Решение № 3744 от 10.7.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 8906/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК. С решение № 20164112 от 27.07.2021 г., постановено по гр. д. № 54110/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 30 състав, е отхвърлен предявеният иск от М.НА В.Р. срещу Е. Х. Н. – за заплащане на сумата от 363, 35 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 24.09.2019 г., до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски. Ищецът е осъден да заплати на ответника, сумата от 350 лв. – сторени по делото разноски. Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от М.НА В.Р., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно. В качеството си на вещо лице ответницата е изготвила експертизи през 2016 г. и 2017 г. по дела пред СГС, ОС-Благоевград и РС-Сандански, като е получила неправомерно възнаграждение в размер на 363, 35 лв., от които: 270 лв. от СГС, 25, 41 лв. – от ОС-Благоевград и 67, 94 лв. – от РС-Сандански. По време на работата си ответницата не е била в отпуск, а е получавала трудово възнаграждение за същия период от ищеца. За времето на явяването си в съдебни заседания ответницата е получавала едновременно две възнаграждения – заплата от бюджета на МВР, както и възнаграждение от съд. Поддържа, че призоваването и явяването в съдебно заседание като вещи лица на служителите във връзка с извършените експертизи се явяват последващи във времето действия спрямо изготвянето на сметките и не са отразени в тях. Неизплащането на неотразените в сметките разходи а труд води до вреди за бюджета на МВР. Явяването пред съд на служители на НИК е в рамките на установеното работно време и той получава за същото това време заплата/трудово възнаграждение от бюджета на МВР, с което за последното възникват разходи за труд, които не са включени в сметките по чл.23, ал.3 от Наредба № 2/29.06.2015 г. по обективни причини. Счита, че определените в съдебно заседание възнаграждения на служителите на НИК следва да се превеждат по сметка на МВР, като заплащане на разходи за труд, които министерството прави. Моли съда да отмени обжалваното решение, като уважи изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на възивната жалба от ответницата Е. Х. Н., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че решаващият съд е спазил процесуалните правила и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Поддържа, че е обоснован изводът на решаващия съд, че получената от нея сума за периода 01.01.2016 г. – 30.06.2017 г. е налице годно законово основание – ответницата в качеството си на експерт по наказателни дела е получила определеното възнаграждение за явяване и изслушване в открито съдебно заседание, независимо от това, че е служител на МВР, като тези суми не се следват на ищеца- На основание чл.21 от Наредба № 2 в редакцията до 05.10.2018 г. при явяване на вещо лице и отлагане на делото по независещи от него причини на същото освен разходите се заплаща и възнаграждение в размер не по – малко от 20 лв. На това основание е получила възнаграждения по съдебните дела, по които е била експерт. По делото е установено, че МВР е получило дължимите му се суми за изготвяне на самите експертизи, които са изготвени в досъдебната фаза от сготвения възложител. До 05.10.2018 г. не съществува правно основание тези средства да бъдат присъдени на МВР. Твърди, че е добросъвестен получател на изплатените възнаграждения. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените поделото разноски. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното: СРС е сезиран с иск с правно основание чл.59 ЗЗД. Ищецът твърди, че със заповед № 196з-45/30.03.2015 г. на директора на НИКК-МВР ответницата е преназначена на изпълнителска длъжност „Специалист III степен“ в сектор „Дактилоскопия“ към 01 отдел „Криминалистична техника“ при Научноизследователски институт по криминалистика и криминология – МВР. Със заповед № 196з-32/26.02.2016 г. на директора на НИКК-МВР ответницата е преназначена на длъжност „специалист II степен“, в сектор „Дактилоскопия“ към 01 отдел „Криминалистична техника“ при НИКК-МВР. Със заповед № 8121К-1124/-02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл.9 ЗДСл и § 69 от ПЗР към ЗИДЗМВР ответницата е назначена за държавен служител на длъжността „главен експерт“ в сектор „Дактилоскопия“ към 01 отдел „Криминалистична техника“ при НИКК-МВР, считано от 01.02.2017 г. Считано от 15.05.2017 г. със заповед № 8121К- 6225/27.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи във връзка с изменение на заповед рег. № 8121К.519/24.02.2015 г. за утвърждаване на щат на НИКК-МВР ответницата е преназначена на за държавен служител на длъжност „главен експерт“ в сектор „Дактилоскопия“ към 01 отдел „Криминалистична техника“ при НИК-МВР. При всички извършени преназначения е запозната със съответните длъжностни характеристики. На основание чл.100 ПУДМВР НИК изготвя експертизи по реда на НПК, изготвя експертни справки за нуждите на оперативно - издирвателната дейност и международното оперативно полицейско сътрудничество, участва в действия по разкриване и разследване на престъпления и др. На основание чл.4, т.1 от ПУДНИКК основна задача на НИК е осъществяване на експертно - криминалистична дейност в съответствие с нормативната уредба, като събира, изготвя и изследва веществени доказателства и веществени доказателствени средства, извършва оценка на следи. Със заповед рег. № 8121з- 1350/16.11.2015 г. на министъра на вътрешните работи е разпредено експертите от звената на МВР да извършват експертизи след писмено разпореждане на ръководителя на структурата, в която работят или определено от него длъжностно лице. Със заповедта се въвежда забрана за изготвяне на експертизи без наличие на възлагателен документ, регистриран в деловодството на структурата. В случаите, когато служител на МВР бъде определен за вещо лице от съда и структурата, в която работи не е уведомена за това, служителят следва да изиска от съда да уведоми писмено структурата, в която работи. Когато вещи лице – служители на МВР, са изготвили експертизи и се явяват пред съда във връзка с дадено от тях експертно заключение, изготвено в качеството им на служители на НИК- МВР, за времето на съдебното заседание те изпълняват служебните си задължения и съответно получават възнаграждение от МВР. Поддържа, че макар защитата на изготвените експертизи да не е изрично посочена в основните задачи и дейности на НИК, то експертно - криминалистическата дейност е комплекс от дейности, свързани с откриването, фиксирането, изземването и изследването на веществени доказателствени средства, изготвяне на експертизи и тяхната защита. Явяването пред съд по своята същност представлява действие по повод изпълнение на служебни задължения по смисъла на § 1, т.5 на ДР на ЗМВР. При явяването си пред съд като вещи лица служителите на НИК не ползват отпуск и се явяват в рамките на установеното работно време Във връзка с работата на министъра на вътрешните работи е извършена проверка от дирекция „Инспекторат“ – МВР относно правомерност на действия на служителите на НИК-МВР при прилагането на Наредба № 2 от 29.06.2015 г. на министерство на правосъдието за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица проверката е приключила с доклад, в който се съдържали данни за неправомерни действия на служители на НИК-МВР, сред които и ответницата. В качеството си на вещо лице същата е изготвила експертизи през 2016 г. по дела в СЖС и РС-Сандански, а пред 2017 г. пред ОС- Благоевград и РС-Сандански, като неправомерно е получила сумата от 363, 35 лв., от която: 270 лв. от СГС, 25, 41 лв. – от ОС-Благоевград и 67, 94 лв. от РС-Сандански. По време на работата си върху възложените на МВР и изготвени от ответницата експертизи същата не е била в законоустановен отпуск, а е получавала трудово възнаграждение за същия период от МВР. Така ответницата е получавала едновременно две възнаграждения – заплата от бюджета на МВР, заедно със съответните осигуровки за сметка на държавния бюджет и в същото време за същите дейности – възнаграждение от съда, което е от бюджета на съда или от депозит по делото. Ответницата е издала на свое име документи (сметки, фактури) по чл.9, ал.2 ЗДДФЛ. Подписала е 7 на брой декларации по чл.43, ал.5 ЗДДФЛ, като писмено е декларирала неверни данни, че е самоосигуряващо се лице. По този начин за периода 01.01.2016 г. – 30.06.2017 г. ответницата е получила неправомерно възнаграждение от различни съдилища в лично качество във връзка с извършените в изпълнение на служебните й задължения експертизи на обща стойност 363, 35 лв. По силата на чл.22 от Наредба № 2 от 29.06.2015 г. направените разходи, включително и тези за труд, се изплащане на МВР, тъй като то заплаща на служителите си техния труд и прави всички разходи за организация на дейността, закупуване на техника, оборудване, консумативи, действия по акредитация и лицензирани дейности, обучение на персонал, изплащане на обезщетения при трудови злополуки и др. Поддържа, че явяването в съдебно заседание като вещи лица на служителите във връзка с извършените експертизи, се явяват последващи във времето действия спрямо изготвянето на сметките и не са отразени в тях. Незаплащането на неотразенте в сметките разходи за труд води до вреди за бюджета на МВР. Счита, че след като явяването на служителя е в рамките на установеното работно време, във връзка с негово длъжностно задължение – извършването на експертни изследвания и е свързано с дадено експертно заключение по възложена експертиза, извършва се със знанието и съгласието на неговия ръководител, то може да се приеме, че служителят изпълнява други задачи, възложени му от ръководителя, съгласно длъжностната му характеристика. С оглед на това определените в съдебно заседание възнаграждения служителите на НИК следва да се превеждат по сметка на МВР като заплащане на разходи за труд, които МВР прави. За изготвянето на експертизите от бюджета на МВР са направени редица разходи. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 363, 35 лв., ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото, както и сторените по делото разноски. С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата оспорва предявения иск. На основание чл.21 от Наредба № 2 в редакцията до 05.10.2018 г. при явяване на вещо лице и отлагане на делото по независещи от него причини на същото освен разходите се заплаща и възнаграждение в размер на не по – малко от 20 лв. На това парено основание е получила възнагражденията по посочените в исковата молба съдебни дела, по които се е явявала като експерт. Решаващият съм й е определил възнаграждение за явяването и изслушването й в съдебно заседание. Счита, че това възнаграждение няма нищо общо с дължимите към МВР суми за изготвяне на самите експертизи, които са изготвени в досъдебната фаза и съответно са заплатени на МВ от съответния възложител. До 05.10.2018 г. не е съществувало правно основание тези пари да бъдат превеждани на МВР. Такава правна възможност е предвидена едва с изменението на Наредба № 2. Счита, че тези възнаграждения покриват разходи, които не се компенсират от МВР. В условията на евентуалност прави възражение за изтекла 3-годищна давност на част от претендираните възнаграждения – възнаграждение по НОХД № 2834/2015 г., изплатено на 10.05.2016 г. от СГС; възнаграждение по дело № 3807/2015 г.., изплатено на 21.03.2016 г. от СГС; възнаграждение по НОХД № 131/2016 г., изплатено на 06.06.2016 г. от РС-Сандански. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски. Със заповед № 196з-45/30.03.2015 г. на директора на НИКК ответницата е преназначена на длъжност“спецаиласт“ III степен в сектор „Дактилоскопия“ към 01 отдел „Криминалистична техника“ със специфично наименование „инспектор. Със заповед № 196з-32/26.02.2016 г. на директора на НИКК ответницата е назначена на длъжност „специалист“ III степен в сектор „Дактилоскопия“ към 01 отдел „Криминалистична техника“ на изпълнителска длъжност „специалист“ II степен. Със заповед № 81985-1124/02.02.2017 г. ответницата е назначена на длъжност „главен експерт“ в сектор „Дактилоскопия“ към 01 отдел „Криминалистична техника“ при НИКК-МВР. Представена е длъжностна характеристика за посочената длъжност, съгласно която сред преките задължения на служителя е да осъществява експертни изследвания; за участва като специалист-технически помощник или вещо лице в огледи на местопроизшествия или други процесуални действия, като строго спазва изискванията на НПК. По силата на заповед № 8121з-1350 от 06.11.2015 г. на министъра на вътрешните работи, т.6 и т.7 за извършените експертизи се изготвя сметка за направените разходи. Разходите за изготвените експертизи включват: разходи за труд, режийни разноски и разходи за консумативи. Със заповед № 8121з-1477/04.12.2015 г. на министъра на вътрешните работи са определени разходите за консумативи при изготвяне на експертизи. Със заповед № 8121з-1544/18.12.2015 г. на министъра на вътрешните работи са определени разходи за труд за един час, включително за специалисти в НИКК. От заключението на вещото лице А.Б. по изслушаната пред СРС съдебно- счетоводна експертиза се установява, че изплатените суми на ответницата за периода 01.01.2016 г. – 30.06.2017 г. общо са в размер на 363, 35 лв., от които: изплатени през 2016 г. от СГС 270 лв., в това число 30 лв. въз основа на РКО, издадени от съдебни заседания, състояли се извън процесния период, а именно: 28.06.2013 г. – 15 лв. и от 16.12.2015 г. – 15 лв. От РС- Сандански са изплатени 67, 94 лв., в това число през 2016 г. – 51 лв. и през 2017 г. – 16, 94 лв. От ОС-Благоевград 25, 41 лв. Реално получените суми от ответницата като вещо лице възлизат на 333, 35 лв., от които върху възнагражденията, изплатени от РС-Сандански и ОС – Благоевград в общ размер 93, 35 лв. са внесени дължимите по закон социални и здравни осигуровки и ДОД. На датите, на които са издадени РКО и сметките за изплатени суми ответницата е била на работа и е получавала заплата от МВР с изключение на издадените РКО от 28.06.2013 г. и РКО от 16.12.2015 г., които са извън исковия период, а самият превод е станал през 2016 г., но реалното явяване на ответницата в съдебно заседание като вещо лице е преди процесния период. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо. Липсва спор между страните, а и от ангажираните по делото доказателства се установи, че през исковия период ответницата е била в служебно правоотношение с ищеца, както и че е получила общо сумата в размер на 363, 35 лв., в качеството й на вещо лице по наказателни дела по описа на СГС, ОС – Благоевград и РС - Сандански. Не се спори също така и относно обстоятелството, че тези суми са за явяване и защита на изготвени от нея експертни заключения в съдебни заседания в посочените съдилища. В нормата на чл.59, ал.1 ЗЗД е регламентирано, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС № 1 от 28.05.1979 г., т.6, при исковете по чл.59, ал.1 ЗЗД съдилищата правилно изясняват спора с оглед връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника. Тази връзка не е причинна, тъй като обогатяването не е следствие на обедняването и обратно. Както едното, така и другото са последица на друг факт или на други факти. Поради това по делата за неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД следва да се изяснява дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти. Ето защо и на основание чл.154, ал.1 ГПК ищецът следва да докаже настъпването на общ факт или обща група факти, от които произтича неговото обедняване и обогатяването на ответницата. Жалбоподателят поддържа, че изготвянето на експертизи по дела е част от длъжностната характеристика на заеманите от ответницата длъжности, поради което няма право на възнаграждение за явяване в съдебно заседание за защита на изготвените експертизи. Съгласно чл.20 от Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, в приложимата за разглеждания период редакция преди изменението с ДВ. бр.82 от 5 октомври 2018 г., на вещото лице, включително и когато е служител на МВР, се заплащат разходите за пътни, дневни и квартирни, необходими за изготвяне на възложената експертиза, от органа, назначил експертизата, съгласно размерите, предвидени в Наредбата за командировките в страната, приета с ПМС № 72 от 1986 г. (ДВ, бр. 11 от 1987 г.), и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с ПМС № 115 от 2004 г. (ДВ, бр. 50 от 2004 г.). Пътни, дневни и квартирни пари се заплащат за всяко явяване на вещото лице пред органа, назначил експертизата, или пред органа, който го е призовал. Разходите за пътни, дневни и квартирни, необходими за изготвяне на възложената експертиза, могат да бъдат изплатени на вещото лице и авансово с писмено разпореждане на органа, назначил експертизата. В чл.21 от същата наредба е предвидено при явяване на вещо лице и отлагане на делото по независещи от него причини на същото освен разходите се заплаща и възнаграждение в размер не по - малко от 20 лв. При явяване на вещото лице пред съда за изслушване по изготвена в досъдебната фаза на наказателния процес експертиза освен посочените в чл.20, ал.2 разноски се заплаща възнаграждение не по - малко от 20 лв. В чл.22 е регламентирано, че когато за извършването на експертиза е определено вещо лице, което е служител на МВР, органите, назначили експертизата, заплащат на министерството направените разходи за труд, консумативи и режийните разноски. В конкретния случай ищецът не е ангажирал по делото доказателства, че процесните суми съставляват реално сторени от него разходи по съответните експертизи, изготвени от ответницата. Не се твърди и съответно не са представени по делото доказателства относно създадени от ищеца правила за начина, по който се определят разходите на ищеца при явяване на вещото лице пред съд за изслушването му във връзка с изготвено от него експертно заключение. В обсъдените по – горе заповеди на министъра на вътрешните работи не се съдържа утвърден механизъм за определяне на разходите във връзка с явяването на вещо лице, което е служител на МВР и отлагане на делото по независещи от него причини, както и при явяване на вещото лице пред съда за изслушване по изготвена в досъдебната фаза на наказателния процес експертиза. Ето защо недоказано остава по делото твърдението му, че в правната му сфера е настъпило обедняване, а ответницата от своя страна се е обогатила за негова сметка с получаването на процесните суми. Същите са изплатени на ответницата в съответствие с действащата към момента правна регламентация в цитираната наредба. Действително в нормата на чл.22, ал.2 от Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, приета с изменението, обнародвано в ДВ, бр. 82 от 05.10.2018 г., е предвидено, че определените възнаграждения по чл. 21, ал. 1 и 2 в случаите, когато вещото лице е служител на МВР, се заплащат на министерството. Тази норма обаче не регулира спорното правоотношение, доколкото е приета след получаване на исковите суми от ответницата. Същевременно на същата не е придадено обратно действие. На основание чл.14, ал.1 и ал.2 ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба, като обратна сила на нормативен акт, издаден въз основа на друг нормативен акт, може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден. В случая цитираната наредба е издадена на основание чл.403, ал.1 ЗСВ, в който не е дадена обратна сила на този закон. Тъй като ищецът не е доказал осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл.59, ал.1 ЗЗД, които следва да участват в условията на кумулативност, предявеният иск се явява неоснователен. Няма отношение и към спора, предмет на делото, попълнените декларации от ответницата по чл.43, ал.5 ЗДДФЛ, доколкото не установяват някой от елементите на фактическия състав на чл.59, ал.1 ЗЗД. Ето защо изложените съоблажения в тази насока не следва да се обсъждат по същество. Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.. По разноските по производството: При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата от 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство във въззивното производство. Воден от гореизложеното, съдът