Решение № 114 от 11.4.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 58/2024 г.

Производството е по реда на Глава 21-ва от НПК. С присъда № 260004 от 29.09.2023г. по нохд № 115/2021г., Софийски окръжен съд е признал подс.П. М. М. за невиновен в това, че на 29.07.2018г., около 22.30ч. в гр.Сливница на ул.“Цар Симеон Велики“, пред имот с №101, обл.Софийска, в съучастие с извършителя М. М. М., който умишлено умъртвил лицето Г. К. Г., като помагач умишлено е улеснил извършване на престъплението, като нанесъл множество удари с ръце и крака, както и захапвания с уста по тялото на убития, с което сломил съпротивата му и довел пострадалия до безпомощно състояние, с което спомогнал извършителя умишлено да умъртви пострадалия – да произведе изстрел с огнестрелно оръжие – пистолет марка „ТТ“ от упор в главата на убитото лице, което се намирало в безпомощно състояние, а убийството е извършено по начин и със средства, опасни за живота на мнозина и с особена жестокост, като го оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение по чл.116 ал.1 т.5 и т.6 вр. с чл.20 ал.4 от НК. Със същата присъда, съдът признал подс.М. М. М. за невиновен в това, че на 29.07.2018г., около 22.30ч. в гр.Сливница, ул.“Цар Симеон Велики“, пред имот №101, обл.Софийска, в съучастие като извършител с помагача П. М. М., умишлено умъртвил лицето Г. К. Г., като е извършил убийство на лице, което се намира в безпомощно състояние, по начин и със средства, опасни за живота на мнозина и с особена жестокост – нанесъл множество удари с ръце и крака по тялото на убития, след което докато пострадалия се намирал в безпомощно състояние и в легнало положение вследствие на нанесените от него и от помагача удари, на улицата пред горепосочения имот, произвел изстрел с огнестрелно оръжие – пистолет марка „ТТ“ от упор в главата на убитото лице, като извършил деянието като непълнолетно лице, навършило 16- годишна възраст, като го оправдал изцяло по повдигнатото обвинение по чл.116 ал.1 т.5 и т.6 вр.чл.115 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.63 ал.2 т.1 от НК. С посочената присъда, съдът се произнесъл по отношение на веществените доказателства, както и с направените по делото разноски в общ размер на 8 927, 39лв., които постановил да останат за сметка на Държавата. Срещу постановената от СОС присъда, постъпил протест от Окръжна прокуратура София, с твърдения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Посочва се, че са налице основания за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която двамата подсъдими да бъдат признати за виновни по възведените им обвинения. Твърди се също така наличие на основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Прокуратурата счита, че по делото, в неговата досъдебна и съдебна фаза са били събрани достатъчно доказателства, които разгледани поотделно и в съвкупност и взаимовръзка водят до несъмнен извод, че двамата подсъдими са реализирали престъплението, за което им е повдигнато обвинение. Налице са показания на свидетели, от които става ясно времето и мястото на възникналия между пострадалия и двамата подсъдими скандал и как скандала се е пренесъл на улицата пред домовете на тримата, където е прераснал във физически конфликт, в хода на който е била сломена съпротивата на пострадалия и същият е бил прострелян смъртоносно с огнестрелното оръжие, описано в обв.акт. Посочва се, че на самото прострелване няма очевидци, но свидетелите ясно са чули изстрелите, след което заварили подсъдимите на улицата пред безжизненото тяло на пострадалия. Съдебно-медицинската експертиза категорично изключила вариант пострадалият сам да се е прострелял, а назначената ДНК експертиза установила биологичен материал на пострадалия по ръцете на подс.П. М., от което следвал извод за настъпилия и описан физически контакт между него и пострадалия. По дрехите на подсъдимите били открити следи от изстрела – барутни частици, както и по ръката на подс.П.М., като са налице и множество други косвени доказателства, които обсъдени в тяхната взаимовръзка водят до единствено възможния извод, че подсъдимите са реализирали престъплението, за което им е повдигнато обвинение. Обръща се внимание, че съдът неоснователно отказал събиране на други доказателства, поискани от обвинението, на базата на които биха се направили правилни правни изводи. Съдебният състав, според прокуратурата допуснал процесуални нарушения, като вместо на органите на МВР възлагал на прокурора да издирва, установява и призовава неявили се свидетели, а не по реда на чл.178 ал.2 от НПК. Така се стигнало до незаконосъобразно заличаване на св.М. с аргумента, че прокурора не го е осигурил. След изготвяне на мотивите към присъдата, прокуратурата е депозирала допълнение към протеста. В него се твърди, че с мотивите към постановената присъда, съдебният състав изцяло е възприел установената с обвинителния акт фактическа обстановка, с изключение на обстоятелството за авторството на смъртоносния изстрел. В обвинителния акт е възприето, че смъртоносното прострелване е извършено от подс.М. М., съгласно заключението на експертизата от досъдебното производство, изготвена от в.л. Д.. В съдебно заседание този експерт не успял да защити заключението си, поради което се наложило назначаването на комплексна трасологична, балистична, съдебномедицинска и физична експертиза, която в своето заключение също не дала отговор на въпроса кой от двамата подсъдими е автор на смъртоносния изстрел. В защита на заключението обаче, в.л.Т. конкретно заявил, че автор на изстрела е лицето, по чиито ръце има барутни частици /л.489 от с.д./, като в случая това е подс.П. М.. Поради това, прокуратурата направила искане за назначаване на петорна комплексна експертиза с участието на доказани военни специалисти в горепосочените области на науката и техниката от Института по отбрана и Националния висш военен институт гр.Велико Търново, което искане не било уважено от съда. Изявлението на в.л.Т., че автор на престъплението е лицето, по чиито ръце има барутни частици, било основание за изменение на обвинението по реда на чл.287 ал.1 от НПК от прокурора, което било сторено в последното съдебно заседание. Съдебният състав с неубедителни аргументи, противоречащи на установената съдебна практика не приел новото обвинение, въпреки, че то е израз на обвинителната функция на прокурора и въпреки, че са били налице процесуалните основания за това – ТР №57/04.12.1984г. по нд № 13/84г. на ОСНК. Според прокуратурата, в случая са налице едновременно основания както за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която двамата подсъдими да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения, така и основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Поради изложеното, прокуратурата моли на осн.чл.318 ал.1 и ал.2, чл.319, чл.334 т.2 и чл.336 ал.1 т.2 от НПК да бъде отменена протестираната присъда и да бъде постановена нова, с която да бъдат признати за виновни подсъдимите П. М. и М. М. в извършването на престъплението, за което им е повдигнато обвинение, а като алтернатива на осн.чл.335 ал.2 вр.чл.334 т.1 от НПК да бъде върнато делото за ново разглеждане на първия съд. Жалба срещу постановената от СОС присъда е постъпила от частния обвинител Т. Т. К.. В жалбата се посочва, че по делото са били събрани достатъчно доказателства, за да бъде доказано обвинението по безспорен и категоричен начин, поради което счита, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована и неправилна. Заявява, че след запознаване с мотивите към присъдата допълнително ще обоснове твърденията за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на постановената присъда. Моли да бъде отменена присъдата, с която подсъдимите П. М. и М. М. са били признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им обвинени и да бъде постановена друга присъда, с която да бъдат признати за виновни по повдигнатото им обвинение и да бъдат осъдени за максимално допустимия от закона срок. Въззивна жалба срещу постановената от СОС присъда е постъпила от частния обвинител Т. Г. Г. – чрез своята майка и законен представител Т. Т. К.. В жалбата се твърди, че по делото са били събрани достатъчно доказателства, за да бъде доказано обвинението по безспорен и категоричен начин, поради което присъдата се явява неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Посочва, че след запознаване с мотивите към присъдата ще посочи допълнителни съображения за твърденията си. Моли да бъде отменена присъдата, постановена от СОС и с която подсъдимите П. М. и М. М. са били признати за невиновни по повдигнатото им обвинение и да бъде постановена нова присъда, с която двамата подсъдими П. М. и М. М. да бъдат признати за виновни по повдигнатото обвинение и да бъдат осъдени за максимално допустимия срок от закона. Въззивна жалба срещу постановената от СОС присъда е постъпила от частния обвинител В. Г. Г., действаща със съгласието на майка си и законен представител Т. К.. В жалбата се посочва, че по делото са били събрани достатъчно доказателства, за да бъде доказано обвинението по безспорен и категоричен начин, поради което тази присъда е незаконосъобразна, необоснована и неправилна. Посочва, че след запознаване с мотивите към присъдата ще бъдат изложени допълнителни съображения в подкрепа на твърденията за незаконосъобразност. Моли да бъде отменена присъдата, с която подсъдимите П. М. и М. М. са били признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им обвинение и да бъде постановена нова, с която двамата подсъдими да бъдат признати за виновни по повдигнатото им обвинение и да бъдат осъдени за максимално допустимия от закона срок. Страните поотделно не са взели становище по протеста и жалбите при изпратени преписи. В закрито заседание по реда на чл.327 и сл. от НПК, САС не намери необходимост да допусне разпит на подсъдимите или събиране на други доказателствени материали. Пред въззивната инстанция, представителят на апелативна прокуратура поддържа протеста. Счита, че първоинстанционният съд е провел едно незаконосъобразно следствие по делото, като е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. В съдебното следствие на първата инстанция са допуснати процесуални нарушения, които се изразяват в ограничаване процесуалните права на страните: на прокурора и на защитата на подсъдимия П. М. М.. Така, на първо място, в последното съдебно заседание на 29.09.2023г. прокурорът е направил искане за изменение на обвинението на основание чл. 287 ал.1 от НПК. Посочил е какво е новото обвинение, а именно П. М. М. се обвинява като извършител съучастник в умишленото убийство при същата квалификация, която е по обвинителния акт, а М. М. се обвинява като съучастник помагач в умишленото убийство, отново при същата квалификация. Съдът обаче е оценил това изменение в обвинението като недопустимо и е отказал да го приеме с аргументи, които според представителя на държавното обвинение не почиват на процесуалните правила. Първият аргумент на първоинстанционния съд, е че исканото изменение е късно направено, тъй като последния момент за това бил след производството по разпоредително заседание по чл. 248 НПК. Това, според прокурора е погрешен довод, като се има предвид, че правилото за изменение на обвинението е в раздел съдебно следствие, тоест искането не е закъсняло, а е напълно своевременно. Вторият аргумент на съда е бил, че това не е изменение на обвинението, а е изцяло ново обвинение, което закона не допуска. Отново погрешно, първоинстанционният съд борави с термините изменение и ново обвинение, между тях няма конкуренция, а идентичност. Самата норма на чл. 287, ал. 1 от НПК казва: „прокурорът повдига ново обвинение“. Следвало е съда да констатира изменението на обвинението, да приеме новото обвинение както е формулирано от прокурора, да го оцени като съществено изменение на обстоятелствената част и да предостави възможност и време на страните да се подготвят по това ново обвинение, както предвижда чл. 287, ал. 3 от НПК. Да, налице е промяна в обстоятелствената част на обвинението, която се изразява в това, че извършителят се обвинява сега при измененото обвинение в помагачество и обратното, но фактите, фактическия състав на обвинението не се променя, той остава същия. Това не е преминаване от обвинение, например от измама в убийство, където фактите се явяват коренно различни. Все така в измененото обвинение се твърди смърт, употреба на огнестрелно оръжие, изстрел в главата, с което е причинена смъртта. Единствена разлика е в това, чия ръка е произвела фаталния изстрел. Квалификацията на престъплението остава същата, предвиденото наказание отново е същото. В тази връзка се позовава на тълкувателно решение № 57/1984 г. на ОСНК, в което се казва, че същественото изменение на обстоятелствената част на обвинението се обвързва с фактическия състав на описаното в обвинителния акт деяние, а в случая фактическият състав по новото обвинение не се променя. Ето защо, като не е допуснал новото изменение, съдът е ограничил процесуалната роля на прокуратурата, нарушил е правото единствено прокурора да представи своето обвинение и да го защити по реда на НПК. Засегната е съществено обвинителната функция на прокурора. На следващо място, счита, че е нарушено правото на защита на подсъдимия П. М., доколкото в последното съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие резервният защитник на П. М. - адв. Д., е поискала отлагане, защото не е била готова за пледоария, а съдът без аргументи е отхвърлил искането за отлагане. Резултатът е, че адв. Д. е пледирала съвсем кратко, като не е могла да разгърне своята пледоария и да изпълни правото на защита на подсъдимия в пълна степен. Посочените нарушения са съществени, ограничили са правата на прокурора и на защитата, с оглед което на основание чл. 334, т.1, чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК предлага първоинстанционния съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато на първа инстанция за ново разглеждане от друг състав. Подсъдимият М. М., редовно призован, се явява лично и се представлява от защитника си - адв. С.. Последната настоява за потвърждаване на първоинстанционния акт, като правилен и законосъобразен. Счита, че сочените в протеста нарушения не са от категорията на съществените, според практиката на ВКС. Изразява несъгласие и с посоченото от прокуратурата, че според вещото лице автор на изстрела е лицето, по чиито ръце има барутни частици, доколкото видно от протокола от съдебно заседание и проведения разпит на вещото лице Т., на посочената страница не се цитират подобни изразни средства поддържани от прокурора. Напротив, експерта дава уклончив отговор, при условие, че се изследват ръцете за барутното направление, ако се държи оръжието. Доказателства в подкрепа на това твърдение не са събрани, видно от проведеното съдебно следствие. На следващо място, невярно е твърдението на прокуратурата, че назначените от ОС вещи лица не са имали компетентност. Видно от протокола, в който е проведено изслушване и защита на експертизата, изготвена от вещите лица, прокуратурата не постави въпроси какви специалности имат, въпреки, че те са коректно посочени в самата експертиза. От заключението на последната се установява, че вещите лица са дали подробни и мотивирани отговори на поставените въпроси. Счита, че определението, с което не бе допуснато изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК е правилно, поради наличието на изрично постановени от законодателя условия да е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, каквото не бе установено към момента на внасяне на изменението от страна на Окръжна прокуратура. В този смисъл настоява за потвърждаване на постановената присъда. Подсъдимият М. М., поддържа казаното от защитата. В предоставената му последна дума, моли да бъде оправдан. Подсъдимият П. М. М., редовно призован, се явява лично и с процесуалния си представител - адв. А.. Същият намира протеста за немотивиран, с оглед което настоява да бъде оставен без уважение. Споделя аргументите на защитника на другия подсъдим, че никъде в разпита на вещото лице Т. не се сочи, че извършител на деянието е лицето, по чиито ръце има барутни частици. На свой ред, вещите лица с а отговорили на въпросите на защитата, че барутните частици могат да се предават и при здрависване и при пипане, и при провеждане на изстрели в близост до тях. Още сочи, че при пистолет ТТ, барутните частици летят повече от два метра, с оглед което няма пречка тези частици да са попаднали и по друг начин. Относно исканата експертиза, счита, че прокуратурата е имала възможност да задава конкретни въпроси, съответно да постави допълнителни въпроси, но последното не е сторено. Според държавното обвинение не било установено авторството на деянието, като извършител бил посочен подсъдимият М. М., а същевременно от така съставения обвинителен акт, не ставало ясно как е повдигнато това обвинение, че двамата подсъдими са извършили престъплението в съучастие, при еднородност на вината. В този смисъл счита, ч е първоинстанционният съд законосъобразно е оправдал подсъдимите, с оглед което настоява за потвърждаване на постановената присъда. Подсъдимият П. М., поддържа казаното от защитника си. В предоставената му последна дума, моли присъдата да бъде потвърдена. Пред настоящата инстанция, частните обвинители Т. К., Т. Г. и В. Г. поддържат подадените жалби. Съдът, като взе предвид депозираните протест /ведно с допълнение/ от СОП и въззивните жалби от частните обвинители Т. К., Т. Г. и В. Г., доводите на страните в съдебно заседание, и след цялостна проверка на правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, намери за установено следното: Изпълнявайки задълженията си за цялостна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивният съд преди да се занимае по същество констатира, че в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд е допуснато съществено процесуално нарушение, рефлектиращо върху законосъобразността на постановената присъда. Посоченото правомощие за проверка относно спазването на процесуалния закон въззивната инстанция упражнява не само поради релевиран в протеста довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но и по силата на законоустановеното служебно начало да проверява изцяло правилността на оспорения съдебен акт, независимо от основанията, които са посочили страните, инициирали въззивния контрол и независимо от техните устно изразени претенции пред въззивния съд. Съобразно горното, въззивната инстанция осъществи проверка във връзка с изпълнение на задължението на решаващия съд по охрана на процесуалните права на всички страни в производството и установи, че първоинстанционната присъда е постановена при съществени отстраними нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати в съдебната фаза на процеса. Внимателният преглед на извършената от първоинстанционния съд процесуална дейност разкрива неточно изпълнение на задълженията му като основна съдебна инстанция при решаване на настоящия спор. Допуснатото нарушение на процесуалните правила в съдебната фаза се изразява в недопустимо неприемане от страна на съда на направено от прокурора по реда на чл. 287, ал.1 от НПК изменение на обвинението. В хода на съдебното следствие, в последното по делото съдебно заседание, проведено на 29.09.2023 г., прокурорът е направил искане за повдигане на ново обвинение за всеки от подсъдимите при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Тази негова процесуална дейност е била обоснована от приетото от него за установено след изслушване на всички назначени по делото експертизи, и в частност на приетата и изслушана КТБСМФЕ, а именно: че на 29.07.2018г., около 22: 30ч. в гр. Сливница, ул. „Цар Симеон Велики“, пред имот №101, подсъдимият П. М., като извършител в съучастие с М. М. умишлено умъртвил лицето Г. К. Г., като извършил убийство на лице, което се намира в безпомощно състояние, по начин и със средства, опасни за живота на мнозина и с особена жестокост- нанесъл множество удари с ръце и крака, както и захапвания с уста по тялото на убития, след което докато пострадалият се намирал в безпомощно състояние, произвел изстрел с огнестрелно оръжие - пистолет марка „ТТ“ от упор в главата на убитото лице - престъпление по чл. 116, ал.1, т.5 и т.6, вр. чл.115, вр. чл. 20, ал.2 от НК, а не както е било прието в обвинителния акт, че П. М. е извършил престъплението в качеството му на помагач; както и затова, че на горната дата, около 22: 30ч. в гр. Сливница, ул. „Цар Симеон Велики“, пред имот №101, подсъдимият М. М., като помагач в съучастие с П. М. умишлено улеснил извършване на престъпление - умъртвяване на Г. К. М., като нанесъл множество удари с ръце и крака по тялото на пострадалия, с което сломил съпротивата му и спомогнал извършителя безпрепятствено умишлено да умъртви пострадалия - да произведе изстрел с огнестрелно оръжие - пистолет марка „ТТ“ от упор в главата на убитото лице - престъпление по чл. 116, ал.1, т.5 и т.6, вр. чл.115, вр. чл. 20, ал.4 вр. чл. 63, ал.2, т.1 от НК, а не както е било посочено в обвинителния акт, че горният е извършител на деянието. Съдът с протоколно определение е отказал да приеме и да продължи съдебното производство по делото по новото обвинение, мотивирайки се с това, че исканото изменение е недопустимо на този етап, като последния момент, в който е могло да бъде конкретизирано авторството за пряко извършителство на убийство е след производството по чл. 248 от НПК на разпоредително заседание. Според съда, посредством така измененото обвинение се повдига изцяло ново обвинение по смисъла на което подс. П. М. е посочен като пряк извършител и автор на престъпното деяние, което законът не допуска наред с цялостно съществено изменение на обстоятелствената част, доколкото същото би заличило всички процесуални действия до настоящия момент. Постановеният от първоинстанционния съд отказ да приеме направеното от прокурора изменение на обвинението, изразяващо се в установено в съдебното следствие съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, според въззивния съд, съставлява съществено нарушаване на процесуалното право на държавния обвинител да повдигне и да докаже обвинение, каквото приема за правилно, при спазени от прокурора процедурни правила за това. Законодателят в чл.287, ал.1 от НПК е посочил при кои точно обстоятелства може да се направи изменение на обвинението и това е право на прокурора, върху който лежи тежестта на доказване и при тяхното наличие съдът не може да откаже приемане на новото обвинение. Правото на прокурора да направи изменение на обвинението възниква тогава, когато на съдебното следствие установи основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, какъвто безспорно е и процесния случай. В резултат на изслушаните по делото експертизи, прокурорът е преценил, че извършител на престъпното деяние е подсъдимият П. М., а не както е описано в обстоятелствената част на обвинителният акт – че подс. П. М. е бил помагач на подс. М. М. в умъртвяването на Г. К. Г.. Съдебната практика смята за допустимо изменение на обвинението, при условие, че обвинението не става коренно различно. В случая направеното изменение в обстоятелствената част на обвинението не води до промяна на квалификацията на деянието, предявено в досъдебната фаза на процеса и по което е провеждано разследването по делото, а касае единствено формата на съучастие - от помагачество в извършителство за подсъдимия П. М., респективно от извършителство в помагачество за подсъдимия М. М., и последното не може да съставлява аргумент за отказ да се приеме направеното изменение на обвинението при наличие на основанията по чл.287, ал.1 от НПК. Съдът незаконосъобразно е приел, че последния момент, в който е могло да бъде конкретизирано авторството на деянието е след производството по чл. 248 от НПК. Съдебната фаза на процеса е централна и точно в тази фаза на наказателното производство се разгръщат в пълнота принципите за състезателност, устност и непосредственост. Същевременно, обвинението е динамичен процес, който в съдебната фаза се реализира на етап „разпоредително заседание“ и етап „съдебно следствие“, като именно в хода на съдебното следствие, непосредствено се събират доказателства, както в подкрепа на защитата, така и на обвинителната тези, и поради тази причина законодателят е предвидил, че когато събраните на съдебното следствие доказателства изменят фактическите обстоятелства на деянието в обвинителния акт и дават основание за прилагане на закон за същото, еднакво или по-тежко наказуемо престъпление, то последния допустим момент за изменение на обвинението е до приключване на етапа „съдебно следствие“, както е сторено в настоящия случай. На свой ред, погрешно решаващият съд е посочил, че поисканото съществено изменение на обстоятелствената част би заличило всички процесуални действия и събрани доказателства до момента, доколкото при положение, че правната квалификация на разследваното деяние остава същата, то единствено обясненията депозирани от подсъдимите преди повдигане на новото обвинение не могат да бъдат ползвани съобразно чл. 287, ал.4 от НПК. Останалите извършени процесуално-следствени действия запазват своята процесуална годност. В този смисъл, с отказа си да допусне исканото изменение на обвинението, съдът не е изпълнил правомощията си за осигуряване на валидна за разглеждане наказателно-правна претенция. Последното е довело до съществено ограничаване и нарушаване на процесуалните права на държавния обвинител – порок, достатъчен за отмяна на присъдата. Съвсем друг въпрос е, че нормата на чл.287 ал.2 и ал.3 от НПК очертава ясно и конкретно какви са процесуалните възможности на съда при изменение на обвинението от прокурора и те не включват постановяване на отказ от страна на съда, каквото е сторил първостепенния съд. С оглед изложеното, настоящата инстанция счита, че не следва да проверява и да се произнася по наведените в жалбите и протеста доводи за необоснованост и неправилност на атакувания съдебен акт, тъй като това са въпроси по съществото на делото и могат да бъдат анализирани само при наличие на постановена присъда, като краен съдебен акт на едно непорочно водено съдебно производство. Наличието на всички законови предпоставки за правилното разглеждане на предявеното обвинение, следва да е осигурено включително и във въззивното производство, и то по съображения, свързани и с правото на защита. Иначе казано, валидното обвинение е предпоставка и на въззивното производство, тъй като и този съд е съд по същество. Валидността на обвинението е предпоставка, без значение дали контролираният съд е постановил оправдателна или осъдителна присъда, доколкото при всяко положение противното компроментира произнесената по него присъда. Констатираното от въззивния съд процесуално нарушение при разглеждане на делото от първоинстанционния съд е от категорията на съществените и представлява основание по чл.348, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2 от НПК, като по необходимост предпоставя отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото на Софийски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното заседание. Водим от горното на основание чл.335, ал. 2, вр. чл. 334, т.1 вр. чл.348, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2 от НПК, Софийски апелативен съд