Решение № 1561 от 27.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 41702/2024 г.

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 15.08.2024 г., подадена от „..“ АД срещу С. К. А., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които ищецът претендира осъждането на ответницата за сумата в общ размер на 687,39 лв., формирана като сбор от дължимата главница по договор за предоставяне на овърдрафт по сметка № ..../19.02.2021 г., в размер на 446,13 лв., за периода от 21.04.2022 г. до 23.06.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и 241,26 лв. – законна лихва за забава, начислена за периода от 21.04.2022 г. до 23.06.2024 г. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът сключил с ответницата договор за предоставяне на овърдрафт по сметка № ...., по който е настъпил крайният срок за плащане на дължимите суми, считано от 21.04.2022 г. Излага доводи, че е изпратил покана до ответницата, в качеството й на кредитополучател, с която същата била уведомена за стойността на изискуемите вземания с настъпил падеж. Твърди, че ответницата е изпаднала в забава за плащане на дължимите суми към банката. В тази връзка, моли съда да осъди ответницата да му заплати сумата от 446,13 лв. – главницата за периода от 21.04.2022 г. до 23.06.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на дълга, както и сумата от 241,26 лв., представляваща законна лихва за забава, начислена за периода от 21.04.2022 г. до 23.06.2024 г. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба. С молба с вх. № 348423/24.10.2025 г. ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника. Съдът намира, че искането за постановяване на неприсъствено решение следва да бъде уважено. За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответниците по делото, следва да са налице предвидените в закона предпоставки. На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е представила в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не е изпратил представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание /разпореждане 120625/26.08.2024г. е връчено на 15.01.2025г. по месторабота на лице със задължение да го предаде – ../. Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и приети по делото доказателства. На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество. На ищецът следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в настоящото производство в размер на 150 лева държавна такса, 400 лева депозит за вещо лице и 561,64 лева адвокатско възнаграждение. При горните съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът