Решение № 691 от 29.7.2024 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 770/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 18207/30.04.2024г., предявена от адвокат Мария Димитрова-пълномощник на Д. С. М. с ЕГН •••••••••• от гр.•••, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Оборище“№90, ет.2, срещу Решение № 758/17.04.2024г. по гр.д.№ 627/2024г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлен предявеният от ищцата М. срещу Детска градина „Звездица“ БУЛСТАТ 000040710, адрес: гр.Бургас, ул.“Цар Симеон“ № 88, представлявана от директора Росица Кралчева иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от общо 7959, 90 лева, представляваща обезщетение по чл.222, ал.З от КТ, вр.чл.21, ал.2 от КТД в системата на образованието на Община-Бургас от 24.06.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.11.2023 г. до подаване на исковата молба в размер на 231, 00 лева, както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Във въззивната жалба се твърди, че така постановеното решение е неправилно и се моли отмяната му, като се излагат съображения както следва: Районният съд приел, че както в закона, така и в КТД на общинско и отраслово ниво критерий за възникване правото на увеличения размер на обезщетението е: последните 10 години от трудовия стаж да са при един и същи работодателя.Изводът на съда бил от съпоставка между разпоредбите на чл.222, ал.3 КТ, чл.31 от отрасловия КТД в системата на образованието и чл.20 от сключения на общинско ниво такъв. При тази съпоставка районният съд установил, че в отрасловия КТД и в чл.222, ал.3 от КТ нямало разлика по отношение размера на обезщетението за служителите, работили при същия работодател по-малко от 10 години от трудовия си стаж. От това установяване БРС приел, че в същия смисъл била и договорената на общинско ниво норма на чл.21, ал.2 от КТД за Община-Бургас от 24.02.2024г., като заключил, че договорените по-високи по размер обезщетения от 11 БРЗ за педагогическия персонал и 8, 5 БРЗ за непедагогическия персонал са относими единствено към тези работници и служители, които през последните 10 години от трудовия си стаж са работили при същия работодател/в същата група предприятия, а за всички останали обезщетението е в размер на 2 БРЗ, в какъвто размер било и изплатеното на ищцата обезщетение.Оплакванията на въззивницата срещу този извод на съда, довел и до отхвърляне на иска й, са за недопустимо стеснително тълкуване на приложимата законова уредба, без анализ на същата.На първо място се сочи, че съдът не посочил: според него кой е приложимия в отношенията между страните КТД-отрасловия или сключения на общинско ниво такъв. Сочи, че разпоредбата на чл.222, ал.3 КТ урежда по императивен начин правата на две категории работници/служители, но само по отношение на минималния гарантиран от закона размер на обезщетението за всяка от двете категории. Нормата на чл.222, ал.3 КТ била установена в интерес на работника, което се виждало и разпоредбата на чл.228 от КТ, изрично уреждаща възможността с индивидуален трудов договор, в акт на МС или КТД да се предвиди по-голям размер на обезщетенията, при това на всички по обезщетения по чл.222 КТ, без да се изключва нито една категория работници/ служители, вкл. всички по чл.222, ал.3 КТ независимо от продължителността на техния стаж.От друга страна очевидно неправилно съдът разтълкувал и разпоредбата на чл. 21 ал.2 от сключения на общинско ниво КТД, тъй като явно изразеното, ясно и буквално езиково тълкуване на текста не водел до извод, че той се отнася до само до работници/служители с определен стаж - единствения разграничителен критерий е изпълняваната трудова функция. Напълно необоснован бил изводът на съда, че разграничението досежно стажа следвало от препращането към чл. 222 ал.З от КТ, тъй като тази разпоредба уреждала общо хипотеза на прекратяване на ТПО поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и отново е недопустимо да бъде тълкувана стеснително. Препращането към чл. 222 ал.З от КТ очевидно и ясно препраща и към разпоредбата в цялост, т.е. и към двете уредени в нея хипотези, а не само към втората.Освен това БРС не съобразил, че с КТД на общинско ниво не само било допустимо, но и обичайно да се уговарят още по-благоприятни условия за синдикалните членове в съответната сфера на територията на конкретната община (с цел привличане и задържане на специалисти, повишаване качеството на образованието, грижата за децата и т.н.).Изтъква се довода, че тълкуване, според което е допустимо с акт на МС или КТД да се уговарят по-високи размери обезщетения само по отношение на втората група лица, визирани в чл.222, ал.3 КТ, било лишено от правна и житейска логика, пряко противоречало на нормата на чл.228 КТ и водело до недопустимо дискриминиране на трупа работници/ служители. Изтъква, че разпоредбата на чл. 222 ал.З от КТ е императивна само по отношение на минималните размери, но не и по отношение на отделните категории служители и не може да забрани на работодателя да бъде еднакво благодарен към всички свои работници, независимо колко време са работили при него. Това следвало пряко от разпоредбата на чл. 228, ал. 3 КТ, съгласно която размерите на плащането, установени в чл. 222, ал. 3 КТ, са минимални, като не съществувала никаква пречка да се уговарят по-благоприятни критерии от установените в закона по отношение на всички категории работници, придобили право на пенсия.В случая с уговорката на чл.21, ал.2 от процесния КТД изцяло в съответствие с чл.228 КТ били постигнати по-благоприятни условия за всички работници без значение продължителността на трудовия им стаж при конкретен работодател/ размерът на тяхното обезщетение не се намалява/, което разрешение не противоречало на закона и на морала.Моли се отмяна на обжалваното решение и се постанови решение, с което се уважи изцяло предявеният от ищцата иск за присъждане на сумата от 7959, 90 лева, представляваща обезщетение по чл.222, ал.З от КТ, вр.чл.21, ад.2 от КТД в системата на образованието на Община Бургас от 24.06.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.11.2023 г. до подаване на исковата молба в размер на 231, 00 лева, както и законната лихва върху главницата, като се присъдят и понесените пред двете съдебни инстанции разноски. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор с вх. № 21373/23.05.2024г. от Росица Кралева в качеството й на директор на ДГ „Звездица“ - гр.Бургас, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Цар Симеон“, №88, чрез пълномощници адв. Мариана Рускова Бузова и адв. Ангел Василев Йорданов, с адрес на упражняване на дейността: гр.Бургас, ул.’’Климент Охридски”, №1, ет.З. Заявено е становище за неоснователност на въззивната жалба като изводите на БРс се намират за основателни и правилни.Счита, че тъй като нормата на чл. 222, ал.3 КТ предвиждала две хипотези: 1/обезщетение при пенсиониране, независещо от размера на придобития трудов стаж и 2/ увеличен размер на обезщетениеу, пряко зависим от продължителността на придобития трудов стаж, правилно БРС изтълкувал волята на страните в смисъл, че са имали предвид договаряне на по-висок обезщетение, но само за служителите с продължителен стаж.Това се потвърждавало и от представените по делото писмени становища на страните, подписали Общинското КТД.Намира, че така уговорените размери на обезщетения, които не касаели всички служители в сферата на образованието, а само тези, които отговаряли и на допълнителното изискване за продължителност на трудовия стаж, било в съответствие с целта и смисъла на закона, като възприемането на обратното тълкуване и уеднаквяване правното положение на служителите в областта на образованието, голяма част от които били с повече от 30 години трудов стаж при един и същи работодател, би било нарушение на принципа за равенство и недискриминация/чл.6 от Конституция на РБългария и чл. 15 от ЕКЗПЧ вр. чл.1 от Протокол №1/, като се допуска неравно третиране към нееднаквите случаи в зависимост от разликата между тях, като токагава разликата в третирането имала за цел да премахне съществуващото неравенство и водело до равенство по същество.Отделно от това, тъй като решението е позитивно за въззиваемия, а е налице невъзможност да се обжалват мотивите на съдебния акт, респ.- липсата на произнасяне по направените възражения за нищожност, въззиваемият заявява, че писмения отговор на въззивната жалба изцяло ги поддържа.Заявява, че цитирания текст на чл.21, ал.2 от КТД за Община Бургас, на който жалбоподателя се позовава е нищожен поради изложени съображения както следва: Съгласно чл. 51 „в“ от КТ, „Колективни трудови договори по общини за дейности, финансирани от общинския бюджет, се сключват между представителните организации на работниците, служителите и на работодателите.“ В конкретния случай, обаче дейностите, свързани с образованието, в частта, касаеща разходи за персонала се финансирали само от държавния бюджет, за което цитира чл.280, ал.1 и чл. 282, ал.2 от ЗПУО; чл.2, ал.1, т.1 и чл. 36, ал.1 и ал.2 от Наредбата за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование; § 1 от ДР на Наредбата за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование.Заявява, че с КТД можело да се уговарят по-високи размери на обезщетенията, но това не изключвало императивния характер на разпоредбата на чл.222, ал.З от КТ в частта, касаеща предпоставките за получаване на увеличения размер на обезщетението.Наличието на определен брой години трудов стаж, придобити при един и същ работодател, респ. в група предприятия, било задължително условие за получаване на увеличен размер на обезщетението.По тези съображения намира, че разпоредба на КТД, която премахва изцяло изискването за определен брой години трудов стаж като условие за получаването на увеличен размер на обезщетението по чл.222, ал.З от КТ и уеднаквяването на правното положение на всички служители, които се пенсионират, без значение дали са придобили 1 месец, 1 година или 30 години трудов стаж при същия работодател, била нищожна поради противоречие със закона.Клаузите на КТД, с които е уговорено нещо в противоречие с императивни правни норми, независимо дали уговореното е по-благоприятно за работниците и служителите или не, били недействителни съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД.Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение; претендират се разноски. Предявените искове са с правно основание чл.222, ал.3 от КТ и чл.86 от ЗЗД. Бургаският Окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Производството по делото е образувано по искова молба на Д. С. М., чрез адв. Мария Димитрова, против ДГ „Звездица“ гр.Бургас, представлявана от директора Росица Кралева, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 7959, 90 лева, представляваща обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, вр.чл.21, ал.2 от КТД в системата на образованието на Община Бургас от 24.06.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.11.2023 г. до подаване на исковата молба в размер на 231, 00 лева, както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Ищцата сочи, че в периода 25.09.2018 г. - 06.11.2023 г. е била в трудово правоотношение с ответника на длъжност „помощник-възпитател“, като трудовото й правоотношение е било прекратено поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.Заявява, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение в отношенията между работодател и работници/служители в системата на образованието в Община- Бургас действал КТД, подписан на 24.06.2022 г., регистриран в ГИТ, дирекция „ИТ“ гр.Бургас, вх.№°КТД22000480/24.06.2022 г., в чл.21, ал.2 от който е предвидено, че в случаите на прекратяване на трудовите правоотношения след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване, работодателят се задължава да изплати обезщетение в размер на 11 брутни работни заплати за педагогическия персонал и 8, 5 брутни работни заплати за непедагогическия персонал. Твърди се, че разпоредбата се прилага по отношение членовете на синдикалните организации, които са го подписали и към ищцата, която е член на КТ „Подкрепа“ и е заплащала редовно членския си внос.При прекратяване на трудовото й правоотношение ответникът се позовал на синдикалното членство на ищцата, но при определяне размера на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ приложил сключения на отраслово ниво КТД за системата на предучилищното и училищно образование от 06.12.2022 г., а не действителният такъв към 16.11.2023 г. Работодателят бил поканен да заплати обезщетението в пълния му размер от 8, 5 брутни работни заплати, а не 2, както последният приел, поради което същият изпаднал в забава, считано от прекратяване на трудовото правоотношение, от който момент претендира законна лихва за забава върху неплатената главница в размера от 231 лева; ангажира доказателства, претендира разноски. В срока по чл. 131 от ГПК с писмения отговор ответникът ДГ „Звездица“ гр.Бургас, представлявана от директора Росица Кралева оспорва исковете.Заявява, че придобитият от ищцата трудов стаж при работодателя ответник е в периода 25.09.2018 г. - 16.11.2023 г., т.е. в размер на 5 години 1 месец и 21 дни, поради което на основание чл.222, ал.3 от КТ й се дължи обезщетение при пенсиониране, което не зависи от придобития трудов стаж и е предвиден в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от два месеца. Ответникът се позовава на нищожност на чл.21, ал.2 от КТД от 24.02.2022г. за Община Бургас поради противоречие със закона, евентуално поради противоречие с императивна правна норма.Ответникът намира иска за неоснователен и поради това, че чл.21, ал.2 от КТД се прилага в хипотезата, при която работникът или служителят, член на синдикалната организация е придобил 10 години трудов стажа, какъвто ищцата няма. По отношение на претенцията за законната лихва ответникът счита, че същият тече считано от 01.01.2024г., а не както ищцата счита - 15.11.2023 г. В подкрепа на твърденията си ангажира доказателства, претендира разноски. Районният съд е намерил иска за неоснователен, като е счел, че както в КТ, така и в колективния трудов договор на общинско и на отраслово ниво увеличен размер на обезщетение се дължи от работодателя при пенсиониране в случай, че в последните 10 години трудовият стаж на пенсиониращия се работник/ служител е при един и същи работодател.Първоинстанционният съд приел, че в отрасловия КТД и в чл.222, ал.3 от КТ няма разлика относно размера на обезщетението за работници/ служители, работили при същия работодател по-малко от 10 години. От тук районният съд е счел, че нормата на чл.21, ал.2 от КТД на община-Бургас, препращаща към чл.222, ал.3 от КТ установява, че по-висок размер на уговорените обезщетения от 11 БРЗ за педагогическия персонал ие 8, 5 БРЗ за непедагогическия персонал са относими само за тези служители, които през последните 10 години от трудовия си стаж са работили при един и същ работодател или в същата група предприятия, а за всички останали обезщетението при пенсиониране е в размер на 2 БРЗ. Бургаският Окръжен съд намира, че фактическата обстановка е правилно изяснена от районния съд, като спорът между страните, пренесен пред настоящата инстанция, е само по правото. От представените с исковата молба доказателства: копие от трудова книжка и Заповед №443/16.11.2023 г., издадена от директора на ДГ „Звездица“ гр.Бургас за прекратяване на трудовия договор на ищцата на основание чл.327, ал.1, т.12 от КТ, считано от 16.11.2023 г., се установява, че страните са се намирали в трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала при ответника длъжността „помощник-възпитател“ в периода 25.09.2018 г. - 16.11.2023 г., или общо в размер на 5 г., 1 м. и 21 дни, както и че трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл.327, ал.1, т.12 от КТ - поради придобито от ищцата право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ищцата признава, че й е било изплатено посоченото в заповедта обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ и чл.31, ал.1, т.6 от КТД в размер на две брутни работни заплати, или сумата от 2449, 20 лева. Синдикалното членство на ищцата в КТ „Подкрепа“ не е оспорван от ответника факт, който се установява и от приетите от БРС доказателства: заявление до Председателя на СС на КТ „Подкрепа“ в ДГ „Звездица“ и фишове за работна заплата на ищцата. Представен е по делото и между страните не е спорно сключването на колективен трудов договор/КТД/ за системата на предучилищното и училищно образование №Д01-269/06.12.2022 г. между Министерство на образованието и науката, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование в Република България и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдиката „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“ и Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, приет като доказателство по делото, в чл.31 от който е предвидено на работници и служители, членове на синдикалните и работническите организации, страни по договора да се изплащат обезщетения в следните размери: -на основание чл.222, ал.1 от КТ - брутно трудово възнаграждение за срок от два месеца; -на основание чл.222, ал.3 от КТ - на педагогическите специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищно образование, се изплаща обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 11 брутни работни заплати, изплащани по Национална програма; -на основание чл.222, ал.3 от КТ - на педагогически специалисти, които са работили през последните 10 години от трудовия си стаж и като непедагогически специалисти в една и съща образователна институция - 8, 5 брутни заплати; -на основание чл.222, ал.3 от КТ - на лица от непедагогическия персонал, които са работили при същия работодател през последните 10 години от трудовия им стаж - 8, 5 брутни работни заплати; -на педагогическите специалисти, които изпълняват минимална норма задължителна преподавателска работа по няколко трудови договора, при прекратяването им и придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се изплаща пропорционално обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ по всеки от трудовите договори; -на основание чл.222, ал.3 от КТ - на работниците и служителите, които са работили при същия работодател по - малко от 10 години от трудовия му стаж - 2 брутни работни заплати. Този КТД влиза в сила на 26.11.2022 г. и съгласно чл.54, ал.2 от КТ е действащ към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата/16.11.2023г./. Безспорно в отношенията между страните е сключването на КТД за община Бургас на 24.06.2022 г. между Община Бургас, представлявана от кмета Димитър Николов и Съюз на работодателите в системата на народната просвета в България/ СРСНПБ/, Синдиката на българските учители към Конфедерация на независимите синдикати в България и Регионалния синдикат „Образование“ към Конфедерация на труда „Подкрепа“, приет като доказателство по делото, в чл.21 от който е предвидено при прекратяване на трудовите правоотношения по чл.328, ал.1, т.1-3 работодателите да изплатят на работника/служителя обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от три месеца, ако същият остане без работа, както и на основание чл.222, ал.3 от КТ - 11 БРЗ за педагогическия персонал и 8, 5 БРЗ за непедагогическия персонал. Срокът на действие на този КТД е две години от датата на подписването му, т.е. до 24.06.2024 г. При установената фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи: От представената Заповед № 443/16.11.2023г. за прекратяване на трудовия договор на ищцата М. поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е видно, че синдикалното членство на ищцата в КТ „Подкрепа“ е дало основание на работодателя да приложил чл.31, ал.1, т.6 от сключения на отраслово ниво КТД за системата на предучилищното и училищно образование от 06.12.2022 г., съгласно който на основание чл.222, ал.3 от КТ, на работниците и служителите, работили при същия работодател по-малко от 10 години от трудовия му стаж, се изплаща обезщетение в размер на 2 брутни работни заплати. В случая както в отрасловия КТД, така и в чл.222, ал.3 от КТ обезщетението за пенсиониране е в размер на 2 БРЗ в случай, че служителя е работил по-малко от 10 години при същия работодател преди пенсионирането си. В случаите, когато последните 10 години от трудовия стаж на служителя са били при същия работодател, обезщетението при пенсиониране е 11 БРЗ или 8, 5 БРЗ в зависимост от заеманата длъжност: “педагогическа“ или „непедагогическа“. В Колективния трудов договор за Община-Бургас, сключен на 24.06.2022г. в съответствие с чл.51В от Кодекса на труда между Община- Бургас и Работодатели: Съюз на работодателите в системата на народната просвета в България /СРСНПБ/, Синдикат на българските учители към Конфедерация на независимите синдикати в България и Регионален синдикат“Образование“ към Конфедерация на труда“Подкрепа“, е предвидено, че предмет на този КТД са въпросите на трудовите, осигурителните и социалните отношения и на жизненото равнище, които не са уредени с повелителни разпоредби на КТ и подзаконовите нормативни актове.Съгласно чл. 21, ал.2 от този КТД, при прекратяване на трудовите правоотношения работодателите се задължават да изплатят на работника/служителя на основание чл.222, ал.3 от КТ 11 брутни работни заплати за педагогическия персонал и 8, 5 БРЗ за непедагогическия персонал. Съгласно §1.1 този КТД влиза в сила от деня на подписването му и е валиден за две години съгласно чл.54, ал.2 КТ-т.е. периода на действието му е от 24.06.2022г. до 24.06.2024г. Прави впечатление, че обезщетението за пенсиониране в цитираните размери е без ограничение на трудовия стаж, отработен при работодателя в системата на образованието, а е единствено в зависимост от заеманата длъжност. Именно на основание разпоредбата на чл.21, ал.2 от КТД за Община- Бургас се основава претенцията на ищцата за претендираното обезщетение в размер на 8, 5 брутни работни заплати, за което ответната страна както в писмения отговор на исковата молба, така и в отговора на въззивната жалба, заявява възражение за нищожност, неразгледано от районния съд. В трудовото право не са уредени отделни основания за нищожност и унищожаемост на договорите, а се използва общото понятие недействителност Според разпоредбата на чл. 74, ал. 1 КТ трудов договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен..Основанията в общия закон - по чл. 26-34 ЗЗД, за недействителност на договорите, намират субсидиарно приложение, доколкото нещо друго не е уредено в КТ, което значи, че наличието на определени пороци на договора, сочещи на нищожност или унищожаемост по ЗЗД, е възможно да водят до недействителност на трудовия договор (в този см., освен разрешенията в цитираните по-горе съдебни актове, още и изрично т. 4 от ТР № 86 от 27.02.1986 г. по гр. д. № 86/1985 г. на ВС на РБ, решение № 57/06.03.2015 г. по гр. дело № 2584/2014 г. на IV г. о. на ВКС и решение № 58/30.07.2015 г. по гр. дело № 2600/2014 г. на IV г. о. на ВКС, двете по реда на чл. 290 ГПК; Решение № 130 от 14.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 150/2016 г., IV г. о., ГК, ). Страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването и не бъде връчено на страните. От момента на обявяването се проявяват правните последици на недействителността. Съдът обявява недействителността по реда за разглеждане на индивидуалните трудови спорове. Обявяване недействителността на трудовия договор може да стане както в самостоятелен исков процес, така и във висящ исков процес по трудов спор. При разглеждане на така заявеното възражение за недействителност на клаузата на чл.21, ал.2 от КТД на Община-Бургас, настоящият съдебен състав съобрази следното: На основание чл.24, ал.1 от ЗПУО детската градина е институция в системата на предучилищното и училищното образование. По силата на чл. 29, ал. 1 от ЗПУО институциите в системата на предучилищното и училищното образование са юридически лица. Безспорно е обстоятелството, че дейностите в системата на предучилищното и училищното образование се финансират със средства от държавния бюджет, както и от бюджетите на общините, европейските фондове и програми и други източници, в каквато насока са и сочените от ответника разпоредби на ЗПУО. Съгласно чл.280, ал.3, т.1 ЗПУО, средствата от държавния бюджет са предназначени и за издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците. С Наредба за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование е определен държавният образователен стандарт за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование.Съгласно §1, т.1 от Наредбата, „разходи за персонал“, представляващи плащанията по трудови или облигационни правоотношения на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал, включващи разходи за основни и допълнителни възнаграждения, други възнаграждения и плащания за персонала, задължителни осигурителни вноски от работодателя и разходите, класифицирани като издръжка съгласно Единната бюджетна класификация, се финансират от държавния бюджет. С нормата на чл.282, ал.1 ЗПУО е предвидено, че средствата за издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците по чл. 280, ал.3, т.1 ЗПУО се разпределят между бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, финансиращи държавни и общински училища и детски градини.Критериите за разпределението на средства за предучилищно и училищно образование от държавния бюджет към съответните общини са подробно изброени в нормата на чл.282 ЗПУА, сред които са и: географски и демографски характеристики на населеното място, общината и региона, в който се намира образователната институция, водещи до различия в разходите, необходими за осигуряване на равен достъп до образование; както и необходимостта от педагогически специалисти за изпълнение на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците/чл.282, ал. 4, т.5 и т.6 от ЗПУО/. От тези правни норми следва извода, че се възприема диференциран подход при определяне на средствата за предучилищно и училищно образование, които се предоставят от държавния бюджет на съответната община. Съгласно чл.11, ал.3 от Закон за публичните финанси /ЗПФ/, общината е първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Първостепенни разпоредители с бюджет са разпоредителите, които съставят, изпълняват и отчитат бюджет и са определени като такива със закон. Първостепенен разпоредител по бюджета на община е кметът на общината. Следователно, средствата от държавния бюджет за дейностите по възпитание, подготовка и обучението на деца и ученици в общинските училища, детски градини и обслужващи звена в системата на народната просвета, включая и за издръжката на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал, се определят по първостепенните разпоредители с бюджет- т.е. от общините с общинския бюджет. Първостепенните разпоредители с бюджет разпределят средствата, получени по единни разходни стандарти, между училищата, детските градини и обслужващите звена въз основа на формули за всяка отделна дейност. По тази причина, макар и средствата за дейност „образование“ да се отпуснати от държавния бюджет, след преминаването им в общинския бюджет общинският съвет, по реда на чл.13, ал.2 от Закон за публичните финанси, приема бюджета на съответната община и по този начин тези средства се трансформират в общински такива. При това положение изцяло неоснователни се явяват твърденията на ответника за нищожност на сключения на общинско ниво КТД по съображения, че касаел договорености, финансирани от държавния бюджет. На основание чл.24, ал.1 от ЗПУО детската градина е институция в системата на предучилищното и училищното образование.Съгласно чл.35, ал.1 от ЗПУО, детските градини са общински или частни, като по изключение може да се създават и държавни детски градини/чл.35, ал.2 ЗПУА/. По аргумент от чл. 29, ал. 1, вр. с чл. 24, ал. 1 ЗПУА общинските детски градини са юридически лица и съгласно чл. 52, ал.2 от ЗУПО се финансира от бюджета на общината. Следователно, ответната Детска градина “Зорница“ е общинска институция в системата на предучилищното образование и като такава се финансира от бюджета на Община-Бургас. Община-Бургас, като първостепенен разпоредител с бюджетни средства за финансирана от общинския бюджет дейност „предучилищно и училищно образование“, на основание чл. 51в, ал.1 от Кодекса на труда е сключила на 24.06.2022г. колективния трудов договор за заетите във финансираните от общинския бюджет ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИНСТИТУЦИИ- Общински детски градини, училища и обслужващи звена /ЦПЛР и ЦСОП/. Неоснователни са съображенията на ДГ“Зорница“ за нищожност/недействителност/ на чл.21, ал.2 от сключения на общинско ниво КТД като противоречаща на императивна правна норма, каквато е разпоредбата на чл. 222, ал.3 от КТ. Нормата на чл.222, ал.3 от КТ, предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Разпоредбата на чл.228, ал.2 от КТ предвижда, че размерите на обезщетенията по чл.215, 218, 222 и 225 от Кодекса на труда се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по- големи размери. Съпоставката на двете норми, съдържащи се в един и същи по степен нормативен акт - Кодекс на труда, установява, че разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ е диспозитивна с императивен минимум на размера на обезщетението, а разпоредбата на чл. 228, ал. 2 КТ допуска въвеждане от работодателя на друг начин за формиране на обезщетенията, който обаче не може да е по-малко благоприятен за правоимащия. Това следва и от разпоредбата на чл.50, ал.2 КТ, според която колективният трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона или в колективен трудов договор, с който работодателят е обвързан.В съответствие с разпоредбата на чл.50, ал.1 от Кодекса на труда, съгласно която с колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, в колективния трудов договор могат да се уговорят по-високи размери на обезщетенията, включително и на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ. В конкретния случай с КТД от 24.06.2022г. с Община-Бургас, освен че са уговорени по-високи размери на обезщетенията за пенсиониране, каквато законова възможност е изрично предвидена, не се съдържат ограничения в зависимост от придобития трудов стаж на лицата, правоимащи да ги получат, каквито са хипотезите на чл.222, ал.3 от КТ, което обаче не противоречи на повелителни правни норми. По изложените съображения съдът намира за изцяло основателен и доказан иска на ищцата М.. Когато в колективен трудов договор е предвиден по-голям размер на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ, без предвидени ограничения съобразно положения преди пенсионирането трудов стаж, работодателят следва да заплати обезщетението в договорения размер. Работниците и служителите са страна по КТД, сключен между тяхната представителна организация и Общината. Поради това и съгласно чл.57, ал.1 КТ колективният трудов договор има пряко действие по отношение на работниците и служителите, членове на синдикалната организация, която е страна по договора, а при неизпълнение на задълженията по колективния трудов договор всеки от тях може да предяви иск по 59 КТ вр. чл. 222, ал.3 КТ. Съгласие относно размера и условията за получаване на обезщетението по чл. 222, ал.3 КТ е договорено с КТД от 24.06.2022г. на общинско/регионално/ ниво, което гарантира, включително и чрез съдебна защита, изплащането на уреденото с него обезщетение. Видно от представената заповед №443/16.11.2023г., брутната работна заплата на ищцата е била в размер на 1224, 60 лева, поради което и на основание чл.162 ГПК искът е доказан до претендирания размер от 7959, 90 лева. По изложените съображения решението на БРС е неправилно и следва да се отмени, като вместо това се постанови решение за уважаване на претенцията в пълния й размер от 7959, 90 лева, представляващ остатък от 6, 5 брутни работни заплати обезщетение по чл.222, ал.3 КТ вр. чл. 21, ал.2 от Колективен трудов договор от 24.06.2022г., сключен между Община-Бургас, представлявана от кмета Димитър Николов и Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България, Синдиката на българските учители към Конфедерация на независимите синдикати в България и Регионалния синдикат „Образование“ към Конфедерация на труда „Подкрепа“. Относно претенцията по чл.86 ЗЗД съдът съобрази следното: При неизпълнение на паричен дълг кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86, ал. 1, изречение първо от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Съгласно уеднаквената от ВКС практика неизпълнението на едно парично задължение е винаги забавено и кредиторът би могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение, което съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно чл.228, ал.3 от Кодекса на труда, обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.В случая прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата с ответната ДГ“Зорница е извършено без предизвестие на основание чл.327, ал.1, т.12 КТ на 16.11.2023г., поради което и на основание разпоредбата на чл.228, ал.3 КТ срокът за изплащане на претендираното обезщетение е бил 31.12.2023г.Следователно, законната лихва за забавено плащане се дължи от 01.01.2024г. до 31.01.2024г., поради което и определена на основание чл.162 ГПК от съда, е в размера от 94, 52 лева.Над този размер до претендирания от 231 лева и за периода от 16.11.2023г. до 01.01.2024г. исковата претенция е неоснователна и следва да се отхвърли. На основание чл.81 ГПК и чл.78, ал.1 ГПК с оглед изхода по делото в тежест на ответната ДГ “Зорница“ следва да се възложат разноските за адвокатска защита на въззивницата, като съдът констатира, че такива не са извършени пред БОС, поради което присъжда разноски за адвокатско възнаграждение пред БРС в размера от 983, 28 лева, определено с оглед размера на уважените искове. Ответната ДГ“Зорница“ на основание чл. 83, ал.3 ГПК следва да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер от 322, 18 лева и по сметка на БАС: държавна такса в размер на 161, 09 лева. Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд