Решение № 2201 от 18.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 8922/2026 г.

Софийски районен съд18.06.2026 г.докладчик СИЛВИЯ ПЕТКОВА ГЕОРГИЕВА

Диспозитив

ПРИЗНАВА нарушителя Р. М. Р. - роден на ••••., в гр.•••, български гражданин, средно образование, неработи , неосъждан, с адрес: гр. •••, ул.•••• с ЕГН: ••••••••••, за ВИНОВЕН, в това че на ••• г., около 00.50 ч. в гр. София, бул. „Кн. М. Луиза“ № 100, Централна Автогара София, се е държал агресивно, като е започнал да рита кошчетата за боклук, както и да обижда и заплашва служителите на автогарата - С. Г. Д. и В. Г. В., с думите: „•••“, „•••“, както и „•••“, което съставлява дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.3 от УБДХ, поради което и на основание чл.6, ал.1, б.„а“ от УБДХ МУ НАЛАГА ГЛОБА в размер на 80 (осемдесет евро) €. На основание чл.9, ал.2 УБДХ, вр. чл.84 ЗАНН, вр. чл.416, ал.4 НПК нарушителят Р. М. Р. следва да заплати 2,56 евро държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на СРС. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред СГС на касационните основания, предвидени в НПК, в срок от 24 часа от постановяването му. Като в случай на жалба, СЪДЪТ насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание пред СГС на 30.06.2026 г. от 10:00 часа. Съдия при Софийски районен съд: _______________________

Мотиви

Въз основа на закона и доказателствата МОТИВИ по АНД №8922/2026 г. по описа на СРС, НО, 19 състав: Делото е образувано на основание акт за констатиране на дребно хулиганство, съставен от младши полицейски инспектор при ,,•••'' (РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) – Н.Н.П. срещу Р. М. Р. за това, че на ••• г. около 00:50 часа, в гр. София на бул. „,,•••'' се е държал агресивно като е ритал кошчета за боклук, както и да обижда и заплашва служителите на Автогарата: С. Г. Д. и В. Г. В., с думите: „•••“, „•••“, както и „•••“, с което е нарушил обществения ред и е показал явно неуважение към обществото. Нарушителят Р. се защитава сам. Ползва се от правото си да даде обяснения, с които оспорва фактическата обстановка и твърди, че не е казвал такива работи, но не помни какво се е случило. По същество не излага пледоария. От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установена следната фактическа обстановка: Нарушителят Р. М. Р. - роден на ••••., в гр.•••, български гражданин, средно образование, не работи, с адрес: гр. •••, ул.•••• с ЕГН: ••••••••••. Същият е неосъждан. На ••• г. около 00:40 - 00:50 часа нарушителят Р. се намирал в гр. София, на бул. „,,•••'' Централна Автогара. По това време на Централна Автогара дежурни били служители на охранителна фирма, извършваща физическа охрана на сградата С. Г. Д. и В. Г. В.. Нарушителят започнал да буйства и руши имущество на Автогарата, да обижда намиращи се там лица. Д. и В. му направили забележка. Нарушителят агресирал и започнал да отправя обиди към тях като отправил следните думи: „•••“, „•••“, както и „•••“ и ги заплашвал със саморазправа, както и счупил кошче. След случилото се охранителите се обадили на тел.112. На място дошли служители на 02 РУ-СДВР. Установен е нарушителят и му е снето писмено обяснение. Съставен му е протокол за предупреждение по чл.65 от ЗМВР да не нарушава обществения ред и да спазва законите на Р България. Нарушителят Р. бил задържан със Заповед по ЗМВР за срок до 24 часа. При задържането му не била използвана физическа сила, а само помощни средства – белезници. При анализа на доказателствата съдът следва да посочи следното: Съдът кредитира събраните по делото доказателства, а именно докладните записки, писмените обяснения, както и протокол за предупреждение по ЗМВР и Заповед за задържане. Като съдът приема, че обясненията на нарушителя се явяват негова защитна версия, тъй като не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства, досежно ситуацията. Съдът кредитира докладните записки, като непротиворечиви относно изложените факти и обясненията на Д. и В.. Като съдът е взел предвид и че нарушителят се е държал неадекватно, самият той в обясненията си пред съда излага, че не си спомня и е възможно да няма точен спомен относно конкретиката на същите. Съдът намира, че от събраните и кредитирани доказателства се установи, че е извършено от обективна и субективна страна проява на дребно хулиганство, както и че нарушителят Р. е този, който е извършвал противоправните действия, с които е нарушил обществения ред и спокойствие на посочената дата и място в акта за констатиране на дребно хулиганство. От обективна страна Р. се е държал непристойно. Тези негови действия са били насочени към случайни граждани и към служителите на охранителната фирма, като след направена му забележка е счупил кошче на Автогарата и е агресирал. Осъществените от Р. действия в целостта си се явяват непристойно поведение, както и оскърбително и грубо отношение към граждани на публично място – на Централна Автогара в гр. София. Същият е действал при форма на вина пряк умисъл, доколкото е съзнавал, че с действията, които осъществява преминава границите на добрия тон и обноски на публично място, както и цели оскърбително и грубо отношение към гражданите и рушене на чуждо имущество и въпреки това ги е целял. Извършеното от нарушителят съставлява дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.3 от Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ) – непристойна проява, с която е нарушен обществения ред, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл.325 от НК. Като съдът намира, че осъщественото съставлява хулиганска проява, тъй като има всички признаци на такава, както от обективна, така и от субективна страна, по изложените по-горе доводи. Установи се, че описаното от фактическа страна реализира състава на дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.3 от УБДХ, поради което и на основание чл.6, ал.1, б. „а“ от УБДХ му наложи административно наказание. За извършеното от Р. М. Р. нарушение, съдът намира, че размерът на административното наказание следва да бъде определен около минималния предвиден в разпоредбата на чл.1, ал.1, т.2 от УБДХ, като взе предвид степента на обществена опасност на конкретното деяние, която е завишена, въпреки отправените му покани от охранителите да преустанови действията си, а като смекчаващи младата възраст и чистото съдебно минало на нарушителя. Поради което и като взе предвид това определи размер на административното наказание глоба от 80 (осемдесет евро) €. С така наложеното административно наказание глоба около минималния размер ще бъдат постигнати специалната и генералната превенция, предвидена в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, приложима на основание чл.9, ал.2 от УБДХ. Съдът е осъдил нарушителят Р. М. Р. на основание чл.9, ал.2 от УБДХ, във вр. с чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.416, ал.4 от НПК да заплати 2, 56 (две евро и петдесет и шест евро стотинки) €. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. По горните мотиви съдът постанови своя съдебен акт, изложен в диспозитива. РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Цитирани разпоредби

10