Решение № 285 от 29.6.2026 г. на Районен съд - Русе по дело № 210/2026 г.

наказателно дело № 20264520200210 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на „ТЕМ-СПЕД“ ООД против Наказателно постановление № 01/12.01.2026 г., издадено от Директорa на РИОСВ-Русе, с което на основание чл. 136, ал. 2, т. 4, пр. 2-ро от Закона за управление на отпадъците на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3579,04 евро за нарушение на разпоредбите на чл. 35, ал. 3 и ал. 5 от Закона за управление на отпадъците. В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, поради което се моли същото да се отмени. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се представлява. Представя се становище от адв. Й. А. от Адвокатска колегия-Варна, действащ в качеството му на процесуален представител, с което се поддържа изложеното в жалбата, доразвивайки го от фактическа и правна страна. Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени, както и да се присъдят на дружество-жалбоподател направените разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание АНО, редовно призован, не се явява, като се представлява от юрисконсулт Л. В., която оспорва изложеното в жалбата и моли същата да се остави без уважение, а обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител. Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – препис от наказателното постановление е бил връчен на представител на дружеството-жалбоподател на 22.01.2026 г., а жалбата е подадена на 30.01.2026 г., касае подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност. Съдът, като съобрази ангажираните от дружеството-жалбоподател фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното: От фактическа страна: „ТЕМ-СПЕД“ ООД, с ЕИК: 147110586, извършва дейности по събиране и превозване на различни по вид и характер отпадъци, като в тази връзка било издадено от Директора на РИОСВ-Бургас Решение за регистриране и издаване на документ - Регистрационен документ № 02-РД-00000628-02 от 11.12.2024 г. В периода 16.09.2025 г. - 17.09.2025 г. „ТЕМ-СПЕД“ ООД извършило трансграничен превоз на отпадък с код 02 03 01 – утайки от измиване, почистване, белене, центрофугиране, в количество от 23,31 т., по направление от Република Гърция за Република България, с дружество, уреждащо превоза – „ИМПЕРИУМ-НЕКСТ“ ЕООД и вносител – „АСТРА БИОПЛАНТ“ ЕООД, операция по оползотворяването R 13. На 15.10.2025 г. при извършена проверка в Национална информационна система по отпадъците на постъпили документи – писмо от Националния координационен център с вх. № ВСП-1191 от 02.10.2025 г., служители на РИОСВ-Русе, между които били и свидетелите Н. Р. Р. и К. Д. С., констатирали, че дружеството-жалбоподател е осъществило транспорт на отпадък в нарушение на т. I от така издадения на основание чл. 35, ал. 3 от ЗУО регистрационен документ, съгласно която „I. Извършване на дейност по транспортиране (събиране и транспортиране), в съотвествие с § 1, т. 41 и 43 от ДР на ЗУО на територията на цялата страна на отпадъците, посочени в таблицата“. Отпадък с код 02 03 01 – утайки от измиване, почистване, белене, центрофугиране, не бил между изброените в таблицата кодове. Гореизложеното било обективирано в Констативен протокол № НР-138 от 15.10.2025 г. Отчитайки посоченото, свидетелят Н. К. приел, че дружеството-жалбоподател е осъществило нарушение на разпоредбите на чл. 35, ал. 3 и ал. 5 от Закона за управление на отпадъците, като в тази връзка съставил АУАН № 0002836/04.11.2025 г., който бил подписан от представител на последното без да се сочат възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били представени подробни такива, в които били наведени съображения за приложение на института на маловажния случай, уреден в чл. 28 от ЗАНН. С Решение № 02-РД-644-02 от 24.10.2025 г. бил изменен Регистрационен документ № 02-РД-00000628-02 от 11.12.2024 г., като в него бил включен и процесния отпадък с код 02 03 01. Въз основа на така съставения АУАН, Директора на РИОСВ-Русе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на нарушение, идентични със съдържащите се в АУАН-а, като на основание чл. 136, ал. 2, т. 4, пр. 2-ро от Закона за управление на отпадъците на дружеството-жалбоподател било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3579,04 евро за нарушение на разпоредбите на чл. 35, ал. 3 и ал. 5 от Закона за управление на отпадъците. Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – Наказателно постановление № 01/12.01.2026 г., АУАН № 0002836/04.11.2025 г., възражение, Констативен протокол № НР-138 от 15.10.2024 г., митнически документ – Анекс VII, справка от НИСО, Решение за регистриране и издаване на документ - Регистрационен документ № 02-РД- 00000628-02 от 11.12.2024 г. и Решение № 02-РД-644-02 от 24.10.2025 г., както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетели Н. З. К. – актосъставител, и К. Д. С.. Изброените доказателствени източници са логични, еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което и по аргумент от противното /per argumentum a contrario/ на чл. 305, ал. 3 от НПК подробен анализ и съпоставянето им помежду им не е наложително да се извършва, като същите следва да бъдат кредитирани в цялост. От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушението, така и авторството му. От правна страна: При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. Съгласно чл. 157, ал. 2 от ЗУОО нарушенията по чл. 136, ал. 2, т. 4, пр. 2-ро се установяват с акт на директора на РИОСВ или на оправомощени от него длъжностни лица. Съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗУОО съответно наказателното постановление се издава от директора на РИОСВ. В процесния случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – служител при Дирекция РИОСВ – Русе, а НП е издадено от компетентен АНО – Директора на Дирекция РИОСВ – Русе. Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Съдът намира за неоснователни наведените в жалбата твърдения за допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН-а и издаване на наказателното постановление. Действително и в двата административни акта не е посочено мястото, на което е било извършено нарушението, но от съдържанието им по недвусмислен начин става ясно, че установяването му е станало в хода на служебно извършена на 12.01.2024 г. проверка от служителите на РИОСВ във връзка с постъпила документация в НИСО. В тази насока липсват каквито и да било съмнения, че последната е била извършена в сградата на РИОСВ-Русе. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушението е свързано с подаване на информация по електронен път, компетентен да разгледа преписката е наказващият орган, в чийто район е седалището на органа, пред който е подадена или е следвало да бъде подадена информацията. Видно от така изложеното именно Директора на РИОСВ-Русе е бил компетентен да се произнесе по процесната административнонаказателна преписка. На следващо мястото настоящият съдебен състав намира, че както в акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, но така също и в самото наказателно постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава, за които е ангажирана отговорността на дружествотожалбоподател. По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си. Що се отнася до наведените в жалбата твърдения за неправилна квалификация на нарушението, то, дори това да е така, не би било основание за автоматичната му отмяна, а единствено, евентуално, за изменението му, ако се констатира наличието на предпоставките за това при съобразяване на разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН и Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г., постановено по т. д. № 1/2020 г. В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечен срок от съставяне на АУАН- а. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна. По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление. Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното: Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и извършената им оценка следва да бъде изведен единствения възможен от правна страна извод, а именно, че дружеството-жалбоподател е осъществило състава на нарушението на чл. 35, ал. 3 и ал. 5 от Закона за управление на отпадъците, във връзка с което била ангажирана и административнонаказателната му отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 2, т. 2 от ЗУО за събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 41 и 43 от ДР на закона не се изисква разрешение. Съгласно чл. 35, ал. 3 от ЗУО за извършване на дейностите по ал. 2, т. 2 – 5 се изисква регистрация и издаване на документ по реда на глава пета, раздел II-ри, а за дейностите по т. 9 – по реда на глава пета, раздел IV-ти. Съгласно чл. 35, ал. 5 от ЗУО регистрационният документ по ал. 2, т. 2 се издава самостоятелно от останалите разрешителни и регистрационни документи. В § 1, т. 43 от ДР от ЗУО е дадена легална дефиниция на понятието „транспортиране“, като това е превозът на отпадъци, включително съпътсващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се извършва от оператора като самостоятелна дейност. Съгласно чл. 3, ал. 3, изр. трето от ЗУО вещество или предмет се смята за отпадък само когато отговаря на определението по § 1, т. 17 от ДР на ЗУО. В § 1, т. 17 от ДР на ЗУО е дадена легална дефиниция за „отпадък“, като това е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. В Приложение № 1 от Наредба № 2/23.07.2014 г. за класификация на отпадъците фигурира отпадък с код 02 03 01. Съгласно чл. 99, ал. 1, т. 5 от ЗУО всеки превоз на отпадъци за Република България се извършва, когато превозвачът/превозвачите, посочен/и в нотификацията, в случай че са регистрирани в Република България, притежава/т разрешение или регистрационен документ за транспортиране на отпадъци. Съгласно чл. 95, ал. 1 от ЗУО превозът на отпадъци в рамките на Европейския съюз със или без транзит през трети страни, вносът в ЕС от трети страни, износът от ЕС към трети страни, както и транзитът през ЕС от и към трети страни на отпадъци се извършват при условията и по реда на Регламент (ЕО) № 1013/2006. Дефиницията на незаконен превоз е дадена в чл. 2, § 35 от Регламент (ЕО) № 1013/2006. По смисъла на тази разпоредба „незаконен превоз“ е всеки превоз на отпадъци, извършен: а/ без нотификация до всички заинтересовани компетентни органи съгласно настоящия регламент; б/ без съгласието на засегнатите компетентни органи в съответствие с настоящия регламент; в/ със съгласие, получено от заинтересованите компетентни органи чрез фалшифициране, невярно съдържание или измама; г/ по начин, който фактически не е посочен в нотификацията или документите за превоз; д/ по начин, който води до оползотворяване или обезвреждане в нарушение на правилата на Общността или международните правила; е/ в противоречие с членове 34, 36, 39, 40, 41 и 43; ж/ който, във връзка с превози на отпадъци, посочени в чл. 3, параграфи 2 и 4: е в резултат отпадъци, неизброени в приложения III, IIIA, IIIБ; неспазване на чл. 3, § 4 и превоз, извършен по начин, който не е посочен в документа, описан в приложение 7. С оглед систематичното място на нормите на чл. 35, ал. 3 и чл. 99, ал. 1, т. 5 от ЗУО, втората се явява изключение от общото правило или lex specialis. Докато чл. 35, ал. 3 от ЗУО предвижда принципното положение за необходимост от регистрация, то разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 5 от ЗУО, касае единствено и само трансграничния превоз на опасни отпадъци. От събраната по делото доказателствена съвкупност по категоричен начин се установи, че на 16.09.2025 г. дружеството-жалбоподател е извършило трансграничен превоз по направление Република Гърция – Република България на отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУО, предназначен за оползотворяване, а именно отпадък с код 02 03 01 – утайки от измиване, почистване, белене, центрофугиране, в количество от 23,31 т. В случая не се спори, че посоченото е било осъществено при спазване на изискванията на Регламент (ЕО) № 1013/2006 и е съпроводено с всички необходими документи по регламента – Анекс VII, доколкото се касае за неопасен отпадък. Безспорно е също и че „ТЕМ СПЕД“ ООД е извършило трансграничния превоз без да притежава регистрационен документ, издаден по реда на Глава V-та, Раздел II-ри от ЗУО, доколкото документа за регистрация, с който дружествотожалбоподател e разполагало - Регистрационен документ № 02-РД-00000628-02 от 11.12.2024 г., не е включвало отпадък с код 02 03 01. По този начин е бил осъществен от обективна страна състава на нарушението, във връзка с което е била ангажирана и административнонаказателната му отговорност. За съставомерността на нарушение е ирелевантно, че впоследствие с Решение № 02-РД-644-02 от 24.10.2025 г. процесният регистрационен документ е бил допълнен с код 02 03 01. Последното би имало касателство единствено към индивидуализация на наказанието и преценката за приложимостта на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Доколкото деянието е осъществено от юридическо лице, то въпросът за вината не следва да се изследва, тъй като административнонаказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна и обективна. Съгласно разпоредбата на чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО едноличните търговци и юридическите лица, които събират, транспортират, и/или третират отпадъци или извършват рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013 без разрешение или регистрационен документ, когато такива се изискват, подлежат на административно наказание „Имуществена санкция“ в размер от 7000 лева до 20 000 лева. АНО е наложил наказание в минимален размер, а именно – 3579,04 евро. Съгласно чл. 28 от ЗАНН за „маловажни случаи“ на административни нарушения наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като вместо това следва да го предупреди писмено, че при повторно извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За маловажен случай следва да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (аргумент от чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН). Съдебният състав намира, че процесният случай следва да се квалифицира като маловажен случай, доколкото се констатира, че извършеното от дружествотожалбоподател нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид. Процесното нарушение е от типа на формалните нарушения или т. нар. нарушения на просто извършване, доколкото в състава му не е предвидено настъпването на определен съставомерен резултат. Приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не е изключено за формалните административни нарушения, но преценката следва да се прави не с оглед наличието или липсата на вредни последици, а при отчитане степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В случая съдът намира, че процесното нарушение, както се посочи и по-горе, се характеризира с една занижена обществена опасност. До този извод съдът стигна, отчитайки, че непосредствено след установяване на нарушението, дружеството-жалбоподател се е снабдило с Решение № 02-РД-644-02 от 24.10.2025 г., в което е фигурирал и процесния отпадък с код 02 03 01. Тук е мястото да се отбележи, че към момента на извършване на превоза „ТЕМ СПЕД“ ООД е разполагало с регистрационен документ, включващ 12 различни кода отпадък. Липсват доказателства дружеството-жалбоподател да е било санкционирано за дуги нарушения на ЗУО и съответните му подзаконови нормативни актове. По делото не се констатира и наличието на отегчаващи вината обстоятелства. Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, че в процесния случай е било достатъчно нарушителят да бъде предупреден, че при следващо констатирано нарушение ще се пристъпи към налагане на санкция. Ето защо, налагането на предвиденото в санкционната норма на чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО наказание, дори и същото да е в минимален размер, би се явило несъразмерно тежка санкция спрямо степента на обществена опасност на дееца и не би съответствала на характера и тежестта на нарушението. Като не е квалифицирал нарушението като маловажен случай, АНО е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. В тази насока наказателното постановление следва да се отмени, като дружеството-жалбоподател се предупреди, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че жалбата се явява основателна, поради което и следва да бъде уважена, а наказателно постановление да се отмени като неправилно. По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В хода на въззивното производство „ТЕМ СПЕД“ ООД е било представлявано от упълномощен процесуален представител – адв. Й. А. от Адвокатска колегия-Варна, на когото заплатило в брой сумата в размер на 615 евро, равняваща се на 1202,84 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за настоящото производство, видно от приложените по делото /л. 7 и 43/ адвокатско пълномощно и договор за правна защита. В хода на съдебното производство адв. А. претендирала присъждането на така направените разноски за процесуално представителство от доверителя му, като от своя страна процесуалният представител на АНО е направил възражение за прекомерност, като същото се явява основателно по следните съображения. Съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, съобразявайки се с критериите за определяне на адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съгласно чл. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /преименувана от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатското възнаграждение/ размерът на възнаграждението за оказаната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. При липса на писмен договор възнаграждението се определя от адвокатския съвет съобразно критериите, предвидени в горепосочената наредба /чл. 2, ал. 1 от последната/. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа ако административното наказание е под формата на имуществена санкция, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно върху стойността на наложената санкция. Чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен материален интерес над 1000 лева минималното възнаграждение е в размер на 400 лева плюс 10 % за горницата над тази сума, тоест в процесния случай при липса на договор възнаграждението следва да е в размер на 1000 лева, доколкото дружеството-жалбоподател е било санкционирано с административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3579,04 лева. След постановяването на Решение от 25.01.2024 г. по C-438/22 г. съдът вече не е обвързан с възнагражденията, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. С оглед измененията в Закона за адвокатурата /ДВ бр. 17 от 13.02.2026 г./ този минимум заедно с уредените в чл. 36, ал. 3 от ЗАдв критерии – 1. фактическата и правна сложност на случая; 2. засегантия интерес; 3. условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността за извършването; и 4. квалификацията, опита и специализацията на адвоката;, се явяват ориентирите, на основа които следва да се извърши преценката, в случай на направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В процесния случай участието на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател се е ограничило до изготвяне и подаване на въззивна жалба и представяне на 2 бр. писмени становища. Отчитайки така изложеното, фактическата и правна сложност на делото, както и размера на материалния интерес, съдът намира, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да се уважи до сумата от 200 евро, равняваща се на 391,17 лева. Съобразно изложеното, съдът приема, че административнонаказващият орган следва да бъде осъден да заплати на дружеството-жалбоподател сумата в размер на 200 евро, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК „Поемане на разноски от административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Административнонаказващият орган в настоящия случай е Директорът на РИОСВ-Русе, който е част от структурата на Регионална инспекция по околната среда и водите – Русе. С оглед изложеното, Регионална инспекция по околната среда и водите – Русе следва да бъде осъдена да заплати на „ТЕМ СПЕД“ ООД сумата в размер на 200 евро, равняваща се на 391,17 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.