Решение № 3171 от 3.4.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1290/2024 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „•••••“ ООД, ЕИК ••••••, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, срещу Ревизионен акт № [рег. номер]-РК20-РА3/32-744990 от 19.02.2024г. (РА), потвърден с Решение Р-199/32-849351 от 13.05.2024г. на Директора на Агенция „Митници“.

В жалбата се излага следното: РА, с който са начислени допълнителни задължения, представляващи акциз за данъчен склад по чл. 20, ал. 2 ЗАДС в размер на 37 448, 26 лв., както и лихви в размер на 20 308, 59 лв., е незаконосъобразен. При издаването му органът неправилно е приложил материалния закон, както и е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. При ревизията е било констатирано, че дружеството било данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗАДС, извършващо търговия на газ пропан-бутан и други видове нефтопродукти. В тази връзка имало издаден лиценз за управление на данъчен склад за производство и складиране на нефтопродукти. Установено било, че за периода до 31.12.2021г. дружеството не разполагало с всички счетоводни документи. Липсата на съхранение на счетоводни документи довело до решение за облагане на дружеството по реда на чл. 122 ДОПК. Оспорва се, че са били налице обстоятелства по чл. 122 ДОПК, а именно – по т. 4 и т. 5. В случая не се установяват факти и обстоятелства, които да водят до извод за приложение на реда на чл. 122 ДОПК. Излага се, че дори при непредставяне на част от счетоводните документи може да се изведе информация за извършени продажби, с оглед на множеството специални акцизни документи. В случая липсва виновно или незаконосъобразно поведение или действие от страна на ревизираното лице. Настоящите собственици на дружеството са го придобили от наследниците на С. Х., починал на 26.12.2021г., на 08.03.2022г., като никога не са участвали в дейността му до този момент и поради това не разполагат с цялата документация за миналите периоди. Излага се, че е грешна преценката на органа, че липсват доказателства за установени продажби към „••••••“ ООД. Дружеството не е могло да бъде намерено на адреса си, но това не е обстоятелство, което да води след себе си до начисляване на задължения към жалбоподателя.

Оспорва се заключението на органите на ревизията, че при насрещна проверка на дружествата „••••••“ ЕООД, „•••••“ ЕООД и „••••••“ ЕООД се установило, че продаденото към тях количество нефтен газ – 3861, 52 кг. е ползвано не по предназначение, като гориво за отопление, а като транспортно такова и в тази връзка е определено задължение за акциз в размер на 1312, 92 лв. Сочи се, че дружеството не следва да носи отговорност за това, че клиентите не са използвали закупения от тях продукт като гориво за отопление.

Ответната страна излага становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че РА е правилен и законосъобразен, като в писмено становище се споделя тезата, че проверяваното лице дължи заплащане на акциз по реда на чл. 20, ал. 1 ЗАДС.

Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

Ревизионното производство е започнало въз основа Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № [рег. номер]-РК20-Р1/ЗТД 3000-355/32-593584 от 16.10.2023г. (л. 26 от приложението към делото), с която Е. Х. – Директор на ТД „Митница Пловдив“, е възложила извършване на ревизия на „•••••“ ООД, с регистрация като дружество с ограничена отговорност, по отношение на следните видове задължения: акциз за данъчен склад за периода от 01.12.2017г. до 01.03.2023г.

Извършването на ревизията е възложено на Д. И. Д. – ••••• в ТД на Агенция „Митници“, отдел „Последващ контрол“, сектор „Акцизен контрол“ и С. А. А. – •••••• в ТД н Агенция „Митници“, отдел „Последващ контрол“, сектор „Акцизен контрол“.

Даден е срок за извършване на ревизията – три месеца от връчване на заповедта. Последната е била връчена на жалбоподателя на 17.10.2023г., чрез неговия управител. (л. 28 от делото) С оглед на извършената проверка от органа по приходите е бил издаден обжалваният РА (л. 66 от делото). Установява се, че е бил изготвен ревизионен доклад, връчен на управителя на дружеството, който не е взел становище по него и не е направил възражения. В тази връзка са установени задължения за данък акциз на „•••••“ ООД за периода от 01.12.2017г. до 01.01.2022г. по реда на чл. 122, ал. 2, т. 1 и т. 4, т. 15 и т. 16 ДОПК, тъй като не са представени за този период първични счетоводни документи: фактури за доставка и за продажба на енергийни продукти и придружаващите ги документи, включително документи, удостоверяващи заплащането им, както и вторични счетоводни документи и регистри: счетоводни регистри, количествено със съответните аналитични отчитания на сметки. Прието е, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 ДОПК, като се прилага особеният ред на ревизионното производство.

Посочено е в РА, че в хода на ревизията са установени количества акцизни стоки – втечнен нефтен газ, използван за мотокари като моторно гориво, без да е начислен и заплатен дължимият акциз със ставка от 340 лв. за 1000 кг., съгласно чл. 32, ал. 1, т. 5 ЗАДС. Лицензираният складодържател „•••••“ ООД е освобождавал акцизните стоки с е-АДД, с код 65 – за освободени за потребление немаркирани енергийни продукти, предназначени за отопление, предвид чл. 85а, т. 48 и със ставка на акциза – 0 лв. за 1000 кг., съгласно чл. 33, ал. 1, т. 4 ЗАДС. Във връзка с това за общо 3861, 53 кг. нефтен газ, продаден на „••••••“ ЕООД, „•••••“ ЕООД и „••••••“ ЕООД се дължи акциз на осн. чл. 20, ал. 2, т. 21 ЗАДС вр. чл. 43, ал. 1, т. 1 и чл. 84, ал. 1 и ал. 2 ЗАДС. Определеният дължим акциз е в размер на 1312, 92 лв.

В хода на ревизията били установени количества акцизни стоки – втечнен нефтен газ, за които не са представени документи за получаването на стоките от дружеството клиент, като не са представени и документи и за продажбата им от ревизираното лице. Т.е. липсват доказателства за осъществените продажби, съответно за прилагането на намалена ставка на акциза. В тази връзка за продадените общо 97 243, 64 кг. втечнен газ за 2018г. и 2019г. на „••••••“ 4 ООД се дължи акциз със ставка от 340 лв. за 1000 кг. в размер на общо 33 062, 84 лв.

Установени са и количества акцизни стоки, извеждани от данъчния склад, без да е начислен акциз с издаването на е-АДД по надлежния ред. Общото количество изведен нефтен газ е 2138, 96 кг., за който се дължи акциз в размер на 727, 25 лв.

Установено е количество втечнен нефтен газ от общо 6897, 84 кг., извеждано от данъчния склад в газови бутилки, обозначени с термосвиваеми капачки с обозначение 10кг., в количества, надвишаващи 10 кг. За тези 6897, 84 кг. втечнен нефтен газ се дължи акциз от 2345, 27 лв.

С оглед на гореизложеното с РА е било прието, че общият размер на дължимата сума от „•••••“ ООД е в размер на 37 448, 26 лв. – дължим акциз и 20 308, 59 лв. – сбор от дължимите лихви за забава върху задълженията на дружеството. РА е бил издаден от Е. Х. – орган, възложил ревизията и Д. Д. – ръководител на ревизията.

РА е бил връчен на задълженото лице на 21.02.2024г. Жалбата спрямо РА е постъпила на 07.03.2024г.

По тази жалба Директорът на Агенция „Митници“ е постановил решение, с което изцяло е потвърдил РА. В мотивите си е изложил, че „•••••“ ООД е данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗАДС. Същото притежава лиценз с номер 560 от 02.06.2014г. за управление на данъчен склад за производство и складиране. Дейностите, за които има издаден лиценз, са: пълнене на втечнен газ в бутилки, предназначени за използване като гориво за отопление и съхранение на втечнен нефтен газ. Органът е приел, че РА е бил издаден, доколкото за периода от 01.12.2017г. до 01.01.2022г. дружеството е посочило, че не разполага с всички искани документи. В тази връзка не е представило на органа по приходите: фактури за доставка и за продажба на енергийни продукти и придружаващите ги документи, включително документи, удостоверяващи заплащането им, както и счетоводни регистри, количествено със съответните аналитични отчитания на сметки, протоколи и/или инвентаризационни описи за извършени вътрешни инвентаризации в данъчния склад и отразяването им в счетоводната и материална отчетност на дружеството. В тази връзка процедурата за определяне на данъчните задължения е преминала по реда на чл. 122 ДОПК. В хода на ревизионното производство са извършвани насрещни проверки на няколко фирми, клиенти на проверяваното дружество.

Към РА е приложен и Ревизионен доклад от 30.01.2024г. (л. 74 от делото). В него е посочено следното: На дружеството е издадено Лиценз 560 от 02.06.2014г. за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки, като дейностите, които могат да бъдат осъществявани са: пълнене на втечнен нефтен газ в бутилки, предназначени за използване като гориво за отопление и съхранение на втечнен нефтен газ. На 04.03.2021г. е подадено уведомление за промяна на обстоятелствата, при които е издаден лицензът, като се иска добавяне на нова операция: пълнене на втечнен нефтен газ в бутилки за мотокари (моторно гориво). На 09.03.2021г. е подадено допълнение, в което е бил обективиран отказ за добавяне на „Пропан предназначение за други цели и пълнене на втечнен нефтен газ в бутилки за мотокари.

На 17.10.2023г. е направено искане за представяне на документи и писмени обяснения от данъчнозадълженото лице с определен 14-дневен срок за изпълнение. Постъпил е отговор от дружеството, в който е посочено, че същото не разполага с всички искани документи от органа за стари периоди, тъй като настоящите собственици закупили дружеството на 08.03.2022г.

Така, за периода от 01.12.2017г. до 01.01.2022г., ревизираното лице не е представило счетоводни документи и регистри, а именно – фактури за доставка и за продажба на енергийни продукти и придружаващите ги документи, включително документи, удостоверяващи заплащането им, както и счетоводни регистри, количествено със съответните аналитични отчитания на сметки. С оглед на това, поради непредставяне на счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството, както и на първични документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, управителят на дружеството е уведомен, че при определяне на данъчната основа ще се приложи реда на чл. 122 ДОПК.

В хода на ревизията били извършени и насрещни проверки. Дружеството „••••••“ ООД не е било открито на адрес, като е приложена разпоредбата на чл. 32, ал. 6 ДОПК. Дружеството „••••••“ ЕООД е посочило, че получаваното количество втечнен нефтен газ е ползвано като моторно гориво за мотокари. Същото е доставяно от „•••••“ ООД в бутилки с вместимост 9-10 кг. пропан – бутан. Достигнат е извод, че ревизираното лице е продало на „••••••“ ЕООД общо 2491, 38 кг. втечнен нефтен газ, използван като моторно гориво за мотокари.

Установена е продажба към дружествата „••••••“ ООД, „••••••“ ООД, „••••••“ ЕООД и „•••••“ ЕООД на втечнен нефтен газ в газови бутилки, надвишаващи 10 кг.

За периода от 01.01.2022г. до 01.03.2023г. е установено, че количествата получени стоки по е-АД съответстват на заприходените в счетоводната отчетност. За периода от 01.12.2017г. до 01.01.2022г. ревизиращият екип, на осн. чл. 37, ал. 4 ДОПК, приема, че първичните и вторични счетоводни документи, дневници и регистри не съществуват в дружеството.

На л. 110 от делото е приложена Таблица 1 – освободени за потребление акцизни стоки – втечнен нефтен газ, използван за гориво за мотокари.

На л. 120 от делото е приложена Таблица 2 – издадени фактури от „•••••“ ООД за доставки и фискални бонове към тях, без да са издавани е-АДД за начислен акциз, с получатели съответните дружества клиенти.

На л. 143 от делото е приложен Протокол за извършена проверка от Агенция „Митници“ на „•••••“ ЕООД към 27.08.2021г.

Към делото са приложени и всички посочени по-горе протоколи за извършена насрещна проверка с всяко от четирите дружества, с които проверяваното лице е търгувало.

По делото е допуснато извършването на ССЧЕ, като от заключението на вещото лице И. С. се установява следното: Представена е информация от ЦУ на Агенция „Митници“ – гр. София, от която се установява, че при извършена служебна проверка по отношение на дружеството „••••••“ ООД е констатирано, че същото няма регистрации и лицензи по ЗАДС. Няма данни за извършени продажби от „••••••“ ООД на втечнен нефтен газ за отопление и битови нужди към трети лица, за което да са издавани акцизни документи в посочения период. За периода от м.08.2018г. до м.01.2019г. „•••••“ ООД е доставяло втечнен нефтен газ за отопление и битови нужди на „••••••“ ООД, като тези данни са отразени в акцизни документи – приложение 1 към експертизата. Общият размер на тези продажби е в размер на 97 243, 64 лв., за което е изчислен допълнително акциз в размер на 33 062, 84 лв. Има издадени фактури от „•••••“ ООД към „••••••“ ООД в периода от м.08.2018г. до м.01.2019г. Всички тези фактури, които са посочени в таблица 3 на експертизата, са включени в дневниците за покупки за данъчните периоди, в които са издадени, с изключение на фактура от 31.08.2019г. с номер 140. По тази фактура не е ползвано правото на приспадане на данъчен кредит. По сметка на дружеството-жалбоподателя са постъпили суми от „••••••“ ООД в размер на общо 13 500, 00 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от правна страна следното:

Жалбата до съда е подадена чрез административния орган в законовоустановения (в чл.156, ал.1 ДОПК) 14-дневен срок за обжалване на акта. Видно от решението негов адресат е „•••••“ ООД, поради което дружеството е засегната от акта страна и има правен интерес да иска неговата отмяна, респ. отмяна на РА. С оглед на изложеното жалбата е редовна.

По същество същата е неоснователна поради следното:

Ревизионният доклад е съставен от компетентни органи, в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК – на 30.01.2024г. Ревизионният акт е издаден в срока по чл.119, ал.2 ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в кръга на определените им правомощия, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия).

РД и РА са издадени в писмена форма и са с необходимото по закон съдържание, а решението на Директора на Агенция „Митници“ е подробно, ясно и обосновано.

В хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Спазен е и особеният ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, при който е протекло ревизионното производство. С разпоредбите на чл. 122 – 124а от ДОПК са регламентирани основанията и правилата за извършване на ревизии при особени случаи, които са приложими за установяване на основата за облагане с преки и косвени данъци. В процесния случай органът е пристъпил към особения ред по ДОПК с оглед на обстоятелството, че за периода от 01.12.2017г. до 01.01.2022г. ревизираното лице „•••••“ ООД не е представило счетоводни документи и регистри, както следва: - фактури за доставка и за продажба на енергийни продукти и придружаващите ги документи, включително документи, удостоверяващи заплащането им; - счетоводни регистри, количествено със съответните аналитични отчитания на сметки – от група 30 (материали, стоки, продукция), сметка „Разчети с акцизи“, сметка от група 40 „доставчици“, група 41 „клиенти“, сметка от група 50 „парични средства“, сметка от група 60 „разходи“, сметки от група 70 „приходи“, за всеки месец от посочения период, протоколи и инвентаризационни описи за извършени вътрешни инвентаризации в данъчния склад и отразяването им в счетоводната и материална отчетност на дружеството. Предвид изложеното правилно е прието, че са налице основанията за прилагане на чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5, уреждащи, че органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване. В случая е без значение обстоятелството, че са представени други документи, от които можело да се стигне до искана от органа информация. Законът задължава дружеството да поддържа правилно счетоводната си информация, която служи като доказателство за паричните потоци и извършените действия и може да се противопостави на останалите документи, за да се достигне до извод налице ли е разминаване или не. Лицето е задължено да спазва и разпоредбите от Закона за счетоводството.

По – нататък следва да се посочи, че на първо място „•••••“ ООД е данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗАДС (данъчнозадължени лица са лицензираните складодържатели и регистрираните по този закон лица). По отношение на дружеството е издаден Лиценз с номер 560 от 02.06.2014г. за управление на данъчен склад, като е посочено, че дейностите, които се осъществяват в данъчния склад са – пълнене на втечнен нефтен газ в бутилки, предназначени за използване като гориво за отопление, както и съхранение на втечнен нефтен газ. Като данъчнозадължено лице дружеството има задължение да заплаща дължимия акциз с оглед на това, че втечненият нефтен газ попада в обхвата на чл. 2 ЗАДС, като „енергиен продукт“.

Законът за акцизите и данъчните складове подробно урежда данъчната основа и акцизната ставка за втечнен нефтен газ. Така в чл. 28, т. 7 ЗАДС е посочено, че данъчната основа за тежкото гориво, втечнения нефтен газ (LPG), смазочните масла, включени в код по КН от 2710 19 71 до 2710 19 93, и другите смазочни масла, включени в код по КН 2710 19 99, както и консистентни смазки (греси), включени в код по КН 2710 19 99 и 3403 е количеството, измерено в тонове. Акцизната ставка върху втечнения нефтен газ, който се използва за моторно гориво, е в размер на 340 лв. за 1000 кг., а акцизната ставка за втечнен нефтен газ, който се използва за отопление, е в размер на 0 лв. за 1000 кг. Т.е. изключително важно е да бъде установено за какво се ползва предоставяният от проверяваното дружество втечнен нефтен газ – отопление или моторно гориво.

В случая административният орган е достигнал до извод, че е налице част от доставеното количество от акцизната стока да се използвано като моторно гориво, а не като гориво за отопление, поради което се дължи определеният с РА акциз. За да обоснове своето решение органът е провел насрещни проверки на няколко търговски дружества, клиенти на „•••••“ ООД. От събрания по делото доказателствен материал се установи безспорно, че доставеното количество втечнен нефтен газ на „••••••“ ЕООД е ползвано като моторно гориво за мотокари. Самият управител на „••••••“ ЕООД е посочил, това обстоятелство, като е дал допълнителни обяснения, че моторното гориво е слагано на мотокари/газокари, с които се товарят морски контейнери и тирове за износ, преместват се бали, палети, ламарини, плочи, съдове и други. За проверявания период „•••••“ ООД е продавало на „••••••“ ЕООД общо 2491, 38 кг. втечнен нефтен газ, използван като моторно гориво за мотокари. Извършена е и насрещна проверка на дружествата „•••••“ ЕООД и „••••••“ ЕООД, от които също се достига до извод, че макар и задълженото дружество да е извеждало втечнения нефтен газ от данъчния склад, посочвайки, че е за отопление, поради което акцизната ставка е 0, реалното потребление е било като моторно гориво. Общият размер на доставен LPG на дружествата е 3861, 52 кг., поради което и правилно е изчислен дължимият акциз за това количество в размер на 1312, 92 лв.

Жалбоподателят не ангажира доказателства, които да оборват изводите на проверяващия орган.

Второто вменено задължение е за непредставяне на доказателства, че доставеният втечнен нефтен газ на „••••••“ ООД от 97 243, 64 кг. за 2018г. и 2019г. е гориво, ползвано за отопление, за което следва да се приложи освобождаване от заплащане на акциз. За да достигне до този извод органът е приел, че проверяваното лице не може да бъде намерено на адрес на своето седалище, поради което изпратените му документи се считат за връчени. От това дружество е била изискана съответна информация по отношение на насрещна проверка. Поради непредставяне на информация от „••••••“ ООД за презназначението на доставеното количество LPG, както и поради липса на документи, изходящи от „•••••“ ООД, които да подкрепят извода, че начислената акцизна ставка следва да е 0 лв. за 1000 кг., т.е. че горивото се е използвало за отопление, органът е приел, че се дължи акциз в размер на 33 062, 84 лв. По делото бе допуснато извършването на ССЧЕ, като от заключението на вещото лице И. С. се установи, че няма данни за извършени продажби от „••••••“ ООД на втечнен нефтен газ за отопление и битови нужди към трети лица, за което да са издавани акцизни документи в посочения период. Т.е. в случая няма дори косвено доказателство, от което да се достигне до извод, че дружеството е купувало гориво за отопление, за да го продава на трети лица с такова предназначение. Има издадени фактури от „•••••“ ООД към „••••••“ ООД в периода от м.08.2018г. до м.01.2019г. Всички тези фактури, които са посочени в таблица 3 на експертизата, са включени в дневниците за покупки за данъчните периоди, в които са издадени, с изключение на фактура от 31.08.2019г. с номер 140. По тази фактура не е ползвано правото на приспадане на данъчен кредит. По сметка на дружеството-жалбоподателя са постъпвали суми от „••••••“ ООД в размер на 13 500, 00 лв. Тези данни водят до извод, че между двете дружества е извършвана търговия с втечнен нефтен газ, но липсват доказателства, че горивото е използвано за отопление, което да обоснове посочената от проверяващото лице нулева акцизна ставка. Следователно правилно е начислена дължимата сума за акциз.

От доказателствения материал по делото се достига до извод за правилност и на извода на органа, че за продажбата на общо 2138, 96 кг. втечнен нефтен газ са издадени съответни фактури и фискални бонове, но не са регистрирани е-АДД за начисление на акциз. Чл. 20, ал. 1 ЗАДС урежда, че задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление. Освобождавне на акцизни стоки е извеждането на акцизни стоки от данъчен склад, освен когато при условията и по реда на този закон от момента на извеждането стоките се движат под режим отложено плащане на акциз. Е-АДД представлява електронен акцизен данъчен документ, който е данъчен документ по смисъла на ЗАДС и се издава от лицензиран складодържател или от регистрирано по този закон лице, за удостоверяване възникването на задължение за начисляване и заплащане на акциз. Следователно „•••••“ ООД е следвало да издаде такива данъчни документи по силата на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗАДС и като не го е сторил е нарушил материалния закон, поради което се дължи и заплащане на акциз за посоченото по-горе количество LPG в размер на 727, 25 лв.

Четвъртото вменено нарушение на дружеството е, че е продавало втечнен нефтен газ в газови бутилки с вместимост от 10 кг., като е надвишавало това количество, но за надвишената част не е заплатен дължимия акциз. Чл. 109 ППЗАДС сочи, че ставката по чл. 33, ал. 1 от ЗАДС се прилага за втечнен нефтен газ (LPG), използван за отопление (за стопански и битови нужди) в инсталации със съдове за съхранение (резервоари) с обем, определен съгласно чл. 92, ал. 2 от закона и в бутилки за втечнен нефтен газ (LPG), предназначен за отопление (за стопански и битови нужди), които отговарят на изискванията на Закона за техническите изисквания към продуктите и нормативни актове, свързани с устройството и безопасната експлоатация на съдове, работещи под налягане. Бутилките за втечнен нефтен газ (LPG), предназначен за отопление (за стопански и битови нужди), след пълненето им се защитават с термосвиваеми капачки, които се разрушават преди употреба и носят следната информация:

• фирменият знак на съответния лицензиран складодържател, получил лиценз за управление на данъчен склад на основание чл. 50, ал. 1 от закона;

• идентификационния номер на данъчния склад, където е извършено пълненето;

• действителното количество в килограми на втечнения нефтен газ в бутилката, изписано по следния начин: "Нето тегло.... kg".

В тази връзка от дружеството са били изискани данни за водената отчетност на термосвиваемите капачки, производствени протоколи, дневници и други документи или информация за удостоверяване на поставянето им, както и за обозначение на теглото при пълненето на газовите бутилки. Такива данни не са предоставени от „•••••“ ООД. По този начин дружеството не е установило, че за ревизирания период е изпълнило изискванията на чл. 109 ППЗАДС. Нещо повече, дори да се приеме, че в случая са били монтирани капачки с обозначение от 10 кг., при проверка и съпоставка на данните от модул „измервателни устройства“ на БАЦИС с данните от РДСН и данните от регистрираните е-АДД за установяване на реално измерените количества LPG при пълненето на газовите бутилки, се установява, че има случаи, при които зареденото количество газ в газовите бутилки надвишава 10 кг. По установените насрещни проверки се достига до извод, че в определени случаи са доставяни бутилки с газ над 10 кг. В такива случаи, при извеждане на газовите бутилки от данъчния склад в количество, надвишаващо отразеното на термосвиваемите капсули, се дължи ставка по реда на чл. 32, ал. 1, т. 5 ЗАДС. В съответствие с изискванията на Наредба с номер Н-1 от 22.01.2014г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване и контрол на акцизни стоки, „•••••“ ООД, в качеството си на лицензиран складодържател, е използвало средства за измерване и контрол в одобрените от митническите органи контролни точки. Същите са предавали данни към автоматизираната система за отчетност на лицето и към информационната система на Агенция „Митници“, като са отчитани количествата на всяко извеждане по вид стока, номер на транзакция, дата и час на извеждане. Извеждането (пълненето) от данъчния склад на количества над 10 кг. втечнен нефтен газ се потвърждава от данните за преминали през средствата за измерване и контрол количества, видни от справки за транзакции на обекта в електронните системи на Агенция „Митници“. Количеството изведен LPG от данъчния склад, надвишаващ 10 кг. в бутилките, е общо 6897, 84 кг. Правилно органът е приел, че в случая се дължи акциз със ставка от 340 лв. за 1000 кг. Липсват възражения във връзка с отчетеното надвишено количество от страна на проверяваното лице, както и доказателства, които да оборят извода на административния орган.

За пълнота следва да се посочи, че при закупуване на дружество, купувачът носи отговорност не само за активите на купеното дружество, а и за неговите пасиви. Отговорността да провери дали правилно се е водило счетоводството на „•••••“ ООД е било на купувачите му, сегашните собственици. Незнанието за задължения от страна на придобито юридическо лице не освобождава новите собственици да ги заплатят. В случая не се изисква определена форма на вина, доколкото задължението е задължение и то подлежи на заплащане, без значение кой е собственик и дали е знаел за това задължение или не.

С оглед на изложеното жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Т. се следва в размер на 5319, 35 лв. и се дължи от жалбоподателя на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът