Решение № 347 от 23.3.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 2299/2025 г.

Производството е образувано е по жалба на A . Н. И. с ЕГН •••••••••• срещу наказателно постановление ОКМД-7/17.04.2025г., издадено от Директора на РЗИ Варна, с което на жалбоподателката за нарушения на чл.125а, ал.2 от Закона за здравето по т.1 от НП, на чл.125а, ал.2 от Закона за здравето по т.2 от НП и на чл.125а, ал.2 от Закона за здравето по т.3 от НП е наложено административно наказание "Глоба" в общ размер на 460.16 евро (900,00 лева) на основание чл. 221а, от Закона за здравето.

С жалбата въззивникът иска отмяна на НП като незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния закон и процесуланите правила. Оспорва изцяло фактическата обстановка и изразява несъгласие с констатациите направени от административно наказващия орган. Излага доводи за липса на вина, тъй като при първото посещение на АГ кабинета й С.В. била попълнила декларация, в която пишело, че не е жертва на сексуално насилие и че пълнолетния Т.А. също попълнил такава декларация, в която и той заявил, че не е оказвал сексуално насилие на С., както и за несправедливост на наложеното наказание,тъй като не следвало за всяко едно посещение на АГ кабинета за преглед на пациентката да се налага отделна глоба от 300 лв. С. имала и общо практикуващ лекар, който според жалбоподателката бил и първият медицински специалист, който е прегледал пациентката и е издал направление за наблюдение на установена бременност, а не тя. Твърди, че С. не била жертва на сексуално насилие, а че доброволно е била с пълнолетния мъж, както било установено от прокуратурата. Твърди се, че няма данни за извършено нарушение от нейна страна.

Жалбоподателката, редовно призована, се явява лично като поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено, като излага подробни съображения устно и в депозирани писмени бележки, видно от които намира, че спрямо нея е налице тенденциозно отношение от наказващия орган, както и от страна на прокуратурата.

В с.з. административно – наказващия орган, издал обжалваното наказателно постановление изпраща процесуален представител, които счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди атакуваното НП като правилно и законосъобразно, като на свой ред излага съображенията си за това.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

В началото на месец януари 2025 год. в административно информационната система на РЗИ-Варна постъпила преписка от РП-Варна, ТО- Провадия, с която се настоявало за иницииране на проверка от страна на РЗИ по повод на данни, че в гр. Дългопол, обл. Варна пълнолетно лице без да сключи брак, е заживяло на съпружески начала с лице от женски пол, което не е навършило 16 години, което представлява престъпление по чл. 191, ал.1 НК. Преписката била разпределена от Началника св. д-р К. през деловодната система на свид. М. М. П..

След като се запознала с преписката, свидетелката П. установила, че жалбоподателката д-р А. И. е извършила медицински прегледи на детето С. по програма „Майчино здравеопазване“.

Лицето С.В. е посещавала д-р И. във връзка с наблюдение на бременност. От преписката свид. П. установила, че С. не е навършила 16 години, към датата на първите три прегледа при д-р И., а именно:

1. На 26.03.2024 г. д-р А. медицински специалист акушер гинеколог, упражняващ дейност в „•••“ ЕТ, находяща се на адрес: гр. Д•••, за извършване на преглед по-програма „Майчино здравеопазване“ наблюдение върху протичането на нормална бременност,

2. На 24.04.2024 г. д-р А. Н. И., ЕГН. ••••••••••, в качеството си на медицински специалист акушер гинеколог, упражняващ дейност в „•••" ЕТ, находяща се на адрес: гр. Д•••, за извършване на преглед по програма „Майчино здравеопазване" - наблюдение върху протичането на нормална бременност,

3. На 22.05.2024 г. д-р А. Н. И., ЕГН ••••••••••, в качеството си на медицински специалист акушер гинеколог, упражняващ дейност в •••" ЕТ, находяща се на адрес: гр. Д•••, за извършване на преглед по програма „Майчино здравеопазване" – наблюдение върху протичането на нормална бременност,

и че жалбоподателката д-р И. е извършила трите прегледа без да е уведомила органите на Министерството на вътрешните работи и дирекция "Социално подпомагане" за детето С.Ю.В., ЕГН ••••••••••, което е било жертва на сексуално насилие и посетило лечебното заведение на 26.03.2024 г., на 24.04.2024г., 22.05.2024 г.

Свид. П. установила, че майчино здравеопазване е програма, която е разработена и се заплаща от НЗОК за наблюдение на нормална бременност или бременност в риск и включва профилактични прегледи извършвани от общопрактикуващите лекари или лекар специалист, специалист акушер гинеколог и че лицето С.В.е ходила при д-р И. за наблюдение на бременност.

Свид. П. знаела, че според разпоредбите на чл.191, ал.1 от НК се счита за наказуемо съжителството на пълнолетно лице с непълнолетно лица от женски пол и го приела като вид сексуално насилие.

Отделно от това се занимавала и с деца в съвета за осиновяване и с деца в риск, и възприела, че дете в риск е точно една от хипотезите, когато има опасност за извършване на злоупотреба, експлоатация или насилие върху детето и че в такива случаи детето ненавършило 16 години има опасност да отпадне или е отпадало от училище.

В заключение свид. П. приела, че това е дете в риск, върху което е упражнено насилие, следователно медицинския специалист, който е извършил прегледа е следвало да приложи разпоредбата на чл.125а, ал.2 от ЗЗ, да уведоми органите на МВР и/или Дирекция социално подпомагане.

В тази връзка на 29.01.2025 г. д-р М. П. съставила АУАН № 00046 за три отделни нарушения на чл. 125а, ал. 2 от Закона за здравето, срещу д-р А. Н. И. за това, че в качеството й медицински специалист акушер - гинеколог упражняващ дейност в ЕТ „•••“ не е уведомила органите на Министерството на вътрешните работи и дирекция "Социално подпомагане" за детето С.Ю.В., ЕГН ••••••••••, което е било жертва на сексуално насилие и посетило лечебното заведение на 26.03.2024 г., на 24.04.2024г., 22.05.2024 г. за извършване на прегледи три броя по програма „Майчино здравеопазване" – наблюдение върху протичането на нормална бременност.

Актът е връчен на нарушителя на 29.01.2025г. г., като в графа "възражения" същата е отразила, че ще изложи подробни възражения и че счита, че е налице предубеденост спрямо нея и др.

На 04.02.2025 г. в РЗИ - Варна е входирано възражение от д-р И. срещу съставения й акт. В същото д-р И. заявила, че има дванадесет възражения и имала подписани две декларации от С. и Т., че на бременната С. не е било оказвано сексуално насилие и че няма жертва на насилие в случая.

Също така твърди, че преди прегледа при нея С. е посетила друг медицински специалист, който пръв е узнал, че е бременна, защото именно той й е издал направление за проследяване на бременност по НЗОК и че тя се явява втория специалист преглеждал С. в процесния период, първият бил личният и лекар. Жалбоподателката заявила и че според нея прокуратурата и отмъщавала. Също така твърдяла, че не е забелязала, че С. нямала навършени 16 години, защото родените през 2008 г. през 2024г. навършвали 16 години и че С. ги е навършила малко след първия преглед и че при нея липсвал умисъл, защото С. освен нея била посетила и друг медицински специалисти и други лечебни заведения в процесния период.

На 23.04.2025 г. било издадено наказателно постановление № ОКМД- 7/17.04.2025г. от Директора на РЗИ, с което за описаните в акта три нарушения на чл. 125а, ал.2 от ЗЗ на жалбоподателката И. са наложени административни наказания "глоба" в общ размер на 900,00 лева на основания по чл. 221а от ЗЗ.

В наказателното постановление лаконично е описана фактическата обстановка, въз основа на съставеният АУАН, като е посочено, че е взето предвид писменото възражение от д-р И..

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства: както от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели: св. М. П., която се явява и актосъставител, св. Г. К. и св. П. Я., които пресъздават в показанията си реда и начина, по който е била извършена проверката на жалбоподателката и констатациите, направени от тях, отразени в констативния протокол и в съставения АУАН, така и от приобщените писмени доказателства от административно наказателната преписка и от събраните в хода на съдебното следствие такива.

Съдът кредитира изцяло показанията на всички разпитани по делото свидетели, тъй като същите пресъздават това което са възприели непосредствено, като показанията им са логични и безпротиворечиви.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намери от правна страна следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директора на РЗИ – Варна.

И актосъставителят и административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от ЗАНН - акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в законовия срок от откриване на нарушителя; спазен е и срока за възражения по АУАН; наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му, като съдържат всички реквизити, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване.

Съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП, които да водят до отмяна на атакуваното НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от жалбоподателката нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

Не се спори по делото, че жалбоподателката е медицински специалист акушер - гинеколог, като към датата на прегледите тя е извършила три прегледа за проследяване на бременност на детето С., ненавършило 16 години.

В жалба и в с.з. жалбоподателката не оспорва фактическата обстановка по издадения АУАН и НП, но твърди, че в конкретния случай детето С. не попада в хипотезата на "жертва на насилие" и „дете в риск“ и не е било упражнено спрямо нея сексуално насилие, поради и което д-р И. не е била длъжна да уведомява органите по чл. 125а, ал.2 от ЗЗ и че не била обърнала внимание, че детето е под 16 годишна възраст. Такива ситуации били често срещани в процесния район и когато не видела насилие, във връзка с ниската раждаемост не виждала причина да уведомява органите на МВР и ДСП, при положение, че имала попълнени декларации за липса на сексуално насилие и за липса на жертва на сексуално насилие.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства е безспорно установено, че на 26.03.2024г., на 24.04.2024г. и на 22.05.2024г. жалбоподателката, като медицински специалист- акушер гинеколог е била посетена в кабинета си от С.Ю.В. на 15 години три пъти преди да навърши 16 години през месец юни, във видимо състояние на бременност и е била проследявана по програмата на НЗОК „Майчино здравеопазване“.

Действително правилно преценено от актосъставителката П. е обстоятелството, че С.В. е "Дете в риск", но според настоящия състав е такова по смисъла на разпоредбата на § 1, т. 11, б. "в" от ДР към ЗЗДт – за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие предвид ранната възраст на която е създала семейство, а не такова по смисъла на § 1, т. 11, б. "б" от ДР към ЗЗДт - което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му.

Нещо повече, обстоятелството че в случая не се касае за дете – жертва на насилие се потвърждава и от факта, че ВРП ТО Провадия е образувала досъдебно производство по чл. 191, ал.1 НК, а не такова по ч. 152 и сл. НК, като очевидно за да се случи това е предпоставена липсата на насилствен елемент във взаимоотношенията между пациентката С.В. и нейният партньор и баща на детето й.

Видно от разпоредбата на чл. 125а, ал.2 ЗЗ, която е била приета за нарушена, медицинските специалисти, работещи в лечебните заведения или в здравните кабинети, са длъжни да уведомят органите на Министерството на вътрешните работи и дирекция "Социално подпомагане" за всяко дете, постъпило в лечебното заведение или посетило здравния кабинет, което е жертва на насилие, като в случая според съда такова лице не е налице, като д-р И. при преценка е следвало да стори това уведомление до ДСП за наличие на дете в риск, което в твърде млада възраст предстои да стане майка, което обстоятелство би довело до редица последици като прекъсване на училище и др., но категорично не е нарушила изискването на чл.125а, ал.2 ЗЗ, тъй като не е била изправена пред хипотезата на жертва на насилие видно от наличните по делото саморъчно подписани декларации, че сексуалните контакти между лицата са били изцяло доброволни, а детето е било на възраст над 14 години.

По делото действително е установено, че РП – Варна, ТО Провадия с писмо е уведомила Директора на РЗИ -Варна да предприеме необходимите административнонаказателни мерки по чл. 221а от ЗЗ, спрямо

жалбоподателката д -р И., поради това че същата умишлено е нарушила чл. 125а, ал.2 от ЗЗ с това, че в качеството си на медицински специалист не е изпълнила законовото си задължение да уведоми органите на МВР и ДСП за случай на дете посетило медицинския и кабинет, което е жертва на насилие, поради това, че заживяването на съпружески начала с непълнолетно лице се явява форма на сексуално насилие спрямо дете. Действително също обаче в РП Варна, ТО Провадия по случая е имало образувана прокурорска преписка за това, че в гр. Дългопол, обл. Варна, пълнолетно лице, без да сключи брак, е заживяло на съпружески начала с лице от женски пол, което не е навършило 16 години, което се явява престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК и което е такова независимо от доброволния характер на контакта, поради което е следвало и вероятно извършителят е понесъл отговорността си по този текст от наказателния закон, но това обстоятелство по никакъв начин не прави съставомерни действията на д-р И. по цитирания в писмото текст от ЗЗ.

За пълнота на изложението съдът намира за уместно да посочи, че независимо от обстоятелството дали преценката на д-р И. за сериозността на обстоятелството, че двама младежи са заживяли на съпружески начала преди да навършат пълнолетие (или поне единия от тях) е уместна или не с оглед обстоятелството, че се касае за съставомерно деяние по НК (чл.191) и реалното наличие на дете в риск, не дава основание нито на представителя на ВРП, нито на АНО да тълкуват превратно разпоредбата на чл. 125а, ал.2 ЗЗ като приравнят доброволния сексуален акт с непълнолетна на насилствен такъв, още по-малко да налагат три отделни наказания за на практика едно нарушение (ако такова изобщо беше налице).

С оглед горното, НП следва да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

С оглед изхода на делото и предвид отсъствието на искане за присъждане на разноски съдът намира, че такива не следва да се присъждат.

Предвид горното, съдът