Решение № 76 от 20.5.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 184/2024 г.

Производството е по реда на чл.432 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Образувано е п о подадена искова молба вх.№11107/25.11.2024г. от М. Н. Т.,чрез своя родител и законен представител Н. Ф. Т. ,чрез адв.Г.Й. от САК срещу ЗК“Бул инс“АД гр.София с правно осн.чл.432 от КЗ ,вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД и цена на иска 80 000 лв. (осемдесег хиляди лева) - обезщетение за неимуществени вреди.,ведно с лихва за забава от датата на завеждане на претенцията пред дружеството ответник -23.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата.Исковете се основават на следните фактически обстоятелства: Ищцата,чрез пълномощника си адв.Г.Й. от САК твърди, че на 02.02.2024 г., в гр. П., е настъпил пътен инцидент, в който е пострадала доверителката му М. Н. Т.. Инцидентът се е развил при следната фактическа обстановка: На 02.02.2024 г., около 20:50 ч., в гр. П., л.а. марка „•••”, модел “•••“, per. № •••••• управляван от Ю. Л. У., се е движел по ул. „•••••“ (моста на р. Марица), с посока към кръстовище с кръгово движение с ул. „••••••“, когато поради несъобразяване на скоростта с пътната обстановка, водачът губи контрол над управлявания автомобил, преминава пред разделителния остров на кръстовището, след което преминава през пътното платно и тревна площ на кръговото и се удря в намиращия се в средата на тревната площ паметник. Вследствие на удара е пострадала доверителката му - М. Т., като пътник в процесния лек автомобил, возещ се на предна дясна седалка. За пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № У РИ 1006р-2231/05.02.2024 г. Съгласно Протокола, виновен за настъпването на инцидента е водачът на л.а. марка „•••", модел “•••“, per. № •••••• с чиито свои виновни и противоправни действия е причинил процесния пътен инцидент. По случая е регистрирано ДП 99/02.02.2024 г. по описа на ОД МВР Пазарджик Видно от Констативния протокол за ПТП, МПС-то, което е управлявал виновният причинител има валидна застраховката „Гражданска отговорност”, сключена със ЗД “БУЛ ИНС” АД по застрахователна полица № BG/02/123002036148, с период на покритие от 07.07.2023 г. до 06.07.2024 г. Непосредствено след пътния инцидент доверителката му е откарана по спешност с екип на ЦСМП в „МБАЛ-Пазарджик“ АД, където постъпва с оплаквания за силни болки в кръста и ограничен обем на движенията. След преглед от неврохирург М. Т. е приета в Неврохирургично отделение към същата болница. Проведени са й лаборатории изследвания, КТ на главен мозък, КТ на тия, КТ на лумбални прешлени. КТ на таз. КТ на корем. КТ на гръден кош. терапия с .медикаменти и консултации с педиатър. След извършените процедури на довертилката му и е извършена спешна оперативна намеса - възстановяване при •••••••. М. Т. е била поставена под обща интубационна анестезия за фиксация на •••••••••• - Л2. На доверителката му е поставена стерилна превръзка. Съгласно извършеното клинично наблюдение, проведени изследвания, терапия и оперативна интервенция, на ищцата е поставена окончателна диагноза: •••••••••••••••••••. На 07.02.2024 г., доверителката му е била изписана с дадени указания за спазване на лечебно-охранителен режим, провеждане на физиотерапия и балнео-саниториално лечение за период от 3 месеца. Назначени са й дати за контролни прегледи, както и препоръки за наолюдение на общия и неврологичния статус. Всички тези обстоятелства са видни от Епикриза, И.З. № 2070/2024 г., издадена от Неврохирургично отделение при „МБАЛ-Пазарджик“ АД. След претърпения инцидент, пострадалата била изцяло лишена от възможност да се придвижва сама и да стои в изправено състояние. В първия месец след инцидента, пострадалото лице изпитвало постоянно главоболие, придружено с отпадналост и световъртеж. Поради получената фрактура в областта на Л2 прешлен ищцата изпитвала изключително силна болка в кръста за период от 6 месеца. Основен симптом била силна болка, която започвала от кръста и се разпространява по седалищната област, задната половина на бедрото, прасците, стигаща до пръстите на краката. Болката била постоянна, като се засилва при опити от страна на доверителката ми за приклякване и навеждане, движение и физическо натоварване.Към настоящия момент практически ••••••••• на ищцата са силно ограничени като лекарите забраняват на пострадалата да натоварва кръста.Поради всичко гореизложено това за битовите и ежедневните нужди на пострадалата, за период от 3 месеца, грижи за пострадалата полагали близките й, които й помагали да се облича, обува, понякога да се изправя от седнало или легнало положение. Към настоящия момент, поради изключително тежката •••••••••, пострадалата изпитва постоянни болки по •••••••••••••••••••••. Към момента докторите са категорични, че клиничното й състояние няма да се подобри съществено, като единствената надежда е да не доведе до влошаване. Всичко това създава за него чувство за несигурност и безисходица.Вследствие от ••••••••••• пострадалата не излизала от дома си за период от половин година. Това ограничило не само дейностите, които извършвала, но и контактите й с приятели и съученици. Дългият възстановителен период е съпроводен с активна, но и болезнена терапия. В продължение на 3 месеца доверителката ми е следвало да провежда физиотерапия и балнео-саниториално лечение. Възстановителният перииод, а и отражението от мозъчното сътресение са повлияли на •••••••••. М. Т. е трябвало да ограничи натоварването на ••••••••••, поради което тя не е могла да •••••••••••••••, което се е отразило над ••••• и. Пътният инцидент дал отражение на само на физическото здраве на оверителката му, но и на психиката й. Ежедневието на пострадалата след инцидента драстично се е променило. Всекидневната нужда от помощ я е карало да се чувства слаба и в тежест на близките й. Макар и на млада възраст, преди ПТП-то тя е била деен, борбен и активен човек, спортуващ и грижещ се за себе си и околните, докато след настъпването mv. М. Т. е станала с честа смяна на настроенията, унила и с липса на желание за каквото и да било. Тя често и до днес, си припомня случилото се, което я тревожи и я кара да мисли, че никога няма да бъде същия позитивен човек. У нея се е породил страх от пътната обстановка и от превозването с МПС. Пострадалата страда от понижено настроение и тревожност, вследствие стреса, предизвикан от внезапността и непредвидимостта на преживяното. Получените посттравматични увреждания са довели до нарушения в нормалния социален живот на доверителката ми и са създали трайни препятствия за упражняване на обикновените битови дейности. Поради счупването в областта на •••••••••, Т. и до днес чувства •••••••••••, но и цялостно по •••••••••. Тези болки се появяват най-вече при повече време прекарано в седнало положение или в изправено, а също така и при носене на оагаж с по-голяма тежест. Това и причинява притеснения за здравословното й състояние в бъдеще. Дори и доверителката ми да е още млада, травма като тази може да остане за цял живот и след време, когато забременее да й причинява болки и неудобства по-големи от обичайните. На 23.02.2024 г., претенцията за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на доверителката му била надлежно заведена пред дружеството ответник съгласно чл. 380 КТ видно от Молба с вх. № ОИ-131578/23.02.2024 г. Въпреки, че предвиденият в КЗ тримесечен срок за окончателно произнасяне по претенцията изтече, към настоящия момент от ответното дружество не са заплатили дължимото се обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди. Предвид гореизложеното за М. Н. Т. е налице правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на процесното ПТП. Моли да се осъди ЗД “БУЛ ИНС” АД, да заплати на М. Н. Т. застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на НТН, настъпило на 02.02.2024 г., в размер на 80 000 лв. (осемдесет хиляди лева), ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на завеждане на претенцията пред дружеството-ответник, съгласно чл. 380 КЗ, (23.02.2024 г.), до окончателно изплащане на сумата. Сочи доказателства и прави доказателствени искания: за приемане на представени писмени доказателства- за разпит на 1 свидетел при режим на довеждане и 1 свидетел при режим на призоваване-Д.Р.Д. от гр.•••••••••••••, за назначаване на СМЕ и САвТЕ с поставени в и.м.въпроси ,на осн.чл.186 от ГПК да се изиска служебно цялото образувано по сучая ДП№- 99/02.02.2024г. по описа на ОД МВР Пазарджик,за задължаване на ответника на осн.чл.190 от ГПК да представи застрахователна полица валридна от 07.07.2023г. до 06.07.2024г. сключена между него и собственика на л.а „••• •••“ с рег.№••••••като при непредставяне на същата от ответното дружество,да се приложат последиците по чл. 161 ГПК. В срока по чл.367,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба вх.№2488/05.03.2025г. от ЗД”Бул Инс“АД гр.София,чрез чрез пълномощника адвокат М.Г. от САК с който оспорва предявените обективно съединени искове за обезщетение за неимуществени вреди и за лихва за забава както по основание, така и по размер.Оспорва основателността на предявените искове, като представят допълнителни аргументи и оспорвания във връзка с отговорността за причиняване на вреди, произтичаща от процесното ПТП. Категорично оспорва твърдението, че Ю. У. като водач на лекия автомобил „•••“ с per. № •••••• е извършил деликт или че е действал противоправно и виновно в причИ. връзка с процесното ПТП. До настоящия момент по делото няма влязла в сила присъда, която да установява факти със задължителна сила за гражданския процес, съгласно чл. 300 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Липсата на такава присъда прави недоказани твърденията за виновно и противоправно поведение от страна на водача.Оспорва механизма на настъпване на ПТП, както е изложен от ищеца. Считаме, че представените по делото доказателства нямат установителен характер и не дават ясна и безспорна представа за начина на настъпване на инцидента. В случай че не е установен точният механизъм на ПТП, не може да бъде направен категоричен извод относно противоправното поведение на някой от участниците в него. Без да е установена противоправност, не може да бъде приложена презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), тъй като вината предполага субективно отношение към конкретно противоправно поведение или резултат. В исковата молба и приложените доказателства се съдържат твърдения на ищеца относно механизма на инцидента. Оспорва тяхната достоверност и заявява, че те не могат да служат като основание за налагане на вина и противоправност в поведението на водача на автомобила „•••“. Също така оспорва констатациите в Констативния протокол за ПТП, приложен към исковата молба, тъй като той не дава безспорно установяване на конкретните факти и обстоятелства по произшествието. От представените доказателства не следва безспорно, че е налице осъществен деликтен фактически състав, съдържащ всички задължителни елементи, включително противоправност и вина в поведението на водача. Твърденията на ищеца за претърпени вреди, произтекли пряко от непозволено увреждане, подлежат на пълно и главно доказване, тъй като не представляват безспорно обстоятелство и не се презюмират. В този смисъл ищецът е длъжен да докаже не само наличието на вреди, но и всички елементи на деликта, включително че е налице пряка причИ. връзка между действията на водача и настъпилите вреди. Предвид функционалната връзка между отговорността за вреди на водача и задълженията на неговия застраховател по полицата за задължителна „Гражданска отговорност“, оспорваме да е налице осъществен фактически състав на деликта, което е необходимо условие за възникване на задължението за изплащане на обезщетение от застрахователя. Липсата на установена противоправност и вина изключва и възможността за реализация на застрахователна отговорност по процесния случай. В обобщение, моли съдът да вземе предвид изложените съображения и да отхвърли претенциите на ищеца като недоказани, тъй като липсват достатъчно основания за признаване на противоправност и вина в поведението на водача, а представените доказателства не установяват с необходимата категоричност механизма на настъпване на ПТП и връзката му с твърдените вреди. Оспорва иска по размер. Претенцията не отговаря на икономическата конюнктура в страната и вредата, като се явява прекомерна. Оспорва претенцията за обезщетение на неимуществени вреди като прекомерна, като се позоваваме на подробен анализ на представените с исковата молба доказателства и на приложимите разпоредби на закона. По твърдения в исковата молба на 02.02.2024 г. М. Т. е била участничка в ПТП като пътник на предна дясна седалка в самокатастрофирал лек автомобил. Видно от представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, издаден от ОД на МВР Пазарджик тя е вписана като пострадало лице, с диагноза „••••••••••“. За удостоверяване на получени травматични увреждания вследствие на процесното ПТП, на нейно име е представена медицинска документация:-Епикриза по ИЗ № 2070 от Неврохирургично отделение при МБАЛ Пазарджик, за периода 02.02.24 г. - 07.02.24 г., с Окончателна диагноза по МКБ : S 2 2 . 0 0 •••••••••••••••••; Придружаващи заболявания по МКБ: S06.00 ••••••••••.ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Данните от представената медицинска документация удостоверяват, че на 02.02.24 г. М. Т. е била приета в болнично заведение с оплаквания от болки в поясната област, с главоболие и без спомен за случилото се. След направени прегледи и необходими образни изследвания са били диагностицирани следните травматични увреждания:-Повърхностни наранявания (от представената Епикриза): „Охлузвания и наранявания по лицето и крайниците“; подкожен хематом в областта на челото в ляво. -•••••••••• (диагноза в Епикризата), като няма данни за изпадане в пълно безсъзнателно състояние (възможно зашеметяване след инцидента).Описаните в Епикризата повърхностни наранявания и приетото наличие на •••••••••• са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота (лека телесна повреда - чл. 130, ал. 1 от НК).- •••••••••••••• (Л2); На 06.02.24 г. - извършена вертебропластика (въвеждане на костен цимент в тялото на Л2). Травмата е причинила трайно ограничение на движенията на снагата над 30 дни (средна телесна повреда - чл.129 от НК), с обичаен период на възстановяване около 5-6 месеца. Няма представени данни за настъпили усложнения от описаните в документацията травматични увреждания. С оглед на данните в така представената медицинска документация, както и липсата на данни за настъпили усложнения считам, че адекватна сума за обезщетение е около 40 000 лева ако искът се докаже по основание и без да се отчита евентуално съпричиняване. В случая съществен е въпросът, свързан с тълкуването и прилагането на чл. 52 ЗЗД и поконкретно относно критериите, които имат значение за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при деликт, както и относно задължението на съда да обсъди и анализира всички релевантни в тази връзка обстоятелства и въз основа на съвкупната им оценка да определи паричния еквивалент на вредите. По правния въпрос, са налице задължителни за съдилищата указания, дадени с ППВС № 4/1968 г., доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, според които понятието „справедливост” в нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е винаги свързано с преценка на редица обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. За да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпените от деликт страдания при смърт на близък, от съществено значение са критериите относно съществуващите приживе отношения между пострадалия и лицето, което търси обезщетение за неимуществени вреди, интензитета и продължителността на накърняване на психичната му сфера, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, обосноваваща обществено-оправданата мярка за справедливост, за в случай на телесни травми следва да се обсъдят характерът на увреждането, извършени ли са медицински манипулации и какви, срока на възстановяване, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. (решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО). Лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите следва да се имат предвид само като ориентир за конкретната икономическа обстановка, при която е настъпило увреждането, без да представляват самостоятелен критерий за размера на обезщетението (решение № 23/25.03.2014 г. по т.д.№ 1154/2013 г. на ТК, II ТО, решение № 157/28.11.2014 г. по т.д.№ 3040/13 г. на ТК, II ТО и др.). Релевантните обстоятелства следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност (решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, II ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, I ТО и др.), за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца М. Т.. Счита, че тя е допринесла за настъпването на вредите по следните причини: Като пътник в моторното превозно средство, ищцата не е била с поставен предпазен колан, което е задължение съгласно Закона за движението по пътищата и е пряко свързано със сигурността и предотвратяването на наранявания при пътнотранспортни произшествия. Липсата на предпазен колан е увеличил риска и тежестта на претърпените от нея травми. Въз основа на гореизложеното счита, че поведението на ищеца е допринесло за настъпването и тежестта на вредите, което следва да бъде отчетено при определянето на размера на обезщетението. Претенцията за лихва от 23.02.2024 г. е неоснователна и не е съобразена с чл. 3 80 КЗ и чл. 497 КЗ. След предявяване на претенцията от увреденото лице, застрахователят е изискал допълнително документи за установяване основателността й. Такива не са представени от молителите, а съгласно чл. 497 ал. 1 т. 2 КЗ: Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение... освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3, какъвто е настоящия случай. Следователно представляваното от него дружество не е в забава и попада в законовото изключение.според което застрахователят не дължи лихва, поради неизпълнение от страна на увреденото лице. Няма представени доказателства за постановен от застрахователя отказ, за да се изплати обезщетение. Напротив представени са документи, за това че застрахователят е изискал допълнително документи по повод събитието, с цел установяване на факти от значение за определяне обезщетението и неговия размер. Сочи доказателства и прави доказателствени искания:да се даде възможност да ангажират доказателства след доклада на съда, да се допусне комплексна експертиза с участието на вещи лица по СМЕ и АТЕ относно използването на предпазен колан: ,прави искане за допускане до разпит при режим на призоваване св.Ю. Л. У. от гр.••••••••••• за установяване на обстоятелства във връзка с механизма на настъпване на ПТП. По допустимостта на исковите претенции. Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищцата за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника-застрахователно дружество при ПТП настъпило на 14.05.2023г. реализирано от застрахован при ответниказастраховател по полица „ГО“ и причинена телесна повреда. Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК. Съдът прие за надлежно упражнено правото на иск, доколкото ищецът е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя , като го е сезирал с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент на 02.02.2024 г., респ. безрезултатно е изтекъл тримесечният срок за плащане от негова страна. Искът е предявен на 25.11.2024год. В случая претенцията на ищ цата за присъждане на законната лихва за забава представлява последица от евентуалното уважаване на главния иск – за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва, за периода от деня на депозиране на застрахователната претенция-14.02.2024г. до окончателното заплащане на сумата. Съдът приема от фактическа страна следното: По делото не се спори ,установи се от събраните писмени доказателства,че на 02.02.2024 г., около 20:50 ч., в гр. П., л.а. марка „•••”, модел “•••“, per. № •••••• управляван от Ю. Л. У., се е движел по ул. „•••••“ (моста на р. Марица), с посока към кръстовище с кръгово движение с ул. „••••••“, когато поради несъобразяване на скоростта с пътната обстановка, водачът губи контрол над управлявания автомобил, преминава пред разделителния остров на кръстовището, след което преминава през пътното платно и тревна площ на кръговото и се удря в намиращия се в средата на тревната площ паметник. Вследствие на удара е пострадала - М. Т., като пътник в процесния лек автомобил,возеща се на предна дясна седалка. За пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № У РИ 1006р-2231/05.02.2024 г. Съгласно Протокола, виновен за настъпването на инцидента е водачът на л.а. марка „•••", модел “•••“, per. № •••••• с чиито свои виновни и противоправни действия е причинил процесния пътен инцидент. По случая е регистрирано ДП 99/02.02.2024 г. по описа на ОД МВР Пазарджик Видно от Констативния протокол за ПТП, МПС-то, което е управлявал виновният причинител има валидна застраховката „Гражданска отговорност”, сключена със ЗД “БУЛ ИНС” АД по застрахователна полица № BG/02/123002036148, с период на покритие от 07.07.2023 г. до 06.07.2024 г. След пътния инцидент момичето е откарана по спешност с екип на ЦСМП в „МБАЛ- Пазарджик“ АД, където постъпва с оплаквания за силни болки в кръста и ограничен обем на движенията. След преглед от неврохирург М. Т. е приета в Неврохирургично отделение към същата болница. Проведени са й лабораторни изследвания, КТ на главен мозък, КТ на тия, КТ на лумбални прешлени. КТ на таз. КТ на корем. КТ на гръден кош. терапия с .медикаменти и консултации с педиатър. След извършените процедури на довертилката му и е извършена спешна оперативна намеса - възстановяване при •••••••. М. Т. е била поставена под обща интубационна анестезия за фиксация на •••••••••• - Л2. На пострадалата е поставена стерилна превръзка. Съгласно извършеното клинично наблюдение, проведени изследвания, терапия и оперативна интервенция, на ищцата е поставена окончателна диагноза: •••••••••••••••••••. На 07.02.2024 г., пострадалата е била изписана с дадени указания за спазване на лечебно-охранителен режим, провеждане на физиотерапия и балнео-саниториално лечение за период от 3 месеца. Назначени са й дати за контролни прегледи, както и препоръки за наолюдение на общия и неврологичния статус. Всички тези обстоятелства са видни от Епикриза, И.З. № 2070/2024 г., издадена от Неврохирургично отделение при „МБАЛ-Пазарджик“ АД. По настоящото дело е приложено като писмено доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали лица № У РИ 1006р-2231/05.02.2024 г. и е приложено ДП 99/02.02.2024 г. по описа на ОД МВР и НОХД№267/2025г. по описа на ОС Пазарджик . Представена е застрахователна полица „Гражданска отговорност”, сключена със ЗД “БУЛ ИНС” АД по застрахователна полица № BG/02/123002036148, с период на покритие от 07.07.2023 г. до 06.07.2024 г. По делото е представена също и застрахователна претенция с вх.№ОИ-131578/23.02.2024г. до ЗД“Бул Инс“АД гр.София. и медицинска документация във връзка с пътния инцидент от 02.02.2024г. с пострадало лице . Във връзка с изясняване на обстоятелствата по делото е допусната и разпитана като свидетел Д.Т. от показанията на която се установиха претърпените болки и страдания от ищцата във връзка с пътния инцидент от 02.02.2024г. тяхната продължителност ,както и по какъв начин се е отразило на емоционалното състояние и общия и начин на живот. По делото е допуснат и разпитан като свидетел Ю. Л. У. за изясняване на обстоятелствата във връзка с настъпилото ПТП. От изслушаната по делото основна съдебно- медицинска експертиза,неоспорена от страните, приета от съда като компетентно изготвена, от които се установи, травматичните увреждания получени от М. Т. вследствие процесния ПТПи какво лечение е проведено,,дали описаните увреждания са в причинно-дледствена връзка с процесното ПТП, колко време е продължило възстановяването на М. Т. и ще се възстанови ли тя напълно,какъв период е нужен да се възстанови напълно пострадалата,какви и колко на брой оперативни интервенций е подложена ищцата и какви ще са трайните последствия върху здравословното състояние на ищцата вследствие на процеснития пътен инцидент. По делото е допусната и изслушана комплексна СМЕАТЕ приета от съда като неоспорена от страните ,която установява обстоятелствата- Била ли е с поставен предпазен колан ищцата М. Т . като пътник на предна дясна седалка в автомобила по време на празненото пътнотранспортно произшествие с оглед травмите и механизма на ИТП?Ако не е била с поставен предпазен колан, какви травми и наранявания биха могли да бъдат предотвратени ичи намалени, ако предпазният колан е бич използван?В каква степен липсата на предпазен колан е допринесла за тежестта на претърпените от ищеца травми? Снабден ли е фабрично автомобила с предпазен колан за мястото, на което е била? Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното: Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ. във вр. с чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. В производството по така предявения иск в тежест на ищеца е да установи: 1/ противоправно поведения от страна на делинквента; 2/ вреда; 3/ причИ. връзка между деяния и вреда; 4/ вина (същата се презумира); 5/ наличие на валидно застрахователно правоотношение между посочения делинквент и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6/ настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застраховател. Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ със сключването на договор за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал. 1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства.В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причИ. връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в цитираните разпоредби, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД. Предвид на изложеното, следва да се приеме, че ищцата по делото е активно легитимирана да предяви иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтекли от настъпилото увреждане. Основателността на претенцията с оглед другите релевантни обстоятелства – , естеството и продължителността на търпените болки и страдания, и справедливият размер на обезщетяването им е въпрос по същество. Спорни по делото са въпросите дължи ли застрахователят обезщетение на ищцата и налице ли е виновно противоправно деяние, налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата и в какъв размер да е обезщетението за имуществени и неимуществени вреди, съответно дължи ли се законна лихва върху обезщетението. Безспорно е установено съществуването на застрахователното правоотношение, от което ищцата твърди, че произтича пасивната материално правна легитимация на ответника по предявените от нея искове и това е договорът за застраховка гражданска отговорност, за покритите вредите, причинени при управление на лек автомобил "•••“модел „•••“",с рег.№•••••• управляван от водача Ю. У. е признат за виновен за причиняването на описаното в исковата молба ПТП с влязло в сила споразумение по НОХД №267/2025 г. по описа на РС Пазарджик,по силата на което Ю. У. се признава за виновен в извършването на престъпление по чл.343,ал.3 б.“А“,предл.2,вр. с ал.1 от НК,вр. с чл.20,ал.1 от ЗДвП като му е наложено съответното наказание. Самото споразумение, приложено като доказателство по делото, на осн. чл. 300 ГПК е задължително за гражданския съд относно това, че Ю. У. е извършил деянието, описано в него, неговата противоправност и вината на подсъдимия.Той именно е признат за виновен за причиняване по непредпазливост на инцидента, в следствие на извършени нарушения на ЗДвП, описани в диспозитива на споразумението. Така безспорно установено се оказва и застрахователното събитие, настъпило на 02.02.2024 г. в района на гр.Пазарджик.Т.е , водачът, чиято отговорност е застрахована при ответника, е виновен за причиняването на телесни повреди на ищцата М. Т., което се установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, гласни доказателствени средства ,чрез разпита на свидетелите и изслушаната СМЕ от вещото лице д-р П. М., изготвило назначената от съда медицинска експертиза по тези въпроси и допуснатата и изслушана комплексна СМиАвТЕ. От събраните по делото доказателства, съдът приема, че всички предпоставки за възникване отговорността на застрахователното дружество са налице: установен деликт при съответно авторство (Ю. У.), противоправност, вина, неимуществени вреди (следва да се има предвид, че не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания, тъй като доказани ли са увреждащите действия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 от ГПК – вж. Решение № 316 от 14.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 121/2013 г., IV г. о. ) и причИ. връзка между деяниято и вредите; наличие на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, респ. настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. По отношение на заявеното оспорване на бланковия протокол за ПТП №2231 от 05.02.2024г. в частта –обстоятелства,причини и условия за ПТП съдът прави разграничение на официалната удостоверителна част и неофициалната такава на това писмено доказателство – а именно официалната удостоверителна сила е само досежно обстоятелствата, констатирани от длъжностните лица към момента на пристигане на местопроизшествието /т. е. – възприети и удостоверени от тези лица/. Досежно тази част от документа, притежаващ правните характеристики на частен документ – а именно, механизмът на ПТП или причините за настъпване на ПТП окръжният съд само извършва правилна съпоставка с останалите доказателства по делото, но не е придал на посоченото удостоверяване официална доказателствена сила и изводите за липса на противоправно поведение от страна на водача на лекия автомобил, които се споделят изцяло от окръжния съд, не са изградени единствено на база на Констативния протокол, а са вследствие на прецизна преценка и правилен анализ на всички доказателства по делото, както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимовръзка. По делото е установено нарушение от страна на водача на МПС дори на общоважимите правила за движение по пътищата, регламентирани в чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП – да не е контролирал правилно пътното превозно средство, както и да не е предприел действия по своевременно намаление на скоростта и спиране причинявайки по непредпозливост средна телесна повреда на повече от едно лице. По възражението за съпричиняване: Възражението за съпричиняване се основава на това, че пострадалата-ищца е нарушила ЗДвП ,като причина за настъпване на телесните травми на ищцата е липсата на обезопасителен колан по време на превоза.Отделно от това счита,че всякакви претендирани от ищцата и продължаващи затруднения се дължат на неправилно проведено лечение от нейна страна с което е затруднен и удължен възстановителния период-липсват данни ищцата да се е явила на контролни прегледи в рамките на 30 дни от изписването,както било посочено в приложената към и.м. документация с излагането на които обстоятелства е направено искане за намаляване размера на претенциите по делото на осн.чл.51,ал.2 от ЗЗД. В трайната практика на ВКС се приема, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, водещо до намаляване на дължимото се за същ ата обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причИ. връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово следствие, тъй като приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причИ. връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Приема се ,че приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, трябва да е конкретен- да се изрази в действие или бездействие/въздържане от такова/, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен , / така ТР № 1 ОТ 23.12.2015 Г. по т. д. № 1/2014 Г., ОСТК на ВКС /.т.е да е доказан , а не предполагаем в този смисъл Решение № 16 от 4.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 1858/2013 г., I т. о.От заключението на допуснатата КСМ и АвТЕ се установи,че процесния автомобил е оборудван със стандартни триточкови предпазни колани на всички седалки в купето.Коланите на предните седалки са оборудвани с дообтегатели ,т.нар.пиропатрони.. В тази насока от заключението на в.л. по ислушаната КСАТМЕ се установи, че преди и по време на процесното ПТП пострадалата М. Т. е била без поставен обезопасителен колан, при отворена въздушна възглавница пред нея и видно от свидетелските показания на свидетеля Г. Д. К., непосредствен очевидец на пътния инцидент, от ДП 99/ 2024 година, тя е била изпаднала от предната дясна седалка през отворената врата на тревата и е разговаряла със свидетеля, т.е. тя е била зашеметена, объркана, сънлива, но не е била с пълна загуба на съзнание до степен на комоционна кома.Вещите лица установяват,че при наличие на поставен предпазен колан гореспоменатите травми не биха се получили, особено тези в областта на главата и крайниците.Възможно е травмата на Л2 (••••••••) да не се получи при този механизъм на ПТП. Травмите на пострадалата М. Т. не биха се получили, ако тя е била с правилно поставен и правилно функциониращ предпазен колан, който би ограничил движението на тялото й напред и нагоре, защото хоризонталната му част притиска тялото. в областта на таза и долните крайници (горна част на бедрата) към седалката и тялото не би се движило свободно.Същите уточняват ,че от техническа гледна точка, може да се приеме, че реално установените увреждания по-скоро съответстват на механизма при незакопчан пътник, но комплексният характер на натоварванията и липсата на преки данни не позволяват категорично разграничаване между хипотезите „с колан“ и „без колан“.В този смисъл може да се очертае вероятностен диапазон, но не и еднозначен извод.В съдебно заседание в.л. медик уточнява,че автомобилът първо се е ударил в острова с предницата. След това се е ударил в бордюра и след това се е ударил в паметника. При първите два удара, когато тялото би отскочило нагоре ние нямаме травматичен момент на •••••••••. Той се е получил след като автомобилът се е ударил отпред в паметника аксиалното натоварване, което би трябвало да го има при първия удар, той не е причинил •••••••••, защото нямаме т.нар. херния, която да навлезе в канала, т.е. нуклес пулпозус на междупрешления диск да навлезе там-такова нещо ние нямаме, което значи, че този механизъм отпада като механизъм. В.л. заявява,че по-вероятният механизъм това е, когато имаме флексионно компресионна фрактура тогава, когато ••••••••• рязко се е сгънал, при положение, че тялото на пострадалата при положение, че няма колан, а има възглавница отскача нагоре, удря си главата в тавана и се получава именно този механизъм на счупване, т.е. тази високо енергийна травма на ••••••••.Освен това в.л. допълва,че в медицинската документация никъде няма описани, белези от т.нар. коланни травми в областта на дясното рамо, гърдите, лявата част на корема и горната част на бедрата, които биха останали ако има поставен колан,тогава коланът играе задържаща роля на тялото Наличието на възглавница не дава възможност главата и лицето да се ударят в предното. стъкло. При този удар без колан тялото се качва нагоре, минава покрива на възглавницата и главата контактува с елементи от обзавеждането на автомобила-главата е ударена. По размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди: В своята трайна съдебна практика (т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.) са определени критериите за "справедливост". Прието е, че справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Размерът на дължимото обезщетение се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. В случая обективните данни, събрани по делото са, че пострадал ата Т. (на * * * * г. към датата на инцидента) е получила телесни увреждания – получила счупване на тялото на •••••••• / L 2 / , контузия на главата с лекостепенно •••••••••• и кръвонасядане в челната област, кръвонасядания и охлузвания по лицето и крайниците.Непосредствено след произшествието, тя била транспортирана до Спешно отделение на МБАЛ- Пазарджик, АД и настанена за лечение в Неврохирургичното отделение на болницата. След провеждане на необходимите изследвания и консултации се установили данни за счупване на тялото на •••••••• и е взето решение за извършване на аугментация- перкутанна вертебропластика, предшествана от медикаментозно лечение. Същността на тази процедура се изразява в проникване през педикулите/ крачетата/ на ••••••••••••••••••••••, който попълва костните пукнатини. Тези медицински дейности се извършват под рентгенов контрол. Костният цимент представлява двукомпонетна пластмаса, която полимеризира при смесване и отделяйки топлина се втвърдява. Освен оперативното лечение е проведено и комплексно медикаментозно лечение в болницата и ранна рехабилитация. Както се изложи вече, когато ищецът претендира обезщетение за обичайните неимуществени вреди от деликт, при доказани увреждащи действия (както е в случая), искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер. Тогава не са нужни формални, външни доказателства за установяване на тези обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат от увреждащото действие. В този случай размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. Когато обаче ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени от конкретни, специфични обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата молба и безспорно да ги докаже. Съдът на свой ред трябва да се мотивира защо присъжда обезщетение над или под обичайния размер (в т.см. Решение № 270 от 16.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г., IV г. о. ). С оглед изложеното разбиране, съдът приема, че са налице обичайните за претърпяното телесно увреждане неимуществени вреди и други такива. От гласните доказателтвени средства събрани по делото се установи по категоричен начин,че пострадалата след инцидента е закарана в Държавна болница Пазарджик ,била е в критично състояние,с нашийна яка ,а след два дни е оперирана и е останала в отделението две седмици.След изписването и е откарана в къщи,където е трябвало да лежи 1 месец,след това да се върне на училище,но така и не успяла защото не можела да се движи.С чужда помощ се хранила, и къпела.Опитали се да я върнат в училище,но така и не успяла,не можела да издържи там по 7 часа и оставала за по 1-2часа,после се прибирала.Изостанала с езиците,наложило са да спре трениравките с народни танци където от 5 год. тренирала в ансамбъл „••••“.Физиотерапия държавна не можели да запишат, но няколко месеца по-късно я записали на фитнес но не знаели дали това ще помогне.Минала 1 година,,но болките не отшумели,трудно ставала,сутрин ,корсета почти не го носела защото я обивал.Ходела само на фитнес с инстуктор в „••••“.Лицето и било като обгорено,ожулено,посинена..Много трудно дишала,,това си спомня дали от ребрата,дали от гърба.В началото не помнела нищо,после я било страха да се върне в училище,и да се качва в хола ,да се вози на кола.Мисли,че и до ден днешен изтръпва като се кочи в кола.Схваща се също и се стиска. При определяне на дължимото обезщетение така също следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите общественоикономически условия на живот към момента на увреждането –02 февруари 2024 г.,обстоятелството,че се касае за контузия :•••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••• и няма видими проявления в конкретния случай. Също така фрактура на •••••••••-с локална болка при палпация, болка при обръщане, дишане, ставане от леглото, кашлица и др. Понякога 2-3 дни след счупването може да има локално кръвонасядане. Нараняването на коремните органи- черен дроб и бъбреци се проявяват с увреждане на общото състояние, не с локални видими промени. И травма на меките тъкани в областта на глезена и по кожата на гръдно-коремната област са видими в първите минути и часове след травмата и създаденият от съдебната практика ориентир /Решение № 50049 от 02.06.2023 г. на ВКС т. д. № 656/2022 г., Іт. о. - ПТП 2019 г., счупване на дясна ключица, възстановяване около 2 месеца; счупване на два гръдни прешлена на •••••••••, причинило трайно затрудняване движението на снагата за около 8 месеца; счупване на лява бедрена кост в горната и трета, затруднило движението на левия крайник със среден срок за възстановяване около 10 месеца – 80 000 лева; / Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им. Не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта, определяне на парично обезщетение по–голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди,съобразявайки обстоятелствата,че не са установени настъпили усложнения и др.фактори,които да удължат нормалното протичане на оздравителния процес а при прегледа не са установени остатъчни последици от претърпените травми в следствие на процесното ПТП.Отчитайки от една страна както възрастта на пострадалата която е млад човек, характера на уврежданията и липсата на доказателства за влошаване на здравословното състояние респ. ,че в периода на лечение и възстановяване / до 6 месеца/ ищцата е изпитвала болки и страдания с обичайните за травмата характеристики и интензитет. В тази насока се установи,че пострадалата е получила счупване на тялото на •••••••• /L2/, контузия на главата с лекостепенно •••••••••• и кръвонасядане в челната област, кръвонасядания и охлузвания по лицето и крайниците..След провеждане на необходимите изследвания и консултации се установили данни за счупване на тялото на •••••••• и е взето решение за извършване на аугментация- перкутанна вертебропластика, предшествана от медикаментозно лечение. Същността на тази процедура се изразява в проникване през педикулите/ крачетата/ на ••••••••••••••••••••••, който попълва костните пукнатини. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определен по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства като характер на увреждането, начинът на извършването му, степента на влошаване на здравословното състояние, причинените морални страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС №4/1968г. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси. Настоящият съдебен състав намира, че размера на обезщетението следва да е съобразен от една страна с вида на нанесената телесна повреда, с интензитета и продължителността на физическите болките и страдания, с невъзможността пострадалия да се обслужва сам за средно дълъг период от време, с наложилата се промяна в начина и на живот и социални контакти, с продължителността на търпяните болки и страдания, начина по който ги е понесла ищеца, как са повлияли те на начина му на живот и какви са изгледите за подобряване на състоянието му,съдът отчита също така освен физическите болки и неудобства които са продължили и претърпените психически страдания,както и,че по делото не са представени документи за осъществени разходи по лечението в болничния и следболничния период. При нея не е провеждана рехабилитация в специализирана структура.Насочването за това е изцяло преценка на лекуващите лекари и зависи от реалната необходимост за това.Ищцата е насочена за провеждане на тренировъчна дейностплуване е фитнес за укрепване на поясната мускулатура,която е осъществила. От така определената сума, съдът счита,че обезщетението следва да бъде намалено с определен % поради това,че се установиха и доказаха обстоятелства за наличие на съпричиняване /непоставяне респ. неправилно поставяне на обезопасителен колан/, поради което искът за неимуществени вреди е частично основателен по размер. В случая се установи, че поведението на пострадалата е било в разрез с правилата за движение по пътищата и в причИ. връзка с настъпилите вредни последици, което е достатъчно да се признае наличието на принос по смисъла н а чл. 52, ал. 2 ЗЗД . Основание за тези доводи се намират в изслушаното заключение на допуснатата и приета повторна КСМЕвТЕ, която се обсъди от настоящия състав по-горе,поради което не възприема становището на пълномощника на ищцата ,че липсват категорични данни по делото, че ищцата е била без колан,доколкото единствено доказателство в тази насока било разсъждението на д-р П., че фрактурата е била особен вид и по-скоро е била при сгъване, а не при аксиална увреда на фрактурата на прешлен. В такава насока съдът не споделя изразеното от адв.Г.Й. становище,че по отношение на основната травма, която касае и размера на обезщетението нямало причинно-следствена връзка дали е с или без поставен колан,тъй като тя можело да се получи така или иначе. Съдът приема, че отчитайки съпричиняването при настъпване на увредата, обезщетението следва да се намали със /25%/ - В предвид на това справедливото обезщетение за неимуществени вреди от посочените травматични увреждания, които ищцата е търпяла при прието възражение за съпричиняване, следва да бъде в размера от 80 000 лева, като съдът счита че, след приспадане на определения процент на съпричиняване на травматичната увреда, на ищцата следва да се присъди сумата в размер на 60 000 лева,равняваща се на 30 677,51евро. а в останалата част до пълния претендиран размер на сумата от 80 000 лева,равняваща се на 40 903,35евро искът като неоснователен и следва да бъде отхвърлен,ведно с дължимите законни лихви върху сумата до окончателното и изплащане. С посочения размер, според настоящия състав на съда, ще се постигне целта на института за репарация на търпените от ищцата неимуществени вреди, като се съобразят икономическите условия в страната към момента на настъпване на ПТП-то и същевременно се спази общественото разбиране за справедливост, ориентир, за което са нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. С оглед на това и предвид уважаването на главния иск, следва да бъде уважен и акцесорния иск за заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава, за които отговаря застрахователят, се дължат от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.С оглед възприетото в съдебната практика на ВКС, на основани е чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава за плащане на обезщетение за вреди от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне или плащане на обезщетение дължи законната лихва върху обезщетението за собствената си забава.В случая ищцата е уведомила застрахователя за събитието и е подала заявление за изплащане на обезщетение на 23.02.2024г. от която дата ищцата е претендирала заплащането ,поради което лихвата ще се присъди от тази дата. По разноските: Ищцата е освободена от такси и разноски – чл. 83, ал. 2 от ГПК. Претендира разноски по делото адв.възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие по чл.38,ал.2 във вр. с ал.1 от ЗА.С оглед уважената част от иска определени по съразмерност съгл. чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат разноски по делото. Съдът определя адв. възнаграждение съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа, съразмерно на уважената част от иска отчитайки заявеното оспорване на същия намира,определя такъв в минимален размер на 5450 лева равностойността на 2 786,54.евро, което следва да се възложи върху ответника за заплащане на адвоката. Ответникът претендира разноски за адвокатски хонорар в р-р на 8 520лева с ДДС съгласно договор за правна защита и съдействие от 21.02.22025г. и депозит за експертиза в р-р на 1 469,97лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и с оглед частичното отхвърляне на иска се дължат такива при обсъдено възражение за прекомерност,представляващи адв.възнаграждение в р-р на 2 130лева равностойността на 1089,05евро с ДДС и депозити за експертизи в р-р на 367,49лева ,равностойноста на 187,89 евро които следва да се възложат в тежест на ищцата по делото. Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. В случая ищцата е освободена от заплащане на разноски по делото като съответната сума за разноски по делото се присъжда в полза на съда – чл. 78, ал. 6 от ГПК. Съдебната практика приема, че и в случаите по чл. 78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, но съразмерно с уважената част от исковете (в т.см. Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. №1144/2018 г., ІV г. о., Определение № 201/27.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5961/2015 г., ІІІ г. о.; Решение № 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. Поради това ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд - Пазарджик сумата р-р на 2 400лв. равностойността на 1 227,10.евро - държавна такса, дължима върху уважената част от исковете и сумата в р-р на 750 лв. равностойността на 383,47евро , представляваща разноски за производството /депозити за в.л. / Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд