Решение № 689 от 27.4.2026 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 503/2025 г.

Производството е образувано по жалба от И. Ж. И., [ЕГН], от [населено място] против Заповед № 1983к-2620 от 04.12.2025 г. на Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

В жалбата се излагат съображения за издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби административен акт. Изцяло се оспорват изводите на органа, че е налице осъществявана от жалбоподателя търговска дейност (участие в стопанската дейност на фирмата на съпругата), задължаваща го да подаде декларация по чл. 153, ал. 6 и чл. 154, ал. 4, вр. чл. 153, ал. 3, т. 4 и ал. 6 от ЗМВР, независимо от обстоятелството, че дейността по управление на товарния автомобил и по превозване на инертните материали е извършвана безвъзмездно. Обосновава се противоречие в мотивите на акта с оглед приетото от органа от една страна, че е осъществявана търговска дейност, (попадаща в обхвата на несъвместимостта по чл. 153, ал. 3, т. 1, а не по т. 4 от ЗМВР), а от друга – че е осъществявана работа по граждански договор от страна на жалбоподателя по смисъла на чл. 154, ал. 3, т. 4 от с.з. Оспорва се съставомерността на вмененото нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Твърди се нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР поради несъобразяване с принципа на съразмерност. Акцентира се върху това, че от деянието не са настъпили никакви вредни последици; жалбоподателят е изпълнявал съвестно служебните си задължения; за времето на 15-годишната си служба той е награждаван многократно, включително и през 2024 г., като няма наложени наказания. Излагат се доводи, че наложеното наказание спрямо твърдяното нарушение не съответства на изискването за съразмерност - преследваният от дисциплинарната отговорност резултат може да бъде постигнат и с друго наказание, като това по чл. 200 от ЗМВР („порицание“), което се налага на служителите на МВР при нарушаване на етичните правила, ако се приеме, че е налице изобщо нарушаване на тези морални предписания. По тези съображения се претендира отмяната на заповедта, ведно с присъждане на разноски по производството.

В съдебно заседание оспорващият се представлява от редовно упълномощен представител - адвокат А. С. от АК-[област], който поддържа жалбата на посочените в нея основания, с искане за отмяна на заповедта, ведно с присъждане на направените разноски. В представена по делото писмена защита развива подробни съображения по съществото на спора.

Ответната страна – Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, редовно призована, се представлява от Главен юрисконсулт А. М. и от Главен юрисконсулт М. М. – редовно упълномощени. Жалбата се оспорва като неоснователна и се иска отхвърлянето й по подробно изложени в писмено становище и в пледоарията съображения. Иска се присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, като се прави и възражение за прекомерност на предявения адвокатски хонорар от насрещната страна.

По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е в цялост административната преписка по издаване на процесния акт, постъпила в съда с Писмо вх. № 14 от 06.01.2026 г. от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР. Като свидетели са разпитани Я. П. И. – съпруга на жалбоподателя, същевременно управител и едноличен собственик на капитала на „Ж.-06“ ЕООД, Ж. И. И. – син на оспорващия и служител в дружеството, Й. Р. Г. – бивш служител в „Инертни материали – Ямбол“ АД (експедитор на стоки и товари). Свидетелят И. потвърждава, че е собственик на „Ж.-06“ ЕООД, в която работи и синът й Ж. И.; посочва, че фирмата се занимава с търговия на складо-строителни и инертни материали, като има два склада в гр. Елхово - на [улица](за инертни материали) и магазин на [улица], който се намира точно до къщата, която обитава семейството. И. потвърждава, че съпругът й е бил служител в „Пожарна безопасност“ гр. Елхово, понастоящем е в гр. Болярово, където е шофьор на специализиран автомобил. Свидетелката заявява, че от момента на първото му назначение в пожарната през 2010 г. до настоящия момент се е налагало няколкократно да моли съпруга си И. за помощ при извършване на определени дейности във фирмата, като уточнява, че не му е заплащано за това; конкретизира, че става въпрос за моментите, в които доставчиците на дружеството нямат възможност да извършат доставка на място в магазина и/или склада на заявените материали – тогава се е налагало съпругът й да отиде на място до съответния доставчик, за да натовари на камиона – собственост на дружеството („*“) необходимите материали и да ги пренесе до гр. Елхово, но винаги в извънработно време; посочва като причина за това липсата на шофьори в града, притежаващи необходимата категория за управление на такъв вид товарни автомобили, както и невъзможността на доставчика да извърши доставка в конкретния момент; посочва различна честота според необходимостта обикновено един-два пъти месечно. И. посочва още, че извършването на въпросните превози на материали е ставало със знанието на ръководителите на ПБЗН, като уточнява, че не веднъж се е налагало този камион да се използва за извършването на определени ремонтни дейности на автомобилите в службата на съпруга й (смяна на части, заравняване на терен). Свидетелката заявява, че се е случвало понякога съпругът й да консултира познати и приятели относно закупуваните от тях стоки от магазина, както и да престоява в офиса; сочи, че има недобронамерени спрямо семейството й хора от града, които негодуват, че именно те със съпруга й са закупили парцела, назовава ги поименно. И. посочва още, че към момента големият й син Ж. И. работи във фирмата, назначен след навършването му на 17-годишна възраст; понастоящем ходи на курсове, необходими за придобиване на компетентност за управление на тежкотоварния автомобил, с който се превозват материалите, предстои полагане на изпит за съответната категория; именно по тази причина се е налагало баща му И. И. да управлява камиона, когато се налага, тъй като той притежава необходимата правоспособност. Свидетелят И. потвърждава, че е назначен във фирмата на своята майка като продавач консултант; сочи, че е и шофьор – управлява камиони, багери, мотокари; заявява, че във фирмата са назначени и други работници, в т.ч. и неговата баба; потвърждава, че с някои от съседите семейството му не е в добри отношения поради факта, че родителите му са закупили парцел, към който други лица също са проявявали интерес, посочва ги поименно. Свидетелят е категоричен, че понякога се е случвало баща му (оспорващия) да отиде с камиона на дружеството за доставка на материали, когато доставчиците нямат възможност да ги доставят, в тази връзка е комуникирал с фирмите посредници, никога не е получавал възнаграждение от дружеството за това; случвало се е също да консултира близки приятели и познати, колеги от пожарната за закупуваните от тях стоки от магазина, който е в съседство с мястото, където живеят. И. потвърждава, че в момента провежда курсове на обучение за придобиване на правоспособност за управление на въпросния камион – категория С+Е, бил е на изпит за листовки, притежава категория „С“, за багер и за мотокар; сочи, че преди постъпването му във фирмата други служители са управлявали превозните средства, не е управлявал камионът „*“заради категорията. Свидетелят посочва, че баща му е работел в пожарната, но понастоящем не работи, като през годините е нямал никакви проблеми в работата, даже е бил награждаван многократно. Свидетелят Й. Р. Г. посочва в своите показания пред съда, че е работила в „Инертни материали – Ямбол“ АД от 2013 г. до 2024 г. като експедитор на стоки и товари. Потвърждава сведенията си в Протокол към 27.09.2025 г., дадени пред дисциплинарно-разследващия орган. Посочва, че И. И. е посещавал базата на „Инертни материали – Ямбол“ АД достатъчно често, за да го запомни като клиент, а наличните по делото издадени от нея фактури свидетелстват за често посещение на базата. Свидетелката заявява, че когато в базата дойде клиент, тя е длъжна да го обслужи, без да пита дали е собственик на конкретна фирма или не; категорична е, че друг служител на „Ж.-06“ ЕООД в базата не е идвал. Посочва, че когато количеството заявени материали е голямо (300, 500, 1000 тона), стоката се издава с предварителна заявка, но при малки количества, както е в случая (15, 18, 20 тона) не е необходима предварителна заявка и материалите могат да се получат веднага. Г. твърди, че не била наясно, че И. И. е служител в МВР, но са го водили като клиент; сочи, че един и същ камион е превозвал закупените материали.

Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Дисциплинарното производство е образувано на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и Предложение peг. № 818р-655 от 27.03.2025 г. от Директора на РДПБЗН – Ямбол за това, че на 10.03.2025 г. около 12:40 ч. в с. Българин, община Харманли, област Хасково, в посока към гр. Тополовград, управлявайки товарен автомобил влекач „•••“ с peг. № [рег. номер] с прикачено към него ремарке „•••“ peг. № [рег. номер] младши инспектор И. И. е спрян за проверка от автопатрул „АП 532“ на РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково. В хода на проверката било установено, че с товарния автомобил се превозват 32,350 тона пясък; констатирани са нарушения по чл.127, ал.1, т.2 от ЗДвП за превозване на неукрепен товар, по чл. 18, т. 6 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ за непредставено заверено копие на лиценза на Общността или удостоверение на моторно превозно средство за обществен превоз на товари на територията на Република България в съответствие с чл. 126, ал. 10 от Закона за автомобилните превози, по чл.19, ал. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ за липса на обозначение с табели с надпис „Превоз за собствена сметка“ и по чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ за липса на заповед на едноличния търговец или управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превоза или на упълномощеното от тях със заповед лице, като са съставени общо четири акта за установяване на административни нарушения. По случая от Началник на РСПБЗН-Елхово е изготвена Докладна записка peг. № 7481р-19 от 12.03.2025 г., придружена от Писмено обяснение peг. № 7481р-188 от 11.03.2025 г. на Младши инспектор И. Ж. И., в което посочил, че е управлявал посочения товарен автомобил с ремарке - собственост на фирмата на съпругата му и потвърдил, че е превозвал пясък, без да обясни защо и в какво качество е вършил тази дейност. Допълнително от ДВС-МВР са предоставени данни, че с товарния автомобил „*“ е пътувано в посока гр. Харманли и на дати 07.02.2025 г., 13.02.2025 г., 14.02.2025 г., 05.03.2025 г. и 10.03.2025 г., като на 10.03.2025 г. Младши инспектор И. е натоварил пясък от площадка за добив на инертни материали от коритото на р. Марица, за което му е издадена бележка № 133331/10.03.2025 г. От ДВС-МВР е посочено също, че през 2024 г. и началото на 2025 г. Младши инспектор И. И. многократно е извършвал превоз на инертни материали от находище на подземни богатства „Гърлата“ до гр. Ямбол, използвайки товарен автомобил влекач „•••“ с peг. № [рег. номер] с прикачено към него ремарке „•••“ peг. № [рег. номер].Данните сочели на многократно фактическо извършване на търговска дейност, което било несъвместимо с изискванията за държавна служба в МВР. Чрез деловодна справка, отразена в Докладна записка peг. № 818р-653 от 26.03.2025 г. по описа на РДПБЗН-Ямбол е установено, че служителят бил подал само декларация за имущество и интереси peг. № 7481дки-10/29.04.2024 г. по чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията; не се установило от началото на 2024 г. до настоящия момент да е подал декларация за несъвместимост. Деянието е извършено в извънработно време, като служителят не е отстранен временно от длъжност. При образуване на дисциплинарното производство постъпилите данни дали основание да се изведе правна квалификация, че с описаното деяние Младши инспектор И. Ж. И. - държавен служител със статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предложение първо от ЗМВР, за което в закона се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ - неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на Министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 3, предложение първо - неподаване на декларацията по чл. 153, ал. 6 и чл. 154, ал. 4, вр. 153, ал. 3, т. 3 и ал. 6 от ЗМВР; констатирана била несъвместимост със службата в МВР поради извършваната от държавния служител И. търговска дейност, което обстоятелство той не декларирал в законоустановения срок. Именно в тази връзка е издадена Заповед № 1983к-699 от 08.04.2025 г. за образуване на дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР и чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция № 81213-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, срещу Младши инспектор И. И., като със Заповед peг. № 1983к-1363 от 01.07.2025 г. е продължен първоначалният срок за провеждане на разследването на дисциплинарното производство с два месеца и е изменено специфичното наименование и длъжността на Председателя на ДРО; със Заповед № 1983к-1894 от 05.09.2025 г. е удължен срокът на дисциплинарното производство до 08.10.2025 г. В хода на разследването ДРО установил допълнителни факти и обстоятелства за извършеното от Младши инспектор И. Ж. И. дисциплинарно нарушение, поради което със Заповед peг. № 1983к-2088 от 01.10.2025 г. е изменена и допълнена обстоятелствената част на Заповед № 1983к-699 от 08.04.2025 г., както и правната квалификация на дисциплинарното нарушение.

На служителя е предоставена възможност да упражни в пълен обем правото си на защита по чл. 205, ал. 3, чл. 207, ал. 8, т. 6, вр. ал. 10 от ЗМВР, като на 09.04.2025 г. му е връчена лично покана за запознаване със Заповед № 1983к-699 от 08.04.2025 г. за образуване на дисциплинарно производство, и е запознат с възможността да даде писмени обяснения или възражения, да представи относими към производството доказателства. Депозирано е Обяснение peг. № 818000-261 от 16.04.2025 г. от Младши инспектор И., в което заявил, че закупеният на 10.03.2025 г. пясък не е предназначен за продажба, а за лични нужди - за изравняване на поземлен имот, като посочил, че това е единственият път, когато е управлявал автомобил „*“ и е закупил пясък за лични цели. Извършени са действия с цел проверка на твърденията в дадените обяснения, за които са приобщени съответни писмени доказателства, налични по преписката. Връчена е Покана peг. № 818р-1360 от 17.07.2025 г. на Младши инспектор И. И. на 18.07.2025 г. за запознаване със Заповед № 1983к-1363 от 01.07.2025 г. на Директора на ГДПБЗН-МВР за изменение на Заповед № 1983к-699 от 08.04.2025 г. за образуване на дисциплинарно производство; в указания срок не са депозирани писмени обяснения съобразно отразеното в Протокол № 818р-1416 от 29.07.2025 г. С Покана peг. № 818р-1732 от 03.09.2025 г., връчена на 05.09.2025 г. в 09.40 часа, са изискани от Младши инспектор И. писмени обяснения или възражения относно конкретно поставени въпроси за изясняване на фактическата обстановка; в срока такива не са представени според Протокол № 818р-1798 от 16.09.2025 г. Връчена е Покана peг. № 818р-1777 от 10.09.2025 г. на 11.09.2025 г. в 11:30 часа на Младши инспектор И. за запознаване със Заповед № 1983к-1894 от 05.09.2025 г. за удължаване на срока на дисциплинарното производство, като отново му е предоставена възможност да представи своите писмени обяснения или възражения, от която той не се възползвал (Протокол № 818р-1824 от 13.09.2025 година). С Покана peг. № 818р-1871 от 01.10.2025 г., връчена на 01.10.2025 г. в 10:15 ч., младши инспектор И. е поканен да се запознае със Заповед № 1983к-2088 от 01.10.2025 г. за изменение и допълнение на Заповед № 1983к-699 от 08.04.2025 г., изменена със Заповед № 1983к-1363 от 01.07.2025 г. и Заповед № 1983к-1894 от 05.09.2025 г. за образуване на дисциплинарно производство. С Протокол peг. № 818р-1881 от 01.10.2025 г. е отразено непредставяне на писмени обяснения от служителя.

За извършване на пълно, всестранно и обективно разследване в хода на производството са изискани и предоставени от съответните компетентни органи писмени доказателства досежно вмененото на Младши инспектор И. И. дисциплинарно нарушение; същите са надлежно приобщени и налични по преписката. Приобщени към дисциплинарното производство са също покани за даване на писмени сведения по отправени въпроси към всички служители, работещи в УПБЗН-Болярово и до Началника на РСПБЗН-Елхово, ведно с дадените обяснения; информация за закупените маршрутни карти на товарния влекач за 2024 г. и 2025 г. и данни за маршрутите и периода на валидност на закупените маршрутни карти; снимков материал за товарен автомобил влекач „•••“ peг. № [рег. номер]; данни за закупени инертни материали от фирма „Ж.-06“ ЕООД с товарен автомобил за 2024 г. и 2025 г., както и данни за лицата, чрез които фирмата ги е закупила от „Инертни материали – Ямбол“ АД, като са проведени и разговори със служителите, подписали се на предоставените от дружеството експортни бележки и фактури, за което са съставени съответни протоколи, налични в преписката. Установило се от събраните доказателства, че на: 08.05.2024 г. е закупен 24,74 тона промит пясък, 10.05.2024 г. е закупен 25,62 тона промит пясък, 14.05.2024 г. е закупен 26,08 тона промит пясък, 15.05.2024 г. е закупен 25 тона промит пясък. 16.05.2024 г. е закупен 25,98 тона промит пясък, 23.05.2024 г. е закупен 25.76 тона промит пясък и 28.05.2024 г. е закупен 51.3 тона промит пясък; 03.06.2024 г. е закупен 25.74 тона промит пясък, 07.06.2024 г. е закупен 25,28 тона промит пясък, 11.06.2024 г. е закупен 26,32 тона промит пясък; 02.07.2024 г. е закупен 25,46 тона промит пясък, 22.07.2024 г. е закупен 24,88 тона промит пясък и 30.07.2024 г. е закупен 26.44 тона промит пясък: 22.08.2024 г. е закупен 24,88 тона промит пясък. 26.08.2024 г. е закупен 26,44 тона промит пясък; 04.09.2024 г. е закупен 24,96 тона промит пясък. 20.09.2024 г. е закупен 26,72 тона промит пясък, 24.09.2024 г. е закупен 25,10 тона промит пясък. 26.09.2024 г. е закупен 26,44 тона промит пясък; 04.10.2024 г. е закупен 26,36 тона промит пясък, 14.10.2024 г. е закупен 51,12 тона промит пясък; 05.11.2024 г. е закупен 26,86 тона промит пясък. 22.11.2024 г. е закупен 26,66 тона промит пясък. 28.11.2024 г. е закупен 24,82 тона промит пясък; 04.12.2024 г. е закупен 26,86 тона промит пясък; 07.01.2025 г. е закупен 24,72 тона промит пясък и 07.02.2025 г. е закупен 28,86 тона промит пясък от Младши инспектор И., който е превозвал инертните материали, закупени от фирма „Инертни материали-Ямбол“ АД, гр. Ямбол с товарен автомобил влекач „•••“ peг. № [рег. номер]. Обяснения са изискани и от Я. П. И. – съпруга на И. и управител и едноличен собственик на капитала на „Ж.-06“ ЕООД, но такива в определения срок не са представени. Приобщена е информация за декларираните от Младши инспектор И. доходи и осигуровки от трудови и/или граждански договори за 2024 г. и 2025 г. и за длъжностите и лицата, наети от „Ж.-06" ЕООД за времето от 01.01.2022 г. до 05.06.2025 г., според която И. няма активен трудов договор и няма подадена Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2024 г., на длъжност „Ръководител транспорт“ във фирмата е назначен С. В. Б., считано от 14.03.2025 г., а на длъжността „Шофьор товарен автомобил“ е назначен Ж. И. И. (син на И. Ж. И.), считано от 30.04.2025 г. На 03.06.2025 г. е извършено посещение на място на поземления имот, за който в обясненията си с вх. № 818000-261 от 16.04.2025 г. Младши инспектор И. заявил, че закупеният през 2023 г. и намиращ се в съседство на дома на служителя терен е с денивелация и за да бъде пригоден за използване по предназначение (за строителство), се е наложило изравняването му със закупения на 10.03.2025 г. инертен материал (пясък); резултатите от посещението са обективирани в изготвения Протокол рег. № 818р-1117 от 04.06.2025 г., придружен от снимков материал, в който е отразено, че теренът е изравняван, но не с пясък, а с отпадни строителни материали (асфалт), трошен камък и земна маса, на терена е складирана купчина от около 2 кубика пясък. Посещение на място е извършено и на кариера на „Инерт Комерс“ ООД в гр. Харманли на 06.06.2025 г. и е проведен разговор със собственика Н. И., като е съставен Протокол № 818000-379 от 09.06.2025 г., съдържащ потвърждение от И., че през месец май 2025 г. Младши инспектор И. И. е посетил базата и е закупил инертни материали за фирма „Ж.-06“ ЕООД, като посочил, че се е случвало и друг път да закупува инертни материали за „Ж.-06“ ЕООД. Осъществени са срещи и със съседи на Младши инспектор И., документирани с протоколи № 818р-1754 от 05.09.2025 г., № 818000-519 от 10.09.2025 г., № 818000-520 от 10.10.2025 г. и № 818000-521 от 10.09.2025 г., в които е потвърдено от съответните лица, че са виждали само Младши инспектор И. И. да управлява товарен автомобил влекач „•••“ peг. № [рег. номер] и да носи стока за магазина, както и че са го виждали да обхожда района на магазина и да консултира клиентите и да извършва товаро-разтоварна дейност в рамките на района на обекта на [улица]. Посетени са и адреси в близост до седалището на „Ж.-06“ ЕООД и адреса на Младши инспектор И. Ж. И. в [населено място], но живущите там не са пожелали да се представят и да отговорят на зададените въпроси; съставен е Протокол peг. № 818р-1873 от 01.10.2025 г.

На основание събраните доказателства (фактури, кантарни бележки), включително припокриването и кореспонденцията на данните от техническите средства за контрол (дигитален тахограф, АИС „Пътна карта“, маршрутни карти), се установило от фактическа страна, че Младши инспектор И. системно е извършвал превоз на инертни материали с товарен автомобил влекач „•••“ с peг. № [рег. номер], собственост на „Ж.-06“ ЕООД, регистрирано на името на съпругата му. Установено било, че И. извършил следното:

• на 10.05.2024 г. посетил „Инертни материали-Ямбол“ АД и закупил 25,62 тона промит пясък (фактура № 0000029485);

• на 14.05.2024 г. посетил „Инертни материали-Ямбол“ АД закупил 26,08 тона промит пясък (фактура № 0000029495);

• на 15.05.2024 г. посетил „Инертни материали-Ямбол“ АД и закупил 25 тона промит пясък (фактура № 0000029499);

• на 16.05.2024 г. посетил „Инертни материали-Ямбол“ АД и закупил 25,98 тона промит пясък (фактура № 0000029516);

• на 21.05.2024 г. - данни от картата му на водач за дигитален тахограф и данни от маршрутна карта № 24052183675393 (с период на валидност 21.05.2024 г. 10:38:21 - 22.05.2024 г. 10:30:00);

• на 23.05.2024 г. посетил „Инертни материали-Ямбол“ АД и закупил 25,76 тона промит пясък (фактура № 0000029535);

• на 27.05.2024 г. - данни от картата му на водач за дигитален тахограф и данни от маршрутна карта № 24052710140420 (с период на валидност 27.05.2024 г. 13:47:25 - 28.05.2024 г. 13:45:00);

• на 28.05.2024 г. посетил „Инертни материали-Ямбол“ АД и закупил 51,30 тона промит пясък (фактура № 0000029556);

• на 03.06.2024 г. посетил „Инертни материали-Ямбол“ АД и закупил 25.74 тона промит пясък (фактура № 0000029580);

• на 04.06.2024 г. - данни за ефективно управление на товарен автомобил влекач „•••“ peг. № [рег. номер] от картата му на водач за дигитален тахограф;

• на 07.06.2024 г. посетил „Инертни материали-Ямбол“ АД и закупил 25,28 тона промит пясък (фактура № 0000029593);

• на 11.06.2024 г. посетил „Инертни материали-Ямбол“ АД и закупил 26,32 тона промит пясък (фактура № 0000029603);

• на 13.06.2024 г. - данни за ефективно управление на товарен автомобил влекач „•••“ peг. № [рег. номер] от картата му на водач за дигитален тахограф;

• на 26.06.2024 г., 27.06.2024 г., 28.06.2024 г. и 01.07.2024 г. - данни за ефективно управление на товарен автомобил влекач „•••“ peг. № [рег. номер] от картата му на водач за дигитален тахограф;

• на 02.07.2024 г. посетил „Инертни материали-Ямбол“ АД и закупил 25,46 тона промит пясък (фактура № 0000029674);

• на 06.07.2024 г. - данни за ефективно управление на товарен автомобил влекач „•••“ peг. № [рег. номер] от картата му на водач за дигитален тахограф;

• на 09.07.2024 г. - данни за ефективно управление на товарен автомобил влекач „•••“ per. № [рег. номер] от картата му на водач за дигитален тахограф:

• на 22.07.2024 г. посетил „Инертни материали-Ямбол“ АД и закупил 24,88 тона промит пясък (фактура № 0000029750);

• на 30.07.2024 г. посетил „Инертни материали-Ямбол“ АД и закупил 26,44 тона промит пясък (фактура № 0000029781);

• на 06.08.2024 г. и 08.08.2024 г. - данни за ефективно управление на товарен автомобил влекач „* *“ peг. № [рег. номер] от картата му на водач за дигитален тахограф;

• на 19.08.2024 г. и 20.08.2024 г. - данни за ефективно управление на товарен автомобил влекач„* *“ peг. № [рег. номер] от картата му на водач за дигитален тахограф;

• на 22.08.2024 г. посетил „Инертни материали-Ямбол“ АД и закупил 24,88 тона промит пясък (фактура № 0000029832);

• на 26.08.2024 г. посетил „Инертни материали-Ямбол“ АД и закупил 26,44 тона промит пясък (фактура № 0000029842);

• на 29.08.2024 г. бил на дежурство по график в УПБЗН- Болярово, peг. № 7481р-616 от 26.08.2024 г.;

• на 03.09.2024 г. - данни за ефективно управление на товарен автомобил влекач „•••“ peг. № [рег. номер] от картата му на водач за дигитален тахограф и от АИС „Пътна карта“;

• на 04.09.2024 г. посетил „Инертни материали-Ямбол“ АД и закупил 24,96 тона промит пясък (фактура № 0000029871);

• на 16.09.2024 г. и 17.09.2024 г. - данни за ефективно управление на товарен автомобил влекач „•••“ peг. № [рег. номер] от картата му на водач за дигитален тахограф и от АИС „Пътна карта“;

• на 20.09.2024 г. посетил „Инертни материали-Ямбол“ АД и закупил 26,72 тона промит пясък (фактура № 0000029933);

• на 24.09.2024 г. посетил „Инертни материали-Ямбол“ АД и закупил 25,10 топа промит пясък (фактура № 0000029934);

• на 26.09.2024 г. посетил „Инертни материали-Ямбол“ АД и закупил 26.44 тона промит пясък (фактура№ 1000008236, кантарна бележка № 198285);

• на 04.10.2024 г. посетил „Инертни материали-Ямбол“ АД и закупил 26,36 тона промит пясък (фактура №0000026968);

• на 14.10.2024 г. посетил „Инертни материали-Ямбол“ АД и закупил 51,12 тона промит пясък (фактури № 0000030004 и № 0000030005);

• на 05.11.2024 г. посетил „Инертни материали-Ямбол“ АД и закупил 26,86 тона промит пясък (фактура № 0000030107 и експортна бележка № 233);

• на 07,11.2024 г. - данни за ефективно управление на товарен автомобил влекач „•••“ peг. № [рег. номер] от картата му на водач за дигитален тахограф и от АИС „Пътна карта“;

• на 22.11.2024 г. посетил „Инертни материали-Ямбол“ АД и закупил 26,66 тона промит пясък (фактура № 0000030174, експортна бележка № 1063):

• на 28.11.2024 г. посетил „Инертни материали-Ямбол“ АД и закупил 24,82 тона промит пясък (фактура № 0000030197, експортна бележка № 1353);

• на 04.12.2024 г. посетил „Инертни материали-Ямбол“ АД и закупил 26,86 тона промит пясък (фактура № 0000030221, експортна бележка № 1610);

• на 12.12.2024 г. - данни за ефективно управление на товарен автомобил влекач „•••“ peг. № [рег. номер] от картата му на водач за дигитален тахограф;

• на 07.01.2025 г. посетил „Инертни материали-Ямбол“ АД и закупил 24,72 тона промит пясък (фактура № 0000030285, експортна бележка № 2554);

• на 23.01.2025 г. - данни за ефективно управление на товарен автомобил влекач „•••“ peг. № [рег. номер] от картата му на водач за дигитален тахограф;

• на 03.02.2025 г. - данни за ефективно управление на товарен автомобил влекач „•••“ peг. № [рег. номер] от картата му на водач за дигитален тахограф;

• на 07.02.2025 г. посетил „Инертни материали-Ямбол“ АД и закупил 24,72 тона промит пясък (фактура №0000030380, експортна бележка № 3819);

• на 13.02.2025 г. и 14.02.2025 г. - данни за ефективно управление на товарен автомобил влекач „•••“ peг. № [рег. номер] от картата му на водач за дигитален тахограф и от АИС „Пътна карта";

• на 17.02.2025 г. - данни за ефективно управление на товарен автомобил влекач „•••“ peг. № [рег. номер] от картата му на водач за дигитален тахограф;

• на 05.03.2025 г. - данни за ефективно управление на товарен автомобил влекач „•••“ peг. № [рег. номер] от картата му на водач за дигитален тахограф и от АИС „Пътна карта“;

• на 10.03.2025 г., около 12:40 ч. в с. Българин, общ. Харманли, обл. Хасково, в посока към гр. Тополовград, при управление на товарен автомобил влекач „•••“ peг. № [рег. номер] с прикачено към него полуремарке „•••“ peг. № [рег. номер], Младши инспектор И. Ж. И. е спрян за проверка от автопатрул „АП 532“ на РУ- Харманли при ОДМВР-Хасково, при която е установено, че с товарния автомобил се превозват 32,350 тона пясък и са констатирани нарушения, за които са съставени общо четири АУАН;

• на 07.04.2025 г. - данни за ефективно управление на товарен автомобил влекач „•••“ peг. № [рег. номер] от картата му на водач за дигитален тахограф;

• на 23.04.2025 г. - данни за ефективно управление на товарен автомобил влекач „•••“ peг. № [рег. номер] от картата му на водач за дигитален тахограф и от АИС „Пътна карта“;

• на 28.04.2025 г. - данни за ефективно управление на товарен автомобил влекач „•••“ peг. № [рег. номер] от картата му на водач за дигитален тахограф и от АИС „Пътна карта“;

• на 30.04.2025 г. - данни за ефективно управление на товарен автомобил влекач „•••“ peг. № [рег. номер] от картата му на водач за дигитален тахограф и от АИС „Пътна карта“;

• на 05.05.2025 г. - данни за ефективно управление на товарен автомобил влекач „•••“ peг. № [рег. номер] от картата му на водач за дигитален тахограф;

• на 07.05.2025 г. - данни за ефективно управление на товарен автомобил влекач „•••“ peг. № [рег. номер] от картата му на водач за дигитален тахограф и от АИС „Пътна карта“;

• на 09.05.2025 г. данни за ефективно управление на товарен автомобил влекач „•••“ peг. № [рег. номер] от картата му на водач за дигитален тахограф и от АИС „Пътна карта1';

• на 15.05.2025 г. данни за ефективно управление на товарен автомобил влекач •••“ peг. № [рег. номер] от картата му на водач за дигитален тахограф и от АИС Пътна карта“;

• на 20.05.2025 г., 21.05.2025 г. и 22.05.2025 г. - данни за ефективно управление на товарен автомобил влекач „•••“ peг. № [рег. номер] от картата му на водач за дигитален тахограф и от АИС „Пътна карта“;

• на 26.05.2025 г. данни за ефективно управление на товарен автомобил влекач „•••“ peг. № [рег. номер] от картата му на водач за дигитален тахограф и от АИС „Пътна карта“.

Поведението на служителя е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предложение първо от ЗМВР поради неподаване на декларация по чл. 153, ал. 6 и чл. 154, ал. 4, вр. 153, ал. 3, т. 4 и ал. 6 от ЗМВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 3 от с.з.; приета е несъвместимост със службата в МВР заради това, че И. като държавен служител осъществява търговска дейност и работи по граждански договор извън регламентираните в закона случаи за осъществяване на научна, преподавателска дейност или упражняване на авторски права, по ред, определен от министъра на вътрешните работи, което обстоятелство не е декларирано в установения 7-дневен срок от възникване на обстоятелството.

Изготвена е от дисциплинарно разследващия орган на основание чл. 207, ал. 7 от ЗМВР Обобщена справка peг. № 818р-1882 от 02.10.2025 г., придружена от всички материали по производството, с която служителят е запознат на 02.10.2025 г., като на основание чл. 207, ал. 11, вр. ал. 8, т. 1 от ЗМВР му е изпратена и получена от него Покана peг. № 818р-1883 от 02.10.2025 г. И. не е направил устни искания, бележки и възражения. Съставен е Протокол peг. № 818р-1919 от 06.10.2025 г., според чието съдържание в 24-часовия срок след запознаването с обобщена справка от страна на Младши инспектор И. И. не са постъпили писмени обяснения или възражения.

На основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарно наказващият орган е отправил Покана peг. № 1983р-18213 от 21.10.2025 г. по описа на ГДПБЗН-МВР, връчена на Младши инспектор И. И. на 21.10.2025 г., с която му е предоставена възможност в срок от 48 часа да представи писмени обяснения или възражения по резултата от проведеното дисциплинарно производство, изводите и предложенията на ДРО, по вмененото му нарушение на служебната дисциплина, правната квалификация и предвиденото в ЗМВР дисциплинарно наказание, както и да представи доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства. В посочения срок от служителя не са депозирани обяснения или възражения, адресирани до компетентния дисциплинарно наказващ орган, което е отразено в Протокол peг. № 818р-2041 от 24.10.2025 г.

Издадена е Заповед № 1983к-2620 от 04.12.2025 г. на Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, с която на Младши инспектор И. Ж. И. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Видно от съдържанието на акта, той е постановен при пълно възприемане на фактическите констатации и правни изводи, отразени в Обобщена справка peг. № 818р-1882 от 02.10.2025 г. Прието е от компетентния дисциплинарно наказващ орган за безспорно установено от ДРО, че служителят е извършвал системни и многократни превози на инертни материали в големи количества, свързани с дейността на фирма, чийто едноличен собственик е неговата съпруга. Счетено е, че положеният труд, осъществяван в качеството на водач, представлява реално дейност, която попада в хипотезата на чл. 153, ал. 3, т. 4 от ЗМВР, сочеща, че несъвместимост със службата в МВР е налице, когато държавните служители работят по граждански договор, освен за осъществяване на научна, преподавателска дейност или упражняване на авторски права, по ред, определен от Министъра на вътрешните работи. Посочено е в тази връзка, че макар служителят да не работи по трудово правоотношение и да няма сключен писмен граждански договор с фирма „Ж.-06“ ЕООД, той реално полага труд, тъй като многократно превозва пясък/инертни материали в големи количества за нуждите на това дружество; безвъзмездно или не ЗМВР не прави разграничение между платена и безвъзмездна дейност; участието в стопанската дейност на фирмата на съпругата чрез управление на товарен автомобил е недопустимо; липсата на заплащане не премахва самото нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 3 от ЗМВР - неподадена декларация по чл. 153, ал. 6 и чл. 154, ал. 4, вр. чл. 153, ал. 3, т. 4 и ал. 6 от ЗМВР. В съответствие с изискването на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, при определяне вида и размера на наказанието са взети предвид: тежестта на нарушението, като е счетено, че са засегнати обществени отношения, свързани с осъществяване на дейност, несъвместима с държавната служба в МВР; служителят е съзнавал незакоността на действията си, като е извършвал многократно дейността по превоз на инертни материали в големи количества за нуждите на дружеството „Ж. 06“ ЕООД; несъвместимостта на извършваната дейност с изискванията на ЗМВР и заеманата служба; посочени са обстоятелствата, при които е извършено нарушението - в извън работно време, за периода от 10.05.2024 г. до 26.05.2025 г. служителят е извършвал превоз на инертни материали в големи количества за фирма „Ж.-06“ ЕООД, което представлява дейност, несъвместима с държавната служба в МВР (държавният служител работи по граждански договор); формата на вината е определена като пряк умисъл - служителят е съзнавал, че извършва дейност, несъвместима с държавната служба в МВР (работи по граждански договор извън регламентираните в случаи и не е декларирал това обстоятелство; имал е в съзнанието си ясна представа за противоправния характер на извършеното, предвиждал е последиците и е искал неговото настъпване; той е продължил извършването на дейността и след 10.03.2025 г., когато е спрян за проверка от служители на РУ – Харманли); взети са предвид и настъпилите последици - в резултат на извършваната дейност, свързана с превоз на инертни материали, Младши инспектор И. И. е извършвал дейност, несъвместима с държавна служба в МВР; цялостното поведение на служителя през време на службата му съобразно peг. № 818р-1421 от 30.07.2025 г., като е посочено, че служителят е назначен в МВР, считано от 18.11.2010 г., през време на службата си е награждаван четири пъти с „писмена похвала“ (през 2012 г., 2015 г., 2017 г. и 2023 г.), с „колективна парична награда“ през 2016 г. и с „индивидуална парична награда“ през 2024 г. и до настоящия момент няма наложено дисциплинарно наказание. Заключено е категорично, че Младши инспектор И. Ж. И. със статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е допуснал тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предложение първо от ЗМВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 3, предложение първо от с.з., изразяващо се в неподаване на декларацията по чл. 153, ал. 6 и чл. 154, ал. 4, вр. 153, ал. 3, т. 3 и ал. 6 от ЗМВР. Счетено е също, че сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР за ангажиране дисциплинарната отговорност на служителя не са изтекли, като двугодишният срок от извършване на деянието изтича на 10.05.2026 г., а двумесечният срок от установяване на нарушението е прието, че е започнал да тече на 08.10.2025 г., когато първоначално материалите от дисциплинарното производство са постъпили в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, който е изтекъл на 11.12.2025 г. (с включени 3 работни дни законоустановен отпуск, съгласно Справка peг. № 818р-2025 от 21.10.2025 година). Не са установени прекратителни основания по чл. 209 от ЗМВР; не са постъпили данни, относими към чл. 247, ал. 2 от ЗМВР; счетено е, че определеното от ЗМВР наказание „уволнение“ съответства на тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение от Младши инспектор И. Ж. И.. На основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. I, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 1, предложение първо, чл. 203, ал. 1, т. 3, вр. 153, ал. 3, т. 4 и ал. 6 и чл. 154, ал. 4 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, а на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение в МВР на Младши инспектор И. Ж. И. - водач на специален автомобил I степен, той и пожарникар в Участък „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Болярово на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Елхово към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Ямбол при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, считано от датата на връчване на заповедта. В акта е посочена възможността за обжалването му по съдебен ред в 14-дневен срок от връчването му. С оглед надлежно документирания отказ за получаване на заповедта в Протокол рег. № 818р-2390 от 08.12.2025 г., е приложена разпоредбата на чл. 210, ал. 3 от ЗМВР, като отказът е удостоверен с подписите на двама свидетели; актът се счита за редовно връчен на 08.12.2025 г.

Против Заповед № 1983к-2620 от 04.12.2025 г. на Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР е депозирана Жалба вх. № 2965 от 22.12.2025 г. (с пощенско клеймо от 19.12.2025 г.) по описа на ЯАС, въз основа на която е образувано и настоящото съдебно производство.

При тази фактическа установеност съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на което е допустима.

Разгледана по същество, тя се преценя като основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол е Заповед № 1983к-2620 от 04.12.2025 г. на Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, с която на Младши инспектор И. Ж. И. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение за заеманата от него длъжност.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като основателна предвид следното:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3, вр. чл. 197, ал. 1, т. 6, вр. чл. 159, ал. 1, вр. чл. 227 от ЗМВР – Директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР. Тя е постановена в изискуемата писмена форма и съдържа всички необходими реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В обстоятелствената й част подробно е описана възприетата от административния орган фактическа обстановка и потвърждаващите я доказателства, в т. ч. обстоятелствата, обуславящи извършването от жалбоподателя на дейност, квалифицирана като несъвместимост по смисъла на чл. 153, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗМВР, в съответствие с което е посочено и правното основание за нейното издаване – чл. 194, ал. 2, т. 1, предложение първо, чл. 203, ал. 1, т. 3, вр. чл. 153, ал. 3, т. 4 и ал. 6 и чл. 154, ал. 4 от ЗМВР, съответно - чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР.

При извършената служебна проверка съдът не установи наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждането на дисциплинарното производство. То е образувано спрямо оспорващия по повод наличието на данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, с писмена заповед на Главния директор на ГДИН с оглед изискването на чл. 207, ал. 1 от ЗМВР, изменена със последващи заповеди, като всички актове са надлежно връчени на И., с което той е запознат с правата си да участва в производство и да се защитава. Заповедта за образуване на дисциплинарното производство и изменящите я заповед съответстват на законоустановените изисквания за форма и съдържание на акта, като е определен и съставът на дисциплинарно-разследващия орган, който да проведе дисциплинарното производство. На служителя е предоставена възможност ефективно да участва в дисциплинарното производство, да изрази становище по случая, да направи своите възражения и доказателствени искания, както и да бъде представляван от адвокат. Оспорващият е запознат с изготвената обобщена справка за резултата от проведеното дисциплинарно разследване, като е бил и надлежно уведомен за правото в рамките на 24 часа от запознаване с нея да предостави обяснения или възражения, което, видно от доказателствата по делото, същият не е сторил. Преди налагането на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган е изпълнил задължението си съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, като е дал възможност на държавния служител да даде писмени обяснения, но такива не са постъпили от негова страна.

Оспорената заповед е издадена в срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, вр. чл. 196, ал. 1 и 2 от с.з., предвиждащ дисциплинарното наказание да се наложи в двумесечен срок от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му, доколкото се касае за вменени тежки нарушения на служебната дисциплина. Съгласно цитираните разпоредби дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, като нарушението се приема за установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган, който според конкретиката на казуса е Главният директор на ГДИН. В случая за дата на установяване на нарушението следва да се приеме 08.10.2025 г., когато в ГДИН са постъпили материалите от дисциплинарното производство, от които ДНО е получил данни за извършителя на нарушението и за самото нарушение. И това е меродавният момент, който представлява установяване на извършените нарушения и самоличността на нарушителя по смисъла на чл. 196, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗМВР, което от своя страна поставя началото на двумесечния срок за налагане на дисциплинарно наказание съгласно чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Наред с това, в случая не е изминал и срок по-голям от две години между периода на извършване на твърдяното нарушение и датата на налагане на дисциплинарното наказание.

Макар оспорената заповед да е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, и при изясняване на релевантните за казуса факти и обстоятелства, съдът счита, че същата е издадена при неправилно приложение на материалния закон и при несъответствие с целта на закона.

Дисциплинарната отговорност по глава осма от ЗМВР е лична и виновна отговорност и за да бъде наложено дисциплинарно наказание на един държавен служител от състава на МВР, следва административният орган да докаже, че той виновно (умишлено или по непредпазливост в двете й форми - небрежност и самонадеяност) е нарушил служебната дисциплина и е извършил дисциплинарно нарушение по някоя от хипотезите на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР дисциплинарната отговорност е лична, като всеки държавен служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната дисциплина и свързани със заеманата длъжност – аргумент чл. 194, ал. 1 от ЗМВР. Следователно, нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правно дължимото поведение на служителя, като същото следва да бъде конкретно описано с фактическите му признаци и подведено под хипотезата на конкретно нарушена правна норма. В тежест на дисциплинарнонаказващия орган е да установи конкретни фактически обстоятелства, осъществяващи състав на дисциплинарно нарушение.

Съгласно регламентацията на чл. 194, ал. 1 от ЗМВР държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон наказания, като в ал. 2, т. 1 - т. 4 на същия текст е посочено, че дисциплинарните нарушения са:; неизпълнение на служебните задължения; неспазване на служебните правомощия и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

Съдът намира, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна, тъй като при решаване на въпроса за дисциплинарната отговорност на служителя дисциплинарно наказващият орган е интерпретирал погрешно фактическите установявания по дисциплинарната преписка и е достигнал до неправилни правни изводи за наличие на фактически и правни основания за налагане на оспореното дисциплинарно наказание „уволнение“ на оспорващия. Съставомерността на деянието следва да бъде доказана както от обективна, така и от субективна страна, тъй като дисциплинарната отговорност на служителите е отговорността, която те носят при извършване на нарушение на служебната дисциплина – за противоправно деяние, което е извършено умишлено или по непредпазливост от служител и е обявено за наказуемо от ЗМВР в конкретния случай.

В настоящия случай, както бе посочено и по-горе, дисциплинарното наказание на Младши експерт И. И. е наложено за нарушениe на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, съгласно който дисциплинарно нарушение представлява неизпълнението на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на Министъра на вътрешните работи, заместник - министрите и Главния секретар на МВР и на преките ръководители. Прието е, че деянието на служителя представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и на основание сочената разпоредба следва да му бъде наложено наказание „уволнение“. Съображенията на органа се, че е доказано по категоричен начин, че служителят е извършвал системни и многократни превози на инертни материали в големи количества, свързани с дейността на фирма, чийто едноличен собственик е неговата съпруга; че положеният труд, осъществяван в качеството на водач, представлява реално дейност, която попада в хипотезите на чл. 153, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ЗМВР, т.е., че е налице несъвместимост от една страна поради осъществяване на търговска дейност и на извършване на работа по граждански договор извън регламентираните в ЗМВР случаи (за осъществяване на научна, преподавателска дейност или упражняване на авторски права, по ред, определен от Министъра на вътрешните работи), от друга страна, която дейност не е надлежно декларирана в съответния срок. Изрично е отбелязано в акта, че служителят не работи по трудово правоотношение и няма сключен писмен граждански договор с „Ж.-06“ ЕООД, но реално полага труд - многократно превозва пясък/инертни материали в големи количества за нуждите на това дружество, като е изведено тълкуване, че в ЗМВР не се прави разграничение между платена и безвъзмездна дейност - участието в стопанската дейност на фирмата на съпругата чрез управление на товарен автомобил според органа е недопустимо и липсата на заплащане не изключва вмененото нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 3 от ЗМВР - неподадена декларация по чл. 153, ал. 6 и чл. 154, ал. 4, вр. чл. 153, ал. 3, т. 4 и ал. 6 от ЗМВР.

Тези изводи на органа не се споделят от настоящия съдебен състав. С оглед приобщените по делото доказателства съдът намира, че в конкретния случай липсват признаци на трудово провоотношение. Извършваната от И. дейност, описана в заповедта като извършване на системни и многократни превози на инертни материали в големи количества, свързани с дейността на фирма, чийто едноличен собственик е съпругата на оспорващия, не притежава характеристиките на трудов процес по смисъла на трудовото законодателство. Трудът е стопанска категория и по определение е възмезден. Липсата на възнаграждение, което се признава и в самия акт, а и следва недвусмислено от доказателствата по делото (писмени и гласни), е силна индикация за липса на трудово правоотношение. За да има престиране на работна сила (труд, работа), служителят трябва да е под контрола на работодател, да спазва работно време и да е част от организационната структура на фирмата, за което категорично липсват каквито и да било доказателства по делото. В този смисъл се опровергава тезата на органа за наличие на хипотеза на несъвместимост по смисъла на чл. 153, ал. 3, т. 4 от ЗМВР, съответно за допуснато тежко нарушение на служебната дисциплина. Тук следва да се има предвид и регламентацията на чл. 17 от Семейния кодекс, който задължава съпрузите чрез взаимни усилия според своите възможности да осигуряват благополучието на семейството. Случаят според съда е именно такъв. Помагането при пренасянето на материали за бизнеса на съпругата, особено когато само съпругът притежава необходимата правоспособност - категория за управление на тежкотоварния автомобил, използван при превозването на инертните материали, (в каквато насока се събраха безспорни и категорични доказателства), е акт на морална и семейна подкрепа, а не упражняване на търговска или трудова дейност по занаят, включително и по граждански договор, както погрешно е възприел решаващият орган. Това е битова помощ, насочена към подпомагане на общия семеен бюджет. Не може да бъде споделено становището на органа, че макар да няма сключен договор (трудов или граждански) и да не се заплаща възнаграждение за дейността, е налице нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, тъй като законът не прави разграничение между платена и безвъзмездна дейност. Вярно е, че ЗМВР забранява на служителите да работят по трудово или служебно правоотношение с друг работодател, освен в изрично предвидените случаи. С оглед конкретиката на казуса, щом няма трудов или граждански договор, не е налице и формално нарушение на забраната за несъвместимост. Фактическото оказване на помощ на член от семейството не попада в обхвата на забраната за упражняване на търговска дейност или работа по трудов/граждански договор, като е без значение колко често и в какви количества са превозваните в случая инертни материали. Дори и да се приемат аргументите на органа за системност на превозване на инертни материали в големи количества, това не замества липсата на трудов елемент, т.е., не доказва наличието на трудово правоотношение. За да има нарушение на несъвместимостта, трябва да има престиране на труд срещу възнаграждение. Системността на една безвъзмездна услуга в рамките на семейството не я прави работа по занятие – тя просто показва устойчивост на семейния ангажимент и личната подкрепа между съпрузите. Щом няма участие в печалбата, няма договор и няма заплащане, броят на курсовете с камиона и количеството на превозвания материал е ирелевантен. Съдът не споделя и становището на органа, че е налице участие в стопанската дейност на фирмата – безспорно тя е собственост на съпругата, доходите от нея са основен източник на издръжка на семейството и общото домакинство. Следователно, помагайки на фирмата на съпругата си, служителят не обслужва чужд интерес, а допринася за благополучието на собственото си семейство. Няма данни по делото И. да е сключвал сделки, да е преговарял за цени, да е подписвал договори от името на фирмата и да е вземал решения за управлението й. В този смисъл той е изпълнявал чисто техническа, логистична дейност, което опровергава тезата за осъществена търговска дейност по смисъла на чл. 153, ал. 3, т. 3 от ЗМВР. Органът е квалифицирал деянието като тежко нарушение на служебната дисциплина. За да бъде обаче едно действие дисциплинарно нарушение, както се посочи по-горе, то трябва да представлява виновно неизпълнение на служебните задължения или да престъпва етичните норми. Помощта на съпругата не уврежда авторитета на службата, нито пречи на изпълнението на преките задължения на наказания служител. Липсват каквито и да е данни, а и в акта изрично е посочено, че дейностите по превозване на инертните материали са осъществявани в извън работно време. Всеки държавен служител има право на личен живот и право да разполага със свободното си време, стига да не уврежда престижа на службата. Превозването на материали за фирмата на съпругата не е неморално, не е незаконно и не уврежда авторитета на ПБЗН. Напротив, то показва един отговорен и грижовен член на обществото. Чисто физическото транспортиране без заплащане не създава конфликт на интереси и не компрометира безпристрастността на служителя при изпълнение на функциите му в ПБЗН.

В обобщение на изложеното, съдът счита, че липсва извършено от И. тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в несъвместимост поради осъществена от служителя търговска дейност или престиране на работна сила в полза на друг работодател, включително и по граждански договор по смисъла на чл. 153, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ЗМВР, изискваща подаване на декларация по чл. 153, ал. 6 от ЗМВР. Безспорно се установи липсата на признаци за трудово правоотношение. Според константната съдебна практика, за да има трудов процес, трябва да е доказано наличието на възнаграждение, уговорено работно време и йерархична зависимост. В случая липсва който и да е от изброените елементи – доказателствата по делото безпроитворечиво сочат, че за осъществявания превоз на инертни материали в помощ на фирмата на съпругата си И. И. не е получавал възнаграждение, което показва, че дейността не е труд, а услуга, тъй като безвъзмездността е несъвместима с понятието „трудово правоотношение“; системното извършване на дейността не я прави автоматично трудова нито променя правната й природа – ако еднократното превозване на материали за съпругата не е нарушение, то и многократното превозване не е такова, щом става безвъзмездно. Помощта в бизнеса на съпругата (особено превозът на материали поради изискване за наличие на специфична категория за управление на товарния автомобил) е проявление на брачната солидарност, прокламирана в чл. 17 от СК, това е грижа за общия семеен бюджет, като системността в случая доказва единствено трайността на семейния ангажимент. Управлението на камион и пренасянето на стока е чисто техническо действие, което не прави служителя субект на търговското право, тъй като той не сключва сделки, не взема управленски решения и не подписва договори. Забраната за несъвместимост по чл. 153, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ЗМВР изисква реално упражняване на друга професия или търговия, като именно дисциплинарно наказващият орган носи тежестта да докаже тези обстоятелства, което не е сторено в случая – заповедта почива на предположения, а не на доказани факти; игнорирани са брачните задължения за взаимопомощ, които не са забранени от нито един закон. Нарушен е и принципът за съразмерност – дори и да се приеме, че е допуснато твърдяното нарушение, то наложеното наказание „уволнение“ е твърде тежка санкция с оглед обстоятелството, че е оказвана помощ на член от семейството.

Отделно следва да се посочи, че органът не е взел предвид цялостното поведение на служителя през време на службата му – той се е задоволил просто да посочи, че през време на петнадесет годишната си служба в МВР И. е награждаван четири пъти, посочвайки конкретните награди, без същите да бъдат анализирани като доказателство за висок професионализъм и лоялност, още повече, че за времето на службата дисциплинарни наказания не са налагани. Това сочи на бланкетни мотиви. Липсата на предишни наказания и наличието на награди сочат на служител с изградени високи морални и етични качества- налагането на най-тежкото наказание „уволнение“ за първо нарушение, което дори не е свързано с преките служебни задължения, е непропорционално наказание. Съдът не споделя и изводите на органа за извършено при пряк умисъл деяние – служителят е действал с ясното съзнание, че изпълнява морален и семеен дълг (помощ на съпругата), а не че упражнява търговска или друга забранена от ЗМВР дейност. Не може да има пряк умисъл за несъвместимост, когато лицето не получава доходи и не сключва сделки, в случая целта е била единствено битова помощ, което изключва намерението за противоправно поведение. Логически неоправдано е и становището в акта, че в резултат на извършваната дейност, свързана с превоз на инертни материали, Младши инспектор И. И. е извършвал дейност, несъвместима с държавна служба в МВР. Очевидно органът приема самото действие като настъпила последица от извършването му. Истинските вредни последици трябва да бъдат реални и измерими (например, пропуснато дежурство, закъснение за работа, компрометиране на конкретна акция или реален конфликт на интереси), каквито в случая не са налице. Това сочи на липса на вредоносен резултат и прави уволнението абсолютно неадекватно наказание. Дори органът да приема, че формално е допуснато вмененото нарушение, то е следвало да наложи по-леко наказание (порицание, забрана за повишаване). В този смисъл е допуснато нарушение на изискването за справедливост и съразмерност, разписано в чл. 6 от АПК.

В обобщение на изложеното, съдът намира, че административният орган е нарушил императивната разпоредба на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, като не е извършил реална преценка на тежестта на нарушението спрямо цялостното служебно поведение на наказания служител. Маркирането на получените от служителя четири награди без реален коментар е процесуален пропуск, тъй като тези отличия, ведно с липсата на наказания за петнадесетгодишен период, характеризират служителя като безупречен. Твърдението за пряк умисъл е необосновано, тъй като действията са били мотивирани от съпружеска солидарност, а не от стремеж към нарушаване на служебната дисциплина. Липсата на каквито и да е конкретни вредни последици прави наложеното наказание „уволнение“ явно несправедливо и несъразмерно.

Предвид изложеното обжалваната заповед се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

При този изход на спора претенцията на жалбоподателя за разноски следва да бъде уважена. Такива се претендират за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение от 3 000 лева, или 1 533,88 евро. Предвид направеното възражение за прекомерност и при съобразяване на приетото в Решение на СЕС по дело № С-438/2022 г. с оглед фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, проявената от пълномощника на страната процесуална активност и обема на предоставената правна защита, съдът редуцира размера от 3 000 лева на предвидения в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. минимум от 1 000 лева, равняващи се на 511,29 евро.

Водим от горното, съдът