Решение № 62 от 27.4.2026 г. на Окръжен съд - Търговище по дело № 117/2026 г.

Производството е по чл. 32, ал.1, във вр. с чл.16 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС). Образувано е по постъпило в Окръжен съд гр. Търговище – Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено от несъдебен орган на Кралство ••••••••••по дело с рег.№ 09/074624-23 (CA-403607643), постановено на 10.04.2024 г., влязло в сила на 04.01.2025 г., спрямо българския гражданин А. А., роден на ••••••••••• г. Към удостоверението е приложена покана за доброволно плащане на нидерландски език. Решението е издадено за извършено на 16.07.2021 г. в 18.20 ч. в Omstreeks престъпление по чл.141 от НК на Кралство ••••••••••изразяващо се в публично нанасяне в условията на съучастие на многократни удари и ритници, за което му е наложена финансова санкция – глоба в размер на 400 евро. Посочено е, че част от нея, а именно 136.32 евро са вече платени, като се претендира заплащането на остатъка от 263.68 евро. При направената справка в НБД“Население“ се установи, че трите имена на лицето са А. А. А., роден на •••••••••• г., с постоянен и настоящ адрес с.•••••••, общ.••••••••••, ул.“•••••••••“ № ••••, ЕГН-••••••••••. В съдебното заседание прокурорът посочва, че Удостоверението от нидерландска страна е пълно, отговоря на изискванията на закона и следва да бъде признато. Засегнатото лице, редовно призовано, не се явява, не изпраща представител. Съдът като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното: Удостоверението е издадено по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции от несъдебен орган на Кралство ••••••••••който на 10.04.2024 г. е постановил решение по дело с ре г. № 09/074624-23 (CA-403607643), влязло в сила на 04.01.2025 г., спрямо българския гражданин А. А.. Същото се отнася за извършено в съучастие престъпление по чл.140 от Нидерландския наказателен кодекс – нанасяне на телесна повреда – престъпление, което съществува по българското законодателство – чл.128, чл.129 и чл.130 от НК. Престъплението е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно, като отговаря на изискванията по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции. Не са събрани доказателства, че срещу извършилото нарушение лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнение на решението недопустимо. В приложеното удостоверение е посочено, че е извършено частично плащане на сумата 136.32 евро, като се претендира само остатъка в размер на 263.68 евро. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за решение на български съд. Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. Решението не се отнася за деяние, което по българското законодателство се счита извършено изцяло или отчасти на територията на Р България, или са били извършени извън територията на издаващата държава, и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношения на такива деяния. Решението се отнася за деяние, както се посочи по-горе, което съставлява престъпление и по Българският наказателен кодекс – нанасяне на телесна повреда на друго лице. Постановено е срещу лице, което към момента на извършване на нарушението е бил пълнолетно, носи административнонаказателна отговорност и подлежи на административно наказание. Видно от представеното Удостоверение, издадено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия по дело с рег.№ 09/074624-23 (CA-403607643), постановено на 10.04.2024 г., влязло в сила на 04.01.2025 г., на 20.12.2024 г. решението е било връчено лично на лицето на 23.06.2023 г. Лицето е било уведомено за правото на повторно разглеждане или обжалване, като не е поискало такова в предоставения му срок. При това положение, при наложена финансова санкция в размер на 400 евро, от които лицето доброволно е заплатило в Кралство Нидерландия сумата 136.32 евро, то тази сума /по арг. от чл.33, вр. с чл.17 от ЗПИИАКОРНФС/ следва да бъде приспадната от общо дължимата, като А. бъде осъден да заплати само остатъка в размер на 263.68 евро. От така представените доказателства се установява, че представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение. Не са налице условията за намаляване на финансовата санкция, тъй като не попадат под юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе. Поради изложеното, следва представеното решение да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение. Водим от горното, съдът