Решение № 6361 от 19.5.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 401/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване. Образувано е по жалба от Т. К. А. от гр. Варна, [ЕГН], срещу Решение № 2153-03-3/12.01.2026 г. на Директора на Териториално поделение - Варна на Националния осигурителен институт, с което е потвърдено разпореждане [номер]/21.10.2025 г. на Ръководителя „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Варна, с което по подадено на 19.04.2024 г. заявление на основание чл. 97 от КСО е възстановена личната му пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 10.09.2024 г. В жалбата се сочи, че неправилно пенсионният орган е възстановил личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като между прекратяването на личната пенсия за инвалидност и новата инвалидизация е изтекъл период, в който жалбоподателят има завършени осигурителни периоди в Република България. Според жалбоподателя не следва да се възобновява старата пенсия, доколкото предходната такава не е била спирана и не са налице основанията за възобновяването й. Изтъква, че искането, по което е постановено разпореждането, е въз основа на ново експертно решение на ТЕЛК за нови заболявания, поради което не е следвало да бъде възстановена старата лична пенсия за инвалидност, а да се вземат други изходни данни - трудовият стаж след 2000 г., положен в България, или евентуално да бъде отпусната по-голямата от двете пенсии, ако има право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване или социална пенсия за инвалидност. Ако се приеме, че към момента на подаването жалбоподателят не е имал необходимия трудов стаж за пенсия по старост или по възраст, би следвало да му се отпусне инвалидна пенсия на база минимум [възраст] стаж, който е имал в България. Алтернативно ако се приеме, че горното не е налице, претендира, че има право на социална инвалидна пенсия, която би била по-благоприятна за него. Моли решението и разпореждането да бъдат отменени, иска присъждане на разноски. Ответникът в производството - Директорът на Териториално поделение - Варна на Националния осигурителен институт изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че датата на инвалидизиране на жалбоподателя според представеното експертно решение е същата като първия път, когато е бил освидетелстван от ТЕЛК. Сочи, че жалбоподателят е получавал пенсия за инвалидност поради общо заболяване до 2015 г., която е прекратена и предвид това, че същият не отговаря на условията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, но отново е придобил процент за трайна неработоспособност над 50 %, е възобновена личната му пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, необоснована и недоказана, претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1, изречение първо от КСО, от лице с правен интерес – адресат на оспорения индивидуален административен акт, при изпълнение на изискването по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква а) от КСО. Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред Директора на ТП на НОИ – Варна е било разпореждане [номер]/21.10.2025 г. на Ръководителя „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Варна. Разпореждането е издадено във връзка с подадено заявление вх.№ 2113-03-906 от 19.04.2024 год., с което Т. К. А. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, без пенсия от Армения или пенсия по инвалидност, след преценка коя пенсия е по-благоприятна. В разпореждането е посочено, че на основание чл. 97 от КСО и във връзка с Договора между Република България и Руската Федерация за социална сигурност (ДРБРФСС) се възстановява личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 74 % трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 10.09.2024 г. пожизнено по заявление, подадено на 19.04.2024 г. В разпореждането е посочено, че осигурителният стаж до датата на инвалидизиране (10.10.2012 г.) е 2 г. 11 м. 28 д., а осигурителният стаж до датата на инвалидизиране, положен в чужбина, е 9 г. 05 м. 07 д. Пенсията е преизчислена на основание § 7з от ПЗР на КСО при прилагане на индивидуален коефицент и средномесечен осигурителен доход за 10.2011 г. - 09.2012 г. На основание § 7з, ал. 1, т. 2 от ПЗР на КСО така полученият размер на пенсията се увеличава за всяка календарна година, следваща годината на отпускане на пенсията, с процент, който е равен на по-високия от процента на нарастване на осигурителния доход или процента на нарастване на индекса на потребителските цени през предходната календарна година. Съгласно § 7з, ал. 2 от ПЗР на КСО полученият размер се сравнява с размера на пенсията, относим към 30.09.2022 г. - 104,80 лв. Определен е размер на пенсията в по-високия от двата размера - 104,80 лв., като от 01.07.2025 г. съгласно чл. 100 от КСО пенсията е в размер на 141,49 лв. Съгласно ДРБРФСС пенсията ще се изплаща така: от 10.09.2024 г. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (100% от 130,29 лв.) в размер на 130,29 лв., и от 01.07.2025 г. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (100% от 141,49 лв.) в размер на 141,49 лв. Месечният размер на пенсията е определен на 141,49 лв. като е посочено, че лицето няма право на социална пенсия за инвалидност, тъй като получава друг вид пенсия. С разпореждане [номер] по Протокол №2140-03-890/18.12.2025 г. пенсионният орган е приел, че към датата на заявлението - 19.04.2024 г., лицето има осигурителен стаж, както следва: от трета категория труд 06 год. 09 мес. 15 дни, в това число действителен осигурителен стаж 06 год. 09 мес. 15 дни, а възрастта му е 67 год. 00 мес. 01 ден. Преценил е, че заявителят няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като при изискуем действителен осигурителен стаж от 15 години същият има положен осигурителен стаж 06 год. 09 мес. 15 дни. Положеният от лицето осигурителен стаж на територията на Република Армения не се потвърждава от Руската Федерация и по аргумент от изменения чл. 10, ал. 2 от ДРБРФСС от 27.02.2009 г., влязъл в сила на 20.06.2020 г., при преценка правото на пенсия по руското законодателство се взема предвид само осигурителният стаж, придобит на територията на бившата РСФСР, а осигурителните периоди, придобити в другите бивши съветски републики от състава на СССР не се отчитат. Срещу разпореждане [номер]/21.10.2025 г. е подадена жалба пред Директора на ТП на НОИ – Варна вх. № 1012-03-904/11.12.2025 г., в която жалбоподателят посочва, че неправилно пенсионният орган е възстановил по чл. 97 от КСО личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като последната получена пенсия е до 01.12.2015 г., когато срокът на ЕР № 3013 от 04.12.2012 г. на ТЕЛК е изтекъл. Последно получаваната пенсия, отпусната с разпореждане [номер] по Протокол № N01078/26.06.2014 г. е била прекратена поради изтичане на срока на инвалидността. С ЕР № 92778 от 10.09.2024 г. на ТЕЛК била определена 74% ТНР за други видове заболявания, различни от заболяванията по ЕР № 3013 от 04.12.2012 г. на ТЕЛК, със срок 3 години - до 01.09.2027 г. Според жалбоподателя се касае за ново искане за отпускане на пенсия на ново основание – новото ЕР на ТЕЛК. Твърди, че Ръководителят „ПО” в ТП на НОИ не е следвало да възстановява на основание чл. 97 от КСО старата лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, отпусната през 2012 г., и да взема същите изходни данни, а именно трудовия стаж, положен до 10.10.2012 г., а е следвало да разгледа целият трудов стаж от 2000 г. насам, положен в България, който е повече от 5 години, като в този случай няма необходимост от добавяне на положения стаж в Армения, който изрично сочи, че не може да бъде зачетен. След подробно обсъждане на материалноправните предпоставки на постановеното възстановяване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, с оспореното в настоящото производство Решение № 2153-03-3/12.01.2026 г. Директорът на ТП на НОИ е отхвърлил жалбата на Т. К. А., срещу разпореждане [номер]/21.10.2025 г. на Ръководителя „ПО” при ТП - Варна на НОИ, с което по подадено на 19.04.2024 г. заявление на основание чл. 97 от КСО и във връзка с ДРБРФСС е възстановена личната му пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 10.09.2024 г. Решението е връчено на 14.01.2026 г. на съпругата на жалбоподателя, видно от приложеното в административната преписка известие за доставяне. Жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 28.01.2026 г. чрез пощенски оператор, като по делото с нея са представени пенсионното досие на жалбоподателя и преписката по издаване на обжалвания акт. От събраните доказателства съдът приема за установено от фактическа страна, че първоначално с разпореждане [номер] по Протокол № N03005/18.01.2013 г. на жалбоподателя е отпусната социална пенсия за инвалидност от 10.10.2012 г. със срок на инвалидността до 01.12.2015 г. по чл. 90, ал. 1 от КСО за 80 % ТНР и навършена възраст 55 г. и 5 м., като му е определен размер на личната социална пенсия по чл. 90, ал. 2 от КСО в размер на 110,95 лв. С разпореждане [номер]/01.04.2013. на осн. § 3, ал, 1 от ПЗР на ЗБДОО за 2013 г. и ПМС № 332/20.12.2012 г. от 01.04.2013г. размерът на личната му социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО е увеличен на 121 лв., а с последващо разпореждане [номер]/01.07.2014 г. на осн. чл. 100 от КСО и ПМС № 153/11.06.2014 г. от 01.07.2014 г. размерът на личната му социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО е увеличен на 124,30 лв. С разпореждане [номер] по Протокол №N01078/26.06.2014 г. му е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 80 % ТНР вид и степен на увреждане от 10.10.2012 г. със срок на инвалидността до 01.12.2015 г. по чл. 74, ал. 1 от КСО и във връзка с ДРБРФСС по заявление, подадено на 19.12.2012 г., при навършена възраст 55 г. и 5 м., като му е определен общ размер на пенсии 59,41 лв., в който размер е включена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 28,33 лв. и лична социална пенсия за инвалидност в размер на 31,08 лв. С разпореждане [номер]/01.07.2015 г. е осъвременен размерът на пенсията му, като на основание чл. 100 от КСО и ПМС № 130/28.05.2015 г. му е определена пенсия в размер на общо 59,95 лв., в който размер е включена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО – 28,87 лв. и лична социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО в размер на 31,08 лв. Видно от писмо №2107-03-130#5/06.10.2025 г. жалбоподателят е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване през периода от 10.10.2012 г. до 30.11.2015 г. Производството, в което е издадено разпореждането, потвърдено с обжалваното решение, е образувано на 19.04.2024 г., когато жалбоподателят подава заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО или пенсия за инвалидност, след преценка коя пенсия е по-благоприятна. Към заявлението са приложени трудови книжки, трудова и военна книжка от Армения, декларация и ЕР № 0043/09.01.2020 г. В хода на пенсионното производство от жалбоподателя е представено актуално ЕР на ТЕЛК № 92778/166/10.09.2024 г., с което са му определени 74 % ТНР, дата на инвалидизиране - 10.10.2012 г. и срок на инвалидността - до 01.09.2027 г. Поискано е удостоверяване на осигурителния стаж, положен на територията на Армения, но с оглед измененията от 2020 г. в чл. 10, ал. 2 от ДРБРФСС, съгласно които руската институция удостоверява и зачита осигурителен стаж, положен в СССР, само ако е придобит на територията на РСФСР, осигурителният стаж, придобит на територията на Армения, не е потвърден от компетентната институция. Зачетен е осигурителен стаж, придобит в България, с продължителност до датата на инвалидизиране 02 год. 11 мес. 28 дни. С разпореждане [номер]/21.10.2025 г., по подадено на 19.04.2024 г. заявление, на основание чл. 97 от КСО и във връзка с ДРБРФСС е възстановена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на лицето, считано от 10.09.2024 г., осъвременена от 01.07.2025 г., и е посочено, че лицето няма право на социална пенсия за инвалидност, тъй като получава друг вид пенсия, по аргумент на чл. 90а, ал. 1 от КСО. С разпореждане от 18.12.2025 г., по подаденото на 19.04.2025 г, заявление в частта относно пенсията по чл. 68, ал. 3 от КСО, на лицето е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като към датата на заявлението има осигурителен стаж е продължителност по-малка от 15 год. - 06 год. 09 мес. 15 дни. При така установената фактическа обстановка, след извършена служебна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК съдът приема от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана в преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО от надлежна страна - адресат на акта, засягащ пряко неговите права и интереси като осигурено лице. Обжалваното Решение № 2153-03-3/12.01.2026 г. на Директора на ТП на НОИ Варна е издадено от материално компетентен административен орган съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. а) от КСО. Оспореният акт е постановен при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, изисквани от чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. чл. 117, ал. 5 от КСО, включително с посочени фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл. 117, ал. 5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. а) от КСО. При служебната проверка не се установяват нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на оспорения акт на самостоятелно основание. Спазен е регламентираният в чл. 117, ал. 3, изречение първо от КСО срок за произнасяне. По отношение материалната законосъобразност на оспорения административен акт съдът намира, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Варна и потвърденото с него Разпореждане на пенсионния орган при ТП на НОИ - Варна, са постановени при неправилно приложение на материалния закон, предвид следното: Спорът по делото се свежда до въпросите: налице ли са основания за възстановяване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, правилно ли пенсионният орган е определил началния момент на възстановяване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя, представлява ли ЕР на ТЕЛК от 10.09.2024 г. основание за признаване на право за придобиване на социална инвалидна пенсия и дължимо ли е произнасяне на пенсионния орган в тази насока. Чл. 71 от КСО предвижда, че лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време. Съгласно чл. 72 от КСО инвалидността е основание за отпускане на пенсия при наличие на определен процент трайно намалена работоспособност, а именно такъв вид пенсия се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Чл. 74, ал. 1 от КСО определя условията, при които лицата имат право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, а именно: загубили са работоспособността си трайно и имат необходимия осигурителен стаж към датата на инвалидизирането. Изискуемият осигурителен стаж зависи от възрастта на лицето към датата на инвалидизиране. За лица над [възраст] възраст законът изисква минимум 5 години осигурителен стаж, една трета от който трябва да е действителен. От друга страна разпоредбата на чл. 90а от КСО определя условията при които лицата придобиват право на социална пенсия за инвалидност, а именно: да са навършили [възраст] възраст; да имат трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 71 % и да не им е отпусната друга пенсия, включително от друга държава. Чл. 10, ал. 2 от ДРБРФСС (в сила от 20.06.2020 г.) предвижда, че при определяне на правото на пенсия по законодателството на Руската федерация се взема предвид осигурителният стаж, придобит съгласно нейното законодателство, както и на територията на бившата Руска съветска федеративна социалистическа република. Осигурителният стаж, придобит на територията на другите бивши републики от Съюза на съветските социалистически републики, не се взема предвид. В случая датата на инвалидизиране е 10.10.2012 г. Именно към тази дата се преценява наличието на необходимия осигурителен стаж на жалбоподателя. Жалбоподателят има осигурителен стаж до датата на инвалидизиране – 10.10.2012 г. от 2 г. 11 м. 28 дни за труд, положен в България, и осигурителен стаж за труд, положен в чужбина 9 г. 05 м. 07 дни, което надвишава минимално изискуемите 5 години стаж за лице над [възраст] възраст. Към датата на подаване на заявлението е налице и второто законово условие - експертно решение на ТЕЛК за 51% трайно намалена работоспособност, което покрива законовия минимум от над 50%. Обстоятелството, че лицето е получавало лична инвалидна пенсия за общо заболяване до 01.12.2015 г., е индиция, че правото вече е било признато от органите на НОИ. Последващото преосвидетелстване през 2020 г. и 2024 г. установява продължаващо наличие на инвалидност. В настоящия случай жалбоподателят е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в периода от 10.10.2012 г. до 30.11.2015 г. въз основа на ЕР на ТЕЛК № 3013/154/04.12.2012 г., с което са определени 80 % ТНР, дата на инвалидизиране 10.10.2012 г. и срок на инвалидността до 01.12.2015 г. След изтичане валидността на ЕР на ТЕЛК/срока на инвалидността, лицето не е представяло друго ЕР на ТЕЛК и основанието за получаване/изплащане на тази пенсия е отпаднало, поради което на основание на подаденото заявление от 2024 г. пенсионният орган правилно е възстановил правото на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на осн. чл. 97 от КСО. Предвид измененията от 2020 г. в чл. 10, ал. 2 от ДРБРФСС осигурителният стаж, придобит на територията на Армения, не е потвърден от компетентната институция, а продължителността на осигурителния стаж, придобит в България, не е достатъчна лицето да придобие право на поисканата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В ЕР на ТЕЛК № 92778/166/10.09.2024 г. компетентният орган на медицинската експертиза е приел, че датата на инвалидизиране е 10.10.2012 г., т. е. не е определена нова дата, предвид което правилно е възстановена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като е взет предвид и по-рано потвърдения осигурителен стаж, придобит в Армения. Следователно материалноправните предпоставки за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване са изпълнени. Правилно пенсионният орган е отпуснал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като жалбоподателят има установена трайно намалена работоспособност над 50%; притежава необходимия осигурителен стаж към датата на инвалидизиране; правото му е било вече признато в минал период и няма данни за отпадане на инвалидността под законово изискуемия минимум. Претенцията на жалбоподателя за определяне на социална пенсия за инвалидност е неоснователно на първо място поради факта, че към заявлението от 19.04.2024 г. е приложено ЕР на ТЕЛК от 2020 г., в което за преосвидетелстването му е установена ТНР 51%. Този процент е недостатъчен за отпускане на социална пенсия за инвалидност, тъй като законът изисква над 71% трайно намалена работоспособност. Независимо, че с последващо ЕР на ТЕЛК от 10.09.2024 г. е установена ТНР над 71%, в случая 74 %, социална пенсия за инвалидност не следва да бъде отпускана. Социалната пенсия за инвалидност има социален, а не осигурителен характер и се отпуска при липса или недостатъчност на осигурителни права, при изпълнени две условия, ако лицето няма право на друга пенсия, или получаваната пенсия е в по-нисък размер от социалната пенсия за старост. Чл. 90, ал. 2 от КСО изключва изрично правото на социална пенсия за инвалидност на лицата, навършили [възраст] възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане 71 % и повече, на които е отпусната друга пенсия. В случая жалбоподателят вече е придобил право на друга пенсия – лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, и новото ЕР на ТЕЛК от 10.09.2024 г. с установени 74% ТНР не поражда право на допълнителна социална инвалидна пенсия. Промяната в категорията на ТНР до 10.09.2024 г. - 51% и след 10.09.2024 г. - 74% има значение единствено за размера на пенсията, добавките и някои социални права. Като правен резултат пенсията не се трансформира в социална по чл. 90а от КСО, а се извършва преизчисляване/изменение на вече следващата се лична инвалидна пенсия поради общо заболяване съобразно новия процент ТНР, както е постъпил и пенсионният орган. Независимо от горното съдът намира, че пенсионният орган е определил неправилно началната дата на възстановяване личната пенсия за инвалидност на лицето, като е приел за такава 10.09.2024 г. - датата на издаване на решението на ТЕЛК. Спирането на пенсията се урежда в чл. 95 от КСО, а прекратяването в чл. 96 от КСО. Съгласно чл. 97, ал. 1 от КСО е предвидено, че спряната пенсия се възобновява, а прекратената се възстановява по писмено заявление на пенсионера, когато отпадне основанието за спирането или прекратяването й, а в ал. 2 е посочено, че пенсията се възобновява или се възстановява от деня на отпадане на основанието за спирането или за прекратяването й - ако заявлението е подадено в [възраст] срок от тази дата, или от подаването му - когато срокът е пропуснат. В случая получаваната от жалбоподателя лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване е била прекратена на 01.12.2015 г., когато е изтекъл срокът на инвалидността, определен по ЕР на ТЕЛК №3013/154/04.12.2012 г. на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО. С приложеното към заявлението от 19.04.2024 г. ЕР на ТЕЛК № 43/003/09.01.2020 г. е извършено преосвидетелстване след преглед и е определена 50 % трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, с дата на инвалидизиране – 10.10.2012 г. и срок на инвалидността до 01.01.2023 година. Същата дата на инвалидизиране е посочена и в актуалното ЕР на ТЕЛК от 2024 г. В хипотезата на чл. 97, ал. 2, т. 1 от КСО прекратената пенсия се възстановява по писмено заявление на пенсионера, считано от датата, на която е отпаднало основанието за прекратяването й, ако заявлението е подадено в тригодишен срок от тази дата, а ако е подадено след това – от датата на заявлението. В случая административният орган не е отчел обстоятелството, че заявлението до пенсионния орган е подадено на 19.04.2024 г., която именно е релевантната в случая. Не се установява и извършена преценка за приложимост на механизма за преизчисляване на пенсията по чл. 102 от КСО, предвид твърденията на жалбоподателя за допълнително придобит осигурителен стаж в периода след отпускането на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, и наличните данни за това в приложения в преписката опис на осигурителния стаж. Предвид гореизложеното съдът намира, че оспореното Решение № 2153-03-3/12.01.2026 г. на Директора на ТП на НОИ – Варна, с което е потвърдено разпореждане [номер]/21.10.2025 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП – Варна на НОИ, следва да бъде отменено по отношение на определената начална дата на възстановяване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Т. К. А.. Преписката следва да бъде изпратена на ръководителя „ПО“ при ТП на НОИ – Варна за ново произнасяне по заявление с вх. № 2113-03-906 от 19.04.2024 г. по отношение на началната дата на възстановяване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване и за преценка относно наличието на предпоставките за преизчисляване на пенсията по чл. 102 от КСО, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от жалбоподателя и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, с оглед представеното банково бордеро за заплатена държавната такса в размер на 5,11 евро, същата следва да бъде възстановена от бюджета на органа, издал отменения акт. Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, съдът