Решение № 140 от 25.3.2026 г. на Районен съд - Русе по дело № 819/2025 г.

Административно наказателно дело № 20254520200819 по описа за 2025

година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „Оргахим Резинс“ АД (в последствие преобразувано в ЕАД) против Наказателно постановление № 05/30.04.2025 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Русе /РИОСВ-Русе/, с което на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) на дружествотожалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 100 000,00 лева (сто хиляди лева), за това, че при извършена извънредна проверка на 20.03.2025 г., съгласно констатации, отразени в Констативен протокол № НК-18/20.03.2025 г. като оператор на инсталация за производство на смоли, лакове, безири, пластификатори, електроизолационни лакове и полиестерни смоли, която инсталация се експлоатира съгласно условията на Комплексно разрешително № 15-Н1-ИО-А0/2019 г. издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда /ИАОС/, не е изпълнило Условие № 9.4.1. от визираното Комплексно разрешително, а именно: „Притежателят на настоящото разрешително да извършва всички дейности на площадката по начин, ограничаващ разпространението на миризми извън границите на производствената площадка“, с което е нарушило разпоредбата на чл. 123в, т. 2 от ЗООС.

В жалбата се излагат подробни съображения касателно нищожност,

незаконосъобразността и неправилността на обжалваното наказателно постановление, доколкото последното е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, поради което се моли да бъде отменено.

В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. П. И. от Адвокатска колегия – Русе, в качеството й на упълномощен защитник, като поддържа изложеното в жалбата и го доразвива от фактическа и правна страна в пледоарията си. Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени. Претендира присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от старши юрисконсулт М. К.. Пледира правилност, обоснованост и законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Представя писмени бележки. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – наказателното постановление е връчено на представител на дружеството жалбоподател на 07.05.2025 г., а жалбата е депозирана на 20.05.2025 г. с вх. № АО-3171/20.05.2025 г., касае подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

По същество:

Съдът, като съобрази ангажираните от дружество-жалбоподател фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

С Решение № 15-Н0-И1-А1/15.01.2014 г. Изпълнителният директор на ИАОС е изменил Решение № 15-Н0-И0-А1/2010 г. за актуализиране на Комплексно разрешително № 15/2004 г. като за оператор е определен „Оргахим Резинс“ АД, с ЕИК 202723137 за експлоатация на следните инсталации и съоръжения: 1) Производство на смоли, лакове, безири и пластификатори (т. 4.1 (б) от Приложение 4 на ЗООС); 2) Производство на електроизолационни лакове и полиестерни смоли (т. 4.1 (б) от Приложение 4 на ЗООС) и 3) Производство на акрилни дисперсии и лепила (т. 4.1 (а) от Приложение 4 на ЗООС). С Решение № 15-Н0-И1-А2/28.11.2016 г. Изпълнителният директор на ИАОС е актуализирал комплексното разрешително на „Оргахим Резинс“ АД.

С Решение № 15-Н1-И0-А0/30.09.2019 г. Изпълнителният директор на ИАОС е издал на „Оргахим Резинс“ АД, с ЕИК 202723137 Комплексно разрешително № 15-Н1/2019 г. за експлоатация на следните инсталации и съоръжения: 1) Инсталация за производство на смоли, лакове, безири, пластификатори, електроизолационни лакове и полиестерни смоли (т. 4.1 бук. (б) от Приложение 4 на ЗООС); 2) Инсталация за производство на акрилни дисперсии и лепила (т. 4.1 бук. (а) от Приложение 4 на ЗООС).

Съгласно т. 1 от Условие № 2 на Комплексното разрешително Инсталацията за производство на смоли, лакове, безири, пластификатори, електроизолационни лакове и полиестерни смоли (т. 4.1 бук. (б) от Приложение 4 на ЗООС) включва Цех „Смоли“ – 14 броя бункери за прахообразни суровини; 14 броя реактора (производство на различни видове смоли); 29 броя смесителя (разреждане на получената смола); 2 броя дисолвера (производство на гелове и полиестерни смоли) и пълначно отделение и Цех „Смоли 2“ – 4 броя реактори (производство на смоли); 4 броя смесители (разреждане на получената смола) и пълначно отделение. Съгласно т. 2 от Условие № 2 на същото разрешително Инсталацията за производство на акрилни дисперсии и лепила (т. 4.1 бук. (а) от Приложение 4 на ЗООС) включва Цех „Акрилни дисперсии и лепила“ – 3 броя реактора (производство на акрилни дисперсии и лепила) и 3 броя смесителя (разреждане на получената дисперсия и лепило).

Съгласно Условие 9.4.1 от горепосоченото комплексно разрешително операторът на инсталациите е задължен да извършва всички дейности на площадката по начин,

ограничаващ разпространението на миризми извън границите на производствената площадка.

На 20.03.2025 г. на територията на град Русе Н. З. К. на длъжност мл. експерт в дирекция „КОС“ при РИОСВ-Русе и Х. С. М. на длъжност началник на отдел в дирекция „КОС“ при РИОСВ-Русе извършили извънредна проверка с цел извършване на обход за наличие на миризми от промишлен характер. Проверката се извършила въз основа на Заповед № 95/11.03.2025 г. на Директора на РИОСВ-Русе и във връзка с постъпили пет сигнала за миризми.

Констатациите от извършената извънредна проверка били обективирани в Констативен протокол № НК-18/20.03.2025 г. Съгласно същият протокол:

Обходът стартирал в 06:30 ч. на посочения ден и бил осъществен със служебен лек автомобил. Проверката била осъществена чрез извършване на обходи в Централната част на град Русе, както и в кв. „Родина”, кв. „Дружба 1” и Западна промишлена зона на град Русе.

В 06:40 ч., при пристигане пред административната сграда на „Оргахим Резинс” АД, на бул. „Трети март“ № 21, експертите на РИОСВ-Русе установили миризма на органични вещества и смоли.

В 06:50 ч. постъпил сигнал от св. В. З. за специфична миризма на „Оргахим Резинс” АД в района на ул. „Хан Аспарух”. Св. З. подал сигнал за миризми на смоли от Оргахим Резинс. Оплакал се, че не е възможно да се проветрят жилищата заради миризмите и нуждите на предприятието като поискал то да бъде затворено. В 06:55 ч. постъпил втори сигнал на „Зелен телефон“, от св. Е. И., за миризма на смоли в ж.к. „Възраждане-Юг “. Св. И. заявила, че отново има силна миризма на смоли в кв. Възраждане Юг, бл. „МНО-3“. Експертите извършили обход, при който не била потвърдена подобна миризма по ул. „Хан Аспарух“. Екипът е продължил пешеходно, в района около и зад „Операта”, където също не е установена миризма.

В 07:25 ч., експертите се насочили към западна посока на града, по бул. „Славянски", бул. „Придунавски”, ул. „19-ти февруари”, ул. „Стефан Стамболов” и пешеходно по ул. „Българска морава”. Не констатирали наличие на подобна миризма.

В 07:33 ч. бил получен сигнал от св. П. П. за обгазяване и системно нарушаване на Комплексното разрешително на дружеството. Св. П. заявил, че има силно обгазяване на ацетон, смоли и други разтворители във въздуха на гр. Русе, повторение и системно нарушение на комплексното разрешително на жалбоподателя- допускане на миризми извън производствената площадка. Минути по-късно, в 07:40 часа, служител на РИОСВ-Русе - младши експерт С. П. информирала екипът, извършващ проверката, за специфична миризма на смоли в района на „Американското пазарче“, в центъра на града.

В 07:45 ч. при потегляне от ул. „Стефан Стамболов” към централната част на града, експертите установили миризма на летливи органични вещества и смоли при преминаване по ул. „Николаевска”, завод „Арда-Русе” ООД, в посока Математическата гимназия. Миризмата запазила характера и интензитета си и по бул. „Генерал Скобелев“, в района на Математическата гимназия, в района на „Американското пазарче” и в района на Исторически музей - Русе.

В 07:52 ч. и 07:54 ч. са постъпили сигнали за „миризма на ацетон и специфична такава за „Оргахим Резинс“ АД в централната част на града, съответно от св. И. К. и св. И. П.. Св. К. подала сигнал, че в гр. Русе, ул. „Ангел Кънчев“ миришело силно на ацетон, предполагала, че е от Оргахим, но не можела да бъде сигурна. Св. П. подала сигнал за нарушение на условието на КР на „Оргахим Резинс“ за недопускане на миризми извън производствената площадка като към него момент миризма, характерна за предприятието се усещала на ул. „Мостова“, в района на блока на Борците до „Халите“. При осъществяване на обход в тази част на града експетите от РИОСВ-Русе установили, че действително се усеща такава миризма.

В 08:00 ч. проверяващите продължили към Западна промишлена зона, по бул. „Придунавски”, „Сарайския мост” и булевард „Трети март”, където отново екипът установил същата миризма на летливи органични съединения. В 08:10 ч. бил извършен обход около производствената площадка на „Екон-91” ООД, а в 08:15 ч. и по външните граници на площадката на „Оргахим” АД, където не била констатирана миризма.

В 08:20 ч. екипът пристигнал пред административната сграда на „Оргахим Резинс” АД, на бул. „Трети март“ № 21.

В 8:30 ч. Експертите започнали проверка на производствената площадка на „Оргахим Резинс” АД и в цех „Смоли“, където бил извършен визуален контрол на технологичното оборудване, състоянието на инсталациите и производствената им дейност към този момент. От представената от „Оргахим Резинс“ АД справка се устанява, че към момента на проверката са работили осем производствени реактора. По време на извършвания на място контрол проверяващите констатирали, че общообменната нагнетателно-смукателната вентилационна инсталация на дружеството не работела.

Св. К. и св. М. констариали, че миризмата в сградата на Цех „Смоли“ била идентична с тази, оприличена на летливи органични съединения и смоли, констатирана по-рано при извършения от тях обход по получените сигнали.

По време на обхода, в интервала 06:30 - 08:30 ч., по данните от от Автоматична измервателна станция „Възраждане“ - Русе, е духал слаб югозападен вятър, със средна скорост от 1 m/s.

Съобразявайки гореизложеното св.Н. З. К., на длъжност младши експерт в дирекция „Контрол на околната среда“ при РИОСВ-Русе, приел че дружеството-жалбоподател като оператор на инсталация с издадено Комплексно разрешително /КР/ № 15-Н1/2019 г., не е изпълнило „Условие 9.4.1. Притежателят на настоящото разрешително да извършва всички дейности на площадката по начин, ограничаващ разпространението на миризми извън границите на производствената площадка“ като на 20.03.2025 г. на територията на производствената площадка на дружеството и извън нея разпространило миризми, с което дружеството жалбоподател нарушило разпоредбата на чл. 123в, т. 2 от ЗООС, съгласно която операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително.

В тази връзка св.Н. К. съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0002148/28.03.2025 г. като същият бил връчен на упълномощен представител на дружеството-жалбоподател, който го подписал като посочил, че има възражения. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН с вх. № АО-2373/04.04.2025 г. по описа на РИОСВ-Русе били депозирани подробни възражения.

Въз основа на съставения АУАН Директорът на РИОСВ-Русе издал оспореното Наказателно постановление № 05/30.04.2025 г. като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за осъщественото нарушение на чл. 123в, т. 2 от ЗООС на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 100000,00 лева.

В хода на съдебното следствие бяха разпитани свидетелите Н. З. К., Х. С. М., С. С. П., Е. С. М., В. Ц. М., В. О. З., Е. И. И., П. П. П., И. М. К.-П.а, И. Д. П..

От показанията на св. Н. К. (с висше образование, специалност „еколог-инженер“)- актосъставител се установи, че във връзка със заповед на директора на РИОСВ-Русе № 95/11.03.2025 г. той и св. М. на 20.03.2025 г. извършили проверка, която стартирала в 06:30 ч. от централната част на града като извършили обход със служебен автомобил и пеша в централната част на града, различни квартали и Западна промишлена зона. Направени констатации по часове отразили в Констативен протокол № НК-18/20.03.2025 г.

Малко след 06:30 ч. заедно със св. М. паркирали служебния автомобил пред административната сграда на „Оргахим Резинс“ АД (пред бензиностанция „Ромпетрол“) като там установили слаба специфична миризма за дружеството. Получили няколко сигнала на „зелен телефон“, който телефон бил в св. М. като след прослушването им се насочвали към посочените адреси. Сигналите били за характерна миризма за „Оргахим Резинс“ АД. При пристигане на посочените адреси в централната част на града не установили твърдяната в съответните сигнали миризма. Продължили обхода си пеша по ул. „Българска морава“ и ул. „Стефан Стамболов“, където също не установили миризма. Малко след 07:30 ч. получили сигнал от служителят на РИОСВ-Русе св. С. П., че в района на „Американското пазарче“ се усещала силно задушлива миризма. При придвижването си към посочения от св. П. район минали по ул. „Стефан Стамболов“, ул. „Николаевска“ и района на „Арда“, където усетили тази миризма. Продължили към Математическа гимназия, Историческия музей и „Американското пазарче“, където също осезаемо имало миризма.

След установяване на миризма на посочените места се насочили отново към Западна промишлена зона по бул. „Придунавски“, покрай „Сарайския мост“ посока западната част на града като установили че миризмата продължава да се разпространява и не се била разсеяла. За установяване конкретния източник на миризмата експертите проверили и други обекти като проверката била по външните граници на тези обекти. Проверили и „Еконт 91“ ООД като там не установили никакви миризми.

Проверката продължила на производствената площадка на „Оргахим Резинс“ АД в присъствието на служители на дружеството - еколог, специалист БУТ, както и други служители като началник-склад и началник-технолог. Всички те заявили, че не усещат никакви миризми и източник не е дружеството, въпреки че проверяващите усетили миризма на производствената площадка. В цеха извършили визуален оглед дали се извършват производствени процеси. Констатирали, че е налице производствен процес, като от представена от жалбоподателя справка установили, че работят 8 реактора към момента на проверката. От всички производствени помещения в работната среда свидетелят усещал силна миризма.

При проверката установили, че на две от таблата на общообменната всмукателна вентилационна инсталация, несвъразна с пречиствателните съоръжения имало ключове.

Свидетелят изнася данни, че миризмата, която усетил в началото била една и съща на всички места, на които я е доловил като същата била идентична, с тази, усетена от него в производствения цех. Счита, че миризмата е от смес от органични вещества. Заявява, че, според него, миризмата на „Оргахим Резинс“ АД е специфична - миризма на смоли, докато миризмата при „Оргахим“ АД е специфична на бои.

Сочи, че проверката е приключила около 12 часа на обяд.

Съдът изцяло кредитира показанията на св. К. касателно обходът, времето, мястото и начина на установяване на административното нарушение, тъй като същите са подробни и последователни и напълно кореспондират и се подкрепят от приобщените по делото писмени доказателства - Заповед № 95/11.03.2025 г. на директора на РИОСВ-Русе , Констативен протокол № НК-18/20.03.2025 г.; Пътен лист на получен сигнали по зелен телефон на РИОСВ - Русе, Приложение 1 - с № С-338/20.03.2025 г.; Пътна книжка на служебен автомобил KIA Ceed, per. № Р 8987 КС; GPS - Vivakom F1eet пътен лист, придружен с маршрутна карта и пр. Показанията се подкрепят и от показанията на св. М..

Свидетелят прецизно отразява и констатациите си, респ. установените фактически положения в настоящото производство като ги възпроизвежда пред съда убедително.

От показанията на св. Х. М. (сочи, че има висше химическо образование) се установи, че е участвал в извършената на 20.03.2025. г проверка със св. К.. Свидетелят управлявал служебния автомобил като взел К. от кв. „Дружба 1“ и се насочили към площадката на „Оргахим Резинс“ АД, а „зеленият“ телефон бил в него. М. установява идентично на показанията на св. К. маршрута на предприетия обход. Пред площадката на жалбоподателя (след паркиране на бензиностанцията на „Ромпетрол“) свидетеля усетил миризма, характерна за производството му. Сочи, че миризмата била само пред „тяхната база“, нагоре нямало миризма, т.е. при изкачване нагоре към „Оргахим“, миризмата се усещала оттам - надолу, вятърът бил слаб югозападен.

При обхода в района на църквата до „Операта“, както и по ул. „Българска морава“ не установил миризма. След получаване на сигнал от св. П. тръгнали към „Американското пазарче“ и в района на „Арда“ установили наличие на миризма. В района на Американското пазарче също имало миризма. След това се върнали към Западна промишлена зона пред „Оргахим Резинс“ АД. Тръгнали към площадката на „Екон“, която била нагоре към 2 км като по пътя, включително и пред производствената площадка на „Екон“ нямало миризма. Впоследствие, около 09:00 ч. с представител на оператора влезли на проверка в цех „Смоли“. В момента на проверката на две от котите в цеха установили в самите табла на инсталацията два ключа.

Свидетелят изнася данни, че миризмата, която усетил в началото на деня до административната сграда на „Оргахим Резинс“ били същата, която усетил след това и на другите места. Обяснява, че това е химическа миризма, която хората оприличавали на ацетон, но реално това е миризма на смола, произвежданата в цеха смола има тази миризма. Когато се върнали в 09:00 ч. за проверка в дружеството, пред завода вече нямало миризма, но вътре в цеха я имало. Миризмата, която усетили вътре в цеха, била идентична с тази, която усетили и навън сутринта. Твърди, че е възприел миризмата като непроменлива, трайна една и съща като аромат. Сочи, че производствената площадка на „Оргахим Резинс“ се намира източно спрямо тази на „Оргахим“. Миризмата започва от площадката, от границата на „Оргахим Резинс“ надолу към града (към „Сарайския мост“).

Заедно с колегите е участвал при изготвянето на писма-отговори до МВР или прокуратурата. Свидетелят заявява, че е запознат с Комплексното разрешително на „Оргахим Резинс“ и според него вентилационната система не е включена в него. Сочи, че осевите вентилатори по стената са част от нея, но не са част от ръкавните филтри.

При проверката посетили и контролната зала в присъствието на началника на цеха. Свидетелят сочи, че най-близка като емисия е миризмата на кота 0, там където е самата готова продукция като смола, най-близка като интензитет. Качвайки се нагоре интензитета не че намалявал, но се променял мириса, т.е. на кота 3.60 и кота 9.60 бил по-чисто химически, а най-горе на 15.60 бил по-скоро суровинен като аромат, предвид факта, че сухите суровини се насипвали от там. На кота 15.60 при проверката нямало производствена дейност. При проверката експертите не са констатирали пълнене на IBS контейнери.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. М.. Същият излага преките си възприятия относно различни по естеството и характера си правнорелевантни факти. Показания му относно прякото възприятие на миризми на посочените по-горе места (локации) са последователни, безпротиворечиви, подкрепят се от приетите по делото писмени доказателства и са относими към основния въпрос в настоящото производство по реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Показанията на свидетеля са в корелация и с показанията на св. К..

В показанията на св. К. и М. липсват противоречия по отношение на главните факти от предмета на доказване в настоящото производство. Отделно от това и двамата свидетели разказват освен за релевантните по делото обстоятелства и за други такива, съпътстващи констатираното нарушение - извършения цялостен обход, останалите места, които са обходили, и на които са спирали автомобила за извършване на проверка за наличие на миризми и пр. Същите са индиция за пълнотата и достоверността на изложените от тях твърдения относно обстоятелствата от предмета на доказване по делото. Показанията им се възприеха по описания по-горен начин от настоящия съдебен състав напълно.

От показанията на св. С. С. П. (сочи, че има висше образование, специалност „екология“) се установи, че на 20.03.2025 г. около 07:30 ч. при отворени прозорци на терасата усетила миризма, която според нея била идентична на тази, която се усеща пред цех „Смоли“ на „Оргахим Резинс“ АД. След като изчакала няколко минути и миризмата не се променила се обадила на св. М., тъй като знаела, че към него момент е на обход и му обяснила, че на адрес ул. „Иван Вазов“ № 24 се усеща миризма. Докато напуснала адреса си (около 08:20-08:30 ч.) миризмата продължила. Свидетелката оприличава миризмата на смоли, според нея миришело по същия начин, както непосредствено пред цех „Смоли“ на жалбоподателя. Сочи, че неколкократно е била пред площадката на жалбоподателя, както и вътре в нея, поради което била запозната с миризмата на работната площадка на „Оргахим Резинс“ АД.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. П.. Същата излага преките си възприятия по отношение на усетената от нея миризма на посочените по-горе дата и времеви период. Показания й са последователни и безпротиворечиви като се подкрепят от показанията на св. К. и св. М..

От показанията на св. Е. С. М. се установи, че същият е присъствал на проверката, извършена на 20.03.2025 г. в дружеството. В началото на проверката свидетелят не е присъствал като се е присъединил към проверяващите в цех „Смоли“ - командната зала. Свидетелят сочи, че не били констатирани нарушения при работата на инсталациите на „Оргахим Резинс“ АД. Изнася данни за разположението на производствената инсталации на различните коти, че на таблата на вентилационната система имало монтирани бутони с ключове за блокировка, начина на работа на оперативната система и съответните маршрутни карти за всеки един реактор.

Според свидетеля миризмата на ксилола и минералния терпентин е специфична. Миризмата им е разграничима, а в информационните листи е посочено, че са със специфичен аромат като свидетеля оприличава аромата като на дизелово гориво. Сочи, че не може да оприличи ксилова като миризма, но същият е със специфичен аромат. Изнася данни, че в процесния цех има четири изпускателни устройства (№ 1 и № 1а към локалната пречиствателна станция към бункерите, № 2 - компенсационна система или т. нар. „санитарни“ и едно изпускащо устройство към т. н. „пълначно помещение“). С оглед разделянето на всички коти с плътни прегради била направена принудителна вентилация на цеха на всеки един етаж/кота, която включвала нагнетителна и смукателна система. Смукващите вентилатори било двустранно разположени по фасадата, а нагнетителните вентилатори били два, доставящи свеж въздух в помещенията.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. М.. Същият излага преките си впечатления относно извършената проверка в цех „Смоли“ - командна зала, разположението на производствената инсталация в цеха, нагнетителната и смукателната инсталации в същия, както и личните му възприятия за мириса/аромата на ксилола и терпентина.

От показанията на св. В. Ц. М. се установи, че не е присъствала по време на проверката на 20.03.2025 г. Същата е участвала в административното производство като свидетел по съставяне и връчване на АУАН-а. В останалата част показанията на свидетелката са ирелевантни за процесното нарушение.

От показанията на св. В. О. З. се установи, че на 20.03.2025 г. около 07:00 ч. отворил терасата на жилището си, което се намирана на ул. „Хан Аспарух” № 30 и усетил отвън миризма. Изчакал да види дали миризмата ще се разнесе, но тъй като същата не се разсеяла и свидетелят я оприличил на смола се ориентирал за посоката на вятъра (от запад) като приел, че миризмата идва от „Оргахим Резинс“ АД. Подал сигнал на „зеления телефон” на РИОСВ. Свидетелят изнася данни, че различава различни видове миризма. Едната мирише на смоли. Според него тя е от „Оргахим Резинс“ АД. Другата миризма е на изгорял кабел, на бакелит (мирише на изгоряла пластмаса) като според него е от Линамар. В останалата част показанията на свидетеля касая други дати и/или случаи и са ирелевантни за настоящия случай.

От показаниата на св. Е. И. И. се уста нови, че на 20.03.2025 г. подала сигнал за наличие на миризми при дома си в ж.к. „Възраждане”. Сутринта като отворила прозореца усетила лоша миризма с химичен състеав, лютив, силен. Свидетелката сочи, че няма химическо образование, но определя усещаните от нея миризми като такива на ацетон и смоли. Заявява, че не може да определи миризмата от къде идва дали от „Оргахим” АД или от „Оргахим Резинс” АД, но мисли, че миризмата идва от „Оргахим Резинс“АД. Заявява, че е ходила до завода на жалбоподателя и там мирешело по същия начин. Изнася данни, че миризмата е остра, силна и задушлива. Твърди, че от нея я стяга гърлото и кашля, но не и сълзят очите. Съдът кредитира поканията на свидетелката по отношение факта на подадения сигнал. В тази част същите се подкрепят и от приетите по делото писмени доказателства. Съдът кредитира и показанията, по отношение на личните и възприятия за усещаните от нея миризми и влиянието им на организма и.

От показанията на св. П. П. П. се установи, че на 20.03.2025 г. сутринта отворил вратата на терасата за да провери дали има миризма и установил, че се разнася специфичната миризма на смоли и разтворители, характерни за оператора „Оргахим Резинс“ АД. Обадил се на „зеления телефон“ да подаде сигнал. Заявява, че усетил миризмата на площад „Свобода“, където живеел, след това я усетил до Математическата гимназия и след това отново я усетил до училище „Л. Каравелов“. Миризмата била абсолютно еднаква, специфична, неповторима миризма на производството на „Оргахим Резинс“ АД. Свидетелят определя миризмата като такава на „смоли и разтворители“, на някакви органични съединения. Сочи, че миризмата била същата като тази, която усеща в близост до „Оргахим Резинс“ АД. Доколкото нямал хиимческо образование не можел категорично да определи на какво оприличава миризмата на ацетон или на кякакви разредители. Заявява, че въз основа на свои проучвания е установил, че жалбоподателят е предприятието, което излъчва специфичната миризма на смоли и разредители, поради което подавал сигнали срещу него. Сочи, че миризмата на „Оргахим Резинс“ АД предизиквала при него алергични реакции.

Изнася данни, че с „Еконт 91“ работи от приблизително 15 години (закупува от там матраци). Познава това предприятие и при извършваните от него обходи или при посещение в дружеството не е усещал миризми около „Еконт 91“. Сочи, че е подавал сигнали до различни институциите срещу работата на РИОСВ-Русе, както и сигнали и жалби до прокуратурата срещу работата на Директора и служителите от „Оргахим Резинс“ АД. Провеждал е срещи с Директора на РИОСВ-Русе по повод на неговите сигнали, включително и ирез 2025 година. В останалата част показанията на свидетеля касая други дати и/или случаи и са ирелевантни за процесното нарушение.

От показанията на св. И. М. К.-П.а се установи, че на 20.03.2025 сутринта около 07:00 ч. при проветряване усетила много силна миризма, която определя като някаква химия или разредители, но не може да конкретизира точно и се обадила да подаде сигнал на Зеления телефон или на тел. 112. В следствие на участието на свидетелката в граждански обходи покрай различни предприятия в града същата различвала най-общо казано три миризми: на химия, на смоли, на разредители, които приема, че са „Оргахим Резинс“; на бакелит - от „Линамар“ и нанефтопродукти - от „Лубрика“.

От показанията на св. И. Д. П. се установи, че на 20.03.2025 г. сутринта на адреса и на ул. „Мостова“ № 4 при проветряване усетила отвън миризма. Свидетелката я оприличава на „ацетон, сладникава такава миризма”. Обадила се да подаде сигнал на „Зеления телефон” на РИОСВ. Свидетелката сочи, че познава различните миризми в града следствие на обиколките нощем, които правило сдуржение, в което участва. Изнася данни, че миризмата е сладникава, на ацетон. Някои я били описвали като джибри, смоли, някой път като мастило, такова едно сладко, сладникаво мастилено. Тя я оприличавала като сладникава миризма на ацетон. Други миризми, които усещала били горчива миризма, която свързвала с „Булмаркет“; на нефтопродукти, които свързвала с „Лубрика“ и на бакелит - с „Линамар“. Свидетелката заявява, че е сигурна, че на процесната дата е усетила миризма, която свързва с производствената дейност на жалбоподателя.

Съдът кредитира показанията на св. З., И., П., П.а и П. относно субективните им усещания за миризмата, която са усетили, както и за подадените от тях сигнали. Същите обстоятелства се подкрепят и от Приложение № 1 вх. № С-338/20.03.2025 г.

В хода на съдебното следствие по искане на жалбоподателя беше допусната и изготвена комплексна съдебно-химична и метеорологична експертиза, от заключението на която се установи, че всеки от процесите в цех „Смоли“ на оператора може да бъде източник на миризми.

Според експерта, в интервала от 00:01.ч. до 08:30 ч. на 20.03.2025 г. са работили Реактори 3, 4, 5, 6, 7, 9 и 10 от цех „Смоли“ На 20.03.2025 г. в процесния цех са били използвани следните химични вещества: растително масло, пентаеритрит, фталов анхидрид, глицерин, малеинов анхидрид, гликоли, бензоена киселина, ксилен и стирен. Всеки от химичните процеси на производство може да се яви източник на миризми. За ограничаване на миризмите/ емисиите на вредни вещества, в „Оргахим Резинс“ АД имало изградени пречиствателни съоръжения чрез които при нормална, безаварийна работа на производствени мощности и при спазване на технологията, се изпускат врени вредни емисии в атмосферата от организирани източници. Изпускане от неорганизирани източници може да има в случай на пожар, производствена авария или други непредвидени събития, в тава число и повреди при товарно-разтоварна дейност на химикали, за каквито събития на 20.03.2025 г. вещото лице не е намерило данни.

Вещото лице сочи, че в дружеството-жалбоподател са въведени в експлоатация пречиствателни съоръжения за емисии в атмосферата, както следва: 1 бр. Ръкавен филтър към Изпускащо устройства № 1, ИУ - Бункери за твърди суровини към цех Смоли - изток; 1 бр. Ръкавен филтър към ИУ № 1А - Бункери за твърди суровини към цех Смоли - запад; 2 бр. Абсорбционни колони към ИУ № 2 - Компенсационна система към технологични съоръжения в цех Смоли; Вентилационна система към цех Смоли 2, ИУ № 3; Вентилационна система към пълначно отделение на цех Смоли 2, ИУ № 7; Общообменна вентилация в работните помещения. Изпускащите устройства /ИУ/ се явяват източник за организирано изпускане на емисии в атмосферния въздух, при спазване на Условие № 9 от КП № 15-Н1/2019 г. Вещото лице констатира, че за 20.03.2025 г. не е отчетено нарушение в режима на работа на инсталациите в Цех „Смоли“.

На база предоставената информация експертът установява, че на 20.03.2025 г. при производствената си дейност „Оргахим Резинс“ АД е формирала процесни води, които са постъпили на кота +0.00 в събирателен съд, за гравитационно разделяне на два слоя- горен - о-ксилол и долен - вода, с цел о-ксилола да бъде върнат обратно в рецикъл за използване. По вътрешна технологична организация, водата от събирателния съд се прехвърляла в IBC контейнери само в понеделник по време на първа работна смяна. Тъй като 20.03.2025 г. е четвъртък, следвало, че този ден процесиите води не са прехвърляни в IBC контейнери.

Метеорологът сочи, че при посочената в експертизата синоптична обстановка на 20.03.2025 г., при съобразяване на устойчивата вертикална стратификация на атмосферата в района, подсилената приземна температурна инверсия, плътният приземен въздух и продължителният слаб вятър с югозападна компонента на посоката (от юг-югозапад до запад, предимно от запад-югозапад), със скорост в диапазона 1-4 м/сек, част от емисиите и техните миризми с източник/ци в района на предполагаемия процесен източник „Оргахим Резинс“ ЕАД по бул. „Трети март” № 21 в Западната промишлена зона на гр. Русе, макар и в намалена концентрация, допълнително насочвани по дългия и широк бул. “Трети март” през Западната промишлена зона и успоредната спрямо булеварда долина на р. Русенски Лом биха достигнали след известно време до западната част и дори централната част на града, в т. ч. и споменатите (в задачата) обекти и улици и много вероятно биха били усетени от повечето живущи и пребиваващи в района, особено на открито и при наветрени експозиции спрямо преобладаващия вятър.

Експертът сочи и че важни процеси на преразпределение на замърсяващите вещества във въздуха на градския ландшафт, обуславящи сложната им пространствено-времева структура, са рециркулацията и турбулентните вихри. Заради голямата разчлененост и специфичните топлофизични свойства на подложните повърхности в града, различаващи се съществено от тези в естествена ненарушена извънградска среда, е напълно възможно, заради посочените процеси, в някои точки или малки участъци в западната и централната част на гр. Русе, да настъпи дори подсилване на концентрацията и миризмата на дадено замърсяващо вещество. Миризмата, която е достигнала дадена улица/сграда може да се задържи на съответното място, да се натрупа повече откъм наветрената страна на дадена фасада или в дадена тясна уличка/междублоково пространство с характерна котловинообразна/негативна форма. По този начин миризмата би била по-интензивна и попродължителна, отколкото на други по-продухваеми и по-открити места. На посочените в експертизата места, усещането на миризми по тези направления, според експерта, със сигурност би било по-силно.

С вписване № 20250818142131 в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружествотожалбоподател е извършена промяна на правната му форма като дружеството е станало еднолично акционерно дружество („Оргахим Резинс“ ЕАД).

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства - копия от АУАН № 0002148/28.03.2025 г.; Възражение против АУАН № 0002148/28.03.2025 г. от „Оргахим Резинс“ АД, с вх. № АО-2373/04.04.2025 г.; Покана на основание чл. 40, ал. 1 от ЗАНН; Известие за доставяне № RPS70001JQQE44; Наказателно постановление № 05/30.04.2025 г. на Директора на РИОСВ - Русе; Справка за станция „Русе - АИС Възраждане“ за периода от 20.03.2025 г. 00:00 ч. до 20.03.2025 г. 23:00 ч.; Констативен протокол № НК-18/20.03.2025 г.; Справка за работа на реактори в цех „Смоли“ в периода 06:00-08:00 часа на 20.03.2025 г.; Справка за работа на вентилационната система в цех „Смоли“; Заповед № 16-А/24.02.2025 г. на Изпълнителния директор на „Оргахим Резинс“ АД; Справка вх .№ С-338/20.03.2025 г.; Заповед № 95/11.03.2025 г. на Директора на РИОСВ- Русе; Заповед № 16/11.01.2023 г. на Директора на РИОСВ-Русе; Решение № 15-Н1-И0- А0/30.09.2019 г. на Изпълнителния директор на ИАОС; Комплексно разрешително № 15- Н1/2019 г.; Писмо рег. № 336000-8689/24/03.12.2024 г. на ОД на МВР-Русе; Писмо рег. № 336000-2111/25/20.03.2025 г. на ОД на МВР-Русе; Подробна справка от измерванията на станция Русе - АИС „Възраждане" по всички показатели за 09.10.2024 г.; Пътна книжка на служебен автомобил KIA Ceed, per. № Р 8987 КС; GPS - Vivakom F1eet пътен лист, придружен с маршрутна карта; Наказателно постановление № 64/30.11.2023 г. на директора на РИОСВ - Русе, с приложен препис от Решение № 168/20.03.2024 г. на Районен съд - Русе по АНД № 2367/2023 г., ведно със заверка на решение № 2120/08.07.2024 г. по КАНД № 378/2024 г. на Административен съд - Русе; Наказателно постановление № 22/13.02.2023 г. на директора на РИОСВ - Русе, с приложен препис от Решение № 519/11.07.2023 г. на Районен съд - Русе по АНД № 482/2023 г., ведно със заверка на решение № 304/19.12.2023 г. по КАНД № 304/2023 г. на Административен съд - Русе; Наказателно постановление № 21/13.02.2023 г. на директора на РИОСВ - Русе, с приложен препис от Решение № 527/13.07.2023 г. на Районен съд - Русе по АНД № 481/2023 г., ведно със заверка на решение № 253/31.10.2023 г. по КАНД № 301/2023 г. на Административен съд - Русе; Наказателно постановление № 18/07.02.2023 г. на директора на РИОСВ - Русе, с приложен препис от Решение № 501/06.07.2023 г. на Районен съд - Русе по АНД № 454/2023 г., ведно със заверка на решение № 484/08.02.2024 г. по КАНД № 374/2023 г. на Административен съд - Русе; Наказателно постановление № 10/10.01.2023 г. на директора на РИОСВ - Русе, с приложен препис от Решение № 523/12.07.2023 г. на Районен съд - Русе по АНД № 297/2023 г., ведно със заверка на решение № 38/05.01.2024 г. по КАНД № 306/2023 г. на Административен съд - Русе; Справка за подадените сигнали приети по „Зелен телефон", централата, е- формата на интернет страницата на РИОСВ - Русе, за периода 01.01.2024-31.05.2025 г., с характер на химия и смоли, които се асоциират с дейността на „Оргахим Резинс" АД /36 стр./; Писмо рег. № 336000-9378/18.11.2024 г. на ОД на МВР-Русе; Писмо изх. № И-4858/02.12.2024 г. на Директора на РИОСВ-Русе; Писмо рег. № 336000-2308/21.03.2025 г. на ОД на МВР-Русе; Писмо изх. № И-2079/24.04.2025 г. на Директора на РИОСВ-Русе; Писмо изх. № И- 2723/02.06.2025 г. на Директора на РИОСВ-Русе; Писмо изх. № И-2724/02.06.2025 г. на Директора на РИОСВ-Русе; Годишен доклад по околна среда за 2024 г. на „Оргахим Резинс“ АД, ведно с приложения; Форма за отчитане явяването/неявяването на работа през месец март 2025 г. в РИОСВ-Русе; Писмо изх. № 2331/25/03.07.2025 г. на Окръжна прокуратура - Русе; Писмо изх. № 3981/25/03.07.2025 г. на Районна прокуратура - Русе; Писмо изх. № 492/04.08.2025 г. на „Оргахим Резинс“ АД; Доклад № 25BR030 за изследване на дисперсия на миризми за „Оргахим Резинс“ АД на Envirometrics S.A. Гърция; Констативен протокол № МА-06/20.06.2025 г. на РИОСВ-Русе; Констативен протокол № ВМ-21а/03.10.2024 г., ведно с приложения; Акт за установяване на административно нарушение № 0002147/16.10.2024 г. на РИОСВ-Русе; Приложение № 1 вх. № С-338/20.03.2025 г.; Констативен протокол № НК- 19/24.03.2025 г., ведно с приложения; оптичен носител DVD-R, съдържащ звукови файлове на подадени 5 сигнала на 20.03.2025 г.; Метеорологична справка № 003/07.01.2026 г.; Справка за действащи изпускателни устройства в западна промишлена зона към март 2025 г.; Писмо от Български институт по стандартизация вх. № 250/15.01.2026 г. по описа на РИОСВ-Русе; План за управление на разтворители изх. № 13/28.03.2025 г. по описа на „Екон 91“ ООД; БДС EN 16841-1; БДС EN 16841-2, както и други писмени документи, приобщени по делото, гласни доказателства - показанията на свидетелите Н. З. К. - актосъставител, С. С. П., Х. С. М., Е. С. М., В. Ц. М., В. О. З., Е. И. И., П. П. П., И. М. К.-П.а, И. Д. П. и заключения по изготвената по делото комплексна съдебно-химична и метеорологична експертиза.

Във връзка с направеното от процесуалния представител на жалбоподателя оспорване автентичността на Пътен лист на получен сигнал на “зелен телефон” (Приложение № 1 към процедура за работа с жалби и сингали за нарушения на екологичното законодателство) вх. № С-338/20.03.2025 г., касателно несъответствие на текста с възпроизведения звукозапис от вещественото доказателство (DVR) и във връзка с оценката на доказателствата съдът намира същото за неуспешно. Начинът и формата на подадените сигнали се установи от разпита на свидетелите – сигналоподатели и от показанията на същите се установява индентитет, както на отразените в пътния лист сигнали, така и в звукозаписите на предявеното чрез възпроизвеждането му веществено доказателство.

С оглед изложено въззивният съд приема, че изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

От правна страна:

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:

1. Съгласно § 2в от ДР на ЗООС със закона са въведени разпоредбите на глави първа и втора и приложения № 1 и 2 на Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно

предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ, L 334/17 от 17 декември 2010 г.). Именно с ЗИД на ЗООС - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г. са въведени изискванията на директивата, намерили отражение и в гл. VII, раздел 2 от закона по отношение издаването на комплексни разрешителни. Глави първа и втора и приложение № 3 на Директива 2010/75/ЕС са транспонирани в националното ни законодателство чрез приемането на Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни - вж. § 1а от ДР на същата, която е приета по законова делегация в чл. 119, ал. 1 от ЗООС с постановление на Министерския съвет.

Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗООС „Оператор“ е всяко физическо или юридическо лице, по отношение на което е налице една от следните характеристики: а) експлоатира определено собствено предприятие, съоръжение и/или инсталация, включително част от нея; б) контролира експлоатацията на определено предприятие, съоръжение и/или инсталация, включително част от нея; в) разпорежда се и взема решения относно настоящото или бъдещото функциониране на предприятието, съоръжението и/или инсталацията, включително част от нея“.

Съгласно § 1, т. 39 от ДР на ЗООС „Комплексно разрешително“ е индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава седма. Едно разрешително може да се отнася до една или повече инсталации (или до части от различни инсталации), които са разположени на една и съща площадка са експлоатирани от един и същ оператор и някои от които могат да не попадат в обхвата на приложение № 4.

В чл. 117, ал. 1 от ЗООС е предвидено, че изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации и съоръжения за категориите промишлени дейности по приложение № 4 от същия закон се разрешават след издаването на комплексно разрешително съгласно разпоредбите на раздел II от глава седем. Чл. 120, ал. 1 от същия закон е предвидил, че Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда е компетентният орган за издаване, отказ, преразглеждане, актуализиране, отменяне на комплексните разрешителни.

В т. 4 от Приложение № 4 към ЗООС са предвидени производството от химическата промишленост, за които са необходими комплексни разрешителни. Част от предвидените дейности са и тези с инсталации за производство на органични химични вещества, като: а) прости въглеводороди (ациклични или циклични, наситени или ненаситени, алифатни или ароматни); б) кислородсъдържащи въглеводороди, като: алкохоли, алдехиди, кетони, карбоксилни киселини, естери и смеси от естери, ацетати, етери, прекиси и епоксидни смоли и пр.

Условията и реда за издаване на комплексни разрешителни (чл. 119, ал. 1 от ЗООС) са уредени в Наредба за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни (НУРИКР), приета с ПМС № 238 от 02.10.2009 г.

Съгласно чл. 14, ал. 5 от НУРИКР „Новият оператор по ал. 1 е отговорен за изпълнението на условията на комплексното разрешително и на изискванията на глава седма, раздел II от ЗООС, и на тази наредба“.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от НУРИКР „Контролът по изпълнението на условията в издадено комплексно разрешително или решението по реда на чл. 99, ал. 5 от ЗООС се извършва от РИОСВ“, а съгласно Приложение № 3 към чл. 9, ал. 1 от наредбата в образеца е предвидена т. „9.4. Интензивно миришещи вещества“.

Съгласно § 1, т. 8 от ДР на Наредба № 7 от 21.10.2003 г. за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в околната среда, главно в атмосферния въздух в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации (ННДЕЛОСИОСГАВРУРОИ) , издадена от МОСВ, МИ, МРРБ и МЗ „Неорганизирани емисии“ са всички изпускани във въздуха, почвата и водите емисии на летливи органични съединения, които не се съдържат в отпадъчните газове, както и съдържащите се в каквито и да е продукти разтворители, освен ако в приложение № 2 не е посочено друго“, а съгласно § 1, т. 11 от ДР на същата наредба „Норма за допустими емисии“ е масата на ЛОС, изразена посредством определени конкретни параметри, концентрацията и/или нивото на емисиите, които не може да бъдат превишавани по време на един или на повече периоди от време“.

В § 1, т. 11 от ДР на ННДЕЛОСИОСГАВРУРОИ е дадена легална дефиниция на ЛОС – „Летливо органично съединение“ е всяко органично съединение, което при температура 293,15 ° К (20 ° C) има налягане на парите от 0,01 kPa или повече, или има съответстваща летливост при конкретните условия на употреба в дадена инсталация. Фракцията креозот, която превишава посочената стойност на налягане на парите при температура 293,15 ° K (20 ° C), се счита за ЛОС“.

В производството е безспорно установено, че с Решение № 15-Н0-И1-А1/15.01.2014 г. Изпълнителният директор на ИАОС е изменено Решение № 15-Н0-И0-А1/2010 г. за актуализиране на Комплексно разрешително № 15/2004 г. като за нов оператор е определен „Оргахим Резинс“ АД. С Решение № 15-Н0-И1-А2/28.11.2016 г. Изпълнителният директор на ИАОС е актуализирал комплексното разрешително на „Оргахим Резинс“ АД, а с Решение № 15-Н1-И0-А0/30.09.2019 г. Изпълнителният директор на ИАОС е издал на „Оргахим Резинс“ АД ново Комплексно разрешително № 15-Н1/2019 г.

Съгласно Условие 9.2.2.1-продължение, Условие 9.2.2.3-продължение и Условие 9.2.2.4-продължение от КР № 15-Н1/2019 г. нормата на допустими емисии на ЛОС е 150 mg OB/Nm3 , а нормата за неорганизирани емисии във въздуха е 3% КВР.

Съгласно Условие 9.4.1 от същото КР операторът следва да извършва всички дейности на площадката по начин, ограничаващ разпространението на миризми извън границите на производствената площадка а съгласно Условие 9.5.1 „Емисиите на отпадъчни газове на площадката не трябва да водят до нарушаване на нормите за съдържание на вредни вещества в атмосферния въздух и другите действащи норми за качество на въздуха“.

2 . Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано подробно, както в акта, така и в издаденото, въз основа на него, НП, по начин напълно позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност. Както в АУАН, така и в НП са намерили отражение всички приети за осъществили се факти, за които е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-нарушител. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.

Съдът приема за неоснователни инвокираните от процесуалния представител на жалбоподателя доводи, касаещи персоналната некомпетентност на издателя на НП и наличието на негов пряк личен интерес от изхода на административното производство, както и неговата пристрастност.

С разпоредбата на чл. 51, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН законодателят е предвидил, че не може да участва в разглеждането на административнонаказателна преписка и в издаването на наказателно постановление длъжностно лице, което е заинтересувано от изхода на административното производство или има с нарушителя или пострадалия особени

отношения, които пораждат основателни съмнения в неговото безпристрастие. Цитираното нормативно предписание, наред с другите две хипотези в букви „а“ и „б“ на същата разпоредба, са израз на предвидените в закона гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите - чл. 1 от ЗАНН, същностна част, от които са принципите на законност, обективност и независимост при изследване на фактите от значение за делото и при оценка на доказателствата, които ги установяват.

При анализ на визирана норма се установява, че законодателят е имал предвид, длъжностно лице, което ще издава наказателното постановление. Това е така по няколко причини. Законодателят е употребил термина административнонаказателна преписка в няколко разпоредби от закона - на първо място в чл. 48, ал. 1 от ЗАНН, като впоследствие се съдържа и в други разпоредби - чл. 51, ал. 1 и чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. Тълкувайки нормите граматически, както и систематично, е очевидно че се отнася до вече образувано административнонаказателно производство, за което приключване съответния административнонаказващ орган /адресат на чл. 51, ал. 1 от ЗАНН/ следва да се произнесе относно наличието или не на елементите от фактическия състав на вмененото във вина на посоченото в АУАН административно нарушение, каква е вината на нарушителя, дали същият е адресат на посочената като нарушена норма, налице ли са предпоставките на чл. 28 и т. н.

В конкретния случай, не се установява длъжностното лице да е участвало лично и непосредствено в извършването на проверката и в последствие да е издало НП по обвинение, основано на факти, при установяването на които е участвал лично, поради което да е налице заинтересованост, в следствие на която да е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, резултатирало в нарушаване правото на защита на наказаното лице, а оттам и до незаконосъобразност на издаденото НП.

Доводите си за наличието на пряк личен интерес (заинтересованост от изхода на административното производство) на административнонаказващия орган жалбоподателят основа на представените в съдебното производство Писмо изх.№ 336000-8689/24/03.12.2024 г. и Писмо изх.№ 336000-2111/25/20.03.2025 г. на Директора на ОД на МВР-Русе. В производството са приети и Писмо рег. № 336000-9378/18.11.2024 г. на ОД на МВР-Русе; Писмо изх. № И-4858/02.12.2024 г. на Директора на РИОСВ-Русе; Писмо рег. № 336000- 2308/21.03.2025 г. на ОД на МВР-Русе; Писмо изх. № И-2079/24.04.2025 г. на Директора на РИОСВ-Русе.

Видно от писмата на Директора на ОД на МВР-Русе са се извършвали проверки с оглед наличие на данни за престъпление по чл. 352 от НК. Нормата на чл. 352, ал. 1 от НК предвижда, че „Който замърсява или допуска да се замърсят почвата, въздухът, водни течения, басейни, подземни води, териториалните или вътрешните морски води или морски води в зони, определени с международно съглашение, в което участва Република България, и с това ги направи опасни за хора или животни и растения или негодни за използването им за културно-битови, здравни, земеделски и други стопански цели, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от пет хиляди до тридесет хиляди лева“. Видно от Писмо изх.№ 336000-2308/21.03.2025 г. на Директора на ОД на МВР-Русе проверката се извършва „по жалба от П. П. от гр. Русе, относно нарушения от страна на „Оргахим Резинс“ АД на комплексното разрешително и допускане и разпространение на миризми извън границите на производствената площадка на дружеството“, т. е. жалбата и проверката не касаят евентуално извършено престъпление от Директора на РИОСВ-Русе, което да обоснове предполагаем негов пряк и личен интерес (заинтересованост от изхода на административното производство). Отделно от изложеното, настоящият състав не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя и определя същите като защитна теза, че може да се констатира причинно-следствена връзка от евентуално извършвана проверка от прокуратурата (пр.пр. № 6576/2024 г. РРС и № 890/2025 г. на РОС) и издаването на процесното наказателно постановление. В производството не се установи заинтересованост от изхода на административното производство, т. е. че издаването на наказателното постановление е в пряк и личен интерес на Директора на РИОСВ-Русе като чрез него същият ще бъде облагодетелстван по посочените по-горе преписки, каквито индиции са наведени от процесуалния представител на жалбоподателя. Отделно от изложеното, следва да се отчете и фактът, че Директорът на РИОСВ-Русе е назначен на длъжността със заповед от 07.08.2024 г. на МОСВ, а проверките касаят период с начало 01.01.2021 г.

Не на последно място, проверките, обективирани в писмата на Директора на ОД на МВР-Русе касаят замърсяване на въздуха, а както е посочено в следващата точка от настоящото решение Наредба № 7 от 21.10.2003 г. за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в околната среда, главно в атмосферния въздух в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации е неприложимата в настоящото производство, тъй като отговорността на жалбоподателя е ангажирана за неизпълнение на задължението да ограничава разпространението на миризми извън границите на производствената площадка, а не за превишаване на максимално допустимите норми на летливи органични съединения (ЛОС).

Нормата на чл. 352, ал. 2 от НК касае длъжностно лице, което е допуснало при проектиране, строителство или експлоатация на отводнителни или напоителни системи да не се вземат необходимите мерки, за да се предотврати опасно замърсяване на вододайните зони за питейно водоснабдяване или покачването нивото на подземните води в населените и курортните места, какъвто настоящия случай не е, поради което е и неприложим по отношение на административнонаказващия орган.

От друга страна, съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗООС компетентен да предприема предвидените в закона действия и дейности е директорът на РИОСВ. Чл. 14, ал. 1 от с. з. предвижда, че РИОСВ осигурява провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на регионално равнище. Чл. 148, ал. 3 от ЗООС вменява задължение на директорите на РИОСВ да осъществяват контрол върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат на регионално равнище, а чл. 168 от същия закон задължение за издаване на наказателни постановления.

Чл. 6, ал. 1, т. 6 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите, издаден от Министъра на околната среда и водите (обн., ДВ, бр. 49 от 12.06.2018 г.) предвижда задължение на директорите на РИОСВ да издават наказателни постановления и/или прилагат принудителни административни мерки при констатирани нарушения на законодателството в областта на околната среда. Чл. 14 от същият правилник урежда осъществяването на превантивен, текущ и последващ контрол, свързан с прилагането на нормативните и административните актове, регламентиращи качеството на компонентите на околната среда и факторите, които й въздействат. Неизпълнението на задълженията на Директора на РИОСВ (включително неиздаването на наказателни постановление при установено нарушение) би бил основание за ангажиране на отговорността му (по арг. от чл. 4, ал. 2 от ПУДРИОСВ).

Видно от Писмо вх. № 21796/04.07.2025 г. по пр. пр. № 3981/25/03.07.2025 г. на Районна прокуратура - Русе не са установени образувани наказателни производства по отношение на директора и служители на РИОСВ с предмет нарушаване на екологични норми и допуснати противоправни действия от страна на „Оргахим Резинс“ АД. От Писмо изх. № 2331/25/03.07.2025 г. на Окръжна прокуратура - Русе се установи, че към 30.06.2025 г. в Окръжна прокуратура – Русе не са образувани наказателни производства по отношение на директора на РИОСВ и служители на РИОСВ с предмет допуснати противоправни действия от страна на „Оргахим Резинс“ АД, свързано с нарушаване на екологичните норми.

Съдът не споделя довода на жалбоподателя, че предубедеността и заинтересоваността на АНО е установима от факта, че процесната проверка е започнала със заповед именно от 20.03.2025 г. Всъщност, заповед № 95 е издадена на 11.03.2025 г., а не на 20.03.2025 г. Проверката не е локализирана само до жалбоподателя и „Линамар лайт металс Русе” ЕООД, а включва и „Оргахим” АД и „Лубрика” АД. Установимо е и че Писмо изх. № 336000- 2111/25/20.03.2025 г. на Директора на ОД на МВР-Русе и Писмо рег. № 336000- 2308/21.03.2025 г. на ОД на МВР-Русе са с дати, последващи датата на визирната заповед, а едното и с дата, следвата датата на съставяне на КП № НК-18.

С оглед изложените по-горе аргументи съдът формира извод, че не е налице твърдяното от жалбоподателя процесуално нарушение (чл. 51, ал. 1, б. „в“, предл. I от ЗАНН) при издаване на оспореното наказателно постановление.

Приемането на обратното (доводът на жалбоподателя) би довело до ситуация, в която всяко лице, по отношение на което е започнало административнонаказателно производство, след подаване на сигнал до органите на МВР, може да претендирана нищожност на покъсно издадено наказателно постановление, с твърдението, че АНО е заинтересован от изхода на административното производство.

По отношение на наведените от жалбоподателя твърдения относно процесуално нарушение при издаване на АУАН-а - чл. 37, ал. 3, т. 2, предл. I от ЗАНН (заинтересованост от изхода на административното производство от страна на актосъставителя), настоящият състав намира същите за неоснователни, по подробно изложени по-горе за административнонакзаващия орган съображения, към които препраща.

3. Следва да се отбележи, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана за неизпълнение на задължението да ограничава разпространението на миризми извън границите на производствената площадка, а не за превишаване на максимално допустимите норми на летливи органични съединения (ЛОС), каквито се използват в производството му и на които е възможно се дължат тези миризми. Към настоящия момент за миризмите няма установени норми, поради което за тях се явява неприложима Наредба № 7 от 21.10.2003 г. за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в околната среда, главно в атмосферния въздух в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации, която наредба е издадена на основание чл. 9, ал. 1 от ЗЧАВ и които летливи органични съединения се третират от посочения законов текст като вредни вещества (замърсители).

В конкретния случай, не е налице замърсяване на атмосферния въздух чрез изпускане в него на вещества, които предизвикват неприятни миризми. В нито едно от писмените доказателства Констативен протокол, АУАН, НП, не се твърди замърсяване на атмосферния въздух чрез изпускане в него на вещества, които предизвикват неприятни миризми за да се приеме, че това е изпълнителното деяние на нарушението. Единственото нарушение, което е установено и обективирано в съответните актове, е неизпълнението на Условие от Комплексното разрешително да не се допуска разпространението на миризми извън границите на производствената площадка. За двете деяния - замърсяване на въздуха и недопускане разпространението на миризми извън границите на производствената площадка не е налице сходство в същността. Дружеството е санкционирано за неизпълнението на Условие 9.4.1., което му вменява задължение да осигури всички дейности на площадката да бъдат извършвани по начин, недопускащ разпространението на миризми извън границите на производствената площадка. Не бива да се смесват и Условие 9.4.1. с Условие 9.5. и Условие 9.6. от Комплексното разрешително. Трите условия са отделни, с различен характер и съществуващи самостоятелно и независимо едно от друго. Установените констатации са за наличие на миризми извън границите на производствената площадка - Условие 9.4.1. Последното не конкретизира каква следва да е концентрацията и интензитета на миризмите, които се разпространяват извън границите на площадката на обекта. С посоченото Условие е предвидено задължение само и единствено да не се допускат миризми. Не е допустимо разширително тълкуване на Условието и обвързването му с други Условия, които създават съвсем различни задължения за оператора /в този см. Решение от 01.08.2023 г. по к. адм. н. д. № 437/2023 г. на Административен съд - Монтана/.

Думата „миризма“ произлиза от глагола „мириша“. Етимологията на думата се свързва със старобългарската форма „мирисати“. Същият произлиза от гръцкото „myron“ (благовонно масло), но е развит самостоятелно в славянските езици. Съгласно дефиницията, дадена в Речник на българския език от Институт за българския език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН миризма е „физично свойство на вещество, което действа върху обонянието и предизвиква приятно или неприятно усещане; дъх, мирис“

(https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B0/).

Настоящият състав не споделя виждането на жалбоподателя, според което миризмата представлява единствено субективно усещане, а не обективно установено състояние. Безспорен физичен и физиологичен факт е обстоятелството, че за да бъде усетена миризмата на дадено вещество, е необходимо отделящите се от него молекули да достигнат до обонятелните рецептори, разположени в обонятелната част на лигавицата, която покрива областта на горната носна мида и съседния участък от носната преграда, т. е. наличието на съответното миришещо вещество (одорант) е елемент от обективната действителност, без който възприятието на съответната миризма е невъзможно.

Науката „Органолептика“ се формира през втората половина на ХХ век. Изследвания в тази област се използват все по-широко в напредналите страни. Съвременното развитие на науката органолептика разграничава и регламентира използваните в областта понятия:

• органолептичен методи (органо + leptikos (гр.) - способност да се вземат, възприемат) – методи за изследване и оценяване качества на обекти от околния свят с помощта на човешките сетивни органи;

• органолептична оценка - оценка, предизвикана от ответната реакция на сетивните органи от свойствата на изделието, дефинирани с качествени и количествени методи;

• органолептичен анализ - сензорен анализ на продукти с помощта на обонянието, вкуса, зрението, осезанието и слуха;

• сензорен анализ - анализ, извършван с помоща на сетивните органи, осигуряващи информация за заобикалящата ни среда чрез зрение, слух, обоняние, вкус, осезание, вестибуларни рецептори и “интерорецепции”.

В конкретния случай св. К. и св. М. са изследвали качеството на въздуха (като обект от околния свят) чрез обонянието си.

Lamina cribrosa, през която преминават влакната на обонятелния нерв (nervus olfactorius) е част от етмоидалната кост (os ethmoidale), разположена централно спрямо сагиталната линия в състава на костите на неврокраниума – част от носната кухина (cavitas nasi). От своя страна, лигавицата на носната кухина се дели на дихателна част (pars respiratoria) и обонятелна част (pars olfactoria).

Именно обонятелната част е тази, която регистрира одорантите (веществата в атмосферния въздух, които имат способността да предизвикват мирисни /вкусови/ усещания). Протеините, произвеждани от Баумановите жлези концентрират върху себе си одорантните молекули и ги транспортират до обонятелните рецептори. Точно взаимодействието между одоранта и одорантния мембранен рецептор стои в основата на усещането за мирис при човека.

Следователно, субективен, т. е. вариращ в определени граници по отношение на различните индивиди, е прагът на усещане на миризмата, който наистина зависи от множество фактори, между които пол, възраст, моментно здравно състояние на съответното лице, продължителност на въздействието на миришещото вещество и др. под. Субективна е и оценката на миризмата като приятна или неприятна, включително оприличаването й на вече познати други миризми. Различното оценяване на миризмата като приятна/неприятна, респ. различният праг на чувствителност към нея у отделните лица обаче не означава, че миришещото вещество не е налично във въздуха. Известно е също, че прагът на усещане на миризма от човека за много от интензивно миришещите вещества е много по-нисък от законово утвърдените, в това число на ниво ЕС, гранични стойности на концентрацията на съответните вещества в атмосферния въздух. Обстоятелството, че концентрацията на определено миришещо вещество не достига минималните прагови стойности, ако същото представлява и вредно вещество, или пък се касае за вещество, което не е класифицирано като вредно, но въпреки това е източник на интензивна миризма, не означава, че по този начин у изложените на миризмата лица не се поражда една значителна степен на дискомфорт и по този начин не се засяга неблагоприятно околната среда /вж. Решение № 38/05.01.2024 г. по к. адм. н. д. № 306/2023 г. на Административен съд – Русе/. Според легалната дефиниция на § 1, т. 6 от ДР на ЗООС увреждане на околната среда има и когато е налице такова изменение на един или повече от съставящите я компоненти, което води до влошаване качеството на живот на хората.

Значителните трудности при измерването посредством специализирана апаратура на миризми от промишлени обекти, каквато апаратура и административнонаказващият орган и жалбоподателят сочат, че не е и налична в страната, е поставил органолептичното изследване в основата на действащия в ЕС понастоящем стандарт БДС EN 13725:2022 „Емисии от стационарни източници. Определяне на концентрацията на мириса чрез динамична олфактометрия и степента на излъчване на мириса“. В неговата основа стои оценката на миризмата именно по органолептичния метод - от състав (панел) от човешки акцептори (оценители), които в лабораторни условия се подлагат на експозиция на миризма от проба от въздух и по описания в метода начин определят прага на усещане на съответната миризма, съответно нейната концентрация в пробата. Тук, обаче, следва да се посочи, че, понастоящем в страната не са налице акредитирани от ИА „Българска служба по акредитация“ лаборатории, които да прилагат метода на динамичната олфактометрия за определяне на тази концентрация. Всъщност липсва законово изискване за прилагането на посочения стандарт при проверката за спазване на условията по издаденото комплексно разрешително. Следва да се допълни, че дори и посочения метод да беше приложен, то резултатите от него не биха имали предварително определена доказателствена сила, която да обвързва съда в административнонаказателното производство - арг. от чл. 14, ал. 2 от НПК, във вр. чл. 84 от ЗАНН, а на общо основание - чл. 107, ал. 5 от НПК, те следваше да бъдат подложени на внимателна оценка заедно с всички останали събрани доказателства.

Според чл. 117, ал. 1 от ЗООС изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации и съоръжения за категориите промишлени дейности по Приложение № 4 се разрешават след издаването на комплексно разрешително съгласно разпоредбите на този раздел. Такова в полза на жалбоподателя е налице - комплексно разрешително № 15-Н1/2019 г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда за експлоатация на инсталации и съоръжения за следните категории промишлени дейности по Приложение № 4 към ЗООС: 1. Инсталация за производство на смоли, лакове, безири, пластификатори, електроизолационни лакове и полиестерни смоли (т. 4.1, б. „б“ от Приложение № 4 към ЗООС); 2. Инсталация за производство на акрилатни дисперсии и лепила (т. 4.1, б. „а“ от Приложение № 4 от ЗООС).

Както се посочи, законът - ЗООС и Директива 2010/75/ЕС, не установяват конкретен метод, по който следва да бъде проверявано дали това условие от комплексното разрешително е спазено. Насоки как следва да става това се съдържат в съображение 26-то от преамбюла на Директива 2010/75/ЕС, където е записано следното: „За да се гарантира ефективното изпълнение на настоящата директива и осигуряване на прилагането й, операторите следва да представят редовно на компетентния орган доклади относно спазването на условията на разрешителното. Държавите-членки следва да гарантират, че както операторът, така и компетентният орган вземат необходимите мерки в случаите, когато не се спазват изискванията на настоящата директива, и да предвидят система за екологични инспекции. Държавите-членки следва да гарантират, че разполагат с достатъчен на брой персонал, притежаващ уменията и квалификацията, необходими за ефективното осъществяване на тези инспекции“. Според чл. 23, § 5 от същата директива, нерутинни екологични инспекции се провеждат и за проучване на сериозни жалби, свързани с околната среда. От гледна точка на националното ни законодателство, екологичните инспекции се осъществяват по реда на глава девета „Контрол“ от ЗООС, в конкретния случай по реда на контрола, за който и на основание чл. 155, ал. 1 от ЗООС е съставен и Констативен протокол № НК-18/20.03.2025 г. По тези съображения, с оглед спецификата на определяне концентрацията на миризми, отделяни от промишлени обекти в атмосферния въздух, както и предвид обстоятелството, че както съюзното, така и националното законодателство (вж. чл. 148, ал. 3 от ЗООС), възлагат осъществяването на контрола за спазване на условията по издадените комплексни разрешителни на съответните длъжностни лица, съдът намира, че концентрацията на миризма, отделяна от производствената площадка на жалбоподателя, е определена законосъобразно - пряко от длъжностните лица, на които на регионално равнище е възложено извършването на екологични инспекции, които лица разполагат с необходимите умения, опит и квалификация и съобразно явяващия се най-подходящ метод - чрез органолептично възприемане на миризмата.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ е националният орган по акредитация на Република България в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ, L 218/30 от 13 август 2008 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 765/2008“, а съгласно ал. 2 на същия член - „Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ е единственият орган в Република България, който има право да извършва акредитация на органи за оценяване на съответствието“.

В чл. 2, ал. 3, т. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ (ПМС № 187/04.07.2011 г.) са уредени видовете акредитация, които осъществява агенцията, а в т. 3 на същата алинея е предвидено, че агенцията организира курсове, семинари и конференции и други форми на обучение в областта на своята дейност.

Както бе посочено и по-горе, към настоящия момент, както и към датата на установяване на нарушението в страната не са налице акредитирани от ИА „Българска служба по акредитация“ лаборатории и/или други органи, които да прилагат и методите, уредени в стандарти БДС EN 16841-1:2016 „Атмосферен въздух. Определяне на миризма на атмосферния въздух чрез проверка на място. Част 1: Мрежов метод“ и БДС EN 16841-2:2016 „Атмосферен въздух. Определяне на миризма на атмосферния въздух чрез проверка на място. Част 2: Струен метод“ (метод на шлейфа).

От друга страна, съгласно § 1, т. 1 от ДР на Закона за националната стандартизация /ЗНСт/- „Стандарт“ е документ, който е съставен чрез общо съгласие и определя за общо и повтарящо се прилагане правила, основни насоки или характеристики за дейности или техните резултати, за да се постигне оптимален ред в дадена съвкупност от обстоятелства. Чл. 33, т. 11 от ЗНСт предвижда, че БИС организира курсове, семинари, конференции и други форми на обучение и разширяване на кръга от участници в дейността по националната стандартизация. В чл. 5, ал. 1 от ЗНСт е предвидено, че българските стандарти се прилагат доброволно.

По отношение на сочените от жалбоподателя стандарти БДС EN 16841-1:2016 и БДС EN 16841-2:2016, действащото законодателство - ЗООС и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, не препращат към тях, касателно прилагането им при установяване наличие или липса на миризми. Правото не ги въвежда като задължителни. С оглед фактът, че прилагането им е доброволно и при липса на нормативно препращане към тях в релевантната нормативна уредба, следва изводът, че те не са задължителни, поради което неприлагането им не води до незаконосъобразност на извършената проверка, на АУАН или на издаденото наказателно постановление /вж. Решение № 670/10.03.2026 г. по к. адм. н. д. № 770/2025 г. на Административен съд – Русе/.

Отделно от изложеното, стандартът за определяне на миризма на атмосферния въздух чрез мрежов метод сочи, че препоръчителната продължителност на обследването следва да бъде дванадесет месеца с мащаб на проучването от 104 еднократни измервания за всеки квадрат за оценяване. Стандартът допуска по-кратка продължителност на обследването, но не по-малко от шест месеца, с минимален мащаб от 52 еднократни измервания за всеки отделен квадрат за оценяване (л. 617 от делото), което при извънредни проверки от държавните органи е очевидно невъзможно. Аналогичен е случаят и със стандарта за определяне на миризма на атмосферния въздух чрез струен метод - за едно пълно полево обследване трябва да бъде проведен минимален брой от десет цикъла на измерване като за да се вземат предвид възможните вариации (напр. интензитетът на емисиите от източника, метеорологичните условия) се препоръчва провеждането на тези цикли да бъде в рамките на най-малко пет различни дни (л. 705).

Все в тази връзка, съгласно писмо вх. № АО-250/15.01.2026 г. се установява, че Българският институт по стандартизация към настоящия момент не разполага с възможност да организира и провежда специализирано обучение по прилагането на стандарт БДС EN 16841-2:2016 и не издава сертификати или удостоверения за компетентност по този стандарт.

Следователно, за преценка законосъобразността на АУАН-а и НП следва да се изследва въпросът какви технически и производствени процеси са извършвани от оператора на 20.03.2025 г., възможно ли е отделянето на миризми от това производство, както и възможно ли е тези миризми да са достигнали до индивидуализираните в АУАН-а и НП места в град Русе.

В производството се установи, че на процесната дата в периода от 00:01 ч. до 08:30 ч. операторът е извършвал производствена дейност на площадката си като са извършвани процеси на синтез на смоли, като в производствената дейност са били използвани следните химични вещества: растително масло, пентаеритрит, фталов анхидрид, глицерин, малеинов анхидрид, гликоли, бензоена киселина, ксилен и стирен

Съдът кредитира показанията на св. К., че е усетил процесната миризма. Същият е инспектор в РИОСВ-Русе, еколог-инженер по образование. В служебно качеството, по повод извършване на проверки, неколкократно е посещавал производствената площадка на жалбоподателя. Свидетелят е категоричен, че усетената при извършения на 20.03.2025 г. обход на описаните в наказателното постановление конкретни места, извън производствената площадка на оператора - пред производствената му площадка - до бензиностанция „Ромпетрол“, по ул. „Стефан Стамболов“, ул. „Николаевска“ и района на „Арда“, до Математическа гимназия, Историческия музей и „Американското пазарче“, по бул. „Придунавски“, покрай „Сарайския мост“ посока западната част на града миризма е специфична за производствената дейност именно на санкционираното дружество (миризма на смола). Определя я като много специфична и характерна за производството на жалбоподателя, наподобяваща смес от органични вещества. Свидетелят е категоричен, че миризмата, която е усетил на посочените по-горе миризма била една и съща и абсолютно идентична с тази, усетена от него в цех „Смоли“. От показанията на К. не остава съмнение по отношение на възприетите от него факти – усетил е характерната за производството на оператора миризма, която самият свидетел заявява, че не знае как да я определи. За тази миризма подробни показания дава и св. М..

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че актосъставителят не притежава обективните знания, за да може да прецени само със субективното си усещане налице ли е или не миризма. Както бе посочено и по-горе, свидетелят разполага с нужното образование и професионален опит за преценка на миризми, а по отношение на субективното възприятие, вече бяха изложени аргументи по отношение на органолептичния метод. Видно от приетата по делото заповед на директора на РИОСВ - Русе, същият е оправомощил младшите, старшите и главните инспектори, началниците на отдели и директорите на дирекции „Контрол на околната среда“ и „Превантивна дейност“ в РИОСВ – Русе да осъществяват контролна дейност върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат на територията на Инспекцията. С оглед това оправомощаване и при съобразяване спецификата на определяне концентрацията на миризми, отделяни от промишлени обекти в атмосферния въздух, както и предвид обстоятелството, че както съюзното, така и националното законодателство възлагат осъществяването на контрола за спазване на условията по издадените комплексни разрешителни на съответните длъжностни лица, настоящият състав намира, че концентрацията на миризма, отделяна от производствената площадка на жалбоподателя, е определена пряко от длъжностните лица, на които на регионално равнище е възложено извършването на екологични инспекции, които лица разполагат с необходимите умения, опит и квалификация.

Както беше посочено, съдът кредитира показанията и на св. М., че е усетил процесната миризма. Същият е инспектор в РИОСВ-Русе и има химическо образование. В подкрепа на показанията на св. К. сочи, че също е усетил специфична миризма на посочените по-горе обекти и места. На всички места миризмата, която е усетил е била една и съща. Свидетелят определя миризмата като такава на смоли, непроменлива, трайна, една и съща като аромат. Определя, миризмата, усетена от него при проверката в дружеството като идентична на тази, установена от проверяващите на другите места в гр. Русе.

Въззивният съд намира за необходимо отново да посочи, че в настоящия случай не се касае за замърсяване на атмосферния въздух или за разпространение на вредни емисии, а само за неприятни миризми.

От заключението на вещото лице химик се установи, че всеки от извършваните на 20.03.2025 г. процеси в цех „Смоли“, при които обобщено са използвани следните химически вещества (суровини) „фталов анхидрид, бензоено киселина, малеинов анхидрид, пропилен гликол, диетилен гликол, изофталова киселина, пентаеритрит, глицерин като в процеса на синтез на смолата не е участвало съединението ацетон би могъл да бъде източник на миризми. Вещото лице изнася данни, че при нормална, безаварийна работа на производствени мощности и при спазване на технологията вредни емисии в атмосферата се изпускат от организирани източници. По отношение на организираните и неорганизираните миризми настоящия състав по-горе в решението вече обоснова неприложимостта на Наредба № 7 от 21.10.2003 г. за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в околната среда, главно в атмосферния въздух в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации.

Вещото лице сочи, че процесиите води на 20.03.2025 г. не са прехвърляни в IBC контейнери. Появата на миризма може да настъпи в случай на авария в затворената производствена система, каквито данни за 20.03.2025 г. няма. За ограничаване на миризмите в „Оргахим Резинс“ АД има изградени пречиствателни съоръжения чрез които при нормална, безаварийна работа на производствени мощности и при спазване на технологията, се изпускат вредни емисии в атмосферата от организирани източници. Изпускане от неорганизирани източници може да има в случай на пожар, производствена авария или други непредвидени събития, в тава число и повреди при товарно - разтоварна дейност на химикали.

От отговорите на вещото лице, дадени в съдебно заседание се установи, че вентилационната, нагнетателната и всмукателната системи на процесния цех се задействат в случаи, когато началникът на цеха прецени. Всмукателната вентилация изсмуква въздуха от помещенията и го изкарва навън, а нагнетателна - отвън вкарва чистия въздух. Вентилаторите по фасадата представляват част от общообменната вентилация и фактически съставляват изпускащо устройство. Вещото лице сочи, че е възможно разпространението на миризми извън производствената площадка при работеща смукателна вентилация и вентилатори по фасадата, но на процесната дата системата не е работила, процесът си е вървял нормално и не е имало авария.

Вещото лице – химик е разглеждал евентуалното изпускане на миризми извън работната площадка на оператора като възможност само при наличие на изпускане на „неорганизирани емисии“ при пожар, производствена авария или други непредвидени събития, каквито не са регистрирани на 20.03.2025 г. А, „организираните емисии“ не са изпуснали миризми, с оглед данните от ежедневния мониторинг на контролните параметри на пречиствателните съоръжения. От заключението на вещото лице и от отговорите, дадени в съдебно заседание, става ясно, че за него „неорганизираните емисии“, респективно миризмите от тях са само тези, формирани при пожар, авария и други подобни, което настоящият съдебен състав не приема. Както се посочи и по-горе, в самото комплексно разрешително е предвидена възможността с оглед спецификата на производството на „Оргахим резинс“ ЕАД изпускането на „неорганизирани емисии“, при което е възможно да се разпространят миризми по смисъла на Условие 9.4.1.

Неприятните миризми са възможна и предвидима последица от технологичния процес и именно затова в комплексното разрешително са предвидени задължения за оператора във връзка с недопускане на разпространението им извън работната площадка (Условие 9.4.1). Процесните предписания следва да бъдат разглеждани не изолирано, а във връзка с осъществяване на контролната дейност за спазване на условията на комплексното разрешително и във връзка с постъпили сигнали, доказателства за които са представени по делото. Безспорно „миризмите“ не са сред изрично изброените показатели и норми за качество на атмосферния въздух по Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ). Следва да се има предвид обаче, че в условията на самото комплексно разрешително недвусмислено се посочва възможността за поява на емисии интензивно миришещи вещества. Съдът приема, че именно тази особеност на технологичните процеси е довела до формулиране на специално условие в комплексното разрешително, касаещо разпространение на неприятни миризми.

Механизмите за предотвратяване допускането на миризми извън производствената площадка, изразяващи се в нормална работа на описаните в посочените от вещото лице съоръжения за процесната дата, въведени от оператора на база данни от резултатите от ежедневен мониторинг на контролираните параметри на пречиствателните съоръжения, извършван в съответствие с Условие 9.1.1.2 от КР са неотносими. Съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че операторът е длъжен не да забранява разпространението на миризми извън производствената площадка, а да ги ограничава, което задължение следвало да се тълкува като предприемане на всички възможни дейности с цел ограничаване напускането на миризмите извън територията на предприятието, аргументи, за което ще бъдат изложени по-долу в настоящото решение.

Следователно, спорен остава въпросът възможен ли е преносът/достигането на миризми с източник производствената площадка на жалбоподателя до посочените в АУАН /НП/ места в гр. Русе, на които е усетена тази миризма.

От заключението на вещото лице метеоролог се установи, че на 20.03.2025 г. следствие на антициклонална циркулация на централно-европейски антициклон се е установила много голямата стойност на атмосферното налягане в района. Минималните температури сутринта са били от -2°С (в западната част на града, където е и процесното предприятие) до +1°С (в централните части на града и жилищните квартали). Максималните температури през деня са се повишавали. В часовия интервал 00:01-08:30 ч. времето е било предимно мразовито, влажно, ясно, без валежи и мъгла. Небето в посочения интервал е било напълно ясно, а по-късно през деня - слънчево.

Устойчивата вертикална стратификация на атмосферата в района е обусловила приземна температурна инверсия (температурата във височина се е повишавала слабо, а приземя е била по-ниска). При нея, плътният приземен въздух се е охлаждал значително радиационно нощем, поради нарасналото ефективно излъчване при ясно небе, а въздушният слой над него на известна височина се е оказал с малко по-висока температура. Това улеснявало значително задържането на емисиите в приземния въздушен слой. Макар и все още твърде слабо, нахлуването на относително по-топъл въздух от югозапад във височина, както е на процесната дата след полунощ и сутрин, всъщност подсилило температурната инверсия, тъй като довело до по-голям вертикален температурен градиент. Това предполагало по-висока концентрация на веществата и миризмите в района на източника на емисии, сравнено с друг тип синоптична обстановка.

В района е преобладавало затишие до слаб вятър със скорост от 1 до 4 м/сек и посока от юг- югозапад до запад. Същият се е усилил до умерен през деня и с него е нахлул относително топъл и сух въздух, обуславящ затопляне.

Посочените в НП места отстоят на около 1-2 км североизточно от територията на производствената площадка на „Оргахим Резинс“ АД по бул. „Трети март“ № 21 в Западната промишлена зона /ЗПЗ/ на гр. Русе. Съществува слаба денивелация като площадката е малко по-ниско разположена спрямо местата. Най-изразена вертикална разчлененост по трасето между двата обекта има в района на Сарайския мост над р. Русенски Лом, тъй като десният източен бряг е по-висок. Сравнително голяма разчлененост на подложната повърхнина се наблюдава и в самия градски ландшафт в района между Сарайския мост и централната градска част, поради съществуващото застрояване с жилищни и др. сгради. Застрояването в Западната промишлена зона е предимно със стопански сгради. Ориентацията на бул. „Трети март“, който представлява дълга около 3 км и широка около 20 м пътна артерия с посока на простиране от югозапад на североизток. Това разположение значително подпомага и допълнително насочва югозападния вятър директно към западната част на града, в т. ч. и към посочените обекти и улици. Насочването и подсилването на преноса на вятър от югозападна посока се обуславя и от наличието на не много широка (средно около 400 м) и сравнително права речна долина тази на р. Русенски Лом, преминаваща успоредно на бул. „Трети март“ в ЗПЗ, с ориентация също от югозапад на североизток в протежение на близо 3 км, разположена между високия застроен и залесен скат на югоизток и тесния, също застроен, вододел между река Дунав и река Русенски Лом, на северозапад (върху който е разположена самата ЗПЗ).

Вещото лице установява, че при продължителния слаб вятър с югозападна компонента на посоката на 20.03.2025 г., със скорост в диапазона 1-4 м/сек, част от емисиите и техните миризми с източник в района на предполагаемия процесен източник - производствената площадка на „Оргахим Резинс“ ЕАД, макар и в намалена концентрация, допълнително насочвани по дългия и широк бул. „Трети март“ през ЗПЗ и успоредната спрямо булеварда долина на р. Русенски Лом, ще достигнат след известно време до западната и дори до централната част на града, в т. ч. и споменатите обекти и улици и много вероятно ще бъдат усетени от повечето живущи и пребиваващи в района, особено на открито и при наветрени експозиции спрямо преобладаващия вятър.

Според вещото лице „физически феномен“ в тесния смисъл на това понятие е рядко срещано специфично и необичайно явление, каквото не е регистрирано на 20.03.2025 г. на територията на гр. Русе.

Вещото лице сочи, че следствие на рециркулацията и турболентните вихри при съобразения градския ландшафт, голямата разчлененост и специфичните топлофизични свойства на подложните повърхности в града е напълно възможно в някои точки или малки участъци в западната и централната част на гр. Русе, да настъпи дори подсилване на концентрацията и миризмата на дадено вещество. След пренос от източник на емисии от запад-югозапад на изток-североизток, миризмата (и носещите я вещества), които вече са достигнали до дадена улица/сграда, могат да се задържат на съответното място, да се натрупат повече откъм наветрената страна на дадена фасада или в дадена тясна уличка/междублоково пространство с характерна котловинообразна/негативна форма. Това би улеснило усещането на съответната миризма и тя би била по-интензивна и попродължителна, отколкото на други по-продухваеми и по-открити места.

В конкретния случай, Сарайският мост, завод Арда и някои прилежащи улици и сгради в района са на първа линия спрямо посоката на преноса на емисии от западюгозапад, така че тъкмо в тази западна част на града е най-очаквано и обосновано да се усети миризма на донесени и задържани емисии с предполагаем източник – производствената площадка на оператора. Булевардите „Придунавски“ и „Скобелев“ са разположени също в тази част на града и са с посока на простиране от (запад-) югозапад на (изток-) североизток, което значително улеснява нахлуването и придвижването на емисиите при вятър с посока от (запад-) югозапад. Поради това, според вещото лице, усещането на миризми по тези направления, вкл. в района на Математическата гимназия, ще бъде посилно. Вещото лице счита, че е възможно сутринта на 20.03.2025 г. в района на производствената площадка миризмите да са се разсеяли и/или да са били отнесени към посочените по-горе части на града и обекти.

Следователно, въззивният съд формира извод, че отделените от производството на жалбоподателя миризми в атмосферата на 20.03.2025 г. в часовия диапазон 00:01-08:30 ч., с оглед установените метеорологични условия, са напуснали територията на производствената площадка на „Оргахим Резинс“ АД и са достигнали до бул. „Трети март“ № 21, ул. „Стефан Стамболов“, ул. „Николаевска“, завод „Арда Русе“ ООД, бул. „Скобелев“ в района на Математическата гимназия, „Американското пазарче“ (в централната градска част), Регионален исторически музей, бул. „Придунавски" и Сарайски мост. Този извод на съда се подкрепя и от приетата по делото метеорологична справка № 003/07.01.2026 г. на Национален институт по метеорология и хидрология, филиал Варна - метеорологична обсерватория Русе.

Действително, диспозицията на приетата за нарушена норма на чл. 123в, т. 2 от ЗООС е бланкетна, доколкото съдържащото се в нея правило за поведение на оператора на инсталацията е формулирано по-най общ начин - същият е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително. Това налага при повдигане на административнонаказателното обвинение нормата да бъде попълнена със съдържание като бъде посочено кое конкретно условие не е изпълнено и в какво се изразява неговото неизпълнение. В случая и в АУАН и в НП е посочено, че касаторът не е изпълнил Условие 9.4.1 от комплексното разрешително, което гласи притежателят на разрешителното извършва всички дейности на площадката по начин, ограничаващ разпространението на миризми извън границите на производствената площадка. Така спорът се концентрира върху това дали задължението на оператора е за резултат или за поведение. Според развитата от жалбоподателя теза операторът е длъжен не да забранява разпространението на миризми извън производствената площадка, а да ги ограничава, което задължение следвало да се разбира като предприемане на всички възможни дейности с цел ограничаване напускането на миризмите извън територията на предприятието (производствената му площадка).

Глаголът „ограничавам“ означава чрез някакви средства или действия да бъде създадена граница, предел, отвъд който някой, нещо не може да излезе, премине, да се разпростре и др. Следователно ограничаване разпространението на миризмите извън границите на производствената площадка означава недопускане на тяхното разпространение извън тези граници, т. е. задължението на оператора на инсталацията е именно за резултат, а не за поведение или усилия, както поддържа процесуалния представител на жалбоподателя /вж. Решение № 38/05.01.2024 г. по к. адм. н. д. № 306/2023 г. на Административен съд – Русе/. Поради това посоченото условие от комплексното разрешително би се оказало нарушено, а оттам нарушена би била и нормата на чл. 123в, т. 2 от ЗООС, дори и в случаите, когато операторът е взел всички обективно възможни мерки, но миризмата от производствената му дейност така или иначе е напуснала границите на производствената му площадка. Вземането на мерки, видът и обемът им, както и адекватността им за възможността да не се допусне разпространението на миризма извън площадката, следва да намерят отражение при индивидуализацията на наказанието по реда на чл. 27 от ЗАНН, наред с другите установени обстоятелства - интензитета на миризмата, обхвата на територията (местата), на която тя е била усетена, продължителността на емисията, респ. нейната повтаряемост, начина, по който миризмата е засегнала качеството на живот на гражданите, честотата на неизпълнение на условията по комплексното разрешително и др. под.

Поради изложено съдът счита, че от обектива страна жалбоподателят е допуснал нарушение на издаденото КР № 15-Н1/2019 г. и по-точно на условие 9.4.1 като на 20.03.2025 г. е допуснал разпространението на миризми извън границите на производствената си площадка.

Тъй като в разпоредбата на чл. 164, ал.1 от ЗООС, като субект на нарушението по чл. 123в, т. 2 от ЗООС са предвидени юридическите лица - оператори на инсталация и доколкото нарушението е резултатно - а именно констатиране на нарушение на забраната за допускане на миризми извън производствената площадка, самият установен факт, води до основание за ангажиране на отговорността на юридическото лице, като безвиновна такава. При поведението си операторът дължи резултат - спазване на задълженията по комплексното разрешително, и е без значение като предвидената за юридическите лица административна отговорност (когато такава се предвижда в съответен нормативен акт) е безвиновна, т.е. обективна /така и Решение № 809/19.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 241/2021 г. на Административен съд - Пловдив/. Предвид, че е ангажирана безвиновна отговорност на юридическо лице, то налице е и субективната страна на нарушението.

По друг начин казано, нарушението е извършено от юридическото лице „Оргахим Резинс“ АД и попада в хипотезата на чл. 83 от ЗАНН. Отговорността по чл. 83 от ЗАНН е обективна, т.е. налице е безвиновна отговорност. В тази връзка не подлежи на изследване и обсъждане въпросът за вината, тъй като юридическото лице не може да формира субективно отношение към деянието. Достатъчно е само да бъде констатирано от съответните контролни органи извършването на административно нарушение, за да бъде реализирана административнонаказателната отговорност на съответното лице, като му бъде наложена предвидената в закона имуществена санкция /така Решение № 17332/21.05.2025 г. по к. адм. н. д. № 3007/2025 г. на Административен съд – София/.

4. По отношение доводът на процесуалния представил на жалбоподателя за съвместен анализ на приетата по делото комплексна експертиза и представения Доклад № 25BR030/28.07.2025 г. за изследване на дисперсия на миризми за „Оргахим Резинс“ АД на Envirometrics S.A. Гърция:

Както бе посочено и в предходната точка от настоящото решение настоящият състав не приема становището на вещото лице – химик, което разглежда евентуалното изпускане на миризми извън работната площадка на оператора като възможност само при наличие на изпускане на „неорганизирани емисии“ при пожар, производствена авария или други непредвидени събития. В самото комплексно разрешително е предвидена възможността с оглед спецификата на производството на жалбоподателя изпускането на „неорганизирани емисии“, при което е възможно да се разпространят миризми по смисъла на Условие 9.4.1.

Съдът не споделя изводите на жалбоподателя, основани на доклада на Envirometrics S.A. Гърция, по следните съображения:

На първо място, самият жалбоподател сочи, че при органолептично установяване на миризми същото следва да бъде извършвано съгласно стандарти БДС EN 16841-1:2016 или БДС EN 16841-2:2016, а в доклада е посочено, че резултатите от измерените миризми са съгласно стандарт EN 13725:2022 „Емисии на стационарни източници - Определяне на концентрацията на миризми чрез динамична олфактометрия и скорост на емисиране на миризми“ (с който е отменен БДС EN 13725:2004 „Качество на въздуха. Определяне на концентрацията на мириса чрез динамична олфактометрия“). Динамичната олфактометрия, от своя страна, представлява „начин за измерване на чувствителността, остротата на обонянието чрез вдухване в носа на въздух, който съдържа концентрирано миришещо вещество“ (вж. Речник на българския език от Институт за българския език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН). По друг начин казано, олфактометрията е сензорен анализ, използван за количествено определяне на миризми.

Следователно, стандарт БДС EN 13725:2022 определя концентрацията на миризма, докато стандарти БДС EN 16841-1 или -2/2016 определят експозицията на миризма.

От своя страна, стандарт EN 13725 определя метода за обективно определяне на концентрацията на миризми в газова проба чрез динамична олфактометрия с човешки оценители. За определяне концентрацията на миризми или скоростта на емисионни емисии от стационарни източници следва да се прилага не този стандарт, а стандарт БДС EN 15259:2008 „Качество на въздуха. Измерване на емисии от стационарни източници. Изисквания за участъците и местата за измерване, за целта на измерването, плана и протокола от измерването“ и стандарт CEN - EN ISO 16911-1:2013 „Емисии от стационарни източници - Ръчно и автоматично определяне на скоростта и обемния дебит в каналите - Част 1: Ръчен референтен метод“.

Областта на приложение на стандарт EN 13725 не включва: измерване на връзката между ароматния стимул и реакцията на оценителя над прага на детекция (възприемана интензивност), измерване на хедонистичния тон (или (не)приятност) или оценка на потенциала за раздразнение, както и директно измерване на излагането на миризми в околния въздух, които измервания, според съда, касаят процесния случай.

На второ място, моделирането на разпространението на миризми в доклада се основава на емисии миризми, измерени на 15.05.2025 г., т. е. на дата, следващата датата, на което е установено процесното нарушение.

На следващо място, резултатите от моделирането са сравнени с ориентировъчни стойности съгласно стандарти от други европейски страни (л. 389). Позовавайки се на немското ръководство за миризмите на атмосферния въздух (GOAA) изготвилите доклада са използвали концепцията за време на въздействие на миризмата. Съдът счита, че тази концепция е неприложима в настоящия случай, същата касае въздействие на миризма в определен темпорален сегмент (период от време), а съгласно Условие № 9.4.1 от КР операторът следва да извършва всички дейности на площадката, по начин ограничаващ разпространението на миризми извън границите на производствената площадка, без ограничението да касае какъвто и да било период от време. За да се класифицира миризмата като „значително неудобство“, сочи докладът, часовете миризми годишно следва да надвишават специфичните гранични стойности на експозицията. Под час миризма следва да се разбира час с поне 6 минути откриваеми миризми (концентрация над 1 OUE/m3 ). В жилищни райони честотата на миризми според GOAA не следва да надвишава 876 часа.

Некоректността, както на приложения метод, така и на получените резултати, се установява и от обстоятелството, че данните за използването на земята са получени от база данни за глобалните характеристики на земното покритие на Геоложката служба на САЩ с разделителна способност приблизително един километър, както и че за останалите параметри в доклада са били използвани сезонни стойности по подразбиране (л. 392). Все в тази връзка, в доклада е посочено, че за изследването е възприет хибриден режим на използване на метеорологични данни – данни от наблюдения (за основаните метеорологични параметри на повърхността) /съдът ще обсъди същите по-долу в настоящата точка от решението си/, както и прогнозни данни от модела за изследване и прогнозиране на времето (WRF) за останалите метеорологични параметри, включително и данните за приземния въздух (л. 396).

Както бе посочено, докладът отчита, честотата на часове миризми, а не възможността миризми да напуснат производствената площадка на оператора. При изчислението на почасови концентрации на миризми за периода 01.01.2022 г. - 31.12.2024 г. (за коректност следва да се отбележи, че докладът приема непрекъснат режим на работа - 24 часа на ден) референтната стойност от 15% честота (максимална честота на миризмата за индустриална зона) съответства на 3942 часа, докато 10% честата (максимална честота на миризмата за жилищна зона) съответства на 2628 часа (л. 402). Според доклада, по-голямата част от жилищните райони на град Русе попадат извън жълтия контур на фиг. 3.1 (л. 403), което означава че часовете миризма годишно, които се усещат в тези райони са под 876. В радиус от приблизително 950 метра от сградата на цеха, според доклада честотата на миризмите надвишава 876 часа годишно.

В заключението си вещото лице И. е посочило, че в стр. 11 от доклада на гръцката лаборатория Envirometrics, се съобщава за „налични почасови наблюдения от местната метеостанция в Русе за вятър, температура, налягане и влажност“ (л. 396), но такива данни, редом с анализ на конкретната синопична обстановка, която би ги обусловила, не са изисквани по случая от нито една от метеорологичните станции на територията на гр. Русе, доколкото вещото лице е ръководител на Метеорологична обсерватория Русе при НИМХ. Според вещото лице използването в доклада на „прогнозни данни от модели за цифрово прогнозиране на времето“ е неудачно, доколкото същите не биха били достатъчно представителни за малка по обхват територия (например с радиус от 1-2 км от производствената площадка на оператора), особено при сложната и силно разчленена подстилаща повърхност на градския ландшафт.

5. В жалбата си операторът в условията на алтернативност е поискал приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Съдът счита, че не се касае за малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН или за маловажен случай на нарушение, за което да намери приложение чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. Самият законодател при определяне на размера на имуществената санкция, която е предвидил за това нарушение е определил максимален размер от 500 000 лева на санкцията, което от своя страна обосновава и извод за обществената значимост на защитимите интереси от този тип нарушения. В производството не се установи по-ниска степен на засягане на обществените отношения и по-конкретно свързаните такива с опазване на здравословна околна среда, т. е. не са налице незначителни вредни последици по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Нарушението засяга особено значими обществени отношения, които се защитават с установяване на строго формален, но необходим режим за осъществяване на дейности, имащи съществено значение за опазване живота и здравето на членовете на обществото, както и на чистотата на заобикалящата ни среда. Настоящият състав счита, че при преценка дали е налице маловажен случай следва да се отчитат и целите по чл. 2 от ЗООС и спазването на принципите за опазването на околната среда по чл. 3 от ЗООС.

Разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от същия закон. Маловажен случай е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Напротив, както беше отбелязано от съда процесният случай разкрива белезите на по-висока степен от обичайните нарушения от същия вид, като се отчетат отегчаващи отговорността обстоятелства, за които ще бъдат изложени мотиви по-долу.

В случая, значимостта на обществените отношения, гарантиращи опазването на околната среда, е толкова висока, че те са уредени на конституционно ниво - чл. 55 от Конституцията на Република България, както в първичното право на ЕС - дял XX от ДФЕС и чл. 37 от ХОПЕС. От друга страна, предвид събраните в производството доказателства, нарушението не е изолиран случай. Както е посочено и в Решение № 38/05.01.2024 г. по к. адм. н. д. № 306/2023 г. на РАС дискомфортът и влошаване качеството на живот на хората, които неприятните миризми предизвикват, са продиктували и редица инициативи за изменение на законодателството (напр. законопроект за изменение и допълнение на ЗЧАВ, с вх.№ 48-254-01-92/09.12.2022 г. на Народното събрание на Република България). Приемането на посочените изменения би довело до „обективиране“ на иначе субективното усещане за интензитета на миризмите, което се предлага да бъде регламентирано като показател, с определени допустими стойности, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в приземния слой (предлага се създаването на нова т. 12 в чл. 4, ал. 1 от ЗЧАВ).

Значимостта на обществените отношения, гарантиращи опазването на околната среда се извежда и от обстоятелството, че е налице открита процедура за Нарушение № 2020/2106 за неизпълнение на задълженията на Република България по чл. 23, параграф 1 от Директива 2008/50/ЕО относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (Директива 2008/50/ЕО), самостоятелно и във връзка с чл. 4, § 3 и чл. 19, § 1 от Договора за ЕС и чл. 47 от Хартата на основните права във връзка с чл. 9, § 3 от Орхуската конвенция.

6. Жалбоподателят е навел съображения, че в НП липсват конкретни мотиви за определяне на размера на наказанието по чл. 27 от ЗАНН.

Нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.

Административнонаказващият орган е съобразил част от критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН. В наказателното постановление са изложени аргументи защо е постановена имуществена санкция в размер на 100 000 лв., в този смисъл са налице мотиви за приетия размер. Така, при определяне размера на наказанието АНО е взел предвид тежестта на нарушението, с оглед засегнатите обществени отношения, свързани с опазване на околната среда, живота и здравето на хората. Като отегчаващи обстоятелства се отчетени установени нарушения от страна на жалбоподателя на нормите на екологичното законодателство. В наказателното постановление е посочено, че: през 2023 г. на дружеството (жалбоподател) е наложена имуществена санкция, окончателно потвърдена с Решение № 253/31.10.2023 г. по КАНД № 301/2023 г. по описа на АС – Русе; през 2023 г. на дружеството е наложена имуществена санкция, окончателно потвърдена с Решение № 38 от 05.01.2024 г. по КАНД № 306/2023 г. по описа на АС – Русе; през 2023 г. на дружеството е наложена имуществена санкция, окончателно потвърдена с Решение № 484/08.02.2024 г. по КАНД № 374/2023 г. по описа на АС – Русе; през 2023 г. на дружеството е наложена имуществена санкция, окончателно потвърдена с Решение № 304/19.12.2023 г. по КАНД № 304/2023 г. по описа на АС – Русе; през 2023 г. на дружеството е наложена имуществена санкция, окончателно потвърдена с Решение № 2120/08.07.2024 г. по КАНД № 378/2024 г. на АС - Русе. Наказващият орган е отчел и че по отношение на жалбоподателя не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства.

В производството се установи, че по отношение на нарушителя са издадени и влезли в сила НП № 64/30.11.2023 г., НП № 22/13.02.2023 г., НП № 21/13.02.2023 г., НП № 18/07.02.2023 г. и НП № 10/10.01.2023 г., всички на директора на РИОСВ - Русе, производства, които са посочени и в обжалваното наказателно постановление.

Отделно от изложено, на въззивния съд му е служебно известно и Решение № 670/10.03.2026 г. по КАНД № 770/2025 г. по описа на АС – Русе, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция за същият вид нарушение, посочено в НП № 31/18.12.2024 г.

Настоящият състав формира извод, че е налице системност в нарушенията на екологичното законодателство от страна на оператора. За период от около две години с влезли в сила съдебни актове са установени шест нарушения, всички изразяващи се в неизпълнение на условията на комплексното разрешително.

В конкретиката на настоящия казус се установява, че с допуснатото нарушение се засягат изложените на миризмата лица, като се поражда една значителна степен на дискомфорт и по този начин се засяга неблагоприятно околната среда, от където се влошава качеството на живот на хората. Миризмата е усетена на различни места в град Русе. Възприета е от достатъчно на брой лица, за да се изключи частичността или ограничената и локалност. Св. П. сочи, че при усещане на миризма от жалбоподателя при него се предизвикват алергични реакции. Св. И. сочи, че от установената миризма я „стяга гърлото и кашля“. От показанията на св. П. се установи, че в района на ул. „Иван Вазов“ № 24 миризмата се е усещала за един некратък период от време - 50-60 минути. Следва да се има предвид, че опазването, защитата и подобряването на качеството на околната среда са важна цел на Общността от общ интерес.

Размерът на санкцията се определя в граници, поради което административнонаказващият орган действа при условията на оперативна самостоятелност, но в тези случаи приетото от него нормативно решение следва в най-голяма степен да е обвързано с приобщени изрични мотиви по аргумент от разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН /така Решение № 484/08.02.2024 г. по к. адм. н. д. № 374/2023 г. на Административен съд – Русе/.

При определяне размера на имуществената санкция административнонаказващият орган правилно е отчел превес на отегчаващите над смекчаващите обстоятелства. При преценка размерът на наказанието настоящият състав съобрази и имотното състояние на нарушителя. Финансовото състояние на нарушителя не е обстоятелство, което следва да се отчита като смекчаващо или отегчаващо, доколкото то не оказва влияние на обществената опасност на деянието или на дееца. Видно от текста на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН имотното състояние на нарушителя (в случая финансовото състояние на наказаното дружество) не е нито отегчаващо, нито смекчаващо вината обстоятелство, но е обстоятелство, което отделно и допълнително се съобразява при определяне на конкретния размер на наказанието, наравно с тежестта на нарушението, подбудите на дееца и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства /така Решение от 19.09.2022 г. по к. адм. н. д. № 212/2022 г. на Административен съд – Русе/.

Съобразявайки установените отегчаващи обстоятелства, системност в нарушенията на екологичното законодателство, липсата на смекчаващи обстоятелства и финансовото състояние на дружеството - годишният финансов отчет на дружеството за 2024 г. е публично достъпен и обявен по партидата му в ТРРЮЛНЦ на 13.08.2025 г. (доколкото ГФО за 2025 г. все още не е публикуван), както и декларирани приходи по договори с клиенти за 2023 и 2024 г. настоящата инстанция приема, че за постигане целите на чл. 12 от ЗАНН с предупредително и превъзпитателно въздействие, както и за целите на предупредителен ефект върху останалите субекти, наложената санкция следва да бъде потвърдена.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че жалбата се явява неоснователна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В полза на административнонаказващия орган, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с ал. 1, вр. чл. 143 и чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 190 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т. е. в полза на РИОСВ-Русе, която инспекция има качеството на юридическо лице съгласно чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗООС. Поради изложено съдът присъжда в полза на РИОСВ-Русе разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 97,15 евро (190 лева).

По делото са сторени разходи за изготвена комплексна съдебно-химична и метеорологична експертиза, за която с протоколно определение от 18.12.2025 г., съдът е разпоредил от бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд – Русе да се издадат РКО на вещото лице И. в размер на 490,10 лева и на вещото лице Р. в размер на 1997,57 лева, съгласно представените по делото справки-декларации. Поради изложеното и с оглед изхода на делото, следва разноските за изготвената комплексна съдебно-химична и метеорологична експертиза в общ размер на 2487,67 лева, да бъдат възложени в тежест на „Оргахим Резинс“ ЕАД като ги заплати на Съдебната власт по сметка на Районен съд Русе (в този смисъл мотивите на ТР № 4/11.02.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСНК на ВКС).

На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България, посочените по-горе суми в лева следва да бъдат превалутирани в евро по реда на чл. 12 и чл. 13 от същия закон.

Водим от гореизложеното и на основание чл. чл. 63, ал. 2, т. 5, във вр. с ал. 9, вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, Русенският районен съд