Решение № 3372 от 15.7.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 548/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Д. против Решение № 83/18.03.2026 г., постановено по АНД № 9/2026 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърден като законосъобразен електронен фиш за налагане на глоба серия К № 10592490 на ОД на МВР – Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основание по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 във вр. с ал.2 от НПК. Твърди, че имало допуснати съществени процесуални нарушения по отношение задължението на съда служебно и безпристрастно да изясни делото от фактическа страна и да провери законосъобразността на ЕФ, включително и на незаявените от нарушителя основания. Съдът неправилно бил интерпретирал приетите по делото доказателства. Според касатора той бил разгледал единствено схемата от ОПУ и въз основа на нея бил извлякъл от нея информация за разрешената скорост за движение. Той не бил отговорил на възражението на нарушителя за неяснота на мястото, начина, посоката на движение. Това било в нарушение на правилата на НПК, които изискват всички доказателства да бъдат изследвани пълно и всестранно и забраняват да им се придава предварително определена сила. Сочи, че в ЕФ на ред 1-ви в края и на ред 2-ри два пъти е изписано мястото: като единия път е посочено, че нарушението е на 301,1 км, а втория път - че е на км 300+100. В приложените към ЕФ снимки пък било посочено, че са направени на място, с географски координати 25.29173, 42.65070, което по никакъв начин не кореспондирало със схемата на ОПУ, т.е. не изяснявало мястото на нарушението, каква забрана и с кой пътен знак е била въведена. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменен като незаконосъобразен електронен фиш серия К, № 10592490 на ОД на МВР – Стара Загора. Ответникът по касационната жалба – Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата. Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на Д. Н. Д. срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 10592490 на ОД на МВР – Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4 във вр.с. чл. 182,ал.4, връзка с чл. 182, ал.2, т.3 6 т ЗДвП, на Д. Д. е наложена глоба в размер на 1400 лв., за нарушение на чл. 21, ал.2 , във връзка с чл. 21,ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 19.03.2023 г., в 18,19 ч, на път І – 5. Км 301,1, ПП 1-6 км 300+100, разклон [населено място] при ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26 е установено извършване на нарушение при управление на МПС „Шкода Октавия“ с рег. № [рег. номер], с установена скорост на движение от 124км/ч, при превишена стойност на скоростта 64км/ч, като извършеното нарушение е заснето с мобилна радарна система TFR1-M – автоматизирано техническо средство. Нарушението било извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К 10028059 на 14.12.2024 г С обжалваното решение Казанлъшкият районен съд е потвърдил електронния фиш по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че електронният фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, съдържа всички изискуеми реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, като не са констатирани нарушения при неговото издаване. По съществото на спора, след преценка на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка съдът е приел, че нарушението по чл. 182, ал. 2, т.6 от ЗДвП е доказано по безспорен и несъмнен начин, като законосъобразно лицето е санкционирано с налагане на предвиденото по вид и размер административно наказание за това нарушение с издаването на електронен фиш. Според съда ЕФ е изготвен по законоустановения ред. Приел за неоснователни твърденията, че има неяснота за мястото на извършване на нарушението. Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон. За да се произнесе, касационната инстанция съобрази разписаните в НПК задължения на въззивната инстанция относно установяването на фактите, обуславящи съставомерност на деянието. Съгласно принципите на наказателното производство, заложени в чл. 14, ал. 1 от НПК "Съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона." Цитираната разпоредба, предвид нормата на чл. 84 от ЗАНН, въвежда правилото, че в съдебното производство фактите, описани в ЕФ (обективната истина от значение за налагането на съответното наказание) следва да се установят по реда и със средствата, предвидени в НПК (арг. и от чл. 13, ал. 2 от НПК). Този принцип е в корелация с друг, заложен в чл. 13, ал. 1 от НПК, съгласно който "Съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина", доразвит в разпоредбата на чл. 107, ал. 2 вр. ал. 5 от НПК ("Съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина."). В този смисъл съдът съобрази и тълкуванията, дадени в Решение № 113 от 18.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 285/2019 г., II н. о., НК, , съгласно мотивите на което "Принципът за разкриване на обективната истина по стандарта на чл. 13 и чл. 14 от НПК чрез обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото изисква да се изяснят и изследват всички възможни версии, които обаче произтичат от материалите по делото и са свързани с характера на деянието и неговия автор. Съдът е суверенен при формиране на доказателствената съвкупност, но е задължен да събира и проверява както доказателства, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателства, които го оправдават или смекчават отговорността му“; и Решение № 110 от 18.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 472/2019 г., III н. о., НК, съгласно мотивите на което "В случаите, когато намери, че за конкретни релевантни обстоятелства, в рамките на предмета на доказване, установен с чл. 102 НПК, първата инстанция не е събрала необходимите доказателства, въззивната е тази, която сама следва да го стори. Освен по правото, въззивната инстанция е и последна такава по фактите (извън хипотезата на чл. 354, ал. 5 НПК) и именно поради това законът изрично е регламентирал процедурата по допускане на доказателства (чл. 327 НПК) и за тяхното събиране в хода на въззивното съдебно следствие (чл. 332 НПК), уреждайки изрично възможността да бъдат ползвани всички способи по НПК за това. Съдът като орган по ръководство и решаване на делото в съдебната фаза е задължен в пределите на своята компетентност да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина съгласно правилата на чл. 13 НПК. Съгласно чл. 304 НПК подсъдимият се признава за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Не само осъдителната, но и оправдателната присъда не може да почива на предположение." От разпоредбите на чл. 315, чл. 316 вр. чл. 317 от НПК вр. чл. 344 от НПК се налага извод, че въззивният съд има правомощията да извърши както проверка на първоинстанционния правораздавателен акт, така и да пререши спора по същество. "Той проверява присъдата, като същевременно извършва "качествено еднаква" дейност с тази на първоинстанционния съд по събиране, проверка и оценка на доказателствата, по установяване на правилността на фактическите положения по делото и по обосноваността на направените изводи. " От цитираните разпоредби, анализите и тълкуванията им, възпроизведени в цялост по-горе, за яснота на изложението следва, че въззивната инстанция съгласно възложените й от НПК правомощия проверява доказателствения материал по първоинстанционния акт (решение, НП, ЕФ), като предвид принципите, заложени в чл. 13, ал. 2 вр. чл. 14, ал. 1 от НПК има задължението по чл. 315 от НПК да допусне и събере всички доказателства, релевантни за съставомерността на деянието (разкриването на обективната истина) и при наличието на основания за това да установи нови фактически положения – арг. от чл. 316 от НПК. След като е установил, че в ЕФ е изписано, че място на извършване на нарушението е посочено път първи клас, номер 6 на 301.1 км., и след това ПП 1-6 км 300+100 , изгледал е диска, от който е видно, че нарушението е извършено на разклона на [населено място] и че от схемата на хоризонталната и вертикалната сигнализация за този участък от пътя няма посочен разклон за [населено място], е следвало да приеме, че има неяснота относно мястото на извършване на нарушението. Поради изложените по-горе мотиви съдът приема, че следва да отмени оспореното решение, ведно с ЕФ. С оглед изхода на делото ОД на МВР [населено място] следва да заплати на касатора направените по делото разноски в размер на 225 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2,от АПК, Старозагорският административен съд