Решение № 793 от 16.11.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 5519/2022 г.

Производството е по реда на глава XXI от НПК: С присъда от 21.09.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 6927/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 9-ти състав, подсъдимият С. К. И. е признат за невиновен в това, че за времето от 11.10.2018 г. до около 08: 00 часа на 12.10.2018 г. в гр. София, в условията на продължавано престъпление — с две деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, с цел да набави за себе си имотна облага противозаконно подпомогнал чужденци да преминават и да пребивават в страната в нарушение на Закона за чужденците на Република България: чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква; чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Чужденците влизат в Република България и напускат територията й само през граничните контролно-пропускателни пунктове, които са определени с акт на Министерския съвет или в международен договор; чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) (1) При влизане в Република България чужденецът декларира целта на посещението си и посочва писмено адреса, на който ще пребивава, като попълва адресна карта по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи“, параграф 1, т. 3 и т. 3б от Допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България, изразяващо се в непритежаването на български и чужди разрешения за пребиваване на територията на Република България, както следва:

1. Ha 11.10.2018 г. с цел да набави за себе си имотна облага противозаконно подпомогнал чрез осигуряване на транспорт чужденците: А.М., Р.А. и З.К. – всички граждани на Ирак, да преминават в страната в нарушение на закона - чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с немски peг. № OG TY 391 (пререгистриран peг. № СВ •••• НА), по отношение на повече от едно лице;

2. За времето от 11.10.2018 г. до около 08: 00 часа на 12.10.2018 г. в гр. София, в пристройка, находяща се в кв. „Х. Ботев“, ул. ••••, с цел да набави за себе си имотна облага противозаконно подпомогнал чужденци - 12 (дванадесет) афганистански и иракски граждани, да пребивават в страната в нарушение на чл. 8, ал. 1, чл. 17, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от ЗЧРБ и параграф 1, т. 3 и т. 3б от ДР на ЗЧРБ, изразяващо се в непритежаването на български и чужди разрешения за пребиваване на територията на Република България, като деянието е извършено по отношение на повече от едно лице, едно от които (Б.Х. - гражданин на Афганистан) ненавършило 16-годишна възраст, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

С присъдата на основание чл. 301, ал. 1, т. 1 от НПК е отнето в полза на държавата като вещ без стойност вещественото доказателство - един брой дясна маратонка, бяла на цвят със сини елементи, иззета и запечатана в полиетиленов плик серия № А0389508 и СП 110 НЕКД-СДВР, което е постановено да бъде унищожено по реда, установен в Правилника за администрацията в съдилищата, след влизането в сила на постановената присъда.

Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили въззивен протест и допълнение към него от прокурор при Софийска районна прокуратура, с които се иска отмяна на постановената присъда като неправилна. Изложени са съображения, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е признал подс. С. И. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение. Изтъква се, че единствените установени преки свидетели на извършеното престъпно деяние са разпитаните на фазата на досъдебното производство чужди граждани - Ш.Х. - гражданин на Афганистан, А.М. - гражданин на Ирак, Р.А. - гражданин на Ирак, З.К. - гражданин на Ирак, Н.У. - гражданин на Афганистан, А.Х. - гражданин на Афганистан, А.А. - гражданин на Афганистан, Н.К. - гражданин на Афганистан, М.Б.Н. - гражданин на Афганистан, М.М.А. - гражданин на Афганистан, Б.Х. - гражданин на Афганистан, Ш.Ф. - гражданин на Пакистан, като в рамките на съдебното производство същите не са установени на територията на Република България. Поддържа се, че дори да не са налице данни за точното местонахождение на голяма част от разпитаните в хода на досъдебното производство чужди граждани, било ноторно известно, че целта на огромна част от незаконно преминаващите през границите на Република България граждани на Афганистан, Пакистан и Ирак е достигането на други държави – членки на Европейския съюз и установяването в тях. В тази връзка се посочва, че съдът може да се възползва от предвидената с чл. 34 от Регламент (ЕС) 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета и чл. 4, ал. 1, т. 9 от Наредба № 8121з-465 за организацията и функционирането на Националната Шенгенска информационна система на Република България възможност посредством Шенгенската информационна система да обяви неустановените свидетели за издирване във всички страни, участващи в ШИС, и по този начин да бъдат установени и впоследствие разпитани. В протеста се изтъква, че по делото е налична информация за конкретното местонахождение на един от свидетелите - Р.А., като видно от изготвена от Държавна агенция за бежанците справка, през м. ноември 2018 г. същият е бил депортиран в Ирак. Предвид това се предлага съдът на основание чл. 471 от НПК да поиска от Република Ирак правна помощ за установяване и разпит на свидетеля. В протеста се посочва, че в рамките на съдебното производство подсъдимият и неговият защитник не са дали съгласие на основание чл. 281, ал. 5 от НПК разпитите от досъдебната фаза на процеса на гореизброените лица да бъдат прочетени, поради което показанията на разпитаните на фазата на досъдебното производство преки свидетели на извършеното престъпно деяние са отпаднали от доказателствената съвкупност и съдът е постановил своята присъда без да може да вземе предвид техните показания, което се е отразило на процеса по разкрИ.е на обективната истина по делото.

В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и на вещи лица.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция представителят на Софийска градска прокуратура прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда поради нейната неправилност и признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода в рамките на средно предвидения от законодателя за посоченото престъпление размер, както и глоба – също в среден размер.

Защитникът на подсъдимия пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и постановена в пълно съответствие със събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства. Излага доводи, че обвинителната теза се основа на показанията на чуждестранни граждани, които са били разпитани в хода на досъдебното производство без участие на обвиняем или защитник и без тези разпити да са били проведени пред съдебен орган по такъв начин, че да могат да бъдат ползвани в хода на делото. Посочва, че поради невъзможността за установяване на всяко едно от тези лица, техните показания са процесуално невалидни, поради което обосновано са заличени в качеството им на свидетели. Излага, че единственото доказателство, въз основа на което държавното обвинение гради своята теза, е свързано с разпита на един от многото полицейски служители – св. К.А., който е присъствал по време на първоначалните действия по ЗМВР, който в своите показания от досъдебната фаза твърди, че е провел беседа с един от бежанците, който от своя страна бил посочил подсъдимия и на английски използвал думата „driver, driver“. Защитата посочва, че това твърдение на полицейския служител е опровергано от показанията на всички останали полицейски служители, които са присъствали на мястото, вкл. на полицейския служител Д.А.. Изтъква се, че св. Д. се е намирала заедно с този свидетел на мястото през цялото време, и в разпита си е категорична, че нито тя, нито нейният колега – св. К.А., с който са били съвместно в един патрулен автомобил, са провеждали каквато и да е било беседа с някой от задържаните лица, още по-малко тази беседа да е била провеждана на английски език. Защитникът изтъква, че показания на този свидетел също не могат да бъдат използвани, защото след като са били прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, в хода на първоинстанционното съдебно следствие свидетеля заявява, че не си спомня посоченото обстоятелство, а присъдата не може да почива единствено и само на прочетени показания, при това на полицейски служител, който е осъществявал първоначални действия по претърсване и съответно задържане на лицата. Защитата е на мнение, че при провеждането на останалите процесуално следствени действия в хода на досъдебното производство са допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения, които не само са опорочили самите действия, но са нарушили и правата на подсъдимото лице. Това включва както извършваните претърсвания и изземвания във въпросната пристройка, за която се твърди, че е имало чуждестранни лица, така и извършените разпознавания по отношение на подсъдимия. Поддържа се, че по делото не се доказва подсъдимият да е бил ползвател на въпросната пристройка, a отделно се е доказало, че не само в нея, но и в много други са се намирали въпросните лица и това се е случвало многократно, като ясно са посочени и лица, които са били замесени в тази престъпна деятелност. Посочва се, че веригата от косвени доказателства, която съществува, не създава по никакъв начин сигурност и убеждение, за да бъде постановена осъдителна присъда спрямо подсъдимия.

В своя защита подс. С. И. поддържа казаното от защитника си. Посочва, че не е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение. Поводи посочва, че разполага с достатъчно добри доходи, има дете на три години, а също така е осъден условно, като наложеното му вече наказание само по себе си счита за достатъчно сурово.

В последната си дума подс. И. прави искане да бъде оправдан. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивния протест и допълнението към него, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.

Протестът е подаден в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустим.

Разгледан по същество протестът е неоснователен. Подсъдимият С. К. И. е роден на •••• г. в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, трудово ангажиран.

В гр. София, кв. „Х. Ботев“, ул. •••• е разположен имот, в който има една основна постройка – къща, и няколко други по-малки постройки. Тези постройки от адреса имали различни собственици и ползватели. Една от по-малките постройки представлявала пристройка, състояща се от две помещения с входни врати. При влизането в дворната част на имота се възприемала и допълнителна постройка с входна врата, свързана с основната къща.

Във връзка с подаден сигнал за настанени емигранти в жилищна постройка в гр. София, кв. „Х. Ботев“, ул. •••• на 12.10.2018 г. около 08: 00 часа на свидетелите В.Т.В., И.К. И., Н.М.Г., Д.С. Д., К.С.К., М.Д.М., К.Ц.А., А.А.Г., Е.С.К. - полицейски служители в различни структури на МВР (ГДНП, СДВР и 01 РУ-СДВР), било наредено да участват в специализирана полицейска операция на посочения адрес. Източно от адреса се намирало равнинно поле в посока към летище София. Когато пристигнали на мястото, полицейските служители установили в близост до адреса множество лица, които тичали от различни посоки от крайните къщи през полето в посока към летището. Част от тези лица излизали на посоки и от една от жилищните постройки от адреса в гр. София, кв. „Х. Ботев“, ул. ••••. Бягащите лица, обаче, не излизали само от една конкретна постройка от адреса. Сред тези лица свидетелите И. И., Н.Г., Д.А., М.М. и А.Г. забелязали бягащо из полето лице, на което му липсвала едната маратонка на крака.

Полицейските служители тръгнали след бягащите лица и успели да задържат общо дванадесет от тях. Органите на реда не констатирали лицата да имат документи за самоличност, с изключение на един от тях, който имал регистрация по ЛНЧ в РПЦ Харманли.

В този момент от съседна къща на адреса се показал подс. С. И., който също бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа и заедно с другите дванадесет лица били транспортирани до сградата на 01 РУ – СДВР в помещение за временно задържане на лица.

В заповедите за задържане за срок от 24 часа били вписани следните идентификационни данни на лицата – чуждестранни граждани:

1. М.М.А. с ЛНЧ № ••••; 2. М.Б. (М.В.), роден на •••• г. в Афганистан; 3. Р.А.К. (R.A.K.), роден на •••• г. в Ирак; 4. А.А.М. (А.А.М.), роден на •••• г. в Афганистан; 5. Б.Х. (В.Н.) роден на •••• г. в Афганистан; 6. А.М. (А.М.), роден на •••• г. в Пакистан; 7. Ш.Н. (S.N.), роден на •••• г. в Пакистан; 8. Ш.М. (S.M.), роден на •••• г. в Афганистан; 9. Н.К. (N.K.), роден на •••• г. в Афганистан; 10. Н.Б. (N.B.), роден на •••• г. в Афганистан. 11. З.К. (Z.K.), роден на •••• г. в Ирак. 12. А.М. (A.M.), роден на •••• г. в Ирак. На 12.10.2018 г. за времето от 09: 25 часа до 09: 50 часа в присъствието на поемните лица Я.П. и И. П. бил извършен оглед на местопроизшествие - къща, находяща се в гр. София, ул. ••••.

На 12.10.2018 г. за времето от 10: 00 часа до 10: 10 часа в присъствието на поемните лица Я.П. и И. П. било извършено претърсване и изземване в имот - помещение от източната страна на къщата на адрес гр. София, ул. ••••. При това процесуално-следствено действие била намерена и иззета един брой дясна маратонка, бяла на цвят със сини елементи, с лого, изписано в задната част над лентата „СА“ и в дясната външна част.

На 12.10.2018 г. в сградата на 01 РУ – СДВР били разпитани в присъствието на преводач чуждестранните граждани, като в протоколите за разпит били вписани следните идентификационни данни:

1. Ш.Х., роден на •••• г. в Афганистан; 2. А.М. (А.М.), роден на •••• г. в Ирак; 3. Р.А. (R.A.), роден на •••• г. в Ирак; 4. З.К. (Z.K.), роден на •••• г. в Ирак; 5. Н.У., на 17 години, роден в Афганистан; 6. А.Х., на 30 години, роден в Афганистан; 7. А.А. на 18 години, роден в Афганистан; 8. Н.К., роден през 2001 г. в Афганистан; 9. М.Б.Н., на 23 години, роден в Афганистан; 10. М.М.А., с ЛНЧ № ••••, роден на •••• г. в Афганистан; 11. Б.Х., на 15 години, роден в Афганистан; 12. Ш.Ф., роден през 1988 г. в Пакистан;

Посочените като А.М. (А.М.), роден на •••• г. в Ирак, Р.А. (R.A.), роден на •••• г. в Ирак, и З.К. (Z.K.), роден на •••• г. в Ирак, лица участвали в действие по разпознаване на лице от същата дата, което било обективирано в три броя протоколи.

За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следните обективно съществуващи и относими към предмета на делото доказателства и доказателствени средства: гласните доказателствени средства чрез обясненията на подсъдимия С. К. И. (л. 538-540 от съд. д.) и показанията на свидетелите В.Т.В. (л. 103-104 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 73 от ДП – том 1 в цялост), Н.М.Г. (л. 104-106 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 75 от ДП – том 1 отчасти), К.Ц.А. (л. 106- 108 от ДП, вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 79 от ДП – том 1 и л. 30 от ДП – том 2 в цялост), К.С.К. (л. 108-110 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 77 от ДП – том 1 в цялост), А.А.Г. (л. 111-112 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК – л. 80 от ДП – том 1 отчасти), Е.С.К. (л. 113-114 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 81 от ДП – том 1 в цялост), М.Д.М. (л. 114-117 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК – л. 78 от ДП – том 1 отчасти), Д.С. Д. (л. 138-140 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 76 от ДП – том 1 в цялост), Н.П.П. (л. 140-144 от съд. д.), В.Д.Я. (л. 253-254 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 31 от ДП – том 2 в цялост), И.К. И. (л. 254-255 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 74 от ДП – том 1 в цялост), Б.А.М. (л. 255-257 от съд. д.), С.Р. И.а (л. 257-259 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 107 от ДП – том 1 отчасти), Р.П. И. (л. 259-260 от съд. д.), Х.П. И. (л. 260-262 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК – л. 102 от ДП – том 1 в цялост), Х.Д.Р. (л. 294-297 от съд. д.), И. К. П. (л. 297-298 от съд. д.), Р. К. И. (л. 298-302 от съд. д.), В.П. Н. (л. 302-305 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК – л. 104 от ДП – том 2 отчасти), М.Т.Ю. (л. 474-475 от съд. д.), Т.З.Г. (л. 475-476 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 34 от ДП – том 2 отчасти), Я.К.П. (л. 522-523 от съд. д. ), И.И.Р. (л. 523-524 от съд. д.) и Б.Б.Ш. (л. 537 от съд. д.); писмените доказателства и доказателствени средства: заповеди за задържане на лице от 12.10.2018 г. (л. 8, 11, 12, 15, 16, 19, 20, 23, 24, 27, 28, 31, 32, 35, 36, 39, 40, 43, 44, 47, 48, 51, 52, 55, 56 от ДП – том 1), протокол за оглед на местопроизшествие от 12.10.2018 г. (л. 59-60 от ДП – том 1), протокол за претърсване и изземване от 12.10.2018 г. (л. 61- 62 от ДП – том 1), протокол за освидетелстване на лице от 12.10.2018 г. (л. 88 от ДП – том 1), протоколи за разпознаване на лице от 12.10.2018 г. (л. 95-97 от ДП – том 1), характеристика за подс. С. И. (л. 103 от ДП – том 1), копие от свидетелство за регистрация на МПС с рег. № СВ •••• НА (л. 28-29 от ДП – том 2), справка за пътуване на превозно средство за периода от 01.01.2018 г. до 30.01.2019 г. (л. 36 от ДП – том 2), писмо от 01.03.2019 г. от „Изипей“ АД с приложени справки и документи (л. 47-52 от ДП – том 2), писмо от 04.02.2019 г. от ТД на НАП – София (л. 59-60 от ДП – том 2), писмо от 12.03.2019 г. от „Софийска вода“ АД с приложени документи (л. 62-63 от ДП – том 2), писмо от 01.02.2019 г. от Областен отдел „Автомобилна администрация“ – София (л. 73 от ДП – том 2), писмо от 15.02.2019 г. от Център за градска мобилност с приложени справки (л. 75-84 от ДП – том 2), писмо от 20.02.2019 г. от Отдел „Пътна полиция“ към СДВР с приложени справки (л. 88-92 от ДП – том 2), писмо от 21.03.2019 г. от Отдел „Пътна полиция“ към СДВР с приложена справка (л. 94-95 от ДП – том 2), писмо от 02.09.2019 г. от Отдел „Пътна полиция“ към СДВР с приложени справки (л. 96-108 от ДП – том 2), писмо от 30.04.209 г. от Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ към МВР (л. 109 от ДП – том 2), писмо от 09.03.2020 г. от „Порше България“ АД с приложена справка (л. 124-136 от ДП – том 2), справка за съдимост на М.Т.Ю. (л. 148-149 от ДП – том 2), справка за съдимост на Н.Т.Ю. (л. 150 от ДП – том 2), справка и бюлетин за съдимост на подс. С. И. (л. 108- 115, 117-120 от ДП – том 1, л. 164-167 от ДП – том 2, л. 16-23, 67-80 от съд. д.), писмо от 21.09.2020 г. от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (л. 57-58 от съд. д.), справка за съдимост на Н.П.П. (л. 187 от съд. д.), акт за смърт № 0138/23.02.2021 г. на П.Х.И. (л. 223 от съд. д.), писмо от 12.08.2021 г. от Отдел „Български документи за самоличност“ към СДВР с приложени копия на документи (л. 329-334 от съд. д.), писмо от 26.08.2021 г. от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (л. 335-337 от съд. д.), писмо от 23.08.2021 г. от Министерство на образованието (л. 339-340 от съд. д.), справки в НБД „Население“ (л. 407-418 от съд. д.), справка от 24.01.2022 г. от Отдел „Миграция“ към СДВР (л. 438-439 от съд. д.), писмо от 20.01.2022 г. от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (л. 442-444 от съд. д.), писмо от 24.01.2022 г. от Отдел „Български документи за самоличност“ към СДВР (л. 458 от съд. д.); веществени доказателствени средства: албуми за разпознаване на лица, извършено на 12.10.2018 г. (л. 37-39 от ДП – том 2), фотоалбум за извършен оглед на местопроизшествие на 12.10.2018 г. (л. 40-41 от ДП – том 2); способи на доказване: графическа експертиза по протокол № 111/2021 г. (л. 355-360 от съд. д.).

Въззивният съд констатира, че първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, а при обсъждане на доказателствата не са допуснати съществени процесуални нарушения. Настоящата инстанция не откри основания за ревизиране на приетата от първия съд фактология, която е изяснена съобразно точния смисъл на доказателствата без да са допуснати логически грешки при обсъждането им или превратно тълкуване.

Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани (в този смисъл решение № 372 от 01.10.2012 г., постановено по н. д. № 1158/2012 г. по описа на ВКС, НК, III НО). Ето защо въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията на държавното обвинение.

Първоинстанционният съд правилно не е приобщил към доказателствената съвкупност показанията на всички свидетели – чуждестранни граждани (Ш.Х., А.М., Р.А., З.К., Н.У., А.Х., А.А., Н.К., М.Б.Н., М.М.А., Б.Х. и Ш.Ф.) от досъдебното производство поради изрично заявената от подсъдимия и неговия защитник липса на съгласие за тяхното прочитане по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4, пр. 1 от НПК. Първостепенният съд законосъобразно е приел, че е в невъзможност да приложи директно разпоредбата на чл. 281, ал. 1, т. 4, пр. 1 от НПК, тъй като посочените лица не са разпитани пред съдия в производство по чл. 223 от НПК. От приложеното по делото писмо от 26.08.2021 г. от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет се изяснява, че не са открити данни за лицата граждани на Афганистан Н.У., А.А. и Н.К., а по отношение на гражданите на Афганистан, Ирак и Пакистан – Ш.Х., А.М., З.К., А.Х., М.Б.Н., М.М.А., Б.Х. и Ш.Ф. се посочва, че са напуснали Регистрационно приемателните центрове към агенцията, в които са били настанени, и са в неизвестност от посочените в писмото дати, а Р.А. е бил депортиран в Ирак. Прави впечатление, че в справката от Държавната агенция за бежанците за част от лицата са посочени различни дати на раждане в сравнение с вписаните в протоколите за разпит от досъдебното производство. Също така въззивният съд отчете обстоятелството, че в хода на досъдебното производство е налице разминаване между имената и датите на раждане, вписани в заповедите за задържане от 12.10.2018 г., и имената и датите на раждане, вписани в протоколите за разпит, по отношение на чуждестранните лица. Изложеното от СРС, че констатираните различия на вписаните имена и дати на раждане от заповедите за задържане и протоколите за разпит води до възникване на основателни съмнения дали задържаните дванадесет лица от 12.10.2018 г. от процесното местопроизшествие са същите лица, които след това са разпитани и са извършвали действия по разпознаване на подсъдимия, напълно се подкрепя от настоящия съдебен състав. Въззивният съд констатира и че идентификационните данни на по-голямата част от разпитаните в хода на досъдебната фаза чуждестранни граждани са непълни, като са посочени единствено имената им, годините им и мястото им на раждане, без да е налице друга информация за тях.

Предвид честите случаи на трафик на бежанци в практиката е наложително да бъдат провеждани разпити пред съдия по реда на чл. 223 от НПК, което в процесния случай не е сторено. В досъдебното производство не са предприети и никакви действия като изготвяне на лицево-идентификационна или дактилоскопна експертиза, нито е снет снимков материал, който поне да даде повод за служебно издирване на лицата по техните биометрични и анатомични данни. Тяхното местонахождение и дори реално съществуване с тези имена е поставено под съвсем основателно съмнение.

В тази връзка, от една страна, оскъдната информация за точните идентификационни данни на всички чуждестранни граждани, а от друга – липсата на информация за точното им местоположение, поставя съда в обективна невъзможност да предприеме действия за тяхното издирване и установяване в каквато насока са исканията на представителя на държавното обвинение.

С оглед горната фактологическа празнота и доколкото липсва необходимото по чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от НПК съгласие на подсъдимия и неговата защита за приобщаване на показанията на всяко едно от тези лица, дадени пред разследващ орган, и предвид липсата на разпити по реда на чл. 223 от НПК, първоинстанционният съд не е разполагал с възможност да ползва дадените от тях показания пред разследващия орган при произнА.нето си по същество. Същевременно липсват каквито и да е други гласни или писмени доказателства, които да потвърдят по категоричен начин, че тези лица с тези имена не са притежавали и редовни документи за пребиваване в Република България.

Предвид неприобщаването към доказателствения материал на показанията на свидетелите А.М., Р.А. и З.К., участвали в процедурата по разпознаване на лице, първоинстанционният съд правилно е изяснил, че процесуално-следствените действия по разпознаването на подс. С. И. губят доказателствената си стойност и не могат да се ползват от съда като доказателствен източник.

Също така свидетелите – полицейски служители, участвали в процесната специализирана полицейска операция – В.В., Н.Г., К.А., К.К., А.Г., Е.К., М.М., Д. Д. и И. И., еднопосочно съобщават, че когато са се отзовали на процесното място на 12.10.2018 г. по сигнал за настанени емигранти в жилищна постройка, са видели множество лица, които са тичали от различни посоки от крайните къщи през полето в посока към летище София. Свидетелите К.А., М.М. и Д.А. съобщават, че част от бягащите лица са излизали от постройка, находяща се в гр. София, ж.к. „Х. Ботев“, ул. ••••, но не всички лица, обаче, са излизали само от една конкретна постройка от адреса. От друга страна свидетелите К.А., К.К., М.М., Д.А., С. И.а, Р. И., Х. И. и В. Н. еднопосочно съобщават, че на ул. •••• са налице няколко постройки с общ двор. След анализ на посочените гласни доказателствени средства въззивният съд прие, че по делото не се установява всички описани в обвинителния акт лица да са излизали от постройка на процесния адрес, вкл. от коя конкретна постройка са излизали част от тях. По делото липсват данни и визираната постройка да е била стопанисвана от подсъдимото лице. Също така в хода на разследването дори не е извършено разпознаване на автомобила, за който се претендира, че е превозвал чуждите граждани.

Въззивният съд не кредитира приобщените основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК показания на св. К.А., че е провел беседа с един от бежанците, който от своя страна бил посочил подсъдимия и на английски му казал, че това е шофьорът, който ги закарал до постройката, тъй като, първо, при прочитането им в съдебно заседание св. А. заявява липса на спомен относно това обстоятелство, и второ, същите противоречат на показанията на неговите колеги – свидетелите Д.А. и К.К., които са категорични, че никой не е разговарял с чуждестранните граждани на английски език и не са ги разбирали.

Всички останали разпитани по делото свидетели нямат преки възприятия за фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване по делото, доколкото нито един от тях не съобщава да е възприел лично подсъдимият да е транспортирал или да е подпомагал пребиваването в страната на инкриминираните време и място описаните в обвинителния акт дванадесет лица.

Въз основа на така изяснената фактическа обстановка, първоинстанционният съдът правилно е извел правните си изводи, че липсват доказателства за осъществен от подс. С. И. състав на престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, който извод се споделя и от въззивната инстанция.

По делото не са налице категорични и несъмнени доказателства на инкриминираните време и място подс. С. И. в нарушение на ЗЧРБ да е транспортирал лица с имена А.М., Р.А. и З.К. с лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с немски peг. № OG TY 391 (пререгистриран peг. № СВ •••• НА) или да е подпомагал да пребивават в страната в пристройка, находяща се в кв. „Х. Ботев“, ул. •••• описаните в обвинителния акт дванадесет лица – чуждестранни граждани. Подсъдимият и неговата защита са изразили несъгласие за прочитане по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от НПК на показанията на всяко едно от дванадесетте поименно посочени от държавното обвинение лица, дадени пред разследващ орган, като в хода на досъдебното производство не са извършени и разпити по реда на чл. 223 от НПК. Същевременно липсват каквито и да е други гласни или писмени доказателства, които да потвърдят присъствието на тези лица с тези имена в инкриминираните автомобил и пристройка, наравно с липсата на притежавани от тях редовни документи за пребиваване в страната.

Тежестта за доказване лежи върху държавното обвинение, което не успя да наведе такива доказателства, подкрепящи по безсъмнен и категоричен начин съпричастност на подсъдимия към авторството на престъплението. Истината като отражение на външно проявени човешки действия винаги е обективна и конкретна, а не вероятна и възможна. Съгласно константната практика на ВКС в наказателния процес е допустимо изграждането на всякакви хипотези при планиране и провеждане на разследването, но правно значение имат само онези, които са проверени и подкрепени с конкретни и безусловни доказателства. Едва тогава хипотезата губи характера си на предположение и се превръща във фактология на престъплението. При липсата на такива доказателства хипотезата за вероятна съпричастност на подсъдимия остава едно от възможните предположения за събитието на престъплението и не може да обуслови постановяването на осъдителна присъда.

Предвид липсата на доказателства, установяващи обективната страна на престъплението, въззивният състав не намира за необходимо да обсъжда същото от субективна страна.

Предвид изтъкнатите съображения на основание чл. 304 от НПК първоинстанционният съд правилно е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение.

С оглед изхода на делото, законосъобразно районният съд е постановил, че направените разноски по делото следва да останат за сметка на държавата.

Първоинстанционният съд правилно се е произнесъл и по приобщеното по делото веществено доказателство, поради което ревизия в тази насока не се налага.

В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на протестираната присъда, въззивната инстанция не констатира основания за нейното изменение или отмяна, поради което следва да бъде потвърдена.

Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд