Решение № 7413 от 5.12.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 3171/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК. Производството е образувано по въззивна жалба на ответника С. И. Й. срещу решение № 2632 от 18.02.2025 г., постановено по гр. д. № 56424/2023 г. по описа на СРС, 126- ти състав, с което е прието за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. И. Й. по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 59 ЗЗД вр. с чл. 149, ал.1, т.3 от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че С. И. Й. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 375.23 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ през периода 07.2020г. - 04.2022г., и 53.61 лв. – законна лихва за забава от 01.12.2020г. до 07.06.2023 г., както и сума за дялово разпределение 1.52 лв. – главница за периода 07.2020г. – 06.2021г. и 0.52 лв. – лихва за периода 31.08.2020г. – 07.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.06.2023г. до окончателното плащане на задължението. Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, както и е съобразена с изискванията на чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което същата се явява допустима. В жалбата са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и при необоснованост на изводите на съда. Твърди се, че от събраните по делото доказателства не се установява ищецът да е доставил топлинна енергия в твърдените количества, както и че до процесния имот не е осигурен достъп за отчитане на изразходваната топлинна енергия. Оспорват се изводите на съда, че по делото се установява размерът на претендираните от ищеца вземания. Моли се съдът да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове. Искане за събиране на доказателства не е формулирано. В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение. Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба. Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени в условията на кумулативност установителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД вр. с чл. 149, ал.1, т.3 от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че С. И. Й. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 375.23 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ през периода 07.2020г. - 04.2022г., и 53.61 лв. – законна лихва за забава от 01.12.2020г. до 07.06.2023 г., както и сума за дялово разпределение 1.52 лв. – главница за периода 07.2020г. – 06.2021г. и 0.52 лв. – лихва за периода 31.08.2020г. – 07.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.06.2023г. до окончателното плащане на задължението. Ищецът твърди, че Й. е собственик на магазин №3, находящ се в гр. София, общ. Люлин, ж.к. „••••••••, абонатен №••••••••. Поддържа, че до имота е доставяна топлинна енергия за стопански нужди, но между страните липса сключен писмен договор при изискванията на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, поради което предявява претенцията си на основание чл. 59 ЗЗД. В отговора си по чл. 131 ГПК ответницата оспорва предявените искове. Излага, че процесният имот представлява гараж, в който няма монтирани отоплителни уреди, които да са свързани към абонатната станция, и не съществува самостоятелно отклонение, на което да се монтират топломери. Сочи, че имотът не е отопляван, респ. топлоснабден. Оспорва изрично извършената от ищеца реална доставка на топлинна енергия. В представените писмени доказателства, именувани „Идентификация на топлоснабдяван имот“, последните неподписани от длъжностно лице на топлоснабдителното дружество, липсвало отбелязване на абонатен номер, общи части, брой щрангове, водомери/топломери. От представения протокол от общо събрание на собствениците на ЕС се установявало, че магазин №3 не е включвен за сключване на договор с дружеството, предоставящо услугата дялово разпределение и с „Топлофикация София“ за доставяне на топлинна енергия. Ответникът релевира в условията на евентуалност и възражение за погасяване по давност на търсените от него парични вземания. Софийски районен съд е приел, че ищецът е доказал при условията на пълно и главно доказване изпълнение на задължението си да достави топлинна енергия до абонатната станция в етажната собственост, където се намирал и топлоснабденият имот. С оглед на това се установявало и потребената от ответника топлинна енергия в определено количество и нейните стойности за процесния период. Въз основа на приетото заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза е приел предявените искове за доказани и по размер, поради което ги е уважил в цялост. Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, постановени с Тълкувателно решение №1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира следното. По предявените искове с правна квалификация чл. 59 вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ за цена на доставена топлинна енергия, както и за цената на услугата дялово разпределение, съдът намира следното. Правопораждащите и правнорелевантни факти от състава на неоснователното обогатяване включват установяването на имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, като обогатяването и обедняването възникват от общи факти, като липсва правно основание за имущественото разместване и липсва друго основание за защита на правата на обеднелия ищец. Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази в намаляване на актива /изгубване или ограничаване на права/, увеличаване на пасива - възникване или увеличаване на задължения и извършване на разходи /включително и в труд/. Съответно обогатяването на едно лице представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актива- придобиване или запазване на права; намаляване на пасива - погасяване или намаляване на задължения; спестяване на разходи. В настоящия случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване при условията на пълно и главно доказване на обедняването на ищеца до стойността на доставената в имота, управляван и ползван от ответника през исковия период топлинна енергия, респ. до стойността на предоставената услуга дялово разпределение, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спествяането на разходи за това, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че топлинната енергия е ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни. От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ се установява, че сградата, в която се намира процесния имот се обслужва от една абонатна станция с общ топломер, показанията на който се събират и общото количество топлинна енергия се разпределя между всички абонати. Сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. За отчетния период има служебно изчислена топлоенергия за битово горещо водоснабдяване на база един потребител по 140 л дневен разход, като същата е начислена служебно, поради неосигурен достъп до помещението за реален отчет, за което са изготвени два броя констативни протоколи. Вещото лице е констатирало на общия топломер в абонатната станция, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. По делото липсват доказателства относно монтирани в процесния имот- магазин №3 радиатори, щранг-лири, както и водомери. Ищецът не е ангажирал и доказателства относно неосигурения достъп до имота. В представените от трето лице- помагач „Техем сървисис“ ЕООД протоколи за периодите от 01.05.2020-30.04.2021 г. и 01.05.2021 г.-30.04.2022 г. липсва надлежно удостоверяване неосигурения достъп до магазин №3. В същите са изброени числа, но доколкото в сградата съществува и апартамент с номер „3“, то не би могло еднозначно да бъде прието, че отбелязването на тази цифра в протокола касае процесния магазин. Предвид така установените факти, съдът счита, че ищецът не е провел пълно и главно доказване за извършена реална доставка на топлинна енергия в процесния имот. В действителност липсват доказателства и дали изобщо последният е топлоснабден. С оглед изложеното следва да бъде прието, че ответникът-въззивник не е потребявал топлоенергия в имота за стопански нужди, доколкото такава доставка не се установява да е била извършена за исковия период. Целта на иска по чл. 59 ЗЗД е да възстанови настъпило без основание имуществено разместване в патримониума на страните, каквото обаче в случая липсва. Следва да се отбележи, че доколкото ответникът не е потребител на топлинна енергия, не съществува правна възможност в настоящия случай за служебно начисляване на количество топлинна енергия за сградна инсталация и за общи части по Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, предвид това, че наредбата е приложима при наличие на валидно договорно правоотношение, но не и когато се претендира присъждане на стойност на топлинна енергия на извъндоговорно основание. Правилото, поддържано устойчиво и в съдебната практика, е че при липса на валидно възникнало и съществуващо договорно правоотношение не могат да намерят приложение специалните правила на Наредбата за разпределение на топлоенергия за сградна инсталация въз основа на кубатурата на индивидуалния обект. Тези правила са приложими само при наличие на валидно облигационно правоотношение. С оглед изложеното дотук, предявените главни искове се явяват неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени. По отношение на исковете с правна квалификация чл. 86 ЗЗД съдът приема следното. Предвид неоснователността на главните искове, респ. липсата на доказване относно дължимостта на главните вземания, то недължими са и акцесорните такива за обезщетение за забава предвид тяхната положителна обусловеност от първите. Ето защо, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в цялост, а предявените от „Топлофикация София“ ЕАД установителни искове следва да бъдат отхвърлени. По отговорността за разноски: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на разноски има право въззивника- ответник, която претенция следва да бъде уважена до размера от 1550 лв., сторени пред първата и въззивната инстанции, от които 50 лв.- държавна такса, 1000 лв.- адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СРС и 500 лв.- адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС, доколкото след преценка на действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът намира релевираното възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за основателно. Сторените от страната разноски до този размер следва да бъдат възложени в тежест на въззиваемата страна- ищец в първоинстанционното производство предвид неоснователността на предявените искове. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1, предл. второ ГПК,