Решение № 2030 от 14.10.2026 г. на Административен съд - Търговище по дело № 389/2026 г.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО. Образувано е по жалба на В. П. Т., [ЕГН], с адрес: гр. Попово, [жк], [улица], чрез адв.З.Б., срещу Решение № 1040-25-49/07.08.2026 г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 253-00-445-6/22.06.2026 г., издадено от И. Д. – гл. експерт по осигуряването – за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед № 1015-25-52/19.04.2023 г., с което е отказано да бъде изменен периода на отпуснатото с разпореждане № 253-00-445-5/29.04.2026 г. парично обезщетение за безработица (ПОБ) на В. П. Т.. Разпореждането е издадено на основание чл. 54ж, ал. 2 от КСО. Твърди се неправилно приложение на материалния закон, при непълно изясняване на относимите факти и при неизпълнение на дадените с Решение № 1040-25-35/17.06.2026 г. указания. Сочи, че същественият спор не е относно годините осигурителен стаж, а относно начина на определяне размера на ПОБ. Твърди, че административният орган е бил длъжен да обсъди приложението на чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. не формално, а по същество. Посочва, че самото наличие на 24 – месечен референтен период по националното право не освобождава НОИ от задължението да съобрази правилото на чл. 62 от Регламента. Административният орган е следвало да изложи мотиви защо размерът на обезщетението не се определя въз основа на дохода от последната заетост, а чрез механично връщане 24 месеца назад. Твърди, че дори ако органът е приел, че е приложим чл. 62, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., тази разпоредба не дава право на НОИ да игнорира реалните доходи от трансгранична заетост, а изисква да се извърши конкретна преценка по коя правна хипотеза попада лицето и кои доходи следва да бъдат включени. Посочено е още, че ако административният орган поддържа, че следва да приложи националната методика за 24 месечен период назад по чл. 54б от КСО, то тогава следва да включи всички относими доходи от чужбина, а не да се взема само стажът от чужбина. Твърди, че в случая доходът от Великобритания е изключен единствено с общия мотив, че Великобритания вече не е държава–членка на ЕС. Този мотив е недостатъчен и незаконосъобразен. По преписката е видно, че В. Т. е имала заетост във Великобритания, включително в периода 19.10.2020 г. – 18.05.2021 г., тоест към 31.12.2020 г. е била в трансгранична осигурителна ситуация, попадаща в обхвата на Споразумението за оттегляне. Поради това органът е бил длъжен да обсъди, дали спрямо нея продължават да се прилагат правилата на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Посочва, че не може британските периоди да бъдат признати като осигурителен стаж чрез СЕД U002, но доходът от тях да бъде изключен без анализ на Споразумението за оттегляне, като това е противоречиво и води до занижаване на размера на обезщетението. Моли, акта да бъде отменен и преписката да бъде върната за ново произнасяне, при което органът да обсъди изрично приложението на чл. 62, пар. 1, пар. 2 и пар. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., дохода от последната заетост във Франция и при условията на евентуалност – включването на дохода от Великобритания при 24 – месечен референтен период. В съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Процесуалният представител представя писмена защита и претендира разноски. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ – Търговище, редовно призован, не се представлява. Постъпила е писмена защита, в която жалбата се оспорва като неоснователна и се моли съдът да я отхвърли. Претендират се разноски. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, съобразени с доводите и становищата на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. От фактическа страна съдът приема следното: Т. е подала заявление за отпускане на ПОБ № 707-902/ 25.10.2024 г. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Попово заведено в ТП на НОИ – Търговище с рег. № 253-00-445/25.10.2024 г. В него е декларирала, че е упражнявала трудова дейност в друга държава – Франция и считано от 16.10.2024 г. правоотношението й е прекратено. В заявлението е декларирала, че е упражнявала трудова дейност и във Великобритания от 2019 г. до 2024 г. Лицето е подало заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от Великобритания с вх. № 253-00-445-2/11.11.2024 г., както следва: от 03.11.2019 г. до 26.01.2020 г.; от 27.10.2019 г. до 10.01.2020 г.; от 19.10.2020 г. до 18.05.2021 г.; от 05.06.2021 г. до 20.06.2021 г.; от 16.06.2021 г. до 29.10.2021 г.; от 26.05.2021 г. до 05.04.2022 г.; от 05.05.2022 г. до 14.12.2022 г.; от 18.01.2023 г. до 05.03.2023 г.; от 06.03.2023 г. до 19.07.2024 г. и е приложила документи от Великобритания. Подадено е заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от Германия с вх. № 253-00-445-3/11.11.2024 г., както следва: от 27.09.20217 г. до 04.01.2018 г.; от 10.01.2018 г. до 16.02.2018 г.; от 16.02.2018 г. до 06.01.2019 г.; от 07.01.2019 г. до 08.03.2019 г. и е приложила документи от Германия. Подадено е и заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от Франция с вх. № 253-00-445-4/11.11.2024 г., както следва: от 23.09.2024 г. до 06.10.2024 г.; от 07.10.2024 г. до 08.10.2024 г.; от 10.10.2024 г. до 16.10.2024 г. и е приложила документи от Франция. След преглед на попълнените от В. Т. данни в заявлението и на представените от нея документи, в това число заявленията за удостоверяване на осигурителни периоди от ДЧ - Франция, Германия и Великобритания, чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация (EESSI) е изискана социалноосигурителна информация за периодите на осигурена заетост - издаване на СЕД U017 и СЕД U004 от компетентната институция (КИ) на ДЧ на ЕС – Франция, Германия и от КИ на Великобритания, необходими за определяне право, период и размер на ПОБ (съответно случай 3116009, случай 3115970 и случай 3116003). Към запитването са приложени представените от лицето документи от трите държави. По случай 3116003 чрез система за електронен обмен на социалноосигурителна информация (EESSI) е получен СЕД U002 издаден от КИ на Великобритания. Удостоверени са периоди на осигурена заетост по законодателството на Великобритания за времето от 03.11.2019 г. до 26.01.2020 г.; от 27.10.2019 г. до 16.11.2019 г.; от 19.10.2020 г. до 18.05.2021 г.; от 05.06.2021 г. до 20.06.2021 г.; от 26.05.2021 г. до 17.06.2021 г.; от 16.06.2021 г. до 29.10.2021 г.; от 05.05.2022 г. до 14.12.2022 г.; от 18.01.2023 г. до 05.03.2023 г. и от 06.03.2023 г. до 19.07.2024 г., а основанието за прекратяване на заетостта е „прекратяване на договора по взаимно съгласие“. В получения СЕД U002 КИ на Великобритания удостоверява, че периода от 18.06.2021 г. до 05.04.2022 г. е период на заетост, която не представлява осигурителен период. По случай 3116003 чрез система за електронен обмен на социалноосигурителна информация (EESSI) е изпратен СЕД Н001 – Уведомление/искане за представяне на информация, в който е описано, че има разминаване между потвърдените периоди на осигурена заетост в представения от лицето документ преносим документ U1 и получения СЕД U002, като е изискано да бъдат удостоверени верните периоди на осигурена заетост. По случай 3115970 чрез система за електронен обмен на социалноосигурителна информация (EESSI) е получен СЕД U002 издаден от КИ на ДЧ на ЕС – Германия. Удостоверени са периоди на осигурена заетост по законодателството на Германия за времето от 27.09.2017 г. до 04.01.2018 г. и от 01.01.2019 г. до 08.03.2019 г., а основанието за прекратяване на заетостта е „уволнение от работодателя“. По случай 3116009 чрез система за електронен обмен на социалноосигурителна информация (EESSI) е получен СЕД U017 издаден от КИ на ДЧ на ЕС – Франция. Удостоверени са периоди на осигурена заетост по законодателството на Франция за времето от 10.10.2024 г. до 16.10.2024 г.; от 07.10.2024 г. до 08.10.2024 г. и от 23.09.2024 г. до 06.10.2024 г., а основанието за прекратяване на заетостта е „дата на изтичане на договора“. По случай 3116009 от КИ на ДЧ на ЕС – Франция е получен и СЕД U004 - Информация за заплата, в който е посочен брутен доход през периода от 10.10.2024 г. до 16.10.2024 г. в размер на 471,83 евро; през периода от 07.10.2024 г. до 08.10.2024 г. в размер на 201 евро; през периода от 23.09.2024 г. до 06.10.2024 г. в размер на 752,86 евро. Длъжностното лице е генерирало справка от специализирания програмен продукт на НОИ – ПП ПОБ от която е видно, че общият осигурителния доход на Т. за периода от 01.10.2022 г. до 16.10.2024 г., от който е определен размерът на ПОБ е в общ размер на 10932,68 евро. Този осигурителен доход е формиран от осигурителните доходи от осигурената заетост на лицето по законодателството на Република България, Франция и Германия. От Великобритания е доказан само осигурителен стаж, като доход не може да бъде ползван за целите на изчисление размера на ПОБ, тъй като Великобритания не е член на ЕС. За времето на осигурена заетост на Т. по законодателството на Великобритания, както са потвърдени в получения от КИ на Великобритания СЕД U002, е взета минимална работна заплата, установена за страната за съответния период (чл. 54б, ал. 7, т. 3 от КСО). За целите на изчисление на ПОБ месечния осигурителен доход е ограничен до максималния месечен осигурителен доход определен със ЗБДОО за съответната година. В програмния продукт през месеците в които лицето не е осигурено за безработица, за осигурителен доход е взета минималната работна заплата, установена за страната за съответния период (чл. 54б, ал. 7, т. 4 от КСО). Съответно работните дни за периода от 01.10.2022 г. до 16.10.2024 г. са 503. Осигурителния доход за периода е 10932,68 евро и той се разделя на 503 работни дни – 10932,68 : 503 = 21,73 евро – среднодневен осигурителен доход. Съответно среднодневния осигурителен доход се умножава х 60 % и се получава среднодневното обезщетение, което в случая е – 21,73 евро х 60 % = 13,04 евро. С оглед на факта, че налице има достатъчно информация, относно правото, периода и размера на ПОБ и въз основа на събраната информация е постановено Разпореждане № 253-00-445-5/ 29.04.2026 г., с което на В. П. Т. е отпуснато ПОБ, считано от 17.10.2024 г. до 16.06.2025 г. в размер на 13,04 евро дневно. Горепосоченото разпореждане е обжалвано пред Директор на ТП на НОИ – Търговище с жалба № 1012-25-35/19.05.2026 г. Във връзка с постъпилата жалба е извършена нова проверка по наличните документи, разпореждането е отменено и преписката е върната за ново разглеждане и произнасяне. Във връзка с изпратения чрез система за електронен обмен на социалноосигурителна информация (EESSI) по случай 3116003 СЕД Н001 – Уведомление/искане за представяне на информация, в срока за отговор на жалбата от КИ на Великобритания е получен нов документ СЕД U002 – „Осигурително досие, в 2 от 2“, с който са удостоверени периоди на осигурена заетост по законодателството на Великобритания за времето от 03.11.2019 г. до 02.04.2022 г. и от 10.04.2022 г. до 19.07.2024 г., а основанието за прекратяване на заетостта е „прекратяване на договора по взаимно съгласие“. В полученият нов СЕД U002 КИ на Великобритания удостоверява, че периода от 03.04.2022 г. до 09.04.2022 г. е период на заетост, която не представлява осигурителен период. С оглед на това е направена нова преценка относно правото, размера и периода на ПОБ на Т. и е издадено Разпореждане № 253-00-445-6/22.06.2026 г., с което е отказано да бъде изменен периода на отпуснатото с разпореждане № 253-00-445-5/29.04.2026 г. парично обезщетение за безработица на В. П. Т.. Както е посочено и в самото разпореждане – първоначално зачетеният стаж се изменя на 5 години, 2 месеца и 13 работни дни. Съгласно разпоредбата на чл. 54в, ал. 1 от КСО паричните обезщетения за безработица се изплащат за срок, определен според продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица, за времето след 31 декември 2001 г., съгласно текста: от 3 години и 1 ден до 7 години за срок от 6 месеца, от което следва, че новопостъпилите данни със СЕД не водят до промяна в периода на отпуснатото ПОБ. Цитираното разпореждане е потвърдено с атакуваното решение. При така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка по чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК съдът прави следните правни изводи: Оспорен е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. На административните съдилища са подведомствени делата по искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване нищожност на административни актове по чл. 128, ал. 1, т. 1 от АПК. Съдът следи служебно и за валидността на акта. От изложената фактическа обстановка, обобщено се налагат следните изводи: По реда на електронния обмен на социалноосигурителна информация са били изискани данни от компетентните институции на Франция, Германия и Великобритания. От Великобритания първоначално е постъпил СЕД U002 с определени периоди на осигурена заетост, а по-късно, след допълнително запитване, е постъпил нов СЕД U002, с който са удостоверени периоди на осигурена заетост за времето от 03.11.2019 г. до 02.04.2022 г. и от 10.04.2022 г. до 19.07.2024 г., като периодът 03.04.2022 г. – 09.04.2022 г. е удостоверен като заетост, която не представлява осигурителен период. От Германия са удостоверени периоди на осигурена заетост през 2017–2019 г. От Франция са удостоверени периоди на заетост през м. септември и октомври 2024 г., както и данни за възнаграждение. Въз основа на събраните данни е било издадено Разпореждане № 253-00-445-5/29.04.2026 г., с което на жалбоподателката е отпуснато ПОБ, считано от 17.10.2024 г., в размер 13,04 евро дневно. Това разпореждане е било обжалвано по административен ред и отменено от директора на ТП на НОИ – Търговище, като преписката е върната за ново разглеждане и произнасяне. След връщане на преписката и след постъпване на новия СЕД U002 от Великобритания е издадено Разпореждане № 253-00-445-6/22.06.2026 г., с което е отказано да бъде изменен периодът на отпуснатото с Разпореждане № 253-00-445-5/29.04.2026 г. парично обезщетение за безработица. С Решение № 1040-25-49/07.08.2026 г. директорът на ТП на НОИ – Търговище е потвърдил Разпореждане № 253-00-445-6/22.06.2026 г. Жалбата е основателна по различни от изложените в нея съображения. На практика липсва определен размер на ПОБ. В случая порокът на оспорените актове е преди всичко порок на валидността, а не само на законосъобразността. По валидността на Разпореждане № 253-00-445-6/22.06.2026 г. След като Разпореждане № 253-00-445-5/29.04.2026 г. е било отменено по административен ред, същото е престанало да съществува в правния мир като действащ индивидуален административен акт. Отмяната на акта заличава неговото действие занапред в административното производство и изключва възможността той да бъде последващ предмет на изменение, респ. на отказ за изменение. С връщането на преписката за ново разглеждане долустоящият орган е следвало да постанови нов първичен акт по съществото на заявлението, като отново се произнесе по правото, срока и при необходимост размера на обезщетението с оглед на новопостъпилите официални данни. Вместо това ръководителят на осигуряването за безработица е постановил разпореждане с предмет „отказ да бъде изменен периодът“ на обезщетение, отпуснато с вече отменения акт. Такъв предмет обективно липсва. Не може да се изменя акт, който вече е отменен, нито да се отказва изменението му. Следователно органът се е произнесъл по несъществуващ предмет. Липсата на предмет е порок, засягащ самото съществуване на административното волеизявление като валиден акт. Поради това съдът приема, че Разпореждане № 253-00-445-6/22.06.2026 г. е нищожно. По валидността на Решение № 1040-25-49/07.08.2026 г. С оспореното решение директорът на ТП на НОИ – Търговище е потвърдил именно горното разпореждане. Потвърждаването на нищожен акт не може да санира порока му. Напротив, потвърждаващият акт също се оказва лишен от годен предмет, тъй като поддържа в сила акт, който не съществува валидно в правния мир. Ето защо и Решение № 1040-25-49/07.08.2026 г. следва да бъде обявено за нищожно. След обявяване нищожността на акта съдът следва да прецени дали спорът може да бъде решен по същество. В случая това не е възможно, тъй като се касае до първична материална компетентност на осигурителния орган по отпускане и определяне на обезщетението и е необходимо ново административно произнасяне. Съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК, когато естеството на въпроса не позволява решаването му по същество, съдът изпраща преписката на компетентния административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Именно такава е настоящата хипотеза. Независимо че спорът се решава на плоскостта на валидността, съдът намира за необходимо да отбележи следното с оглед новото произнасяне: Относно британските периоди. При новото произнасяне органът следва да съобрази окончателно удостоверените от компетентната британска институция периоди, като официални удостоверителни данни. Съдът не разрешава окончателно в настоящото производство спора дали и в какъв обем британският доход следва да бъде включен в изчислението на размера, тъй като това предполага валидно упражняване на първичната компетентност на НОИ и пълно обсъждане на приложимата след Брекзит рамка. Относно германските периоди. В мотивите на административния орган е посочено, че общият осигурителен доход за периода 01.10.2022 г. – 16.10.2024 г. бил формиран от осигурителни доходи по законодателството на България, Франция и Германия. Това е очевидно непрецизно. По самите констатации на органа удостоверените германски периоди са от 2017 г. до 2019 г., т.е. извън сочения 24-месечен референтен период. Следователно или германски доход изобщо не е бил включван, но е бил неправилно посочен в мотивите, или действително е бил отразен в акта, което би означавало съществен материалноправен порок. И в двата случая е налице вътрешна неяснота на мотивите, която следва да бъде преодоляна при новото произнасяне чрез точно и проверимо посочване: кои периоди са включени в референтния период; кои доходи са взети предвид; на какво правно основание и как е формиран крайният размер на обезщетението. При новото произнасяне адм. орган следва да има предвид и следното: Приложимото право по делото е националното – Кодексът за социално осигуряване и Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, както и европейското – Регламент (ЕО) № 883/2004. След присъединяването на Република България към Европейския съюз се прилагат европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки. Тези правила не заместват националните системи, а определят общите принципи, които следва да бъдат спазвани при прилагането на националното право. В националното право правилата относно правото и размера на паричното обезщетение за безработица са уредени в чл. 54а от КСО и чл. 54б от КСО. Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които отговарят на останалите предвидени в закона условия. Съгласно чл. 54а, ал. 2, т. 4 от КСО за придобиване право на обезщетение се зачита и времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Съгласно чл. 54б, ал. 1 от КСО дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението. Съгласно чл. 54б, ал. 2 от КСО минималният и максималният дневен размер се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 54б, ал. 8 от КСО, когато в периода по ал. 1 или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: доходите, получавани от лицето по време на последната му работа, както и всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Следователно националната уредба изрично предвижда, че при трансгранична хипотеза се вземат предвид не само доходите от последната работа, но и всички относими доходи в рамките на 24-месечния референтен период, като размерът на обезщетението се определя по общия механизъм на чл. 54б, ал. 1 от КСО. Спорът между страните е свързан не само с това кои доходи следва да бъдат включени при определяне на среднодневния доход, но и с въпроса в какъв размер следва да бъдат отчетени доходите, получени за периодите на осигуряване в друга държава членка, както и с приложението на минималната работна заплата за периодите, за които законът предвижда нормативно определяне на дохода. Разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО обаче не може да бъде тълкувана изолирано от останалата част на чл. 54б КСО. По-специално, не следва от текста на ал. 8, че законодателят е предоставил възможност всеки чуждестранен доход да бъде пренесен в изчислителната база в неговия номинален размер, без да бъде съобразен с установения от българското законодателство режим за определяне на осигурителния доход. Ал. 8 урежда кои доходи се вземат предвид, но не създава самостоятелна и неограничена методика за определяне на размера на осигурителния доход, която да изключва общите правила на българското осигурително законодателство. Това следва и от систематичното място на разпоредбата. Чл. 54б, ал. 8 КСО е специална норма относно лицата с осигурителни периоди по законодателството на друга държава членка, но не представлява норма, с която се дерогира общият принцип, че размерът на обезщетението се определя въз основа на доход, имащ значение за българската система на общественото осигуряване, и при съобразяване на установените от националния закон граници. При разрешаването на спора следва да бъде съобразено решение на Съда на Европейския съюз от 23 април 2026 г. по дело C-116/25. В това решение СЕС изрично разграничава случаите по чл. 62, параграфи 1 и 2 от Регламент № 883/2004 от хипотезата на лице по чл. 65, параграф 5, буква „а“ от същия регламент, когато държавата по пребиваване е различна от държавата по последната заетост. Съдът приема, че при приложението на чл. 62, параграф 3 от Регламент № 883/2004 институцията по пребиваване е длъжна да вземе предвид възнаграждението или професионалния доход, получаван при последната дейност в другата държава членка, но не е длъжна да го взема предвид изключително. Именно липсата на думата „изключително“ в чл. 62, параграф 3, за разлика от чл. 62, параграф 1, е изрично посочена от СЕС като основание за този извод. Решението по C-116/25 не установява правило, съгласно което чуждестранният доход трябва да бъде възприет от националната институция без ограничение и независимо от националните правила за определяне размера на осигурителните обезщетения. Напротив, СЕС приема, че държавата по пребиваване разполага с възможност да прилага собствена методика за изчисляване на обезщетението, стига при нея да бъде отчетен и доходът, получен при последната дейност в другата държава членка. В този смисъл решението по C-116/25 не може да бъде тълкувано като източник на право на обезщетение, изчислено върху неограничен размер на чуждестранното възнаграждение. Съдът приема, че при определяне на осигурителния доход не може да се стигне до резултат, при който за едно и също осигурително обезщетение се използва различен критерий в зависимост единствено от държавата, в която е получен доходът. Противното би превърнало трансграничния елемент не само в средство за гарантиране и запазване на осигурителни права, но и в основание за създаване на различен и потенциално по-благоприятен начин за формиране на осигурителна база, различно от заложеното в КСО и координационните правила. Целта на чл. 54б КСО е да определи размера на обезщетението според осигурителния принос на лицето, като законодателят едновременно с това е установил ограничения относно размера на осигурителния доход и размера на самото обезщетение. Поради това при включване на доход, получен в друга държава членка, следва да се направи разграничение между: признаването на чуждестранния доход като релевантен доход, което е необходимо по силата на чл. 54б, ал. 8 КСО и чл. 62, параграф 3 от Регламент № 883/2004 и определянето на размера, в който този доход участва в изчислителната база, което е въпрос на приложението на националното законодателство. Самото обстоятелство, че чл. 54б, ал. 8 КСО предвижда да се вземат предвид „доходите“ в другата държава, не означава, че за целите на националното обезщетение този доход следва механично да бъде възприет в неговия пълен размер. Обратното би довело до резултат, при който лице, осигурявано за безработица в България върху доход, надхвърлящ максималния осигурителен доход, би било поставено в различно положение само поради това, че доходът е получен в друга държава членка. Такова тълкуване би обезсмислило националните ограничения, които законодателят е установил при формирането на осигурителния доход и при определянето на максималния размер на обезщетението както бе отбелязано. Поради това съдът приема, че при прилагане на чл. 54б, ал. 8 КСО чуждестранният доход следва да бъде включен в изчислителния механизъм, но при спазване на националните правила и ограничения относно осигурителния доход. Минималната работна заплата не се използва като обща алтернатива на реалния доход. Тя има значение само в изрично предвидените от законодателя случаи. Следователно при изчисляването на обезщетението следва да се разграничат: периодите, за които е налице реално получен и удостоверен осигурителен доход, периодите, за които се взема предвид доход от друга държава членка по реда на чл. 54б, ал. 8 КСО и периодите, за които законът изрично предвижда определяне на дохода въз основа на минималната работна заплата. При третата хипотеза използването на минималната работна заплата не е резултат от преценка на административния орган, а от прякото приложение на закона. Тя представлява нормативно определена величина, която замества липсващия или доход, който не следва да се включи по общия ред за съответния период. Не може да се приеме и тезата, че наличието на чуждестранен доход по чл. 54б, ал. 8 КСО автоматично изключва приложението на нормативно определените правила за периодите, за които националният закон предвижда използването на минимална работна заплата. По спора само относно претендираните права, основани на осигурителни периоди и доход от Великобритания. За британските периоди са правно релевантни за: придобиването на право и за продължителността на обезщетението, но това не означава, че те непременно са релевантни и за доходната база, от която се изчислява размерът. Именно това разграничение е съществено в настоящия спор. Зачитането на британските периоди като осигурителен стаж не поражда автоматично задължение британският доход да бъде включен при изчисляване на размера на паричното обезщетение. Следва да се прави разграничение между: пълното продължаващо прилагане на правилата за координация и ограниченото им приложение единствено за сумиране на периоди. От представените по преписката факти се установява, че последната заетост на лицето е във Франция през 2024 г., а не във Великобритания. Това изключва възможността безусловно да се приложи предходната съдебна практика, развита при положение, че Великобритания е била държава членка и когато именно британската заетост е била последна. Същевременно в относимата след Брекзит уредба се държи сметка за това дали лицето е било в трансгранична ситуация към края на преходния период и какъв е точният обхват на продължаващата координация. Поради това не е достатъчно да се констатира, че лицето е работило във Великобритания; необходимо е да се прецени дали конкретно британският доход попада в режима, при който следва да бъде включен при изчисляване на размера на обезщетението в България. По делото липсват данни, които да налагат извод, че в случая е налице такъв пълен продължаващ режим за британския доход. Размерът на паричното обезщетение за безработица по българското право поначало се определя по чл. 54б, ал. 1 от КСО – 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Законодателят е предвидил специална уредба за различни хипотези в чл. 54б, ал. 7 от КСО. По-специално, за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание международен договор, по който Република България е страна, се взема среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период – чл. 54б, ал. 7, т. 3 от КСО. Разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО допуска при определяне размера на обезщетението да се вземат предвид доходи, придобити по законодателството на държава, „с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност“. Тази норма обаче не обхваща автоматично всяка предходна заетост във Великобритания след нейното оттегляне от Европейския съюз. Следователно, за да бъде включен британският доход по реда на ал. 8, следва да е налице конкретно правно основание, че спрямо този доход в разглеждания случай продължават да се прилагат европейските правила за координация в пълен обем. Следва да има разграничение от зачитането на британските периоди като стаж за целите на правото и срока; от невъзможността британският доход да бъде третиран като доход от държава, попадаща към релевантния момент в хипотезата на чл. 54б, ал. 8 от КСО. При установяване на това положение следва да се приложи заместващата национална уредба по чл. 54б, ал. 7, т. 3 от КСО. В настоящия случай последната заетост е във Франция през 2024 г., а Великобритания е предходна държава на заетост. Именно поради това не може безусловно да се пренесе предходната практика, развита по спорове с различен правен режим. Правото на обезщетение, неговата продължителност и неговият размер са различни елементи на осигурителното правоотношение и се подчиняват на различни материалноправни предпоставки. По тази причина е напълно възможно: периодите, придобити по чуждо законодателство, да се зачитат за целите на правото и срока по чл. 54а, ал. 2, т. 4 от КСО и чл. 8, ал. 2, т. 3 от НОИПОБ, но доходът от същата държава да не бъде релевантен за размера, ако не е налице приложимост на режима по чл. 54б, ал. 8 от КСО, а вместо това следва да се приложи чл. 54б, ал. 7, т. 3 от КСО. Следователно обстоятелството, че британските периоди са зачетени чрез СЕД U002, не задължава органа автоматично да включи и британския доход при определяне размера на обезщетението. С оглед изложеното съдът приема, че при определяне размера на паричното обезщетение за безработица следва да се приложи последователно нормативно установеният механизъм: да се определи релевантният 24-месечен период, да се установят доходите, получени в Република България и в другата държава членка, за периодите, за които законът предвижда нормативно определяне на дохода, да се приложи съответната законова величина, включително минималната работна заплата, когато са налице предпоставките за това, чуждестранният доход да бъде признат като релевантен доход по чл. 54б, ал. 8 КСО, но при определянето на размера, с който участва в националния изчислителен механизъм, да бъдат спазени приложимите ограничения на българското осигурително законодателство и върху така формирания среднодневен доход да бъде приложен процентът по чл. 54б, ал. 1 КСО, като крайният дневен размер не може да надхвърля установения от закона максимален размер. Това тълкуване съответства на решение на СЕС по дело C-116/25, тъй като не изключва чуждестранния доход от изчислението, а едновременно с това не придава на чл. 62, параграф 3 от Регламент № 883/2004 значение, което той няма – да установява конкретен национален размер или да задължава държавата по пребиваване да изплаща обезщетение, изчислено върху неограничен чуждестранен доход. Отделно от това, правилата за сумиране на осигурителните периоди имат значение за възникването на правото на обезщетение, а не сами по себе си за механизма на определяне на размера му. В този смисъл е чл. 54а, ал. 2, т. 4 от КСО, както и разбирането, че компетентната институция зачита до необходимия размер периодите, завършени съгласно законодателството на други държави членки, за целите на придобиване или запазване на права. Съдът съобразява, че в по-старата практика на ВАС се съдържат решения, според които чуждият доход следва да бъде отчетен в пълния му размер, без редукция до максималния осигурителен доход. Наред с това обаче в съдебната практика са застъпвани и различни подходи към приложението на чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и връзката му с националната уредба, включително при разграничаване между правилата за право и правилата за размер, например Решение № 12827 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3364/2018 г., VI о. Настоящият съд приема, че при действащата редакция на чл. 54б, ал. 8 от КСО спорът следва да се разреши чрез систематично тълкуване на националната уредба, без да се извежда мълчалива дерогация на общите ограничения на осигурителната система. Не е без значение и факта, че решенията на ВАС, които обичайно се цитират са постановени преди това на СЕС цитирано по-горе и преди законодателната промяна и въвеждането на ал.8. Въз основа на изложените мотиви, оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са нищожни, тъй като са постановени при липса на годен предмет – отказ за изменение на вече отменен административен акт. Преписката следва да бъде върната на компетентния орган за ново произнасяне с нов първичен акт по заявлението на жалбоподателката. При този изход на спора жалбоподателката има право на разноски, като същите са своевременно поискани, но недоказани. В представеното пълномощно липсва попълнена сума на договора за правна помощ между страните. Такава е посочена в представения списък, но този факт е неотносим предвид, че не доказва договореността между страните и извършеното плащане.