Решение № 2278 от 22.5.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 169/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД гр. Стара Загора, [ЕИК], подадена чрез пълномощник – адв. П. Д. от Адвокатска колегия Стара Загора, против Решение № 507 от 22.12.2025 г. по АНД № 1681/2025 г. на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 24-2500103 от 23.05.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) Стара Загора. В жалбата са изложени оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Касаторът оспорва извода на въззивния съд, че извършването на вмененото му нарушение е доказано по безспорен начин, както и извода му, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила, в т. ч. и на изискванията за тяхното съдържание. Твърди, че в решението не са обсъдени и съответно не е даден отговор на всички направени от него възражения, както и че не са изложени конкретни мотиви за липсата на основание за прилагането на чл. 28 от ЗАНН, като не е извършена и преценка дали и доколко наложената санкция не нарушава принципа за пропорционалност. По тези съображения е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отмяна на издаденото наказателно постановление. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, чрез процесуалния си представител – упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, Административен съд Стара Загора намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законово установения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД срещу НП № 24-2500103 от 23.05.2025 г., издадено от директора на ДИТ Стара Загора въз основа на съставен АУАН № 24-2500103 от 23.05.2025 г., с което на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 4000лв., на основание чл.75а, ал. 5 във връзка с ал. 2 предл второ от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, за нарушение на чл.8, ал.1 т.2 от ЗТМТМ – „Право на достъп до пазара на труда нямат работници-граждани на трети държави, които имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл.24, ал.1, т.2, 6-8,10,14,16,19 и 20 от Закона за чужденците в Република България“. От фактическа страна административнонаказателното обвинение (АНО) се основава на това, че при извършена проверка на 01.04.2025 г., 14.04.2025 г. и 24.04.2025 г. по документи в ДИТ гр. Стара Загора е установено, че към 31.12.2024 г. в гр. Стара Загора „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, в качеството си на работодател, е приел чужденеца – гражданин на трета държава (Република Турция) М. М. Ю. [ЛНЧ], продължително пребиваващ в страната чужденец по чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ, да предоставя за него работна сила, без на М. М. Ю. да е разрешен достъп до пазара на труда. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в т. ч. и на изискванията на ЗАНН за тяхното съдържание. По съществото на спора По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установено описаното в АУАН и в НП нарушение на чл. 8, ал.1, т.2 от ЗТМТМ, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.75а, ал.5, вр. с ал.2, предл. второ от ЗТМТМ. Приел е за доказано наличието на сключен трудов договор между санкционираното дружество и гражданина на трета държава М. М. Ю., който договор също така е и изпълняван към посочената в НП дата на нарушението, съгласно приложените към преписката заповеди за командироване и документи за изплащане на командировъчни пари и заплата. Установено е, че работникът няма право на достъп до пазара на труда, поради статута му на продължително пребиваващ в страната чужденец, на основание чл.24, ал.1 т.10 от ЗЧРБ. В мотивите към решението са изложени и съображения за правилна индивидуализация на наложената имуществена санкция, при съобразяване на всички обстоятелства съгласно чл.27, ал.2 от ЗАНН и при липса на основание за прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Изцяло се споделят изложените от въззивния съд мотиви за формална законосъобразност на издаденото наказателно постановление. В случая фактическото описание на съставомерното изпълнително деяние не води до каквото и да е било съмнение досежно съдържанието на отправеното към работодателя обвинение, като дава възможност за формиране на еднозначен правен извод по фактите и по приложението на закона и в какво точно се изразява деянието на санкционираното лице, възприето от наказващия орган като съставомерно такова по чл.75а, ал.5 вр. с ал.2 предл второ от ЗТМТМ – работодател, юридическо лице, за когото чужденец предоставя работна сила при условията на чл.8 ал.1 от ЗТМТМ, който няма право на достъп до пазара на труда. Всички факти, имащи признаците на състава са установени в АУАН и са удостоверени със съответстващите им писмени доказателства, които съдът е ценил в тяхната съвкупност. Не може да се приеме, че наказанието следва да се наложи само, ако свидетели възприемат полагането на работната сила, защото трудовият договор е с писмена форма за валидност, а статутът на наетото лице се установява задължително с официални удостоверителни документи. В случая за правният статут на лицето М. Ю., което предоставя работна сила са събрани служебни официални удостоверителни документи, а за предоставянето на работна сила частни диспозитивни - трудовият договор, както и свидетелстващи за изплатени трудови възнаграждения, включително за престиране на работната сила от сключване на договора до момента на установяване на нарушението, който съвпада с датата на предоставяне на работната сила, към която се изпълнява трудовият договор. Няма съмнение, че наетият от работодателя „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД чужденец М. М. Ю. е с турско гражданство и съответно се явява „гражданин на трета държава“ по см. на §1, т.4 от ДР на ЗТЗМ, като същият има издадено разрешение за продължително пребиваване в РБългария на основание чл.24, ал.1, т.10 от Закона за чужденците в Република България. Съобразно тези факти се налага извод, че посоченият в НП чужденец няма право на достъп до пазара на труда съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1, т.2 от ЗТМТМ, която изрично указва, че право на достъп до пазара на труда нямат работници – граждани на трети държави, които имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, 6 – 8, 10, 14, 16, 19 и 20 от Закона за чужденците в Република България. Следователно като е приел предоставянето на работна сила от чуждия гражданин М. Ю., работодателят „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД е осъществил състава на административното нарушение по чл.75а, ал.5 от ЗТМТМ /предвиждащ налагане на административно наказание на работодател приел предоставяне на работна сила при условията на чл. 8, ал. 1 от чужденец, който няма право на достъп до пазара на труда/. Не са налице обстоятелства, които да обосноват маловажност на случая, съответно прилагането на чл. 28 от ЗАНН и изцяло се споделя извода на районния съд за правилно определен размер на имуществената санкция, при съблюдаване на правилата по чл.27 от ЗАНН. Определеният размер на санкцията към установения в закона минимум не нарушава принципа за пропорционалност, регламентиран в чл.5, §4 от Договора за Европейския съюз и не надхвърля необходимото за постигане на законовите цели, а именно да се стимулира спазването на правилата за регулиране на трудовата миграция в рамките на Европейския съюз на работници–граждани на трети държави. Видно от справка УРИ 537700-1121-07.04.2025г. работодателят е наел на работа 29 лица, част от които имат разрешение за пребиваване по чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ, тоест без право на работа, а други изобщо нямат право на пребиваване. Това са обстоятелства, които сочат, че в случая е наложено едно справедливо наказание, годно да изпълни целите на специалната и генералната превенция, визирани в чл. 12 от ЗАНН. С оглед изложените съображения касационният състав намира, че решението на Районен съд Стара Загора е постановено при правилно приложение на закона. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция е основателно и следва да бъде уважено, като на основание чл. 63д, ал. 1 във връзка с ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН касаторът следва бъде осъден да заплати на ДИТ Стара Загора юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в минималния размер от 66,47 евро, съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 11, ал. 2 във връзка с чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК