

В частта, с която е извършена делбата, досежно определения от съда способ за извършване на делбата, с което в общ дял на Л. М. и П. М., в режим на СИО са поставени Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № •••••.•••.••••.•.•, Сграда с идентификатор № •••••.•••.••••.3 и Сграда с идентификатор № •••••.•••.••••.4, при цена на този дял 70 447 лева, като П. М. е осъден да заплати на Л. М. за уравнение на дела сумата 2 407, 86 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане, както и в частта, с която в дял на Л. М. е поставен Поземлен имот с идентификатор № •••••.•••.••, при цена на този дял 28 000 лева, съответно, в частта, с която в дял на Р. С., е поставен самостоятелен обект с идентификатор № •••••.•••.••••.•.2, при цена на този дял в размер на 57 554 лева, като Р. С. е осъдена да заплати на Л. М. за уравнение на дела сумата от 12 369, 18 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане, а също и в частта, с което е отхвърлена като неоснователна претенцията на Р. С. срещу Л. М. за присъждане на извършени подобрения над общо присъдената сума от 17 311, 32 лева до предявения размер от 20 497 лева, решението като необжалвано, е влязло в законна сила.

В открито съдебно заседание страните поддържат подадените въззивни жалби и отговори срещу тях. Претендират присъждане на разноски, съобразно представени списъци по чл. 80 от ГПК. Процесуалният представител на жалбоподателката Р. С. представя писмени бележки.

Въззивният съд, след като се запозна с твърденията, изложени във въззивните жалби и писмените отговори, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид доводите, изложени в открито съдебно заседание и представените писмени бележки, при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са постъпили в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, подадени са от надлежно упълномощени представители на страните, имащи правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение в обжалваните части, отговарят на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК, следователно същите са процесуално допустими за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка по валидността и допустимостта на обжалваното решение, на основание чл. 269 ГПК съдът намира, че същото е валидно, съответно допустимо в обжалваните части.

Разгледани по същество, настоящата инстанция намира и двете въззивни жалби за неоснователни, по следните съображения:

Производството е делбено и е във фазата по извършването на делбата - чл. 346 и следващите от ГПК. Предмет на въззивното производство са само претенциите по сметки, заявени в производството по реда на чл. 346 от ГПК.

С влезли в сила Решение № 103/14.07.2020г., постановено по гр.д. № 210/2019г. по описа за 2019г. на Районен съд – П., Решение № 260074/31.12.2020г. за поправка на очевидна фактическа грешка по същото дело, Решение № 33/01.06.2021г., поставено по в.гр.д. № 317/2021г. по описа за 2021г. на Окръжен съд – Пазарджик и Решение № 59/09.09.2022г., постановено по гр.д. № 3785/2021г. по описа за 2021г. на Върховния касационен съд, е допуснато да се извърши съдебна делба на следните недвижими имоти: 1/ Самостоятелен обект с идентификатор № •••••.•••.••••.•.• по КККР на гр. П.; 2/ Сграда с идентификатор № •••••.•••.••••.3 по КККР на гр. П., ведно със сграда с идентификатор № •••••.•••.••••.4, заедно с неотразената в КК част от сграда 3 и 3/ Поземлен имот с идентификатор •••••.•••.•• по КККР на гр. П., при следните квоти: 4/6 ид. части за Л. Р. М. и П. Р. М. в режим на СИО, 1/6 ид. части за Л. Р. М. и 1/6 ид. части за Р. Р. С., както и 4/ Самостоятелен обект с идентификатор № •••••.•••.••••.•.2 по КККР на гр. П., при следните квоти: 1/2 ид. част за Л. Р. М. и 1/2 ид. част за Р. Р. С.. В срока по чл. 346 от ГПК - първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата, проведено на 07.11.2022г., с молба от същата дата, съделителят Р. Р. С. е заявила искане за уреждане на сметки между нея и съделителите Л. Р. М. и П. Р. М., за извършени подобрения от нейна страна в делбените имоти в периода 1990 г. – 2020 г. Ищцата по претенцията за сметки твърди, че от 1990 г., заедно със семейството й се нанесли самостоятелно в допуснатия до делба втори етаж от къщата, който владеела като собствен, като през сочения период е правила значителни и многобройни подобрения. Твърди, че заедно със семейството й са се грижили и подобрявали всички имоти допуснати до делба, включително и първия етаж от жилищната сграда, стопанска сграда - гараж и другата стопанска сграда, както и прилежащите части от дворното място и съответните общи части от жилищната сграда. Сочи, че в процесните имоти добросъвестно е извършила заедно със семейството си значителни по стойност многобройни подобрения, като е участвала с труд, средства, материали и е плащала разходите за имотите, за което М.и никога не се били противопоставяли. С нарочно определение от 07.11.2022г., в същото съдебно заседание, съдът е приел за разглеждане в делбеното производство предявената от С. претенция по сметки.

След допуснато изменение на претенцията, извършено в проведено на 05.06.2023г. съдебно заседание, общо претендираната от С. сума за извършените от нея подобрения в съсобствените имоти е в размер на 32 029, 00 лева. Сумата от 11 532, 00 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяването - 07.11.2022 г. до окончателното им изплащане, С. претендира от съделителите Л. М. и П. М. за извършени подобрения в съсобствените имоти, съответстваща на дела им, а сумата от 20 497, 00 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяването - 07.11.2022 г. до окончателното й изплащане, С. претендира от съделителката Л. М., за извършени подобрения в съсобствените им имоти, съобразно дела й.

В проведените по делото първо, второ и трето по ред съдебно заседание, след допускане на делбата, ответниците по претенцията по сметки Л. и П. М.и не са изразили становище във връзка със заявената претенция. В проведеното на 10.03.2023г. по делото четвърто по ред съдебно заседание, след допускане на делбата, процесуалният представител на съделителката Л. М. е направил възражение за погасяване по давност на предявената от С. претенция за извършени подобрения в съсобствените имоти, което поддържа и в хода на устните състезания. В представената по делото писмена защита са изложени аргументи и за неоснователност на претенциите.

От събраните по делото доказателства, включително и тези в производството в първата фаза на делбата, се установява, че през 1975 г. Л. М. и сестра й Р. С. са придобили собствеността върху втория етаж от процесната жилищна сграда - представляващ самостоятелен обект с идентификатор № •••••.•••.••••.•.2 при квоти по 1/2 ид. част за всяка от тях. По силата на наследствено правоприемство, след смъртта на баща им – Р. У., двете са придобили и по 1/6 ид. част от собствеността върху първия етаж от къщата - представляващ самостоятелен обект с идентификатор № •••••.•••.••••.•.•, както и от построените в поземлен имот с идентификатор № •••••.•••.•••• сграда с идентификатор № •••••.•••.••••.3 и сграда с идентификатор № •••••.•••.••••.4, заедно с неотразената в КК част от сграда 3, а 4/6 ид. части са придобити от майка им – Н. Й. У.. По делото не е спорно между страните, а се установява и от показанията на разпитаните свидетели Н. С. - съпруг на съделителката С. и М. Г. – съседка на страните по делото, че през 1990 г. Н. С. и Р. С. са сключили граждански брак, като от 1990 г. С., заедно с Н. С. са се нанесли да живеят на втория етаж от къщата, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № •••••.•••.••••.•.2.

Видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №162, том I, рег. № 1480, дело № 123 от 2017 г. на Нотариус П. К. с рег. № 390 по регистъра на НК, с район на действие – Районен съд – П., на дата 13.04.2017г., през време на брака си със съделителя П. М., съделителката Л. М. е придобила от своята майка Н. У. собствеността на 4/6 ид. части от 250/473 ид. части от поземлен имот с идентификатор № •••••.•••.••••, 4/6 ид. части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••••.•••.••••.•.•, който се намира в сграда № 1 с идентификатор № •••••.•••.••••.•, построена в поземлен имот с идентификатор № •••••.•••.••••, ведно с 4/6 ид. части от прилежащи идеални части от общите части на сградата и сграда, с идентификатор № •••••.•••.••••.3, построена в поземлен имот с идентификатор •••••.•••.••••, както и 4/6 ид. част от Поземлен имот с идентификатор № •••••.•••.••. Видно от нотариалния акт Л. М. е заплатила на Н. У. продажната цена за посочените имоти в размер на 13 000, 00 евро.

По делото не се спори, а се установява и от събраните по делото доказателства, че за периода от 1990 г. до 2020 г. Р. С. и семейството й, в лицето на съпруга й Н. С., са извършили подобрения в делбените имоти, а именно в Самостоятелен обект с идентификатор № •••••.•••.••••.•.• и Самостоятелен обект с идентификатор № •••••.•••.••••.•.2, находящи се в сграда с идентификатор № •••••.•••.••••.•, включително и в избеното помещение, находящо се в посочената сграда, построена в Поземлен имот с идентификатор № •••••.•••.••••, както и в Сграда с идентификатор № •••••.•••.••••.3, ведно с Сграда с идентификатор № •••••.•••.••••.4, заедно с неотразената в КК част от сграда 3 и в дворното място. Ответната по претенцията за сметки страна не е въвела възражения, нито че се е противопоставяла на извършените подобрения, нито по отношение характера на тези подобрения.

От показанията на разпитания по делото свидетел Семов се установява, че заедно със съделителката С. извършили множество подобрения в делбените имоти, като от месец юли 1990 г. са започнали да извършват подобрения във втория етаж, за да го направят годен за живеене, а през 1992 г. започнали да ремонтират стопанската сграда, която се намирала в двора и която представлявала обор, като направил под, мазилка, нова врата, боядисване, преграждане с нова врата. Същият свидетелства и за това, че през 1995 г., заедно със съпругата си, са сменили покрива на цялата къща, направили ремонт в банята, като сложили нова мивка, смесителна батерия, тоалетна, както и душ-кабина. Била сменена дограмата на целия втори етаж, която е в момента - масивен дъб със стъклопакет, както и вратите към терасите, съответно била направена нова кухня, както и вътрешна изолация на стени и на таван на целия етаж. С течение на времето са извършили и смяна на водопровода, на улуци и водостоци на къщата. Била сменена и входната врата на къщата с блиндирана, а тази на двора е сменена с нова от ковано желязо. Семов сочи, че на двора бил поставен гранитогрес, както и нов цокъл на къщата между приземния и първия етаж. Били поставени платна на оградата към съседните имоти от източната и западната страна. Сменена била старата чешма на двора. Било сложено барбекю на двора с навес, както и ролетна автоматична врата на гаража, като бил сменен покрива на сградата. На терасата на първия етаж поставили алуминиева дограма и стъклопакет, външни первази с камък. Свидетелства още, че в избата бил нареден теракот и гранитогрес, както и в нея е изградена лятна кухня - кухненски плот с мивка и чешма, като същата стая е шпаклована и боядисана и е поставена ПВЦ ламперия по стените. Семов сочи, че всички материали са закупувани от сем. Семови, като голяма част от подобренията той лично правел, като ответникът П. М. и баща му помагали единствено за сваляне на керемиди и къртене на старите плочки.

Свидетелката Г. посочва, че след като са се нанесли на втория етаж, С., заедно със съпруга си, няколко пъти са го пребоядисван, като около 2000 г. било направено и ново кухненско обзавеждане. Същата сочи, че около 2000 г. банята била обновена с душ-кабина, били сменени плочките, както и били поставени нова тоалетна и мивка. Сочи още, че до 2020 г. направили вътрешно саниране. Заявява, че в двора имало селскостопанска ограда, на която била сменена дървената конструкция на покрива, керемиди и улуци, като сградата била обор, но Н. С. я е направил златарско ателие, като сега се ползвала за гараж. Свидетелства, че дограмата на целия втори етаж била сменена, а на терасата било направено остъкление със стъклопакет и врата, както и подмяна на двата прозорци на избата, а също и шпакловка, кухненски бокс и гранитогрес по земята на избата. Свидетелката сочи, че входната врата била сменена с блиндирана, както и че вратата на двора била сменена с врата от ковано желязо, като била сменена и чешмата на двора.

Доколкото показанията на разпитаните по делото свидетели са взаимно непротиворечиви, житейски логични и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал, същите няма основание да не бъдат ценени от страна на съда, като се вземе предвид и разпоредбата на чл. 172 от ГПК, както правилно е процедирал и първоинстанционният съд.

Пред първоинстанционния съд е допусната и приета съдебно-техническа експертиза и допълнителни такива, неоспорени от страните, в които са посочени стойността на имотите без подобренията, както и увеличената стойност на имотите, като вещото лице в своето заключение е посочило подробно стойността на всеки вид СМР отразени в таблица, съобразно периода на извършването им. Видно от констатациите на вещото лице при изготвяне на заключението след извършен оглед на място, същите в по- голямата си част са налични и към момента.

Съобразно заключението на вещото лице в процесните недвижими имоти са извършени следните подобрения по период и стойност на разходите:

1/ В Самостоятелен обект с идентификатор № •••••.•••.••••.•.2, представляващ втори етаж от къщата, са извършени подобрения с обща стойност на разходите в размер на 31 912, 01 лева, както следва:

През 1990 г. – дюшеме и хастарна мазилка на баня, със стойност на разходите от 1 202, 20 лева; През 1993 г. – зидария от стъклени тухли на тераса, със стойност на разходите от 90, 72 лева; През 1995 г. – покрИ.е с керемиди и дървена конструкция, със стойност на разходите от 6 521, 00 лева; През 2003 г. – доставка и монтаж на блиндирана входна врата, със стойност на разходите от 800, 00 лева; През 2005г. – Прозорци от масивен дъб и стъклопакет, шпакловка и боядисване, шкафове и плотове – кухня, облицовка с МДФ плоскости – коридор и монтаж на полипропиленови тръби ф25 и ф20, със стойност на разходите от 17 098, 78 лева; През 2008 г. - покрИ.е тераса, обшивка с дървена ламперия, каменна врата – 10 см, ондулулин, остъкляване на тераса с PVC дограма, със стойност на разходите от 1 941, 17 лева; През 2009 г. – баня – фаянс по стени, гранитогрес – под, душ - кабина, моноблок, мивка, смесител за мивка, смесител за душ и алуминиева врата, със стойност на разходите от 2 574, 78 лева; През 2020 г. – монтаж гипсокартон с вата по тавани, със стойност на разходите от 1 683, 36 лева.

2/ В стопанска сграда – гараж (сгради с идентификатори № •••••.•••.••••.3 и № •••••.•••.••••.4) са извършени подобрения, с обща стойност на разходите в размер на 4 769, 77 лева, както следва:

През 1992 г. – циментова замаска и варова мазилка, със стойност на разходите от 668, 60 лева; През 2006 г. – ондулин по покрив, дървена конструкция – покрив, гараж – ролетна врата електрическа, със стойност на разходите от 3 159, 28 лева; През 2009 г. - подова настилка от гранитогрес, тоалетна гараж – фаянс, теракот, клекало и казанче, със стойност на разходите от 941, 89 лева.

3/ В двора са извършени подобрения с обща стойност на разходите в размер на 6 300, 59 лева, както следва:

През 2007 г. – армирана циментова замаска и гранитогрес, със стойност на разходите от 3 596, 99 лева; През 2008 г. – входна дворна врата – декоративна, със стойност на разходите от 1 184, 40 лева; През 2009 г. – монтаж оградни пана, със стойност на разходите от 1 519, 20 лева.

4/ През 2006 г. са извършени подобрения в двора, във връзка с изграждане на барбекю – градинско барбекю - фурна, дървена конструкция, обшивка от ламперия, покрИ.е с керемиди, с обща стойност на разходите в размер на 1 097, 92 лева.

5/ В избата на къщата са извършени подобрения с обща стойност на разходите в размер на 1 832, 93 лева, както следва:

През 2007 г. – PVC прозорци, със стойност на разходите от 230, 40 лева; През 2008 г. – подова настилка – теракот, гранитогрес, монтаж на PVC ламперия, шпакловка и боядисване, със стойност на разходите от 1 602, 53 лева.

6/ Във външната част на къщата са извършени подобрения, с обща стойност на разходите в размер на 806, 33 лева, както следва:

През 2007 г. – гранитогрес, подпроцоречни тервази вр. камък, със стойност на разходите от 646, 33 лева; През 2009 г. – поставяне на декоративна мивка с чешма, със стойност на разходите от 160, 00 лева.

7/ През 2007 г. са извършени подобрения в първия етаж от къщата - Самостоятелен обект с идентификатор № •••••.•••.••••.•.• – остъкляване на тераса с алуминиева дограма и стъклопакет, с обща стойност на разходите в размер на 1 480, 82 лева.

8/ Извършени са и общи подобрения на къщата, с обща стойност на разходите в размер на 1 008, 65 лева, както следва:

През 2005 г. – подмяна улуци с ПВЦ и подмяна на водосточни тръби, със стойност на разходите от 416, 21 лева; През 2009 г. – PVC врата към стълбищна тераса, шпакловка и боядисване на стълбище, със стойност на разходите от 592, 44 лева.

Съобразно заключението на вещото лице, вследствие на извършените подобрения в процесните недвижими имоти, увеличената им стойност е както следва:

• Втори етаж от къща с идентификатор № •••••.•••.••••.•.2 - 28 857, 00 лева;

• Първи етаж от къща с идентификатор № •••••.•••.••••.•.• - 1 325, 00 лева;

• Изба – 1 653, 00 лева;

• Къща – отвън – 724, 00 лева;

• Къща – общи – 690, 00 лева;

• Двор + барбекю – 6 647, 00 лева;

• Гараж - сгради с идентификатори № •••••.•••.••••.3 и № •••••.•••.••••.4 - 3 710, 00 лева.

Правните изводи на настоящата инстанция, съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което на основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби, е необходимо да се добави следното:

Подобрение в един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му. Подобрението се заплаща, ако съществува към момента на постановяване на решението, като движимите вещи, които могат да се отделят без съществено увреждане на вещта, не подлежат на заплащане.

При извършени подобрения в съсобствен имот на подобрителя - съсобственик се дължи част, съответстваща на идеалните части на останалите съсобственици. Това е така, доколкото отношенията между съсобствениците в този случай се основават на принципа на неоснователното обогатяване на съсобственика от извършените подобрения в общата вещ. Материално легитимиран да отговаря за направата на претендираните подобрения, респективно да дължи заплащане на сумите, с които се е обеднил другия съсобственик, е именно собственикът на посочените обекти към момента на направата на подобренията. Това е така, с оглед целта на института на неоснователното обогатяване при исковете между съсобственици, а именно изравняване на имущественото разместване, което е довело до обогатяване на едното лице за сметка на друго.

Първият въпрос, който се изследва от съда, когато се касае за подобрения които са извършени в съсобствен имот, е за вида на упражняваната фактическа власт върху имота. Съдът е длъжен да изследва въпроса дали съсобственикът е държател на идеалните части на останалите съсобственици или е манифестирал намерението да владее имота само за себе си. При изясняване на този въпрос съдът е длъжен да изходи от презумпцията по чл. 69 от ЗС, като изследва въпроса доколко тя е оборена, като доказателствената тежест за оборването й е на ответната страна.

В случай, че подобрителят е владелец на идеалните части на останалите съсобственици отношенията между съсобствениците следва да се уредят по правилата на чл. 72 и чл. 74 от ЗС в зависимост от това дали владелецът е добросъвестен или е недобросъвестен, като се съблюдават правилата на чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от ЗС. Ако владелецът е добросъвестен той има право на увеличената стойност на имота към момента на постановяване на съдебното решение - чл. 72, ал. 1 от ЗС. В случай, че владелецът е недобросъвестен, за извършените подобрения в имота има право на по-малката сума между увеличената стойност на имота и направените разноски - чл. 74, ал. 1 от ЗС. Ако съсобственикът е знаел, че се извършват подобрения и не се е противопоставил на извършването им, подобрителят, независимо дали е добросъвестен или недобросъвестен, има правата по чл. 72 от ЗС, т.е. има право на увеличената стойност на имота – чл. 74, ал. 2 от ЗС.

В случай, че подобрителят е държател на идеалните части на останалите съсобственици отношенията между съсобствениците се уреждат по по- различен начин. Това е така, доколкото принципно е положението, че държателят на недвижим имот, който е извършил подобрения в него не може да се ползва от разпоредбите на чл. 72 и чл. 74 от ЗС. Ако подобренията са извършени от държател, със съгласието и без противопоставянето на останалите съсобственици, отношенията между тях се уреждат по правилото на чл. 30, ал. 3 от ЗС – всеки съсобственик ще участва в ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно с частта си, като се присъждат действително направените разходи. В случай, че подобренията са извършени от държател без съгласието на останалите съсобственици, отношенията ще се уредят по правилата на воденето на чужда работа без пълномощие по чл. 61 от ЗЗД. При тази хипотеза отговорността е до размера на обогатяването, т.е. по-малката стойност между вложените разноски и увеличената стойност на имота – останалите съсобственици се обогатяват само до размера с който се е увеличила стойносттта на дела им от съсобствената вещ, а ако разходите са по-малки от увеличената стойност, обогатяването е до размера на разходите, които биха направили са подобряването на имота. Когато подобренията са извършени от държател без съгласието и при противопоставянето на останалите съсобственици, то отношенията ще се уредят по правилата на неоснователното обогатяване - съсобствениците ще отговарят до размера на обедняването на подобрителя - съсобственик, т.е. до размера на разходите, които е направил.

Настоящата инстанция счита, че с оглед характера на претенцията за подобрения на недвижим имот, правилно и в съответствие с посочените по- горе постановки, първоинстанционният съд е приел, че за всеки от самостоятелните обекти предмет на делбеното производство следва да се направи преценка за качеството на ищеца на претенциите по сметки, както и да се постави съответната правна квалификация.

Както правилно е посочил първоинстанционния съд, доколкото след 1975 г. Л. М. е придобила 1/2 ид. част от собствеността в самостоятелен обект с идентификатор № •••••.•••.••••.•.2, същата е материално легитимирана да отговаря за подобренията направени след тази година при съответната квота. Ответникът по исковете за сметки Л. М. е материално легитимирана да отговаря за подобренията направени след 1991 г., когато придобива 1/6 ид. част от собствеността, в самостоятелен обект с идентификатор № •••••.•••.••••.•.•, сграда с идентификатор № •••••.•••.••••.3 и сграда с идентификатор № •••••.•••.••••.4 до размера на 1/6 ид. части. По отношение същите обекти след м. април 2017 г., П. и Л. М.и са материално легитимирани да отговорят за извършените подобрения в тези имоти до размера на притежаваните от тях 5/6 ид. части от собствеността.

По въззивната жалба от съделителката Л. М.:

Правилно първоинстанционния съд е приел, че решението по първа фаза на делбата не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение качеството на страните в производството по делба - владелец или държател, доколкото доказателствените и правни изводи на съда по възражението за придобивка давност във първата фаза на делбата, направени в мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо при преценката дали заявилият претенциите за подобрения съсобственик е извършил подобренията като владелец. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 91/22.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4284/2019 и Решение № 146/15.02.2021г. по гр.д. № 1238/2020г. на I ГО на ВКС, съобразно които решението по допускане на съдебна делба не се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса относно качеството, в което съсобственик е подобрил общата вещ, дори тогава, когато с него не е било уважено възражение за придобивна давност относно подобрения имот и същият е допуснат до делба.

Поради горното, настоящата инстанция приема за правилни изводите на съда, че по отношение съсобствения имот Самостоятелен обект с идентификатор № •••••.•••.••••.•.2 – втория етаж от къщата, Р. С. се явява владелец, поради което правната квалификация за извършените от нея подобрения в посочения имот е по чл. 74 от ЗС, вр. с чл. 72 от ЗС, доколкото по делото не е спорно, че другия съсобственик не се е противопоставил на извършените подобрения. От събраните по делото свидетелски показания, включително и тези събрани в първата фаза на делбата, безспорно се установява, че Р. С. и нейният съпруг Н. С. са правили подобренията в този обект, считайки го за свой собствен, съответно в качеството им на владелци и на притежаваната 1/2 ид. част от втория етаж от Л. М., доколкото същите са го пригодили за живеене на семейството им, съответно са притежавали ключ от етажа, като само по тяхна покана са влизали други хора в имота. Доказателства в обратна насока не са събрани, поради което настоящата инстанция счита, че презумпцията по чл. 69 от ЗС не е оборена от страна на ответната по претенцията по сметки страна. По делото не са събрани доказателства, които да навеждат на извода, че е налице договор за заем за послужване, както твърди жалбоподателката М., чиято е била доказателствената тежест да обори презумпцията по чл. 69 от ЗС, съгласно която докато не се докаже, че я държи за другиго се предполага, че владелецът държи вещта като своя. Възраженията на жалбоподателката М. в тази насока са неоснователни, а и не са представени каквито и да било доказателства в обратна насока. В случая доколкото съсобственикът е знаел, че се извършват подобрения и не се е противопоставил на извършването им, с оглед разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от ЗС, подобрителят има правата по чл. 72 от ЗС, т.е. има право на увеличената стойност на имота. Поради това, съделителката Р. С. има качеството владелец, съответно ответника по претенциите по сметки Л. М. дължи сумата, с която се е увеличила стойността на имота към момента на постановяване на съдебното решение, съобразно притежаваната от нея 1/2 ид. част от имота, както правилно е приел и първоинстанционния съд. От заключението на вещото лице е видно, че извършените подобрения в конкретния имот в периода от 1990 г. до настоящия момент са съществуващи в имота, като е посочил, че увеличената стойност на имота е в размер на 28 857, 00 лева. За периода от 1990 г. до 2020 г., когато са извършвани подобренията, правилно първоинстанционният съд е стигнал до извода, че Л. М. следва да заплати на С. половината от тази стойност в размер на 14 428, 50 лева.

По делото ищцата по претенцията за сметки С. не твърди да е упражнявала владение върху останалите недвижими имоти, предмет на делбата, в които е извършвала подобрения. Това обстоятелство не е и спорно между страните. В този смисъл същата се явява държател на собствените на останалите съделители идеални части от самостоятелен обект с идентификатор № •••••.•••.••••.•.•, сграда с идентификатор № •••••.•••.••••.3 и сграда с идентификатор № •••••.•••.••••.4. Както беше посочено не е спорно и обстоятелството, а и се установява от свидетелските показания, че подобренията и в тези имоти са извършвани от С. със знанието и без противопоставяването на ответниците по претенцията за сметки – Л. М. и П. М.. В този смисъл, правилно първоинстанционният съд е приел, че за направените подобрения в тези имоти, доколкото са извършени от държател, със знанието и без противопоставянето на другия съсобственик, то отношенията между тях следва да се уреждят по правилото на чл. 30, ал. 3 от ЗС като се присъди съответната част от действително направените разходи. В тази хипотеза не се изследва и не се присъжда по-малката измежду стойностите на направените разходи и увеличената стойност на имота. Поради това неоснователни са доводите във въззивната жалба от страна на жалбоподателката Л. М., в смисъла, че следвало да се присъди увеличената стойност на имотите, вследствие на извършените подобрения, която била по- ниска по размер от разходите. Това е така, доколкото когато съсобственикът знае за извършваните подобрения и не се противопостави, важи правилото, че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ, съобразно неговата част вещта. Тъй като С. не е извършвала подобренията като владелец, то неприложими са правилата на чл. 72 и чл. 74 от ЗС. А доколкото М. не се е противопоставила на извършването на подобрения, то неприложими са и правилата на чл. 61 от ЗЗД, при която хипотеза отговорността е до размера на обогатяването, т.е. по-малката стойност между вложените разноски и увеличената стойност на имота. Казаното по-горе важи и за извършените подобрения от С. в общите части на къщата – стълбището, избата и външната част, съответно и за тези извършени в двора. И по отношение тези части С. се явява държател на частта от тях на съделителя М., поради което доколкото са извършени, със знанието и без противопоставянето на другия съсобственик и по отношение на тях следва да се присъди съответната част от действително направените разходи.

С оглед на така приетото, настоящата инстанция счита, че правилно първоинстанционния съд е приел, че за извършените от С. подобрения през 2007 г. в самостоятелен обект с идентификатор •••••.•••.••••.• - остъкляване на тераса, алуминиева дограма и стъклопакет, Л. М. отговаря до размера на притежаваната от нея 1/6 ид. част към онзи момент, като й дължи заплащане на съответната част от действително направените разходи в размер на 246, 80 лева - 1/6 от 1 480, 82 лева, съобразно заключението на вещото лице.

В периода от 1992 г. до 2009 г. С. е извършвала подобрения и в съсобствените имоти - сграда с идентификатор № •••••.•••.••••.3 и сграда с идентификатор № •••••.•••.••••.4, като същата се явява държател на идеалните части на М. в тези имоти. Доколкото подобренията в тези имоти също са извършени със знанието и при непротивопоставянето на М., то същата като съсобственик дължи на М. възстановяване на действително направените разходи, съобразно притежаваните идеални част от имотите. Към посочения период М. е притежавала 1/6 ид. части от тези имоти, поради което същата дължи 1/6 ид. част от действително извършените разходи. Действително извършените разходи в тези обекти са в размер на общо 4 769, 77 лева, поради което М. дължи възстановяване на С. на сумата от 794, 96 лева, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

Същото се отнася и за останалите извършени от С. подобрения в общите части на къщата – стълбището, избата и външната част, съответно и за тези извършени в двора и за изграденото в него барбекю. За посочените обекти подобренията са извършени в периода от 2005 г. до 2009 г., през който М. е притежава 1/6 ид. част. Видно от заключението на вещото лице за тези подобрения действителните разходи възлизат на сумата от 11 046, 42 лева, като М. по правилото на чл. 30, ал. 3 от ЗС следва да възтанови на С. сумата от общо 1 841, 07 лева - 1/6 от 11 046, 42 лева.

Въз основа на горното, настоящата инстанция стигна до извод, че правилно първоинстанционният съд е приел, че съделителката Л. М. дължи заплащане на сума в размер общо на 17 311, 32 лева за направата на всички подобрения в делбените имоти, до която сума е уважил и предявените претенции по сметки на съделителката Р. С.. Настоящата инстанция счита за неоснователни възраженията на жалбоподателката М., във връзка с участието на семействието й с труд и материали в направата на изършените подобрения в делбените имоти, поради което присъдените суми следвало да бъдат съответно намалени. На първо място такива възражения са направени едва в писмената защита пред първоинстанционния съд след приключване на устните състезания по делото, поради което са преклудирани. Следва да се посочи и това, че не са представени каквито и да било доказателства от страна на М. и съпругът й М. за това в кои точно подобрения са взели участие с труд и материали. Поради това, правилно първоинстанционният съд не е извършил приспадане от присъдените суми.

Тук е момента да се обсъдят и възраженията на жалбоподателката М. във връзка с прието в първоинстанционното решение, че не следва да разглежда направеното от нейна страна възражение за погасяване по давност на дължимите суми по извършените подобрения, доколкото е приел, че същото е преклудирано. Изложените в жалбата доводи са неоснователни, като настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че направеното от процесуалният представител на съделителката Л. М. възражение за погасяване по давност на предявената претенция по сметки, едва в четвъртото по ред съдебно заседание, след допускане на делбата, проведено на 10.03.2023г., е преклудирано.

Това е така доколкото в производството по съдебна делба важат специални правила. В закона няма изискване за форма на претенцията за подобрения - има изискване само за срока, в който трябва да бъде направена претенцията за подобрения, а това е в първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата. Срокът е преклузивен и за него съдът следи служебно. Този срок не може да бъде продължаван от съда или по взаимно съгласие на страните. По своята правна природа претенцията по сметки представляват осъдителна претенция. Тя има облигационен характер и по нея съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив. Претенцията за подобрение може да се направи и устно в първото по делото съдебно заседание. Претенцията за подобрения може да се направи и писмено под формата на „искане“ за сметки. Трайно установената съдебна практика приема, че правилата на чл. 127 – 133 от ГПК не намират приложение по отношение на претенциите по чл. 346 от ГПК, тъй като законът не препраща към тях. Няма законова пречка претенцията по сметки да бъде направена и под формата на искова молба, за която не е нужно обаче да отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. Правилата на чл.131-133 от ГПК за отговор на исковата молба и последиците от неподаване на отговор не намират приложение в производството по чл. 346 от ГПК. При така очертаната правна природа на претенцията по чл. 346 от ГПК следва да се приеме, че съделителят има процесуалното право да направи възражение за погасителна давност по отношение на претенцията по сметки най-късно до приключване на първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата, когато съдът приема за разглеждане предявената претенция по сметки. Този извод следва, както от разпоредбата на чл. 346 от ГПК, така и от разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от ГПК. Това е срокът, в който съделителят има право да предяви претенцията си по сметки, да направи всичките си доказателствени искания, да представи писмените си доказателства във връзка с претенцията, както и да направи всичките си възражения по отношение на претенцията по сметки на останалите съделители, включително и възражението си за погасителна давност.

Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че правото на ответниците да направят възражение за изтекла погасителна давност е преклудирано в съдебното заседание, в което претенцията е приета - доколкото това е отговора на съдопроизводственото действие, с което е приета претенцията. В случая, същата е заявена с писмена молба в срока по чл. 346 от ГПК и е приета за съвместно разглеждане в делбеното производство в проведеното първо съдебно заседание след допускане на делбата. Видно от протоколите от проведените съдебни заседания след допускане на делбата, преди четвъртото по ред заседание, ответниците по претенцията по сметки М.и не са направили каквито и да било възражения по отношение основателността на претенциите на С.. Не са заявили изрично и възражението си за погасяването им по давност. В проведените второ и трето по ред съдебни заседания (от 16.12.2022г. и от 27.01.2023г.) съделителката М. е изразявала становище, че биха могли да постигнат спогодба, включително е коментирано изключването на сумата от подобренията като част от евентуално споразумение.

С оглед горното, правилно първоинстанционният съд е приел, че направеното едва в четвъртото по ред заседание (от 10.03.2023 г.) от процесуалния представител на М.и се явява преклудирано, поради което правилно и не го е разгледал по същество. Поради горното, възраженията в тази насока във въззивната жалба на М., се явяват неоснователни.

По горните съображения, релевираните във въззивната жалба на Л. М. възражения са неоснователни, като доколкото в обжалваната част настоящата инстанция не констатира пороци на първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено в тази си част.

По въззивната жалба на жалбоподателката Р. С.:

Съделителката С. обжалва решението в частта, с която съдът е отхвърлил претенцията й по сметки предявена срещу П. и Л. М.и за извършени разходи за направа на подобрения в самостоятелен обект с идентификатор № •••••.•••.••••.•.• и сгради с идентификатор № •••••.•••.••••.•.3 и № •••••.•••.••••.•.4.

Съдът е приел, че след 2017 г., когато П. и Л. М.и са придобили право на собственост в имоти с идентификатори № •••••.•••.••••.•.•, № •••••.•••.••••.•.3 и •••••.•••.••••.•.4, са правени единствено подобрения във втория жилищен етаж - самостоятелен обект с идентификатор № •••••.•••.••••.•.2, които са взети предвид от съда, то претенцията на С. са осъждане на М.и за сумата от 11 532, 00 лева е неоснователна. Поради това е отхвърлил предявеното искане.

Настоящата инстанция споделя този извод.

Както беше посочено материално легитимиран да отговаря за направата на претендирани подобрения, респективно да дължи заплащане на сумите, с които се е обеднил другия съсобственик, е собственикът на посочените обекти към момента на направата на подобренията. До 2017г. собственици на посочените имоти с идентификатори № •••••.•••.••••.•.•, № •••••.•••.••••.•.3 и •••••.•••.••••.•.4 са, както следва: Р. С. при квота 1/6 ид. част, Л. М. при квота 1/6 ид. част и майка им - Н. У. при квота 4/6 ид. част. Л. М. и П. М. са придобили в собственост в режим на СИО 4/6 ид. части от посочените имоти на 13.04.2017 г., когато М. ги е закупила от майката си. Видно от представения нотариален акт Л. М. е заплатила на майка си Н. У. продажна цена за посочените имоти в размер на 13 000, 00 евро.

Претенцията на С. за извършени подобрения в посочените имоти е конкретизирана по период - подобрения в тези имоти са извършвани от нея и семейството й от 1992 г. до 2009 г. Такива са установени и от вещото лице в приетите по делото заключения. За този период материално легитимирани да отговарят за извършените от съсобственика Р. С. подобрения са майка й Н. У. - за притежаваните от нея към този момент 4/6 ид. части, и Л. М. - за притежаваните от нея 1/6 ид. част. Поради това правилен е изводът за неоснователност на претенцията на С. срещу П. и Л. М.и за заплащане на 4/6 от извършените подобрения, доколкото след като са придобили собствеността върху тези имоти през 2017 г., такива подобрения С. не е извършвала. Установените по делото подобрения извършени след 2017 г. са единствено за втория жилищен етаж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № •••••.•••.••••.•.2 – извършения през 2020 г. монтаж гипсокартон с вата – тавани, като същите са присъдени от съда в размер на увеличената стойност на имота. Повторното им присъждане е недопустимо, доколкото ще се стигне до неоснователно обогатяване на С.. Неоснователни са релевираните във въззивната жалба възражения на С., че с придобИ.ето на имотите М.и са се обогатили за нейна сметка, доколкото последната е извършила подобрения в придобитите от М.и имоти преди датата на придобИ.ето им от последните през 2017г. Л. и П. М.и са закупили имотите в съС.ието, в което са се намирали към момента на покупко- продажбата - 13.04.2017г., като именно за това съС.ие същите са заплатили и покупна цена на Н. У., за притежаваните от нея идеални части от имотите. В този смисъл не е налице твърдяното от С. обогатяване на М.и за нейна сметка. За периода до 13.04.2017г., когато са извършвани подобренията, собственик на 4/6 ид. части от посочените имоти е Н. У., поради което Л. М. и П. М.и не са материално легитимирани да отговарят за разходите по извършването им.

По горните съображения въззивната жалба на Р. С. се явява неоснователна, а решението на първоинстанционния съд в тази част е правилно.

Доколкото при извършената въззивна проверка, не се констатират твърдените и от двете жалбоподателки пороци на първоинстанционното решение в обжалваните частии, с оглед съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено в обжалваните части.

В останалите части решението на първоинстанционния съд, като необжалвано, е влязло в законна сила.

По отношение разноските пред въззивната инстанция, с оглед неоснователността на двете въззивни жалби, всяка от страните има право на направените по делото разноски, свързани с осъществената от тях защита срещу жалбата на насрещната страна. В този смисъл присъждане на заплатените от всяка от страните разноски за държавна такса за въззивното обжалване, следва да останат за тяхна сметка, така, както са извършени.

Жалбоподателката Л. Р. М. претендира присъждане на разноски за въззивното производство в размер на общо 747, 00 лева, от които 400, 00 лева - адвокатско възнаграждение и 347, 00 лева – държавна такса за въззивно обжалване. По делото е представен договор за правна помощ, защита и съдействие с процесуалния й представител – адв. Ц., в който е отразено, че адвокатското възнаграждение е заплатено в брой. С оглед на това Р. Р. С. следва да заплати на Л. Р. М. сумата в размер на 400, 00 лева – възнаграждение за адвокат за представителство пред въззивната иснтанция.

Жалбоподателката Р. Р. С. претендира присъждане на разноски за въззивното производство в размер на общо 631, 00 лева, от които 400, 00 лева - адвокатско възнаграждение и 231, 00 лева – държавна такса за въззивно обжалване. Видно от представения договор за правна помощ, защита и съдействие с процесуалния й представител – адв. Д., същата е заплатила уговореното адвокатското възнаграждение в брой. С оглед на това Л. Р. М. следва да заплати на Р. Р. С. сумата в размер на 400, 00 лева – възнаграждение за адвокат за представителство пред въззивната иснтанция.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, решението подлежи на обжалване пред ВКС.

Воден от горното, СЪДЪТ