Решение № 1885 от 18.5.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 15053/2024 г.

Ищците П. М. П., ЕГН •••••••••• и Л. Д. П., ЕГН •••, с адрес : •••, представлявани от упълномощения от тях процесуален представител - адвокат А. Т. А., от АК Варна, вписан в ЕАР с № •••, със съдебен адрес: •••, са сезирали РС Варна с искова молба предявена против ответниците Б. Х. М., ЕГН ••• и Х. М. Х., ЕГН ••••••••••, двамата с адрес :•••. В исковата си молба ищците са посочили правното основание на предявените от тях искове : чл.50 и чл. 86 ЗЗД. Ищците основават исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства: П. и Л. П.и твърдят, че са съпрузи и че Л.П. от раждането си живее на адрес •••, а П.П. след сключване на граждански брак през 1991 г. живее на същия адрес. Двамата съпрузи притежавали куче на име А., женско, порода Голдън ретривър, маркировка: Микрочип •••, Паспорт № •••, дата на раждане: ••• г. В сезиращата съда искова молба ищците разказват, че техния малък син от дълги месеци говорел, че иска да си вземе куче, като ищците му говорели каква отговорност е да си вземеш куче, че иска много внимание, грижи, възпитание, как ти се променя живота, но синът им настоявал и обещавал да се грижи за кучето.Така един пролетен ден, на 29.03.2018 г. малкият син на ищците се върнал в дома йм с една малка пухена топка. Сърцата на ищците се преобърнали в момента в който видели кучешкото бебе и започнали дебати как да кръстят животното. Децата на ищците решили, че кучето ще се казва А.-на една песен на любима тяхна рок група. След като А. влязла в семейство П.и, сочат ищците, че започнало тяхното ново пътешествие по хранене, гушкане, учене на хигиенни навици, възпитание. А. била много сладичка и много бързо възприемала и се учела, само имала голям страх от докторите и така минало неусетно за ищците и децата йм лятото на 2018 г.Тогава малкият син на ищците решил, и той като батко си, да отиде да учи в С., пробвал да намери квартира, при която да вземе А., но не успял и така П. и Л. П.и поели грижите за кучето (разходки, игри, забавления, запознаване с нови хора покрай разходките). Кучето добре усещало и правело всичко възможно с гушкане, близане да помогне на ищците да се почувстват по - добре. А. станала един незаменим другар и член на семейството на ищците и за разлика от другите кучета не правела бели ( само изяла едно дистанционно и едни очила на Л.). И така, разказват ищците,че щастливо живели с А. до 25.01.2024 г. Ищците сочат, че те живеят в кооперация със съседи Х. М. Х., съпругата му и сина им Б. Х. М.. През месец ноември 2023 г. съседа на ищците - Б. довел в кооперацията куче, порода Белгийска овчарка. Въпросната Белгийска овчарка ищците твърдят, че била с вйснали гърди, като извеждал извод, че явно е била майка и са я отнели от децата и преждевременно. В началото белгийската овчарка била много уплашена, пишкала по цялото стълбище в блока, но Б. не го чистел, а това правели съседите. Пози повод ищците казали на бащата на Б., на което той отговорил, че кучето не било негово. Кучето доведено от Б., сочат ищците, че било оставяно само на балкона и по цял ден и нощ виело и лаело, извеждало се малко главно по тъмната част на денонощието и вършело всичките си нужди на балкона. Бащата на Б. отивал един път на ден и лисвал кофа вода на балкона и всичко течало по тротоара и замирисали на тоалетна . Това куче допълват ищците, че ходело без повод и каишка, тренирало се в двора на блока, било бито с метални пръти, обучавано било на агресия. Посред нощ се събуждали ищците от удари, квичене, яростно лаене на кученцето, команди с викове на Б.. Ищците правели на Б. забележки, молели го да води животното с повод но напразно, Б. ехидно им се подсмихвал и подминавал. Така се стигнало до датата 25.01.2024 г. когато прибирайки се от разходка с кучето А., на площадката пред входна врата, ищцата чула от съседната врата някаква команда на немски език, след което вратата на съседа се отворила, и кучето на Б. се нахвърлило на А. много агресивно и го нападнало с ярост. Ищцата се уплашила и изпаднала в паника, разкрещяла се и тогава от апартамента излязъл Б. и издърпал своето куче вътре в жилището си. При нападението белгийската овчарка силно блъснала А. в стената и тя получила увреждания. Ищцата заявява, че не може да опише ужасът и страха който преживяли с А.. Малкият й син тогава си бил в къщи, чул ги и веднага отворил тяхната врата - ищцата треперела цялата, А. треперела цялата. Детето не можело да ги успокои . Ищцата взела валидол и като се съвзела малко се обадила на дежурния на Първо РУ, обяснила му какво станало. Между другото - ищцата показала случката на техен приятел, който гледал и обучавал немска овчарка преди доста години и той казал, че Б. обучавал кучето на команда дръж и всъщност било добре, че била А. и тя поела удара, иначе кучето щяло да нападне ищцата. (Случката била заснета от етажна камера, монтирана в съответствие взето решение на етажната собственост). И така започнали мъките на ищците с А.. След удара А. започнала да куца с ляво задно краче, като ветеринарният лекар казал да я наблюдават, че може да си е навехнала крака, но ако продължава повече от седмица да я заведат да и направят снимка. На А. не и минало и затова на 02.02.2024 г. била заведена от ищцата на преглед и лечение във Ветеринарна клиника ••• - гр.Варна. Там Д-р Б. М. извършил преглед и установил скъсани краниални кръстосани връзки. Рентгенологично било налице отдръпване на масната възглавнияка под правата пателарна връзка, Краниуално изместване на тибията. (Клиничен протокол № 24397 от дата 02.02.2024 г. на Пац. ID 4). За тези дейности била заплатена сума от 156.58 лв. Н а 06.02.2024 г. направили операцията във Ветеринарната клиника, което било видно от Клиничен протокол № 24481/06.02.2024г. За тези дейности била заплатена сума от 1 162.22 лв. Какво преживявали ищците, твърдят те , че не може да се опише. Това била една от най сложните ортопедични операции, за да може след това кучето йм да ходи нормално. Всичко минало успешно , като лекарят обяснил, че трябва да се пази крачето и не трябва да стъпва на него, за извеждането навънка не било препоръчително, ако може да си свършвали нуждите в банята... След операцията А. била прибрана от ищците в домата йм, като ищецът носел 30 ет килограмовата А. на ръце, до четвъртия етаж. А. не се съгласила да свършва нуждите си в банята. Слизала едва, едва по стълбите само до градинката в двора и ищецът я качвал на ръце. Децата на ищците се прибрали от С. помогнали за две седмици, но повече не можели. Ищецът си секнал кръста от носене. По този повод лекаря казал на ищцата за един колан, през който да минава през кръста и така лека полека ищцата я качвала нагоре. Месец март за рождения ден на ищцата ищците имали подарък, купен много преди инцидента от децата им - екскурзия в Италия , но ищците не могли да отидат на екскурзията, децата йм казали, че ще отидат да гледат А., но П. и Л. П.и били толкова притеснени, че не им било до екскурзията. На 20.03.2024г. твърдят ищците, че имало пореден скандал в апартамента на Б. с викове крясъци и блъскане по стените и вратата. При този скандал А. изпаднала в паника, започнала да скача, скимти, лае /стресирала се/. След като се успокоила не можела да стъпва на лапата си. Ищците завели А. на лекар и след рентгенова снимка се установило, че се счупила фрагмента на незарасналата още травма. / Клиничен протокол № 25618/21.03.2024 на Пац. ID 40/. Заплатена била сумата от 326.53 лв. А. трябвало да се обездвижи за още дълго време и мъките продължили още 3 месеца. За цялото лечение на А. ищците платили сумата от 1 645,33 лева. Ищците сочат, че сложили и СОД, ходели с електрошокове и спрейове за мечки. Техни приятели, когато ищецът не можел да ходи с ищцата на разходка с А., ходели при ищцата за да ги пазят. След случката, като извежли А. ищецът бивал напред за да гледа, а ищцата след него с А.. Вследствие случилото се семейството на ищците било разтърсено. Всички изживели силна скръб. Инцидента и последствията довели до психическа и емоционална нестабилност, което възпрепятствало извършването на ежедневните задължения на ищците, а след инцидента живота на ищците се променил в отрицателна посока. При така изложеното от фактическа страна ищците са заявили в исковата си молба, че предявяват обективно съединени искове с правно основание чл. 50 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно разпоредбата на чл. 50 от Закона за задълженията и договорите, сочат ищците П.и, че за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират, ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. В случая на ищците били причинени имуществени и неимуществени вреди в резултат на описаното в исковата молба събитие, причинено от куче, собственост на ответника, като на лице била и причинната връзка между събитието и вредите. Отговорността на собственика или ползвателя на вещта подчертават ищците, че е обективна, т.е. не следва да се обсъжда наличието на виновно поведение. В случая причинените неимуществените и имуществените вреди се дължали на недостатъчен надзор от страна на ответника като собственик на куче. Съгласно чл. 51 от ЗЗД виновният за непозволеното увреждане дължал пълна обезвреда за щетите, вкл. неимуществени, причинени на пострадалия. Последните съставлявали промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи негови права, телесна цялост и здраве. Обезщетението за неимуществени вреди, конкретизират ищците , че се определя глобално, на принципа на „справедливостта“, залегнал в чл.52 от ЗЗД, като се отчитат всички обстоятелства по делото - т.11 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС. Съдът бил длъжен да отчете също така и всички други конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които имат отношение към размера на обезщетението (т.11 на ППВС №4/23.12.1968 г.) Справедливото обезщетяване на неимуществените вреди изисквало съдът да определи точен паричен еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди на пострадалите. При тези твърдения ищците са сезирали съда с първоначално формулираните от тях искания в исковата им молба . В уточнителната си молба ищците, съобразявайки нормата на чл. 50 ЗЗД съгласно, която за вредите, произлезли от каквито и да е вещи, отговорят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се те се намират, а ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило, поясняват по същество следното Белгийската овчарка на ответниците по делото била собственост на Х. М. Х.. На 25.01.2024 г. кучето било под надзора на сина му Б. Х. М.. П. и Л. П.и твърдят, че са претърпели вреди (имуществени и неимуществени) като собственици на куче А. по повод случилото се е него само от инцидента на 25.1.2024 г. (така както са вписани в петитумите на исковете) . Посочват за дата 25.01.2024 г. как точно всеки от ответниците е допринесъл, а именно: М. Х. към 25.01.2024 г. като собственик на кучето, Б. Х. Х. М. към 25.01.2024 г. като лицето, на което кучето било оставено под надзора му и на 25.01.2024 г. отворил входната врата на жилище им и подал команда на кучето за нападение. Всеки от ищците сочи конкретно за себе си какви по вид, характер и интензитет неимуществени вреди е претърпял от твърдения деликт, а именно: З а П. М. П. : стрес, болка и страдание, уплаха и притеснения от причинената телесна повреда, присъствала на операцията и трудно преживяла страданията на домашния си любимец За Л. Д. П. : стрес, болка и страдание от причинената телесна повреда три месеца носил А. на ръце до четвъртия етаж, от това си секнал кръста. Ищците уточняват периода, в който са сторили разходи за лечението на кучето им А., а именно 02.02.2024 до 06.02.2024 г. На 02.02.2024 г. заплатили сума от 156.58 лв. На 06.02.2024 г. заплатили сума от 1 162.22 лв. Общо 1 318,80 лв. Поясняват, че тези разходи ги направили общо, двамата ищци, т.е. разходите за лечение на кучето А. били средства съпружеска имуществена общност и затова общо претендират разходите за лечението на кучето А.. След горните уточнения ищците като съобразяват, че исковата молба е подадена в съда на 27.11.2024 г., а не на 26.11.2024 г., са прецизирали петитумите на исковете си . Исканията на ищците по см. на чл.127 ал.1 т.5 ГПК, след уточненията са: Да бъде постановено решение, с което съдът да осъди Б. Х. М. и Х. М. Х. да заплатят солидарно на П. М. П. сумата от 1500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, болка и страдание от нападението и причинената телесна повреда на кучето й А., порода Голдън ретривър, настъпила на 25.01.2024 г. в гр. Варна, на етажната площадка в жилищна сграда на адрес •••, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба - 27.11.2024 г. до окончателното плащане; н а Л. Д. П. сумата от 1500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, болка и страдание от нападението и причинената телесна повреда на кучето му А., порода Голдън ретривър, настъпила на 25.01.2024 г. в гр. Варна, на етажната площадка в жилищна сграда на адрес •••, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 27.11.2024 г. до окончателното плащане; н а П. М. П. и Л. Д. П. сумата от 1 318,80 лева, представляващ обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи по лечението /на кучето йм А./, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба - 27.11.2024 г. до окончателното плащане. Обективирано е и искане за присъждане в полза на ищците на сторените от тях съдебно деловодни разноски. Ищците са посочили, че търсят исковата сума от 1500 лв. за неимуществени вреди /за всеки от ищците/ солидарно от ответниците, като считат, че солидарната отговорност на ответниците произлиза от нормата на чл. 50 ЗЗД съгласно която за вредите, произлезли от каквито и да е вещи, отговорят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се те се намират, а ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. В уточнителната си молба ищците са се отказали да претендират мораторна лихва за забава върху главницата от 1500 лв. , а с Определение № 4673/30.12.2024 г. съдът е прекратил частично производството по делото на осн. чл.233 ГПК досежно заявените първоначално два акцесорни иска с цена от по 176.97 лв. /л.28/ поради частични откази от исковете . По иска предявения от ищците против ответниците иск с цена 1 318,80 лв. ищците са посочили отново правопораждащия факт , на който основават претенцията си за имуществени вреди: нападението и причинената телесна повреда на кучето им А., порода Голдън ретривър, настъпила на 25.01.2024 г. в гр. Варна, на етажната площадка в жилищна сграда на адрес •••. Уточнен е периода в който ищците твърдят да са сторили разходите за лечението на кучето А., а именно 02.02.2024 до 06.02.2024 г. На 02.02.2024 г. заплатили сума от 156.58 лв.; на 06.02.2024 г. заплатили сума от 1162.22 лв., общо 1 318,80 лв. Посочват и вида на разходите:съгласно Клиничен протокол № 24481 от дата 06.02.2024 на Пац. ID 40 Поз. Наименование К-во Стойност : 2 Ог18иг-1опак.24.00.лв.; 2 Ревмокам 5мг/мл О.бмл. 6.51лв. ; 2 Propofol 1%/Пропофол 1% мл 8мл. 5.44лв.; 2 Isoflurane 250ml Изофлуран/ Анестезиолигично време 45мин 63.00лв. 7 Ортопедичен Винт/ Orthopedic Screw 4бр. 60.00лв.2 Ansket Анакет 0.3мл. 1.71 лв.; 2 Lidocaine/ Лидокаин 2 амп. 14.60 лв. ; 9 Епидурална инжекция -1 бр-. 45.00 лв. ; 2 Clavaseptin 250мг -21 табл. 37.80 лв. ; 2 Клавунор 140/35 мг/мл - 15 мл. 1.43 лв. ; 2 Insistor/ Methadone -о.бмл. 10.00 лв. ; 7 ТТА имплант клиновиден 1 бр. 350.00 лв. ; 9 Поставяне на абокат/ I.V. Canula placement 1 бр. 18.00лв.; 4 Рентгенова снимка- 2бр. 70.00 лв. ; 7 Хирургично Време Специална Хирургия Юмин/ Surgical Time Special 10min 4бр. 300.00лв.; 9 Поставяне на инжекция /подкожна, мускулна/ injection fee i.m, sac 3бр. 24.00лв. ; 8 Canvit Chondro Maxi 230g 1опак. 45.65лв.;7.стерилни консумативи за ортопедия 1 бр. 85.00 лв. (Обща сума: 1 162.22 лв.) ] Наименование/К- во/Стойност: Хибискръб 50 мл -2бр. 19.00 лв.;1 Преглед/ Консултация/ 1 бр. 25.00лв.;7 ; Такса Упойка/ Sedation fee 1 бр. 35.00лв.; 4 Рентгенова снимка 2бр. 70.00 лв. ; 7 Абокат Син/ iv. canula blue 1бр.3.50лв.;2 Propanol 1%/ Пропофол 1% мл бмл -4.08 лв. (Обща сума: 156.58 лв.) Изрично ищците са уточнили, че търсят исковата сума да се плати солидарно от ответниците в условията на солидарна отговорност на последните, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - т.е. 27.11.2024г. В изпълнение на указанията на съда ищците са посочили, че желаят търсените парични вземания да йм се заплатят по банков път,по посочената в уточнителната молба банкова сметка. В срока по чл.131 ГПК ответниците са депозирали лично отговор на исковата молба . Б. М. Х., с адрес: ••• и Х. М. Х., с адрес: ••• в писмения си отговор по предявените против тях искове твърдят следното: Ответниците сочат, че са баща и син, получили препис от исковата молба. Исковете ответниците намират за допустими, но неоснователни. Исковата молба, макар и много обстоятелствена, считат ответнициите, че не обосновава, защо ответниците следва да отговарят за причиненото нараняване на кучето, което ищците твърдят, че е тяхно. Разказвало се една история, която не се състояла или поточно случка имало, но от нея не произлязло никакво нараняване на животно. Предварително ответниците заявяват, че няма да коментират „излиянията за претърпените болки и страдания$, които считат за несъстояли се и изцяло измислени. В тази връзка ответниците питат : „след като се твърди, че случката се състояла на 25.01.2024г. : какво сърце на любител на куче трябва да имаш за да заведеш животното на преглед едва на 02.02.2024 - на 8 - я ден от случилото се. Как можеш денонощно да гледаш как животното сграда и да не му помогнеш като заведеш на ветеринар, като знаем колко много ветеринарни клиники има в гр. Варна ? „. Ответниците намират, че пространния разказ на ищците, като собственици на пострадало куче страдали месеци наред за това, че то имало контузия и операция за изцяло измислен, с оглед резултата от делото. По отношение на деликта : Случилото според ответниците се разказвалоо едностранчиво в исковата молба и не отговаряло на истината. Кучето на ищците било вид голдън ритривър и тежало около 30 кг. Кучето на ответниците било вид белгийска овчарка и тежало под 20 кг. На 25.01.2024 г.Б. Х., който живеел на ••• решил да изведе кучето на ответниците на редовна разходка. Когато Б. Х. открехнал вратата на апартамента и започнал да слага каишката на кучето, на самия праг на вратата, открил застанало кучето на съседите. Реакцията на животното на ответниците била като на куче - то бранело имота си. То се нахвърлило на нарушителя и двете кучета се сбили. Б. Х. успял да овладее кучето на ответниците с команда, да го прибере в апартамента и да му сложи каишка, но другото куче нито било овладяно, нито било под надзор, защото ако било, то нямало да се намира на прага на имота на отвениците. Ако умишлено било допуснато другото куче да седи на прага на имота на ответниците, то вина за това имал единствено собственика, който придружавал голдън ретривъра. Този епизод сочат отвениците, че бил записан на камера разположена така, че да наблюдава случващото се на стълбищната площадка. Записът от камерата бил гледан от 27- ми състав на ВРС, който следвало/ към датата на отговора / да се произнесе по ЧНД 1028/2024 г. в което по : „инсинуации на ищците“ / ищецът бил разпитан в самото дело/ и още едно лице, представител на ВРП поискал ответникът Б. М. Х. да бъде настанен на задължително лечение по реда на чл. 153 и сл. от Закона за здравето. Това дело приключило с определение за прекратяване, но считат ответниците, че настоящия състав трябва да се запознае с него. Твърди се от ответниците, че от този сблъсък между кучетата няма пострадало животно, нямало рани, кучето на ищците не куцало, а стопанката му го прибрала в апартамента. Това всичко се виждало на записа от камерата. Какво се е случило на това животно в периода от 25.01.2024 г., до 02.02.2024 г. двамата ответници не можели да обсъждат .Напълно възможно било то да получило нараняване по време на извеждането си, което се случвало редовно по два пъти на ден и до днешния ден . На същата дата - 19.03.2024 г., когато съдът не настанил на лечение Б. М. Х., Началникът на Първо РУ на МВР Варна подписал писмо № 433000-6608/19.0324 г . до Директора на ОБДХ Варна като обективирал в него, че има подавани сигнали за агресивно куче и направил искане да бъде иззето /по спешност/ в полза на Държавата кучето на ответниците от Б. М. Х.. Още на другия ден - 20.03.2024 г. Директора на Областна дирекция по безопасност на храните Варна издал разпореждане 1/20.03.2024 г./ единствено такова не само за 2024 година/ с което било разпоредено отнемане в полза на Държавата и предаване / на кучето на ответниците/ за временно отглеждане в регистриран животновъден обект, находящ се в с.••• , община Варна . На същия ден разпореждането на Директора на ОБДХ Варна било изпълнено в присъствието на 2 полицейски екипа служители на ОБДХ. Кучето на ответниците било закарано в „кучкарника“ в с.••• и се намирало там към момента на подаване на отговора на искова молба от отвтетниците. Ответникът Х. М. Х. както собственик на животното сочи в ОИМ, че обжалвал разпореждането на Директора на ОБДХ Варна пред Административен съд Варна и ВнАдмС по адм.д. №633/2024 г. по описа на 8-ми състав прогласил за нищожно разпореждането № 1/20.3.2024 г. на Директора на ОБДХ Варна. Решението на ВнАдмС било от 9.5.2024г. Директора на ОБДХ Варна обжалвал съдебния акт пред ВАС и с Решение от 13.1.2025 г. на Пето отделение по адм.д. № 6860/2024 г. ВАС отменил Решението на ВнАдмС, но и разпореждането на Директора на ОБДХ Варна. Х. М. Х. като собственик на кучето заявява , че има право да вижда кучето си и го правел, но сега то било: „само сянка на онова куче“, което имал - то дори и не го познавало, а отв.Хр.Х. дори не знаел дали ще може да си го вземе отново. Обобщавайки всичко изложено ответниците считат, че ако има пострадали от сблъсъка между двете кучета, което станало по вина на ищцата, допуснала нейното куче да застане на прага на апартамента на ответниците, то това са двамата ответници. В проведеното по делото последно открито съдебно заседание от 17.04.2026 г.са се явили лично ищецът Л.П. и ответника Хр.Х. . В хода на устните състезания адв.А. - процесуален представител на ищците моли съда да уважи исковата претенция като основателна и доказана ведно с присъждане на разноските по делото. Ответниците представлявани от адв.Ж., чрез процесуалният си представител молят съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани и да йм бъдат присъдени разноските по делото . СЪДЪТ, след запознаване със становищата на страните, събраните доказателства, въз основа на приложимия закон , нормите на чл. 235 и чл.236 ГПК приема за установено и доказано следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА : РС Варна е сезиран с осъдителен иск предявен от ищците против ответниците с искането ответниците да заплатят на ищците обезщетение за претърпените от ищците неимуществени и имуществени вреди в резултат на инцидент станал на 25.01.2024 г. с кучето на ищците А., провокиран от действието на кучето на ответниците , нападнало кучето А. . С оглед твърденията в исковата молба с доклада по делото съдът е дал правна квалификация на исковете по чл. 50 ЗЗД (във връзка с чл.52 и с чл.45 от ЗЗД) С доклада по делото съдът изрично е обявил на страните, че с оглед нормата на чл.50 ЗЗД , в конкретния случай ищците търсят обезвреда на имуществени и неимуществени вреди в условията на солидарна отговорност на ответниците (собственик и лице под чието надзор е било животното - кучето йм) . Съгласно посочената правна разпоредба съдът е указал на страните, че отговорността на собственика на животното и на лицето под чийто надзор е то е солидарна и обективна , поради което и за реализиране на отговорността на ответниците са приложими правилата на чл.123 ЗЗД. Съдът е разпределил тежестта на доказване между страните като е обявил на ищците и на ответниците, че съгласно общото правило за разпределение на тежестта на доказване / чл.154 ГПК/ всяка страна в настоящото исково производство следва да установи и докаже твърдените от нея факти и обстоятелства от които черпи за себе си положителни права. С оглед принципните положения застъпени и в теорията и практиката по въпроса за ангажиране на отговорността по чл.50 ЗЗД съдът е указал на ищците, че следва да установят елементите от фактическия състав на нормата на която основават претенциите си за обезвреда на неимуществени и имуществени вреди, в частност: че на указаното в исковата и уточнителна молба време и място н а 25.01.2024 г., на стълбищната площадка във входа в който живеят ищците и ответника Б. Х. кучето на отв.Х. Х., при извеждане на разходка от отв.Б.Х. нападнало тяхното куче / А. / и в резултат на това ищците претърпели неимуществени и имуществени вреди, характера и вида на вредите, техния итензитет , пряката връзка между деликта и вредите както и че към датата на деликта -25.01.2024 г. ответниците са били длъжни да полагат грижи за кучето порода белгийска овчарка, отглеждано в ап. ••• в ••• . В тежест на ответниците е съдът е възложил да установят възраженията си, че ако е имало сбиване на посочената дата и място между кучето на ищците и на ответниците, то това се дължи на изключителната вина на ищцата - неположила грижи за кучето на ищците А., както и че твърдените от ищците неимуществени и имуществени вреди не се намират в пряка причинно следствена връзка с инцидента от 25.1.2024 г. Съдът е квалифицирал по чл. 86, ал.1 ЗЗД акцесорните искания за присъждане на законна лихва, като е и указал на страните, че исканията за присъждане на законна лихва са обусловени от изхода по главния иск. В тежест на ответната страна съдът е възложил да ангажира възражения с правопагасяващ и правоизключващ характер, затова, че законна лихва не се дължи. С доклада по делото съдът е отделил спорните от безспорните факти и обстоятелства и съгл. чл.146 ал.1, т.4 и 5 ГПК обявявил на страните че помежду им не е спорно: че ищците П.и са съпруг и съпруга и собственици на куче порода голдън ретривър на име А., че ищците живеят на адрес •••• и в апартамента отглеждат тяхното куче ; че ответникът Б. М. е съсед на ищците и живее на адрес ••••, че ответникът Х. Х. е баща на ответника Б. М., че ответникът Х. Х. е собственик на куче порода белгийска овчарка, че белгийската овчарка се е отглеждала в апартамент ••• към 25.01.2024 г. и е била под надзора на отв.Б.М.. Доклада по делото е допълнен с въведеното в първото открито съдебно заседание уточнение от страна на процесуалния представител на ответниците, че мястото, където е станал сблъсъкът между двете кучета, е било входното преддверие на жилището на ответника Х. и неговата съпруга и поради тази причина ответникът твърди, че това е жилището на ответника по смисъла на §2, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правилата и нормативите за устройство на територията и устройствените зони. При така разпределената тежест на доказване и отделени за безспорни факти , съдът на база съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства намира за безспорно по делото и установено и доказано, че ищците и ответниците за съседи, живущи на един етаж, ищците са собственици на куче А. порода Голдън ретривър, а ответника Х. Х. е собственик на куче белгийска овчарка, като последната е била под надзора на сина на Хр.Х. - отв.Б. Х. към дата 25.1.2024 г. Спорно е по делото е : имало ли е пряк контакт между кучето на ищците и кучето на ответниците , ищцата оставила ли е кучето си А. без наздор, което да е довело до инцидент на стълбищната площадка, пред апартамента на ответника, на която са апартаментите на страните и налице ли е пряката причинно -следствена връзка между случилото се с кучетата и вредите които ищците твърдят да са претърпели . Отговора на спорните въпроси съдът дава на база съвкупния и поотделен анализ на събраните доказателства . Писмените доказателства сочат на извод, че страните по делото са в трайно влошени отношения, като този извод следва от приобщените по делото други приключили производства. От приобщеното писмено доказателство ЧНД № 1028/2024 г. по описа на ВРС 27 състав, образувано на 07.03.2024 г. е видно, че 07.03.2024 г. във ВРС е внесено Искане от РП Варна по чл.157, вр. чл.155 от Закона за здравето за настаняване на принудително лечение по ЗЗ на тогова непълнолетния Б. М. , като искането е било внесено след образувана преписка по описа на Първо РУ ОД МВР Варна и снето сведение от ищеца по настоящото дело Л. П. от 6.2.2024 г. Видно е от преписката, че Л.П. е дал сведение затова, че Б. е агресивен и опасен , описал е инцидента с кучетата от 25.1.2024 г. и приложил компакт – диск съдържащ запис от охранителна камера . С Протоколно определение от 19.03.2024 г. РС Варна , 27 наказателен състав е прекратил производството по делото, след съобразяване и със становището на психиатъра д-р В., че СПЕ не е нужна, приемайки че не са налице предпоставките на чл. 159, ал.4 ЗЗ, а се касае за „ няколкогодишен междусъседски конфликт, чието разрешаване не може да бъде постигнато по реда и със средствата на Закона за здравето. „ В интерес на обективната истина съдът отчита , че са приобщени като писмени доказателства приключили административни дела : административно дело № 633/24 по описа на 8 състав на ВнАдмС и административно дело № 680/24 по описа на Върховен административен съд на РБ Пето отделение. Видно е от материалите по административните дела в частност от буквалния прочит на мотивите на Решението на ВАС , че с писмо рег. № 433000-6608/19.03.2024 г. Началникът на Първо РУ към ОДМВР – Варна поискал да бъде иззето в полза на държавата агресивно куче, порода „Малиноа“ (белгийска овчарка) от собственика му Б. Х. М., като в писмото било посочено, че в Първо РУ са извършени многократни проверки по подадени устни и писмени сигнали на граждани, като материалите по последния сигнал с рег. № 433000-3057/2024 г. са разделени и допълнително е образувано досъдебно производство по описа на Районна прокуратура – Варна по чл. 355, ал. 1 НК. Всички сигнали били относно агресивно поведение на домашен любимец – куче, порода „Малиноа“, срещу хора, улични животни и домашни любимци. В резултат на извършени съвместни проверки със служители на Община Варна били съставени и връчени два броя актове за установени административни нарушения за неспазване на изискванията на чл. 172, ал. 2 и чл. 177, ал. 1, т. 3 ЗВМД. Посочено било, че като собственик е установен Б. Х. М., който не можел да полага адекватни грижи за животното, възпитава го в агресия към хора и животни и в тази връзка срещу него са образувани преписки за извършено престъпление по чл. 325в НК. Поради тези данни било поискано животното да бъде иззето в полза на държавата. С Уведомление вх. № ЗЖ-745/20.03.2024 г. Началникът на отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ – Варна уведомил директора на ОДБХ – Варна, че във връзка с писмо рег. № 433000-6608/19.03.2024 г. на началника на Първо РУ към ОДМВР – Варна е извършена проверка на обстоятелствата, изложени в писмото. При проверката бил установен адресът, на който се отглежда кучето и потвърдени данните за собственика и електронният идентификатор на животното. Въз основа на фактите, описани в цитираното писмо, началникът на отдел „Здравеопазване на животните“ изразил становище, че са налични данни за нарушение по чл. 7, ал. 2, т. 4 ЗЗЖ и чл. 151, т. 3 ЗВМД. Във връзка с представените доказателства за извършени нарушения, Началникът на Отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ – Варна предложил да бъде издадено разпореждане за отнемане в полза на държавата на кучето и предоставянето му на община Варна за временно отглеждане в приют за домашни любимци. На уведомлението била постановена положителна резолюция от директора на ОДБХ – Варна. С обжалваното пред административния съд Разпореждане за отнемане на животни в полза на държавата и предоставянето им за временно отглеждане № 1/20.03.2024 г., издадено от директора на ОДБХ – Варна, на основание чл. 422, ал. 4 ЗВМД и чл. 62, ал. 3 3ЗЖ, за нарушение на чл. 151, т. 3 ЗВМ и чл. 7, ал. 2, т. 4 ЗЗЖ, било разпоредено да бъде отнето в полза на държавата и предадено за временно отглеждане в регистриран животновъден обект в с. ••• 1 брой куче Белгийска овчарка, с посочен електронен идентификатор, от определената в акта комисия. Разпореждането било изпълнено на същата дата, в присъствието на Б. М. като кучето било настанено в ОПБК – •••, на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗЖ. С Решение № 276/ 13.01.2025 г.Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, с докладчик съдията Юлия Ковачева, постановено административно дело № 6860/2024 г.по описа на ВАС е отменил решение № 4723 от 09.05.2024 г. по адм. дело № 633/2024 г. на Административен съд – Варна и вместо него е ОТМЕНИЛ Разпореждане № 1/20.03.2024 г. на директора Областна дирекция по безопасност на храните. С оглед горното се налага и извод, че към момента спорните отношения между страните са довели до иницииране образуване , водене и приключване на едно производство по Закона за здравето против ответника Б. М., постановяване на Разпореждане № 1/20.03.2024 г. на директора Областна дирекция по безопасност на храните, което разпореждане е прието за нищожно от ВнАдмС , а след касационен контрол е отменено от ВАС с окончателно решение. Именно във връзка с установяване на обективната действителност по делото е допусната необходимата съдебна експертиза. От заключението на вещото лице по допусната съдебна -ветеринарна експертиза /л.111-112 / е видно, че вещото лице доктор П. е приел на база материалите по делото в частност свидетелските показания и видео , че : „ е/са налице един или няколко фактора, които са предпоставка за скъсване на предна кръстосана колянна връзка на левия тазов крайник : едро (30 кг) женско, кастрирано куче от рискова порода- Голдън ретривър, наличие на травма - при инцидента с ответното куче, куче А. (видимо и от видеото) извършва рязко кратко бягане с рязко обръщане на 180 от ляво на дясно(тангенциално усукване на левия тазов крайниик) по хлъзгав под и удар по вратата. Впоследствие, при посещение на ветеринарна клиника се установява и поставя диагноза : Скъсаната предна кръстосана колянна връзка на ляв тазов крайник, която изисква специализирана отропедична операция за възстановяване на нормалното функциониране на крайника. Няма данни за други увреждания към онзи момент.“На второ място в.л. д-р П. дава заключение , че описаното в исковата молба, потвърдено при проведените: прегледи, изследвания и лечение във ветеринарна клиника, съответства на исковата молба; на трето място заключението на вещото лице по ветеринарната експертиза е, че проведеното лечение и последвалата ортопедична операция, напълно съответства на една от рутинните ортопедични техники - ТТА - Тibial Tuberosity Advancement, pепозиция на тибиалното плато), друга рутинна такава - TPLO(Tibial PlateauLeveling Osteotomy), използвани за възстановяване на нормалното анатомично функциониране на крайника. В т.4 от заключението си вещото лице дава отговор на въпроса : Извършено ли е необходимото лечение, има ли което да надхвърля лечение относно причинените увреди . Проведеното лечение и ортопедична операция определя вещото лице като адекватни и съобразени със поставената диагноза, не надхвърля лечебните процедури и отговаря на добрите ветеринарни практики. В т.5 от заключението вещото лице заключава , че приблизителната цена за операция на скъсана предна кръстосана връзка при куче с тегло 30 кг- каквото и е А., чрез ТТА (Tibial Tuberosity Advancement) техника може да варира между 1800 лв. и 3000 лв. (към 2025 г). Крайната сума зависи от сложността на случая, избора на импланти (титаниеви или стоманени), ценовата политика на ветеринарната клиника, като тя се определя от следните основни фактори: - високоспециализиран труд при извършване на хирургичната ортопедична операция; - ветеринарно-медицински консумативи и импланти; - анестезия и мониторинг на пациента; - допълнителни разходи (ако има такива) и пр.. Направените разходи за лечението на куче А. заключана д-р П., че са напълно адекватни, дори, в зависимост от различни други фактори са и по-ниски от пазарните предлагани цени на редица реномирани ветеринарни клиники в България (София, Пловдив, Варна) към онзи момент. Видно е от протокол № 505/28.1.2026 г. от проведено о.с.з. на 23.1.2024 г., че в подробния /л.118-121/ вещото лице - ветеринарен лекар много точно пояснява различията в породите на кучето на ищците и на ответниците, като пресъздава видяното на видеозаписа от камерите на мястото на инцидента. Вещото лице разказва, че на видео-записа кучето А. първо се качва по стълбите , гледа с лице към апартамента на другото куче ,след което се обръща , първото куче / на ответниците / излиза , напада А. , А. се връща бягайки назад , в един момент тръгва към вратата на ответниците, на другото куче,блъскайки се във вратата се връща на 180 градуса и отива към апартамента на ищците. Според вещото лице това, което е видяло на флашката , не би казал , че е игра между две кучета, по - скоро определя поведението на първото куче / на ответниците/ като агресивно . Когато две кучета си играят , обяснява вещото лице, че едното не бяга от другото със страх и не се хвърля първото да хапе второто , можело и да няма ухапване, но намеренията на кучето /кучето на ответниците/ и действията на собствениците възпрепятствали по - нататъшен контакт с двете кучета . В този смисъл твърди вещото лице , че : „ ако бяха оставени без контрол , може би щеше да се стигне до по - тежки травми , тоест ухапване в някаква област – едното да ухапе другото или двете взаимно , …. не казва, че едното само напада, а другото стои, ….това са кучета … „. Видно и от вписаното на л. 119-ти вещото лице сочи,че има лек контакт между двете кучета, който е във фазата преди кучето А. да тръгне да бяга към вратата на този човек , който е в областта на колянната става и няма пряк контакт с кучето, но при завиването А. се блъска в левия крак с вратата … Също така в.л. твърди, че при завъртането на кучето А. е възможно да е получено скъсването на колянната връзка , но и , че няма представа дали скъсването е станало в момента заснет на записа или по-късно или по-рано , като сочи и различни възможни причини за скъсване на колянна връзка. В полза на ищците е допуснато събиране на гласни доказателства чрез разпита на свидетелката С. П.а В.. Разпитана в качество на свидетел С. В. ( роднина по бащина линия с ищеца по делото Л. П.) разказва пред съда,че познава ищците и че живеят един до друг ,израснали заедно и били много близки.Тяхното куче свидетелката В. познавала още като малко. Св.В. твърди пред съда ,че когато се случил инцидента , на 25 –ти/ помнела датата защото синът й имал рожден ден на 24 –ти / ищцата й се обадила по телефона разтревожена и казала, че е нападнато тяхното куче, което Л. и П. с голяма любов гледали. Ищците Л. и П. били мъж и жена и когато П. се обадила на св. В. й казала, че се е обадила на полицията, след това се обадила на ветеринарния доктор, при който ходели, той казал да изчакат да се види как ще прекара нощта и след това на другия ден П. се обадила на св.В. и й казала , че отива, сега, на другия или на по-другия, ден , точно на 25-и, направили операция на кучето, оперирали му крака, задното краче. Свидетелката сочи пред съда, че мисли , че оперирали задното краче, носили кучето на ръце. Кучето било доста голямо, като показва пред съда с ръце -около един метър , но не знаела точно , т.к. тя също имала ротвайлер, голямо куче .Св.В. твърди, че ищците водели кучето си на ръце в градинката срещу тях да ходи да пиша. Кучето на ищците било светло бежово на цвят, А. се казвало. На ръце го носили ищците, много плачели, треперели и двамата. Кучето скимтяло жестоко, а и свидетелката също гледала куче и много добре знаела, от много години, и дори и да й се смеели, тя знаела как семейството на ищците гледали с голяма любов кучето А. . Разпитана пред съда свидетелката е заявила , че е гледала записа със случилото се, ищцата П. й показала записа , т.к. имало камери вътре в кооперацията - всичките, които живеели, и семейството, което живеело в кооперацията, на Л. и П.. П. показала на свидетелката записа скоро, защото свидетелката видяла как тяхното куче (на ответниците), когато ищцата се прибирала от разходка с А. и кучето на ответниците излязло от другата врата и се хвърлило върху А.. Св.В. сочи пред съда , че видяла записа, не можела да си измисля, не била свидетел там. Едното куче се хвърлило върху другото куче и П. прибрала А. едвам вътре в апартамента си. Защо това е станало, свидетелката е заявила, че не може да каже, но споделя , че нея лично я било страх от другото куче, защото било страшно на вид, от лошата порода, голямо куче, куче за бой. А. сочи св.В.,че била по-голямата от двете кучета но това било така , защото тя била с много косми . Горе-долу половин година, ако не и повече, било необходимо да се оправи крачето на А.. В показанията си пред съда свидетелката сочи, че не знае ищците при кой доктор водили А. , но твърди ,че постепенно А. се оправила , сега не била както преди, бавно вървяла и не скачала , личало й , че куца . На поставени от съда въпроси свидетелката е отговорила , че споделя това което е забелязала , не знаела на колко години е А., но много отдавна ищците Л. и П. я имали, а и двамата били привързани към А., и децата им. Св.В. е уточнила ,че ищците имат две момчета, едното живеело при тях, единият от синовете им останал в С., другият се прибрал тук и те били привързани, животното се радвало на всички от квартала, като счита , че А. би се зарадвала и на председателя на съдебния състав , за да подчертае, че говорил истината , че кучето е добро . Св.В. сочи пред съда, че когато станал инцидентът с А., Л. и П. изпитали голям дискомфорт, плачели непрекъснато и двамата, те се грижели само за кучето непрекъснато, ходели на работа, на разходка го извеждали, синът им го извеждал на разходка, не го оставяли. Единият син на ищците се казвал Л., а другият се казвал Д.. Синът Л. извеждал кучето на разходка. Кучето излизало на разходка сутрин и вечер. Сега Л. и П. непрекъснато се сещали за този инцидент и пазели кучето, като видели кучето и се сещали са инцидента, какво преживели. Освен на ветеринарен лекар, св.В. не знаела другаде да е водено кучето А.. Покрай инцидента Л. (ищеца) сочи св.В., че вдигнал кръвно, ходил на лекар.Л. по начало бил с кръвно налягане, отдавна бил с кръвно налягане , но и двамата ищци били много емоционални, като жена му била по-емоционалната , тя не се е оплакала на свидетелката да е вдигнала кръвно. На поставени от адв.А. въпроси свидетелката е отговорила, че Л. и П. живеели на четвъртия етаж, другото куче и то - до тях, те били врата до врата. Л. носел кучето на ръце (ищецът Л.). Л. го хванал кръста, дископатия получил, от носенето на кучето, защото кучето било много тежко, голямо, носел го от четвъртия етаж, т.к. нямали асансьор, никога не били имали асансьор, после А. се излекувала , Л. също ходил на лекар и се излекувал, но били в трагично състояние и двамата и Л. и жена му - в нервни кризи, плачели непрекъснато, треперели, мъчно им било за животното много и много плачели, това твърди свидетелката, че видяла и го разказва пред съда. Св.В. също така твърди, че всеки ден вижда А., не знае с кой крак куца, а не било нужно да знае това .Свидетелката е обяснила, че живее на ул.•••, а ищците на ул.••• и ищците разхождали А. в цялата Морска градина.Свидетелката твърди, че ищците не слагат намордник на А., а и никой не слагал такъв на кучетата,, които виждала . Същата свидетелка е уточнила, че тя не е виждала ищецът да носи А. на ръце, но знаела това от съседи на ищците ; знаела че е ходила полиция на адреса,но не била свидетел, но не знаела как кучето на ответниците изчезнало от тяхната махала .Съседите , споделя свидетелката, че разправяли , че кучето на ответниците умъртвило няколко котки по-нагоре в квартала.Св.В. казва, че чувала от съседи и от племенничката си как синът на Х. обучавал кучето на ответниците вечер, след 12 ч. с някакви гуми в двора, които имали. Синът на Х. обучавал кучето на бой, да хвърля гуми, дървета и когато виждала кучето на ответниците то бивало без намордник и без синджир. Последно разказва свидетелката,че миналата седмица, преди заседанието ходила у ищците , те били сами двамата с кучето, изглеждали добре, но пак се върнали към тези лоши спомени, кучето А. се държало прилично, въобще не досаждало, скачало, то се радвало много, облизало свидетелката с език. И на последно място, при предявяване на снимка/ неприета по делото / и на въпрос от адв.Ж. към свидетелката , че такива материали се разпространявали в квартала за ответниците , които сега разбирали кой ги разпространявал тези снимки и лепил по ел.стълбове в махалата, свидетелката е отговорила , че е виждала такива работи разлепени по из махалата и по дърветата . Извън гласните доказателства по делото са събрани и писмени : заверени копия на: клиничен протокол № 24397/02.02.2024 г. от Ветеринарна клиника ••• - гр. Варна; клиничен протокол № 24481/06.02.2024 г. от Ветеринарна клиника ••• - гр. Варна; фактура № 433/06.02.2024 г.; фискален бон от 06.02.2024 г.; клиничен протокол № 25618/21.03.2024 г. от Ветеринарна клиника ••• - гр. Варна; фискален бон на стойност 326,53 лв.; фактура № 447/22.03.2024 г.; жалба рег.№ УСК0Р24000274ВН/06.02.2024 г. до Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред” при Община Варна; писмо рег. №УСК0Р24000274ВН_001ВН/22.02.2024 г. от Директор Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред” при Община Варна. Приобщена по делото е флашпамет в найлонов плик „4 GB Transcend”, без да е извършван оглед по чл.207 ГПК поради липса на искане от страните. Представени от ищците са две заверени за вярност с оригинала копия на клиничен протокол № 24254 от 27.01.2024 г. и клиничен протокол № 24291 от 30.01.2024 г. на пациент ID 40,като по повод оспорване на протоколите са изискани и представени от ветеринарната клиника писмени доказателства за проведени прегледи и лечение на кучето А.. При така установеното от фактическа страна съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ : Предявените от ищците-съпрузи осъдителни искове намират правно основание в нормата на чл. 50 във вр. чл. 52 от ЗЗД ,като е ясно,че ищците търсят обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от ответниците - собственик и лице под чийто надзор е куче белгийска овчарка по повод случилото се между кучето на ищците и кучето на ответниците .Т.е. предмета на делото е обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди произлезли от вещ, каквато според практиката на ВКС , а и на СЕС е кучето ./ Според практиката на СЕС кучето е багаж /. Отговорността по чл. 50 от ЗЗД е за увреждане, последица от специфичните качества на вещта, без връзка с действия или бездействия на лицата, които я ползват или под чиито надзор е тя.Тази отговорност е безвиновна и е за собственика и лицето под чиито надзор се намира вещта, поради което и отговорността на ответниците е солидарна . Не е спорно в съдебната теория и практика, че ползвателя упражнява надзор над вещта, тъй като той има не само фактически надзирава вещта, а я надзирава по начин, че извлича нейните полезни свойства.Отговорността на собственика и лицето под чиито надзор се намира вещта, е солидарна и те отговарят по равно пред пострадалия.Тази отговорност почива на предположението, че не са били взети необходимите мерки във връзка с надзора и управлението на вещта за предотвратяване на вредите от същата за други лица. По отношение на собственика на вещта отговорността му почива и на предположението за наличността на такива недостатъци в нея, които я правят източник на повишена опасност, а в случаите, когато същата е поверена на друго лице за пазене и управление - и на предположението за лош избор на това лице. От отговорността по чл.50 от ЗЗД собственика и надзорника може да се освободи при доказване, че вредите са в резултат на непреодолима сила или поради изключителна вина на пострадалия или трето лице. В случая се твърди от страна на ответниците, че самата случката /инцидент е настъпил по изключителна вина на ищцата ,която не е осъществила надзор над нейното куче А. . Съдът, кредитирайки събраните по делото доказателства като относими и допустими (писмени, гласни и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-ветеринарна експертиза, запис на флаш памет) намира, че искът на ищците е неоснователен и недоказан , т.к. не е доказан по несъмнен начин основния правопораждащ факт - пряката причинноследствена връзка между търсените за обезвреда вреди от ищците и случилото между кучетата на ищците и ответниците на процесната дата и място. Спор по делото , че ищците са собственици на кучето А. голдън ретривър, тежащо около 30 кг.няма . Спор , че ответниците са баща и син и че кучето белгийска овчарка / малиноа според Решението на ВАС / е отглеждано в апартамента на отв.Х. Х. също няма . Доказано е и не спорно, че ищците и ответниците имат съдени апартаменти на четвърти етаж в една кооперация няма , като и двете страни по спора твърдят й са и представени доказателства , че в кооперацията има камери . Спор затова, че случилото се двете кучета е записано на камера също няма и по настоящото дело , така както и по други , е приложен запис от камерата от случилото се междуетажната площадка между кучето А. и кучето белгийска овчарка. Доказано е поделото , че отв. Х. Х. е собственик на куче порода белгийска овчарка, че белгийската овчарка се е отглеждала в апартамент ••• към 25.01.2024 г. и е била под надзора на отв.Б. М./син на Х. Х./.За безспорно е отделено , че мястото, където е станал сблъсъкът между двете кучета, е било входното преддверие на жилището на ответника Х. и неговата съпруга и поради тази причина ответникът твърди, че това е жилището на ответника по смисъла на §2, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правилата и нормативите за устройство на територията и устройствените зони. Видно е от заключението на вещото лице по допуснатата и неоспорена от страните ветеринарна експертиза, че кучета са били на междуетаажнаата площадка по едно и също време, кучето А. е било със ищцата а кучето белгийска овчарка с отв.Б. М.. Установено е чрез експертизата , че травматичното увреждане на кучето А. е причинено не от пряк контакт с кучето на ответниците, а при завъртане на кучето А. на 180 градуса, както и че скъсването на кръстни връзки на крачето на А. е възможно да е получено от редица различни фактори . При тези доказателства съдът прави извод, че кучето белгийка овчарка собственост на отв.Хр.М., докато е било пред вратата на апартамента в който е отглеждано и под надзора на отв.Б. М., виждайки кучето А. е проявило действия характерни за всяко куче, което си пази територията. Пряк контакт между двете кучета не е имало и действително кучето А. се е уплашило, тръгнало към апартамента на ищците, да се прибира, но при завъртане найвероятно е скъсало кръстна връзка. Не може да бъде отречен факта, че двете животни са били под надзор , а именно А. е била с ищцата, а другото куче с ответника Б.М. . Не следва и да се игнорира факта, че кучетата малиноа са специфична порода и далеч по - особени от кучетата порода Голдън рет ривър, но от каквато и да е порода едно куче - домашен любимец стопаните на всяко куче са тези, които се грижат за него и тяхна е отговорността да отглеждат животното без да създават предпоставки за възникване на инциденти било то с хора или както в случая между две кучета. Според настоящия състав в случая както ищцата, така и ответника Б. М. са в еднаква степен отговорни за отглеждането на кучетата си . Видно е от експертизата, че кучето А. се е качвало по стълбите преди да види кучето на ответниците, което води до извод, че ищцата е била след кучето си. При твърденията на ищците затова, че съседското куче е зло , агресивно , почти безнадзорно , то би следвало ищцата да води А. на повод постоянно, без да я изтърва от поглед, нещо за което няма данни по делото да е било направено . Ето защо и предвид факта , че липсва пряк контакт между двете кучета,заключението на вещото лице че ищцата и ответника Б. М. са предотвратили пряк контакт между двете животни, съдът намира, че не е доказана пряката причинно - следствена връзка между имуществените и неимуществени вреди търсени за репариране по реда на чл.50 ЗЗД и поведението на кучето на ответниците, поради което ответниците като собственик и надзираващ кучето, следва да бъдат освободени от отговорността по чл.50 от ЗЗД. Искът следва да се отхвърли като неоснователен ведно с акцесорното искане за разноски, без да се обсъждат по същество размерите на исковете и безспорно доказаните травматични увреждания на кучето А. ведно със сторените разходи от ищците за лечението на кучето им. С оглед изхода на спора съдът възлага в полза на ответниците и в на ищците сторените от ответниците разноски по делото в общ размер на 900.00 лв. за процесуално представителство пред настоящата инстанция на осн. чл. 78, ал.3 ГПК. При постановяване на акта по същество съгласно промените настъпили в страната считано от 1.1.2026 г. с въвеждане на ЗВЕРБ съдът превалутира исковите суми и разноски от лева в евро. Воден от гореизложеното, Варненският районен съд