Решение № 389 от 16.7.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 806/2026 г.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от жалбоподателя А. М. П., ЕГН ••••••••••, адрес: гр. С..., против Решение № 63/08.04.2026 г., постановено по гр.д. № 1147/2025 г. по описа на РС С.. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, посочено е, че същото е постановено в противоречие с материалния закон и със събраните по делото доказателства. Сочи се като неправилен изводът на районния съд, за това, че на 01.10.2025г. ответникът е получил нотариална покана с рег. № ... по описа на нотариус С. П., с която В..., в качеството му на управител на „М... е отправил едномесечно предизвестие за прекратяване на процесния договор за наем на недвижим имот, която била подписана от В.... Поддържа се, че в действителност е сключен договор за наем между „М... и ответника А. М. П., но се твърди, че В... не е подписвал процесната нотариална покана, тъй като същият не се намира в Б.. Сочи, че от назначената по делото съдебно - графологична експертиза било установено, че подписът, обект на изследването не е изписан от В.... По делото обаче е изготвена повторна съдебно-графологична експертиза, от която се установява, че подписът, обект на изследването е изписан от В.... Сочи се, че при повторната експертиза вещото лице е използвало по-малко сравнителен материал и предвид различието в двете съдебно-графолoгични експертизи, съдът е следвало да назначи съдебно - графологична експертиза, изпълнима от друго вещо лице, както е било поискано от ответника. Твърди, че към настоящия момент няма валидно волеизявление от страна на едноличния управител на „М... за прекратяване на процесния договор за наем. Иска се въззивният съд да отмени решението и да върне делото на районния съд с указания за назначаване на съдебно-графологична експертиза със същите задачи, изпълнима от друго вещо лице. Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна – „М..., от която в срок е постъпил подробен писмен отговор. Сочи се, че оспорванията във въззивната жалба представляват по-скоро злоупотреба с правото на оспорване на документ. Районният съд подробно е аргументирал защо счита наемното правоотношение за прекратено, както и че на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД апартаментът следва да бъде върнат. Изложил е подробни аргументи защо се приема заключението по втората съдебно-графологична експертиза. Сочи също, че наемните отношения между страните са прекратени с факта на подаване на исковата молба по чл. 233 ЗЗД, което също има характер на предизвестие по смисъла на чл. 238, ал. 1 от ЗЗД, за което сочи и практика на ВКС. Твърди, че срокът на предизвестието е изтекъл на 26.12.2025 г., поради което договорът за наем е прекратен, считано от 27.12.2025 г. Прави се искане за потвърждаване на обжалвания акт. Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл. 269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че атакуваният съдебен акт е валиден и допустим, а по същество и правилен, поради следните съображения: РС С. е сезиран с иск по чл. 233, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК, предявен от ищеца „М... срещу ответника А. М. П., с който е направено искане за опразване на нает недвижим имот, поради прекратяване на съществуващото между страните наемно правоотношение и връщане на наетия имот. Съдът е уважил исковата претенция и е осъдил ответника А. М. П. да опразни и предаде на „М..., представлявано от управителя В..., предоставения му по силата на договор за наем от 25.06.2020г. недвижим имот, съставляващ жилище, апартамент № 4, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... по КККР на гр.С., с площ от 126 кв.м., находящ се на втори жилищен етаж в жилищна сграда, построена в УПИ XVIII , в кв. 132 по плана на гр.С., област Б., целият с площ от 290 кв.метра., при съседи на имота: улица, УПИ XVII, УПИ ХІХ, ведно с припадащите части от общите част на описаната жилищна сграда, с административен адрес на имота - гр. С.... По делото не е спорно, че собственик на недвижимия имот е ищецът „М.... Видно от договор за наем, сключен на дата 25.06.2020г. „М... отдава под наем имота на ответника А. М. П. срещу месечна наемна цена от 250 лв. Уговорен е срок на договора от девет месеца, като е уговорено, че след изтичането на този срок, ако никоя от страните не отправи предизвестие, същият се счита продължен за още една година, т. е до 25.03.2021г. Не е спорно, че и след тази дата имотът продължава да се ползва от ответника. По делото като доказателство е представена нотариална покана подписана от управителя на ищцовото дружество, от дата 12.09.2025г., в която е посочено, че представлява едномесечно предизвестие, след изтичане на което договорът за наем следва да се счита прекратен, като наемателят следва да върне наетия имот на наемодателя. Ответникът не оспорва получаването на нотариалната покана, но твърди, че същата не е подписана от управителя на дружеството - ищец. Поради това сочи, че липсва надлежно воляизявление за прекратяване на наемното правоотношение. Във връзка с това оспорване по делото са назначени две съдебни експертизи, изготвени от вещото лице А.Д., но при използван различен сравнителен материал. Едната експертиза сочи, че подписът не е на управителя Г., а другата обратното, а именно че подписът е негов. При това положение спорният по делото въпрос е дали договорът за наем е прекратен, като от отговора на този въпрос зависи дали искът за опразване и предаване на наето помещение е основателен. Според настоящата съдебна инстанция договорът за наем е прекратен, поради което и наемателят дължи опразване на наетото помещение и предаването му на наемодателя. Видно от договора за наем същият първоначално е уговорен като срочен договор, като след изтичане на уговорения срок няма спор, че ответникът е продължил да ползва наетия апартамент. Съгласно разпоредбата на чл. 236 ЗЗД, ако след изтичане на наемния срок използуването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок, която хипотеза е налице в случая. Съгласно чл. 238 ЗЗД, ако договорът за наем е без определен срок, всяка от страните може да се откаже от него, като предизвести другата един месец по-рано. В случая ищецът - наемодател е оправил писмено предизвестие, обективирано в нотариална покана, до другата страна, в което е посочено, че след изтичане на срок от един месец договорът се прекратява. Въпреки оспорването се установява, че тази покана е подписана от управителя на ищцовото дружество. В тази насока правилно районният съд е кредитирал втората експертиза, изготвена от вещото лице А.Д., доколкото тя е изготвена въз основа на заверен препис от паспорт на лицето, чийто подпис се изследва, и нотариално заверен договор в оригинал. Въз основа на този сравнителен материал вещото лице е заключило, че поканата е подписана от лицето посочено като неин автор, а именно В.... В подкрепа на изводите на вещото лице са показанията на свидетелката А., която посочва, че са ходили с В. при нотариус за подписване на уведомление, което е получено от ответника, но въпреки това последният отказвал да напусне апартамента. Не следва да се кредитира първото заключение, сочещо че подписът не е управителя на ищцовото дружество, доколкото вещото лице е използвало сравнителен материал – копия на документи от ТР, а не оригинали. Освен това по тази експертиза вещото лице е посочило, че подписването на документите в ТР е ставало посредством изписване на фамилното име на подписалото ги лице, а не чрез подпис, какъвто се изследва при процесната покана и за който се спори дали е на управителя. Дори и да се приеме обаче, че тази нотариална покана не е подписана от В..., това не означава, че договорът за наем не е прекратен. Постоянна е съдебната практика на ВКС, според която исковата молба по чл. 233, ал. 1 ЗЗД също има характер на предизвестие по смисъла на чл. 238, ал. 1 ЗЗД и връчването й на ответника е достатъчна за редовно извършено предизвестие за прекратяване на наемния договор. В случая исковата молба е получена от ответника на 26.11.2025г. Следователно на 29.12.2025г. /понеделник, присъствен ден/ договорът за наем следва да се счита за прекратен. Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид и фактите, които са настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, а прекратяването на наемния договор е точно такъв факт. Поради изложеното следва изводът, че договорът за наем е прекратен, ето защо и искът за опразване и връщане на наетия апартамент е напълно основателен и правилно е уважен от районния съд. В посочения по-горе смисъл са: Определение № 2179/02.05.2024г. на ВКС по гр.д. № 2472/2023г. на III ГО ГК, Определение № 1060/06.03.2025г. на ВКС по гр.д. № 3055/2024г. IV ГО, ГК и др. При това положение ще следва атакуваното съдебно решение да се потвърди изцяло, като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на спора ще следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на другата страна сторените по делото разноски в размер на 512 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 и чл. 316 ГПК, съдът