Решение № 1053 от 19.3.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 65/2026 г.

Производството е по реда на чл. 156 и следващите, във връзка с чл. 83, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на „ПОДГОРИЕ 2013“ ООД, със седалище и адрес на управление: с. Коларово, общ. Петрич, м. „Дебрало-Почивна база-профилакториум „Света Неделя“, представлявано от управителя Г. С. С. против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 010992503396567/15.07.2025 год., потвърден с Решение № 1315/24.10.2025 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д“ОДОП“) гр. София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП). Изложени са подробни съображения за незаконосъобразност на оспореният акт за дерегистрация. В жалбата се твърди, че актът за деригистрация е постановен в нарушение на процесуалния и материалния закон. Сочи се, че органът по приходите и контролният орган не са мотивирали системност на неизпълнение на задълженията на дружеството по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), като се твърди, че липсва анализ на причините за неизпълнение на задължението за внасяне на ДДС и обезпечаване на принудителното събиране. Иска се отмяна на обжалвания акт и присъждане на разноски по делото. В писмено становище, жалбата се поддържа. Ответникът – Директор на Д"ОДОП" - София, в съдебно заседание и в писмено становище, излага съображения за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна. От приложените към административната преписка доказателства, безспорно се установява, следното: Обжалваният Акт за дерегистрация по ЗДДС на „ПОДГОРИЕ 2013“ ООД е издаден след извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства от значение за дерегистрация по ЗДДС. Проверката е възложена с Резолюция за извършване на проверка (РИП) № 012692502999817/16.06.2025 год. (стр.47). За резултатите е съставен Протокол № 012692502999817/15.07.2025 год. (стр.16), според констатациите в който при извършена справка в данъчно-осигурителната сметка дружеството-жалбоподател към 15.07.2025 год. има изискуеми данъчно-осигурителни задължения в размер на 11748.56 лева и е образувано изпълнително дело № 211071597/2021 год. Справка в информационната система на НАП е установила, че към 15.07.2025 год. „ПОДГОРИЕ 2013“ ООД има изискуеми задължения за ДДС в размер на 160458.02 лева, от които 135434.00 лева – главница и 25024.02 лева – лихви по подадени справки – декларации (СД) по ЗДДС за 28 данъчни периода от 01.06.2021 год. до 30.06.2025 год., като за 2025 год. данъчните периоди са м.01., м.03 и м.06. Като е прието, че дружеството не внася в законоустановените срокове дължимия ДДС, като периодите са множество и задълженията не са внесени към момента на съставяне на протокола от проверката, е налице основание за дерегистрация по чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Въз основа на констатациите е издаден Акт за дерегистрация по ЗДДС № 010992503396567/15.07.2025 год. В законоустановения срок актът е обжалван пред Директора на Д“ОДОП“, който с Решение № 1315/24.10.2025 год., го е потвърдил. Решаващият орган е приел, че жалбоподателят системно не изпълнява задължението си да внася декларирания ДДС по подадени справки - декларации по ЗДДС в продължение на дълъг период от време, считано от 2021 год. Наред с посочените в акта за дерегистрация по ЗДДС данъчни периоди, са установени и други данъчни периоди, през които отново не са внесени декларирани със СД по ЗДДС данъчни задължения, а именно: м. 07. 2025 год. и м.08.2025 год. Наличието на задължения за внасяне на ДДС по подадени СД и техния размер не са спорни. При така установеното се налагат следните изводи: Акта за дерегистрация по ЗДДС е издаден по инициатива на орган по приходите, от оправомощен орган - инспектор по приходите А. С. А. определен с РИП № 012692502999817/16.06.2025 год., издадена от Е. С. на длъжност – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – София. Следователно обжалвания акт е издаден от административен орган в рамките на неговата компетентност, и в установения от закона срок. Същият е съставен след извършена проверка на жалбоподателя, в писмена форма и съдържа изложение на фактическите и правни основания за постановяването му. Не са налице пороци, засягащи валидността, формалната и процесуална законосъобразност на оспорения акт. Съдържанието на прекратяването на регистрацията по ЗДДС и нейните последици са разписани в чл. 106, ал. 1 от ЗДДС. Дерегистрацията се изразява в забрана за данъчния субект да начислява ДДС и да приспада данъчен кредит след датата на прекратяване на регистрацията, освен ако законът предвижда друго. По смисъла на чл. 106, ал. 2 от ЗДДС регистрацията се прекратява по инициатива на регистрираното лице или на приходната администрация. В хипотезите на задължителна дерегистрация по чл. 107 от ЗДДС администрацията действа в условията на обвързана компетентност, а в тези по чл. 176, във връзка с чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС при оперативна самостоятелност. Разпоредбата на чл. 176, т. 3 от ЗДДС, послужила като основание за издаване на обжалвания акт за дерегистрация, регламентира възможността на приходния орган служебно да прекрати регистрацията по ЗДДС на определен данъчен субект, системно неизпълняващ законовите си задължения. В настоящия случай, приходният орган е установил, че данъчно задълженото лице системно не изпълнява задълженията си по ЗДДС, и по-конкретно тези по чл. 89 от ЗДДС за внасяне на ДДС, като е констатирал 28 данъчни периода, за които не е внесен данък справки-декларации. Периодите не са изчерпателно изброени. Така е преценено, че е осъществен състава на чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Фактическите изводи на приходния орган не са спорни и се доказват от извършената проверка в данъчно-осигурителната сметка на задълженото лице и приложената в преписката справка за това, за което е съставен Протокол № 012692502999817/15.07.2025 год. С Решение от 03.04.2025 год. по дело С-164/2024 год. е дадено следното тълкуване на Директива 2006/112: Член 213, параграф 1, първа алинея и член 273 от Директива 2006/112/ на Съвета от 28 ноември 2006 год. относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2017/2455 на Съвета от 5 декември 2017 год., както и принципите на правна сигурност и пропорционалност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която, както е тълкувана от националните данъчни органи и съдилищата, предвижда възможността компетентният данъчен орган да извърши дерегистрация по данъка върху добавената стойност на данъчнозадължено лице с мотива, че не е изпълнило задълженията си във връзка с ДДС, без той да анализира вида на извършените нарушения и поведението на съответното данъчнозадължено лице. В т. 37 на цитираното решение СЕС приема, че доколкото „национална правна уредба, която предвижда дерегистрацията на данъчнозадължено лице по ДДС, е замислена като санкция, която се налага на това данъчнозадължено лице за повтарящо се неизпълнение на задълженията му във връзка с ДДС, следва да се припомни, че при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да избират санкциите, които според тях са подходящи (решение от 17 май 2023 год., Cezam, C 418/22, EU:C:2023:418, т. 27 и цитираната съдебна практика)“. В т. 38 се посочва, че „те обаче са длъжни да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи…”, в т. 49 и т. 50 е припомнен и принципът на правна сигурност и възможността за неговото нарушаване в случаи като процесия - при "формална забрана за упражняване от това данъчно задължено лице на облагаемата с ДДС дейност". Като краен резултат на поставения преюдициален въпрос е отговорено, че: "член 213, параграф 1, първа алинея и член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета от 5 декември 2017 г., както и принципите на правна сигурност и на пропорционалност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която, както е тълкувана от националните данъчни органи и съдилища, предвижда възможността компетентният данъчен орган да извърши дерегистрация по данъка върху добавената стойност (ДДС) на данъчнозадължено лице с мотива, че не е изпълнило задълженията си във връзка с ДДС, без той да анализира вида на извършените нарушения и поведението на съответното данъчнозадължено лице". В разглеждания случай, от органа по приходите в издадения Акт за дерегистрация и от Директора на Дирекция „ОДОП“ в потвърждаващото го решение, не е направен съответен анализ, като само са посочени по вид и размер неразплатени задължения за внасяне на ДДС. Не е извършен анализ на системността и тежестта на нарушенията на ЗДДС, както и на поведението на данъчнозадълженото лице. Такъв анализ, съгласно СЕС, е необходима и задължителна предпоставка за дерегистриране на дружеството, като липсата му представлява нарушение на процесуалните правила, водещо до неправилно приложение на материалния закон. Неизпълнението на това изискване представлява самостоятелно основание за отмяна на акта. Т.е., съобразно съображенията, изложени в т. 38, 39 и 41 от цитираното Решение на СЕС, следва да се приеме, че е извършена дерегистрацията по ДДС, по отношение на данъчнозадължено лице, за което е прието че не изпълнява задълженията си във връзка с този данък, без да е анализиран видът на извършените нарушения, с което е допуснато и нарушение „на принципите на пропорционалност и ефективност, както и изискванията, произтичащи от правото на добра администрация, отразяващо общ принцип на правото на Съюза, който се прилага в рамките на процедурата за данъчен контрол“. Така, при издаването на обжалвания акт, не са спазени посочените по-горе изисквания за преценка на обстоятелствата послужили за прекратяване на регистрацията на „ПОДГОРИЕ 2013“ ООД, при което е допуснато нарушение на принципите на пропорционалност и ефективност, както и принципа на правната сигурност, поради което актът за дерегистрация е незаконосъобразен, постановен при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Следва да се отбележи и, че дерегистрацията на „ПОДГОРИЕ 2013“ ООД е несъразмерна на допуснатите от дружеството нарушения на ЗДДС и в противоречие със заявената цел – противодействие на данъчните измами. В случая системното нарушение на ЗДДС е мотивирано с неплащане в срок на деклариран ДДС за внасяне за 28 данъчни периода от 01.06.2021 год. до 30.06.2025 год., като от решаващия орган за 2025 год. са констатирани и данъчните периоди м.01., м.03 и м.06. Ако целта на органите по приходите е да отстранят опасността от данъчни измами, извършвани от този търговец, то още през 2021 год. би следвало да предприемат действия по дерегистрация. Фактически обаче дерегистрацията е извършена едва през 2025 год. – четири години по-късно, което показва, че нейната цел не е противодействие на данъчните измами – за периода от 01.06.2021 год. до 30.06.2025 год. В мотивите си СЕС приема, че дерегистрацията по ЗДДС, предвидена в българския ЗДДС представлява санкция и то особено строга санкция, тъй като може да доведе до преустановяване дейността на данъчнозадълженото лице. При определяне на санкция следва да се спазват принципите на пропорционалност, данъчна неутралност и ефективност – вида и тежестта на санкцията следва да съответства на вида и тежестта на нарушението. Настоящият състав намира, че в конкретния случай тежестта на нарушението не позволява налагането на сериозната санкция "прекратяване на регистрация по ДДС", тъй като нарушението не е свързано с извършване на данъчна измама, за несвоевременното внасяне на данъка се начислява лихва, налице е образувано изпълнително производство и наложени обезпечителни мерки за събирането на данъка. Следователно вече предприетите мерки във връзка с нарушението – начисляване на лихва и образуване на изпълнително производство – са достатъчни като последици от неизпълнението. Предвид изложеното, обжалваният ревизионен акт ще следва да се отмени. При този изход на спора, сторените от жалбоподателя разноски в размер на 25.56 евро – заплатена държавна такса, ще следва да се възложат на НАП. Водим от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът