Решение № 130 от 5.9.2025 г. на Окръжен съд - Кърджали по дело № 128/2025 г.

производство А. М. И., който с въззивна жалба, депозирана чрез процесуален представител, го обжалва като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и доказателствата по делото. Оспорва изводите на съда като необосновани, немотивирани и противоречащи на правната и житейска логика. Излага съображения, че безспорно по делото се установило, че владението над процесните имоти е започнало преди повече от 35 години, когато бащата на жалбоподателката й оставил процесния имот, който от тогава тя владее, поддържа като свой, извършва всички необходими ремонти и поддръжка, като сочи, че не е прекратявала владеенето и своенето му, и че през целият този период никой не е предявявал претенции към него. Счита за безспорно доказано по делото, че ответникът не живял в имота от повече от 35 години и не е имал никакви претенции върху него. Видно било от представените по делото разписки за заплатени ток и вода, че жалбоподателката владеела и се грижела за имота. Твърди, че ответникът регистрирал партида за ел. ток след завеждане на делото с оспорения нотариален акт, представен с отговора на исковата молба. В подкрепа на твърденията си сочи показанията на св. Х. И. О. и св. Х. Е. Ю.. Счита, че съдът кредитирал тенденциозно показанията на свидетелите на ответната страна, въпреки че същите не кореспондирали със събрания по делото доказателствен материал. Според въззивницата, ответникът не бил упражнявал владение над процесните имоти след 1990 г. и не смущавал владението й, като многобройните ремонти по къщата в имота били извършвани от въззивницата и ответникът не възразявал срещу това. Счита, че представеното от ответника копие на препис от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот по реда на чл. 20, ал. 1 от ЗГР №••/••.••.••••г., том •, дело №•••/••••г. на РС М. е неистински документ. В този НА били записани българските имена на ответника - С. М. И., каквито имена през 1976 г., според ищцата, нито един български гражданин от турски произход в България не притежавал, както и, че същият бил вписан с ЕГН през 1976 г., а по това време нито един български гражданин не е имал такъв, защото ЕГН бил въведен в България в края на 1977 г.; на следващо място сочи, че в процесния НА от 1976г. били вписани паспортни данни от 1985 г. Според въззивницата, в нарушение на чл. 179 от ГПК и чл. 183 от ГПК съдът приел, че представеният препис на нотариален акт представлява официално заверен препис, който се ползва с доказателствената сила на оригинала. Въззивницата моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от въззиваемия С. М. И., чрез процесуален представител, е постъпил писмен отговор, с който същата се оспорва като неоснователна. Иска се постановеното от първоинстанционния съд решение да бъде потвърдено; претендира се присъждане на деловодни разноски. Окръжният съд, по повод депозираната въззивна жалба и след преценка на доказателствата, приема за установено следното: Жалбата, като подадена в срок, от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество. При извършената на основание чл. 269 ГПК служебна проверка на обжалваното изцяло първоинстанционно решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо, като по отношение преценка на правилността му е ограничен от посоченото в жалбата. Производството пред Районен съд – М. е образувано по предявен от А. М. И. против С. М. И., иск с правно основание чл.124 от ГПК вр. чл.79 от ЗС, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик по силата на давностно владение на недвижим имот, представляващ УПИ №12, кв.10 по ПУП на с.П., общ.М., обл.К., с площ от 470 кв.м., ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв.м., състояща се от първи етаж с две стаи и коридор и избено помещение, и втори етаж с четири стаи баня и коридор; и второстепенна постройка с РЗП от 30 кв.м., при граници на целия УПИ №12: от двете страни улица и общинско дворно място. Ищцата твърди, че от 1990 г. владеела явно, спокойно, и манифестиращо спрямо ответника, процесния имот, който преди това бил закупен от баща й, и който с покойния си съпруг Халил И. своили, извършвайки му редица подобрения и ремонти. Твърди, че едва през последна година ответникът оспорил право й на собственост, твърдейки, че притежава акт за собственост. По реда на чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил предявения иск с твърдения, че е закупил същия през 1976 г. През 1989 г. заминал със семейството си и родителите си за Р.Турция, където се установили да живеят, а в имота оставили лице, което работело като учител в селото, за да го стопанисва. През 1990 г. родителите му се върнали в Р.България и заживели в неговата къща, като през 1991 г. починал баща му, а през 1997 г. починала майка му. Ищцата помагала на родителите му до смъртта им и по тази причина останала да живее в процесния имот, ползвайки първия етаж със съгласието на ответника. Оспорва твърдението на ищцата, че е владяла имота за себе си. През 2022 г. заявил на ищцата, негова сестра, че трябва да освободи имота, за да направи основен ремонт, защото смятал да заживее постоянно в Р.България. В проведеното в първоинстанционното производство на 23.12.2024г. ОСЗ е открито производство по реда на чл.193 ГПК за оспорване истинността на представения по делото препис на НА № ••, том •, дело •••/••••г. на PC- М. В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства, от които се установява следната фактическа обстановка: Представено по делото е заверено копие на препис от НА № ••, том •, дело •••/••••г. на PC-М., с вписване в същия, че ответникът С. М. И. е закупил от Ю. И. М. следния недвижим имот, находящ се в с.П., общ.М., а именно: дворно място от 470 кв.м., представляващо парцел № ХII, кв.10 по плана на селото, ведно с построените в него жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 65 кв.м., и стопанска постройка на един етаж, при съседи на целият имот: от двете страни- улица и общинско дворно място. В този НА продавачът и купувачът са посочени с ЕГН, а също и с паспортни данни от 1985г. Видно от скица на УПИ № ХII, кв.10 по плана на с.П., издадена на 20.09.2024 г. от община М., процесният имот е записан на ответника С. М. И., по силата на НА № ••, том •, дело •••/•••• г. В приетите като доказателства разписки и квитанции за заплатени ток и вода, е посочено задължено лице за процесния имот - Х. Ф. И.. От представеното удостоверение за наследници, издадено на 05.04.2024 г. от община М. се установява, че Х. Ф. И.., починал на ••.••.•••• г., е съпруг на ищцата. В приетия по делото Акт за раждане № •••/••.••.•••• г. е вписано, че С. М. А. е роден на ••.••.•••• г. в с.П., като в графа бележки са посочени имената С. М. И., а като негови родители: Х. М. А. (по мъж), Х. А. Е. (по баща) – майка, и баща - А. Б. А.. От представената по делото декларация по чл.14 от ЗМДТ, се установява, че ответникът С. М. И. е декларирал имота в Общинска администрация - М. на 23.08.2021 г., на основание документ за собственост - НА № ••/ ••.••.•••• г., като е посочил, че е придобил имота на 31.12.2015г. /л.76 и сл./. Приобщено като доказателство е копие на НА № ••/••.••.••••г., том ••, дело №•••/••••г. на РС-М. /л.80/, видно от което Ю. М. Х. е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ се в село П., а именно: дворно място от 470 кв.м., представляващ парцел № ХII, кв.10 по плана на селото, ведно с построените в него жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 65 кв.м., и стопанска постройка на един етаж, при съседи на целият имот; от двете страни- улица и Б. М. А. – процесния имот. Видно от препис-извлечение от акт за смърт № ••••/••.••.•••• г. на кмета на с.П., общ.М., А. Б. А. е починал на ••.••.•••• г., а видно от препис- извлечение от акт за смърт № ••••/••.••.•••• г. на кмета на с.П., общ.М., Х. А. А. е починала на ••.••.•••• г. От писмо № V8-116/27.01.2025г. на ГД „ГРАО“ към МРРБ, се установява, че единният граждански номер /ЕГН/ е въведен с ПМС № 15, обн. ДВ бр.28 от 08.04.1977г., като въвеждането на данни за ЕГН е приключило на 31.12.1977 г. Събрани са гласни доказателства по делото, чрез разпит на свидетелите Х. О., Х. Ю., Ш. А. и И. Ю.. Установява се от показанията на Х. О. и Х. Ю., че имотът бил на родителите на страните, като в него до 1989г. живели родителите и ответника със семейството си. През 1989г. те заминали за Турция, а през 1990г. родителите се върнали от Турция и заживели в имота. За да ги гледа и да се грижи за тях, от съседното село А. дошла ищцата А., която им помагала. Бащата на страните починал през 1991г., а майката- през 1998г. и през цялото време от 1990г. до сега, в имота живеела ищцата, която се грижела както за родителите си, така и за имота, като го стопанисвала и извършвала в различни години нужните ремонтни дейности - смяна на покрив, врати и прозорци. Свидетелите сочат, че никой друг освен ищцата не е живял в имота и за неговата собственост не е имало спор или претенции, като в тези години ответникът идвал в къщата по един - два пъти в годината. Сочат в показанията си, че само А. заплащала за ремонтите, както и само тя плащала данъци, ток и вода. Свидетелите, посочени от ответника - Ш. А. и И. Ю., сочат в показанията си, че процесният имот бил закупен от ответника и при всяко негово идване от Турция, той се настанявал в къщата си; ответникът плащал данъците на къщата. Не били чували А. да казва, че къщата е нейна или да е придобила къщата. Споровете за имота започнали преди две години. Св. Ш. А. сочи, че родителите на страните се върнали от Турция през 1991г., че баща им починал след 2 000 година, а майка им - по-късно. Показанията на последните двама свидетели съдът намира за противоречиви и неподкрепени от останалия събран доказателствен материал. Така, тези показания не отразяват правилно годините на смъртта на родителите на страните; оборват се от събраните доказателства за заплатени данъци и ел. енергия, видно от които такива са били заплащани само от ищцата; както и от приобщената по делото декларация по чл.14 от ЗМДТ, видно от която ответникът е декларирал имота в община М. едва през м.август 2021г., като е посочил в декларацията, че го е придобил през 2015г. При така установеното от фактическа страна, от правна страна и с оглед наведените с въззивната жалба оплаквания, настоящият съдебен състав намира следното: В разпоредбите на чл. 193, ал. 1 ГПК е предвидено процесуалното право на заинтересованата страна да оспори истинността на представен документ по делото и по този начин да постави началото на производството по чл. 193-194 ГПК. Целта е да се обори обвързващата съда доказателствена сила на документа, който е представен по делото - формалната доказателствена сила на подписан частен документ и материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ. С установяване на неистинността или съответно с потвърждаване истинността на документа в резултат на оспорването по чл. 193 ГПК се решава със сила на пресъдено нещо спора относно неговата истинност. Оспорването истинността на документ по чл. 193, ал. 1 ГПК представлява по същността си предявяване на инцидентен установителен иск за установяване неистинност на документ. Доколкото целта на производството по чл.193 ГПК е във висящия исков процес да се определи доказателствената стойност на представено писмено доказателство, и това е от значение за определяне обсъждането или не на този документ при изграждането на фактическите и правни изводи на съда, то съдът дължи коментар по този въпрос в мотивите на решението си, и съответно - не дължи произнасяне по оспорването на документа с диспозитива на решението. Към датата на съставяне на процесния НА № ••, том •, дело •••/•••• г. на Pайонен съд – М., по отношение на който е открито производство за оспорването му, е действал чл.476 на отм. ГПК, в следната негова редакция: Нотариалният акт трябва да съдържа: а) годината, месеца, деня, а когато е потребно - и часа, и мястото на извършването му; б) името на нотариуса, който го извършва; в) името, бащиното и фамилното име на лицата, участвуващи в производството, а така също и местожителството им; г) съдържанието на акта; д) кратко обозначение на документите, удостоверяващи наличността на изискванията по чл.482, ал.1, и е) подпис на страните и на нотариуса. Този текст остава с посоченото съдържание до 2007г., когато с ДВ бр.59 от 2007г. е прието изменение в разпоредбата на съответстващия му към този момент чл.580 ГПК, и той придобива следната редакция: Чл. 580. Нотариалният акт съдържа: 1. годината, месеца, деня, а когато е необходимо - и часа и мястото на издаването му; 2. името на нотариуса, който го издава; 3. пълното име и единния граждански номер на лицата, които участват в производството; 4. съдържанието на акта; 5.кратко обозначение на документите, удостоверяващи наличността на изискванията по чл. 586, ал. 1; 6. подпис и изписано пълно име на страните или техни представители и подпис на нотариуса. В Правилник за вписванията, одобрен 1951г., който все още е в действие, разпоредбата на чл.6 от същия урежда съдържанието на подлежащите на вписване актове, като към датата на съставяне на процесния нотариален акт, разпоредбата на чл. 6 от Правилника, е била в следната редакция: чл. 6. (Обн. - Изв, бр. 101 от 1951 г.) Подлежащите на вписване актове трябва да съдържат: а) името, презимето, семейното име и занятието на страните; б) датата и мястото на издаването на акта; в) означението на имота, до който се отнася актът, и г) цената на имота или на правото. Разпоредбата на буква "в" не се прилага спрямо договорите за прехвърляне на наследство. Едва с изменение и допълнение - ДВ, бр. 86 от 1997 г.), тексът придобива следната редакция: Подлежащите на вписване актове трябва да съдържат: а) собственото, бащиното и фамилното име, местожителството и единният граждански номер на страните, а когато няма такъв - мястото и датата на раждане. Или, няма как в оригинала на съставения през 1976г. нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, с който ответникът се легитимира като собственик на процесния недвижим имот, да са вписани данни за ЕГН на продавач и купувач, още по-малко, на паспортни данни от 1985 година. Също така, с оглед твърденията на ответника, че представения по делото препис на процесния НА е бил „пресъставен“ при заминаването им в РТурция, което сочи да се е случило през 1989г., разпоредбите, съдържащи изискване за вписване на ЕГН още не са съществуващи в правния мир. На следващо място, ако представеният по делото НА представлява препис – каквото се установява по делото, то съгласно разпоредбата на чл. 487, ал.1 от тогава действащия ГПК /в сила до 01.03.2008г., когато е приет новия, действащ и към момента ГПК/, при удостоверяване на верността на преписи от представени на нотариуса документи той е длъжен да сравни преписа с първообраза и да упомене в удостоверяването от кого е бил представен документът, от който е снет преписът, а също така дали преписът е снет от оригиналния документ или от друг препис и дали не е имало в тях зачерквания, прибавки, поправки и други особености. В приложеното по делото заверено копие на препис от процесния нотариален акт обаче, такива удостоверявания липсват, поради което следва да се признае, с оглед откритото производство по реда на чл.193 ГПК, че оспорването е доказано и този документ следва да се изключи от доказателствения материал по делото. Следва също, на осн.чл.194, ал.2, изр. последно ГПК копие от процесния НА № ••, том •, дело •••/•••• г. на Pайонен съд – М. да се изпрати на РП-М.. При това положение, и след като ответникът не доказва правопогасяващото си възражение да е собственик на имота по силата правна сделка /покупко-продажба/, следва да се обсъдят събраните по делото доказателства, с оглед твърдението на ищцата, че е придобила процесния имот по давност. Основателността на предявения положителен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване на посоченото в исковата молба основание, чрез фактическа власт върху имота като свой (чл.68, ал.1 ЗС) в продължение на определен от закона период от време (10 години за недобросъвестно владение на недвижим имот) - непрекъснато и необезпокоявано, като за придобиването на правото следва да има изявление/позоваване от владелеца за същото. Съдът счита, че в казуса е доказано упражняване от ищцата на фактическа власт на имота повече от 10 години, явно, непрекъснато и необезпокоявано, като свой собствен, което обуславя уважаване на иска за собственост на предявеното основание. Установи се от събраните писмени и гласни доказателства, че владението, което тя е осъществявала върху имота от 1990 година нататък, до м. август 2021г., когато имотът е деклариран от ответника в община М., не е прекъсвано по смисъла на чл.81 от ЗС и по арг. от чл.83 от ЗС, защото не е пречено на ищцата да ползва имота. Владението е спокойно и явно, защото не е установено и поддържано с насилие и по скрит начин. Владението е несъмнено, защото се установява, че фактическата власт се упражнява с намерение за своене - следва от установения начин на ползване на имота, които действия нямат случаен характер, а са израз на воля да се държи и да се запази вещта. За доказването на субективния елемент на владението /намерението за своене/, е установена законовата презумпцията на чл.69 ЗС, според която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за другиго, която е приложима на общо основание, тъй като не е проведено насрещно доказване в обратна насока. Като е достигнал до различни изводи, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който следва да се отмени като неправилен и необоснован. С оглед изложеното по-горе, следва да се признае за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК спрямо ответника, че ищцата е собственик на процесния недвижим имот на основание недобросъвестно давностно владение в срока по чл.79, ал.1 от ЗС.