Решение № 35 от 21.5.2026 г. на Районен съд - Берковица по дело № 318/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от МАСТЕРТЕК БГ ЕООД с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: град С.. и представляващ С. И. С. против наказателно постановление № 5/02.07.2025г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите град М., с което на жалбоподателя, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева/ 255.65 евро на основание чл. 36 от Закона за чистотата на атмосферния въздух за извършено нарушение на чл. 18 т. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 40 ал. 1 от ЗАНН, тъй като липсват свидетели, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Поради това и поради липсата на други посочени в НП доказателства като измервания, снимков материал или други обективни данни намира, че не са налице достатъчно данни за твърдяното нарушение. Жалбоподателят посочва, че неустановената фактическа обстановка по констатиране на нарушението като място, дата и час на извършването му представлява сериозно нарушение на процесуалния закон и води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на разноски. В съдебно заседание страните редовно призовани се явяват. Жалбоподателят поддържа изложеното в жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, в това число всички писмени доказателства, които се съдържат в приетата по делото административно-наказателната преписка, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: На 29.10.2024г. в град Б. служителите на РИОСВ град М.. И. М. М. – главен експерт ОЧАВВФФ и Б. С. Г. на длъжност „главен експерт УООП“ в присъствието на Б.В.С. – инспектор ОС при община Б. извършили извънредна проверка на обект „цех за преработка на алуминий”, находящ се в гр. Б., стопанисван от „Мастертек БГ” ЕООД. Проверката е извършена в присъствието на началника на цеха. Проверяващите установили, че на обекта се осъществява дейност по претопяване на алуминий в пещ на дизелово гориво, работеща периодично. Констатирали също, че формираните при процеса на претопяване емисии се изпускат в атмосферата организирано през изходящ газоход, без пречистване и без изграден отвор на изходящия газоход за измерване на емисиите, изпускани в атмосферния въздух. До датата на проверката - 29.10.2024 г. жалбоподателят не е провеждал собствени измервания на изпусканите през изходящия газоход на пещта емисии на вредни вещества за спазването на емисионните норми, регламентирани с чл. 37 от Наредба № 1/27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферния въздух от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии. За констатираното нарушение при проверката на 29.10.2024 г. в цеха за преработка на алуминий, находящ се на ул. „А. в гр. Б., с оператор „МАСТЕРТЕК БГ“ ЕООД, гр. С. е съставен Констативен протокол № СП-17 от 29.10.2024 г. на РИОСВ. Констативният протокол е подписан без възражения от присъствалия началник на цеха и на същия е връчен препис от протокола. С констативния протокол е дадено предписание на жалбоподателя да се изгради пробоотборна точка за вземане на проби/извадки на емисиите на вредни вещества в изходящия газоход на пещта за претопяване на отпадъчен алуминий, отговаряща на изискванията на чл. 12 от Наредба 6 от 26.03.1999г., като за разположението на точката се подаде писмено заявление до РИОСВ Монтана със срок за изпълнение 07.11.2024г. Предписанието е изпълнено от жалбоподателя като същият на 11.11.2024г. е подал заявление за утвърждаване на точка с приложен снимков материал и описание на местоположението на точката. В тази връзка Директорът на РИОСВ Монтана е утвърдил разположението на точката за вземане на проби/извадки за собствени периодични и контролни измервания на емисии с разпореждане от 13.11.24г. Въз основа на резултатите от проверката, обективирани в горепосоченият Констативен протокол № СП-17 от 29.10.2024 г., инж. И. М. М. – главен експерт ОЧАВВФФ съставил на 08.01.2025г. АУАН № Серия ВХ ИМ – 01/08.01.25г. з а извършено нарушение на нарушение на чл. 18 т. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух. Актът е съставен неприсъствено в отсъствие на наказаното лице, тъй като същото не се е явило след многократни опити за откриване на управителя на дружеството и призоваване на наказаното юридическо лице и след изчерпване на правните възможности за същото, обективирани в чл. 18а от ЗАНН (изпращане на поканите по пощата до адреса на юридическото лице, обявяване на таблото и на интернетстраницата на инспекцията, както и залепването им на входната врата на цеха за преработка на алуминий и производство на мълниезащитни проводници в гр. Б. на 09.01.2025 г. и 25.02.2025 г.). АУАН е редовно връчен на нарушителя и в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН е постъпило възражение от наказаното юридическо лице с твърдения за допуснати нарушения на процесуалните правила и недоказаност на нарушението. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение Директорът на РИОСВ Монтана издал обжалваното наказателно постановление № 5/02.07.2025г., с което на жалбоподателя, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева/ 255.65 евро на основание чл. 36 от Закона за чистотата на атмосферния въздух за извършено нарушение на чл. 18 т. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух От съдържанието на наказателното постановление е видно, че постъпилото възражение е разгледано от наказващия орган и е прието за неоснователно. Посочено е, че неизпълнението на задължението за провеждане на емисионен контрол е с повишена степен на обществена опасност, тъй като няма как да стане ясно какви са стойностите на изпуснатите в атмосферата емисии на вредни вещества от дейности на дружеството. Наказващият, орган е преценил, че деянието не представлява маловажен случай на административно нарушение и не следва да бъде приложен чл. 28 на ЗАНН, както и че не са налице основания за прекратяване на производството и за сключване на споразумение. Съдът приема за установена горепосочената фактическа обстановка въз основа на данните и доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка, и свидетелските показания. Всички посочени доказателства са непротиворечиви и установяват фактите по делото, така както са посочени по-горе. С оглед на установените факти по делото и след като извърши служебна проверка на обжалвания акт съдът намира от правна страна следното: Обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя на 25.11.2025г. Жалбата е подадена с куриер на 09.12.2025г. видно от приложената по делото товарителница тоест в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, считано от връчването. Съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с право на жалба. Предвид това жалбата е процесуално допустима за разглеждане. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно разпоредбата на чл. 43 от Закона за чистотата на атмосферния въздух и съгласно приложената по делото заповед РД-36/09.03.2023 г. на Директора на РИОСВ. АУАН е подписан от свидетел по установяване на нарушението - Б. Г., който е присъствал по време на проверката в цеха и това беше потвърдено лично от него в съдебно заседание. Поради това не е налице нарушение по чл. 40 от ЗАНН при съставяне на акта и възраженията на жалбоподателя в тази връзка са неоснователни. Съдът намира, че в хода на административно производство не са допуснати съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, които са ограничили правото на защита на санкционираното лице и са основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление. На жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 18 т. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, за което е санкциониран по реда на чл. 36 от същия закон с имуществена санкция в съответните законоустановени граници, а именно в размер на 500 лева. В наказателното постановление нарушението е описано ясно и достатъчно конкретно, за да може жалбоподателят да разбере за какво е наказан – а именно за това, че не е провеждал задължителните съгласно разпоредбата на чл. 18. т. 1 от Закона за чистота на атмосферния въздух собствени измервания на изпусканите в атмосферата емисии на вредни вещества от изходящия газоход на пещта за претопяване на алуминий, с оглед на осигуряване спазването на регламентираните със законодателството по околна среда емисионни норми, определени с подзаконовите нормативни актове. В случая приложимия подзаконов нормативен акт е чл. 37 от Наредба № 1/27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферния въздух от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии, който е посочен в наказателното постановление. В АУАН и наказателното постановление са посочени мястото и датата на нарушението, която съвпада с датата на извънредната проверка от контролните органи. Изпълнителното деяние на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя, се осъществява чрез бездействие – липса на извършени собствени измервания на изпусканите в атмосферата емисии при преработката на алуминий. Съдебната практика е непротиворечива по отношение на нарушенията, извършени чрез бездействие, тъй като при тях чрез бездействието се създава трайно противоправно състояние, поради което датата на извършване на нарушението съвпада с датата на установяване на нарушението както в настоящия случай /в този смисъл Решение 95/23.03.21г. по канд 620/2020г. на Административен съд Враца/. С оглед на това възраженията на жалбоподателя за липса на място, дата и час на нарушението са неоснователни. Жалбоподателят има задължение за действия, а именно да провежда емисионен контрол по чл. 18 от ЗЧАВ, а органите на РИОСВ са компетентни да провеждат контрола по спазване изискванията на ЗЧАВ. Последният е възможен единствено при представяне на съответните документи, доказващи изпълнението на вменените със закона задължения /в този смисъл Решение № 97 от 14.01.2019 г. на Административен съд - Пловдив по к. а. н. д. № 3270/2018 г./. По време на проверката не са представени документи за извършени проверки и не е бил налична пробоотборна точка на комина на пещта. Посоченото обстоятелство се потвърждава от разпитаните свидетели, присъствали на проверката – актосъставителя инж. И. М. и Б. Г.. Жалбоподателят не твърди наличието на проботборна точка за извършване на измервания и не представя доказателства за извършването на такива измервания преди датата на проверката. Това се потвърждава и от последващите действия на жалбоподателя като същият е изпълнил даденото предписание с процесния Констативен протокол от 29.10.24г. и е представил в РИОСВ на 11.11.2024г. заявление за утвърждаване на пробоотборна точка. С оглед на изложеното съдът намира твърдяното нарушение за доказано. Санкционната разпоредба на чл. 36, ал.1 от ЗЧАВ предвижда за юридическите лица налагането на имуществена санкция в размер от 100 до 2000 лв. за нарушения като процесното. При определяне на размера на санкцията наказващият орган правилно е съобразил всички относими обстоятелства. В това число като отегчаващи отговорността обстоятелства са взети предвид високата обществена опасност на нарушението и опитите на дружеството за осуетяване на административно-наказателното производство. Като смекчаващо отговорността обстоятелство е отчетен фактът, че нарушението е първо за дружеството. Като такова обстоятелство следва да бъде съобразен и фактът, че дружеството непосредствено след проверката е изпълнило предписанието, дадено от контролните органи в процесния Констативен протокол. Поради това съдът намира, че размера на санкцията е определен правилно от наказващия орган и не са налице основания за нейното изменение. Не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на процесното нарушение като маловажен случай, тъй като деянието се отличава с висока степен на обществена опасност предвид значимостта на засегнатите обществени отношения, а именно чистотата на атмосферния въздух. Поради това процесното деяние не са отличава с пониска степен на обществена опасност от други нарушения от същия тип. При този изход на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН право на разноски има наказващият орган, който своевременно е поискал присъждането на такива за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и като съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и е приключило в едно съдебно заседание съдът определя юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 66.47 евро /130 лв./. Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 2 т. 5 от ЗАНН съдът