Решение № 110 от 26.2.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 4834/2023 г.

Производството е по реда на глава XXI НПК. С присъда от 06.02.2023г. по НОХД № 15527/2021г., СРС, НО, 135-ти състав е признал подсъдимия В. И. Р. за виновен, в това че на 29.12.2020г. в гр.София, ул.••••, магазин „Моята месарница“, отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 600 лв. (шестстотин лева), собственост на „П.В.“ ООД, от владението на Ф.П.В. - управител на търговския обект, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои - престъпление по чл.194, ал.1 от НК, като е признат за невиновен в частта на обвинението по смисъла на чл.195, ал.1, т.6 от НК, а именно, че престъплението е извършено в качеството му на длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение - В. Р. бил назначен на длъжност „обслужващ магазин“ с трудов договор № 49/12.08.2020г. със задължение по длъжностна характеристика да приема парични суми, връща ресто и издава касови бележки и фактури. Съдът на основание чл.194, ал.1 НК вр. чл.54 от НК е наложил на подс. Р. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата съдът на основание чл.45 ЗЗД е осъдил подсъдимия В. И. Р. да заплати на гражданския ищец „П.В.“ ООД обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 600 лева (шестстотин) лева, като на основание чл.2 от ТАРИФА за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) подсъдимия В. Р. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС сумата от 50 (петдесет) лева -държавна такса за уважения граждански иск. Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подсъдимия В. Р. да заплати направените в хода на делото разноски в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева по сметка на Софийски районен съд, както и да заплати направените в хода на делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2160 (две хиляди сто и шестдесет) лева в полза на гражданския ищец „П.В.“ ООД. С допълнителна присъда от 12.06.2023г. към горепосочената такава, съда се е произнесъл, като е осъдил гражданският ответник да заплати законната лихва върху присъдената сума на гражданският ищец. Срещу присъдата е постъпила жалба и допълнение към нея от служебния защитник на подсъдимия В. Р. – адв.В. Й., с които се иска да се отмени постановената присъда и подсъдимия да бъде оправдан по внесеното обвинение спрямо него. В допълнението се акцентира, че първоинстанционният съд не е направил обективен анализ на доказателствената маса по делото. Посочва се, че неправилно е кредитирал показанията на свидетелите Й.В., Ф.В., Л.Т., К. И.а, Л.К., И.Ц. и Ц.Д., като ги е поставил в основата на доказателствените си изводи. Твърди се, че от приетата по делото видеотехническа експертиза, не се установява по безспорен начин вида на инкриминираните вещи, както и точно конкретизиране на извършилото престъплението лице. Сочи се, че с поведението си подсъдимият не осъществява процесното деяние както от обективна, така и от субективна страна. Допълнителна присъда също е била обжалвана от подсъдимия В. Р., чрез служебният му защитник - адв. В. Й. с мотив, че същата е обжалвана извън законоустановения процесуален срок. С подадените въззивни жалба и допълнение към тях не се отправя искане за събиране на доказателства пред въззивния съд. В разпоредително заседание на 18.09.2023г. въззивният съд по реда на чл.327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства. В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СГП моли депозираната от подсъдимият въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а постановената присъда на СРС да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Излага съображения, че приетата по делото фактическа обстановка се явява напълно подкрепена от доказателствения материал, на който първият съд е осъществил прецизен анализ. Представителят на държавното обвинение сочи, че изцяло не се доказва квалифицираният признак на престъплението кражба. Упълномощеният повереник на ГИ „П.В.“ ООД – адв. Д. споделя заявеното от държавното обвинение. Моли съда да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Пред въззивният съд служебният защитник на подс. В. Р. - адв. Й. моли първоинстанционната присъда да бъде отменена с оглед изтъкнатите в жалбата и допълненията към нея аргументи. Посочва се, че присъдата неправилно се основава на събраните гласни доказателства по време на съдебното следствие на свидетелите Т., И.а, К., Ц. и Д., като същите възпроизвеждат това, което са чули от св. Г., която е очевидец и която не е била разпитана от съда. Твърди се, че неправилно първоинстанционния съд се е позовал на заключението на видео-техническата експертиза, тъй като от него не може с категоричност да бъде идентифицирано определено лице. Изтъква се, че присъдата е неправилно и в гражданскоправната й част, тъй като не е доказан деликта и липсва основание за начисляване и за признаване на граждански иск. Излага се че присъдените разноски са незаконосъобразни и прекомерни. Относно постановената допълнителна присъда от 12.06.2023г. се посочва, че същата е била постановена извън срока на обжалване. В заключение се прави искане и двете първоинстанционни присъди да бъдат отменени, като подсъдимият бъде признат за невинен, а гражданският иск не бъде уважаван. Алтернативно се прави искане за връщане делото на СРС за разглеждане от друг състав на съда. Подсъдимият В. Р. редовно уведомен се явява пред въззивната инстанция и в даденото му право на последна дума от съда заявява, че не е извършил вмененото му обвинение и моли съда да бъде оправдан. Софийски Градски Съд, като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните: След проверка на атакувания съдебен акт, настоящият съдебен състав намира първоинстанционната присъда за правилна, постановена при изяснена фактическа обстановка. Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е стигнал до единствен и непротиворечив извод относно извършеното деяние, авторството на същото и виновността на подс. Р.. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната: Подсъдимият В. И. Р. е роден на ••••г. в гр.Сандански, българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен, работи като транжор в „Б.К.“ ЕООД, с постоянен адрес: гр.Сандански, ж.к.••••, осъждан, с ЕГН: ••••••••••. На 12.08.2020г. между подс. В. Р. и „П.В.“ ООД, с управител Й.В. Василева бил сключен Трудов договор № 49, по силата на който подс.Р. бил назначен на длъжност „обслужващ магазин”, с място на изпълнение на трудовите задължения в магазин „Моята месарница“, находящ се в гр.София, ул.“••••. Същият постъпил на работа на 12.08.2020г. Работата на подс. Р. била свързана с получаването на месото в магазина, неговото транжиране и подреждането му в съответната витрина. Управител на магазина бил св.Ф.В.. Работата в магазина била организирана в две работни смени -първа и втора. На 29.12.2020г. на работа първа смяна в гореописания търговски обект били св.Л.К., св.К. И.а и Т. Г. - продавач-консултанти, св.И.Ц. и подс.В. Р. - транжори. Продавач-консултантите обслужвали клиентите, а транжорите транжирали месото, след което зареждали витрините в магазина. В обекта освен основната каса, която се намирала в търговската му част, имало обособена втора каса, която се намирала в гардеробното помещение (съблекалнята). В тази каса се съхранявала сума в размер на 1281 лева в дребни банкноти - 5 и 10 лева, и монети с различен номинал, които се използвали от продавач -консултантите за разваляне на по-едри банкноти, за да имат оборотни пари за работа с клиентите, на които да могат да връщат необходимото ресто. Всяка сутрин и вечер парите в тази втора каса се преброявали от продавач-консултантите, за което се изготвял протокол за приемане или предаване. Касата не се заключвала, като достъп до нея имали всички работници от съответната смяна, но принципно с нея работели само продавач-консултантите и никога не била отчитана липса на парични средства в тази каса. На 29.12.2020г. сутринта около 08: 00-08: 30 часа св.К. И.а преброила парите в касата, след което съставила и подписала протокол за това. Работата в търговския обект през този ден била напрегната и динамична, имало много клиенти предвид предстоящите новогодишни празници. Около 9: 30-10: 00 часа подс.Р. казал на колегите си, че излиза за малко, за да си купи закуска. Минало доста дълго време (около час, час и половина), през което същият не се върнал в търговския обект. Това направило впечатление на колегите му, като св.Т. Г. споделила с тях, че е видяла подс.Р. малко преди да излезе в близост до втората каса и след като той забелязал, че го гледа, се притеснил. Именно това обстоятелство наложило преброяване на паричната сума в тази каса, което било извършено от св.И.а, като била установена липса от 600 лева. Св.И.Ц. се обадил на св.Ф.В. - управител на търговския обект, който пристигнал на място и в негово присъствие за извършеното преброяване на парите в касата бил изготвен и подписан протокол. Св.Василев направил няколко опита да се свърже по мобилния телефон с подс.Р., но не успял, тъй като телефонът му бил изключен. След това прегледал записите на камерата в търговския обект, и видял, че подс.Р. излиза от гарберобното помещение, като държи едната си ръка в джоба, който бил доста пълен. След това подсъдимия излязъл от магазина, пресякъл улицата и излязъл от обхвата на камерите. За случилото се св.Ф.В. подал жалба в 04 РУ - СДВР. Впоследствие със Заповед № 33/29.12.2020г. на управителя на „П.В.“ ООД трудовото правоотношение с подс.Р. било прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ, без предизвестие, по инициатива на работодателя, поради злоупотреба с доверието му. Документите били изпратени на подс.Р. по пощата на известния му на работодателя адрес, но същите се върнали като неполучена пратка. От заключението на назначената и изготвената в хода на съдебното следствие видео-техническа експертиза на два броя електронни носители (флаш памет), съдържащи видео файлове със записи от охранителна камера в търговския обект е видно, че не са установи следи от манипулация/намеса върху записаната информация. Действието се развива хронологически, без наличието на „паразитни“, добавени образи и кадри. В записите не са наблюдава прекъсване на таймера, т.е. таймкодът, вкопиран в изображението не се прекъсва. От началото на записа - около 15: 56: 36 часа (според индикацията за дата и час) в обекта от вътрешната страна на обособен щанд - касова зона, се наблюдава лице от женски пол, с тъмна, дълга коса, условно обозначена с № 1. От другата страна на щанда срещу лице № 1 се наблюдава второ лице от женски пол, условно обозначено с № 2. Лице № 1 подава на лице № 2 прозрачен плик с продукти, лице № 2 го прибира в тъмна обемиста чанта, след което отива към вратата на обекта, отваря я и излиза навън и от кадър. Лице № 1 остава от вътрешната страна на щанда. След кратко време, от дясната част на кадъра, от вътрешната страна на щанда, в кадър влиза лице от мъжки пол - условно означено с № 3, с тъмна коса, видимо лицево окосмяване, облечено със светла тениска с къс ръкав и тъмни спортни панталони. В дясно и в близост до лице № 1 застава лице от женски пол, условно означено с № 4, с поставена тъмна маска пред част от лицето си, облечено с тъмен панталон, светла връхна дреха и върху нея тъмно на цвят елече, както и поставена на предната част на тялото си светла престилка. Лицето от мъжки пол (№ 3), продължава движението си от към вътрешната страна на щанда, като се наблюдава, че е поставило (държи) лявата си ръка в долната част на кръста, преминава покрай щанда, отваря врата в ляво, излиза извън обекта, продължава по тротоара и излиза от кадър. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, а именно: гласни - показанията на разпитаните свидетели в хода на проведеното съдебното следствие: Й.В., Ф.В., Л.Т., К. И.а, Л.К., както и на свидетелите И.Ц. и Ц.Д. - дадени в съдебно заседание и приобщени към доказателствената съвкупност на делото чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 вр.ал.1, т.1 и т.2, предл.2 от НПК; обясненията на поде. Р.; писмени доказателства и доказателствени средства- трудов договор (л.7 от ДП), протокол за извършено преброяване на касовата наличност (л.10 ДП), заповед за прекратяване на трудово правоотношение (л.11 от ДП), длъжностна характеристика за длъжността „обслужващ магазин“ (л. 12-14 от ДП), справка съдимост (л. 19-22, л.41-46 от ДП, л.81-82 от ДП и л. 19-21 от СП); както и заключението на назначената и изготвена видео -техническа експертиза (л.98-108 СП), както и всички приложени и приети на основание чл.283 НПК доказателства по делото. Фактическите констатации на първостепенния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. При изграждането им не са допуснати логически грешки. Оценката на доказателствата по отношение на фактическите обстоятелства, включена в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. В мотивите на постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Налице е прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон обсъждане на доказателствените източници, в рамките на което са обсъдени и противоречията между някои от тях и са изложени конкретни доводи относно това кои доказателства съдът кредитира и кои не. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените в жалбата или протеста (Решение № 181/2012г. на ВКС, I НО, решение № 372/2012г. на ВКС, III НО, Решение № 513/2012г. на ВКС, I НО, Решение № 371/2016г. на ВКС, III НО). Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба и в съдебното заседание, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното: Не могат да бъдат споделени доводите на защитата за необоснованост на съдебния акт на контролирания съд и за едностранчиво тълкуване на доказателствената маса досежно инкриминираното деяние и участието на подс.Р. в него. Мотивите на присъдата се базират на подробните, логични и взаимно допълващи се показания на свидетелите Т. Г., Л.К., К. И.а и И.Ц.. Едни от основните доказателствени източници по делото се явяват показанията на тази св. Т. Г., като правилно първоинстанционният съдебен състав е подложил същите на особено прецизна преценка, тъй като тя се явява и пряк очевидец относно участието на подсъдимия в инкриминираното деяние. Показанията на св. Г. са логически и последователни, достатъчно подробни и описателни по отношение на темпоралната линия, локацията и динамиката на осъщественото от подсъдимия деяние. Наред с това показанията й се подкрепят и от показанията на Л.К., К. И.а и И.Ц.. Поради горните аргументи, настоящият състав намира доводите на защитника на подсъдимия за липса на доказателства, сочещи категорично подсъдимия за извършител на деянието, за несъстоятелни. Действително, между така събраните гласни доказателствени средства от досъдебната и съдебната фаза на процеса се наблюдават незначителни несъответствия, но същите са обясними с оглед изминалия продължителен период от време между датата на възприемане на събитията, за които свидетелите дават показания и тези на разпита на свидетелите пред съда, както и с индивидуалните способности на всеки човек да възприема и пресъздава факти и обстоятелства след известен период от време. Тези несъответствия обаче освен, че са преодолени от първия съд, посредством приобщаване на показанията на свидетелите, депозирани в хода на досъдебното производство, към доказателствената съвкупност, по надлежния процесуален ред, още и по никакъв начин не разколебават убеждението на инстанциите по същество, че събраните гласни доказателствени средства, в обсъдените части, са в достатъчна степен пълни, ясни и точни, както и депозирани обективно и безпристрастно. Поради това те представляват достатъчно стабилна доказателствена опора, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите. Единствените доказателства в противоречие с показанията на св. Г. и свидетелите Л.К., К. И.а и И.Ц. се явяват обясненията на самия подсъдим. Правилно първостепенният съд не ги е кредитирал в частта им, касаеща неучастието на подс.Р. в деянието, като е изградил фактическите си и правни изводи въз основа на останалите доказателствени източници. Тъй като подсъдимият не се признава за виновен в съдебната фаза на процеса, нито пред първата, нито пред въззивната инстанция, съдът следва да отбележи, че обясненията му влизат в колизия с останалия доказателствен материал по делото, който съдът е приел като достоверен и обективен. Ето защо настоящият състав също намира, че в случая обясненията на подсъдимия по- скоро имат защитна функция и целят изграждането на защитна версия на последния и като такива не следва да бъдат кредитирани. Обясненията на подсъдимия освен валидно доказателствено средство се явяват и средство за защита срещу така повдигнатото му обвинение. По отношение на възражението на защитата, че от заключението на извършената видеотехническа експертиза, не може по категоричен начин да се установи, че именно подс.Р. е лицето, което е откраднал инкриминираните вещи, то настоящата инстанция не изразява съгласие. Въпреки, че не е можело да се извърши фотосъпоставително изследване на лицето, то изображенията са в достатъчна степен годни да бъде разпознато конкретното лице от записа от св.Ф.В.. Следва да се обърне внимание, че са налице особен вид свидетелски показания, в които свидетелят идентифицира лице, което е наблюдавало на видеозапис и в чиято самоличност няма никакво съмнение. С оглед на фиксираното от камерата лице и негодите действия, съдържащи се в протокола на видеотехническата експертиза, както и предвид показанията на свидетеля Ф.В., може да се направи категоричен извод, че лицето от видеозаписа е именно подс.Р., в момента на извършване на престъплението. Настоящата инстанция не може да се съгласи с довода в жалбата, че от показанията на свидетелите не може да се направи извод, че именно подс.Р. е извършил отнемането на веща. Следва да се спомене, че съдът изгражда своите констатации на база не само показанията на един свидетел, а от всички събрани парчета от пъзела наречен доказателствен материал. Когато едно доказателство допълва или подкрепя друго, е достатъчно основание за съда да изгради обективно вътрешното си убеждение. Във въззивната жалба са изведени доводи, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, както и че съдът не е подложил на детайлна и обективна преценка всички доказателствени средства. В този ред на мисли, настоящата инстанция следва да отбележи, че СРС е изпълнил задължението си по чл.303, ал.2 от НПК, в съответствие с чл.107, ал.5 от НПК, извършвайки анализ на доказателствения материал, въз основа на който е обосновал извода си за достоверността на установеното, относно фактическите и правни изводи досежно авторството на подсъдимия по инкриминираното деяние, а също така следва и изрично да се отбележи и че не отчита, и каквото и да е превратно обсъждане и тълкуване на наличните доказателства по делото, което да води от своя страна до неправилни изводи от правна страна. При положение, че съдът прави извода си в тази част след съпоставка с обективни доказателствени източници, констатациите за недоказаност на обвинителната теза са лишени от основание. Подобно на първоинстанционният съд, СГС кредитира изцяло заключението на изготвената по делото експертиза, която отговаря на поставените задачи, пълно, изчерпателно и е изготвена от компетентни вещи лица. С оглед на така изложеното настоящият състав счита, че основните фактически констатации на СРС са правилно установени, изведени без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати и логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 от НПК съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации. Софийски Районен Съд при така изложената фактическа обстановка правилно е обосновал своите правни изводи за осъществен от подс. В. Р. състав на престъплението по чл.194, ал.1 от НК. От обективна страна подсъдимият В. Р. на на 29.12.2020г. в гр.София, ул.••••, магазин „Моята месарница“ е отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 600 лв. (шестстотин лева), собственост на „П.В.“ ООД, от владението на Ф.П.В. - управител на търговския обект, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като с действията си е осъществил състава на престъпление по чл.194, ал.1 от НК. Подсъдимият е прекъснал фактическата власт на пострадалия върху предмета на престъплението и е установил своя трайна такава върху инкриминираните вещи. Въз основа на правилно изведената фактическа обстановка обосновано първоинстанционният съд е приел от правна страна, че подсъдимият е извършил престъплението кражба. Безспорно е установен фактът, че обективно подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението кражба - отнемането на чужда движима вещ от владението на другиго. То е осъществено чрез действие и се изразява в това, че подс.Р. е прекратил фактическата власт върху инкриминираните вещи, които до момента на деянието са се упражнявали от св. Ф.В. – в качеството му на управител на търговски обект в магазин „Моята месартица“ същевременно е установил своя фактическа власт върху тях. Престъпният резултат е именно промяната във фактическата власт върху предмета на посегателството, настъпила в следствие на деянието. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият Р. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици, искал е и е целял настъпването на съставомерен резултат. Подсъдимият в конкретния случай е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Той е разбирал, че отнемането на чужди вещи е противозаконно и наказуемо, но въпреки това е нарушил установения в страната правов ред. За престъплението по чл.194, ал.1 от НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ до осем години. Въззивният съдебен състав счита, че правилно, при определяне на размера на дължимото на подсъдимия наказание, първоинстанционният съд е счел като смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото му съдебно минало към датата на извършване на инкриминираното деяние /реабилитиран по право/ и не високата стойност на отнетата парична сума, съпоставяйки същата с размера на минималната работна заплата за страната към инкриминираната дата. Като отегчаващи отговорността обстоятелства правилно е отчетено и възприето мястото и начина на извършване на деянието - на работното място на подсъдимия в търговски обект, като същият се е възползвал от заетостта на колегите си в магазина и без притеснение е осъществил намерението си да отнеме инкриминираната парична сума. При така обсъдените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, определеното от първоинстанционния съд при условията на чл.54 от НК наказание, което е под средния предвиден в закона размер, в никакъв случай не се явява несъразмерно тежко и несправедливо, поради което не са налице основания за неговото намаляване. Не са налице основания за въззивна намеса и по отношение на приложението на чл.66 от НК от страна на първоинстанционния съд. Определеният размер на изпитателния срок съответства на отчетените по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и не са налице основания за неговото намаляване. Според настоящата инстанция определеното от първата инстанция наказание би изпълнило най-пълно визираните в чл.36, ал.1 от НК цели да въздейства поправително върху дееца, възпитателно и предупредително, както по отношение на него, така и по отношение на останалите членове на обществото, като същевременно ще въздейства възпиращо на подсъдимия. Не са налице основания за отмяна или изменение на гражданско- осъдителната част на присъдата, както и на допълнителната присъда за присъждане на лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди. Нарушена е забраната да не се вреди виновно другиму. Налице са предпоставките по чл.45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на подсъдимия за причинените вреди на пострадалия с престъплението. Последното е противоправно деяние, което е извършено виновно и е причинило на гр. ищец „П.В. “ ООД имуществени вреди, изразили се в отнемането на парична сума. Налице е причинна връзка между вредите и деянието на подсъдимия. Правилно СРС е оценил доказателствата, установяващи основателността на гражданския иск. Обосновано и в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД е приел, че искът е доказан по размер до присъденото обезщетение от 600лв. Такова по размер обезщетение е справедливо, тъй като е достатъчно да обезщети претърпените от гр. ищец имуществени вреди от деянието на подсъдимия. Възражението в жалбата срещу допълнителната присъда за присъждането на законната лихва върху сумата от 600 лева на предявения граждански иск е неоснователно. Това е така, защото гражданският иск е предявен в срока по чл.85, ал.3 от НПК - до започване на разпоредителното заседание, с устна молба, както допуска чл.85, ал.2 от НПК и има необходимото съдържание, указано в чл.85, ал.1 от НПК, тъй като са посочени характерът и размера на вредите, за които се иска обезщетение от престъплението - предмет на делото. Неоснователно е и възражението за липса на искане за лихва върху претендираното обезщетение. Изрично в съдебния протокол от 10.02.2022г., на л.30, е записано, че повереникът на пострадалия е заявил претенция за заплащане на лихви от момента на настъпване на увреждането до окончателното заплащане. СРС правилно, на осн. чл.301, ал.3 от НПК, с допълнителна присъда, е отстранил пропускът си да се произнесе по искането за лихва върху присъденото обезщетение с основната си присъда от 06.02.2023г. Неправилно е единствено, че не се е произнесъл в срока за обжалване на присъдата - 15дневен срок от постановяване на присъда по чл.301, ал.1 от НПК. Това нарушение, според настоящия състав, не следва да се отнесе към абсолютните съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на присъдата, доколкото се касае за лихва по предявен граждански иск и не са ограничени правата на страните, предвид обявяването й на страните по надлежния ред. На следващо място следва да се отбележи и че това е самостоятелно основание за обжалване. Самостоятелните претенции за законна лихва от деня на увреждането до окончателното погасяване на задължението, също имат своето произтичащо от деликта и осъждането с присъдата на СРС, основание, поради което бяха уважени. По гореизложените съображения Софийски Градски Съд намира за неоснователни доводите в жалбата за материална незаконосъобразност на присъдата, поради обективна и субективна несъставомерност на деянието на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Не споделя и останалите оплаквания в жалбите срещу присъдата по чл.301, ал.1 и допълнителната присъда по чл.301, ал.3 от НПК, както и в жалбата-допълнение, а също и развитите по време на съдебните въззивни прения от защитата. Присъдата не почива на предположения, тъй като изводите на съставомерността на деянието са изведени въз основа на категорични и убедителни доказателства, установяващи по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият е автор на престъплението, за което е осъден. Присъдата не е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като СРС е спазил съдопроизводствените правила за разглеждане на делото, в резултат на което по предвидения в НПК е разкрил обективната истина по делото. Предвид изхода на делото, Районният Съд правилно и законосъобразно, на основание чл.189, ал.3 и чл.190, ал.2 НПК е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Същата е постановена при безспорна и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Определеното наказание не е явно несправедливо и съответства на обществената опасност на деянието и дееца. Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което следва да бъде потвърден, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски Градски Съд