Решение № 123 от 16.1.2026 г. на Административен съд - Добрич по дело № 682/2025 г.

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на „БИТ 2009“ЕООД със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], подадена чрез адв. К. С., срещу Решение № 147/24.07.2025 г. по АНХД № 6/2025 г. по описа на Районен съд - Добрич. В касационната жалба се въвеждат доводи за неправилност на атакуваното съдебно решение поради нарушение на закона. Твърди се, че въззивната инстанция неправилно е приела за доказано осъществяване на състава от касатора на процесната административнонаказателна норма. Възразява се в АУАН и НП да са уточнени за какъв период, какъв размер задължения и за колко лица не са внесени, с което се заявява, че нарушава правото на защита на касатора. Навежда се, че при условията на множественост на изпълнителните деяния е наложено едно наказание. Оспорва се възможността да кумулиране на наказанията. Настоява се за наличието на предпоставки за прилагане на института на маловажния случай в процесния казус, като се въвежда, че нарушението е незначително и не е довело до накърняване на публичния интерес с оглед погасяването му. Навежда се, че ниската степен на обществената опасност на конкретното нарушение и отсъствието на вредни последици обосновават прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Ответникът – Заместник директорът на ТД на НАП-Варна, чрез своя процсуален представител юрисконсулт Г. А. оспорва жалбата като неоснователна, а атакуваното решения на въззивната инстанция намира за правилно и законосъобразно. Административен съд - Добрич, като прецени направените по делото доводи и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна, с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея, и е процесуално допустима. По отношение основателността на касационната жалба: Районният съд е изложил подробни и обосновани мотиви и е достигал до правилен извод за законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, като касационният състав споделя изложените мотиви, а доколкото възраженията, поддържани пред настоящата инстанция преповтарят коментираните вече от районния съд, то на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд - Добрич препраща към мотивите на въззивната инстанция. С обжалваното решение, въззивният съд е потвърдил НП № 773242-[рег. номер]/06.06.2024 г., издадено от заместник директора на ТД на НАП Варна, с което на касатора за неизпълнение на задължение по чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО и на основание чл. 104, ал. 1 от с.з. е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лева. С акт за установено административно нарушение № [рег. номер] от 28.12.2023 г. при извършена проверка по прихващане и /или възстановяване на 13.12.2023 г. в ТД на НАП Варна на касационния жалбоподател, приключила с АПВ №П-03000823217752-004-001/13.12.2023 г., е установено с Протокол КД – 73 № П-03000823217752-004-002/13.12.2023 г., че дружеството – жалбоподател, като платец на доходи, не е внесло по сметка на ТД на НАП Варна, офис Добрич дължимите осигурителни вноски за здравно осигуряване на наетите лица за м.октомври 2023 г., декларирани с Декларация обр. 6, в законоустановения срок по чл.40, ал. 1 от ЗЗО - до 25 число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят – 27.11.2023 г. в размер на 1795,66 лева и 10,47 лева лихва за просрочие. За да се потвърди обжалвания административен акт е прието от въззивния съд, че деянието е доказано от събраните гласни и писмени доказателства. Направен е извод за безспорно установяване на елементите от състава на административнонаказателната норма, както и че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения. Признато е от съда, че определената имуществената санкция в минимален размер е съобразена с тежестта на нарушението, подбудите за извършването му и другите смекчаващи вината обстоятелства. Същевременно е коментирано и отсъствието на основание за прилагането на института на маловажния случай с оглед засягането от конкретното нарушение на обществените отношения, свързани с основните права на работниците за здравно осигуряване, като е добавено, че и към момента на издаване на наказателното постановление дължимата сума за здравноосигурителни вноски не е погасена. Настоящият състав, като взе предвид приложимия закон, събраните доказателства, изложените в съдебното решение мотиви и доводите в касационната жалба, счита последната за неоснователна, а решението на Районен съд-Добрич - за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че жалбоподателят като платец на здравно осигурителни вноски, не е внесъл в срока по чл. 7 от ЗЗО дължимите вноски за здравно осигуряване на заети лица в размер на 1795,66 лева. Касационният състав намира за неоснователни, некореспондиращи на установеното от доказателствата и на закона доводи в касационната жалба за неправилност на изводите на Районен съд-Добрич и за незаконосъобразност на наказателното постановление с оглед въведената множественост на релевираните деяния. При тази регламентация на формата на изпълнителното деяние в административнонаказателната норма на чл. 104, ал. 1 от ЗЗО, разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН (в която е въведен принципът, че когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях) не намира приложение при правната квалификация на деянието и при определяне на съответната санкция в случаите на неплащане на вноски за здравно осигуряване от работодателя за повече от едно лице. Непосочването на заетите лица, по отношение на които не са внесени вноски за здравно осигуряване в АУАН, няма за последица нарушение на правото на защита на касатора. От подадената от работодателя Декларация обр. 6 става ясно, че той е запознат със заетите лица, с размера на вноската за здравно осигуряване и с периода, за който тя се дължи. При тези съображения правилно Районен съд-Добрич е приел, че извършеното от касатора деяние законосъобразно е квалифицирано като неизпълнение на задължение на чл. 40, ал. 1 от ЗЗО, за което е наложена имуществената санкция по чл. 104, ал. 1 от ЗЗО в минимален размер. Законосъобразно и правилно е прието отсъствие на предпоставките за приложение на института на маловажния случай с оглед липсата на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение на задължение от съответния вид. С оглед на тези аргументи, като е потвърдил обжалваното наказателно постановление, Районен съд-Добрич е постановил един законосъобразен акт, който следва да бъде оставен в сила. Ответникът по жалбата претендира сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, което касационният състав с оглед правната и фактическа сложност на делото и нормата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ определя в размер на 67 евро. Воден от гореизложените мотиви, Административен съд - Добрич, първи касационен състав,