Решение № 84 от 24.2.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 142/2025 г.

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 53 от 28.11.2024г. по нохд № 986/2024г. по описа на Окръжен съд - Благоевград подсъдимият В. В. Х., ЕГН ••••••••••, роден на •••••••• г. в гр.•••, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, студент, с постоянен адрес с.•••, общ.•••, ул. „•••“ № • и настоящ адрес гр.•••, ж.к. •••, ул.„•••“ № •, вх.•, ап.•, е признат за ВИНОВЕН в това, че на 17.03.2022 г. около 05.00 – 05.05 ч. в участък от асфалтов път на ПП-1, Е-79, км.357+100 в посока от гр.Благоевград към гр.София, като правоспособен водач е управлявал МПС от категория „В“ - собствения си л.а. „БМВ 540 И“ с рег. № •••••••• в пияно състояние /с наличие на алкохол в кръвта в концентрация 1.86 промила/ и след употреба на наркотични вещества /амфетамин и тетрахидроканабинол/, при което е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, както следва:

• не е контролирал непрекъснато превозното средство, което управлявал със скорост от 145-146 км/ч, като е допуснал същото да загуби напречна устойчивост, довела до плъзгане на автомобила странично в посока наляво и след рязко завъртане на волана с цел „стабилизиране“, е последвал удар в предпазна еластична ограда /мантинела/- чл.20 ал.1 ЗДвП - при избиране на скоростта на движение е превишил допустимата в този участък от пътя, която за пътно превозно средство от категория „В“ извън населено място е 90 км/ч, като се е движил със скорост не по - ниска от 145- 146 км/ч – чл.21 ал.1 ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на И. И. П., ЕГН •••••••••• и тежка телесна повреда на Ю. М. Ф., ЕГН ••••••••••, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота - травматичен шок с черепно-мозъчна гръдна травма в комбинация, представляващи остро протекли увреждания, които без квалифицирана и своевременна медицинска помощ, неминуемо и за кратко време биха довели до смърт/, поради което и на основание чл.343 ал.4 вр. ал.3 пр.1 б. „б“ пр.1 вр. ал.1 б. „в“ вр. чл.342 ал.1 пр.3 НК вр. чл.20 ал.1 чл.21 ал.1 ЗДвП и чл.373 ал.2 НПК му е определено наказание лишаване от свобода за срок от 6 години, което е намалено на основание чл.58а ал.1 НК с 1/3 и е осъден на лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ години при първоначален общ режим за изтърпяването му. На основание чл.343г НК и чл.49 ал.2 НК му е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ години.

По отношение на веществените доказателства е постановено:

• унищожаване на бял хартиен плик, съдържащ стерилна марля, напоена с кръв от трупа на пострадалото лице И. П., бял хартиен плик, съдържащ 1 бр. DVD-R диск с 10 бр. видеофайлове, заснети от общинска камера за видеонаблюдение в гр.Благоевград, бял хартиен плик, съдържащ 1 бр. CD диск, съдържащ звукозапис и електронни картони на лицата, позвънили на тел. 112 в деня на местопроизшествието, по реда на Правилника за администрацията на съдилищата като вещи без стойност и с отпадналата значимост за производството, след влизане на присъдата в сила.

• връщане на свидетелство за регистрация на МПС, контролен талон за гражданска отговорност и контролен талон на подсъдимия Х., както и Айфон SE 2020, описан в протокол за оглед на местопроизшествие и намиращ се на съхранение в склада на 01 РУ на МВР- Благоевград - на подсъдимия, а мобилен телефон марка и модел Айфон XR /увреден изцяло/, описан в протокола за оглед на местопроизшествие, намиращ се на съхранение в склада на 01 РУ на МВР-Благоевград - на собственика му частния обвинител Ю. М. Ф.. Подсъдимият е осъден да заплати направените на етап досъдебно производство разноски в размер на 4 732.30 лева по сметка на ОД МВР- Благоевград, а по сметка на ОС Благоевград - сумата от 5 лева за издаване на изпълнителен лист.

Присъдата се обжалва в частта, касаеща наложените наказания с въззивна жалба от защитника на подсъдимия, като незаконосъобразна и необоснована. Акцентира се, че производството по делото е протекло по реда на Глава 27 НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 НПК, както и на поведението на В. Х., допринесло за ускореното протичане на наказателния процес; тежкото му здравословно състояние; на факта, че продължава образованието си и има приятелка, с която възнамерява да сключи граждански брак, както и на тежкото здравословно състояние на неговия баща, които не са били съобразени като смекчаващи отговорността обстоятелства при определяне на наказанието, като неправилно е прието, че те не са „многобройни“. Твърди се, че неправилно към отегчаващите вината обстоятелства са включени и причинените две средни телесни повреди на частния обвинител Ю. Ф.; многократното санкциониране на подсъдимия по ЗДвП, както и освобождаването му от наказателна отговорност с приложението на чл.78а НК през 2017г. След изброяване на отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът е посочил отново факта на приложението на чл.78а НК, като „в противоречие с приетото преди това, че това обстоятелство е „отегчаващо вината му“ е приел, че става въпрос за отрицателна характеристична данна, като такава е отчел и санкционирането на подсъдимия по ЗДвП и по този начин според защитата не става ясно защо едни и същи обстоятелства са посочени и като „отегчаващи вината“ и като „отрицателни характеристични данни“. В заключение се възразява, че при индивидуализацията на наказанието съдът е подходил незаконосъобразно и необосновано, определяйки несправедлив размер на наказанията „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да управлява МПС“, като се прави искане за изменение на присъдата с приложението на чл.55 ал.1 т.1 НК, алтернативно с намаляване на наказанието „лишаване от свобода“ до размер, позволяващ приложението на чл.66 ал.1 НК, и намаляване размера на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения, както и направеното искане за изменение на присъдата.

Подсъдимият Х. се присъединява към становището на защитника си като акцентира на влошеното си здравословно състояние, настъпилите позитивни промени в живота си, здравословните проблеми на баща си. Моли да му бъде дадена възможност от съда да покаже, че е добър човек като твърди, че влизането му в затвора ще навреди не само на него, но и на семейството му и бъдещето му ще се срине.

Представителят на САП пледира за потвърждаване на присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна. Намира въззивната жалба за неоснователна, а определеното наказание по вид и размер за справедливо и адекватно на целите на чл.36 НК.

Повереникът адв.К. споделя становището на държавното обвинение като акцентира на вредоносния резултат от деянието на подсъдимия – смъртта на момче в много млада възраст и тежко увреждане на друго момче в разцвета на силите. Намира твърдението на защитата за тежко здравословно състояние на подсъдимия за „малко завишено“, предвид липсата на нужда „от чужда помощ или специални средства“, поради което счита постановената присъда за правилна и законосъобразна и в тази връзка моли за потвърждаването й. Прави искане за присъждане на сторените разноски в размер на 2 400 лева за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство.

Частните обвинители И. и Ф. П. поддържат казаното от повереника си.

Повереникът на частния обвинител Ю. Ф. - адв.А. моли за оставяне на въззивната жалба без уважение. Подчертава факта на изключително тежкия краен резултат от настъпилото ПТП, обстоятелството, че в дълъг период от време животът на Ф. е бил в опасност, като без своевременна медицинска помощ уврежданията му биха довели до фатален изход, както и необходимостта от още пластични операции в бъдеще. Намира присъдата за правилна, обоснована и законосъобразна, съобразена с всички доказателства по делото като моли за нейното потвърждаване.

Частният обвинител Ю. Ф. също моли за потвърждаване на присъдата.

В правото на реплика защитникът на подсъдимия изразява несъгласие със становището на държавното и частното обвинение, които „искат потвърждаване на присъдата заради правната квалификация“.

В последната си дума подсъдимият моли за условна присъда, за да му бъде дадена възможност да покаже, че не трябва да влиза в затвора, най- малкото заради семейството му.

САС след като се запозна с направените във въззивната жалба оплаквания, като взе предвид становищата на страните, изложени в съдебно заседание и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл.314 НПК, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е протекло по реда на чл.371 т.2 НПК, което задължава въззивната инстанция при настоящия инстанционен контрол да провери дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при спазване на правната уредба на диференцираното производство – налични ли са предпоставките за прилагането му (действително направено волеизявление по чл.371 т.2 НПК от подсъдимия и законосъобразност на доказателствената преценка); спазен ли е регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратеното съдебно следствие, постановена ли е присъдата в съответствие с изискванията на чл.373 ал.3 НПК.

Според отразеното в протокола от проведеното на 24.10.2024г. съдебно заседание е налице доброволно волеизявление за признаване в цялост на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие да не се събират доказателства за тях от страна на подсъдимия. В изпълнение на чл.372 ал.4 НПК първостепенният съд е извършил проверка на доказателствата, инкорпорирани в досъдебна фаза и след като е установил, че същите подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание, е обявил, че ще ги ползва при постановяване на присъдата. Инициирайки провеждане на тази диференцирана процедура, подсъдимият и защитникът му доброволно са се отказали от възможността да оспорват приетите фактически положения, такива каквито са били изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което както в първоинстанционното, така и във въззивното производство, съгласно указанията в ТР 1-2009-ОСНК, е недопустимо събирането на доказателства за тях, както и приемането на нови фактически положения относно процесното деяние, различни от претендираните от прокурора и признати от подсъдимия.

При осъществяване на въззивния контрол САС установи, че съкратеното съдебно следствие е проведено законосъобразно. Липсват допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза и в първоинстанционното производство, което изисква делото да бъде решено и от настоящата инстанция във фактическата рамка, поставена в обстоятелствената част на обвинителния акт, така както е била възприета и от ОС –Благоевград в мотивите на присъдата.

Подсъдимият В. В. Х. е роден на ••••••••г. в гр.•••. Завършил е средното си образование в Строителния техникум в гр.Благоевград, след което записал специалност „Геодезия“ в Университета по архитектура, геодезия и строителство в гр.София, но прекъснал. Впоследствие записал специалност „Софтуерно инженерство, програмиране с JAVA“ в Центъра за професионално обучение „СофтУни“. Работел за кратко време като техническа поддръжка с английски език за английска компания до август месец 2024г. Не е семеен, живее със семейството си в с.•••, общ. •••. От 09.01.2017г. е правоспособен водач на МПС, категории „В“ и „М“. Притежава лек автомобил „БМВ 540 И“ с рег.№ ••••••••. Санкциониран е многократно за нарушения на ЗДвП – през 2021г. с три наказателни постановления – за неносене на свидетелство за управление и свидетелство за регистрация на МПС и управление без поставен обезопасителен колан и в периода 2019г.- 2023г. със 17 фиша, от които 9 за нарушаване режима на скоростта. С присъда № 841/20.11.2017г. по НОХД № 647/2017г. по описа на РС Гоце Делчев, влязла в сила на 06.12.2017г., е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК за извършено престъпление по чл.343б ал.3 пр.1 НК (управление на МПС след употреба на наркотични вещества - метамфетамин, екстази, канабис, извършено на 31.03.2017г.) с наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, платена на 01.08.2019г. (видно от писмо вх.№ 3783/12.02.2015г. по описа на САС – л.88) като наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 месеца е изтърпял за времето от 31.03.2017г. до 30.11.2017г.

На 16.03.2022г. подсъдимият и свидетелят Ю. Ф. решили да отидат в гр.Благоевград да се позабавляват в някое питейно заведение. Срещнали се в с.Баничан, общ.Гоце Делчев и потеглили за Благоевград с лек автомобил „БМВ 540 И“ с рег.№ ••••••••, собственост на подсъдимия и управляван от него.

В същия ден свид.Р. М. се срещнал в Благоевград с И. П. като посетили кафене „Наоми“ и се уговорили вечерта да отидат на дискотека. П. запазил места в дискотека „The moon“, след което двамата се разделили, с уговорката да се видят късно вечерта пред МОЛ „Ларго“ в центъра на Благоевград. Срещнали се на уговореното място около 23.15ч., където изпили по едно голямо уиски. След около половин час отишли в дискотека „The moon“, където имали запазени места на бара. Там ги чакали свид.Ф. и подс.Х.. Четиримата поръчали една бутилка уиски от един литър и я изпили заедно.

Около 02.40ч. на 17.03.2022г. свид.М. излязъл пред дискотеката, завил в една от пресечките наблизо, където му прилошало и останал известно време отвън. Връщайки се в дискотеката установил, че Х., Ф. и П. не са на бара, въпреки че там имало техни вещи, след което решил да си тръгне, тъй като се чувствал зле.

В неустановен час на 17.03.2022г. подс.Х. се качил да управлява л.а.

„БМВ 540 И“ с рег.№ ••••••••, като на предната седалка до него седнал И. П., а отзад зад шофьора се качил свид. Ю. Ф.. В 04.57ч. на 17.03.2022г. автомобилът преминал на кръговото кръстовище между ул.„Владо Черноземски“ и бул.„Св.Св.Кирил и Методий“, в посока към ул.„Славянска“, в 04.58ч. преминал в посока ул. „Иван Михайлов“, а в 05.00ч. - в посока ПП-1, Е-79, отправяйки се в посока гр.София.

Участъкът на пътя /ПП-1, Е-79/ след разклона за с.Рилци, общ.Благоевград бил двупосочен, изграден от две асфалтови пътни платна, всяко от които с по две активни ленти за движение, разделени с надлъжна маркировка М3 „единична прекъсната линия“ и по една аварийна лента. Двете пътни платна били разделени от затревен участък, с денивелация в посока от дясното към лявото пътно платно, и монтирана предпазна еластична едноредова преграда откъм дясното пътно платно в посока към гр.София. Дясното пътно платно /в посока от Благоевград към София/ бил с ширина 740 см (лявата лента за движение с ширина 380см, дясната с ширина 360см).

След десен завой с голям радиус, непосредствено след разклона за с.Рилци, на прав пътен участък с наклон на изкачване била монтирана дясна стойка на пътна табела с надпис „Кулата-Рилци/Бело поле“ над лявото пътно платно, гледано в посока към гр.София /насрещното платно/. При км 357+100, на около 100-120м преди тази табела, на прав пътен участък с възходящ наклон в посока гр.София, подс.Х. управлявал автомобила със скорост около 145-146км/ч в дясната лента за движение в посока към гр.София. По това време на деня слънцето все още не е било изгряло, било тъмно, монтираното в този участък улично осветление не работело, а асфалтът бил мокър от превалял по-рано дъжд. Максимално допустимата скорост в този район на ПП-1, Е-79 била 90 км/ч.

В резултат на високата скорост, след описания десен завой с голям радиус, управляваният от подсъдимия автомобил загубил напречна устойчивост и започнал да се плъзга странично в посока наляво. Подсъдимият предприел мерки за стабилизирането му чрез рязко завъртане на волана, вследствие на което лекият автомобил се завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка и се придвижил напред и наляво спрямо посоката си на движение, преминал в лявата лента за движение и при достигане непосредствено след дясната стойка на пътната табела, се ударил с предната си дясна част в предпазната еластична преграда, продължил движението си напред и наляво, като я огънал, разкъсал и се ударил с предна дясна врата в железен/стоманен стълб, монтиран в затревения участък, който навлязъл вътре в купето под ъгъл около 45 градуса в посока отзад-напред. Лекият автомобил продължил движението си в посока към насрещното пътно платно като огънал и откъртил железният стълб от основата, след което се установил косо на пътя, с предна част насочена към дясното пътно платно /гледано в посока към гр.София/ и към с.Рилци, а със задна част - към лявото пътно платно. По-голямата му част била върху затревения участък, разделящ двете пътни платна, като само задната част била върху лявото пътно платно. Автомобилът се възпламенил, като подс. Х. и свид. Ф. били извадени от него от свидетелите Л. Л., С. Б. и други неустановени по делото лица. И. П. останал на предна дясна седалка на автомобила, където впоследствие е установен мъртъв.

В 05.06ч. на 17.03.2022г. на тел.112 бил подаден сигнал ПТП от свид.Г. Г., като на място пристигнали полиция, пожарна и линейка.

На 17.03.2022г. за времето от 06.20ч. до 09.05ч. е извършен оглед на местопроизшествието, намиращо се на ПП1, Е 79, в района на км 357+100, като установените върху пътното платно и извън него следи и предмети, както и направените измервания и констатации били фиксирани в надлежен протокол /т.1, л.27, 28/ и фотоалбум /т.1, л.29-33/.

Видно от приложеното копие на акт за смърт /т.1, л.99/, издаден от Община Благоевград, И. П. е починал на 17.03.2022г. От приложеното удостоверение за наследниците му /т.1, л.102/ като такива се установяват С. П. /майка/ и И. П. /баща/.

Според заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза на труп /т.3, л.88-99/ при огледа и аутопсията на И. И. П. е установена автомобилна травма вътре в автомобила, на предна дясна седалка, при челен удар и завъртане на автомобила, с непосредствено запалване /черепно- мозъчна травма/ - контузия на главата с кръвонасядане на меки черепни покривки отпред, травматичен кръвоизлив на меки мозъчни обвивки и мозъчна контузия, счупване на носни кости с кръвотечение от носа, наличие на съсирена, спечена кръв в и около отворите на носа и устата, устната кухина и дихателните пътища с отделни петна на вдишана кръв по белите дробове; пламъково изгаряне и задушаване - отравяне от газообразни продукти на горенето, „поза на боксьор", наличие на сажди и кръв в дихателните пътища с изгаряне на лигавицата им; хемаовъгляване по кожата и меки тъкани на главата, лицето, шията гръдния кош, корема и горните крайници /предимно отпред и вляво/, до липса - пълно изгаряне на части от кожа и меки тъкани, значително изгаряне до овъгляване на дрехите, изразено обгаряне на кожата по гърба, седалището и долните крайници, сваряване до спичане на меки тъкани, червен цвят и на места със спичане на кръвта и вътрешните органи, точковидни кръвоизливи по висцералната превра с лек оток на белите дробове, счупване на телата на костите в долната част на лявата предмишница, охлузване по предния ръб в долната част на дясната подбедрица; умерено изразен венозен застой на вътрешните органи. Смъртта му се дължи на остра недостатъчност на мозъчни функции от гореописаната черепно-мозъчна травма, в съчетание със задушаване от аспирацията на кръв в белите дробове, въглероден окис и други продукти на горенето от пожар, с пламъково изгаряне, несъвместимо със живота, като е настъпила бързо след възникване на задушаването, аспирацията на кръв и изгорелите газове и непосредствено при действието на пламъковата температура от пожара.

Всички установени травматични увреждания са получени приживе, непосредствено преди настъпването на смъртта, което личи от кръвоизливите, кръвонасяданията и отделните петна на вдишана кръв в десния бял дроб. Установените изгаряния също са причинени приживе, което личи от вида им и изгарянето на дихателните пътища с вдишване на сажди. Констатирани са кръвонасядане на меки черепни покривки, субарахноидален кръвоизлив и контузия на мозъка, счупване на носна кост с кръвотечение от носа и аспирация на кръв, сочещи че по време на ПТП и непосредствено преди действието на задушаващите газове и пламъковата температура, на И. П. са причинени вследствие на удара от ПТП черепно-мозъчна травма с контузия на главата и крайниците. Причинената от ПТП черепно-мозъчна травма е довела до моментална загуба на съзнание с аспирация на кръв в дихателните пътища и невъзможност на пострадалия да извършва активни движения. Черепно- мозъчната травма също може на даден етап да доведе да настъпване на смърт, като в конкретния случай непосредствената причина за бързото настъпване на смъртта е задушаването от аспирацията на кръв и изгорелите газове и непосредственото действие на пламъковата температура от пожара, тъй като пострадалият е попаднал жив в бързо развил се пожар с първоначално действие /задушаване/ от горещи и отровни газове и значително контактно действие на пламък, което личи от установените обективни находки. Установените травматични увреждания на главата с черепно- мозъчната травма, счупване на костите от лявата предмишница и охлузването по дясната подбедрица, отговарят да са причинени по време и начин, посочени в предварителните сведения - при ПТП в кабината на лек автомобил, на предна дясна седалка, към 05.20 часа на 17.03.2022г. Останалите увреждания се дължат на факторите на горенето - термичен от пламъка и токсичен от газовете, отделяни при горенето. Видът на изгарянията /овъглявания с пълно изгаряне и подлежащо изпичане и сваряване на кожа и меки тъкани/ свидетелства, че са причинени от сравнително кратко, но интензивно действие на висока температура /пламък/ повече отпред вляво и отгоре, докато е бил на предната дясна седалка на запалилия се автомобил. Видно от заключението, при аутопсията не се установяват данни, които да сочат че по време на ПТП пострадалият е бил с или без предпазен колан, но предвид естеството на ПТП, с непосредствено запалване на автомобила на фона и на алкохолно опиване, евентуалното наличие или липса на такъв, не е оказало голямо влияние относно тежестта и вида на получените травматични и термични увреждания и смъртната последица от тях. Не се установяват други травматични увреждания, които да не могат да се обяснят с ПТП и последващите фактори на горенето, както и видими тежки болестни изменения на органите и системите, които да имат отношение към причината за смъртта.

От заключението на изготвената съдебно-химическа експертиза № А- 277/2022 от 24.03.2022г. /том 3, л.3-5 от ДП/ за количествен анализ за наличие на алкохол в пробите кръв и урина, взети от трупа на И. П., се установява наличие на 2, 01 промила етанол в кръвта и 2, 58 промила етанол в урината. В близките часове и непосредствено преди смъртта си същият е бил в състояние на средна, към тежка степен на алкохолно опиване, което се характеризира със значителни нарушения на мисловната дейност, ориентировката, координацията на движенията, силно забавени реакции, тежко потискане на ЦНС, сънливо състояние, понижена чувствителност към болка. Според заключението на изготвената съдебно-химическа експертиза № Т-277/2022 от 17.06.2022г. /том 3, л.6-8 от ДП/ в пробите кръв и урина, взети от трупа на И. П. не се установява наличие на алкалоиди /синтетични и опиеви наркотични вещества/, барбитурати, фенотиазинови, трициклични антидепресанти, бензодиазепинови и имипраминови лекарствени средства. В пробата урина се доказва наличие на никотин.

От заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза /том 3, л. 105-121 от ДП/ се установява, че в резултат ПТП Ю. Ф. е получил следните травматични увреждания - травматичен шок; черепно-мозъчна травма - голяма 10 см разкъсно-контузна рана в горната част на тила вдясно с данни за счупване /пукване/ на черепа, контузия и оток на мозъка; гръдна травма - счупване на първо, шесто и седмо ребра в дясно с подкожен емфизем, двустранен хемоторакс, контузия на белите дробове; открито счупване на тялото от лъчевата кост на ниво долна-средна трета, с рана - инфламирана със сеещи ръбове по гръбната повърхност на дясната предмишница, със засягане на сухожилия в дълбочина (установени в ОАИЛ и ХО на МБАЛ - гр.Благоевград, където бил настанен за лечение). При външния преглед- освидетелстване на Ф., към 15 часа на 18.03.2022г., са установени следните травматични увреждания - охлузване под лявото коляно отпред; бледо кръвонасядане по гърба на лявата ръка при китката; кръвонасядане по външната повърхност на дясното рамо с повърхностни напречни успоредни линейни охлузвания в долната му част и под нея; превързана инфламирана и зееща рана по гърба към долната част на дясната предмишница. Установените, непосредствено след ПТП, травматичен шок с черепно-мозъчна гръдна травма, особено в комбинация, са остро протекли увреждания, които без квалифицирана и своевременна медицинска помощ, неминуемо и за кратко време биха довели до смърт, поради което по своя медико-биологичен критерий са причинили постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота. Горепосочените травматични увреждания като вид, разположение и състояние /еволюционно развитие/ отговарят да са получени при инцидента (към 5 часа на 17.03.2022г.) с челно-ляв удар за автомобила и завъртане на същия по посока обратна на часовниковата стрелка, като се дължат на удари в предмети, каквито са и тези от автомобилната кабина - седалка, врата, таван и др. Установените тежки травматични увреждания по главата и тялото на освидетелствания, характерни за ПТП със значителна енергия на удара и завъртане на автомобила, особено при непоставяне на предпазен колан, са сравними с произшествието и другия пътник в автомобила. Установените травми при освидетелстването, като вид и разположение, както и наличието на тежки и изразени травматични увреждания, особено тези по главата с рана в горната част на тила вдясно и откритото счупване на дясната предмишница, сочат че по време на ПТП Ю. Ф. е бил пътник на задната седалка в автомобила. При пътниците на задна седалка в автомобила в момента на фронталното блъскане (без поставен предпазен колан), тялото се изтласква напред и нагоре, при което главата се удря в тавана на кабината на автомобила, като в конкретния случай дясното разположение на раната на главата, вероятно се дължи и на завъртането на автомобила в посока обратна на часовниковата стрелка, довело и до инерционни сили освен напред и нагоре, и надясно, и удар в дясната част от главата и тялото на пътника. При ПТП при непоставяне на предпазен колан, обикновено пътниците получават по-тежки травматични увреждания, най-вече черепно-мозъчна травма, особено при тези на задна седалка, а водачът - по-леки такива, често съизмерими с поставяне на предпазен колан, както е и в конкретния случай.

След изписването му от Хирургично отделение на 31.03.2022г., Ю. Ф. е постъпил в Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Пирогов" ЕАД - София, където е проведено оперативно лечение на установеното счупване на тялото от лъчевата кост на дясната предмишница.Установено е и изразено възпаление /инфламация/ на раната на откритото счупване, довело до трайно затруднение движението на десния горен крайник за срок от около 4 месеца, като се има предвид тежестта му и младата възраст на пострадалия. Този срок включва времето на лечение, имобилизация и раздвижване на крайника, до възстановяването на основната му хватателна функция. Поради установената тежест на раната на откритото счупване, довела до тежко възпаление /инфламация/ с изразен отточен, лесно раним, с тенденция към хипертрофия цикатрикс и крусти в тази област, няколкократно (към края на м.април и началото на м.май 2022г.) е провеждано оперативно лечение от пластика и присадка на кожна тъкан в тази област в Клиника по изгаряния и пластична хирургия към УМБАЛ „Пирогов" ЕАД- София. Тази рана е довела до тежко зарастване, с изразени ръбци и цикатрикс т.е. налице е траен морфологичен дефект, който по своя медико-биологичен критерий представлява обезобразяване на дясната предмишница, което без провеждане на високоспециализирано оперативно-ластично лечение със заместване на кожна тъкан може да остане с постоянен характер.

Според извършената съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза /том 3, л.42-43 от ДП/ във взетата от пострадалия Ю. Ф. проба кръв е установено наличие на алкохол /етанол/ в концентрация 0, 22 промила. Според заключението на съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза /том 3, л.44-46 от ДП/ в кръвта на пострадалия Ю. Ф. е установено наличие на тетрахидроканабинол и амфетамин, включени в Списък I /Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина/ на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП.

Според заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза /том 3, л.125-138 от ДП/ вследствие на инцидента подс.Х. е получил следните травматични увреждания - оплаквания от главоболие, гадене, болки в дясна раменна става; суспектни данни за лацерация на далака, данни за мозъчно сътресение с контузия на главата и тялото (установени в Хирургично отделение на МБАЛ –гр.Благоевград, където е бил настанен за лечение). При външния му преглед - освидетелстване към 14 часа на 18.03.2022г. са констатирани следните травматични увреждания - малки повърхностни точковидни ивицести охлузвания по челото вляво; косо повърхностно, лентовидно охлузване с бледо околно кръвонасядане в горната част на корема вляво; масивно тъмносинкаво кръвонасядане по подлопатъчната линия на гърба вляво на нивото на кръста, с множество малки ивицести охлузвания в съседство под и вътрешно от него; кръвонасядане по дясната слабинна област; напречно лентовидно охлузване с околно кръвонасядане по външната повърхност на лявото бедро; няколко, дълбоки надлъжни ивицести охлузвания по гърба на пръстите от лявата ръка, няколко сравнително големи ивицести охлузвания по гърба на лявата ръка с долни краища, насочени към основата на палеца и с околни малки и по-повърхностни ивицести и точковидни охлузвания; повърхностно линейно охлузване по гърба и на дясната ръка с долен край насочен към основата на трети пръст, с околни малко повърхностни ивицести и точковидни охлузвания. Горепосочените травматични увреждания като вид и състояние /еволюционно развитие/, отговарят да са получени при ПТП (към 5 часа на 17.03.2022 г. ) с челно-ляв удар на автомобила и завъртане по посока обратна на часовниковата стрелка. Същите се дължат на удари в предмети, каквито са и тези от автомобилната кабина - волан, борд табло, врата, седалка и др. Установените ивицести охлузвания добре отговарят да са получени, и често се получават от водача по време на инцидент и се дължат на удари с части от волана, скоростен лост като самостоятелни и/или рефлекторни реакции от водача. Водачът и пътниците без предпазни колани, нерядко получават различни по тежест увреждания. Установено е, че пътниците на предната седалка загиват няколко пъти по- често, отколкото водачите и по-често от пътуващите на задната седалка. Това се обяснява с обстоятелството, че водачът по време на управляване на автомобила плътно фиксира тялото си /държи се за волана с опрени крака на педалите/, както и че най-рано от пътуващите в колата забелязва аварийната ситуация. При ПТП установените травматични увреждания на водача могат да не са значителни, което се дължи на рефлекторни реакции на задържане и активността му в момента на ПТП, и възможността му за реакция и задържане на неговото място от части на автомобила /волан/, като се установяват охлузвания лентовидни в горната част на корема и ивицести по ръцете, какъвто е и конкретния случай.

При В. Х. не са констатирани по-тежки травматични увреждания вследствие на ПТП, сравними с тези на другите пътници в автомобила, което е обяснимо с това, че по време на ПТП процесния автомобила е управляван от него. Обикновено при ПТП в автомобил, и най-вече при непоставяне на предпазен колан, пътниците получават по-тежки травматични увреждания, най-вече черепно-мозъчна травма, а водачът по-леки такива, често съизмерими с поставяне на предпазен колан, както е и в конкретния случай.

След изписването на подс.Х. от Хирургично отделение на 22.03.2022г., оплакванията му от главоболие, болки в дясна раменна става продължили. Поради силни болки и слабост в дясна половина на шията, дясна ръка и рамо на 16.05.2022г. постъпил в Неврологично отделение на „Александровска болница“ гр.София, за диагностично уточнение и лечение на левостранна цервикобрахиална радикулопатия за коренчетата на пети и шести шийни прешлени, ядрено-магнитни данни за травматична антеролистеза на седми шиен прешлен - спрямо първи гръден, с нестабилност, като е насочен за планово оперативно лечение и стабилизиране на шийния сегмент в Клиника по неврохирургия към МБАЛ „Св. Ив. Рилски“- гр. София, където към 23- 27.05.2022 г. е установено, че се касае за травматична антеролистеза на ниво седми шиен - първи гръден прешлени, с компрометиране на гръбначен канал. Проведено е съответно оперативно лечение - коректотомия на нива седми шиен прешлен с последваща стабилизация. Категорично диагностицираната, един месец след ПТП и лекувана чрез неврохирургична операция, травматична антреролистеза на ниво седми шиен-първи гръден прешлен, с компрометирне на гръбначния канал от нестабилност, и съответните болкови и неврологични прояви по своя медико-биологичен критерий представляват постоянно общо разстройство на здравето неопасно за живота, свързано с оплакванията му от главоболие, болки и слабост в дясна половина на шията, дясна ръка, рамо и др., които до провеждане на висококвалифицираната нерврохирургична операция са били без особени изгледи за особено подобрение. Диагностицираната и лекувана оперативно към м.05.2022г. травматична антреролистеза на ниво седми шиен - първи гръден прешлен, с компрометиране на гръбначния канал е в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП като е имало непрекъснат болестен процес със съответните оплаквания, с продължителност от два месеца от ПТП до категоричното диагностициране и оперативно неврохирургично лечение.

Според експертното заключението при рязка промяна на скоростта на движението на автомобила се получават характерни увреждания на ниво шести и седми шийни, и първи гръден прешлени от гръбначния стълб т. нар. камшичести травми, какъвто е и конкретния случай. Такива травми по-често се получават при пътуващите на предните седалки /пътника на предната седалка и водача/, когато тялото на пътника е фиксирано на седалката от колан, а при водача от възможността му за реакция и задържане на неговото място от части на автомобила /волан/, при което шията поема част от енергията на рязката промяна на скоростта. Останалите травматични увреждания, установени непосредствено след ПТП, като данни за мозъчно сътресение с контузия на главата и тялото, по своя медико-биологичен критерий представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Според заключението на изготвената съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза /том 3, л.21- 22 от ДП/ в кръвта на В. Х. е установено наличие на алкохол /етанол/ в концентрация 1, 86 промила.

От заключението на съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза /том 3, л.23-25 от ДП/ е видно, че в същата е установено и наличие на тетрахидроканабинол и амфетамин, включени в Списък I /Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина/ на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП.

От заключението на изготвената автотехническа експертиза /том 3, л.65-74 от ДП/ се установява механизма на реализиране и протичане на ПТП, скоростта на движение на процесното МПС, мястото на удара, както и причините за настъпване на ПТП. При установената скорост на движение около 145-146 км/ч. и забавените реакции на водача, вследствие употребата на алкохол и наркотични вещества, при установената пътна обстановка ПТП е било непредотвратимо чрез спиране. Същото не би настъпило, ако лекият автомобил се е движил със скорост, която е по-ниска от технически безопасната - 97-98 км/ч, респ. по-ниска от максимално допустимата за този пътен участък - 90 км/ч.

Причините за пътно-транспортното произшествие не са от технически, а от субективен характер и същото е настъпило вследствие на технически неправилните действия от страна на водача на автомобила, а именно движение със скорост по-висока от технически безопасната и по-висока от допустимата за процесния пътен участък; рязко завъртане на волана при започнала загуба на напречна устойчивост на лекия автомобил; управление на автомобил след употреба на алкохол и наркотични вещества, което е довело до забавени реакции на водача и неправилна оценка на пътната ситуация.

САС споделя изцяло заключението на първоинстанционния съд, че събраните в досъдебна фаза гласни, писмени и веществени доказателства, изготвените експертни заключения, коректно посочени в мотивите на присъдата, по несъмнен начин установяват фактите, фигуриращи в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са били надлежно признати от подсъдимия. Времето, мястото, механизма и причините за процесното ПТП, допуснатите нарушения, самоличността и състоянието на водача на процесния лек автомобил, пътуващите в него лица, получените от тях телесни увреждания, причинната връзка между тях и настъпилата смърт на И. П. и тежка телесна повреда на Ю. Ф., концентрацията на алкохол и наличието на наркотични вещества и техния вид в кръвта на подсъдимия са категорично установени от доказателствата, събрани в хода на проведеното разследване от органите на досъдебното производство, при спазване на изискванията на НПК и чрез съответните способи, предвидени в него.

Първоинстанционният съд не може да бъде упрекнат в ненадлежно изпълнение на процесуалните си задължения да проконтролира дали направеното от подсъдимия самопризнание изразява действителната му воля при ясно съзнание за произтичащите от него последици, надлежно разяснени му в съдебното заседание, проведено на 24.10.2024г., както и подкрепя ли се същото от други, събрани по предвидения в НПК ред доказателства. В тази насока правилно са били взети предвид свидетелските показания на Р. М., П. К., К. Г., М. П., Ю. Ф., Л. Л., С. Б., които са хронологично подредени, убедителни, съответстващи и допълващи се помежду си и с информацията, изводима от останалата доказателствена маса. Същите отразяват непосредствените възприятия на депозиралите ги лица относно отделни факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване, касаещи състоянието и поведението на подсъдимия въпросната нощ; времето и мястото на процесното ПТП; управлявания от подсъдимия автомобил и състоянието му след ПТП; намиращите се в него лица и тяхното състояние, надлежно описани във обстоятелствената част на обвинителния акт, които се установяват и от приложената по делото медицинска документация и други писмени доказателства (справка за нарушител/водач от сектор ПП – ОДМВР - Благоевград, писма изх.№ 24-00-85/13.03.2024г. и изх.№ 24-00- 130/08.04.2024г. на АПИ ОПУ-Благоевград, писмо изх.№ 15/06.03.2024г. на НИМХ, писмо от Дирекция „Национална система 112“, ведно със СД).

Протоколът за оглед на местопроизшествието, придружен с фотоалбум за посетено ПТП, отразява надлежно извършените процесуално следствени действия в съответствие с изискванията по чл.156 НПК и получените резултати от тях - откритите обективни дадености вследствие на ПТП, разположението на автомобила и настъпилите деформации по него. Протоколът за оглед на труп и фотоалбумът към него отразяват направения оглед на трупа на И. П. в присъствието на вещо лице - съдебно-медицински експерт, съгласно изискването на чл.157 ал.1 НПК.

Експертните заключения по назначените експертизи (съдебно-химическа експертиза № А-277/2022г., съдебно-химическа експертиза №Т-277/2022г., съдебни химикотоксилогични /токсикохимични/ експертизи на проби кръв, взети съответно от В. Х., Ю. М. Ф., автотехническа експертиза, съдебно- медицинска експертиза на труп № 16/2022г., съдебно-медицинска експертиза по писмени данни с освидетелстване на живо лице № 128/2022г., съдебно- медицинска експертиза по писмени данни с освидетелстване на живо лице № 129/2022г.), изготвени от специалисти в съответните научни области, съдържат ясни, пълни и обосновани отговори на поставените задачи, като не опровергават, а напротив потвърждават фактическите положения, отразени в обвинителния акт.

С оглед гореизложеното ОС - Благоевград законосъобразно е приел, че признатите от подсъдимия факти се базират на доказателства, събрани по надлежния процесуален ред, в достатъчен обем и с непротиворечиво съдържание, като с основание ги е ползвал за извеждане на правните си изводи. САС споделя изцяло, като законосъобразно и обосновано становището му, че при тази фактическа обстановка подсъдимият като водач на процесното МПС е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е ангажирана наказателната му отговорност.

Въз основа на признатите от подсъдимия факти, коректно пресъздадени в мотивите на присъдата, са изведени правно издържани изводи, че движението със скорост по-висока от технически безопасната, значително надвишаваща допустимата в посочения пътен участък и неправилните му действия, като водач на процесното МПС (по рязко завъртане на волана при започнала загуба на напречна устойчивост на автомобила), са довели до загуба на контрола на автомобила и до настъпване на процесното ПТП. В този смисъл причините за ПТП не са технически, а имат субективен характер. Управлението на автомобила след употреба на алкохол и наркотични вещества е довело да забавени реакции у водача и неправилна оценка на пътната ситуация.

От обективна страна подсъдимият, като водач на МПС, е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата - по чл.20 ал.1 и чл.21 ал.1 ЗДвП, които са в причинна връзка с настъпилото ПТП. Избраната от него висока скорост на движение от 145-146 км/ч, значително надхвърляща максимално допустимата от 90 км/ч за този пътен участък, след десен завой с голям радиус, е довела да загуба на напречна устойчивост на процесния автомобил, като действията му по стабилизирането му с рязко завъртане на волана, са били неправилни. Същите са довели до завъртане на МПС в посока обратна на часовниковата стрелка, придвижване напред и наляво спрямо първоначалната му посока на движение, с последващ удар в предпазната еластична преграда с предна дясна част, продължаване на движението напред и наляво, огъвайки и разкъсвайки предпазната преграда, удар с предна дясна врата в железен/стоманен стълб, монтиран в затревения участък, който навлязъл вътре в купето под ъгъл около 45 градуса в посока отзад-напред и бил огънат, откъртен от основата и скършен при продължилото движение на автомобила в посока към насрещното пътно платно, който след установяването върху затревения участък, разделящ двете пътни платна се възпламенил. Деформирането на предната дясна врата и завиването на предпазната еластична преграда около автомобила, наред с възпламеняването му вследствие на удара, възпрепятствали изваждането И. П. от него.

Именно превишената скорост от 145 - 146 км/ч (нарушение на чл.20 ал.1 ЗДвП) и неадекватни действия на водача, в лицето на подс.Х., при осъществяване на дължимия контрол на автомобила, при неправилна оценка на пътната ситуация (нарушение на чл.2 1 ал.1 ЗДвП) като резултат от употребените от него алкохол и наркотични вещества, са причина за настъпилото ПТП, което е било предотвратимо при движение със скорост под 97-98 км/ч респ. по-ниска от максимално допустимата за този пътен участък от 90 км/ч. Инкриминираните нарушения на правилата за движение са в пряка и непосредствена причинна връзка с причинения престъпен резултат, което се установява безспорно и категорично от приетите заключения на автотехническата експертиза и съдебно-медицинските експертизи, чийто експертните изводи по същество не се оспорват от страните. Настъпилото ПТП и последиците от него са резултат от действията на подсъдимия като водач на лек автомобил и конкретно на допуснатите от него нарушения на чл.20 ал.1 и чл.21 ал.1 ЗДвП.

Правилно окръжният съд е приел за налични квалифициращите деянието признаци по чл.343 ал.3 НПК - „пияно състояние“ и „след употреба на наркотични вещества““, предвид надлежно установените чрез експертни изследвания концентрация от 1, 86 промила на алкохол и наличие на амфетамин и тетрахидроканабинол в кръвта на подсъдимия, както и квалифициращия признак по чл.343 ал.4 НК (изискващ причиняване на смърт на поне едно лице и телесна повреда също най-малко на едно лице), с оглед причинения съставомерен резултат - настъпила смърт на И. П. и тежка телесна повреда Ю. Ф., пътници в управлявания от него автомобил.

От субективна страна деянието е извършено при условията на непредпазливост, при форма небрежност. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди - като правоспособен водач на МПС е бил запознат с правилата на движение по пътищата, въвеждащи ограничения на скоростта и задължение за непрекъснат контрол от страна на водача на управляваното МПС, както и със забраната за управление на МПС след употреба на алкохол и наркотични вещества, като с поведението си сам се е поставил в невъзможност да ги предотврати и допуснатите от него нарушения на правилата за безопасно движение са в пряка причинно - следствена връзка с настъпилия тежък съставомерен резултат.

От съдържанието на подадената въззивна жалба се установява, че липсва спор по обстоятелствата, включени в предмета на доказване, а единствено се отправя претенция за явна несправедливост на наложеното наказание, като се твърди, че при индивидуализирането му решаващият съд не е съобразил всички налични смекчаващи отговорността обстоятелства, които по мнение на защитата са многобройни и обуславящи прилагането на чл.55 ал.1 ал.1 НК респ. намаляването му до размер, позволяващ прилагането на чл. 66 ал.1 НК.

На първо място САС намира, че настоящият случай не попада в хипотезата на чл.58а ал.4 НК.

От изложението на мотивите на присъдата е проследим процеса на формиране на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд по определяне на наказанието, както и съблюдаването на правилата по чл.54 и чл. 58а НК, като претенцията за определяне на по-леко като размер наказание лишаване от свобода е без основание. Исканото в тази насока изменение на присъдата изисква да се установи явна диспропорция между обществената опасност на деянието и обществената опасност на подсъдимия от една страна, и тежестта на наложеното наказание от друга. В случая при осъществената въззивна проверка се установи, че обстоятелствата, имащи значение за индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия, са детайлно изяснени и правилно оценени от окръжния съд, не се констатира подценяване или надценяване на част от тях за сметка на други, както и твърдяното от защитата несъответствие на наложената санкция на обществената опасност на дееца. Смекчаващите отговорността обстоятелства, свързани с младата възраст на Х., наличието и на положителни характеристични данни, наред и с негативни такива, изразеното съжаление и разкаяние за извършеното, чистото съдебно минало, настъпилите последващи позитивни промени, показващи желание и стремеж към преосмисляне на начина на живот, здравословното му състояние са правилно изведени и оценката им не обуславя предпоставките за смекчаване на отговорността с приложение на нормата на чл.55 ал.1 т.1 НК, изискваща тяхната многобройност или изключителност да е в кумулативна даденост с извода, че и най-лекото наказание предвидено в закона би било несъразмерно тежко. Високата степен на обществена опасност на деянието, изводима от механизма на извършването му и от настъпилите общественоопасни последици, не позволява удовлетворяване на искането за смекчаване обема на приложената по отношение на подсъдимия наказателна репресия. В тази връзка бе съобразено извършеното от него драстично нарушение на режима на скоростта, след употреба на алкохол и наркотични вещества, както и допустимостта квалифициращите обстоятелства да бъдат ценени при определяне на наказанието, когато надхвърлят необходимото за съставомерността на деянието по по-тежката квалификация. Противно на становището на защитата, САС намира, че първостепенният съд не може да бъде упрекнат в непрецизност при включване към отегчаващите вината обстоятелства на причинените две средни телесни повреди на частния обвинител Ю. Ф., като надхвърлящи необходимото за съставомерността на деянието по по-тежката квалификация и завишаващи обществената му опасност. В кръга на същите попадат и почти четирикратно по-високата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия при необходим за съставомерността минимум от 0, 5 на хиляда; фактът, че управлението на МПС е било предприето от него след употребата на два вида наркотични вещества; стойността на скоростта, значително надвишаваща максимално допустимата за движение в процесния пътен участък; броят на допуснатите нарушения по ЗДвП, както и броят на квалифициращите деянието признаци (Решение № 724/24.03.2004г. на ВКС по н.д. № 585/2003г., I НО; Решение № 188/1991г. на ВС, I НО; Решение № 189/1994г. на ВС, I НО). Не следва да се неглижират и данните за предходното санкциониране на Х. по административен ред, основно за нарушаване режима на скоростта (девет пъти в периода 08.05.2019г. - 07.02.2022г.), каквото е и едно от вменените му нарушения по настоящото дело, които наред с факта на освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба по реда на чл.78а НК за престъпление по чл.343б ал.3 пр.1 НК - управление на МПС след употреба на три вида наркотични вещества (метамфетамин, екстази, канабис), извършено само няколко месеца след придобиването на правоспособност като водач на МПС, несъмнено значително завишават степента на обществената му опасност като участник в движението. Всяка санкция, включително и административна по вид, е апел към конкретния нарушител за преосмисляне и съобразяване на поведението с установения правов ред. В случая обаче не се установява приложената репресия да е довела до този желан резултат, като процесното ПТП се явява пореден израз на продължаващата липса на респект у подсъдимия към установените правила в ЗДвП. Относно здравословното му състояние, както правилно е отбелязал окръжният съд, то също се явява непосредствена последица от неправомерното му поведение като водач на МПС, а освен това понастоящем вече е стабилизирано след съответно лечение, поради което не следва да бъде надценявано, както и да му се придава изключителен характер по смисъла на този, заложен в нормата на чл.55 ал.1 НК. Това изцяло важи и по отношение на доводите на защитата, касаещи здравословното състояние на един от родителите му, като не се ангажират доказателства, че дължимите грижи се полагат единствено от подсъдимия.

В контекста на гореизложеното, съблюдавайки изискването за справедливост на наказанието, не е оправдано да бъде проявявана по-голяма толерантност към престъпно поведение, което макар и по непредпазливост, е причина за прекъсване на живота на млад човек и тежко телесно увреждане на друг млад мъж. Не може да бъде аргументирана необходимост от показване на по-голямо снизхождение към подсъдимия, като на наличните смекчаващи отговорността обстоятелства бъдат придадени по-голяма тежест и по- съществена значимост от вече получените при оценката им от първата инстанция, които да обосноват удовлетворяване на претенцията за определяне на наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК, респ. за намаляване размера на санкцията лишаване от свобода, така че след редуцирането й по чл.58а ал.1 НК до или под минимума от три години, предвиден в чл.343 ал.4 вр. ал.3 „б“ пр.1 НК (в приложимата на основание чл.2 НК редакция, обн. ДВ бр.74/2015г., явяваща се по-благоприятна, предвид настъпилите промени в санкционната част на нормата с завишаване на наказанието) да позволи отлагане на изпълнението по чл.66 ал.1 НК. Отмереното наказание в размер на шест години лишаване от свобода (значително под средния предвиден размер), при приет превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, по мнение и на този съдебен състав, се явява пропорционално на обществената опасност на конкретното деяние и конкретния деец, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и на целите по чл.36 НК, поради което липсват основания за удовлетворяване на искането за неговото намаляване като несправедливо. Редуцираният му размер от 4 години (след прилагане на чл.58а ал.1 НК) сам по себе си не предполага обсъждане на възможността за прилагане на института на условното осъждане, поради отсъствие на едно от формалните условия, предвидени в чл.66 ал.1 НК (размерът му да не надхвърля три години). Определеният първоначален общ режим за неговото изтърпяване е в пълно съответствие с разпоредбата на чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС. Процесното деяние е със завишена степен на обществена опасност, подсъдимият се е проявил като изключително безотговорен и недисциплиниран водач при управлението на МПС, като така наложеното наказание, включително и като начин на изтърпяване, ще съдейства за неговото успешно поправяне и превъзпитание към спазване на закона, ще му въздейства осъзнаващо, коригиращо и възпиращо от бъдещи подобни прояви, и едновременно с това ще окаже съответно превантивно и предупредително въздействие спрямо останалите членове на обществото ни, реализирайки целите и на генералната превенция, още повече предвид ръста на тези престъпления в страната, въпреки създалата се крайна обществена нетърпимост към тях.

Наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ е определено в минималния възможен срок от шест години, предвид императивното изискване на чл.49 ал.2 НК и действащата забрана по чл.58а ал.5 НК, като липсата на въззивен протест прави невъзможно неговото завишаване.

Не се установяват нарушения при произнасянето на съда по въпроса по чл.301 ал.1 т.11 НПК относно веществените доказателства по делото.

С оглед изхода на делото, законосъобразно на основание чл.189 ал.3 НПК, окръжният съд е осъдил подсъдимия да заплати направените разноски на досъдебна фаза, като в мотивите си изрично е посочил, че относно направените разноски от частните обвинители (заплатено адвокатско възнаграждение), претендирани от повереника им адв.К., ще се произнесе с определение по реда на чл.306 ал.1 т.4 НПК.

Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.3 НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските в общ размер на 2 400 лева, направени от частните обвинители Р. М., С. П., Ф. П. и И. П. (по 600 лева на всеки от тях ), представляващи адвокатско възнаграждение за повереник за процесуално представителство пред въззивната инстанция, претендирани в хода на съдебните прения пред САС.

Предвид гореизложеното САС не констатира основания за отмяна или изменение на първоинстанционната присъда, поради което и на основание чл.338 вр. чл.334 т.6 НПК