Решение № 27 от 29.2.2024 г. на Окръжен съд - Силистра по дело № 361/2023 г.

производство / чл. 6, ал.2 от ГПК/ е преценил, че сам, въз основа на фрагменти от свидетелското показание на св. Р. може да квалифицира сделката като дарение. Игнорирал е заявлението на ответника, че е договорена покупко- продажба, че е платил и отчел сумата. Игнорирал е волята на упълномощителката в пълномощното - т.2: “Да ме представлява, подписва и извършва правни и фактически действия ОТ МОЕ ИМЕ И ЗА МОЯ СМЕТКА, навсякъде...“ Съдът е нарушил принципите на равенство в процеса и на диспозитивното начало.

В случай, че не се възприемат доводите им за недопустимост на решението в обжалваните му части, то пледират за наличие на съществени нарушения на съдопроизводствени правила, немотивираност на отхвърлените искове, неправилност, поради неспазване на материалния закон и необоснованост, които не са в състояние да обосноват, именно, защото единственият мотив на съда за отхвърлянето на претенциите е, че сделката е дарение. Поради това са неотносими към исковете за установяване на недействителността на договора за покупко-продажба.

На основание изложеното, молят съда да приеме, че Решение № 167/16.08.2023г., постановено от Тутракански районен съд по гр.д. № 510/2020г. по описа на същия съд е постановено като НЕДОПУСТИМО в обжалваната му част и да го отмени в тази част и върнете делото за разглеждането на първоинстанционния съд, в друг състав, където да се преразгледа и въпроса за размера на присъдените разноски от първата инстанция.

Претендират разноските си, направени във възивното производство.

ОТВЕТНИКЪТ ПО ТАЗИ ЖАЛБА И. Р. П. с ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: гр.

Дулово, обл. Силистра, ул. “•••“ №6, представлявана от адв.Н.Н. и И.Р., е подала писмен отговор, с който заявява, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а решението потвърдено.

Счита, че не са налице предвидените в закона предпоставки за обезсилване на решението. Излага подробно съображенията си във връзка с неоснователността на жалбата по правилността на съдебното решение. Преповтаря доводите си изложени в първоинстанционното производство, за неоснователност на предявените искове.

Претендира разноските си по делото.

ОТВЕТНИКЪТ ПО ТАЗИ ЖАЛБА Н. Р. В., не е подал отговор.

С обжалваното решение, съдът е:

ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО, по иск, предявен от П. И. Д., с ЕГН ••••••••••, А. Д. Р., с ЕГН •••••••••• и И. Д. Д., с ЕГН ••••••••••, срещу А. Д. К., с ЕГН ••••••••••, че Саморъчното завещание, направено от Н. Д. Б., с ЕГН •••••••••• на 07.02.1997 г. и обявено на 29.10.2020 г., вписано в СВ - гр. Тутракан под. вх. № 2488/23.11.2020 г., в частта, касаещ имотите, завещани на А. Д. К., е нищожно поради липса на предмет.

ОТХВЪРЛИЛ като неоснователни, поради недоказаност, исковете, предявени от П. И. Д., с ЕГН ••••••••••, А. Д. Р., с ЕГН ••••••••••, И. Д. Д., с ЕГН ••••••••••, срещу Н. Р. В., с ЕГН ••••••••••, и И. Р. П., с ЕГН ••••••••••, конституирани като правоприемници на починалия в хода на производството Руси Д. В., с ЕГН ••••••••••; за:

-за установяването на нищожността на упълномощителна сделка, обективирана в Пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 4296/10.09.2020 г. и на съдържанието - с рег. № 4297/10.09.2020 на Нотариус № 105 - Р.Т., поради липса на съгласие от страна на упълномощителя Н. Д. Б.;

-унищожаването на същата упълномощителна сделка, обективирана в Пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 4296/10.09.2020 г. и на съдържанието - с рег. № 4297/10.09.2020 на Нотариус № 105 - Р.Т., като сключена от упълномощителя Н. Д. Б. поради крайна нужда при явно неизгодни условия;

• установяването на недействителността на договор за покупко - продажба, обективиран в Нотариален акт № 140/15.09.2020 г. на Нотариус № 648 - М.К., т. 3, рег. № 2497, нот. д. № 365/2020 г., вписан в СВ - гр. Тутракан под вх. № 1960/15.09.2020 г., акт № 70, т. VII, д. № 1257/2020 г., поради липса на представителна власт по отношение на пълномощника на продавача Н. Д. Б.;

• установяването на недействителността на същия договор за покупко - продажба, обективиран в Нотариален акт № 140/15.09.2020 г. на Нотариус № 648 - М.К., тъй като Руси Д. В., действащ като пълномощник продавача - Н. Д. Б., в сделката се споразумял със себе в нейна вреда;

-унищожаването на същия договор за покупко - продажба, обективиран в Нотариален акт № 140/15.09.2020 г. на Нотариус № 648 - М.К., като сключен от продавача Н. Д. Б. поради крайна нужда при явно неизгодни условия;

• развалянето на същия договор за покупко - продажба, обективиран в Нотариален акт № 140/15.09.2020 г. на Нотариус № 648 - М.К., поради неизпълнение на задълженията на купувача Руси Д. В. да заплати на продавача цената на прехвърления имот.

РазпредЕ.л е разноските на страните по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното:

Депозираните въззивни жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани.

Сьобразно чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което сьщото е валидно.

Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на нарушение на императивна правна норма /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК/.

ПО ЖАЛБАТА на А. Д. К.:

Въззивният съд споделя доводите на първоинстанционния съд, че преценката за действителността на завещателното разпореждане като едностранна сделка следва да бъде извършена, както с оглед разпоредбите на ЗН, така и с оглед основанията за недействителност на сделките, установени в ЗЗД, поради което правилото на чл. 20 ЗЗД относно тълкуването на договорите намира приложение и към тълкуване волята на завещателя, когато тя е неясна или е предмет на правен спор./В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 517/26.05.2010г. на ВКС по гр.д.№40/2009г., Iг.о., ГК; Решение №22/02.06.2017г. на ВКС по гр.д.№ 3786/2014г., II г.о.; Решение № 855/ 11.12.2010г. на ВКС по гр.д.№ 1479/2014г./ Правилно районният съд приема, че законът не изисква в случаите, когато се завещава определен недвижим имот, той да бъде посочен в завещанието с всички негови индивидуализиращи белези - местонахождение, площ, съседи. Достатъчно е индивидуализацията да бъде извършена по такъв начин, който прави имота, предмет на разпореждането, обективно определяем с оглед обстоятелствата във всеки отделен случай. При непълно описание на завещания имот волята на завещателя подлежи на тълкуване не само с оглед употребените в завещанието думи и изрази, но и с оглед правилата на формалната и житейска логика.

Въпреки тези правни съждения, тълкуването на завещателното разпореждане, което е направено в обжалваното решение е неправилно и в противоречие с изложените правила за тълкуване и събраните по делото доказателства.

Районният съд приема, че към момента на завещателното разпореждане /07.02.1997г./Н. Б. не е притежавала правото на собственост върху реално обособени поземлени имоти, а само върху идеални части от оставените й в наследство от баща й ниви, поради което завещаните имоти не могат да бъдат индивидуализирани. Въпреки това, е прието, че завещателката е имала намерение да се разпореди с тези идеални части, но от текста на завещанието не е ясно дали желанието й е било да се разпореди с идеалните части от всичките си наследствени имоти, възлизащи според нея на 41/124 ид.ч. или само с идеалните си части от имотите в местността „Марка-2“.Съдът приема, че изключването на имотите в местността „Чистамбол“ и неправилното индивидуализиране на границите на имотите, произтичат от неяснота в намеренията на Н.Б.. В подкрепа на тази теза съдът привежда аргумента, че въпреки завещанието, през 1998г. сключва договор за доброволна делба, съгласно който получава в дял имоти, различни по площ и местност от завещаните вече. Освен това, се е разпоредила с част от имота в местността „Чистамбол“ което засилва неяснотата на първоначалното й изявление и поставя под съмнение волята й да завещае и този имот.

Настоящият състав не споделя тези изводи и направеното тълкуване на завещателното разпореждане, като счита, че те противоречат на действителната воля на завещателката.

Текстът на завещанието Н.Б. е следният: „правя следните разпореждания с имуществото, което притежавам към момента на моята смърт: Завещавам на Стоян Д. Маринов и на сестра му А. Д. К. - двамата от гр. Силистра, двамата мои племенници, моите придобити по наследство земеделски земи, както следва: на Стоян - 21 (двадесет и един) дка, а на А. - 20 (двадесет) дка, находящи се в землището на с. Сокол, Русенска област, останали ми в наследство от моя баща Д. Д. Д. - бивш жител на с. Сокол, които ниви се намират в две месно „Марка-1” и „Марка-2” част от общото количество от 124 / сто двадесет и четири декара, като моите ниви са в съседство на тези на брат ми Д. Д. Дан и тези на сестра ми Дафинка Д. Маринова и от двете страни път.” Намерението на завещателката е ясно: да завещае на племенниците си 21дка, съответно 20 дка от имотите, които е придобила в наследство от своя баща-Д. Д.. От доказателствата по делото е видно, че Д.Д. е оставил 3 законни наследници, една от които е Н.Б.. Страните не спорят, че е признато право на възстановяване на правото на собственост на Д.Д. или на наследниците му /този факт не е изяснен, но не е от съществено значение/ върху 124 дка земеделски земи в землището на с.Сокол. От това следва, че завещателката е наследила 1/3 ид.ч. от тези земи, равняваща се на 41 дка. Няма противоречие и неяснота във волята й именно тези, получени в наследство земи- 41 дка, да завещае на племенниците си. Нищо в изявлението й не навежда на мисълта, че тя завещава част от наследените земи.

Грешното описание на имотите, защото то е именно това, а не несигурност в намерението и грешка в предмета на завещанието, не променя същността на изявлението, а именно, че на А.К. се завещават 20 дка от земите, придобити в наследство от Д.Д.. Към момента на изготвяне на завещанието 1997г./ реформата по възстановяване на правото на собственост върху земеделските земи, съгласно Закона за собствеността и ползването на земеделски земи /ЗСПЗЗ/, е в ранен етап, поради което Н.Б. /и другите наследници на Д./ едва ли е разполагала с решение на поземлената комисия по чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ, което съдържа индивидуализация на имотите съгласно изготвения план за земеразделяне. Съдейки по сключения на 06.03.1998 г. договор за доброволна делба на земеделски земи, оставени в наследство от Д. Д., (л. 14 по гр.д.№ 510/20г. по описа на РС- Тутракан), такова решение вече е издадено, тъй като е налице индивидуализиране на имотите, получени в дял от Н.Б., а именно: нива с площ 8, 499 дка в землището на с. Сокол, местността „Марка 2“, съставляваща имот № 007061; нива с площ 32, 501 дка в землището на с. Сокол, местността „Чистамбол“, със съставляваща имот № 010095.;

Страните не спорят, а и събраните по делото писмени доказателства установяват, че след одобряването на кадастралната карта на землището на с. Сокол, са отредени следните имоти: за имот № 007061 -идентификатор № 67828.7.61 (8, 502 дка); за имот № 010095 /разделен на два имота/, с идентификатори № 67828.10.241 (15 001 дка) и № 67828.10.242 (17, 510 дка).

Основанието за нищожност на завещанието, на което ищците са се позовали е невъзможност на предмета- чл.26, ал.2 от ЗЗД. За да е налице това основание, предметът на сделката следва да е фактически или правно невъзможен. Фактическата невъзможност се изразява в това, че предметът не съществува в действителността при сключване на сделката. Правната невъзможност означава, че за възникване или разпореждане с него съществува непреодолима правна пречка.

Отнесено към разглеждания случай става ясно, че не е налице нито фактическа, нито правна пречка за предмета на завещателното разпореждане, тъй като нивите съществуват реално и макар и с неправилно описание в самото завещание, при открИ.е на наследството, което става доста по-късно от съставянето му, имотите са индивидуализирани. /Този извод е в съответствие с приетото в ТР№ 3/28.06.2017г. на ВКС по т.д.№ 3/2014г. и Решение № 29/02.02.2004г. на ВКС по гр.д.№567/2003г./ Последващите правни действия от страна на завещателката- участие в доброволна делба и упълномощаване на трето лице да извърши правна сделка с имотите, не променят този факт. От нейна страна не са предприети действия във връзка със самото завещание и към момента на смъртта на Н.Б. имотите са били налични в нейния патримониум. Обяснение за предприетото разпореждане с недвижимия имот с идентификатор №67828.10.242, с площ от 17.510 дка, е смъртта на Стоян Д.Маринов- другото лице, в чиято ползва е завещанието. В следствие на това и на основание чл.20 от ЗН, завещанието не е породило действие по отношение на него. И при тази разпоредителна сделка размерът на отчуждената нива не накърнява правата на заветника. От което може да се направи извода, че Н.Б. не е променила намерението си да остави на племенницата си 20 дка от притежаваните земи.

Предвид на това не е налице соченото основание за нищожност на завещателното разпореждане. Същото е валидно и е породило своето действие. Това налага решението в тази му част да бъде отменено като неправилно.

По жалбата на П. И. Д., А. Д. Р. и И. Д. Д.:

Настоящата инстанция не споделя доводите на жалбоподатЕ.те за недопустимост на съдебното решение поради произнасянето по непредявени искове, тъй като сочената от районния съд правна квалификация на исковете, съответства на заявеното в исковата молба, т.е. разгледани са предявените искове. Относно правилността на изложените съображения, ОС-прие следното:

По иска за установяването на нищожността на упълномощителна сделка, обективирана в Пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 4296/10.09.2020 г. и на съдържанието - с рег. № 4297/10.09.2020 на Нотариус № 105 - Р.Т. /л.11 по гр.д.№510/20 г. по описа на РС-Тутракан/, поради липса на съгласие от страна на упълномощителя Н. Д. Б.:

Искът е отхвърлен като неоснователен и този краен извод на районния съд е правилен. Въззивният съд не споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви относно това, че ищците е следвало да защитят правата си с иск по чл.31 от ЗЗД. Тази преценка принадлежи на страната, а съдът е длъжен да разгледа претенцията, с която е сезиран.

С оглед изложените в исковата молба твърдения и искане, квалификацията на иска е по чл.26, ал.2 от ЗЗД- претендира се нищожност на упълномощителната сделка поради липса на съгласие от страна на упълномощителката. В случай, че съдът е констатирал противоречие между изявленията в обстоятелствената част и искането на страните, при съмнения или невъзможност да опредЕ. правната квалификация на предявения иск, то той е бил длъжен да даде указания за отстраняване на тези противоречия или за изложение на правно значими факти. Това не е направено в определението, по чл.140 от ГПК съдържащо доклада, нито в по-късен етап от производството.

Това не е било необходимо, тъй като не са налице такива несъответствия и определената от съда квалификация на иска е правилна- чл.26, ал.2 от ЗЗД- липса на съгласие. Друг е въпроса дали тази претенция е доказана.

Събраните по делото доказателства не подкрепят тезата на ищците, че Н.Б. не е могла да формира правно валидна воля в следствие на помрачено съзнание, безпомощност и множество заболявания. Многобройните представени медицински документи не установяват наличие на такова заболяване у упълномощителката, което да поставя под съмнение способността й да изразява правно валидна воля. Това е установено по категоричен начин и от вещото лице дало заключение по посмъртната съдебнопсихиатрична експертиза /л.173 по гр.д.№ 510/20 г. по описа на РС-Тутракан/. Според вещото лице липсват данни за нарушаване на базисните психични годности за разбиране и ръководене на постъпките и поведението по разумни подбуди.

Като се има предвид, че упълномощаването е извършено пред нотариус, който също не е поставил под съмнение годността на Н.Б. да формира правно валидна воля, следва да се приеме, че отразеното в пълномощното отразява действителното й желание.

Това налага извода, че предявеният иск е недоказан и неоснователен, поради което правилно районният съд го е отхвърлил като такъв.

По евентуалният иск за унищожаването на същата упълномощителна сделка, обективирана в Пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 4296/10.09.2020 г. и на съдържанието - с рег. № 4297/10.09.2020 на Нотариус № 105 - Р.Т., като сключена от упълномощителя Н. Д. Б. поради крайна нужда при явно неизгодни условия:

Настоящата инстанция изцяло споделя доводите на районния съд по отношение на този иск и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях. Решението в тази му част е правилно и законосъобразно, поради което жалбата се явява неоснователна.

Налага се извода, че не е налице и соченото от ищците основание за нищожност на договора за покупко-продажба- липса на съгласие, тъй като то е производно от липсата на валидно упълномощаване /според заявеното в исковата молба/. Предвид на това, решението е правилно и законосъобразно и в тази му част по отношение на предявения иск за нищожност на този договор поради липса на съгласие.

По иска с правно основание чл. 40 от ЗЗД-за установяването на недействителността на договор за покупко - продажба, обективиран в Нотариален акт № 140/15.09.2020 г. на Нотариус № 648 - М.К., т. 3, рег. № 2497, нот. д. № 365/2020 г., вписан в СВ - гр. Тутракан под вх. № 1960/15.09.2020 г., акт № 70, т. VII, д. № 1257/2020 г., тъй като Руси Д. В., действащ като пълномощник продавача - Н. Д. Б., в сделката се споразумял със себе в нейна вреда:

Съгласно разпоредбата на чл.40 от ЗЗД, ако представителят и лицето, с което той договаря се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания.

С обсъжданото по-горе пълномощно, Н.Б. упълномощава ответника Руси Д. Вълчев, с когото съжителствала на семейни начала около 20 години, да се разпорежда с имота: нива, с площ от 15001 кв.м. в местността „Чистамбол“, с идентификатор 67828.10241, намиращ се в землището на с.Сокол, община Главиница, област Силистра, чрез „продажба, дарение, замяна и други установени от закона начини, при цена, условия и купувач“ по преценка на упълномощеното лице, като получи продажната цена в брой или по банков път, включително и да договаря съм със себе си.

Възползвайки се от предоставените права, на 15.09.2020г. Р.Вълчев е продал имота на себе си за сумата от 2000 лева. /НОТАРИАЛЕН АКТ за покупко- продажба на недвижим имот № 140, т.3, д.№365/2020г. по описа на Нотариус М.Койчева, вписан в НК под № 648, който нотариален акт е вписан в Службата по вписванията с Акт №70, т.VII, дело № 1257/2020г. –л.10 по дело №510/20г. по описа на ТРС/.

В конкретния случай на пръв поглед действително е налице несъответствие между посочената в договора за покупко-продажба цена- 2000 лева /близка до данъчната оценка/ и пазарната цена, установена от вещото лице по назначената ценова експертиза- 22 400 лева, като пазарната значително надвишава тази, по която е осъществена сделката. Това се установява и от заключението на вещото лице.

Имайки предвид факта, че Н.Б. е упълномощила ответника Вълев да продаде, дари или замени имота, то следва да се приеме, че изповядването на сделката на цена, близка до данъчната оценка на имота, не е в противоречие с добрите нрави и съответно не уврежда интересите на представляваното лице.

Въз основа на даденото пълномощно, ответникът е разполагал с правото да дари имота, в следствие на което ищцата не би получила никакво заплащане.

Не може да не се съобрази безспорно установеното по делото, че упълномощителката и упълномощеното лице са съжителствали дълги години, че той е полагал преки грижи за нея и помежду им е изградена връзка на доверие, което обяснява и широките пълномощия предоставени на Р.Вълчев.

Следователно, сключвайки договора и продавайки имота сам на себе си, за цена каквато прецени, съгласно дадените пълномощия, ответникът не е причинил вреда на съжителката си, поради което не е налице обективния елемент от фактическия състав, пораждащ недействителността по чл.40 от ЗЗД.

Събраните по делото доказателства подкрепят тезата на ответника, за дългогодишна връзка и общ бюджет, в светлината на което е видно, че предприетото упълномощаване не е било с цел реализирането на средства за препитание на Н.Б., а е израз на желанието приживе да разпредЕ. имуществото си.

Изложените от районния съд съображения за наличие на симулация и прикрИ.е на дарение с изповяданата покупко-продажба, не почиват на фактите, установени по делото и на заявеното от самия ответник Вълчев, че е заплатил уговорената сума лично на Н.Б.. Имайки предвид близките им отношения, нормално е за това действие да не е съставена разписка.

Да, има вероятност действителната сделка да е дарение, но доказателствата по делото не позволяват да се направи категоричен извод в тази насока, а съдебното решение не може да се базира на предположения.

Поради това, настоящата инстанция не споделя изложените от районния съд доводи в тази насока, послужили като основание за отхвърляне на предявените искове.

Независимо от това, крайният извод, до който е достигнал първоинстанционния съд – за неоснователност на иска е правилен.

По иска с правно основание чл.27 от ЗЗД за унищожаването на същия договор за покупко - продажба, обективиран в Нотариален акт № 140/15.09.2020 г. на Нотариус № 648 - М.К., като сключен от продавача Н. Д. Б. поради крайна нужда при явно неизгодни условия:

Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗЗД, унищожаем е договорът, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия.

Не беше доказана необходимостта от средства за издръжка за прехвърлителката, но, както беше коментирано по-горе, не това я е мотивирало да подпише пълномощно и да изрази воля за отчуждение на имота. Сделката е сключена при определените от собственичката параметри, поради това не може да се приеме, че са налице явно неизгодни условия.

Предвид на това и този иск правилно е отхвърлен като неоснователен.

По иска с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за развалянето на същия договор за покупко - продажба, обективиран в Нотариален акт № 140/15.09.2020 г. на Нотариус № 648 - М.К., поради неизпълнение на задълженията на купувача Руси Д. В. да заплати на продавача цената на прехвърления имот:

Установената фактическа обстановка относно действителните отношения между продавача и купувача по сделката и с оглед правомощията предоставени на Р.Вълчев, налага се извода, че същият е изпълнил поетото задължение да заплати уговорената цена на Н.Б.. Това той е заявил пред нотариуса при изповядване на сделката и след това в съдебно заседание. Доказано е, че страните по сделката са имали общ бюджет и предвид близките им отношения формалното спазване на отчетната сделка не е било изискано от упълномощителка, съответно документирано. И в случая трябва да се даде приоритет на действителната воля на Н.Б., изразена в коментираното по-горе пълномощно, близките отношения между страните, факта, че грижите и лечението за нея през последните дни са поети единствено от съжителя й.

По тези съображения, съдът приема и тази претенция за неоснователна. Тъй като е районният съд е достигнал до същия краен извод, то решението в тази част следва да се потвърди като правилно.

По разноските:

Жалбоподателката А. Д. К. е направила следните разноски:

25 лева – заплатена държавна такса, които предвид уважаване на жалбата й, следва да й бъдат заплатени от ответниците П. Д.И. А. Д.Р. и И. Д.Д.- всеки от тях по 8.33 лева.

Предвид отхвърляне на жалбите на П. Д.И., А. Д.Р. и И. Д.Д., същите дължат на ответницата И. Р.П. разноските по делото, които са в размер на 5000 лева- заплатено възнаграждение за адвокат. Всеки от жалбоподатЕ.те дължи на И.П. сумата от 1666.66 лева.

По разноските, направени в производството по гр.д.№ 510/2020г. по описа на РС- Тутракан:

Тъй като жалбата на А. Д. К. против решението е основателна, то следва да се промени и решението в частта му за разноските, като отпада задължението й да заплати на П.И., А.Р. и И.Д. посочените в първоинстанционното решение разноски. Вместо това, тези лица и дължат сумата от 800 лева разноски по делото- заплатено възнаграждение за адвокат- всеки по 266.66 лева.

По тези съображения, Окръжен съд-Силистра