Решение № 93 от 15.5.2026 г. на Районен съд - Берковица по дело № 582/2025 г.

гражданско дело № 20251610100582 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 530 и сл. от ГПК във вр. с чл. 51 ЗН. Постъпила е молба от БАНКА ДСК АД с правно основание чл. 51 ЗН – за призоваване на лицата, които имат право да наследяват Н. Г. С., като им бъде определен подходящ срок, за да заявят приемат или се отказват от него. Доказателствата по делото са писмени. Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на молителя, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното : Към молбата е представен Договор за кредит за текущо потребление от .... г. /л. 3-4, л. 14-16/, от който е видно, че заявителят е предоставил на Н. Г. С. в заем сумата от 9300 лева. От представеното Удостоверение за наследници на Н. Г. С. /л. 32-33 от делото/ е видно, че същият е починал на 04.08.2024 г., като негови наследници по закон от първи ред са неговите низходящи /деца/ – Н. Н. Г., Д. Н. Г., М. Н. Г., В. Н. Г. и И. Н. Г.. Поради, което молителят се явява заинтересовано лице по смисъла на чл. 51 ЗН. На основание чл. 51 ЗН по искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството. Изявлението на наследника се вписва в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1 ЗН . Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал 1 ЗН приемането на наследството може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, като в този случай приемането се вписва в особена за това книга. По същия ред се извършва и отказът от наследство – чл. 52 ЗН. Местно компетентен да извърши вписването на приемането, респективно отказа съгласно чл. 49, ал.1 и чл. 1 от ЗН е районният съд по местооткрИ.е на наследството. На основание чл. 1 ЗН, наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на починалия. Константната съдебна практика приема, че нормата на чл.1 от ЗН визира при действието на ЗГР последния регистриран постоянен адрес на починалия наследодател /така решение от 12.04.2016 г. по в.гр.д.№167/2016 г. на ОС- Бургас; решение №114 от 09.05.2016 г. по в.гр.д.№140/2016 г. на ОС-Добрич/. Според нормата на чл.93 ал.6 от ЗГР именно постоянният адрес на гражданите служи за упражняване на права или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт. В този смисъл постоянният адрес на наследодателя към датата на смъртта му определя и местно компетентния районен съд, в чиято особена книга следва да се впише волеизявлението на наследника. По делото служебно е направена и справка по чл. 3, ал. 3 от Наредба № 14/18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Национална база данни „Население”. Последният регистриран постоянен адрес на наследодателя е бил в с. З. /служебна справка на л.9/, поради което и компетентен по правилата на местната подсъдност да се произнесе е Районен съд –Берковица. В производството са конституирани посочените по-горе наследници като страни в производството и им е предоставен срок, в който да заявят пред съда приемат или се отказват от наследството, останало от Н. Г. С., като са им указани последиците, предвидени в чл. 51, ал.2 ЗН. По делото служебно е направена справка в регистъра, воден по чл. 49 ЗН към РС – Берковица /л. 46, 59, 78/, от която не е установено да има вписан отказ или приемане от някой от посочените по-горе наследници. По отношение на Н. Н. Г.: Същият се яви пред съда и лично заяви в проведеното на 12.02.2026 г. съдебно заседание, че се отказва от наследството. Така направеното от наследника волеизявление за отказ от наследството останало от наследодателя следва да бъде вписано в особената книга по чл. 49, ал. 1 от Закона за наследството, водена в Районен съд – Берковица по реда на чл. 51, ал. 3 ЗН. По отношение на останалите наследници: Наследниците са редовно призовани за съдебно заседание. Съдебните книжа за Д. Н. Г. са получени от нейната дъщеря със задължение да й ги предаде, а М. Н. Г. е призован по месторабота чрез работодателя. Призовките до В. Н. Г. и И. Н. Г. са връчени по реда на чл.44, ал.1 ,изр. посл. ГПК, тъй като същите са отказали да получат съдебните книжа и отказът им е надлежно удостоверен. По правилата на чл.44, ал.1, изр. посл. от ГПК отказът на получателя да получи съобщението не засяга редовността на връчването, тоест следва да се приеме, че В. Н. Г. и И. Н. Г. са получили съдебните книжа и им е осигурена възможността лично и самостоятелно да заявят пред съда дали приемат или се отказват от наследството на своя наследодател, от която възможност те не се са възползвали. Редовно призованите низходящи не се явиха пред съда в проведеното съдебно заседание, в което е даден ход на делото и в указания от съда срок не са изразили писмено становище дали приемат или се отказват от наследството, оставено от Н. Г. С.. Наследниците са предупредени, че ако в дадения им срок не заявят дали приемат или се отказват от наследството, губят правото си да го приемат. След като в дадения им срок не са заявили нито писмено, нито устно пред съда дали приемат или се отказват от наследството, като са им били указани последиците от това, съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗН, те губят правото да приемат наследството, оставено от наследодателя им. Поради това на основание чл. 51, ал. 2 от ЗН следва да се впише в особената книга по чл. 49, ал. 1 от ЗН, водена при Районен съд – Берковица, че призованите към наследяване низходящи - Д. Н. Г., М. Н. Г., В. Н. Г. и И. Н. Г., са загубили правото да приемат наследството, оставено от наследодателя им. Така мотивиран, съдът