Решение № 74 от 26.4.2024 г. на Районен съд - Бяла Слатина по дело № 1065/2023 г.

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, вр.чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от А. Г. Л., ЕГН: ••••••••••, М. Г. Л., ЕГН: ••••••••••, М. Г. Л., ЕГН: ••••••••••, тримата с адрес: гр. П., ул.“Софроний Врачански“ №1, вх.А, ап.19, чрез адв. А. Г. Л.-САК, с които се иска да се установи наличието на претендираните от ищеца вземания срещу ответника „Г.“ ЕООД, ЕИК: 114040333, със седалище и адрес на управление: гр. Б.С., ул.“Гимназиална“ № 6, представлявано от В.Й.В., за сумата в размер на 3038лв. / три хиляди тридесет и осем лева/, представляваща главница по чл.224 от КТ вр. чл.43 от НРВПО за 58 дни, сумата в размер на 101, 25лв. / сто и един лева и двадесет и пет стотинки /, представляваща мораторна лихва за период от 26.04.2023 г. до 08.08.2023 г., сумата в размер на 25, 00 лева, представляваща лихва върху погасена главница период на 05.07.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 25.04.2023 г., до изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №568/2023г. по описа на РС-Б.С., както и да се осъди ответника да заплати на ищцовото дружество направените разноски в хода на заповедното и исковото производства. Ищците твърдят, че между майка им В.Г.Л.., починала на 31.03.2023г., и ответника бил сключен трудов договор от 13.04.2020г., по силата на който В. Л. била назначена на длъжността магистър-фармацевт, ръководител на аптека с месторабота в гр.П., ул. „Владимир Брумов“ №22, ДКЦ-3. Сочат, че в качеството на наследници на починалата си майка разполагат с правна легитимация да претендират неизплатеното обезщетение от страна на работодателя на майка им за неизползван платен годишен отпуск за периода от м.януари 2021г. до м.март 2023г. Твърдят, че за времето на действие на трудовото правоотношение наследодателят не бил ползвал платен годишен отпуск в общ размер на 58 дни. Трудовото правоотношение било прекратено на 01.04.2023г. поради смъртта на наследодателя. В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът „Г.“ ЕООД, ЕИК: 114040333, е депозирал писмен отговор, с който е оспорил исковата молба като недопустима по изложените в отговора съображения. Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното: Между страните не се спори, а и от представеното по делото/ч.гр.д.2251/2023г. по описа на РС-П., л.8/ Удостоверение за наследници изх.№14-1434/04.04.2023г. се установява, че ищците са наследници по закон на починалата В.Г.Л... Между страните не се спори, а и се потвърждава от събраните в хода на прозиводството писмени доказателства, че между наследодателя В.Г.Л.. и ответника е бил сключен трудов договор, който е прекратен със Заповед №17/01.04.2023г. поради смърт на работника. Между страните не се спори, че вследствие на настъпилата смърт наследодателят на ищците не е получил обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползвания платен годишен отпуск. Ищецът е подал пред РС-П. заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.2251/2023г. по описа на РС-П., като същото е прекратено и изпратено на местно компетентния съд – РС-Б.С., където е образувано ч. гр. д. № 568/2023 г. по описа на РС-Б.С.. Съдът е издал заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за 4 138, 00 лева (четири хиляди сто тридесет и осем лева), представляваща неизплатено възнаграждение за труд за м.март 2023г. по чл.128, т.2 от кт и по чл.224 кт. за период от 01.01.2021 г. до 30.03.2023 г., ведно със законна лихва за период от 25.04.2023 г. до изплащане на вземането. Длъжникът е подал възражение срещу заповедта в срока по чл. 414a от ГПК, като представил доказателства за заплатено обезщетение в размер на 1100лв., представляващо неизплатено възнаграждение за м.март 2023г. на наследодателя, като възразил срещу останалата сума в размер на 3038лв. Приета е по делото ССчЕ, от заключението по която се установява, че общият брой дни платен годишен отпуск, на които имала право наследодателя В. Л. е 58 дни, като съгласно вещото лице дължимата сума за неизползвания годишен отпуск е в размер на 3665, 60лв. От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Съдът намира, че исковете са допустими като предявени от валидно представлявани правни субекти с правен интерес в законоустановения срок по чл. 415, ал.4 от ГПК. Разгледани по същество, исковете са основателни. В хода на делото се установи по безспорен начин, че наследодателят на ищците е имал неизползван платен годишен отпуск към момента на прекратяване на трудовия договор – 01.04.2023г. /със смъртта на наследодателя/, в размер на 58 дни. Съобразно нормата на чл. 224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, правото за който не е погасено по давност. Съгласно чл. 43 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, при смърт на работника/служителя преди ползването на платения годишен отпуск, на наследниците му се изплаща обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ, пропорционално на полагащия му се платен годишен отпуск до деня на смъртта. Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция счита за неоснователни възраженията на ответната страна за недопустимост на предявените искове. Видно от заключението на вещото лице, което съдът възприема като компетентно изготвено, безпристрастно и обосновано, наследодателят В. Л. е разполагала с 58 дни неизползван платен годишен отпуск – за 2021г. – 26 дни, за 2022г. – 26дни, за 2023г. – 6 дни. Съгласно изчисленията на вещото лице за посочените дни дължимото обезщетение съгласно чл.224, ал.1 от КТ е в размер на 3665, 60лв. Предвид изложеното претенцията на ищците за обезщетение в размер на 3038, 00лв. се явява основателна. Като законна последица върху уважената главница следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.04.2023г., до окончателното изплащане. За пълнота на изложението следва да се посочи, че доколкото в КТ липсва уредба относно началната дата, от която се дължи лихва върху обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, прилагат се общите правила на ЗЗД относно неизпълнение на задължения. При задължения без срок длъжникът изпада в забава след покана от кредитора. В случая независимо че вземането за обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ става изискуемо от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, с оглед неговия характер – парично и безсрочно, съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД е необходима покана от кредитора. Когато липсва покана, както е в случая, лихва се дължи от предявяването на иска. В този смисъл е и ТР № 3/19.03.1996 г. по гр. дело № 3/1995 г. на ОСГК на ВС. В случая ищците претендират законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, предвид което е ирелевантен фактът, че не са отправили покана до ответника по надлежния ред. По отговорността за разноски: Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците и направените от последните разноски по заповедното производство в общ размер на 78, 00 лв. за заплатена държавна такса. В исковото производство от ищците са сторени разноски в общ размер на 383, 00лв./83лв. за държавна такса и 300лв – депозит за допуснатата експертиза /. При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът ще следва да заплати на ищците направените в исковото и заповедното производства разноски в общ размер на 461, 00лв. Така мотивиран, съдът